fbpx
Жените могат всичко

Тялото е красиво, когато е свободно

29 септември 2021

Тя се казва Силвия Грибауди и е родена в Торино, Италия, преди 47 години. Започва да танцува като дете и днес е професионален танцьор и хореограф с многогодишен опит и индивидуален почерк. 

И дотук спираме с клишетата, защото нищо от тях не може да се закачи за творец като Силвия Грибауди. Тя предизвиква публиката си с начина, по който третира и възприема човешкото тяло и способността му да преобразува творческата енергия в танц и артистично себеизразяване.

Силвия не е типичният танцьор. Тя няма изваяни форми, по нейните мускули не може да се учи анатомия. Няма дълги крака и лебедова шия. За сметка на това има тяло, готово да прекрачва граници, да провокира, да се бунтува, да разсмива, да провокира… И да танцува.

Нейното хореографско въображение поставя в центъра на спектакъла нетипични танцьори – възрастни, с неатлетични тела, но смели в изразяването си. Част от тези нетипично красиви танцуващи хора е и самата тя. 

Съвсем скоро Силвия Грибауди ще бъде в България и ще танцува на българска сцена. Спектакълът ѝ “Грации” (24 октомври, Дом на културата “Борис Христов” - Пловдив) е част от програмата на танцовия фестивал One Dance Week. В него тя с изключително чувство за хумор разказва историята на три мъжки грации и една Силвия, които заедно предизвикват всички концепции за красота. Правят го по остроумен и смешен начин и дават на публиката свободата да види красотата и грацията по нов, лично преживян начин. 

Защото, както казва Силвия в разговора ни по-долу, красота има там, където има свобода. 

Ще ни разкажете ли малко повече за началото на кариерата ви като танцьор и хореограф?

Винаги съм обичала да танцувам и имах късмета да започна в малко училище с много талантлива преподавателка, която успя да ни предаде както страстта си, така и танцовата си техника. Първата ми работа беше на около 20 години в неокласически танцов спектакъл в театър Ла Фениче във Венеция и театър Реджо в Торино. 

В същото време задълбавах все повече в съвременния танц.

С напредването на времето имах възможност да работя със съвременни танцови компании и циркови трупи в Италия и в чужбина, а през 2005 г. работех и в кабаре.

През 2009 г. спечелих италиански конкурс за млади танцови творци с хореография, в която съчетах опита си до момента с тялото ми и вкарах комичен елемент. След това получих шанс за работа и участие в различни европейски проекти, което ми даде възможност да се запозная с други танцови стилове и артистични жанрове. 

Как идва вдъхновението за спектаклите ви?

Представленията, които съм правила до момента, идват на бял свят от образи и идеи, възникващи през диалога с други артисти. После всичко придобива форма благодарение на танцьорите, с които решавам да работя. 

С тях започваме обмен на материали, чрез които се реализира и идеята, родила се в главата ми. Често, благодарение на приноса им, всичко става много по-автентично, отколкото съм си го представяла. 

Кой е най-сериозният стереотип, с който бихте искала да продължите да се борите?

Кодовете, заложени и в телата, и в изкуството, които ни принуждават да се изразяваме като хора, заключени в ковчег, още преди смъртта си. Ето това трябва да се поставя под въпрос във всеки възможен момент. 

Ще си позволим да перифразираме заглавието на един от вашите спектакли и ще ви попитаме - какво тяло “играете”?

Играя тяло, което се променя, докато приближавам 50-те. Играя тяло, което се пита какво е успяло да изгради за другите и за себе си. Играя тяло, намиращо се във време, в което мисля, че то е още по-ценно и лимитирано; тяло, което се опитва да добави стойност към настоящето и което знае кое в този живот е преходно. 

От какво според вас трябва да освободим телата си?

Различно е за всеки. При мен спешно трябва да се разрушат всички формалности и да се създаде хоризонталност в диалога. Тялото е родено свободно, ние сами го заробваме.

Какви са реакциите на публиката, когато сте на сцената? Каква енергия усещате от зрителите?

Зависи от представлението, но обикновено се усеща едно съучастничество и много искрен и директен диалог с публиката. Докато съм на сцената, залата е достатъчно добре осветена, за да видя на кого му е скучно, кой се забавлява, кой не иска да се смее, кой се дразни на онези, които се смеят, кой е в режим на слушане, на кого му се тръгва, кой те обожава… Изключително силно като усещане е да наблюдаваш как реагира публиката и как живее заедно - не само с теб като артист, но и един с друг.

Съдейки по реакциите, смятате ли, че публиката схваща шегата от сцената? С други думи, чувствате ли се разбрана?

Комедийна работа е прекрасна, защото е едно постоянно търсене на емпатия. Зад смеха има дълбок сблъсък. Поставяш под въпрос разбиранията за красота, за това, което смяташ за правилно и грешно. Поставяме под въпрос и собствения си начин за преценка и наблюдение върху другите. И въпреки това не знам как разбира публиката нещата, които показвам на сцената.

Мисля, че в повечето случаи има още работа, която трябва да се свърши, да се засилят комичните аспекти и комедийната техника в хореографията; ритмическата композиция, която предизвиква смях, рядко се подчертава и фокусът винаги е в ефекта върху публиката, за да се разбере дали нещо работи или не.

Но смехът невинаги е доказателство за успеха на комедийната част. Тишината и паузата също имат стойност.

Казвате, че се интересувате от концепцията за красота. Каква е вашата лична концепция за красота в момента?

Не знам… Изучавам това и все още не мога да го разбера изцяло. Винаги, когато се почувствам радостна или свободна, мисля, че виждам красота. Това е една възможност за обяснение на красотата. 

Как човек може да освободи ума си от собствените си предразсъдъците към тялото си?

Нямам никаква идея. Но гледането на танцови представления може да помогне в тази посока, точно защото вече от много години танцовите спектакли включват различни тела в различна физическа форма, които танцуват заедно и създават хармония. Това е чудесен пример за потенциала на хората да градят специфичен начин на слушане, който възприема единството в различията.


“Грации” на Силвия Грубауди е в Дом на културата “Борис Христов” в Пловдив на 24 октомври от 19:30 часа. Танцовият фестивал One Dance Week, от който е част спектакълът, започва на 9 октомври с “Напречна ориентация” на световния Димитрис Папайоану. Неговите представления ще се играят и на 10, 11 и 12 октомври, а до 24-и публиката ще може да види още и: “Итмараг” на френската танцова компания “Оливие Дюбоа”, “Възел Цепелин” на Катерина Андреу, “Larsen C” от Христос Пападопулос и “Точка на изчезване” на Александрос Вардаксоглу и Дафин Антониаду. Пълната програма на фестивала и повече информация за спектаклите може да разгледата в сайта на One Dance Week.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross