Един път родител - цял живот родител. (Нещо като “Миг невнимание - цял живот мъртъв”, но в по-лек вариант.) Всяка майка е майка на всички деца наоколо, дори и нейните да не са в периметъра, дори и “децата” да не са точно деца… Може да е шефът, колежката, приятел - винаги има на кого да нарежеш кюфтето, кого да преведеш през улицата и на кого да креснеш да не си гризе ноктите.
Една такава история сподели преди време в групата ни ПОЛОЖЕНИЕТО Е МАЙКО МИЛА 2.0 Мария Гадженакова и после заваляха някакви невероятни коментари отдолу. Решихме да ви ги споделим, защото не е честно само ние да си се хилим на живот и смърт.
Ето го и поста, от който започна всичко:
“Майка да не си!!! След 11 години успешно прибърсване на детски сополи на две чавета, днес за една бройка да стана за резил в работата. Нося на моя началник едни документи за подпис. Човекът подсмърча. Аз блея, мисля си как ми се пие кафе. Чувайки звука на задръстени ноздри, автоматично посягам към джоба да взема носните кърпички и да "оправя нещата”. Добре че в същия момент той ми каза, че съм забравила да се подпиша на едно място, та се освестих къде се намирам и кой е срещу мен.
Вие имате ли такива придобити рефлекси?”
А ето и още от същото:
Ами като някой ми каже “Боли ме корема” и аз му кажа “Пръдни”.
На една колежка на 28 г. един път колегата на 45 г. с 2 деца ѝ обърса лицето с наплюнчен пръст. Цял следобед бяхме в шок и отврат.
Добре че като съм на работа, шефовете си водят едно от двете деца, та не е странно като започна да пея "Арам зам зам”.
Давам си връхните дрехи, когато на някоя колежка ѝ е студено.
Като хапваме с компания, редовно се обръщам към някой с "аааааам".
На кръстника на сина ми набутах биберон в устата!
Взех да чистя косми от сакото на един кмет преди интервю.
Преди доста време в едно от никнещите модерни заведения за здравословни супи и сандвичи си поръчвам крем супа от тиквички. Разсеяният млад продавач ме пита дали искам и натрошено сирене отгоре. Аз не искам, но той без да чака отговор, стремглаво награби лъжица с връх от сиренето, при което аз автоматично и с глас на Мама Меца изръмжах “ПУСНИ СИРЕНЕТО ВЕД-НА-ГА!” Цялото заведение утихна, младежът се разстрои, а аз започнах да се извинявам и се изнизах набързо. Повече не стъпих там от срам.
Повишавам тон редовно на възрастни хора и им нареждам, защото съм свикнала да раздавам команди. Мъжът ми поне свикна с "Чакай да се огледаме, хайде пресичай" или ако бучи нещо, нервно казвам "Може ли малко по-тихо”, ама с тон тип майка, не жена му. На хора навън също.
Преди години тръгнах да загащвам една сервитьорка.
Мой клиент ми се беше оплакал, че не ми е върнал отговор на мейла, защото имал вирус и аз го посъветвах да си пусне носен и гърлен секрет. Оказа се, че имал вирус на компютъра. Питах го и дали има диария и повръщане, защото у нас бяхме с такъв вирус. Изобщо... добре че се знаем от години.
Аз веднъж си вървя САМА и чакам на светофара да светне зелено, и гледам в небето минава самолет, и веднага посочих с ръка и казвам “Яяя, самолет”. Имаше и други хора чакащи на светофара, та и те видяха самолета.
Синът ми е с астма и често правеше пристъпи. Стискаше се на обществени места, като му се докашля, и аз вечно казвах: “Хубаво! Хубаво се изкашляй!”
В парка на пейка до нас седи майка с бебе на не повече от 8 месеца в скута. Започва бебето да кашля и аз като кокошка: “Хубаво, хубаво се изкашляй…"
Майката ме гледаше нещо средно между “Затворете я тая лудата” или “Боже, прибери си вересиите!”.
Веднъж пратих мъжа ми да си мие зъбите и да си ляга. Добре че нямам шеф.
Когато дундурих бебе в количка, ми се е случвало в магазин да бутам напред - назад количката за продукти и да си говоря: "Тихо, тихо, ей сега тръгваме…”.
Дъщеря ми е почти на 4, поправям я ако не каже някоя дума правилно (наях се, вместо наядох се, например). Идва наш семеен приятел вкъщи, нещо си говорим и той казва: възглавката. Без да се замисля, го поправям и него: “Не възглавката, а въз-глав-ни-ца-та”, бавно и отчетливо го уча аз. Ми извиних му се.
Аз на един банкет, докато си говоря с колеги, съм нарязала пържолата на шефа ми до мен на малки парченца, без да се усетя, да не ме занимава.
Често като карам кола или се возя и соча през прозореца различни предмети ("Виж, трактор!", "Виж, мамо, кравите!” и т.н.), и то най-вече когато детето изобщо го няма в колата.
Аз избърсах устата на шефа ми със салфетка на един обяд.
Веднъж в един ресторант чинно нарязах пържолата на мъжа ми на хапки и му начупих хлебчето. Да му е по-лесно, нали…
Докато кърмех, проверявах коя е по-пълна с опипване. Усетих, че го правя и навън, но беше късно! Мисля и че веднъж отворих на един доставчик с една гърда навън и бебето в ръце, но не сучеше, обаче бях много уморена, за да осъзная какво се случва.
Няма да забравя как след отпуск по майчинство тръгвам на работа, виждам едно куче и си викам: “Ето, едно бау-бау". Добре че не го казах на глас, но се ужасих как съм взела да мисля!
Започнах да храня един колега, че много бавно ядеше. Той не се съпротивлява, а шефката си припадна от смях.
Аз към моята шефка: "НЕ СИ ЛАПАЙ РЪЦЕТЕ!!!“
Ходейки с един колега на връщане от обяд, му казах откъде да минава, че да не се спъне. Даже не си спомням дали да не го дръпнах… Той първо малко се стресна, но след обяснението ми, че го правя по инерция, мисля, че всички се посмяхме.
Аз на една бизнес среща. Единият от партньорите пи вода и си сложи чашата на ръба на масата. Веднага я преместих навътре. Той ме погледна, аз се усетих и взех да обяснявам, а той ми вика: “Няма проблем, аз съм на 40, хирург съм, но майка ми също продължава да го прави”.
Ставайки от масата задължително отбелязвам къде отивам! Не че ги интересува хората дали ще акам, ама...
Колегите спориха в една среща и децибелите станаха по-високи и аз им изшътках (шшшт) да спрат.
Плеснах шефа през ръката, защото си гризеше ноктите и то по време на служебна среща с други хора. После цял ден го избягвах. Умрях от срам!!!
Редовно оправям яките на хората или им чистя разни боклуци по дрехите. На предишната ми шефка ѝ дозакопчавах циповете на роклите.
Един път отивам до офиса да празнуваме РД на някой (аз съм в майчинство). Започнах да разтребвам и да бърша из кухнята и се чудех защо ми се смеят всички, докато зацепя…
Редовно като пресичам улица, опъвам ръка настрани с цел да спра/уловя някой, решил да излети на платното.
Детето ходи на градина, ама като чуя шум между 14 и 16 часа, първосигнално започвам да се дразня.
Имам специален глас, с който се обръщам към детето, когато е разстроено. Онзи ден опитах така да успокоя един съсед, защото си беше загубил ключа за колелото. И това на немски. Той беше потресен, а аз му предложих бонбон. Взе го. На нищо не са го научили техните.
Сополът, хроничният безконечен сопол на близо 10 години. Поредната хрема, давам инструкции от офиса по телефона кой какво да пръска, как прави драконът, когато е със сополи, защо не го духа по дяволите този сопол, как ще излезне скоро през ушите, очите и всички възможни дупки и в поредния такъв амок, чувам колегата ми да ми казва: "Господи, престани, аз ще си издухам носа, само спри!”.
Дъщеря ми трябва да е била на около година. По време на едно от редките ми вечерни излизания, след солидно количество алкохол в един бар, гуках гъди-гъди и правех вървящи пръсти по гърба на рожденика - добре сложен, едър мъж, ММА състезател. Още ме е срам!
Мъжът ми беше избърсал носа на видна българска писателка. Слава Богу, и близка приятелка. Детето да е било на 3.
Мой приятел татуист, пресен баща на бебе, дето го приспива по цяла вечер, влиза в студиото да прави цял крак. Човекът го боли. Пъшка. Моят приятел по навик го успокоява с “шшшшшшшшшш, шшшшшшшшшш, шшшшшшшшшш…”.
Голямата ми дъщеря имаше навик да пие много вода точно преди хранене. Винаги ѝ правех забележка, защото след една чаша с вода вече не беше гладна. И това продължи от втората до към седмата ѝ година. Та, веднъж съм на работа, идва време за обяд. С колежката си приготвяме храна и тя става да си сипе вода. Аз с най-страшния тон ѝ казвам: “Сега няма да пиеш вода, първо ще обядваме!”. Не мога да опиша как ме изгледа. Извиних ѝ се и обясних ситуацията. Дълго време се сещахме за моята изцепка.
Дългоочакваният ден е дошъл и най-накрая сте се прибрали вкъщи с бебето. И сега целият му живот, всяка негова минута е във вашите ръце. Отговорността вече е изцяло ваша. Това е доста стресов период – напасвате вашите очаквания и възможности към нуждите на бебето. Режимът на бебето зависи от вас и някои ваши решения може да не му харесат, така че трябва да бъдете гъвкави и да реагирате с разбиране. Наблюдавайте детето си, то вече има как да ви сигнализира за доста от нуждите си (най-често с плач).
Разбира се, ще се колебаете за всякакви неща и дали ги правите както трябва. Кога и колко често да го поставяте в леглото? Как да съчетаете съня и храненето? Трябва ли детето да има режим или не? И не на последно място - как да намерите време за себе си. Няма да ви лъжем – най-вероятно ще е трудно. Още повече се оказва, че всички знания, които сте усвоили на теория, се оказват трудно приложими на практика. Затова ви даваме препоръки, които ще ви помогнат да минете през първия труден месец. Най-важно е да не се плашите от броя на допълнителните задачи и отговорности. Не сте първата, не сте и последната. Ще успеете, ще имате време да направите всичко и да влезете в новия ритъм на живот.
Храненето е най-важното събитие за деня. Принципно е хубаво да се придържате към точно определено време, но не разчитайте много на това. Бебе, което суче достатъчно мляко, може безопасно да поддържа интервалите между храненията и обикновено спи през тях. Но ако усетите, че бебето е изсукало малко мляко, бързо се е изморило, докато суче и е заспало, можете да го нахраните по-рано. Ако бебето е гладно, то ще се събуди преди часа на хранене и ще плаче.
В крайна сметка, ако бебето е нахранено и не плаче, значи всичко е наред. Смята се, че кърмене на поискване е най-добрият вариант за изхранване на новороденото. В първите дни слагайте бебето към гърдите си възможно най-често. Това стимулира производството на мляко. Кърмете го от 15 до 90 минути. Ако е сукало дълго време с леки заспивания, то може да си набави за около час толкова мляко, за да спи след това непробудно 3 - 4 часа.
Ако бебето изсмуква достатъчно мляко и се събужда с плач между храненията, тогава причината за безпокойството му не е гладът. Може да го боли корем, да има колики или да му липсва внимание. Успокойте го, не се страхувайте да го вземате на ръце и да го прегърнете, да го погалите или да го полюлеете. Преди хранене, не забравяйте да сложите бебето на корема, да му правите въздушни бани, лек масаж и гимнастика. Докато бебето е будно, общувайте с него, говорете, носете го на ръце или просто седнете до него. Вие сте целия му свят в първите дни.
Изкъпете бебето си преди вечерното хранене. Добре нахраненото и изкъпано бебе ще спи добре.
Важно място в живота на детето заема свежият въздух и то въпреки че новороденото предимно спи докато е навън.
За първата разходка през студения сезон (при температура не по-ниска от 10 градуса) изведете детето на чист въздух за 20 - 30 минути. След това добавете още десетина минути на следващия ден. Постепенно увеличавайки времето за разходка ще стигнето до 2 - 3 часа на ден. Ако е възможно, разхождайте малкия герой два пъти на ден по 1 час или 2 часа (например след храненето около 12:00 часа и преди 18:00 часа). Сутрин и вечер, когато температурата е ниска, не е необходимо да си показвате носа навън. Но ако детето се е адаптирало към студеното време, можете да отидете на разходка по всяко удобно за вас време.
През лятото се опитайте да бъете навън с детето си поне по три часа на ден. В горещите дни бъдете там, където има сянка: в парк, гора, обществена градина. За предпочитане е да излизате сутрин и след 16 часа – когато е по-хладно.
Винаги поставяйте новороденото по гръб. Това е най-безопасната поза за сън за дете. Детето трябва да спи на равна твърда повърхност, без одеяла, възглавници, играчки и други неща.
Температурата в стаята не трябва да надвишава 21 - 23 градуса през зимата и 25 градуса през лятото. Претоплянето на бебето е по-опасно, отколкото ако му е студено. И със сигурност не го обличайте с три ката дрехи. Помислете си вие как спите и с колко дрехи сте облечени - защо малкото бебе да е с повече?
Отделна детска стая до шест месеца, а понякога дори до една година не е необходима – детско креватче в стаята на родителите е идеален вариант. Можете да премахнете едната решетка на креватчето и да го поставите до леглото си. Така бебето ще бъде възможно най-близо до мама през нощта, но в същото време на отделна повърхност.
През първия месец новородените имат голяма нужда от сън. Да, децата са различни - някои спят повече, други по-малко, но като цяло им трябват около 16 - 18 часа на ден. Вашето бебе само ще прецени колко време да спи - оставете го да прецени. Детето ще задоволи собствените си нужди от сън. Някои бебета спят много (практически от хранене до хранене), други спят по-малко, а някои изобщо не могат да спят вечер.
Както твърдят специалистите: спокойно, може и да не заспи!
Ако детето не е заспало след хранене, то е активно. Поставете бебето в креватчето и го оставете за малко само. Ако не заспи, може да ви се наложи да му помогнете. Режимът на бебето няма строги граници и задължителни изисквания - зависи от ситуацията и търпението на майката.
Дневния сън е много дълъг като часове, но е накъсан от будни периоди, през които бебето е активно. През деня новороденото бебе може да спи както 3 - 4 часа, така и 20 - 40 минути в на едно заспиване.
Как да разберете кога бебето иска да заспи отново? Съсредоточете се върху признаците на умора при дете: ако то потърка очите си, погледне в една точка, смуче пръста си, значи е време да заспи. Също така се препоръчва да не се превишава времето за събуждане за повече от 50 - 60 минути, ако предишният сън е бил повече от час. Прекомерната активност на детето води до дълги часове приспиване, неспокоен сън през нощта и объркан режим.
Сънят през нощта може да бъде около 7 - 10 часа. И, освен ако нямате огромен късмет, бебето ще се събуди поне веднъж за хранене. Ако бебето започне да плаче постоянно в продължение на няколко часа вечер, това може да са колики. Периодът на коликите продължава до 6 - 8 седмици. Може да му помогнете, като след хранене го държите изправено - това ще помогне на храносмилането му. Също така - направете лек масаж на корема.
Ако подозирате, че за плача може да има и друга причина, задължително отидете на лекар. Ако храните с шише, говорете с педиатър - възможно е да е алергия. Тогава промяна на адаптираното мляко може да подобри състоянието на бебето.
Това, колкото и да не ви се иска, се случва много често. И да си го кажем направо - кошмар е! Бебето спи по цял ден, а през нощта е готово за весели игри. До 6 - 8 седмици бебетата могат да объркат деня и нощта поради несформирания си биологичен часовник. Рецептата е следната - слагайте бебето до ярка светлина през деня, или дръпнете всички завеси, за да се види деня. Вечер приглушете осветлението. Използвайте нощна лампа с топла приглушена светлина през нощта по време на хранене и смяна на памперса. В някакъв момент бебето ще се пренастрои и ще започне да спи непробудно през нощта. И тогава ще дойде блаженият ден, в който няма да умирате от безсъние и да сте зла.
Сънят на бебето през първите му седмици не е организиран поради физиологичната незрялост на мозъка. Тоест е по-важно родителите да създадат подходящи условия, така че кърмачето бързо да свикне с новия свят и новите условия на околната среда.
Ясно е, че малкият човек на един месец няма ясна идея, че е време да започне деня или да си легне. Вие може да му помогнете чрез ритуали – и без това ще го правите дълги години, добре е да свиквате. Режимът на бебето са и тези ритуали - всекидневни повтарящи се действия, извършвани след събуждане или преди лягане. Сутрин може да се извършват хигиенни процедури, а вечер - къпане, тихи игри, повиване и приспивна песен.
Бебетата се раждат с най-различно тегло и ръст, като те много рядко зависят от теглото и ръста на родителите. Теглото, което е прието за средно в нашите ширини, е в границите 3.200 – 3.800 килограма. Най-често мъжките бебета водят пред момиченцата със 100 – 200 грама и няколко сантиметра. Но това не е правило, а просто статистика.
Ако бебето се е родило с тегло над 3 до 4 кг, достатъчно е да наддава с 20 – 30 грама дневно. Но дори и да не е така – не е повод за притеснение - дребните и по-леки бебенца бързо застигат и често надминават по-едро родени.
От 4.500 грама тегло за новородено и нагоре е добре да се следи за бързо покачване на килограмите през следващите месеци. Причината е, че има изключително редки случаи, когато тезикилограми са признак на някакво заболяване или патология в развитието.
С нарастването на вашето бебе скоростта на напълняване ще бъде важен показател за цялостното му здраве и развитие. Педиатърът ще следи теглото, дължината и размера на главата при всеки преглед, за да определи дали бебето ви напредва както трябва.
Теглото на вашето новородено се определя от много фактори. В това число са:
Когато бебето не наддава нормално, може да е сигнал за проблеми, тъй като това може да повлияе на способността му да достига важни етапи в развитието си. А също така може да има неблагоприятно въздействие върху имунната му система.
Ако имате диабет или гестационен диабет, може да имате по-голямо бебе. Бебетата над средното тегло може да изискват допълнителна медицинска помощ, за да се гарантира, че нивата на кръвната им захар се поддържат в нормални граници.
Вашето бебе може също да тежи повече от средното, ако наддавате повече тегло по време на бременност. Това е една от причините, поради които е важно да поддържате здравословна диета, докато сте бременна.
Съвсем мъничките бебета, т.нар. недоносени или с тегло при раждането под 2.500 кг се оставят под медицинско наблюдение още в родилния дом. Често, ако теглото е много ниско, грижите за тях се извършват в кувьози, в които се поддържат необходимата за бебетата температура, ниво на кислород и др.
Тук ще прочетете една съвсем реална история за недоносени бебета, които са прекарали в кувьоз 45 дни.
Когато покачат теглото си, те се изписват, а майката се заема с храненето, което ще трябва да следи с голямо внимание. Има случаи, макар и редки, в които бебетата не се изписват заедно с майката. Тогава майката трябва да изцежда кърмата си и да я дава на медиците, които ще хранят с нея бебето, докато се стабилизира теглото необходимо за тази възраст. Бебетата не развиват смучещия рефлекс до 32-седмична възраст, така че бебетата, родени много рано, първо получават мляко през сонда в стомаха си. Вашето бебе също може да пие адаптирано мляко по този начин.
Недоносените бебета растат и наддават по-бързо, отколкото доносените бебета. През първата си година недоносените бебета се измерват за тегло въз основа на възрастта, която биха се родили в даден срок, а не от действителната им дата на раждане. Много недоносени бебета настигат доносени бебета по отношение на теглото до първия си рожден ден. Някои обаче може да не наваксат, докато навършат 18 до 24 месеца. И това е защото всяка седмица има значение. Бебе, родено през 24-а или 25-а седмица, ще тежи по-малко от бебе, родено през 28-а или 29-а седмица.
Тегло под нормата и тегло над нормата на бебето ви не означава наднормено или под нормено тегло през целия му живот. Това също не означава, че има нещо нередно с вашето бебе. Вместо това лекарите се интересуват от проследяването на килограмите с течение на времето.
Изследванията показват, че новородените здрави бебета обикновено губят част от теглото си при раждането в дните след раждането. Това е до голяма степен, щото те са родени с допълнителна течност. Те бързо елиминират тази течност и в резултат на това леко „олекват”. Грамовете тегло, които са загубили при раждането, обикновено се възвръщат в рамките на две седмици.
Проучвания показват периоди на бързо напълняване – често срещани в ранните месеци. Точно преди или по време на това увеличаване на растежа, бебето ви може да е по-нервно от обикновено. То също може да яде повече и да спи повече или по-малко от обикновено. Бебетата също ще имат периоди от време, когато повишаването на теглото им може да се забави.
Не е необходимо всеки ден да слагате бебето на кантара. Ако се храни нормално, то ще наддава постепенно. Тегленето всеки ден е безсмислено, защото резултатът зависи от часа, в който слагате детето на везната, от апетита му в момента и т.н. Това обаче не значи, че не трябва изобщо да следите теглото на новороденното. Докато е много малко, го слагайте на везната веднъж седмично, а когато поотрасне – веднъж месечно.
Увеличаването на теглото на бебето през първата година е впечатляващо – за 12 месеца детето обикновено утроява теглото, което е имало при раждането. През първите няколко месеца момчетата обикновено наддават повече на тегло, отколкото момичетата. Но повечето бебета удвояват теглото си при раждане до 5-месечна възраст.
Всяко дете има собствен ритъм и само вашето бебе би могло да ви насочи към броя хранения, от които се нуждае. Съществува обаче ориентировъчно правило, което показва колко са дневните хранения и кога да се намали броят на шишетата.
Правилото е следното:
Тъй като това е само ориентировъчно, правилото трябва да бъде съобразено с всяко дете. На деветмесечна възраст повечето бебета все още се будят към пет или шест часа сутринта. Причината е, че изпитват истински глад. Това налага да ги храните, т.е. да останете на пет хранения в денонощие. В противен случай, интервалът между отделните хранения ще бъде все още твърде голям и бебето няма да издържи.
Когато започне да се буди по-късно сутрин (към седем или осем часа), време е да минете на четири хранения – приблизително на всеки четири часа. Но има бебета, които продължават да се будят нощем и да искат да ядат. В този случай е нормално да им давате да ядат нощем.
Средното наддаване на тегло всеки месец е както следва:
Изключително кърмените бебета често наддават по-бързо през първите 6 месеца, след което забавят темпото. Понякога бебетата, които тежат повече, могат да пълзят и ходят по-късно от другите бебета.
Важно е да помогнете на бебето да остане в рамките на здравословно тегло, докато расте и започва да се храни твърда храна. Това може да им помогне да поддържат нормално тегло по-късно. Педиатрите могат да съобразят скоростта на растеж на вашето бебе с хранителния му режим. Ако бебето трудно наддава на тегло и запасите от кърма са ниски, вашият лекар може да препоръча да се допълва кърмата с адаптирано мляко. Обикновено се препоръчва да изчакате, докато бебето навърши шест месеца, за да започне смесена храна, като оризови зърнени храни или пюрета.
Никой не го е подтиквал да става лекар. За него от малък е било напълно ясно каква ще е професията му. Чудел се е само каква специалност да избере. Избира диететика и лечебно хранене. И така, след 6 години висше медицинско образование и още 4 години специализация д-р Даниел Димитров започва професионалния си път.
Сигурно щеше да е му е по-лесно да посети някой и друг курс по диетология и да се опакова като диетолог на бърза ръка, но когато желанието ти е да си истински полезен, това определено не е достатъчно.
По тази причина основава през 2010 г. Celipharm – където, заедно с още професионалисти, влага клиничния си опит в разработването на хранителни добавки с оригинални формули от продукти от естествен произход.
Как изглежда работата му, какво всъщност е "хранителна добавка” и защо храненето може да е най-добрата превенция – следва в интервюто с д-р Димитров.
Хората си мислят, че диетолозите дават диета, от която те ще свалят желаните килограми и после ще се хранят по желания от тях начин, а диетолозите предлагат модел на хранене, който е подходящ за особеностите и възможностите (моментни и постоянни) на човека.
С тях трябва да помогнат на човек, като изяснят как работи тяхното тяло, за да разберат защо е нужно да има по-дългосрочно планиране на хранителния режим. Това, при условие че искат чуят съветите на диетолозите, разбира се.
Нормално е хората да искат да практикуват тази професия, защото тя дава отговор как може да си здрав и да осъзнаеш значимостта на храната като лекарство, но за съжаление повечето от тях избират да помагат предимно на хора с наднормено тегло, а лечебното хранене е важно за много други здравословни състояния.
Лично мен не ме притеснява конкуренцията от такъв тип специалисти, защото при състоянията, за които са при мен пациентите ми, се изискват медицинско образование, социализиране на диететика и лечебно хранене, както и разбиране и прилагане на новостите в медицината, базирана на доказателства, а не интернет медицина. Всички тези знания на краткосрочни обучения не се получават, не дават ефект и хората спират да вярват и имат недоверие.
Средностатистически човек не може да отсее кой специалист е добър или не, защото хората използват субективни критерии за оценка на кого да се доверят. Такива фактори са:
Специалистите, които може да свършат работа не са медийно изявени, защото нямат време за изяви, а са с пациентите си и най-често приятелка ти е споделила, че даден специалист решил неин здравословен проблем.
Основни направления, в които работим в момента в кабинета ми във Витея, са: чревен микробиом и свързаните с него здравословни състояния; затлъстяване, съпроводено с метаболитни и ендокринни отклонения; активирани състояния (психо-емоционални, сърдечно-съдови усложнения, дисбактериоза и др.), следствие на прекарана Covid инфекция и не на последно място работа с пациенти с психосоматични състояния. Това налага по-всеобхватен подход като лечение, което много често излиза от рамките на традиционното изписване на медикаменти.
Хранителната добавка, както подсказва и името, е допълнение към храненето на човека, когато с храна не може да се постигне желаният ефект, но не замества храната. Хранителните добавки изпълняват различни функции:
Въз основа на практиката си мога да кажа, че в момента няма човек, който, въпреки че се храни както пише по учебниците, да получава всички нужни за тялото му нутриенти от тези храни.
Това се дължи на променения състав на храната, по-големи физиологични изисквания към тялото (не могат да се набавят с храна), „стресирано“ тяло, недостатъчно ефективно храносмилане и усвояване на приетата храна и нуждата от по-интензивна подкрепа с нутриенти при наличие на нужда от акцент на дадена функция или орган в тялото.
Оттук е логично да се използва хранителна добавка, която да помогне за тази нужда, липса на тялото.
Защото установих, че много често само с добро и пълноценно хранене не се постига желаният ефект и защото, за да променяш функция, трябва да използваш по-концентриран източник на дадено биологично-активно вещество. И това може да бъде само под формата на хранителна добавка.
И не на последно място, липсата на определени хранителни добавки, което пречи да съм полезен за хората в работата си. В България липсват т.нар. предлагани само от лекари хранителни добавки, каквито има в САЩ.
Те имат нужното количество активни вещества, правилно са комбинирани и точно когато е нужно, се използват. Затова голяма част от нашите хранителни добавки Celipharm са уникални по своя състав и формула – следваме тези принципи при изготвянето им.
Да успееш да разкриеш цялата картина на пациента, за да го разбереш най-добре, но и да можеш да избереш най-добрия подход за него. Да му обясниш процеса, който следва и че няма вълшебно хапче.
Нервната система е най-натоварената система в днешни дни по редица причини – изискванията и очакванията на света към нас, спецификата и продължителността на умствения труд, който извършваме, собствените ни желания и амбиции, които ни мотивират да дадем максимума на възможностите си и, най-вече, вечно недостигащото време.
Повечето хора не осъзнават, че нервната ни система не е безкраен ресурс, от който може да ползваме колкото и когато поискаме, без да ѝ даваме почивка и да предоставим на мозъка нужното, за да функционира нормално.
Затова главната ни задача е да се стремим да я поддържаме нормално функционираща, за да успеем да се предпазим от появата на състояния, свързани с превъзбудена нервна система.
Повечето хора я възстановяват като ѝ да дадат почивка – най-малкото нощем, практикуват различни методи и техники на отпускане чрез медитация, дишане, йога и др., или използват марихуана или алкохол. Но въпреки това стресорите като честота и сила са толкова големи, че започват да се появяват все по-осезаемо симптомите на повишен стрес. Това са трудно заспиване и/или събуждане нощем, повишена нервност без причина, дразнене от хората около нас, лесна избухливост, проблеми с концентрацията и все по-често чувство за тревожност и безпокойство.
Тогава само почивка, релаксация и хубави емоции не са достатъчни, за да бъде подпомогната нервната система. Според съвременния подход за въздействие на нервната система се прилагат средства, които да я успокоят и намалят проявленията на свръхреакции от нейна страна, без това да затруднява и забавя функционирането ѝ.
Ето защо, ако си работещ човек с предимно умствен труд, вече не се ползват средства като валериана, маточина и пасифлора заради силно седативното действие, което намалява умствените функции – концентрация, внимание и рефлекс.
Използват се биологично-активни съставки, които подкрепят важната ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези, за да има по-висок праг на стресорите и оттам – да се съхрани нервната система от излишни реакции на малки незначителни стресори или с други думи да не правиш от мухата слон.
Мозъкът се успокоява чрез неутрализирането на възбудните невротрансмитери – един такъв е адреналинът, без да потиска функционирането на нервната система. Затова е добре да се използват средства, които му помагат да релаксира и същевременно позволяват по-бързо достигане на фокус, внимание и задържане на концентрацията за по-дълго време.
Затова ние сме разработили хранителната добавка Анксиовер, отговаряща на тези изисквания, която може дългосрочно да осигури съхраняване и нормално функциониране на нервната система, а не само да намалява неприятните симптоми.
Накратко целта ѝ е да си спомниш какво е да си спокоен и радостен.
Имунната система е деликатна система, която искаме да насочваме в някоя от двете посоки: да я стимулираме при често повтарящи се заразни състояния или да я потискаме при алергии и автоимунни заболявания.
При децата най-съществените фактори, които влияят на оптималното ѝ състояние, са:
Когато детето има особености в предразположението и протичането на инфекциозни състояния, трябва да ползва средства, които ще помогнат конкретно на него, а не защото са „най-добрият“ имуностимулатор. Важно е да се ползват в нужните количества и за правилен период от време имуностимулиращите средства, защото когато са в недостатъчно количество или се използват дълго време не помагат или вредят.
Пример имаме когато детето има настинка – най-добре още в началото на симптомите да приема комбинация от витамин с и цинк, защото те пречат на разпространението на вируса и оттам – на тежестта на протичането на заболяването, а не да пие тепърва имуностимулатор.
За да може да слушаш тялото си, трябва да може да достигнеш до състояние, в което сигналите излизат „наяве“.
Ако си с повишен тонус (висок адреналин), това няма как да стане, защото тогава тялото пренебрегва всички сигнали и е насочено към действие.
Повечето хора си мислят, че всеки ден ще има сигнали, което не е точно така. Затова е трудно да различиш малкото пратени от тялото ти сигнали - дали всъщност не са пратени от твоя мозък като проявление на психо-емоционални подбудители. Тогава става още по-объркващо.
Към диетолог се обръщаш, когато искаш да си помогнеш за проявило се състояние, което има връзка с хранене или с цел превенция, за да може чрез храна и естествени средства да прекъснеш възможността от развитието на определено състояние.
Втората причина е добра и за двете страни, защото в по-голяма степен лечението е успешно и пациентът е доволен, че не е в категория болен. За съжаление, превенцията в България е неразбран процес, макар да е по-успешен, по-евтин и ненарушаващ качеството на живот и принцип на лечение.
Знаем каква радост носи за повечето родители възклицанието "Ооо, че е пораснало!". Щом бебето расте бързо, значи е добре гледано и вие се справяте чудесно като родители.
Понякога обаче, ако растежът е прекалено бърз, може да се наложат повече срещи с педиатъра.
Децата се раждат с различна височина и тегло и това е прекрасно. Вашето може да е по-високо или по-ниско, по-тежко или по-леко от другите деца на същата възраст, което изобщо не е от значение за живота и здравето му.
Промените във височината и теглото обикновено следват индивидуалното му развитие и ако сега е по-високо на ръст, след половин година може да е най-ниско сред връстниците си. Тези догонвания в ръста и теглото продължават по време на целия растеж.
Бебетата растат с различни темпове. Наблюденията показват, че кърмените бебета са склонни да растат по-бързо през първите шест месеца от живота в сравнение с връстниците си на адаптирано мляко и по-бавно през вторите шест месеца от първата година. Хранените с адаптирани млека бебета започват да растат по-бързо през втората половина на първата си година.
Начинът, по който расте детето ви, говори много за здравето му. Твърде бързото порастване или твърде бавното може да е знак за проблеми със здравето или храненето.
Още от раждането теглото и височината на детето трябва да се измерват редовно, за да се види как расте с времето. На бебетата и малките деца също се измерва и обиколката на главата и на гръдния кош.
Добре е това да се прави при всички редовно планирани консултации при педиатър, а също и когато детето е болно и се налага преглед. Ето един примерен график за посещения с измерване растежа на здраво дете, като трябва да имате предвид, че у нас редовната детска консултация се провежда всеки месец до навършване на 1 година на детето и на всеки три месеца през втората:
Много неща влияят върху растежа на детето, включително неговите навици на хранене и физическа активност, околната среда и ръстът на родителите. Ако детето ви расте добре, обиколката на главата, теглото и височината му ще следват същите темпове на растеж с течение на времето.
Не забравяйте, че всички деца имат естествен за тях модел на растеж. Редовното измерване на теглото и височината ще оформи личния модел на растеж на вашето дете.
Първият месец е период на бърз растеж. Бебето може да порасне с от 2,5 до 3,8 см и с около 600 грама тегло. Това са средни стойности - вашето дете може да порасне малко повече или малко по-малко.
Вашият лекар трябва да измерва теглото, дължината и обиколката на главата на бебето и по тях ще проследи растежа му, сравнявайки го със стандартизирана диаграма за растеж (има различни таблици за момчета и момичета). Вашето дете може да е по-голямо, по-малко или в златната среда. Без значение точно къде се намира по таблицата, добре е темпото на растеж да е постоянно.
Ако бебето ви се роди преждевременно, имайте предвид, че растежът и развитието не трябва да се сравняват с тези на доносеното дете. Ще трябва да се следят по-внимателно мерките му и да се тегли по-често през първите месеци, за да се гарантира, че расте правилно. Тези бебенца имат да наваксват, но обикновено се справят бързо.
В първите седмици е напълно възможно бебето да премине през периоди на силен глад и безпокойство. Може да иска да стои на гърда постоянно, да е по-лесно раздразнително, да спи по-малко. Това обикновено са класически признаци на скок на растежа.
Ако кърмите, може да се окаже, че бебето иска да яде по-често, понякога на всеки час, понякога постоянно. Бебетата, хранени с адаптирано мляко, също може да искат да ядат по-често или да пият повече от дозата им до момента.
Тези периоди отминават бързо, обикновено за ден-два, и после може да се върнете към предишния ритъм. Обикновено след скокове в растежа, детето наддава на тегло и/или височина, което отчита лекарят по време на консултация.
Някои родители казват, че децата им спят повече по време на скок на растежа. Други твърдят, че бебетата спят много по-малко през тези периоди. Сънят обаче играе жизненоважна роля в производството на хормона на растежа.
Ако бебето ви не расте с очакваната скорост или скоростта на растежа му се забавя, трябва да се установи на първо място дали се храни достатъчно. Добре е често да се посещава консултация, ако има съмнения с количествата при храненето, за да се измерва плавно растежа.
На 1 месец кърменото бебе може да се храни 8-12 пъти за период от 24 часа (приблизително на всеки 2-3 часа). Бебетата, хранени с бутилка, обикновено ядат по-рядко, може би на всеки 3-4 часа.
Какво количество изяжда бебето на всяко ядене? Бебето обикновено суче най-малко 10 минути, трябва да се чува да преглъща и да изглежда доволно и сито, когато е приключило. На 1-месечна възраст бебетата, хранени с бутилка, могат да изпият и 120–150 мл наведнъж.
Колко често уринира бебето?
Бебетата трябва да имат поне 4-6 мокри памперса на ден. Повечето деца имат 1 или повече изхождания за 24 часа, но е в реда на нещата да пропуснат изхождане за ден или два, ако консистенцията на изпражненията е нормална.
Изпражненията на кърмените бебета са меки и леко течни. Изпражненията на бебета, хранени с адаптирано мляко, са малко по-плътни като консистенция, но не трябва да бъдат твърди или оформени.
Следващия месец, на около 2 месеца, можете да очаквате бебето ви да е пораснало с още 2,5 до 3,8 см и с още около 800 грама.
При този темп изглежда, че бебето ви расте с часове и е напълно възможно дрехите да не му стават. Дори за родителите, които са денонощно край него, понякога е шокиращо колко бързо расте. Това главоломно порастване обикновено се забавя през втората половина на първата година.
Повод за притеснения няма, ако всичко се следи от педиатър.
Но е установено, че при някои бързорастящи деца понякога има опасност от рахит. Рахитът не е безобиден, но в съвременните общества с редовни прегледи и медицинска помощ е рядко явление. Въпреки това, може да се появи и е добре да сте запознати какво да следите.
Някои ранни симптоми са обилното потене в областта на главата, врата и челото, киселата миризма на бебешката пот, запекът при новороденото, прекалено чувствителната на допир кожа.
Това състояние може да бъде избегнато, ако на бебето се осигурява витамин D, наричан още антирахитен. Той е абсолютно необходим за организма на кърмачето, защото му помага да се справи с бързия растеж през първите месеци.
Ако е редовно на слънце, човешкото тяло има способността да произвежда витамин D. При новородените обаче не се препоръчва много да се правят слънчеви бани, а и не през всички сезони е възможно бебето да се извежда на слънце. Така или иначе е важно и през лятото, и през зимата да се дават капки витамин D, определени от педиатъра.
А ето в този текст може да видите колко е важно и за възрастни да следят нивата на този витамин в тялото си.
С раждането на бебето се появяват хиляди въпроси относно храненето му, тъй като това е най-важната и отговорна задача за родителите.
Кърменето винаги се е смятало за най-добрия начин да се храни бебето, за да расте силно и здраво. Идва обаче момент, когато детето трябва или да се дохранва, или да се включат други течности към диетата на детето.
Предстои задачата да се избере шише и биберон за хранене на бебето. И на този важен момент трябва да се обърне специално внимание, тъй като биберонът, от който бебето ще пие, трябва да отговаря на множество критерии.
На първо място той трябва да е подходящ за детето по отношение на мекота, размер и еластичност.
Съвременните биберони са изработени така, че да наподобяват зърното на гърдата и самия процес на кърмене.
Подходящият биберон ще развие на мускулите, които участват в засукването и същевременно ще предпазят детето от разваляне на захапката.
Изборът на биберон за хранене е отговорна задача, тъй като правилният избор ще предопредели комфорта на бебето и здравословното му функционирането.
Трябва да се знае за какво ще се използва биберонът – дали е за кърма, вода, за сок или за адаптирано мляко.
Много майки са наясно, че биберонът не бива да има голям отвор, за да не тече бързо млякото. Най-добре и при новородени, и при малко по-големи деца - вземайте биберон за новородени.
Времето за изпиване на дозата мляко е около 15 минути. Не е добре бебето да изсмуква за по-малко време, но не е и хубаво да суче много по-бавно. Затова, ако се налага, може да смените и няколко биберона, докато намерите оптималния.
Убедете се, че детето пие бавно, сякаш суче от гърда, но без да се уморява излишно.
Бибероните се правят от каучук или от силикон.
Каучуковият биберон е от естествен материал. По-мек е от силикона и се препоръчва за новородени или за бебета, на които все още не са започнали да растат зъби. Мекият материал ще позволи на детето да полага по-малко усилия, за да изпие течността.
Има и някои недостатъци. Бързо променя цвета си поради абсорбиране на течности. Поглъща миризми и се захабява. Има кратък експлоатационен срок, не понася високи и ниски температури и може да причини алергии при някои деца.
Силиконът е по-твърд материал, така че е чудесен за смесено хранене. Твърдостта на този тип биберон стимулира бебето да не мързелува и да полага усилия при хранене (като при кърменето), което ще помогне за запазването на сукателния рефлекс.
Силиконовите биберони се препоръчват за бебета, хранени с адаптирано мляко, на възраст от три месеца.
Силиконовият биберон е топлоустойчив, така че е лесен за дезинфекция. Той не губи формата си и може да се ползва по-дълго от каучуковия. Друго предимство е, че не причинява алергии.
Важно е да знаете, че биберонът, направен от какъвто и да е материал, трябва да бъде сменян в рамките на определен период.
При силиконовия смяната с нов биберон трябва да се извършва веднъж месечно.
За биберон от каучук се препоръчва смяна на всеки две до три седмици.
Също така, ако по него има някакви повреди, се изисква незабавна подмяна, тъй като в този случай обемът и скоростта на постъпващата храна могат да се увеличат.
Формата на обикновено обло зърно е тествана във времето и отдавна е доказала своята ефективност. Тя стимулира езика на бебето да заема позиция както при кърмене.
Не всички бебета обаче могат да се хранят с този биберон и в някои ситуации трябва да изберете други опции.
Той има форма, която напълно повтаря женското зърно и е в помощ на майките, които искат да продължат да кърмят.
Той е със скосен ръб, допринасящ за правилното развитие на небцето и долната челюст, както и за осигуряване добра захапка. Този модел често се препоръчва, ако лекарят е обърнал внимание на някакви специфики при челюстите на бебето, които го налагат.
Не се препоръчва за кърмено бебе, тъй като стимулира езика да стои ниско и зад венците, а по време на кърмене детето изважда езичето си напред, той покрива венците и се обвива около зърното на гърдата. С този биберон това движение се блокира и бебето се обърква.
В процеса на храненето с шише бебето може да поглъща въздух заедно с храната - това се нарича аерофагия. Големите количества въздух в стомаха могат да причинят чести регургитация (неволево връщане на мляко) и колики при децата.
За предотвратяване на аерофагията са разработени специални биберони с клапан против колики, който предотвратява поглъщането на въздух по време на хранене.
Когато избирате биберон, трябва да обърнете внимание на диаметъра на отвора, тъй като скоростта, с която ще тече храната, зависи от това.
Неподходящият размер ще затрудни детето и ще направи храненето неприятно. Интензивността, с която трябва да се поглъща млякото, зависи от активността на бебето и продължителността на храненето.
Ето защо е необходимо да изберете биберона в съответствие с възрастта на детето, апетита му и консистенцията на храната.
В никакъв случай млякото не трябва просто да тече от бутилката, защото е необходимо детето да прави усилие, за да го засмуче.
Най-често биберонът за новородено има само една малка дупка. Този дизайн ще стимулира активността и ще накара бебето да полага същите усилия, както при хранене от гърдата на майката.
Трябва да се отбележи, че е добре да се използва специален и различен отвор за различни храни или течности. Например антирефлуксното хранене съдържа сгъстители и следователно размерът на отвора за такива течности трябва да бъде по-голям.
Друг важен критерий е местоположението на отвора, когато поднасяте шишето. Трябва да обърнете внимание на това. Защото при неправилно поставяне детето може да се задави.
Някои видове биберони имат допълнителни отвори, които предотвратяват възможността за слепване на самия биберон по време на хранене.
Основата на биберона също е важна. Много бебета имат нужда от по-широка основа, други засукват по-лесно обикновения биберон с тясна основа. Връзката между основата на биберона и връхчето трябва да е плавна, за да може бебето да си нагласи устата и да я отвори широко (както при кърмене).
Устните и езика трябва да са в позиция като при засукване от гърда. Наблюдавайте бебето внимателно как захваща с уста биберона и дали около ъгълчетата на устата му не се събира мляко. При правилно пиене от биберон млякото не бива да излиза отникъде, а да се поглъща от бебето изцяло.
От 0 до 1 месец – биберон за новородени с минимална скорост, най-често има една дупка;
От 1 до 3 месеца – с 2 дупки и бавен поток;
От 3 до 6 месеца – с 3 дупки, като скоростта все още е бавна;
6+ месеца – има 4 дупки, бърз поток на млякото, има възможност за пропускане на плътна течност.
Има и модели на биберони с възможност за регулиране на скоростта, те може да се използват за деца от три месеца.
За правилния подбор на биберона е много важно да предложите на детето няколко възможности, след това да оцените неговата активност по време на хранене и състоянието му след хранене. Ако бебето е неспокойно и раздразнено след хранене, това трябва да е сигнал за смяна на биберона с друг модел.
Добре е да знаете, че бибероните трябва да се стерилизират всеки ден, поне да навършване на шестмесечна възраст на детето.
Бебетата се раждат с най-различно тегло и ръст, много рядко това зависи от теглото и ръста на родителите. Има майки, родили големи деца, които след като станат възрастни, с нищо не са по-различни – нито са по-дебели, нито по-високи от наборите си.
Дребните и по-леки бебенца бързо застигат и често надминават други по-едро родени. Децата, дори по-леки и дребни, са здрави и би следвало да се хранят нормално, без да се тревожите за теглото в първия месец.
Теглото, което е прието за средно у нас, е между 3,2 и 3,8 кг. Най-често момченцата водят пред момиченцата със 100-200 грама и няколко сантиметра. Разбира се няма правила и норми, просто статистика.
Ако бебето се е родило с тегло над 3 до 4 кг, достатъчно е да наддава с 20-30 грама дневно. Пак уточняваме, че това е само средна цифра – бебето си има индивидуалност и започва да я показва още през първите дни.
От 4500 грама тегло за новородено и нагоре е добре да се следи за бързо покачване на килограмите през следващите месеци. Има случаи, когато тези килограми са признак на някакво заболяване или патология в развитието. Все пак говорим за изключително редки случаи.
С порастването на вашето бебе темпът на наддаване ще бъде важен показател за цялостното му здраве и развитие. Педиатърът ще следи теглото, дължината и размера на главата и гръдния кош при всеки преглед, за да определи дали бебето ви напредва както трябва.
Теглото на вашето новородено се определя от много фактори. Може да са генетични – тегло и ръст на всеки родител. Продължителност на бременността – бебетата, родени преди термин често са по-малки, а тези след може да са по-големи от средното.
Начинът на живот и храненето по време на бременност също са от значение. Пушенето, пиенето на алкохол или приемането на наркотици могат да повлияят на развитието на детето в утробата и на теглото на бебето при раждане.
Здравословни проблеми на майката по време на бременност – диабет, гестационен диабет, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане и затлъстяване могат да повлияят на теглото на вашето бебе.
Броят на бебета в утробата - многоплодните бременности повече могат да повлияят на теглото на бебетата в зависимост от това колко място трябва да споделят.
Ред за раждане – смята се, че първородните са по-малки от техните братя и сестри, но това не е правило.
Медицински проблеми като вродени дефекти и излагане на инфекция по време на бременността също могат да повлияят на теглото на новороденото.
Когато бебето не наддава нормално, това може да е сигнал за недохранване или здравословен проблем.
Невъзможността на бебето да наддаде е проблем, защото това може да повлияе на способността му да достига важни етапи в развитието му и да има неблагоприятно въздействие върху имунната му система.
Ако имате диабет или гестационен диабет, може да родите и по-едро бебе. Бебетата с тегло над средното може да изискват допълнителна медицинска помощ, за да се гарантира, че нивата на кръвната им захар се поддържат в нормални граници.
Вашето бебе може също да тежи повече от средното, ако наддавате повече от препоръчаното по време на бременност. Това е една от причините, поради които е важно да поддържате здравословна диета, докато сте бременна.
Съвсем мъничките бебета, т.нар. недоносени или с тегло при раждането под 2,5 кг се оставят под медицинско наблюдение още в родилния дом. Често ако теглото е много ниско, се поставят в кувьоз, в които се поддържат необходимите за тях температура, ниво на кислород и др.
Когато покачи теглото си, бебето се изписва, а семейството се заема с храненето, което ще трябва да следи с голямо внимание. Ако бебето не бъде изписано заедно с майката, тя може да изцежда кърмата си и да я дава на медиците, които да хранят с нея детето, докато то стабилизира теглото си.
Бебетата нямат сукателен рефлекс до 32 гестационна седмица. Затова родените много рано първо получават мляко през сонда в стомаха.
Въз основа на степента на недоносеност през първите няколко седмици наддаването на теглото може да е същото, каквото биха натрупали, ако все още са в утробата.
Недоносените бебета растат и наддават по-бързо, отколкото доносените бебета. През първата година мерките на недоносените бебета се следят не от действителната им дата на раждане, а от коригираната спрямо предполагаемия термин на майката.
Много недоносени бебета настигат доносените по теглото до първия си рожден ден. Някои може да не наваксат и до 18-24 месеца.
Килограми под или над нормата не означават наднормено или поднормено тегло през целия живот. Не означават и че има нещо нередно с вашето бебе. За лекарите е важно да проследяват килограмите с течение на времето - като темп на покачване и процес.
Изследванията показват, че новородените здрави бебета обикновено губят част от родилното си тегло в първите дни след раждането. Това се дължи до голяма степен на допълнителните течности, с които се раждат. Те бързо ги елиминират и в резултат на това олекват.
Бебетата започват да наддават малко след това. Грамовете, които са загубили при раждането, обикновено се възвръщат в рамките на две седмици.
Проучвания показват, че има точно определени периоди на бързо напълняване, т.нар. скок в растежа – често срещани в ранните месеци. Точно преди или по време на този скок растежа, бебето ви може да е по-нервно от обикновено. То също може да яде повече (ако е на кърма, така си увеличава количеството, което ще му трябва за новото тегло) и/или да спи повече или по-малко от обикновено.
След скока на растежа може да забележите, че дрешките вече не му стават.
Ще има и периоди, в които бебето задържа теглото без наддаване.
Не е необходимо всеки ден да го мерите на кантара, освен ако не ви е препоръчано друго от лекар или консултант по кърмене. Но обикновено от тегленето всеки ден няма особено полза, защото резултатът зависи от часа, в който слагате детето на везната, от апетита му в момента и от какво ли още не.
Това обаче не значи, че не трябва изобщо да следите теглото на новороденото. Докато е много малко, го слагайте на везната веднъж седмично, а когато поотрасне – веднъж месечно.
Увеличаването на теглото на бебето през първата година е впечатляващо – за 12 месеца обикновено детето утроява теглото, което е имало при раждането.
През първите няколко месеца момчетата обикновено наддават повече от момичетата. Повечето бебета удвояват теглото от раждането до към 5-месечна възраст.
Всяко дете има собствен ритъм. В крайна сметка само вашето бебе би могло да ви насочи към броя хранения, от които се нуждае. Съществува обаче ориентировъчно правило, което показва колко са дневните хранения при новороденото до към двумесечна възраст, и кога да се намали броят им.
Много е просто: когато бебето тежи 4 кг, са му нужни 5 хранения; когато бебето тежи 5 кг, са му нужни 4 хранения.
Тъй като това е само ориентировъчно, трябва се съобразите с особеностите на вашето дете.
На деветмесечна възраст повечето бебета все още се будят гладни към пет-шест часа сутринта, което предполага, че е добре детето да има поне пет хранения в денонощие. В противен случай интервалът между отделните хранения ще бъде все още твърде голям и бебето няма да издържи.
Когато започне да се буди по-късно сутрин (към седем или осем часа), е време да минете на четири хранения – приблизително на всеки четири часа. Но има бебета, които продължават да се будят нощем и да искат да ядат. Нормално е да бъдат хранени, докато се нуждаят от това.
Средното наддаване на тегло всеки месец е както следва:
от 0 до 3 месеца – 900 грама
от 3 до 6 месеца – 750 грама
от 6 до 9 месеца – 600 грама
от 9 до 12 месеца – 450 грама
Изключително кърмените бебета често наддават по-бързо през първите 6 месеца, след което забавят темпото. Понякога по-тежките бебета започват да пълзят и прохождат по-късно от другите.
Важно е да следите дали бебето ви е в рамките на здравословното тегло. Това може да им помогне да поддържат нормално тегло по-късно. Ако е необходимо, педиатърът ще съобрази темпа на растеж на вашето бебе с хранителния му режим.
Ако бебето трудно наддава и нямате достатъчно кърма, може да ви се препоръча допълващо хранене с адаптирано мляко.
Какво се случва с децата, след като самотната им майка в някакъв момент реши да не е само родител, но и жена, и започне да ходи по срещи? Ами в случая на Илейн Рот направо си подивяват. Тя обаче е успяла да разбере защо се случва всичко това и го понася с особена грация. Макар да няма нищо “грациозно” в поведението на децата ѝ.
След като казах “Да” през 2008 г., не съм си представяла, че отново някога ще тръгна по срещи. Дадох обет, обещах и планирах животът ми да протече с “… и заживели щастливо”.
Но животът обикновено не се случва както си го планирал. Дори мога да твърдя с голяма сигурност, че съвсем рядко върви по план.
И няколко години след като мъжът ми почина, след като това “… и заживели щастливо” беше пометено от невероятно бързо развиващ се рак, идеята да започна да се виждам с други мъже премина от “никога вече” до “може би някой ден”. И тогава това “може би някой ден” се оказа днес.
Изведнъж се оказах 30 и няколко годишна вдовица, майка на две деца, която мисли да започне да ходи отново по срещи, след като повече от десетилетие не го е правила.
Очаквах да се случат много неща, но най-вече да се появи онази неизмерима мъка, която идва с това, че се държиш за миналото и едновременно се протягаш към бъдещето. Но имаше и доста неочаквани моменти – като например разчитането основно на приложенията. (Очевидно сладките начини, по които се срещат хората, сега са само във филмите?) Но това, което съвсем не очаквах, е как ще се държат децата ми с приятеля ми. 9-годишният ми син става абсолютен варварин покрай него. Особено на масата, докато вечеряме.
Бях предпазлива, когато го представих на децата. Преди изобщо да се запознаем с приятеля ми, обсъдих с тях, че възнамерявам да започна да ходя по срещи. Говорихме си как би изглеждало това логистично. Уверих ги, че те винаги ще са приоритет за мен и никога няма да спра да обичам баща им, нито пък ще им позволя да го забравят.
Бяха доста развълнувани от идеята ми – леко притеснени, разбира се, но по-скоро развълнувани. След като се запознах с настоящия ми приятел и нещата помежду ни станаха сериозни, децата вече ме молеха да ги запозная. Изчаках точния момент и се приготвих за една (или две, или дванайсет) неловка среща. Както се оказа, това, че може да е неловко, е най-малкият ми приблем.
Първата храна, която споделихме аз, приятелят ми и децата ми, беше спагети. Вместо да вземе вилица, да навие и да хапне, може би с леко смукване на някой и друг спагет, синът ми награби снопове спагети с ръце, облиза им соса, след това ги захапа. След като първата ни вечеря “зададе тона”, той вече яде ориз без ръце, слага си краката на масата и ни показва как изглежда храната му сдъвкана.
12-годишната ми дъщеря все още си спомня маниерите на масата, но и тя започна да скача по мебелите, да подкокоросва брат си и да се държи както никога преди.
Вече прекалено много пъти ги изпращам по леглата изумена от поведението им. Научила съм ги как да се държат в компания, но няма как да се разбере, ако се съди само по тези срещи. Истината е, че не знам как приятелят ми още не е избягал с писъци.
Опитвам се да спра това поведение, когато започне да се случва. Правя строги предупреждения и мятам бесни погледи. Заплашвала съм, че ще взема Fortnite-а, когато нещата са били особено тежки, и това сработи добре. Но истината е, че не ги дисциплинирам твърде строго в тези моменти. Може би съм мека Мария. Сигурно съм. Но предпочитам да говоря с тях, след като особеният момент е отминал, когато са имали възможност да премислят вечерта. Когато знам, че няма да ги засрамя с конско пред все още непознат човек.
Честно казано, разбирам защо се държат така. Не правят глупости, защото не искат приятеля ми. Държат се така, защото емоциите им са прекалено големи, за да се поберат в телата им. Имат прекалено много чувства, които не могат да облекат в думи. По тази причина не искам да ги наказвам за маймунджилъците им, дори когато синът ми ползва спагет като конец за зъби.
Знам, че нито синът ми, нито дъщеря ми използват логичната част от мозъка си или тази, която знае как се борави с вилица и къде трябва да са ти краката, докато вечеряш. Те реагират. Управляват ги силни емоции, които не знаят как да определят. Защото синът ми харесва човека, който стои срещу него на масата, докато вечеряме. Може би дори малко иска да му се покаже. Но този човек също така означава промяна, а ние (нашето малко семейство от трима) тъкмо свикнахме с един ритъм. Така че промените, дори добрите, са плашещи.
Като мина време, поведението им се поуспокои. Все още правят неща, за които ми се налага да шепна извинения на мъжа да мен, който пък приема всичко с лекота и изглежда ми вярва, когато го уверявам, че не са толкова диви през цялото време.
По време на тези срещи те имат нужда не толкова от напомняне какво е добро възпитание, а от малко милост и от малко пространство, за да разберат тези големи емоции. Обещах на децата ми, че те винаги ще са на първо място. И това означава да им дам тази милост и това пространство.
Знам, че добрите им маниери ще се появят. Знам, че приятелят ми ще опознае децата ми като сладки, мили, добри, забавни и, да, добре възпитани през по-голямата част от времето. Но това ще стане, когато те му позволят да опознае тази част от тях. Междувременно, ще гледам да не готвя спагети скоро.
Замисляли ли сте се дали и как точно се различава вашето детство от това на децата ви? Е, вие може и да не сте, но Алекс Попова се е замисляла. Даже го е описала спретнато и подредено в цели 20 точки. Ето ги и тях. Пишете ни с вашите. Ще ни бъде интересно.
На 7 години вземаше сама 4-годишния си брат от градина. Сега не позволяваш на 13-годишния си син да излиза сам по тъмно.
Като малка изяждаше по 3 чийзбургера за обяд, последвани от два пакета кроасанчета с шоколад и поне една вафла. Сега даваш на децата си само месо от пасищни животни и домашни десерти с мед и фурми.
Оставяш търпеливо дъщеря си да си избере за 17-и път различна рокля. И неволно се сещаш как майка ти щеше да тe e смразила с поглед още на втората.
Единственото превозно средство, което имаше като дете, беше колелото. За разлика от автопарка на сина ти, който включва още тротинетка, ховърборд, балансьор, трактор с педали, картинг кола и скутер.
Опитваш се да приготвиш здравословна закуска, която да е питателна – без пържено, глутен, млечни продукти, бяла захар, а да е с плодове, събирани само от девици на лунна светлина. За това време баба ти щеше да ти пъха третата мекица с пудра захар в устата.
В детската градина на дъщеря ти има какички на не повече от 25, които дори се усмихват. В твоята детска градина вирееха само сърдити лелки с наднормено тегло и натрапчив мирис на белина.
Още на 6 сготви сама първия си шедьовър в кухнята. Но не даваш на 9-годишния ти син да държи нож, за да не се пореже.
За да възпитаваш успешно децата си, сега ти е необходима поне една диплома по клинична психология и умело съчетаване на елементи от авторитарния и либерален стил, комбинирани с уважение на личността му и поощряване на автономността. Нищо общо с шамарите на леля Гиче от детската ти градина.
За да вземеш детето си от училище днес, е нужно да отидеш с още минимум трима членове на родата ви, кордон и позволение от премиера. Докато ти сменяше тролей и два рейса, за да се прибереш сама след часовете във втори клас.
Обясняваш на 17-годишния ти син колко е опасно по дискотеките и как алкохолът е вреден, докато в главата ти се прожектират флашбеци от пребиваването ти в „Ялта“ на 14, докато се наливаше с шотове евтина текила в комбинация с бира.
Когато ти се караха навън, към майка ти винаги се присъединяваха поне по една-две съседки, също толкова вещи по въпроса с отглеждането ти. Сега, в момента, в който леко повишиш тон, започваш параноично да се оглеждаш за норвежци.
Изпитваше неописуема гордост, когато на 7 се научи да си пускаш сама видеокасетка. Сега гледаш с изумление как двегодишното ти потомство умело борави с YouTube, Skype и де що е тъчскрийн, преди да е махнало памперса.
Прекарваше по половин денонощие навън с ключ, сръчно вързан на врата ти, докато вашите нямаха ни най-малка представа къде си. Сега, в момента, в който дъщеря ти прекрачи прага, веднага ѝ пращаш три Viber съобщения, локейшън рикуест и дрон с камера.
За разлика от детето ти, като малка дори не подозираше за съществуването на манго и папая, още по-малко за чия и киноа. Единствената екзотика, която ти се полагаше, бяха банани и мандарини по Коледа.
Но пък колко щастлива беше, като ги ядеше! И до ден-днешен миризмата на мандарини за теб значи само едно – Коледа.
През цялото ти детство не си виждала толкова играчки, колкото има в този момент в стаята на детето ти. В единия шкаф.
Като малка си обелила повече картофи от целия персонал в кухнята на Happy за период от поне пет години. Не си сигурна обаче дали синът ти знае къде е белачката.
Сглoбяването на играчка от шоколадово яйце в детството ти изискваше поне 20 свободни минути, сериозни инженерни усилия и кашон от пералня за съхранение. Сега с нескрита погнуса гледаш миньоните, които се излюпват от почти всяко яйце.
Като малка имаше един чифт маратонки, които се сменяха чак когато палецът ти умело си пробиеше път до настилката отдолу. За сметка на това дъщеря ти има около 12 чифта обувки – с Елза, еднорог, дъга, светещи подметки, лепенки, пайетки, пухчета и, не дай си боже, Пепа Пиг.
Но точно заради всичко това не би заменила и 1 минута от детството си с това на днешните деца.
Струва ли ви се, че съвременният родител, и в частност майката – този свят човек, постоянно е въвлечен в някакви състезания:
Изтощително е. Може ли да си починем малко?
Явно подобна идея се е зародила и в главата на една майка от Reddit, която решава да сподели с останалите следната житейска мъдрост: “Родителите нямат никаква заслуга за голяма част от нещата, с които се хвалят, че правят техните бебета. Наскоро ми го каза терапевтът ми и мисля, че трябва да го изкрещя от върха на някоя планина”.
Дамата си спомня, че като млада майка е била засипвана с редица въпроси и коментари от иначе доброжелателни приятели и колеги, които обаче са я карали да се чувства като “най-скапаната майка на света”, от една страна, а от друга, са я тревожили, че едва ли не на бебето ѝ му има нещо.
Хайде да си го кажем: нещата, с които някои родителите на съвсем малки деца обичат да се хвалят, винаги са едни и същи и винаги са съпроводени с реплики, които имат за цел да осведомят осведомят останалите колко са назад с "материала".
Ето няколко бързи варианта на диалози по пет евъргрийн теми, за които се сетихме, че са ни минали покрай ушите:
1
– Спи ли през нощта?
– Само на гърда или само ако го нося, или само ако е легнало върху мен с палци, насочени точно на югоизток.
– Ооо, моето на 3 седмици вече спеше през цялата нощ.
– Страхотно! Себе си ли да застрелям или бебето? (последното, разбира се, само си го мислим и не го казваме, защото ще оставим грешно впечатление)
2
– Суче ли?
– Трудна работа. За 40 минути изсуква по 5 мл от едната гърда, после заспива и след 7 минути се събужда, за да изсуче още 5 от другата, след което ги повръща, защото има рефлукс.
– Моето ядеше толкова много, че качваше по кило и половина за месец.
– Да ви приседне дано! (още един отговор, който никой никога не е изрекъл на глас)
3
– Държи ли си главичката изправена?
– Не, умира от ужас, когато го сложа по корем, защото не може да си държи гигантската глава нагоре и я забива в повивалника, което още повече го ужасява.
– Моето бебе си държеше главата само, още преди да ни изпишат от болницата, а на третата седмица започна да се обръща и едновременно да се опитва да се изправя и да танцува казачок.
– ?!?
4
– Не мислиш ли, че е време да спреш да бършеш наакани дупета и да го научиш вече на гърне?
– Ама то още не може да седи седнало.
– Ти си знаеш, аз само ти казвам, че е както ги научиш. Моето го слагам на гърне от третия месец и съм много доволна. Вече е на 8 месеца и сигурно скоро ще се научи да се бърше само.
– Да, защо не го пробваш направо на тоалетната, вече му е време.
– Знаеш, ли това не е лоша идея…
5
– Ох, милата, ако моето беше като твоето, не знам какво щях да правя…
– Какво искаш да кажеш?
– Ами виж го как плаче за щяло и нещяло горкото.
– Ама то е на два месеца – реве и за “здрасти”…
– Не, не, моля ти се, аз имах страшен късмет с моето дете, никога не е плакало.
Това може да продължи до безкрай. Истината е, че за спящи/ ядящи/ тихи бебета на по няколко месеца няма как родителите да имат особена заслуга, защото това не е нещо, което можеш да възпиташ в новородено.
Може би няма да е лошо да оставим гордостта за моментите, в които се усещат сами да казват “добър ден” и “благодаря” и да решават задачи с две неизвестни, без да ни питат как точно да стане.
Всичко останало преди това – сучене, спане, гърне и т.н., подхранва родителското съревнование, което е абсолютно безсмислено, защото наградата и за “първите”, и за “последните” е една и съща – здрави и щастливи деца.
