Трудно ли събуждате тийнейджъра за училище? Оказва се, че това не е вследствие само на късното лягане.
„Хормоналните промени по време на пубертета водят до естествено забавяне на циркадния ритъм при юношите“, казва Мишел Жан Брок Карабальо, пулмолог и специалист по медицина на съня в Children's Health. „Телата им предпочитат да заспиват по-късно и да се будят по-късно.“
Така че, ако ви е трудно да събудите тийнейджъра си за училище, това вероятно не е „поради мързел, избягване на училище или нещо, което е по вина на тийнейджъра, това е биологичен процес“, успокоява д-р Карабальо.
Много тийнейджъри предпочитат по-късен час за лягане – около 22:00 или 23:00 ч. – и биха спали до 8:00 или по-късно. Това работи добре през лятото или по време на ваканции, но училищните графици рядко съвпадат с това желание. В Америка, въпреки че Американската академия по педиатрия препоръчва начало на учебния ден за юношите не по-рано от 8:30 ч., много училища започват около 8:00 ч.
Това води до недостиг на сън, оставяйки тийнейджърите изморени и раздразнителни, или tranky – „tired“ + „cranky“ (изморен и раздразнителен), както го нарича Роджър Вашингтон, директор на фондацията Sleep To Live Well.
Връщането на часовника назад с един час (в края на октомври) може да изглежда като възможност тийнейджърите да спят повече.
Но тази внезапна промяна всъщност може да наруши и без това чувствителния им модел на сън, казва Рупали Древек, съ-директор на програмата по медицина на съня в детската болница Phoenix Children's.
Д-р Карабальо допълва: „При връщането назад на часа – започва да се стъмва по-рано, което води до по-ранно отделяне на мелатонин и улеснява по-ранното заспиване.“ По същия начин, по-ранната сутрешна светлина би трябвало да помага за по-лесно събуждане, но само ако тийнейджърите са изложени на нея.
Затова д-р Вашингтон насърчава тийнейджърите да прекарват поне 10 минути на дневна светлина веднага след събуждане. „Сутрешната светлина, дори в облачни дни, помага за рестартиране на вътрешния часовник и стабилизира настроението през по-късите есенни дни“, казва той.
Имайте предвид, че изкуствената светлина е проблем. Светлината е фактор №1, който казва на тялото ни кога да е будно или да спи, отбелязва д-р Карабальо. Когато имаме силни светлини или използваме електроника късно вечер, мозъкът ни смята, че все още е ден, и отлага отделянето на мелатонин – хормона, сигнализиращ за подготовка за сън.
Хроничното недоспиване може да повлияе на всеки, включително на тийнейджърите, по различни начини. „Когато тийнейджърите не получават достатъчно сън, телата им произвеждат по-малко клетки и антитела за борба с инфекциите, правейки ги по-уязвими към вируси“, казва д-р Древек, особено през сезона на настинките и грипа.
Недостигът на сън има и други ефекти. Според обзор от 2023 г., публикуван от Cambridge University Press, липсата на достатъчно сън увеличава риска при тийнейджърите от затлъстяване и увреждане на когнитивните способности, включително памет, настроение, емоции и поведенческа регулация.
Хроничното недоспиване може да повлияе и на сърдечно-съдовото здраве, кръвното налягане и възпалителните процеси, предупреждава Пранава Пател, сертифициран клиничен кардиолог в Inspira Health.
Експертите, с които разговаряхме, споделят съвети за да помогнете на тийнейджъра си да получи необходимата доза сън през сезона:
Д-р Вашингтон напомня на родителите: „Сънят е скритата основа на всяка нужда на вашия тийнейджър – от ученето и растежа до емоционалната стабилност. Отнасяйте се към него като към нещо задължително, както храната или безопасността.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Понякога късното лягане е нормално, но има случаи, в които не бива да се пренебрегва, особено ако забележите промени в настроението, умора или проблеми с концентрацията, казва д-р Пател. Това може да е сигнал за ментални проблеми или други състояния.
Друга причина за тревога е сънната апнея – често срещано, но потенциално сериозно разстройство на съня. Д-р Пател казва, че ако забележите следните признаци: непостоянен модел на сън, хронична умора въпреки добрa рутина, както и задавяне, силно хъркане или странно дишане по време на сън – време е да се консултирате с лекар или да обмислите изследване на съня.
Източник: The Parents
Има една поговорка, че „по време на отглеждането дните са много дълги, а годините – много кратки“. Който е родител, знаe. Един ден децата те придружават дори до тоалетната, а изведнъж вече мърморят, че си влязъл в стаята им, без да почукаш или че си излязъл, без да затвориш вратата. За едно мигване на окото те преминават от пълна зависимост от твоите грижи до зависимост от приятелите си. И именно в този етап обикновено се появяват първите любови.
Изследване от 2025 г. на Лабораторията за изследвания относно съвместното съжителство и превенцията на насилието към Университета в Кордоба, базирано на три анкети сред 2400 тийнейджъри на възраст от 12 до 18 години в Андалусия, обобщава, че емоционалните умения – като разрешаване на конфликти, асертивност и разпознаване на граници – се развиват постепенно чрез опита от романтичните взаимоотношения.
Анализът показва, че по-големите тийнейджъри се възприемат като по-компетентни от по-младите, което подкрепя идеята, че здравословните отношения „се тренират“ още от юношеството.
Изследователките Ноеми Толедано, ръководителка на проучването, заедно с Кармен Виехо и Росарио Ортега-Руис от катедрата по психология, подчертават, че разбирането на тийнейджърството като поле за емоционални експерименти предлага позитивна перспектива, фокусирана не само върху рисковете, но и върху възможностите за емоционално развитие.
По време на детството родителите дирижират емоционалния оркестър. Избират училища, приятелства, планове, следобедни закуски… Но идва юношеството и всичко се променя – детето започва да взема собствени решения, а романтичната връзка е вероятно първата, която излиза извън семейния контрол.
„Детето ти скъсва картата, която си начертал за него, и тогава всички аларми се включват“, обяснява за El País Андрес Мерино Иглесиас, психиатър, специализиран към детска и юношеска възраст.
„Страх, отхвърляне, притеснение, гняв… и автоматичната реакция обикновено е опитът да се възстанови контролът. Това е елегантният начин да се каже, че се опитват да се намесват там, където никой не ги е канил.“
Този опит за контрол може да е в по много фини начини – чрез ирония, пасивно-агресивен коментар, жест на неодобрение – или направо да избухне в забрани: „Но резултатът обикновено е един и същ – колкото повече се забранява, толкова повече се утежнява връзката“, твърди докторът.
„Бащата или майката наблюдава как дъщеря им се заключва в стаята с човек, който сякаш е излязъл от провален кастинг за „Островът на изкушението“, и изведнъж нещо им засяда на вечеря: „Не ми харесва това момче за дъщеря ми“, обяснява шеговито Луис Мигел Реал, психолог и експерт в терапии с тийнейджъри. Тази фраза, както посочва Реал, толкова невинна на пръв поглед, може да отключи поколенчески конфликт с епични размери и има само два пътя: „Да започнеш свещена война или да разбереш, че истинската битка не е да промениш другия, а да се научиш да управляваш собствените си чувства.“
„Когато един родител каже „не ми харесва партньорът на детето ми“, обикновено зад това стои смесица от страх, фрустрация и загуба на контрол“, твърди Мерино. „Не ги притеснява само човекът, а усещането, че детето им се изплъзва от сценария, който са си представяли. А това боли, защото разбива сигурността“, добавя той. „Родителите се изправят пред ново чувство на безсилие“, продължава психиатърът.
„И изведнъж откриват, че не могат да решават вместо децата си, нито дори да ги защитят от онова, което смятат за опасно. И това ги плаши.“
Зад „не ми харесва“ често стои нещо по-дълбоко от интуиция. „Преди да кажеш, че някой не ти харесва, попитай себе си защо. Реална опасност ли е, или просто не ти допада, защото ти напомня за нещо от миналото?“, поставя въпроса Реал.
„Емоциите не са абсолютната истина; те са сигнали, не заповеди. Проблемът е, че много родители тълкуват тези сигнали като нареждания: „Щом усещам отхвърляне, значи нещо не е наред.“ Но дискомфортът невинаги означава опасност. Понякога означава промяна, а от промените боли.“
Според Реал най-важното е да се прави разлика между истинските и символичните страхове: „Първите са свързани със сигурността на детето ви – ако партньорът го изолира, контролира или манипулира, тогава има основание за намеса. Вторите са онези, които засягат егото: че не отговаря на нашите очаквания, че не съвпада с нашите ценности, че не прилича на това, което сме си представяли. Именно тях трябва да прегледаме със смирение“.
Психологът подчертава, че родителите трябва да се грижат за собствената си вътрешна история: „Ако превърнеш всяка връзка на детето си в заплаха за авторитета ти или за твоя светоглед, единственото, което ще постигнеш, е да го отблъснеш. Любовта на възрастния означава да приеме, че детето има право да греши. Че не можеш да му спестиш всяка болка, но можеш да бъдеш до него, когато го боли.“
„Ако има нещо, което вълнува тийнейджъра повече от новата връзка, това е забранената връзка“, отбелязва Мерино. „Ромео и Жулиета не са умрели заради любовта си, а защото възрастните са били пълен провал в управлението на конфликти.“ Според експерта проблемът е, че много родители бъркат притеснението с контрол: „А контролът никога не дава истинска сигурност. Напротив – подхранва дистанцията. Тийнейджърът се научава да крие онова, което преживява, за да избегне критика или караница. И така връзката страда.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Една от най-честите заблуди е да се вярва, че ролята на родителите е да издават присъди. „Възрастният трябва да отваря пространство, не да го затваря. Да слуша, без да разпитва, да пита, без да нахлува. И най-вече, да не превръща всеки разговор в оценка и разпит“, подчертава Реал. Този по-уважителен подход не означава пасивност: „Можеш да придружаваш, без да контролираш. Можеш да наблюдаваш, без да предубедиш“. Той добавя:
„Ако забележите, че детето ви се изолира, изглежда по-тъжно или тревожно, или спира да прави неща, които преди са го радвали, тогава има предупредителни знаци. Но ако го виждате да расте – въодушевено, любопитно – вероятно проблемът не е във връзката му, а в собствените ви страхове.“
Реал подчертава, че забраните рядко възпитават, докато въпросите – да. Целта е тийнейджърите да се научат да мислят сами, а не да слушат от страх:
„Ако детето ти знае само да избягва това, което ти цензурираш, няма да се научи само́ да разпознава токсична връзка.“
Според него, ако връзката наистина е вредна – със знаци на психологическо насилие, изолация или ревност – намесата трябва да е твърда, но със съпричастност. „Не чрез викове, а чрез обич. Не чрез присъда, а чрез искрена загриженост“, допълва Мерино.
Основната емоция в този вид конфликти не е гневът, а страхът. „Много родители бъркат, защото смятат любовта за наблюдение“, обяснява експертът.
„Мислят, че колкото повече контролират, толкова повече защитават. Но контролът създава недоверие, а недоверието разрушава връзката. Това, което наистина защитава, е доверието: знанието, че ако нещо се обърка, детето може да се обърне към вас, без страх да бъде съдено.“
„Целта не е да спечелите спора, а да не загубите връзката“, подчертава психиатърът. „Най-трудното е да приемете, че вече не вие решавате вместо детето си. И това, макар да боли, също е любов“, обобщава Реал.
Източник: El País
Грижа за кожата, мода и козметика – видеоклипове на тези теми пълнят TikTok и Instagram, а много от тях са насочени именно към млади момичета. Достатъчно е да потърсите хаштага #glowuproutine в TikTok и ще бъдете залети от видеа, които рекламират различни продукти и ритуали, специално създадени за деца и тийнейджъри.
Подобни видеа са изключително популярни – и много момичета ги приемат напълно сериозно. Те вярват, че това са задължителни практики, че трябва да купуват и използват препоръчаните продукти, иначе „изостават“ от другите. В резултат, все повече деца днес вярват, че скъпата и прецизно подбрана рутина за външен вид е нещо, към което трябва да се стремят.
Терминът glow-up е тийнейджърски жаргон, който означава драматична промяна или подобрение във външния вид.
Момичетата в предподрастваща възраст са лесна мишена за съдържание в социалните мрежи, насочено към „подобряване“ на външния вид, защото често се чувстват несигурни и се сравняват с другите, обяснява д-р Уитни Казарес, педиатър и автор на My One-of-a-Kind Body.
„Рутината преди училище експлоатира страховете на децата, че не са достатъчно красиви или популярни, като това ги подтиква да харчат огромни суми за продукти, които уж предлагат бързо решение“, казва тя. „Забелязвам това като централен проблем сред пациентите си – и положението само се влошава.“
Диетоложката и терапевт при хранителни разстройства Грейс Лаутман добавя, че тези видеа често показват нереалистични тела и могат да насърчат нездравословни навици, включително хранителни разстройства.
„Това е поредното онлайн съдъжрание, в което се поддържат перфекционизмът и нереалните стандарти за красота“, казва тя.
Истината е, че проблемът не се изчерпва с това, че видеата експлоатират несигурността на младите момичета и ги насърчават да харчат пари, които нямат. Според Американската академия по педиатрия препоръчваните в тези видеа продукти често не са подходящи за детска кожа, а в някои случаи могат дори да бъдат опасни.
Много от продуктите, които инфлуенсърите показват в glow-up видеа, не са регулирани по отношение на безопасността и изобщо не са предназначени за деца, посочва д-р Уитни Казарес. „Краткотрайните реакции като обриви и раздразнения са често срещани при моите млади пациентки, които следват подобни рутини, но повече ме тревожат дългосрочните последици от използването на силни козметични продукти върху млада кожа“, казва тя.
Според нея възможните рискове включват увреждане от слънцето, изтъняване на кожата и преждевременно стареене. Освен това, прекомерното излагане на съдържание, фокусирано върху красотата, е свързано с проблеми с възприемането на тялото, което от своя страна може да доведе до диети и прекалено физическо натоварване.
Диетоложката и терапевт Грейс Лаутман споделя, че наблюдава тези ефекти при тийнейджърите, с които работи: „В практиката си най-често виждам как подобни видеа увеличават желанието за диети и контрол върху храната и тренировките“, обяснява тя.
„Всеки опит за прекомерен контрол върху тялото, кожата или мускулите засилва вече съществуващи проблеми като телесна дисморфия и изкривен образ на собственото тяло.“
Множество изследвания показват, че децата и тийнейджърите, които прекарват много време в гледане на видеа, наблягащи на красотата и външния вид, са значително по-склонни да развият проблеми с възприятието за собственото си тяло.
„По-конкретно, те са по-склонни да бъдат недоволни от телата си, да се сравняват с другите и да развиват сериозни психични проблеми – включително тревожност, депресия и хранителни разстройства“, казва д-р Уитни Казарес. Колкото повече деца и тийнейджъри се вманиачават по това да изглеждат по определен начин онлайн, толкова по-зле се чувстват и в реалния живот.
„Това създава порочен кръг на съмнение и неудовлетвореност, който е изключително труден за прекъсване,“ обяснява тя. Терапевтът Грейс Лаутман също наблюдава сериозни психологически ефекти сред младите жени, с които работи.
„Психологическото въздействие на подобни видеа – особено когато се гледат масово и без алтернативно съдържание, показващо по-автентични и разнообразни тела – се изразява в засилена психическа заетост и вътрешно възприемане на нереалистични стандарти за красота“, обяснява тя.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Изключително важно е да насърчаваме децата да мислят критично за съдържанието в социалните мрежи“, казва Грейс Лаутман. Това може да включва разговори за това как социалните медии насърчават нереалистични стандарти за тяло и красота или как филтрите и ретушът могат да ни заблудят, че някой изглежда „перфектно“.
„Ако един родител тепърва започва да говори с детето си по тези теми, дори отворени въпроси като: „Как се чувстваш по отношение на дрехите и грима на твоята възраст?“ могат да имат голям ефект“, добавя Лаутман.
Източниk: Parents.com
Бойчо Попов изброява 6 важни неща за парите, които би искал да каже на 14-годишното си Аз, ако можеше да го срещне ей сега на улицата. Текстът е част от поредицата ни „Майко мила, говорим за пари!“.
Първата си нископлатена работа започнах на 14. Трябваше да продавам вестници през лятото на една будка. Беше лятото на американското футболно чудо – 1994 г., и хората буквално се избиваха за вестници, за да следят подвизите на „Пеневата чета“. Имах редовни клиенти, а имах и такива, които дори пробваха да ме подкупят, за да се сдобият „под тезгяха“ с новия брой на „Нощен труд“. Е, не беше престижна работа, но за едно хлапе като мен това да изкараш пари сам беше нещо голямо.
Така че онези пари можех да похарча... или да спестя. Познайте кое избрах. Разбира се – похарчих ги. Нямах представа, че има нещо по-добро. Но с времето научих. За поведението, за навиците… и за парите.
И да, дори хора на 20 или 30 се затрудняват с личните финанси. А какво остава за 14-годишно дете? Много от нас не знаят как да се справят с наеми, ипотеки, обучения. Социалният натиск също е огромен – в Instagram всички изглеждат успели. Виждаш как връстниците ти „правят бързи пари“ с биткойни или някакви Penny Stocks (акции на малки компании, които търгуват за по-малко от 5 долара на акция, б.а.) и се изкушаваш. Без да знаеш, че повечето ще се провалят.
Ако можех да се върна назад, ето какво бих казал на себе си:
Живял съм скромно. Живял съм и в лукс. Щастието не е в хотелската стая, а в свободата. Ако трябва да избирам, по-скоро бих бил пътешественик с малък бюджет, отколкото човек с висока заплата на работа, която мрази.
Всеки път, когато купуваш нещо, се отказваш от малко свобода. Колкото повече пестиш, толкова повече избираш. Един ден може дори да не ти се налага да работиш – но само ако не похарчиш всичко днес.
Не говоря за дипломи. Говоря за умението да четеш, да пишеш, да смяташ. Не можеш да сключиш сделка, ако не разбираш числата. И не можеш да се развиваш, ако не се учиш постоянно.
Не е нужно да разбираш от борси, деривати и прочие страшни думи – просто започни да заделяш и да инвестираш, дори с малки суми. Причината е проста: времето е по-силно от парите. Или по-точно – парите растат, когато им дадеш време.
Представи си двама души. И двамата започват с 10 000 евро. Но единият започва сега, а другият – след 10 години. След 35 години разликата между тях може да е над 240 000 евро. Само защото първият е започнал по-рано. Нищо магическо – просто силата на сложната лихва. И търпение.
Точно тук идва и онова любопитно съкращение – FIRE. Не, не става дума за пожар. А за Financial Independence, Retire Early – финансова независимост и ранно пенсиониране. Идеята е проста: да стигнеш дотам, че да не си длъжен да работиш. Можеш, ако искаш. Но не защото трябва.
Даването е навик. Когато споделяш, не само помагаш. Научаваш се да не се вкопчваш в парите. А това е урок, който много хора никога не усвояват.
Не е нужно да е много. Но трябва да е редовно. Ако по време на следването си например спестяваш 20 евро на месец, по-късно можеш да увеличиш. Не защото „така трябва“, а защото това е твоят буфер – срещу кризи, болести, внезапни проблеми.
Всички гореизброени принципи за парите може да звучат очевидно, но не е очевидно или лесно да живеете според това, което знаете. Важното е да правите тези неща – дори да са само едно или две. Всяко малко нещо помага. Всъщност именно тези малки неща ще помогнат през следващите десетилетия.
Не е нужно да си счетоводител. Но е нужно да не живееш в страх. Пари ще идват и ще си отиват. Но как ги посрещаш и как ги изпращаш – това остава.
На 14 не го знаех. Но днес бих дал всичко да го бях научил по-рано.
„Майко мила, говорим за пари!“ е специална поредица на Майко Мила, в която очевидно си говорим за пари, но и за всичко, което парите могат да ни дадат или да ни отнемат – свобода, време, възможности, сигурност. С други думи, говорим за финансова грамотност и се опитваме да разкажем някои важни и полезни неща за парите и отговорностите, които вървят с тях.
Вече сме говорили колко е необходимо сексуалното образование и как ако темата за секса се превърне в като табу, това може да породи насилие, основано на пола. Да, всички знаем, че е важно, но е факт, че част от подрастващите се учат за любовта и секса в движение, и най-вече от филмите за възрастни. Попаднахме на интересен материал от El País с испански психолог, който обяснява как въздейства порното на тийновете. Според експерта да гледаш порно и да се учиш от него как се прави секс е все едно да гледаш „Бързи и яростни“ и да се учиш от филма как се шофира.
Седем от всеки десет тийнейджъри в Испания гледат порно редовно, а 53,8% от младежите на възраст между 12 и 15 години твърдят, че са гледали за първи път между 6 и 12 години, според данни на Save the Children. И тези данни показват, че потреблението на порно започва твърде рано. Луис Мигел Реал е на 33 години, психолог, експерт по лечение на зависимости, обяснява, че „за съжаление, в наши дни потребяването на порно в много ранна възраст става все по-често срещано (макар и да не е желателно)“.
„С интернет на мобилния телефон още от 10–12-годишна възраст е много лесно децата да попаднат на порнография, преди да разберат добре какво всъщност гледат“, добавя още той. Психологът твърди, че в началото тийнейджърите не я търсят с похотливо любопитство, типично за възрастните. „Много често става дума за чисто любопитство или за линк, пратен от съученик“. „Но тогава се посява семето“, добавя той. Ето какво разказва още в интервюто:
Какво въздействие оказва върху мозъка гледането на порно в толкова ранна възраст?
Голямо и доста отрицателно. Все едно да се учиш да шофираш, като гледаш „Бързи и яростни“. Дава ти изкривена представа за секса – нереалистични тела, механични движения, пълна липса на нежност или емоционална връзка и сюжет, съсредоточен почти изцяло върху мъжкото удоволствие.
Мозъкът на тийнейджъра все още е в процес на изграждане – буквално. В този етап се изграждат убежденията за света, за връзките, за собствената идентичност… Ако порнографията се превърне в първия „урок“ по сексуално образование, се затвърждават много проблематични идеи: че съгласието на партньорите не е задължително, че жените са за да задоволяват (почти винаги в ролята на робини), че сексуалното удоволствие е просто представление.
Порното носи бърза и лесна награда. Какво става, ако свикнеш да получаваш визуално удоволствие без усилие, без връзка, без чакане?
Когато настъпи реалният секс с истински човек, мозъкът ти казва „уф“. Защото порното е вдигнало летвата изкуствено и е създало нереалистични очаквания. Истинските връзки изглеждат скучни или много мудни в сравнение с порнографията. Освен това много тийнейджъри се опитват да имитират някои от рисковите практики, които виждат в порното – шамари, задушаване, анален секс без съгласие, или се съсредоточават изцяло върху собственото си удоволствие, без изобщо да мислят за другия човек. Резултатът? Тревожност, сексуално неудовлетворение, проблеми с ерекцията при момчета на по 20 години. Един вид коктейл „Молотов“, който не се забелязва веднага, но избухва няколко години по-късно.
Пристрастяването към порното води ли до психични разстройства?
Да. На първо място може да се появи тревожност, свързана с представянето. Ако мозъкът ти свикне с идеята, че „истинският“ секс трябва да изглежда като порното, идва драмата: „Ами ако не я накарам да крещи като в онова видео?“, „Ами ако не издържа толкова дълго?“, „Ами ако тялото ми не изглежда така?“. Тези „ами ако“ са гориво за тревожността.
След това може да се появи и емоционално откъсване. Порното се фокусира върху бърза, интензивна стимулация без нужда от емоционална връзка. Ако свикнеш да се възбуждаш само по този начин, после една милувка, поглед или целувка ще ти се струват недостатъчни. Това води до празнота, неудовлетвореност, отчуждение от партньора… Всичко това те съсипва емоционално и се отразява негативно на бъдещите ти връзки.
Има също вина и срам, особено при хора, израснали в среда с табута или религиозна вина, които чувстват, че гледането на порно ги прави лоши хора. То не само поражда тревожност, а и подкопава самочувствието.
Освен това хората често се изолират социално, ако порното се превърне в основен или единствен източник на удовлетворение. Започват да пренебрегват реалния живот – срещи, връзки, приятели...
И накрая, както всяко поведение, стимулиращо системата за възнаграждение в мозъка, порнографията също води до развитие на толеранс. Тоест, с времето ти трябва все повече стимул, повече съдържание, нещо по-грубо, за да постигнеш същия ефект. А когато го няма, се появява неудържима нужда – онази спешна, неспокойна нужда, която е като умствен сърбеж. Каква е причината? Тревожност, раздразнителност, безсъние и силно желание да се гледа порно възможно най-скоро, за да се облекчи временно дискомфортът.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какво е първото, което трябва да направят родителите, ако мислят, че детето им има проблем с порнографията?
Първото нещо е да не създават драма. Да не крещят, да не шпионират телефона му и да не блокират всичко сякаш е престъпник. Това само поражда повече срам, повече прикриване и повече дистанция. Трябва да се разбере, че достъпът до порно днес е лесен, мигновен и в много случаи – неизбежен.
Това, от което имат нужда децата, не е наказание, а контекст. Ключът е да се говори, но откровено. Не с осъдителен тон от типа „това е ужасно“, а по-скоро с отношението на някой, който обсъжда реалността. Нещо като: „Да, порното е навсякъде и разбирам, че си любопитен, но бих искал да чуя какво мислиш ти за това“. Целта не е да им четем морал, а да отворим пространство за разговор. Да слушаме, вместо да съдим.
Как трябва да им се обясни разликата между сексуалното желание и това, което продава порното?
Трябва да им се обясни, че едно е сексуалното желание – което е нормално, здравословно и част от порастването, а съвсем друго е порнографията, която не е сексуално образование. Това е фантазия, като екшън филм, която изкривява реалността и ти оставя представа за секса, която няма нищо общо със случващото се между двама души, които се обичат и уважават.
Защо според Вас тийнейджърите гледат порно?
Понякога порното не е просто любопитство, а е начин за бягство от фрустрация, скука или несигурност.
Затова е важно да помогнем на децата да разберат какво чувстват и да им дадем инструменти да управляват тези емоции, без да се крият зад екрана.
Разбира се, трябва да се поставят и граници, но без домът да се превръща в затвор. И най-вече – да им се предложат други начини за учене за сексуалността: книги, профили в социалните мрежи на сексолози, разговори с родител, дори и да е неудобно. Те все някога ще правят секс, рано или късно, харесва ли ни, или не. Ако не се включим ние, цялото им „знание“ ще дойде от Pornhub. И после се чудим защо е такова положението...
Източник: El País
Трябва ли да позволяваме на тийнейджърите да правят каквото си искат по време на семейни почивки? Експерти споделят наблюденията си от ново проучване, както и съвети към родителите как да преценят кога и по какъв начин да дадат на тийнейджърите си лично пространство по време на семейната ваканция.
Ваканциите са възможност да създаваме ценни спомени заедно. Но какво правим, когато тийнейджърът иска да пропусне организирано семейно излизане, докато сте на почивка, и да прави нещо различно?
Ново проучване разкрива, че родителите имат различни нива на комфорт и предпочитания спрямо това дали тийнейджърът трябва да скита сам по време на семейна ваканция. Мислехме, че не ни трябва да проучване и за това, но ето го!
В изследването участват над 1000 родители на деца на възраст от 13 до 18 години. 19% от тях казват, че никога не са оставяли тийнейджърите си да скитат сами, докато са на семейна почивка.
„Тийнейджърите са в много важен житейски етап, в който развиват автономност, идентичност и умения за вземане на решения, за да намерят своето място в този свят“, казва психологът Даниел Бишъп. „Ваканциите, макар и ориентирани към семейството, могат да бъдат ценна възможност за упражняване на всичко това“, добавя той.
Около 32% от запитаните съобщават, че настояват тийнейджърите им да общуват със семейството по време на пътуването. 64% отговарят, че предпочитат детето им да общува, но не го насилват, докато 4% са казали, че не им пука.
„Очакванията на родителите варират, когато става въпрос колко ангажирани трябва да бъдат тийнейджърите по време на семейните пътувания“, казва д-р Зишан Хан, психиатър. „Анкетата също така подчертава опасенията на родителите за безопасността и поведението на децата, особено в неконтролирани условия.“
Например по-малко от половината родители казват, че е много вероятно да позволят на тийнейджъра да:
„Много родители се притесняват да оставят тийнейджъра си сам дори в нискорискови ситуации с нисък риск“, казва Санам Хафийз, невропсихолог. Но и това варира в зависимост от възрастта и пола. Например родителите са по-склонни да казват на своите 13 до 15-годишни тийнейджъри, че не могат да останат сами, докато са на семейна почивка (24%), отколкото на своите 16–18-годишни тийнейджъри (12%).
Родителите на момичета са по-притеснени, че дъщерите им ще бъдат заговорени от непознати (70% срещу 41% при родители на момчета). Родителите на момчета обаче изразяват по-голяма загриженост, че синовете им ще направят нещо глупаво (47% срещу 36%).
„Тези опасения отразяват очакванията, които обществото поставя, и действителните преживявания, с които се сблъскват хората във всекидневието си“, казва д-р Хафийз. „Тъй като момичетата се учат на предпазливост, докато растат, родителите им стават по-загрижени за тяхната безопасност и за взаимодействията им с непознати.“ От друга страна, явно сме посклонни да се притесняваме, че момчетата може да прекрачат някои граници, защото често им се дава повече свобода.
Според експертите, ако по време на общата ваканция даваме на тийнейджърите шанс да пропуснат организирана екскурзия или хранене навън, за да направят нещо самостоятелно, би било полезна стъпка. Когато се подхожда с ясни граници и съзнателни намерения, подобен опит може да укрепи доверието и връзката в семейството.
Както стана ясно, възрастта е важен фактор. Но психолозите подчертават, че зрелостта е по-определяща от възрастта. Някои 14-годишни са емоционално и когнитивно по-подготвени от други.“
Ето за какви правила споделят някои от запитаните в изследването родители:
Не е препоръчително тийнейджъри да бъдат сами на претъпкани, непознати или рискови места, казват психолозите.
Някои ситуации, в които е по-добре да останат с възрастен:
Настроението също е показателно. Ако тийнейджърът е емоционално натоварен или силно разсеян, по-добре е да остане близо до семейството.
Понякога просто трябва да кажем „Не сега“, ако обстановката или поведението на детето не изглеждат подходящи.
Източник: Parents.com
Вечерен час вероятно донякъде звучи ограничаващо. В същото време обаче не може тийнейджърите да се прибират, когато им хрумне, нали? Как да го наложите на децата си, без да е точно налагане? Испанското издание El País предлага златната среда, която е фина работа. Някъде между правилата и свободата. Според нас съветите на испанските психолози са съвсем приложими и в българска среда. Но преценете сами.
Юношеството е етап, изпълнен с предизвикателства, както за самите тийнейджъри, така и за родителите им, които често се чувстват объркани по различни причини. Една от тях е свързана с промените в прехода от детство към юношество: разлики в настроението, желание за изолация… и приятелите, които се превръщат в новото им семейство. Или поне така го усещат децата. Всичко това води до желание да прекарват повече време с приятелите си. В този момент започват да стават по-самостоятелни, но се появяват и първите съмнения, конфликти и належащата нужда от договаряне. Особено що се отнася до това къде ще ходят, с кого и в колко часа ще се приберат.
Патрисиа Алонсо, общопрактикуващ клиничен психолог и невропсихолог, смята, че определянето на час за прибиране на децата е препоръчително, но вместо да се налага строго ограничение, е важно да се подхожда индивидуално спрямо тийнейджъра, степента му на зрялост и семейната динамика.
Границите и правилата в юношеството помагат за създаването на емоционална стабилност, чрез която децата, въпреки общоприетото мнение, имат нужда да усещат, че за тях се грижат възрастни, които ги забелязват и поставят определени граници, за да ги защитят.
Психоложката Лорена Гонсалес казва, че е добре да има определен час за прибиране, защото децата са непълнолетни и освен това във възрастта 14 – 16 са особено уязвими. „Добре е децата на тази възраст да се социализират, всъщност е необходимо, но също така е добре да се прибират вкъщи в такъв час, че да могат, ако е възможно, да вечерят със семейството“, добавя тя.
„Да са вкъщи за вечеря е добро решение, защото дава възможност на децата да се социализират преди това, а на нас като родители ни позволява да поддържаме връзка и диалог с тях“, смята тя.
Има родители, които вярват, че поставянето на граници е възпитателен метод от миналото. „Разгледали сме и сме потвърдили в клинични случаи, че липсата на граници може да предизвика тревожност и емоционална дезорганизация при младите хора“, коментира Алонсо.
„И всъщност границите насърчават постепенното поемане на отговорност, като целта не е само детето да спазва правило, а да разбере функцията му и да се научи да се саморегулира“, добавя експертката.
Добра практика е часът за прибиране да се установи чрез диалог. Не става въпрос детето да решава свободно без рестрикции, а да участва в договарянето.
Вечерният час може да бъде гъвкав в зависимост кой ден от седмицата е, какво ще прави детето навън, както и от доверието, което си имате с него, уточнява тя. Не е едно и също да останеш навън с приятели след футболен мач във вторник и в петък. Психоложката напомня: в този процес е ключово да се обясни, че правилото не е произволно, а е свързано с доброто състояние и безопасността на детето.
„Да им дадем насоки за режима означава и да говорим с тях за свобода. А даването на свобода и автономия е много съществено, защото така им казваме, че им имаме доверие. И в зависимост от зрелостта и отговорността, които ни демонстрират, тази свобода може да бъде по-голяма или по-малка. Важно е да го знаят“, допълва Гонсалес.
Алонсо добавя, че свободата, която се дава на детето, трябва да бъде придружена от ясно послание: „Имам ти доверие, но също така съм тук, за да те напътствам.“ Според нея е важно тийнейджърът да усеща, че родителите му вярват в способността му да взема решения, но също така са на разположение, за да го насочват, когато е необходимо.
„В клиничната практика“, продължава Алонсо, „се установява, че прекомерният контрол може да доведе до бунтарство, а свръхзакрилата възпрепятства развитието на умения за справяне с предизвикателства.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Важно е да се помни, че развитието на идентичността в този етап до голяма степен зависи от преживяванията, които младият човек има със заобикалящата го среда: „Това решение зависи от няколко фактора, включително възрастта на тийнейджъра, опита му в използването на обществения транспорт и безопасността, която средата осигурява. Не е едно и също да живееш в голям град или в малко село. Развиването на независимост трябва да бъде постепенно и съобразено с всеки индивидуален случай.“
Алонсо препоръчва в началото родителят да изпраща до дадено място или да посреща тийнейджъра, „не само от съображения за безопасност, но и за укрепване на връзката и за откриване на нови възможности за разговор.“ Въпреки това тя подчертава, че е важно придружаването да не продължава по-дълго, отколкото е необходимо, за да не се създаде зависимост или да се предаде послание за недоверие.
Според Алонсо е нормално, ако младежите послъгват за това къде са били и какво са правили, да загубят част от свободата си като последствие – не толкова като наказание, а по-скоро заради нарушеното доверие.
„Мисля, че по някакъв начин децата трябва да понесат логичните последици от действията си – ако лъжеш, се нарушава доверието“, подчертава Гонсалес.
Алонсо добавя, че вместо да се прилага наказание, е по-важно да се разбере каква функция изпълнява лъжата, тъй като в тийнейджърска възраст тя не бива да се тълкува само като акт на неподчинение, а като индикатор за емоционалното развитие на детето и за връзката му с възрастните.
„В терапевтичния контекст лъжата често е стратегия за справяне, която тийнейджърът използва, за да избегне негативни последици, да защити независимостта си или, в някои случаи, да изрази вътрешен дискомфорт“, обяснява Алонсо.
Затова, когато тийнейджър лъже, е от съществено значение да се разберат причините или контекстът на поведението му.
Вместо да се прибягва до наказания, които обикновено създават още по-голяма дистанция, психоложката предлага различни стратегии, основани на възстановяване на доверието и на комуникацията.
„В много случаи не става въпрос за произволно порицание, а за прилагане на последици, свързани с конкретното поведение. Например ако младежът е излъгал за това къде се намира, логична последица може да бъде за известно време да дава по-детайлна информация за излизанията си, докато доверието се възвърне“, предлага тя.
Източник: El País
„Много е трудно“,„Хормоните им бушуват“…. Чували сме много оплаквания от родители на тийнейджъри. И е нормално, все пак от невинно дете тийнейджърът внезапно се трансформира в ходеща буря от противоречия. За родителите това е време, в което всичките усилия за правилно възпитание и любов изглеждат сякаш напразни. Но кои са положителните страни на този етап от развитието ни? Споделяме ви гледната точка на една майка в статия за Motherly.
Отглеждането на тийнейджъри е трудно. Това смятат самите родители на тийнейджъри и родителите, минали вече през този период. И са прави, отглеждането на тийнейджър наистина е трудно. Но има много неща, които не се обсъждат често. Какво е да имаш тийнейджър вкъщи, извън клишетата за хормоните и противоречията.
Като родител на юноша бих споделила седем неща, които никой не ви казва за тийнейджърите.
Това, което често остава премълчано, е, че е истински приятно да си родител на тийнейджър. Трудно ли е? Разбира се. Но нима цялото родителство не е трудно! Ставането през нощта с бебе с колики е трудно. Да тичаш по малки деца цял ден е трудно. И да, отглеждането на тийнейджъри също е трудно. Но е толкова приятно, че започвате да пренареждате графика си само за да можете да прекарвате повече време с тийнейджъра.
Никога не престава да ме учудва и едновременно с това да ми стопля сърцето, когато синът ми ми каже „Обичам те“. Тийнейджърите може да изглеждат твърдоглави, може да въртят очи и да наричат всеки над 23-годишна възраст „бумър“ (поколението, родено през 50-те и 60-те). Но те също така са чувствителни, грижовни и мили. И искат да направят правилното нещо (дори и да не изглежда точно така). Грижа ги е за чувствата ни, дори понякога да ни нараняват. Чувствителни са и се страхуват да не ни разочароват. И дават най-добрите прегръдки.
Разбира се, отглеждането на тийнейджъри може да бъде стресиращо (особено ако ги учите как да шофират!). Но в много отношения е по-спокойно от родителството от по-ранните детски години. И с двете ми деца около 11-та и 12-та година беше най-трудно. Сякаш бях постоянно на влакче в увеселителен парк – нагоре, надолу.
Приспособяването от началното училище към прогимназията е трудно, а хормоните са необуздани. Но те са още толкова малки и невинни. В един момент виждаш сладкото малко дете, а в следващият момент ти затръшва вратата и крещи по брат си или сестра си. Живееш във вечно състояние на объркване, чудейки се какво става за бога! Никога не знаеш какво да очакваш.
След това нещо се променя. Спират да са толкова непостоянни. Стават малко по-спокойни. По-независими и комуникативни. Не ме разбирайте погрешно, не е като да натиснеш един бутон и хоп – промяната е налице. Промените са много фини. Но те правят голямата разлика. Тийнейджърските години ще бъдат трудни – защото всеки родителски период е труден. Но те също имат своя чар.
Отглеждането на тийнейджъри не е толкова натоварващо физически, в сравнение с това да се грижиш за бебе или тодлър, но е емоционално изтощително. Ще бъда честна, да имаш тийнейджър бе за мен емоционално изтощително по начин, който не очаквах. Чувствам се уязвима и под прицел през цялото време. Може да не ставате на всеки два часа, за да храните новородено, но не спите, тревожейки се за други проблеми.
Иска ви се да плачете с момчето ви, когато не е влязъл в баскетболния отбор, но преглъщате буцата в гърлото, за да можете да се съсредоточите върху възможността да го утешите. Водите разговори за самоубийство и хранителни разстройства и учите детето какво да прави, ако има нужда от помощ, за да се прибере от парти.
Темите са толкова ужасяващи, че ви се повдига от притеснение. Всичко това може да ви накара да се чувствате емоционално изтощени.
И все пак, колкото и труден да е, това, което най-много ме изненада в този период, е колко е забавно. Защото тийнейджърите са остроумно забавни. Смеете се на едни и същи вицове. Харесвате едни и същи филми. Аз лично научавам най-новия жаргон и ги обучавам за действителния произход на най-новата песен в TikTok. И няма нищо по-удовлетворяващо от това да се смеете заедно с детето.
Още не сме свършили, скрол надолу
Очарователно е да видиш как детето ти става възрастен, преди цялата му невинност да бъде изтръгната от жестокостта на света. Понякога виждам как сина ми си приготвя обяда или го чувам да се смее на някоя от собствените си шеги, и направо ми спира дъха. Въпреки че децата ми обичат да ме провокират по дадени теми и много пъти усещам, че влизам в обяснителен режим, е очарователно да слушам възгледите за религията или взаимоотношенията. Ставате свидетели как се превръщат в големи хора и сърцето ви експлодира от радост.
Клишетата по темата са толкова разпространени, че дълго време се страхувах да призная, че всъщност ми харесва да имам тийнейджър. Долавям истинска вътрешна борба в другите родители, докато говорят за този етап. Това ме кара да се чувствам виновна, че се наслаждавам на факта, че имам тийнейджър вкъщи. Така че плахо крия тези чувства.
Дали не пропускам нещо!? Трябва ли да мразя повече тийнейджърския период? Дали съм просто невежа? От страх се колебаех се да призная тази истина дори пред себе си. Ако призная, че всъщност ми харесва да отглеждам тийнейджър, дали не си насилвам късмета? И да ми дойде до главата една от онези разтърсващи случки, които ви напомнят, че си нямате и понятие какво да правите като родител?
Това, което разбрах за тийнейджърските години, е, че както във всички етапи на родителството (както и на живота) – трупаш опит. Тези години са хубави. И трудни, и забавни. И предизвикателство, и награда.
Тийнейджърските години ще бъдат трудни – защото всеки родителски период е такъв. Важно е да признаете положителните страни, както и да споделите трудните. Ако не можем да се насладим на хубавите моменти, как ще преминем през трудните? Да бъдем радикално честни по отношение на родителството не означава да споделяме само трудностите си. Това означава и да признаем и щастливите моменти.
В България липсва точна статистика каква е средната възраст за появата на първа менструация. „Все пак се смята, че тя настъпва, когато момичето е на около 12 години и половина, като напоследък се наблюдава тенденция за по-ранно начало“, обяснява акушер- гинеколожката д-р Диана Христова.
„Ако менструация не се появи до 15-годишна възраст и особено ако не са се развили вторичните полови белези – гърди и окосмяване, трябва да се извърши консултация с лекар“, допълва тя. Но още преди да настъпи този момент е добре децата да бъдат подготвени от родителите си за първия цикъл.
Това трябва да стане поне година преди т.нар. менархе или първата менструация в живота.
„Ще кажете как да се прецени тази една година. Менструацията не идва изведнъж. Има различни промени преди това, които показват, че пубертетът е започнал. Нарастването на гърдите и появата на окосмяване са първите признаци, които дават сигнал за необходимостта да се проведе този разговор. Спокойно трябва да се обясни на момичето какво предстои и какво трябва да прави. В полза на децата би било и споделяне на собствения опит на майката“, казва д-р Христова.
Ако майките изпитват затруднения, винаги може да се посети специалист, който да обясни подробно и разбираемо за очакваните промени. Същото правило важи и ако се налага бащата да обяснява тези процеси. Той или е добре да се запознае подробно с това, което предстои в живота на момичето, или да потърси близък или специалист, който да даде указания вместо него.
При около 20% от момичетата през първите две години месечният цикъл може да не е особено регулярен, т.е. да се появява на различни интервали. Причината, уточнява д-р Христова, се дължи на незрялост на регулаторните механизми в подрастващия организъм и на по-високата честота на т.нар. ановулаторни менструални цикли (в които липсва овулация) именно в този период.
При над 80% от момичетата менструацията става редовна до края на шестата година. При момичета, чиято първа менструация настъпва рано, се постига по-бърза регулация.
Нормално е менструалният цикъл да е с продължителност от 21 до 35 дни (средно 28 дни), като се броим от първи ден на кървене до първи ден на следващото кървене, а продължителността на самата менструация е от 3 до 7 дни, средно 5 дни.
„Два пъти в месеца менструация може да се появи, ако например е дошла в началото и след това в края на месеца, особено при по-кратките интерменструални интервали.
При всички случаи, в които кървенето е продължително, обилно, на по-кратки интервали от 21 дни и води до субективни оплаквания – отпадналост, световъртеж, трябва да бъде извършена консултация със специалист“, уточнява лекарката.
Дисменореята (болезнена менструация) бива първична и вторична. Първичната се появява още в началото, скоро след първа менструация, когато циклите станат овулаторни.
Характерна е липсата на органична патология. Обичайно симптомите са най-силно изразени първите два дни от менструацията – болки ниско долу в корема, в бедрата, както и гадене, а в някои случаи повръщане. Преди да се постави тази диагноза, трябва да се отхвърлят някои други причини за болки по време на менструация – вродени обструктивни заболявания, ендометриоза, заболявания на съседни органи, което налага консултация с лекар.
Още не сме свършили, скрол надолу
Вторичната дисменорея се появява по-късно в живота и е израз на патологично състояние в организма на жената – ендометриоза, аденомиоза, възпалителни заболявания – тазово-възпалителна болест. Обичайно се развива след края на пубертета (след 20-годишна възраст), като в предходните години не е имало такива оплаквания. Характерно е, че болка не се изпитва само по време на менструация, а и извън нея.
Спортуването в цикъл, дори болезнен, се оказва, че не само е подходящо, а дори е препоръчително. „Основна първа линия в повлияването на болезнената менструация е активното движение. И то именно в дните, когато болката е най-силна“, казва д-р Диана Христова.
По думите ѝ, първият профилактичен преглед на момичето трябва да бъде извършен няколко седмици след раждането на детето, особено ако това е първо дете за семейеството. В това време се обяснява на родителите за правилната хигиена, за състоянията и заболяванията в тази област, как да не допускат появата им и кога да доведат детето на преглед. Тези въпроси могат да бъдат обяснени и от педиатъра на бебето.
Необходимо е да бъде извършен профилактичен преглед и в началото на пубертета при появата на развити вторични полови белези или при първата менструация в живота на момичето.
„Много са състоянията, при които трябва да се посети лекар. И понеже децата неглижират или все още не знаят кога трябва да посетят специалист, идва ролята на родителя – да оцени кога детето има нужда от посещение при гинеколог. И не е нужно момичето да има оплакване, за да дойде при нас. Профилактиката е от особено важно значение“, допълва д-р Христова.
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Богдана Калъчева ни споделя чудесното писмо, което пише до сина си, навлизащ вече в тийнейджърската възраст.
Мило мое момче,
Вече навлезе в онази странна възраст, когато не знам дали все още мога да хвана ръката ти пред хора. Продължава ли да минава за нормално да ти казвам, че те обичам, когато те оставям пред училище? Присмиват ли ти се приятелите ти, когато ми се обаждаш по телефона и ме наричаш „маме“? Още ли изпитваш желание да набереш първо моя номер, когато имаш проблем или се удариш?
Учителката. Тази, която е някъде с други деца за седмица или две. Писателката. Тази, която за пореден път пътува сама в преследване на свои цели. Наближава моментът, в който ще ми кажеш дали ме разбираш, или моите отсъствия са били и продължават да бъдат сред болките в живота ти.
Ще ме обвиниш ли за пропуснатите рождени дни? Успях ли да ти покажа, че семейството е важно и всички възможни посоки губят смисъл, ако няма къде да се прибереш? Не е ли когнитивен дисонанс ситуацията, в която майка ти твърди, че си важен, но не е до теб в специалните ти дни? Или съм успяла да засея в теб зрънцето на търсещ, неспокоен, скитащ дух? Или пък съм допринесла обществото ни да се сдобие с още един неудовлетворен възрастен. Все още не знам кое от двете ще бъдеш ти, но ми се иска да вярвам, че си запомнил историите за пътешествия (физически и духовни), които съм ти разказала, местата, които съм ти показала, както и преживяванията, които сме споделили. И, надявам се, тези спомени ти носят удовлетворение и смисъл.
Моята огромна антибиблиотека вече те притиска с настойчивото си подканяне да прочетеш поне част от книгите, които аз не съм успяла. Знаеш кои са неосъществените ми пътувания и нереализираните планове. Ако корените ти са по-силни от крилете ти и никога не пожелаеш далечни пътища и не прочетеш натрупаните книги, какво ще ни свързва?
Знаеш ли, че прословутият „майчински инстинкт“ не е даденост и не се появява задължително с раждането на детето? Връзката майка – дете се изгражда. Имаме ли я? Успях ли да те чуя, когато през изминалите години ми казваше какво е важно за теб? Документирах първите зъбчета и първите стъпки, но запомних ли първите ни общи победи? И още по-важно – успях ли да разбера къде свършвам аз и къде започваш ти? Ти разбра ли кои мечти са мои и кои твои, кои са моите очаквания към теб и кои са очакванията, които ти отправяш към себе си и своето бъдеще?
Какво ни свързва и ще продължава ли да ни свързва след онази точка, в която пътищата ни ще поемат в отчетливо различни посоки? Не съм мъжката фигура в живота ти, която би следвало да имаш за ролеви модел. Не съм те учила да караш колело и няма да ти покажа как да се избръснеш за първи път, когато му дойде времето. Жените, смятат учените, използват повече думи и говорят повече от мъжете. Само това ли ще ти остане от мен? Приказки (празни и недотам безсмислени)?
Знаеш ли, момчето ми, силата ми действително е в думите, не е в точните науки. Въпреки това, мисля си, онова, което ни свързва, не може да бъде вербализирно. Останалите може би никога няма да го видят, но аз ще го съзра в бъдещите ти избори. Най-вече когато ми покажеш жената на живота си. Ако си избереш търсеща и непримирима, ще знам, че си бил щастлив с майката, която винаги съм била за теб.
Аз съм майката с многото въпроси. Ти си отговорът.
Обичам те!
Мама
