Преди време по молба на консултанта по детски сън Мария Йонова предложихме на вашето внимание една анкета за детския сън и ви помолихме да отговорите на въпроси, касаещи съня на вашите деца. Мария ни обеща, че ще ни разкаже за резултатите, след като ги обработят. Ето, сега може да видите какво излезе от цялата работа - спят ли тия деца, или само се правят.
Може да прочетете и текста на Мария Йонова за митовете и заблудите за детския сън, както и съветите ѝ как да осигурим по-здравословен сън за децата си.
Когато преди повече от две години започнах кариерата си на консултант по детски сън, специалистите като мен в България се брояха на пръстите на едната ръка, а още тогава ми беше ясно, че това няма как да бъде просто работа. Докато помагах индивидуално, не спираше да ме вълнува голямата картинка.
Първото, което ми направи впечатление, е, че по това време масово се подценяваше колко важен е сънят за децата, а също и че липсват каквито и да е данни как спят децата в България. За щастие, с много усилия и споделяне на знания от нас и колегите, първото започна да се променя и пред очите ми все повече родители станаха на „ти“ с темата за съня. Но продължаваше да е трудно да проследим това официално, защото данни все още липсваха.
Затова и с екипа ми смело се втурнахме в задачата да проведем първото за България проучване на детския сън и в частност връзката на съня с екранното време. Радваме се, че резултатите вече са факт и сме благодарни на всички вас, които взехте участие и добавихте своя ценен принос. Без вас това нямаше да бъде възможно.
Проучването, извършено със съдействието на агенция за социологически проучвания Глобал Метрикс, е представително на ниво градско население и споделените резултати обхващат възрастови групи на деца от 4 месеца до 12 години.
Отговорихме си на основния въпрос:
Ще започнем с пояснение какво означава едно дете да се наспива и препоръките на Американската академия по педиатрия, според които на денонощие децата се нуждаят от следното количество сън:
Ако разгледаме тези препоръки в контекста на нуждите от нощен сън, можем да заключим, че за да бъдат отпочинали, децата до 6-годишна възраст се нуждаят от около 10 до 12 часа нощен сън, а след тази възраст от 9 до 12 часа.
Резултатите ни показват, че повече от 13% от децата спят по-малко от 8 часа нощен сън, което е под препоръчителния минимум, а други 56% си набавят между 8 и 10 часа сън, което за част от тях би означавало, че не се наспиват достатъчно.
Най-силно подценяван е нощният сън при бебетата и малките деца до 2-годишна възраст, където едва половината си набавят препоръчителните часове нощен сън.
Отново ще се върнем към препоръките на Американската академия по педиатрия и научни проучвания в областта на детския сън, според които „регулярното осигуряване на препоръчителните часове сън се свързва с по-добри здравни показатели като: подобрено внимание, поведение, учене, запаметяване, регулиране на емоциите, качество на живот, психично и физическо здраве. Системната липса на достатъчно сън се свързва с проблеми с вниманието, поведението и ученето. Също така недостатъчният сън повишава риска от наранявания, високо кръвно, затлъстяване, диабет и депресия.“
че повечето родителите (86%) определят нощния сън на децата си като спокоен.
И все пак, количеството остава важно, но за мнозина недостатъчно и има един лесен начин то да се повиши.
Децата по природа са ранобудници (едва ли е голяма изненада за повечето родители) и много от тях, независимо колко късно си лягат, са склонни да посрещат изгрева. Затова и единственият хитър и математически издържан начин да спят повече е като лягат навреме вечер.
Данните ни показват, че 20% от децата си лягат след 22:00 часа в делнични дни. При учениците този процент достига 60, което е обезпокоително, тъй като при тях вече липсва и обедният сън.
Ще посочим и още един аргумент в полза на ранното вечерно лягане. То осигурява по-голям процент възстановителен сън, тъй като дълбокият сън, който е изключително важен, се случва предимно в часовете преди 12 вечерта. Или казано с други думи, количеството сън невинаги се равнява на качествен такъв, а една от стъпките към осигуряването и на двете е това да се уверим, че детето си ляга навреме.
Едно от любимите ни твърдения е, че бебето просто ще се научи да спи добре, когато е готово. Или когато вече не е бебе. И че трябва да оставим нещата на естествения им ход.
Действително при немалко деца и това се случва, но можем да споделим и следните любопитни резултати.
Предвид широката възрастова група е логично първоначално да си помислим, че резултатите са повлияни от групата на бебетата, но резултатите са красноречиви:
Отново рискуваме да се изкушим и да посочим бебешката възраст като основен „виновник“ за тези резултати, но действително:
А още по-интересно е, че този процент спада в ученическа възраст, но не драстично:
Ясно е, че времето, което децата прекарват пред екраните, е основна тема за всички специалисти, заети с детското здраве и развитие, и използвахме възможността да съберем ценни данни в тази насока.
Американската академия по педиатрия препоръчва децата до 18 месеца да не прекарват време пред екран (с малки изключения като участието заедно с възрастен във видео чатове с близки).
На 2-годишна възраст екранното време следва да се ограничи до 1 час с постоянно присъствие на възрастен и селективност към съдържанието (висококачествено съдържание, тип образователно). След ревизия на препоръките през 2016 г. те включват и насоки за качеството на съдържанието, което прави препоръчителните часове за следващите възрастови групи по-относителни.
Според Американската академия по психиатрия за деца и подрастващи, прекомерното време пред екран може да доведе до проблеми със съня.
Причините както винаги са комплексни: стоенето пред екран намалява физическата активност и може да причини трудно заспиване; същият ефект може да има неподходящо видео съдържание със стимулиращ ефект върху децата. Освен това, както потвърждават и учени от Харвард, светлината и най-вече синята светлина, излъчвана от екраните, потиска производството на мелатонин – хормонът отговорен за по-лесното заспиване и спокойния нощен сън.
Следвайки тези насоки, в работата си препоръчваме да се балансира екранното време с други активни занимания и да се избягват екраните в последните два часа преди лягане.
Можем да потърсим вероятно обяснение, както в по-трудното заспиване заради влиянието на екрана, така и в отложеното заспиване заради интересното за детето съдържание.
Представихме ви част от най-любопитните акценти и предстои да се възползваме от тези интересни резултати и занапред, като внимателно следим промяната в тенденциите. И вярваме, че ще виждаме все по-обнадеждаващи резултати.
Повече от 56% от децата в България, мнозинството от тях във възрастта до 6 години, получават приказка преди заспиване.
Прекрасно, нали?
Един от най-известните експерименти в света, свързан със съня, е този на Ранди Гарднър, който се подлага на него като тийнейджър. Той успява да не спи 264 часа, което е точно 11 дни, и така счупва световния рекорд по стоене буден. Само дето от един момент нататък започва да халюцинира.
След като чупи рекорда, учените, под чието наблюдение е, го вкарват в болница и той спи 14 часа. Непробудно!
А сега да сравним този експеримент с експеримента, на който се подлагат всички родители на малки деца. Близо 50% от родителите на деца от 0 до 6 месеца спят непробудно между един и три часа на нощ, сочат проучванията. Ясно е, че това е крайно недостатъчно.
Неслучайно един от най-древните методи за мъчение е т.нар будно изтезание, в което пленникът просто трябва да бъде държан буден. Накрая сам всичко си казва и моли да го оставят малко да дремне.
Ние, в Майко Мила, много добре знаем как стоят нещата. Дори Красимира Хаджииванова го е описала много красноречива в "Кой спал - спал, мама полудя".
Следващият текст обаче е от една майка, която много иска да се наспи. Не е спала от година и три месеца и положението се утежнява от факта, че нищо, ама нищо не помага, за да може детето да спи непробудно малко повече от 30 минути.
Помоли ни да запазим анонимността ѝ, за да не получава повече непоискани съвети от близки и познати. Ние, разбира се, уважаваме това и ѝ стискаме палци съвсем скоро да се наспи.
Когато забременях, се притеснявах за безброй неща. Всичко наред ли е с бебето? Расте ли добре? Как ще мине раждането? Ще боли ли? Ще се справя ли? Ще успея ли да кърмя? Ще бъда ли добра майка? Ще мога ли да възпитам добър човек? Ще съумея ли да не предам на дъщеря си травмите, наследени от моите родители? Ще успея ли да запазя връзката с мъжа си? Ще бъда ли някога отново същата?
Никога, никога не съм си мислила за детския сън. Да, знаех, че бебета не спят и се будят често, но смятах, че е основно защото са гладни или защото имат нужда от близостта на мама и че това ще се разреши от само себе си. Не бях подготвена за това, което ни чака.
Дъщеря ми е на година и 3 месеца и откакто се е родила, не спи добре. Спи доста зле. В първите няколко месеца ясно - буди се да се кърми често и после на теория заспива.
Моята дъщеря не спеше легнала в кошарата, на леглото или където и да е за повече от 30-40 минути. Първите два месеца от живота ѝ се редувахме с мъжа ми и баща ми да я носим в слинга през нощта. По 2-3 часа всеки я носи, другите спят.
Режимът беше нещо горе-долу такова: към 11 лягам аз, мъжът ми поема и нещо се опитва да я приспи или да я държи заспала до към 1-2.
Аз ставам, кърмя, идва баща ми. Стои до към 3-4. Аз пак ставам, кърмя я и я слагам в слинга. И така 2 месеца.
В количката не спеше, а се дереше от рев.
Завиждах безумно на тези майки, които обикаляха парка, наоколо се крещеше и врещеше, а те сядаха да пият кафе и бебето им спеше и не мърдаше. Моите излизания с количката бяха ад - аха да заспи и след 30 минути се почва истерията. Нищо не помага.
Стоя аз в средата на парка, люлея безславно, а хората ме съжаляват отстрани. След всяка разходка с количката се прибирах с рев при мъжа ми (беше Covid-19 и той работеше от вкъщи). И аз, и тя ревяхме. Чувахме се още от улицата и той вече ни чакаше на входната врата.
Откриха ѝ рефлукс и се примирихме, че това е причината. Не ѝ е приятно по гръб, има киселини, детето страда, ще мине. Изчетохме де каквото има, ползвахме всички съвети и лекарства.
Държане права по 30 минути след всяко хранене, спане в легло под наклон, антирефлуксно мляко, антирефлуксни сиропи. Нищо не помагаше. Тя се будеше на 30-40 минути и плюеше мляко. Ок, рефлуксът е, минава след около 6 месеца до година, тогава ще спим.
Някъде в този период се появиха и коликите. Доста тежки, доста продължителни, доста мъчителни. Хората казват, че всичко се забравя, но аз едва ли ще забравя дните и седмиците, в които тя плачеше от 8 вечерта до 1 през нощта, без да спре.
Всичко пробвахме. От лекарства през бабешки илачи до слинг и отново. Нищо не помагаше. Редувахме се. Казахме си “И това ще мине, боли го детето, жал ни е, ще спи някога тя, ще спим някога и ние”.
Наоколо, разбира се, кръжаха истории на 3-4-месечни, които заспиват сами и не се будят по цяла нощ. И отново идваше вината - аз ли не правя нещо както трябва, къде бъркам, защо моето не спи.
Както и да е. Коликите минаха, рефлуксът отшумя, захранването започна, а тя продължаваше да не спи. Ние четяхме непрекъснато, ден и нощ, всяка свободна минута четяхме за детски сън и се образовахме.
Нямахме друга тема за разговор. Бяхме толкова изтощени и вярвахме, че решението е зад ъгъла и просто още малко трябва да поработим, за да го намерим. Започнахме работа с консултант по сън. Мъжът ми дори си взе отпуска.
Един месец работихме с нея. Тя наистина много се постара. Пробвахме какво ли не, всички съвети изпълнявахме дословно, нещата не се оправяха.
Бебетата около мен вече поголовно си спяха. Съветите валяха от всички страни. Аз пробвах и пробвах и нищо не работеше за моето дете.
Накрая консултантката по сън се отказа от нас. Не знам, каза тя, какво повече да предложа. Нищо не работи при вашето дете. Съжалявам.
Когато дори така нареченият специалист се откаже от теб, вече започваш да се съмняваш дали някога ще спиш.
Отказахме се, примирихме се, решихме, че ще оцеляваме по някакъв начин. След като стане на годинка, казваха хората, ще спи. Още 4-5месеца, ей го къде е.
Бутахме си така, дойдоха зъбите. Ако беше зле, стана още по-зле. Ама то при нас все си е зле, зъбите не ни направиха впечатление чак толкова. Сигурно правят голямо впечатление на тези, чиито деца спят. При нас беше - е, преди се будеше 8-10 пъти на вечер, сега е 10-15. Все тая.
Здравей, панадол, мой най-добър приятел.
Излязоха някакви зъби, нещата откъм зъби се поуспокоиха, но тя все така не спеше. В отчаяние, преумора, депресия и тотален крах на емоционалното състояние отново се обърнахме към консултантите по детски сън. Всичко четяхме.
И разбрахме, аджеба, къде е проблемът. Общо взето, ние сме виновни.
Бебето или е преуморено, или недостатъчно уморено. Не си му направил добро мостче за сън. Няма добър ритуал за сън. Стояло е твърде много навън. Стояло е твърде малко навън. Интервалът ти на будуване е къс. Интервалът ти на будуване е дълъг. Научила си го да заспива на ръце и с биберон - то трябва да заспива само. Остави го в кошарата drowsy but awake (“унесено, но още будно”, бел.ред.).
Общо взето, ако направиш всички 493737373 неща и го приспиш в милисекундата, когато трябва, имаш шанс да спи. Извинявам се, ако то заспи само в тази милисекунда, защото ако ти го приспиш не става.
Пробвахме, пробвахме всичко. Да спазваме интервали, да имаме спокойни игри преди сън, да се опитаме да махнем биберона, да се опитаме да заспива сама. Не ставаше. Просто не ставаше. И аз отново се чувствах като най-големия провал на света.
Исках просто да спя. Около мен вече майките бяха забравили какво е това липса на сън и има ли той почва у нас. Ръсеха се съвети сред съвети.
“Спи, когато бебето спи.” Ок, значи ще спя по 30 минути и ще чакам някой да дойде да ме доприспи и така цял ден и цяла нощ.
“Остави го да плаче." Интересът ми в психологията на детския мозък ми доказваше, че това е възможно най-грешното нещо, което мога да направя. Детето ми има нужда от мен, а аз му показвам, че светът е страшно място и когато му трябвам, мен ме няма. Това не работеше за мен.
“Остави го на баба му и дядо му.” Отново, аз и баща ѝ не можем да я приспим, как да спя спокойно, когато знам, че там някъде детето ми плаче. Насаждаше се тази вина, че ти не правиш нещо както трябва, че ти грешиш някъде и бебето ти не спи, а и ти покрай него.
Бебето фактически си набираше нужните нива сън, макар и безумно разпокъсан. Развиваше се добре, качваше задоволително, всичко беше супер. Само дето аз и баща ѝ ходехме като сомнамбули.
Не виждах удоволствието от майчинството, не разбирах как да се почувствам по-добре. Тоталната липса на качествен сън и на каквото и да е време за мен ме съсипваше и още ме съсипва. Виждам света в негативни окраски. Всяко малко нещо ме изнервя и докарва до мини нервна криза.
Аз и баща ѝ я люлеехме по цели нощи на почивки. Когато стана на годинка, се опитахме да излезем на вечеря двамата и да викнем баби и дядовци да я пазят, докато спи. Прибрахме се след вечеря на дива истерия и една баба, люлееща безславно. Някак си ми се убиваше удоволствието.
Дните ни минаваха горе-долу така. Някакви активности, в които се опитваш да го водиш на упражнения за бебета, да играеш с него, да го захранваш, да го разхождаш. После го приспиваш, но нямаш час да си починеш, да се изкъпеш, да дремнеш.
Залепен си за бебе монитора, защото то се буди на 30-та минута и трябва да го доприспиш. Вечер го слагаш да си легне в някакъв час. Който и да е. Пробвал си всичко - по-рано, по-късно, на този интервал, на онзи интервал. То си се буди на всеки 30 минути.
Общо взето, с мъжа ми седим, опитваме се да си пуснем филм, да гледаме “Стани богат”, да четем книга, да си говорим, но фактически сме зомбирани в екрана на въпросния бебе монитор. Защото на всеки 30-40 минути тя се буди. И някой трябва да реагира мигновено, иначе те чака час-два люлеене.
Знам, консултанти по сън, това е защото не съм я научила да заспива сама. Пробваме да я научим да заспива сама. Реве по два часа, не става. Предаваме се, още час я люлеем, накрая заспива. Вече сме тотално психически изтощени за каквото и да е.
Някои вечери люлеем до 12-1, тя накрая заспи и стане в 5. И аз ставам с нея, какво да правя. Ама аз не съм робот. Не мога да заспя по поръчка, колкото да и съм изтощена. Изнервям се, нивото ми на тревожност се вдига и не мога, и не мога да заспя. Като я люлеем два часа през нощта, аз после още час и нещо не мога да се успокоя и да заспя.
Разбрах, става в 5, защото режимът не е ок и не мога да я науча да заспива сама. Пак благодаря, консултанти по сън и близки приятели около мен. Опитвам се и за двете и не успявам. Вече година се опитвам. Ако ми кажете какво да направя - ще. Безумно много искам да спя.
Пиша това, докато мъжът ми люлее оттатък. От два часа се опитваме да я приспим, редуваме се и не става. Да кажеш, че сме на дъното е малко. Дъното е много над нас.
Продължаваме да четем, да питаме, да търсим решение. И двамата сме такъв тип характер, че смятаме, че щом има проблем, има решение. Може би има, когато не зависиш от друго човешко същество.
Съветите валят. Информацията от консултанти по сън - също. Обобщена тя гласи така - ти си виновен, че детето ти не спи. И ти се съсипваш. Защото искаш то да спи, но още повече искаш и ти да спиш.
Тя е на година и 3 месеца и все още не спи. Ние също. Майка ми ме попита какво искам за рождения си ден. Казах ѝ, че ужасно много искам да спя.
Пиша това за всички тези майки, чиито деца не спят. Не сте сами. Има и други като вас, но не сме в Инстаграм сторитата. Не сме виновни. Не сме лоши майки. Не сме нетърпеливи майки. Не сме непостоянни майки. Просто сме ужасно уморени майки, които безкрайно обичат детето си и просто искат да поспят.
Всяка майка знае, че честите нощни събуждания, когато новороденото трябва да бъде успокоено или хранено, са естествена част от майчинството. А и е наистина прекрасно да прегърнеш бебето в нощната тишина и да го сложиш на гърдите си. Но идва момент, когато непрекъснатият сън на бебето и майката става по-важен от нощното кърмене.
В този текст ще отговорим на въпросите, свързани с този момент. Предоставяме препоръки на американски специалисти, но отново ще повторим, че всяко бебе е уникален случай. Тоест ако нощните събуждания не спрат, това може да е просто различен модел. И вие нямате никаква вина, макар че опитвате да въздействате с различни похвати. Както пишем тук, моделът на сън на всяко дете търпи собствените си изменения.
Необходимо е да се подчертае, че намаляването на нощното хранене по никакъв начин не означава пълно отхвърляне на кърменето, освен ако майката няма това намерение. Това е просто намаляване на броя на кърменето по време на нощния сън.
Също така е важно да запомните, че кърменето е не само процесът на насищане на бебето, но и времето на физическа и емоционална близост между майката и бебето. В някои ситуации този фактор е от първостепенно значение и не трябва да намалявате броя на храненията.
Много деца се събуждат за хранене от един до няколко пъти на нощ, въпреки че поради свързаните с възрастта им възможности, те вече са в състояние да спят дълго време, без да се събуждат. Причината е, че те са свикнали да получават калории през нощта. Освен това често нощните събуждания и необходимостта да засмуче гърдите, за да заспи отново, са причинени от асоциацията на заспиването.
Това означава, че като се събуди в края на цикъла на съня (на всеки 40-90 минути), бебето просто не може да заспи отново, без да суче, дори и да не е гладно в този момент. За някои деца е достатъчно да направят няколко глътки, за да се успокоят. Други се хранят по-дълго и добавят калории, от които тялото не се нуждае в този момент.
Когато детето се събуди, за да задоволи глада си, то активно суче и поглъща кърма поне 5 минути. Ако само суче, за да се успокои, бебето изсмуква малко мляко. От друга страна ако бебето е гладно през нощта, не се препоръчва драстично да се намалява броят на нощните хранения. Все пак - бебето ви е гладно, значи определено трябва да го нахраните.
Преди да започнете да намалявате нощното кърмене на бебето, трябва да се уверите, че то е готово за това и че очакванията ви са реалистични. Ако няма проблеми, бебето е здраво, спокойно, яде добре през деня и наддава, говорете с вашия лекар, преди да започнете да намалявате нощното кърмене.
Ако бебето яде през нощта по-често, но спи достатъчно и това ви устройва, няма проблем. Ако бебето ви се храни по-рядко, но педиатърът ви е доволен от това как расте и наддава, вие също се справяте чудесно.
Кърменето нощем зависи от възрастта на детето.
Готовността на бебето да намали нощното хранене може да се прецени, ако си отговорите на следните въпроси:
Ако преобладават положителни отговори, бебето е готово да намали броя на нощните кърмения.
Ако не можете да кажете точно кога и колко време бебето ви яде през нощта, наблюдавайте го 2-3 нощи. След като разберете ритъма му, може да планирате отказването.
Ако утешавате бебето си през нощта, без да му давате гърдата, но то започва да плаче, когато го сложите в креватчето, този плач е най-вероятно причинен от асоциацията със заспиването. В такъв случай трябва да помогнете на бебето да заспи без кърмене. Опитайте да изчакате, понякога докато плаче - заспива.
Ако не се получава, може да ви се наложи да потърсите помощ и подкрепа от специалист. Не се колебайте – те не хапят.
Разбира се, колкото повече продължава нощното кърмене, толкова повече "страдание" за вас. Ето няколко хитрини, които могат да ви помогнат да се „помирите” с нощното кърмене.
Както знаете, единственото може би по-неприятно от непоискан съвет, е много глупав съвет. Обаче ще трябва да си признаем с ръка на сърцето, че всички сме давали и получавали купища съвети - и от двата вида.
Това с получаването на непоискани съвети особено се засилва с раждането на първото дете, но не спира и по-нататък, разбира се. Винаги има кой да ви попита смръщено "Това дете защо не е с шапка?" и да ви обясни каква безотговорна майка сте.
И понеже знаем, че във всички вас напират купища съвети от опита ви като родители, които може и никой да не потърси и да вземат да си отидат ей така нахалост, затова преди време ви попитахме какво бихте посъветвали жена, станала майка за първи път.
Ето част от съветите ви.
Yana Zhekova
Спри да я търкаш тази къща до блясък! Наслаждавай се на майчинството, виното и колко дрехи за пране има НЕ Е ВАЖНО!
Silvia Daskalova
Спи, момиче, винаги, когато можеш 
Borislava Velichkova
"Спи ли детето, спи и ти"
Tsvetelina Banchevska
Аз бих дала 2: 1) Спиш, когато бебето спи, чистиш - когато бебето чисти. 2) Ти си най-добрата майка за твоето дете и не оставя никой да ти внушава нещо друго!
Roumina Nikolova
Споделям най-добрия съвет, който получих преди години - 1 час на ден оставяте малкото с таткото/баба/дядо и излизате. И зарязвайте всичко и лягайте да спите с бебето, когато сте уморена.
Monika Sartoneva
Да си направи специален шкаф с шоколад и вино!
Antonia Pashova-Vateva
Да се погрижи за себе си! Витамини, масажи, забавления, за себе си! С раждането тялото, психиката и всичко, ама всичко, се променя. Доскоро у нас такова нещо като следродилна депресия беше виц. Всичко минава, но иска време и грижа.
Lydia Yakimova
Спи, храни се и се обичай! Нищо не печелиш, ако занемаряваш собственото си здраве за сметка на децата. Една здрава и стабилна психически майка може да премести планини, ако се налага, но майка, която не е в състояние да се погрижи за себе си, не може да се грижи и за децата си. И сега съжалявам, че нямаше кой да ми го каже, а се научих по трудния начин (а и все още ми е трудно да се вслушвам в собствения си съвет)
Violeta Vladimirova
Да не забравя, че е отделна личност и че развитието ѝ (професионално и личностно) не приключва с раждането на детето. И да не смята това за егоизъм, а за пример, който дава на сина/дъщеря си!
Darina Kalo
Децата имат нужда на първо място от щастлива майка, за да са щастливи и те. Повечето други неща, от които си мислим, че децата се нуждаят, не са толкова важни.
Гергана Бутникова
Не отказвай помощ от никого, оставяй някой да върши нещо вместо теб. Винаги слушай инстинкта си и се води по него, майката знае най-добре от какво има нужда детето ѝ, не съседката Пенка или другата майка в парка. Наслаждавай се на времето с детето, зарязвай всичко и просто си играй с него. Времето минава много бързо 
Monika Naneva
Няма правилен начин за отглеждане, слушай сърцето си!
Vanya Tasheva
Да не се вманиачава с постоянна хигиена, да не сравнява детето си с другите, да не ограничава детето от игри в пясък, кал, камъни и т.н., защото ще се изцапа. Да не го храни само с био, веган и т.н. храни, а да действа разумно и спрямо възрастта. И да не слуша баба си, прабаба си и комшийката от 5-ия етаж, защото всеки има свое мнение по различните теми.
Cvetelina Velkova
Да се вслушва в инстинкта си и да не го мисли много, много.
Дияна Христова
Да не слуша никого! Да вярва на себе си и инстинктите си. Да слуша съвети , но като се прибере, да обмисли всичко и тогава да прецени дали ще бъде правилно за нейното дете. Не всичко, което е полезно за едно дете, е полезно за друго. Децата са различни.
Да не очаква всичко да бъде по учебник. Да не се обвинява. Всеки прави неволни грешки. Да не си слага навътре разни епитети от роднини. Най-важно е малкото човече. За да е добре то, първо майката трябва да се погрижи за себе си.
Константина Табакова
Не се шашкай! Не слушай съвети от хора, които смятат, че знаят кога му е времето за едно или друго нещо! Ако детето има здравословен проблем, не чети в нета, а търси специалисти!
Напътствай мъжа си как да ти помага! Не разчитай на бабите! Не дезинфекцирай вкъщи като в интензивно отделение - нека в семейството има и по някоя друга бактерия! Когато ти е тегаво - излез навън! Знай, че колкото и да е трудно, всичко е само период! И най-важното - ти си най-добрата майка за твоето дете!
Rada Naslednikova
Приемай помощ, но слушай себе си!
Стела Стойчева
Да дава бебето на всички, които имат желание да го гледат (и да се възползва максимално от свободното време за себе си), защото с времето списъкът с желаещи рязко намалява 
Jenia Petkova
Най-добрата майка е здравата, спокойна и щастлива майка. Затова никога да не отказва помощ и никога да не пренебрегва себе си.
Vi D-va
Най-първо, погрижи се за себе си и детето си, да сте нахранени, наспани, на сигурно място и с основна хигиена. Домашната бъркотия или пък че детето не е обелечено като кукла - това са глупости и загуба на енергия.
Ако имаш сили не се свени да поискаш помощ или да разпределиш задачи на останалите членове на семейството ти - те често не знаят какво е нужно в определена ситуация.
И най-важното, отглеждаш (и партньорът ти) нов човек - който нищо не знае и няма никакъв опит, вие сте целият свят за това човече - имайте състрадание и търпение. Мислете и координирайте какви приоритети искате да вкорените в този нов човек и как.
Мая Алексиева
Следродилната депресия е факт, не се страхувай да говориш с някого за това.
Дори Дамянова
Дори и да ти се струва, че не се справяш, всъщност се справяш!
Stela Stamenkova-Din
Да не гледа постове на майки-инфлуенсърки, които разказват само колко е прекрасно и колко е перфектно, а у вас е като на война. Ужасно са вредни, бих ги забранила със закон. И да търси помощ - ако има как тя само да спи, да яде и да си гледа детето, а някой друг да домакинства и пазарува - ПРЕКРАСНО.
Надя Христова
Написа ми го една майка в чата, когато бях за първи път в болница с двамата - "Ти си половината от здравето на децата, трябва да им го осигуриш!"
Бих добавила също - по-малко помощ от баби, повече ангажираност на бащата! Ти си най-добрата майка, която децата ти някога ще имат! Колкото и да си несъвършена физически и като характер, колкото и да си мислиш, че не ставаш за майка и не се справяш - в очите на твоите деца ти си перфектна!
Silviya Nenova
Не забравяй: ТИ си най-добрата майка за твоето дете!
Antonia Chilikova
Да не се опитва да бъде "перфектна майка"! Скоро, изтощена. ще разбере, че такива няма. Да приема помощ!
Рени Цветанова
Справяш се прекрасно, дори понякога да не ти се вярва! Грижи се за себе си
Деница Кънчева
Вярвай в себе си, колкото и да те е страх! Ти си най-добрата!
Александрина Андонова
"Ще става все по-добре, колкото и да ти е трудно!" Аз просто имах нужда някой да ми каже, че следродилната тъга трае само 2-3 седмици и отминава, защото се ужасявах, че това е депресия, а то не е. И минава!
Ani Angi
Ще забравиш болката и пак ще искаш да родиш! От акушерката докато раждах. Това правило после работеше и в други житейски ситуации като строеж на къща и банков кредит. Казваш си "Никога няма да повторя, но..."
2. Ако усетиш, че си толкова изнервена, че може да навредиш на себе си или бебето - остави го на сигурно място и излез в друга стая, докато се успокоиш достатъчно.
Milena Karakasheva
Всичко е период, ще отмине!
Lava Boeva
Ще се справиш. Всеки период е нов и труден, но никой не се е родил научен. Като ти се плаче - плачи. Не се оправдавай с детето за това, че не отслабваш. Животът не свърша след раждането, просто се променя.
Развивай се и се образовай, ако искаш умно дете. Децата ни копират, каквото и да им казваме, те гледат примера на възрастните. Не търси благодарност и признание, просто гледай да бъдеш щастлива. Обичай и ще бъдеш обичана. Не се страхувай да променяш живота си, той и без това постоянно се мени.
Емилия Спасова
Оттук нататък ще става все по-лесно и ще дойде момент, в който дори ще се наспиваш! Радвай се на всеки миг, колкото и да си уморена! Времето тече безвъзвратно.
Dessy Marinova
И това ще мине 
. Просто при всяко неразположение, рев, безсъние, боледуване, тръшкане и т.н. си напомняйте - и това ще мине. При всяка позитивна ситуация като първа усмивка, прохождане, проговаряне - също. Така ще оцените хубавите моменти още повече и няма да придавате излишна важност на трудните.
Irena Tsoneva
Ще бъде кошмар
След време ще имаш най-милите спомени от този период.
Христина Ангелова
Изисквай/ Научи мъжа си отсега да е пълноценен родител (а не да "помага").
Ели Георева
Най-трудното при отглеждане на дете е това да изтърпите другото родителско тялоМного се смеех на този лаф, докато не се оказа истина.
Silviq Sasheva
Бащата е точно толкова родител, колкото и майката. Той трябва да помага и да се грижи за майката и детето 24/7. Не разглезвайте детето на свекървата, защото ще съжалявате.
Мирлева Лина
Сега е моментът да дадеш шанс на мъжа си да ти партнира.
Stanislava Kantarska
Да си вземе шампоан против въшки, когато пусне детето си на ясла!
Malinova Olya
Не яж 7 принцеси на едно хранене
Maya Medzhedelieva
Sauvignon blanc is better than Chardonnay.
Mira Jordanova
Не повтаряй!
Annie Koleva
Ако не можеш да си намериш ключовете, най-вероятно са в хладилника.
Здравец Новаков
Следващия път гледай да се родиш баща
Дългоочакваният ден е дошъл и най-накрая сте се прибрали вкъщи с бебето. И сега целият му живот, всяка негова минута е във вашите ръце. Отговорността вече е изцяло ваша. Това е доста стресов период – напасвате вашите очаквания и възможности към нуждите на бебето. Режимът на бебето зависи от вас и някои ваши решения може да не му харесат, така че трябва да бъдете гъвкави и да реагирате с разбиране. Наблюдавайте детето си, то вече има как да ви сигнализира за доста от нуждите си (най-често с плач).
Разбира се, ще се колебаете за всякакви неща и дали ги правите както трябва. Кога и колко често да го поставяте в леглото? Как да съчетаете съня и храненето? Трябва ли детето да има режим или не? И не на последно място - как да намерите време за себе си. Няма да ви лъжем – най-вероятно ще е трудно. Още повече се оказва, че всички знания, които сте усвоили на теория, се оказват трудно приложими на практика. Затова ви даваме препоръки, които ще ви помогнат да минете през първия труден месец. Най-важно е да не се плашите от броя на допълнителните задачи и отговорности. Не сте първата, не сте и последната. Ще успеете, ще имате време да направите всичко и да влезете в новия ритъм на живот.
Храненето е най-важното събитие за деня. Принципно е хубаво да се придържате към точно определено време, но не разчитайте много на това. Бебе, което суче достатъчно мляко, може безопасно да поддържа интервалите между храненията и обикновено спи през тях. Но ако усетите, че бебето е изсукало малко мляко, бързо се е изморило, докато суче и е заспало, можете да го нахраните по-рано. Ако бебето е гладно, то ще се събуди преди часа на хранене и ще плаче.
В крайна сметка, ако бебето е нахранено и не плаче, значи всичко е наред. Смята се, че кърмене на поискване е най-добрият вариант за изхранване на новороденото. В първите дни слагайте бебето към гърдите си възможно най-често. Това стимулира производството на мляко. Кърмете го от 15 до 90 минути. Ако е сукало дълго време с леки заспивания, то може да си набави за около час толкова мляко, за да спи след това непробудно 3 - 4 часа.
Ако бебето изсмуква достатъчно мляко и се събужда с плач между храненията, тогава причината за безпокойството му не е гладът. Може да го боли корем, да има колики или да му липсва внимание. Успокойте го, не се страхувайте да го вземате на ръце и да го прегърнете, да го погалите или да го полюлеете. Преди хранене, не забравяйте да сложите бебето на корема, да му правите въздушни бани, лек масаж и гимнастика. Докато бебето е будно, общувайте с него, говорете, носете го на ръце или просто седнете до него. Вие сте целия му свят в първите дни.
Изкъпете бебето си преди вечерното хранене. Добре нахраненото и изкъпано бебе ще спи добре.
Важно място в живота на детето заема свежият въздух и то въпреки че новороденото предимно спи докато е навън.
За първата разходка през студения сезон (при температура не по-ниска от 10 градуса) изведете детето на чист въздух за 20 - 30 минути. След това добавете още десетина минути на следващия ден. Постепенно увеличавайки времето за разходка ще стигнето до 2 - 3 часа на ден. Ако е възможно, разхождайте малкия герой два пъти на ден по 1 час или 2 часа (например след храненето около 12:00 часа и преди 18:00 часа). Сутрин и вечер, когато температурата е ниска, не е необходимо да си показвате носа навън. Но ако детето се е адаптирало към студеното време, можете да отидете на разходка по всяко удобно за вас време.
През лятото се опитайте да бъете навън с детето си поне по три часа на ден. В горещите дни бъдете там, където има сянка: в парк, гора, обществена градина. За предпочитане е да излизате сутрин и след 16 часа – когато е по-хладно.
Винаги поставяйте новороденото по гръб. Това е най-безопасната поза за сън за дете. Детето трябва да спи на равна твърда повърхност, без одеяла, възглавници, играчки и други неща.
Температурата в стаята не трябва да надвишава 21 - 23 градуса през зимата и 25 градуса през лятото. Претоплянето на бебето е по-опасно, отколкото ако му е студено. И със сигурност не го обличайте с три ката дрехи. Помислете си вие как спите и с колко дрехи сте облечени - защо малкото бебе да е с повече?
Отделна детска стая до шест месеца, а понякога дори до една година не е необходима – детско креватче в стаята на родителите е идеален вариант. Можете да премахнете едната решетка на креватчето и да го поставите до леглото си. Така бебето ще бъде възможно най-близо до мама през нощта, но в същото време на отделна повърхност.
През първия месец новородените имат голяма нужда от сън. Да, децата са различни - някои спят повече, други по-малко, но като цяло им трябват около 16 - 18 часа на ден. Вашето бебе само ще прецени колко време да спи - оставете го да прецени. Детето ще задоволи собствените си нужди от сън. Някои бебета спят много (практически от хранене до хранене), други спят по-малко, а някои изобщо не могат да спят вечер.
Както твърдят специалистите: спокойно, може и да не заспи!
Ако детето не е заспало след хранене, то е активно. Поставете бебето в креватчето и го оставете за малко само. Ако не заспи, може да ви се наложи да му помогнете. Режимът на бебето няма строги граници и задължителни изисквания - зависи от ситуацията и търпението на майката.
Дневния сън е много дълъг като часове, но е накъсан от будни периоди, през които бебето е активно. През деня новороденото бебе може да спи както 3 - 4 часа, така и 20 - 40 минути в на едно заспиване.
Как да разберете кога бебето иска да заспи отново? Съсредоточете се върху признаците на умора при дете: ако то потърка очите си, погледне в една точка, смуче пръста си, значи е време да заспи. Също така се препоръчва да не се превишава времето за събуждане за повече от 50 - 60 минути, ако предишният сън е бил повече от час. Прекомерната активност на детето води до дълги часове приспиване, неспокоен сън през нощта и объркан режим.
Сънят през нощта може да бъде около 7 - 10 часа. И, освен ако нямате огромен късмет, бебето ще се събуди поне веднъж за хранене. Ако бебето започне да плаче постоянно в продължение на няколко часа вечер, това може да са колики. Периодът на коликите продължава до 6 - 8 седмици. Може да му помогнете, като след хранене го държите изправено - това ще помогне на храносмилането му. Също така - направете лек масаж на корема.
Ако подозирате, че за плача може да има и друга причина, задължително отидете на лекар. Ако храните с шише, говорете с педиатър - възможно е да е алергия. Тогава промяна на адаптираното мляко може да подобри състоянието на бебето.
Това, колкото и да не ви се иска, се случва много често. И да си го кажем направо - кошмар е! Бебето спи по цял ден, а през нощта е готово за весели игри. До 6 - 8 седмици бебетата могат да объркат деня и нощта поради несформирания си биологичен часовник. Рецептата е следната - слагайте бебето до ярка светлина през деня, или дръпнете всички завеси, за да се види деня. Вечер приглушете осветлението. Използвайте нощна лампа с топла приглушена светлина през нощта по време на хранене и смяна на памперса. В някакъв момент бебето ще се пренастрои и ще започне да спи непробудно през нощта. И тогава ще дойде блаженият ден, в който няма да умирате от безсъние и да сте зла.
Сънят на бебето през първите му седмици не е организиран поради физиологичната незрялост на мозъка. Тоест е по-важно родителите да създадат подходящи условия, така че кърмачето бързо да свикне с новия свят и новите условия на околната среда.
Ясно е, че малкият човек на един месец няма ясна идея, че е време да започне деня или да си легне. Вие може да му помогнете чрез ритуали – и без това ще го правите дълги години, добре е да свиквате. Режимът на бебето са и тези ритуали - всекидневни повтарящи се действия, извършвани след събуждане или преди лягане. Сутрин може да се извършват хигиенни процедури, а вечер - къпане, тихи игри, повиване и приспивна песен.
Не искаме да ви дразним, ако не сте спали от 5 години, просто минаваме да ви кажем, че сънят си има своя ден и този ден е днес. Така че е напълно в реда на нещата да го отбележите, спейки.
Да, днес (14 март) отбелязваме Световния ден на съня от 2002 г. насам, пише darik.bg. Инициативата е на Световната асоциация за профилактика на съня, на Световния фонд за психично здраве и на Световната здравна организация.
Акцентите в отбелязването на Световния ден на съня имат за цел да информират обществеността, че проблемите със съня са глобална епидемия, която създава много здравословни проблеми.
Редица медицински проучвания доказват, че липсата на добър сън е причина за високо кръвно налягане, затлъстяване, диабет, белодробни болести и други. Ние добавяме и хронично лошо настроение вследствие на всичко това.
Нарушеният сън води до влошена концентрация и се отразява негативно при дейности, изискващи прецизност и добра кондиция. Голяма част от катастрофите се причиняват при заспиване на водача зад волана заради непълноценен нощен сън.
Експертите напомнят, че нарушеният сън не е заболяване, а симптом, затова не бива да се прибягва до самолечение, а да се потърси лекарска консултация. След като бъде установена причината за безсънието, може да се предприеме адекватно лечение.
Според последните проучвания 45% от човечеството страда от нарушения на съня, но проблемът се неглижира и хората рядко търсят консултация с лекар.
Ако проблемите продължават месец или по-дълго, става дума за хронично нарушение и е необходима консултация със специалист.
Прекомерният сън също вреди на здравето, затова не е препоръчително да прекарваме в леглото твърде много време. Според учените повече от осем часа сън на нощ могат да навредят на сърдечно-съдовата система и да увеличат риска от инсулт, сърдечна недостатъчност и инфаркт.
Всеки се нуждае от различна продължителност сън. Възрастните се нуждаят средно от 6-8 часа.
Не само продължителността на съня оказва влияние на тонуса ни, но и неговото качество. Понякога дори и да спим 8 часа, след като се събудим се чувстваме изморени, което се дължи на фактори като стрес и тревожност, прием на медикаменти, алкохол или тютюнопушене.
Физически дейности също не бива да се провеждат непосредствено преди лягане, а с малък интервал от около няколко часа. Препоръчително е да се вечеря 2-3 часа преди лягане, а консумацията на кофеин трябва да е не по-малко от 4-6 часа преди сън.
Храните, които ни помагат да спим по-сладко, са бадемите, бананите, твърдо сварените яйца и черешите. Ако последните не струват 40 лв. килото.
Децата са голяма работа. Това си го знаете. Човек никога нищо не може да ги накара да направят, ако не им е дошло времето. Понякога времето не е много удобно - например посред нощ, но кой ви пита.
Такъв е случаят на Мария Йонова, която познаваме в качеството ѝ на консултант по сън с текста ѝ, разбулващ някои митове относно детския сън. Нейното двегодишно дете, което всички чакат с трепет най-накрая да проговори, решава, че ще го направи към 4-5 сутринта, и то с цял рецитал.
Потърпевша е бабата, която стоически издържа всички възможни песнички и забавления, докато стриктно изпълнява инструкциите на дъщеря си, че дете, което може да заспива само, се оставя да се приспи само.
Нито една баба не е пострадала в следващата история. Само една малко си е недоспала. За сметка на това разказът ѝ за среднощния концерт е доста забавен.
Нашето семейство е ощастливено с цифром и словом 2 (две) деца с много силни индивидуалности и различна степен на сложност при отглеждане. По тази причина се чувствам подготвена по всеки един въпрос, свързан с обгрижването на малки хора.
С други думи, и насън да ме бутнете ще ви декламирам в стройна реч за захранване, обличане, позитивно (в единични случаи и не толкова позитивно) родителство и как да почистите печена тиква от новия диван, без да я напоите обилно със сълзи.
Преди две години станах и консултант по детски сън и това ме сблъска челно и с много други родители, които любезно ме поканиха в техния свят и ме запознаха с чара и неволите по отглеждането на собствените им деца.
Затова, ей богу, подготвена съм за всички олимпийски дисциплини, които ние, родителите, покриваме, за да можем да пробутаме на обществото един култивиран индивид, с когото същото това общество да се гордее, а не да сочи с пръст.
Но съдбата има особено чувство за хумор и обича да поднася изненади и на най-циничните от нас. Понеже работата ми е да се вълнувам кой кога спи и най-вече кога НЕ спи, знам, че когато малкото дете придобие ново умение, често пъти това се отразява на нощния сън.
Въпросното дете започва да намира за наложително да практикува новото умение в малките часове, когато морното родителско тяло има силни предпочитания към дълбокия и животворен сън. Важно е, ако детето умее да заспива само, родителят да не се намесва много-много и да го остави да се оправя самостоятелно.
Та, както казах, не е необичайно дете да се изправя в кошарата, ако тъкмо се е научило да се изправя или както се случи преди време на дъщеря ми – разбра как да пляска ръце и цели две нощи спах под съпровода на бурни овации. Не блестя с особени таланти, затова се насладих на аплодисментите като за последно в този живот.
Но имало и още изненади в кошницата на новите умения. Този път обаче не им се насладих пряко, защото се случи майка ми да спи в една стая с двегодишното, което след дълги месеци на отказ от проговаряне, преди дни изведнъж реши да отприщи и ни заля с потоци от полуразбираема реч и (внимание!) песнопения.
Пя си от първи петли до след вечерната баня, а към днешна дата и посред нощ. Понеже, както споменах, не присъствах лично, предавам мотамо разказа на злополучната ѝ баба, по истински случай и без капка добавен драматизъм.
„Тъкмо ми бяха минали вълните и заспах дълбоко, когато към 5:30 започна концертът. Специално за мен от кошарата. Ама не тихичко. Беше концерт на микрофон. Понеже нали си ми казала да не я закачам, ако изрично не ме търси, и че единственият шанс е да си заспи сама, затова за всеобщото благо се завих презглава и замръзнах на място. Дишах само по малко, така че хем да не ме усети, че съм там и будна, хем да остана жива, докато заспи отново.
Отначало подгря публиката с „Мила моя мамо“, но после вдигна градуса на емоцията и мина на „Пеят, скачат палците“ и „Хей, ръчички“ като, съдейки по звуците, съм почти сигурна, че имаше и енергичен танцов съпровод. Викам си, тъкмо по-бързо ще се умори и ще заспи, че вече и кислородът взе да ми свършва.
Действително млъкна, но нали да не бързам да се показвам, и аз също си изпях наум за ръчичките, че да мине малко време. Подадох нос над завивките и уви, чух, че концертът е преминал в рецитал: „Мама спиии. Бати спииии. Тати спиии…“. И така в йерархична поредност се правеше отчет на всички щастливо спящи, сред които аз на практика не фигурирах.
Добре че навреме се сетих какво следва, защото предвидливо успях да се гмурна отново под завивките на „Баба спиии“, точно преди една рошава глава да надникне от кошарата за бърза справка. Поогледа ме добре и пак потвърди „Баба спииии“ и пак си легна.
Вече бях сигурна, че ще се заспива, ама не било писано. Репертоарът се оказа неочаквано богат и серенадата продължи поне още тридесет минути, което ми доказа колко издръжлив е човешкият организъм. Даже сега, ако обръщайки се назад, трябва да степенувам, с малкото кислород се свикна бързо, но обездвижването в една позиция се оказа мъка адова.
Но добре че съм природен инат и удържах фронта – след емоционален бис на „Мила моя мамо“ откъм кошарата утихна и така си доспахме чак до осем.“
Какво мога да кажа, освен „Да живеят бабите!“. За осми март ще има една голяма росна китка, но за да не се глези или забравя, че животът поднася горчиви изненади, мисля да ѝ изпея „Мила моя мамо“. Даже може да е на два гласа, ако малкото е още на тази вълна.
Стресът и сънят. Каква е връзката помежду им. С фитнес треньора и експерт по хранене Лазар Радков от Live to Lift говорим точно за това. Колко е важен здравият сън за психическото и физическото ни здраве?
Лазар обяснява как недостатъчният сън води до проблеми с метаболизма и оттам – с килограмите. А също и какво е стресът и защо сънят и стресът са "скачени съдове". Изобщо, защо трябва да се погрижим за съня си и след това за всичко останало.
Този път във видео подкаста "Да оцелееш като родител" говорим с психолога Елена Кръстева за съня след раждането и след появата на бебето в живота ни. Как да адаптираме почивката си спрямо режима на сън на бебето в първите месеци? Как сънят на майката да стане приоритет за нея, а и за всички в домакинството? И какво да прави жената, за да мине по-леко през този период?
Проектът “Да оцелееш като родител” е финансиран по програма „Кризата като възможност” на Столична община, администрирана от Асоциация за развитие на София.
Как са нещата с децата и четенето при вас? При Оля Малинова са чудесни. Не сме спрели да се смеем на този читателски разказ.
Изумително е какво се случва, когато едно дете трябва да чете.
Особено ако детето не си е лягало доброволно, откакто се е родило, и когато дойде време за сън, обикновено започва да ходи по стените. Та ТОЧНО ТОВА НЕУВАЖАВАЩО МЕЛАТОНИНА дете в момента, в който види книга, започва да се прозява, крайниците му омекват, свлича се на най-близката повърхност, започва да премрежва поглед все едно хваща упойката и да пъшка и пуфти "Много съм изморееен" и да използва изначалното правило, че НИКОЙ НИКОГА НЯМА ДА МУ ОТКАЖЕ СЪН.
То реално само се е забъркало в сценария със съня, но сън не идва. Вместо това започва да му е:
Сега, вие можете да тръгнете по всяка една от тези амбразури ли да ги нарека, но сте обречени на провал, за който ще се усетите 40 минути по-късно, защото:
Може и да му откажете елементарни физиологични нужди и просто да му кажете да отвори книгата. Може да се пазарите. Да изнудвате. Да заплашвате. Да подкупвате. Да речем, че с известна дипломация и авторитет с примеси на каквото помните като интонация от мутренските времена вие го склоните да чете.
Започва да прелиства "това съм го чел, това също", да връща напред, назад. Да търси отбелязка и генерално да съкращава живота ви, който днес трябва да изглежда като клип на Кайли Миноуг.
Дванадесет плюс шест от онзи ден са осемнадесет страници. Остават ми още 270, което ако сметнем момиче с кофа, момче с балон и по древноегипетската таблица за умножение лимон по краставица, е равно на цистит и мамо стига съм чел за днеска.
Нещо от рода на "Ние сме на училище още една седмица", "Това не е книга за втори клас", "Тук има думи като върба и предел, които са холандски", "Това са две книги с една корица".
Телевизорът го разсейва макар и без звук, АРОМАТИЗАТОРЪТ ГО СТРЕСИРА, като фъсне, и си губи реда, чува чакали, мирише му на изгоряло и едната ми вежда е червена, като застана настрани.
Например пее текста на пипидълготочорапче с мелодията на Purple Pills на D12.
Пипи дали е нормална? Mалко му приличала на една негова приятелка. Mамо, кога ще ходим на къмпинг.
"Мамо, what's gossip? Who created the word "gossip?" Викам, това е слух. Клюка. Една жена каза в интернет. Недоказана или трудно проверима теория, която е достатъчно пикантна тъпите хора да я дъвчат. Например днес може да има слух в интернет, че си наказан без вода и подслон, докато не прочетеш пипидълготочорапче. Но никой няма да знае дали е истина това.
