Учениците от 5-и, 6-и, 8-и, 9-и и 11 клас в София град и област Бургас ще учат онлайн една седмица от понеделник (24 януари), предава dnews.bg. Изключение има само в бургаската община Руен, където учениците ще продължат да ходят присъствено на училище.
Министърът на образованието и науката Николай Денков издаде заповеди за организиране на онлайн занятия след нареждане от Регионалните здравни инспекции (РЗИ) за ротационно обучение в двете области.
Другите седем випуска ще останат в училище при наличие на „зелен сертификат“ или след тестване веднъж седмично. За децата от 1-ви до 4 клас присъственото обучение е ключово важно за изграждане на навици за учене и усвояването на базови знания. За седмокласниците, десетокласниците и дванадесетокласниците предстоят важни изпити – национално външно оценяване и матури.
Обучението в електронна среда ще продължи до 28 януари т.г. включително. След това всички ученици и учители ще излязат в почивка. Неучебните дни ще са общо пет. Учебните занятия да се възстановят от 7 февруари – присъствено или онлайн в зависимост от указанията на здравните власти.
Частичното преминаване към онлайн обучение в София и в Бургас се налага заради по-високия процент на диагностицираните с Covid-19. Към днешна дата болните ученици в столицата са 3,09%, което е почти двойно повече, отколкото средните стойности за страната – 1,71%. Болните учители са 5,68% а непедагогическите специалисти – 3,03% при средно 4,4% и 2,6% за страната.
В Бургас 4,27% от преподавателите и 2,75% от непедагогическия персонал са положителни за вируса. Заразените ученици са 1,99%.
По-висок е делът и на карантинираните ученици в София - 3,52% и в Бургас - 3,95% спрямо средния процент за страната - 2,83%. В Бургас карантинираните преподаватели са 4,69%, а в София – 5,28% при средни данни за страната 4,43%. Непедагогическите специалисти под карантина в Бургас са 3,36%, а в София 2,92% – при 2,78% за страната.
До края на днешния ден Министерството на образованието и науката очаква заповеди за въвеждане на ротация в училищата и от други Регионални здравни инспекции в страната. Въз основа на тях министърът на образованието и науката ще разпореди онлайн обучение в съответните области.
Нови противоепидемични мерки се въвеждат в София, тъй като градът вече е в етап 3 по заетост на интензивните легла, реши Областният съвет по здравеопазване.
София-град от днес преминава в трети етап по заети интензивни легла. Част от мерките ще влязат в сила от 24 януари, други - от 00:00 часа на 27 януари.
Считано от 00.00 часа на 27 януари се въвеждат:
Общо пет ще бъдат неучебните дни в края на първия и в началото на втория срок. Един от тях е междусрочната ваканция.
Няма да се провеждат занятия от 31 януари до 4 февруари 2022 г. Заедно със съботите и неделите преди и след посочената работна седмица учениците няма да влизат в училищата общо девет календарни дни. Те ще се върнат в клас на 7 февруари, пише dnews.bg.
В зависимост от инструкциите на здравните власти вторият срок ще започне присъствено или от разстояние в електронна среда, съобщават от МОН.
Нови ограничителни мерки ще бъдат въведени от утре (11 август) в София заради повишения ръст на новозаразени с COVID-19 в столицата, обяви шефът на СРЗИ Данчо Пенчев пред bTV, цитиран от dnews.bg.
От утре фитнеси, заведения и театри ще работят с 30% капацитет, а работното време на всички кафенета, ресторанти, нощни заведения и игрални зали ще бъде ограничено от 6 до 23 часа. Очаква се заповедта за това да бъде издадена от министъра на здравеопазването днес и да влезе в сила от утре.
В обектите, където персоналът вече е имунизиран обаче, персоналът ще може да продължи да работи без маска.
Новите мерки ще засегнат и събиранията от частен характер на закрито, които ще могат да се провеждат при капацитет от 50 души, а тези на открито - до 100. Данчо Пенчев изрази притесненията си, че вече въведените ограничения в столицата не се спазват.
"Мерките са насочени към опазването на здравето на хората, което се опазва от самите хора. Ние не можем да застанем като пъдари до всеки един човек и да гледаме дали той спазва постоянно въведените мерки, това е един процес на себеуважение", обясни той.
"За момента София е в жълтата зона на 14-дневна база на заболеваемост, а на база 7-дневния анализ от края на миналата седмица вече се намира в червената. В последните няколко седмици случаите рязко започнаха да се удвояват. Преди 3 седмици бяха 185, преди 2 - 363, а миналата седмица - 681", обясни Пенчев.
Шефът на СРЗИ добави, че през изминалия месец са направени около 450 провеки, като при около 10% от тях са наложени глоби за неспазване на противоепидемичните ограничения.
Пенчев обяви, че при попадане в третата зона, освен ограничителни, мерките в София ще станат и възбранителни. Това ще се случи при достигането на 250 новозаболели на 100 хиляди души заболели на база 14-дневна заболеваемост.
Директорът на РЗИ - София апелира гражданите да се имунизират сега, за да бъде избегнат нов пик и локдаун през есента. На база на направено изследване само 0,06% от вече ваксинираните в София са заболели от COVID-19, като само 10 от тях са попаднали в болница, и то в леко състояние.
Искрено съчувствам на всички родители, чиито деца ОТНОВО или за сефте не се класират в напрегнатата надпревара за държавна ясла или градина. Съвършено искрено го казвам.
Аз например не знам къде щях да бъда, ако моето дете не беше извадило късмета да влезе и в ясла, и в градина. Сигурно щях да съм под някой мост и да се храня с луковици. Как работят майките, чиито деца не се класират? Как живеят?
Аз ще ви кажа – работят на три места, за да могат да изкарат достатъчно пари, с които да платят частната детска градина. Тая градина например струва 750 лева ЗА ЕДНОТО ДЕТЕ. Понякога обаче децата са две и съответно и двете ходят на частна детска градина, за да може тая майка да работи още повече.
Така че тия деца да се развият удовлетворително, да различават катерица от жълъд и да могат да кажат стихотворение за майката на 8 март. Това остава горе-долу единствената утеха на тая майка, на която междувременно почва да ѝ пада косата от стрес и изтощение.
В същото това време идва и локдаун и всички си оставаме с децата вкъщи, но някои родители ПРОДЪЛЖАВАТ да плащат такси в почти пълен размер, за да не се губи мястото на детето в частната детска градина.
И когато дойде пролет и отворят СКЪПОЦЕННАТА система за кандидатстване, пълна с бъгове и направена като с краката на някой програмист, тия родители ПАК кандидатстват, въпреки че знаят, че нямат шанс детето им да влезе в държавна детска градина. Ама надеждата нали умирала последна и така.
И всичко това се развива на фона на: 1 милиард лева, раздадени на 8 фирми, безпрецедентни скандали и разкрития за корупция и изнудване, неграмотни и нагли хора, назначени на сладки позиции, които признават, че не са си мръднали пръста в тази най-сладка работа, на фона на асфалти, магистрали, укрепления, мостове, тежки погледи, включвания от резиденции, джипове, джетове и частни плажове.
Та на фона на всичко това и още много, някак си не можаха да се изпонастроят 10 детски градини с ясли за толкова години в София. Но пък можА да се осере целият град с психеделични плочки, с пластмасови чешми и бетонни пейки, с малоумни проекти за площади и фонтани, с грозни и селски бордюри и всякакви други провинциални и некадърно изпълнени приумици.
Но няма десет скапани сгради в града, в които да се направи ремонт и да се ПОКАНЯТ тия родители и тия деца да се запишат там.
Някой снощи каза, че да ти се класира детето за държавна детска градина наподобява радостта от това да влезе в Харвард. Или ХарвАрд, както разбрах, че го наричал Йордан Цонев тая сутрин по телевизора. И сигурно е така. За други обаче няма Харвард, няма и детска градина „Юначе“.
Снощи 10 000 родители са получили благата вест, че детето им не е класирано. Но те не трябва да страдат – това просто означава, че ще имат уникалната възможност още една година да се разхождат по цял ден във великолепната градска среда.
Да се спъват в счупени бордюри, да пият вода (ако имат късмет) от грозните пластмасови чучури на чешмата в Борисовата градина и да се чудят къде да се изпикаят. Защото в тоя град има три или четири градски тоалетни, които стават за нещо, КОГАТО РАБОТЯТ. Цената на четири от модерните тоалетни беше 450 000 лева.
Но то не може и детски градини, и кенефи, и плочки. Ще чакате да му дойде времето на всичко, да се изпонакраде, да се изпонаплатят заплати по хиляди левове, да се изпоназначат на важни позиции дъщери на шлосери и заварчици от Мадан*, и едва тогава може да дойде времето на детските градини.
А сега стискам палци поне да си получите ваучерите за това, че децата ви не са класирани. Така и не разбрах какви са условията за това и сигурно държавата безмилостно ще се опита да не се раздели с тия пари, но вие не се отказвайте и си ги търсете до дупка. И догодина пак пробвайте да се преборите с калпавата система** за кандидатстване и междувременно не забравяйте, че е добре и да гласувате на 11 юли, а след това и на местните избори. Друг начин няма.
И едно допълнение, което стана наложително след някои коментари:
1. Няма ли баби да ги гледат тия деца, какво реват всички родители? Не, представете си, понякога няма баби – починали са или пък още работят. ИЛИ ИМАТ СОБСТВЕН ЖИВОТ. ОАО! Бабата на детето не е детегледачка по подразбиране и тоя социалистически манталитет е добре да си остане в миналото. Частните случаи на гледане на дете от баба, която няма друга работа в продължение на 6 години, е именно това – частен случай. Общият нито е такъв, нито е редно да бъде такъв.
2. Майките ревяли, че искат детски, защото не им се занимава да си гледат децата. НЕ, ревем, защото искаме да работим, а тия деца да се развиват в съответстващата им среда – с връстници и групови правила.
*Баща на Десислава Трифонова (бившата шефка на БАИ) е съдия (!!!) Цветанчо Трифонов. Той се прочу с факта, че НЯМА НИТО ЕДИН ДЕН ОПИТ КАТО РЕДОВИ МАГИСТРАТ, а бе избран от Висшия съдебен съвет за нови пет години начело на Районния съд в Козлодуй през 2015 г. От атестацията на съдия Цветанчо Трифонов става ясно още нещо по-любопитно. Дипломата му по „Право“ от Софийския университет е издадена на 5 април 1992 г., четири месеца СЛЕД КАТО той вече е бил назначен за шеф на съда в Кнежа. ПРЕДИ ДА СТАНЕ СЪДЕБЕН ШЕФ, ТОЙ Е РАБОТИЛ 5 МЕСЕЦА КАТО ПОДЗЕМЕН ШЛОСЕР В МАДАН И ОЩЕ 11 ГОДИНИ КАТО ЕЛЕКТРОТЕХНИК В КНЕЖА.
**Ако някой, разработвал системата за кандидатстване в ясла, детска градина и училище, чете това, да си запише – включете в кода на тая най-вълшебна страница да СЕ МАРКИРА В ЧЕРВЕНО ПОЛЕТО, КОЕТО НЕ Е ПОПЪЛНЕНО ВЯРНО ИЛИ НЕЩО Е ПРОПУСНАТО. Така двайсет хиляди родители няма да ровчат като лалугери и да се ЧУДЯТ къде и дали нещо е пропуснато, запазено ли е от тая система, или не е. Във всеки най-скапан сайт при регистрация грешните неща се отбелязват в червено, само в нашия всичко, по стара българска традиция, е направено максимално неудобно.
Предстои да се обсъди затваряне на търговски центрове, заведения, училища и детски градини в София и в София област, пише dariknews.bg. Това каза пред журналисти Данчо Пенчев, директор на Столичната регионална здравна инспекция след среща с министъра на здравеопазването Костадин Ангелов и директори на столични болници.
Тези предложения ще се обсъдят по-късно днес от столичния оперативен щаб. Пенчев уточни, че вероятно мерките ще влязат в сила от петък, тази седмица.
Възможно е да се затворят напълно и театрите и кината, както и фитнес центровете. Не се предвижда създаване на контролно-пропускателни пунктове, добави Пенчев.
Първоначално мерките ще бъдат въведени за 14 дни, но това няма да стане "от днес за утре", уточни той, пише dnews.bg.
Около 75 на сто от болничните легла в София са заети, посочи още Пенчев. По думите му в болница "Пирогов" е увеличен броят на леглата с 20 за лечение на коронавирусна инфекция.
В болница "Света Анна" също ще бъде увеличен броят на леглата, каза директорът на лечебното заведение Славчо Близнаков. По думите му половината от всичките легла в болницата са отделени за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция.
Близнаков уточни, че 30 на сто от капацитета на детското отделение са заети от деца, заразени с COVID-19, които не са в тежко състояние. Някои от децата са заедно с майките си, които също са заразени с вируса.
Данчо Пенчев призова всички граждани на София да спазват мерките, тъй като ситуацията е тревожна.
През последните дни се наблюдава ръст на новите случаи на COVID-19 в цялата страна. Данните за последното денонощие показват 4637 новодиагностицирани с коронавирус в страната. Като в София област са 117, а в София град – 1116 души за последните 24 часа.
Не сме вярвали, че някога ще напишем такова заглавие, но ето, на, днес ще си говорим за тоалетните с любов с две чудесни момичета, които много искат да променят нещата със санитарните помещения в училище.
Деница Караджова и Ивелина Иванова са две майки, които са се заели с трудната задача да инициират облагородяване на училищните тоалетни в София. Благородна и много умна идея, нас ако питате. А и да не ни питате, ще ви кажем, че едни от най-ужасните ни спомени от ученическите години със сигурност са свързани с тоалетните – ужасни, тъмни и мръсни помещения, в които човек не може да си представи да влезе, дори само за да си измие ръцете. Последното нямаше и много смисъл поради тоталната липса на топла вода.
Двете дами се познават още от гимназията – вече 20 години. След това всяка продължава образованието си извън България в сферата на градоустройството, за да се върнат почти едновременно отново тук и да се захванат с канализиране на познанията си в някаква социална дейност.
Избират каузата им да е свързана с облагородяване на средата и започват с проекта си “София избира децата” за преустройство на училищните тоалетни в Столична община, който участва в програмата “София избира”.
Техният проект е под номер 38 и за него може да се гласува на страницата на конкурса до 30 ноември.
Днес Деница и Ивелина са в Майко Мила, за да ни разкажат за проекта си и да ни привлекат към каузата си. Защото чрез тази инициатива целят да поставят основи на един по-мащабен поглед върху възпитанието на децата, отнасящ се до поддръжката на базата и изграждането на критичен поглед у учениците за ролята им в обкръжаващата ги среда.
Защо ученическите тоалетни?
Този проблем съществува от много години, но поради една или друга причина все някак си е минавал покрай ушите на критичната маса от населението. Всички сме виждали лошите условия, всички сме чували, че децата избягват да ходят до тоалетна в училище, както и това до какво води „стискането“.
При проучване на Национална мрежа за децата сред ученици относно училищните тоалетни, резултатите са стряскащи – 70% от децата отказват да използват въпросните помещения, имайте предвид, че тук цитираме данни отпреди 10 години.
Сякаш обаче около 2020 г. фактите започнаха да “бодат” очите на всички, особено липсата на сапун и топла вода в момент, в който има нужда от високо ниво на хигиена.
Как училищните тоалетни се "вписват" в градската среда?
Доста неща изчетохме, за да се уверим, че с тази тематика влизаме в таргета на инициативата. Достигнахме до извода, че макар градската среда да е много обширно понятие, може да се разглежда като комбинация от всичко, което е създадено от човека и природата в границите на един град.
А училището е основната единица в градската среда, в която децата ни прекарват най-голяма част от деня си. Ето защо нашето предложение насочва вниманието към състоянието на училищните тоалетни за най-малките ученици – от предучилищна група до 7-и клас. Това е групата ученици с все още недобре изградени хигиенни навици, а опитът им от детската градина е трудно приложим с това, което ги очаква в училище.
Имате ли някакъв личен спомен с тези приказни помещения?
Деница: Когато ние бяхме ученици през 90-те, навсякъде тоалетните бяха зле. Мразех ги, но не бях виждала по-добро. С децата ни сега това не е така. Всъщност (като изключим училищата и болниците) тоалетните в днешно време са нормални – и в ресторантите, и в книжарниците, и в детските музеи.
Миналата година, докато гласувахме в кварталното училище, децата ми, тогава на 4 и половина, поискаха да пишкат. Аз веднага ги заведох в училищната тоалетна в края на коридора. Ако трябва да съм честна, това не бяха най-трагичните тоалетни на света. Но в очите на децата, това беше най-ужасното място, което бяха виждали дотогава.
И в един глас – близначки са и често им се случва, казаха, че ще почакат да се приберем вкъщи. Няма да забравя този момент: деца на 4 години казват, че ще стискат, защото не искат да ползват училищната тоалетна. Но тогава имаха избор. След 15 минути бяхме вкъщи.
Децата в училище нямат избор. Или ползват с погнуса училищната тоалетна, или стискат и 110 000 от тях заживяват с уголемен пикочен мехур.
За разлика от децата, ние, техните родители, имаме избор. И много силно се надяваме да успеем да променим тази реалност.
Какъв е най-големият и най-същественият проблем с тоалетните в училище в контекста на пандемията, когато хигиената е от първостепенна важност?
В началото на тази учебна година фокусът бе върху осигуряване на сапун и дезинфектант за всяко училище. Този въпрос сякаш моментално се реши, навсякъде имаше сапун, навсякъде имаше дезинфектанти, за топла вода не можем да бъдем толкова категорични.
Но другите, вечните проблеми си остават: чистотата, поддръжката, състоянието на материалната база. Като най-чести причини за избягването на ползване на училищните тоалетни учениците сочат: лошия вид, мръсотията и липсата на уединение.
Какъв е планът ви и как смятате да го изпълните? Кои училища може да участват в проекта ви?
Всяко училище ще може да кандидатства за 50 000 лв., като минимум 10% от сумата се отделя за проект, който цели не само естетически да обнови пространството, но и да се съобрази със съвременните архитектурни разбирания за качествена и устойчива зона с тоалетни.
Смятаме, че е много важно в такъв тип проект да са ангажирани всички основни единици, които ползват, поддържат и отговарят за състоянието на училищните тоалетни. За да могат заедно да обсъждат ключовите проблеми и възможни решения контекстуално за всяко училище.
Следва да се предвиди процент от бюджета за управление на проекта, фасилитиране на дискусии, осигуряване на необходими материали и ресурси.
Всички основни и средни общообразователни училища на територията на Столична община могат да кандидатстват за такова финансиране.
Как трябва да изглежда една тоалетна в училище?
Представяме си тоалетни, които отговарят на няколко критерия, които според нас рамкират една съвременна училищна тоалетна като успешна или, както ние обичаме да я наричаме, устойчива.
Такива критерии са осветлението, отоплението, вентилацията, достъпът на деца с увреждания, оптимизирано използване на ресурси като ток, вода, сапун, лесни за поддръжка настилки, умивалници и т.н.
Не спираме да повтаряме едно и също: училищната тоалетна трябва да предоставя усещане за комфорт, уединение и безопасност.
Ангажираността на учениците е от ключово значение за успешността на един такъв проект. Затова сме и заложили като последна точка в проекта неслучайно и темата за успешната политика за управление на вече съществуващата устойчива тоалетна зона. Наръчникът за управление на училищните тоалетни направен от Национална мрежа за децата описва по перфектен начин как може да стане това.
Ако не успеете да се преборите за финансиране от Общината, какъв е планът ви, за да осъществите проекта си?
Най-важно за нас е да дадем гласност на този проблем и да покажем как с определени стъпки, като целево финансиране, качествен проект, методика за поддръжка, определен консуматив, той е решим.
Не измисляме топлата вода, а се позоваваме на добрите практики – за устойчивост, за ангажиране на учениците в проектирането на средата, за мисълта за поддръжка и т.н.
Средата възпитава. Ако в първи клас покажем на децата, че в българското образование тоалетните са такива, каквито са били за техните баби, на какво ново очакваме да ги научим.
Надяваме се с този проект да съберем достатъчно хора, с които да продължим да настояваме за промяна, да показваме добрите примери, да следим за качественото изпълнение на заложените цели. Да осигурим прозрачност и гражданска ангажираност.
Не трябва да подценяваме и работата с местната власт и директорите, които по един или друг начин са се адаптирали към условията на нашата градска среда. Те са свикнали и с проблемите, и с липсите.
Но децата ни не са. Допреди да влязат в училище, децата на 21-ви век са виждали тоалетните в ресторанти, в музеи, в търговски центрове, в сладкарници, в книжарници. Затова е много важно да продължим да говорим СЪС възрастните ЗА правото на децата да ползват съвременни тоалетни.
Скъпи сънародници, уважаеми граждани и жители на столицата!!!
Дори и тези, които си отидохте за Великден до майкини и после едва се върнахте!
До нас достигна вълнуващата новина, че кметът на София, госпожа Йорданка Фандъкова, е разпоредила в неделя да бъде отворен един от парковете, в който да се проведе авангарден социален експеримент, а именно - дали е възможно софиянци да разхождат своите малки деца, като спазват правилата за еднопосочност на движение, дистанция един от друг, определен маршрут и определена скорост на придвижване.
Кой точно ще бъде този парк и къде се намира той, остава тайна, очевидно за да няма струпване на тълпи, опъване на палатки и палене на скара с кюфтета от полунощ.
Този експеримент ще предопредели дали и кога ще бъдат отворени останалите паркове в града, а може би впоследствие - и в страната.
Неделята ще бъде тест за всички нас дали можем организирано, концентрирано, възпитано, хигиенично и осъзнато да преминем с децата си и техните тротинетки, колела и федербали от точка А до точка Б без да нарушаваме разпоредбите на Наказателния кодекс, Указа за борба с дребното хулиганство, разпоредбите на Министерството на здравеопазването, Националния оперативен щаб и на самия министър-председател, ipsissimus.
С други думи, утре група случайни граждани ще решат съдбините на целокупния наш народ и достъпа до природа на децата ни за следващия месец и половина.
Но ние, в Майко Мила, не сме съгласни с това! Не сме съгласни да оставяме съдбата си на случайността! Ние искаме да се представим максимално добре и да докажем на НОЩ, че България неслучайно се е развивала и борила 13 века, преминавайки през какви ли не проблеми, тегоби, войни и препяствия, за да дойде датата 26 април 2020-та година, когато най-накрая можем да докажем на всички, че сме достигнали максимума от капацитета си и сме годни да влезем в един парк с детето си, да ходим по права линия и да излезем от другия му край, без никой да се напикае, да пада по земята, да си бърка в носа и да рови с пръчка в земята.
Затова използваме нашата платформа в искрен и топъл призив към всички вас, родители.
Призоваваме ви утре, неделя, 26 април, в социалния експеримент да вземе участие само и единствено цветът на нацията. Само и единствено цветът на нацията да води децата си към парковете и то при определени условия, а стеблото, тръните, листата и коренът на нацията, ако обича, да си остане още малко вкъщи, докато другите проправят пътя към свободното придвижване.
Първо, нека уточним какво значи ЦВЕТЪТ НА НАЦИЯТА. Както изразът сам намеква, това де факто са най-уханните, образцови и приятни за гледане представители на столичното висше общество. Демек - най-образованите, най-ерудираните и най-изисканите хора в София, които могат достойно да ни представят в парка.
Както на Олимпиада отива Ивет Лалова, а не ние, дето ще се спънем и ще си счупим таза, ако се затичаме след автобус 305, за да идем на работа в Бизнеспарка, така утре в парка очакваме да отидат само и единствено професори, доценти и академици в областта на хуманитарните и точните науки, в компанията на своите половинки и възпитаните им деца.
Основната част на населението на София, която е склонна да люпи семки, да крещи по децата, да се почесва по корема и да се оригва, е редно, за всеобщото благо, да си остане още малко вкъщи!
И като казваме професори, разбира се, имаме предвид само тези, чиито деца могат да свирят на инструмент, знаят елементарен японски, не си бъркат в носа, не си пипат лицето, не са разгащени и вървят тихо и неангажиращо в права линия. Без да създават проблеми, без да се обръщат И ДА НАВЛИЗАТ В НАСРЕЩНОТО, без да искат солети, сокче от праскова, без да искат да си събуват маратонките и блузите и особено без да искат да пишкат зад онова дърво ей там.
Всички разхождащи се е добре да бъдат одухотворени хора и интроверти, които нямат нужда да общуват с непознати, а само помежду си, потънали в диалог с любимия човек за Пруст и Хегел. А ако са сами - в монолог по същите въпроси. Честно казано, най-удачно щеше да е самите Пруст и Хегел и техните деца да са първите, стъпили в парка, но по обективни причини това няма как да стане.
Децата на цвета на нацията също е много важно да са интроверти и да нямат никакво желание да общуват с другите деца в парка. Астрологично погледнато, това би трябвало да са възрастни и деца от зодия Рак или поне Риби. Козирозите също се славят като върховни темерути, които предпочитат да заобиколят през Пазарджик, само и само да не ви срещнат на Солунска и да се наложите да си говорите, така че, ако вие или детето ви сте представители на този зодиакален знак, би трябвало да имате предимство за социалния експеримент.
Защото представете си, ако изведнъж в парка се озоват 50 обикновени софийски семейства, със съвършено обикновените си деца, изтеглени на томбола от кмета, за да няма брожения от недоволни граждани.
50 семейства, събрани от всички краища на града – едни от Обеля, други от центъра, трети от Младост 4, четвърти от Разсадника.
Ами това ще бъде пълна катастрофа!!
Първо, сред тях я има един професор от Минно-геоложкия, я няма. И после, българските обикновени деца са крайно невъзпитани и постоянно искат да си общуват, да си говорят, да се целят с камъни и да се гонят като невидели.
Обикновените деца излизат с лекьосани анцузи или ако случайно излязат с чисти, веднага ги лекьосват по време на разходката, въргаляйки се в тревата като някакви изпуснати говеда.
Ние не можем да разчитаме на обикновените български деца да се справят с този цивилизационен тест. Пуснем ли ги в парка за 40 минути, ще станем свидетели на цели тумби невъзпитани, неконтролируеми деца с черни нокти, които се търкалят на огромни топки из поляните, играейки на чичо доктор със свалени гащи, разревани, с надраскани колена, обменящи какви ли не зарази, от морбили до ебола, и най-малкото - въшки.
Родителите им, бидейки също обикновени програмисти, продавачи в мола, дребни предприемачи, музиканти и въобще хора със средно специално образование (максимум!!!!), вероятно също ще се покажат крайно невъзпитани и ще започнат да си крещят през няколко метра „Еееее, как сте, как сте? Как успяхте да се върнете от Пазарджик? Ааааа, с фалшива декларация, БРАВО! Една бира да си разделим?“, ще започнат да се смеят с широко отворени усти, да се търкалят по одеяла, да се прегръщат, да плачат и да пеят „Ако умра ил загина“.
Никой няма бъде с маска на устата, а под брадичката, където маските се намират в последните 40 дни, и от всяко одеяло, постлано на поляната, ще се чува НАЗДРАВЕ, ВЕСОООО!! и АЙДЕ, ЕБАЛ СЪМ МУ МАЙКАТА НА ТОЯ ВИРУС ШЕ МУ ЕБА МАЙКАТА ШЕ МУ ЕБА И ВИРУСА!!!
Както се сещате, Пруст и Хегел никога не биха се държали по такъв начин.
Друга важна подробност – тъй като мястото на провеждане на социалния експеримент все още се пази в тайна, това ни навежда на мисълта, че утре там ще има медии, представители на властите, може би хора от Международния олимпийски комитет и експерти от ХЕИ, които да следят за поддържането на санитарния минимум на участниците.
Това означава само едно: хората, които влязат в този парк, трябва да са изрядни от глава до пети, защото ще ги проверяват за глисти и въшки, ще им мерят дължината на ноктите и температурата, докато същевременно ги снимат телевизии и ги гонят репортерки, които задават въпроса КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ?
Децата вероятно ще трябва да рецитират "Аз съм българче" сред цъфналите жълтурчета, да казват кога е роден Левски и вероятно да свирят кратки партитури на арфа.
Нали не искаме някой да се провали в тази изява и да мучи неразбираемо в централната новинарска емисия, докато детето му си навива тениската с пръст и си бърше сопола с ръкав в ефир?
Не искаме.
Имате още няколко часа – идете на маникюр, идете на сешоар, купете си една нова рокля – магазините, както знаете работят, козметиците и фризьорите – също. Влезте в човешки вид за утре, оскубете си веждите, обуйте си велурени мокасини и чисти дрехи, и изрежете ноктите на децата.
Сами разбирате, че не може да се втурнем по анцуг и джапанки отпред блока, да се курдисаме с два найлонови плика със сандвичи на входа на парка, и да крещим по другите хора ИЗВИНЯВАЙТЕ, НО И АЗ СЪМ НА ОПАШКАТА, ГОСПОЖО!!!, а след това да почнем да ходим еднопосочно и нервно, все едно сме отишли да купуваме свинска плешка, а не сме излезли на разходка и да ни е приятно.
Нахранете се вкъщи, нахранете и децата, за да няма после простотии и хленчене, дай ми солети!!!, носиш ли ми Зрънчо и ИСКАМ СЛАДОЛЕД!!, последвано от влачене по земята, тръшкане и събуване на гащите насред парка, докато накрая ви писне и ошамарите всички, и се приберете пораженчески по домовете си.
Това би било пълен крах и ние не можем да го допуснем, затова призоваваме още един път: моля, нека цветът на нацията да излезе утре! Подготвен, изкъпан, сресан, уравновесен, със самоучител по португалски в ръка, и малка минерална вода в раница от естествена кожа.
Не се бутайте, бъдете спокойни, облечете се в естествени материи и кимайте спокойно на камерите и журналистите, а след това влезте в тоя парк и започнете да ходите – с изправен гръб, без да бързате, без да се обръщате и без да си забивате краката в пътеката, така че да вдигате прахоляк.
Нека се види, че заслужаваме да бъдем пуснати в парк, защото сме нормални, цивилизовани, възпитани и интелигентни хора.
Ние, разбира се, няма да сме там. Ще изчакаме някой да проправи път и следващия уикенд ще се пробваме!
Успех!! България над всичко!
Ваши: Белобрадова и Хаджииванова
P. S. По последни данни, министър-председателят е обявил, че се обсъждат варианти за по-ранна отмяна на извънредното положение. Това означава само едно - МОЛИМ ВИ, КАТО НА ЧОВЕК ВИ СЕ МОЛИМ, нека в този парк утре се събере наистина цветът на нацията и неговите, на цвета, деца!!
От тях зависи всички ние да получим достъп до паркове и градинки, а както се вижда, може би и падането на извънредното положение зависи от представянето им утре.
Благодарим ви!
От понеделник (27 януари) в София е в сила грипна епидемия, съобщава Министерство на образованието, цитирано от dir.bg.
Епидемията е обявена за срок от 10 дни, до 4 февруари включително, като училищата ще започнат занятия на 6 февруари заради почивния междусрочен 5 февруари. Затварят всички 273 училища в столицата.
В страната епидемия е обявена още в няколко области: във Велико Търново от днес, в Монтана също са затворени всички училища, 21 са затворените учебни заведения в област Пловдив и 15 в област Кюстендил.
В Бургас също предстои обявяване на грипна епидемия, както и в благоевградските общини Гоце Делчев, Сатовча, Гърмен и Хаджидимово по нареждане на РЗИ-Благоевград.
Отменят се всички планови операции и свиждания в болниците, както и детските и женските консултации.
Наша читателка, вдъхновена и окрилена от системата за кандидатстване в детските градини в София, ни изпрати този чудесен текст, с който иска да сподели още едно от очарователните предимства да си родител – трепета, с който следиш дали детето ти е прието в ясла. Незаменимо е, препоръчваме го на всеки, който иска да пробва има ли късмет в хазартни игри.
Здравейте,
Аз съм Х и съм пристрастена към кандидатстването за детска градина.
Вече трета учебна година почти всекидневно влизам в системата на ИСОДЗ, броя чакащите, сравнявам точки, отгатвам хипотетични свободни места, чертая възможни маршрути до желани или не чак толкова желани детски заведения, храня някакви надежди там.
Поне до вчера, когато осъзнах, че опитите ми да вкарам детето си в държавна детска градина в центъра на София, където имаме съмнителния късмет да живеем, с едни стандартни 12 точки, по нищо не се различават от жалките надежди на много наши сънародници, че ще спечелят нещо с търкане на талончета. И точно както те се пристрастяват да харчат левчетата си за някоя лотария, така и аз съм се пристрастила да пропилявам времето си в тази безумна система, която не благоволи да приеме хлапето в ясла, и сега ни глобява с една точка за това, че не го е приела.
Това са три учебни години, в които детето ни ходи в най-евтината възможна частна детска градина в квартала.
„Доволни сме. ОК е. Не сме хора с твърде високи доходи. Изисквания ни за държавните градини също не биха били високи. Не бихме си позволили каквито и да било претенции. Където ни приемат – там. Ако се окаже наистина ужасно, ще го спрем. Не сме в позицията да избираме.“
Тези няколко фрази повтарям всеки ден.
Впрочем, в града има 11 частни детски градини, лицензирани да дават заветната допълнителна точка за ясла, но те, естествено, са ни далеч над възможностите. Месечната такса в нашата частна детска градина е над половината от заплатата ми, а деца чакат на опашка и за нея. Шегувам се, че ако мъжът ми не изкарваше достатъчно, нямаше да можем да си позволим и аз да работя, но незнайно защо ми става криво от тази шега.
Докато още кандидатствахме за ясли, опитахме и с другия набор. Синът ни е роден през януари и съвсем логично би било да влезе в групата с децата от края на предишната година. Правилата, обаче гласят, че ако има дори и едно чакащо дете от набор 2015, независимо колко са свободните места в групата, дете от друг набор няма право да кандидатства за тях. И така ние нямахме право да кандидатстваме за едно от двете свободни места, защото за другото имаше чакащо дете. Правилата са си правила.
Някъде в този яростен калабалък от мисли, характерен за вечно губещите комарджии, някакви общественици крякат от телевизора „Направи го сега“ и „Направи го за България“ и на мен ми се ще действително още сега да ги прасна с тиган по главите. От това нищо няма да спечеля, но поне някого ще го заболи.
Появяват се и роднините и приятелите, убедени, че аз не изпълнявам правилно задачите по кандидатстването, иначе детето отдавна да са го приели. Оправдавам се с реституцията – повечето градини и ясли в квартала ги затвориха, когато върнаха имотите на собствениците им. Нищо против, така трябва. Защо не отвориха нови ясли и градини обаче, не знам. Оправдавам се с късмета – за едно място кандидатстват куп деца с еднакъв брой точки. Нас явно никога не ни изтеглят в жребия. Каша от гняв и оправдания.
В последния месец с мъжа ми си въобразихме, че най-накрая имаме някакъв шанс. Великото божество ИСОДЗ на два пъти обеща да прехвърли незаетите места за деца със СОП и хронични заболявания към т.нар. „общ прием“. Намерих детска градина в квартала (на 30 минути път пеша, колкото частната), където за петте новопоявили се места щяха да се състезават седем деца. Никога, ама никога до сега не сме били по-близо до заветния прием. Първо обявиха, че такова класиране ще се проведе на 30 септември. Вместо това, без да го обявяват, проведоха обикновено класиране на 28, без да прехвърлят места, и обявиха ново класиране с прехвърляне за 5 октомври. Обявлението за 30ти и прехвърлянето на места изчезна от сайта на ИСОДЗ. Май трябваше да направя скрийншот?
5 октомври е рожденият ден на мъжа ми. На сутринта открихме системата временно заключена. Обявлението за класиране с прехвърляне на места беше заменено от обявление за обикновено класиране. „Очевидно проверяват някакви неща след класирането“, заоправдавах се гузно, сякаш беше моя вината, че навръх рождения ден все още нямахме информация. Наистина трябваше да направя скрийншот. Или и двата пъти съм халюцинирала? Пристрастените комарджии, често виждат знаци и обещания, дето ги няма…
Като един истински закачен към хазарта и отчаян човек, прекарах празника да проверявам през 30 минути дали са отблокирали вече системата, макар да ми беше ясно, че и този път не са ни приели… Мъжът ми каза, че оттук нататък той щял да се занимава с кандидатстването, защото някой трябвало да „счупи каръка“. Аз естествено се обидих и се сдърпахме по повода, докато закопчавахме коланите на малкия. В този най-изнервен момент от деня забравихме тортата върху покрива на колата и тръгнахме. Докато ни махаха да отбием, осъзнах колко съм жалка. Колко е безсмислено, колко прилича на търкането на талончета цялата тая работа. Тортата оцеля. А вечерта приятелка ми разказа как се срамувала от 15-те си точки по социален критерий. Все едно тя е виновна, че в квартала децата са толкова много повече от местата.
И тъй, аз ще се опитам да се откажа от зависимостта си, но имам няколко въпроса и до общината, а защо не и до кандидатите за кмет и общински съветници:
Ето някакви въпроси. Има ли някакви отговори обаче... не е ясно.
Деница Николова за бруталните нива на фините прахови частици във въздуха в София и необходимостта от незабавно предприемане на мерки!
Събота, 1 декември 2018 г., беше един от дните с най-замърсен въздух от началото на отоплителния сезон. Нивата на опасните фини прахови частици PM10 (диаметър 10 µm) в кварталите Красна поляна, Западен парк, Разсадник, Факултета и Овча купел стигнаха до над 1000 при максимална допустима норма от 50, а на финия прах PM2.5 (диаметър 2.5 µm), проникващ в алвеолите на белите дробове, надвиши 600 при горна граница от 30!
Цифром и словом, двадесет (20) пъти над допустимото. Въздухът е токсичен. В София и цяла България.
Ако си мислите, че на село въздухът е чист, по-добре не поглеждайте данните от сензорите. Цялата страна е под газова атака. Дишат го децата ни, родителите ни, всички ние. Дори политиците ни няма къде да се скрият от него.
Колкото повече говоря за вредата от пушеците, които дишаме всяка зима, толкова повече си давам сметка за липсата на съзнание за проблема дори и при интелигентни и образовани хора. Фокусът се измества, дали съзнателно или не, върху колите. И макар да съм силен привърженик на поне някакъв контрол над старите, замърсяващи коли, те не са причината за тези високи стойности.
Доказателства:
1) лятото качеството на въздуха е в нормите през почти цялото време и само в отделни дни е леко завишено;
2) нивата на ФПЧ достигат тези внушителни стойности, на които Китай и Индия могат само да завиждат и да цъкат с език, главно вечер, когато трафик няма;
3) отворете прозореца и се уверете, че не мирише на изгорели автомобилни газове, а на пожар.
Причината: горенето на боклуци, пластмаса, гуми, дрехи и дърва и въглища за отопление. Всичко от изброеното (без дървата, като и за тях има определени стандарти) е забранено и абсолютно недопустимо в държавите от Западна Европа. При тяхното горене се отделят токсични вещества, които водят до много и сериозни здравословни проблеми, включително рак, сърдечно-съдови, респираторни и неврологични проблеми.
Нито общините, които са отговорни за околната среда, нито политиците, имат дори и най-малкото намерение да променят нещо. Ако в Германия се измерят подобни стойности на ФПЧ, още на другия ден ще бъде обявено извънредно положение, ще има разговори по телевизията с политици, еколози, граждани и метеоролози, съвети към гражданите и незабавни мерки за премахване на причината.
Малкото деца, които се раждат в България и които имат късмета да оцелеят по нашите улици, които растат и се учат в България, които са бъдещето на страната, биват обгазявани всяка вечер, всяка зима.
Учим ги на един гол патриотизъм, а в същото време ги обричаме на болести и по-къса продължителност на живота. Единственото, което ни остава, е да се молим за малко ветрец, защото от другаде решение няма.
Освен ако сами не си решим проблема. Време е да се събудим и да изискаме правото си на живот и здравословна околна среда, гарантирани от Конституцията на България.
На 11 декември 2018 от 18:00 часа пред Министерството на околната вода и средите, едни от най-засегнатите, жителите на квартал Красна поляна организират протест под наслов „Отоплението с боклуци убива децата ни“. Слагайте маските и идвайте. Нека да ги подкрепим. За себе си и нашите деца.
Геноцид върху софиянци - така на facebook страницата си организацията Спаси София определи убийствено опасния въздух, надвиснал над града.
"Вчера концентрацията на ФПЧ 10 в някои квартали беше до над 25 пъти над пределно допустимата граница. Тази сутрин концентрациите вече са около 900 μg/m3 - около 20 пъти над границата. Излагането на подобни нива на канцерогенно замърсяване значително увеличава риска от рак, респираторни и сърдечно-съдови заболявания, преждевременно раждане, дефекти при раждането, преждевременна смърт и др. Само днес в България, като резултат на замърсяването ще умрат 40 човека, а София остава най-замърсената столица в ЕС."
Ситуацията изисква спешни, категорични и непопулярни мерки, пишат още от Спаси София в призив към столичния кмет Йорданка Фандъкова:
-- Пълна забрана, постоянен контрол и тежки наказания за всички, които горят пластмаса, дрехи, гуми, масла, кабели…
-- Започнете процеса по пълната забрана на отопление с твърдо гориво. Дайте алтернативи: например разширете топлофикационната мрежа и спрете течовете в дружеството!
-- Вместо да унищожавате, започнете да разширявате трамвайната и тролейбусна мрежа като алтернатива за придвижването с личния автомобил.
-- Върнете измервателната станция на Орлов мост и поставете по една във всеки район на София.
-- Оправете модела за ранно предупреждение и прогноза, прикриващ реалното замърсяване. Според същия, София никога не е толкова замърсена, че да започнете да предприемате съществени мерки.
Още по темата:
10 неща, които можем да направим, за да дишаме по-чист въздух
Пий си имуностимуланта и "дишай"
2025 година.
От няколко години в София текат шестнайсет паралелни ремонта – освежаващ ремонт на Витошка с цел паветата да придобият цвят на по-златист хамстер, нов ремонт на НДК, който да поправи щетите от предните пет ремонта, и още десетина ремонта на Граф Игнатиев, Раковски и околните улици и градинки, с обещанието след тях София да получи нечуван и невиждан от никого облик, и да бъде разпознаваема с невъоръжено око на сателитни снимки от Космоса.
Една неповторима комбинация от площад в Македония, сух фонтан в Камбоджа, скосен тротоар в Монголия и всичко това - обвито в деликатната, ненатрапчива атмосфера на Димитровград по изгрев слънце!
В последните години прирастът на населението в града отчита невероятни флуктуации – от една страна то спада, тъй като някои от по-изнервените жители на града редовно се изпозастрелват едни други в задръстването по улица Раковски, защото в изблик на глупост са си представяли, че като минат светофара на Френската в петък, и айдеее, едва ли не, ще успеят да се върнат вкъщи за семейния обяд в неделя!!
По-реалистично настроените от тях обаче, които са обещали на родителите си в Младост 4 тази Коледа да се приберат за празниците, но виждат, че Бъдни вечер ги хваща на кръстовището на Витошка и Патриарха, просто изпиват предварително подготвената капачка с отрова и остават там завинаги – като един артефакт, като един видим резултат от инфраструктурния прогрес на столицата.
От друга страна, ремонтите влияят и положително на прираста - в задръстването много млади хора се намират по интереси и нужди. На един ще му потрябва мокра кърпичка и аспирин, защото новият грипен щам го е стоварил, докато чака да светне зелено на булевард България; на друг на Черковна и Мадрид му свършва сухия хляб и моли съседа по платно да му услужи със сухар.
Така, неусетно, между хората разцъфва любовта и младите се взимат – жената със синия Опел Корса се нанася у стабилно изглеждащия младеж с Фолксваген Пасат, който е много примамлив – автомобилът има достатъчно голям багажник, в който може да се правят, раждат и отглеждат и деца, а при по-добра организация, в него – точно до пожарогасителя и аптечката, може да се усвои пространство за малка баня, плюс остъклен балкон, с добра видимост към светофара.
В задръстванията започват да се търсят най-вече автомобили, заседнали на комуникативно и същевременно - тихо място, в близост до паркове, поликлиники, училища и големи хипермаркети. Най-предпочитани са автомобилите с пет врати и изложение юг-югозапад.
Бебетата, заченати в тази булевардна любов, се раждат директно на платното, там и израстват, и постепенно разделението на „селяни“ и „граждани“ отпада – децата започват да се делят на такива, родени в задръстването в Синя зона (по-яки), и на такива, родени в задръстването в Зелена зона (не чак толкова яки). Родените в задръстването отвъд двете зони автоматично се превръщат в Много Задръстени (бивши „селяни“).
Появява се инициативата Първи Частен Хаспел – две въжета, опънати на кръст между крайните квартали на София, към които всеки се закача, където му падне, и се откача, където му падне (или просто където падне).
Цели семейства се закачат сутрин на хаспела в Надежда и всеки поема по своя път - майката пада на Орлов мост, бащата - на Тодор Александров, децата пред Испанската и Математическата, и после вечерта оцелелите се връщат обратно.
Жителите на града също започват се делят на два типа – тези, които помнят София преди ремонтите, и тези, които не я помнят, защото междувременно са развили деменция, като защитен механизъм срещу новите плочки из града, а може би и ЗАРАДИ тях - по подобие на описвания в научните трудове ефект на синтетичните наркотици върху мозъчната кора на младите плъхове.
Нерядко по ремонтираните с новата настилка улици могат да бъдат видени граждани във видимо неадекватно състояние, които лежат върху нея и я ближат, твърдейки, че чуват гласове отдолу.
Двете групи граждани от време на време се събират в градинката на "Св. Седмочисленици" (защото всички пътища в София водят към нея), за редовната беседа с проектанта на всички ремонти в града. Там те могат да Го видят, да се докоснат до Него и да чуят от извора на иновациите какви промени ги очакват в следващите месеци.
Мястото на срещата не е избрано случайно – откак е обновена преди няколко години, тя е новият символ на столицата и първа гордост на Проектанта - и на неговите близки и роднини, с които почитателите на проектите му се изчерпват, но човек не трябва да очаква да бъде харесван от всички.
Градинката е нагиздена и нагласена, така че максимално да се доближи до скъпите спомени на Проектанта от първата му детска екскурзия до Димитровград, който той, незнайно защо, нарича Мюнхен. Там, някъде през 74-а година, той е видял смъртоносно красив сив плочник, върху който вятърът артистично довял и разпръснал парчета мукавени кашони – и изведнъж всичко в живота му се е преобърнало! Още в този момент малкият тогава проектант е знаел, че някой ден ще стане голям Проектант и ще превърне София във втори Димитровград, пардон – Мюнхен, и ще я застели със сив тапет, игриво напръскан с елегантни бежови лекета.
Да, вярно е, че нещата не се получават лесно - в началото има недоволни и обидени граждани, а някои по-емоционални от тях даже споделят необмислено, че настилката на градинката поразително наподобява разцветката на балатума в поликлиниката в Симитли (докато тя ВСЪЩНОСТ наподобява мушамата, използвана вместо врата за външните тоалетни по селата из Северозапада – но нека не ги съдим строго, хората лесно се объркват, когато са афектирани).
По-обидените си поискват обратно асфалта, с все дупките в него, а най-отчаяните са склонни да си вземат дори и само дупките, само и само да не е балатумът.
Проектантът обаче не е човек, който се засяга лесно. Той знае, че няма кой да го бутне и че детските мечти са за това – да се преследват, дори и срещу теб да стоят няколкостотинхиляди недоволни и неграмотни идиоти, и труповете на тринайсет кокер шпаньола, собственост на възрастни софиянки, които (кокер шпаньолите, не софиянките), като отишли на първата си разходка върху новата настилка, получили схващане от ужас и умрели на място – ей така, разчекнати върху мюнхенския балатум.
Някои от по-напористите граждани дори отиват по-далеч и дръзват – представете си, да искат обяснение от Проектанта, задавайки Му въпроса КАКВА Е ТАЯ ПРОСТОТИЯ, ЗА БОГА?? КАКВА Е ТАЯ ГРОЗОТИЯ? ЗАЩО ПРЕВРЪЩАТЕ ГРАДА НИ В СЕЛСКА БАНЯ?
Обаче той да не е нещо длъжен да им се обяснява?!? Той да не е там, за да се съобразява с нечии прищявки и желания?!?
Еми не, не е. Той е там, за да осъществи мечтите си и никой не може да го отклони от тях. Пък и на него балатумът си му харесва, създава му един топъл, домашен уют - така че гражданите могат да ходят да се застрелят някъде (например на Попа), а той смело продължава напред с модернизациите.
Сред тези модернизации е и пускането на движението по Граф Игнатиев - вярно, първоначално замислено за ноември 2018-а година, но всички знаем, че когато става въпрос за изпипване на детайли по един шедьовър, времето престава да е фактор. Микеланджело да не би е да бързал да покаже статуята на Давид?? Да не би някой да му е давал зор – айде, бе, Мики, фугираща смес ли чакаш, та да я покажеш тая статуя?
Не – всички са чакали търпеливо авторът сам да реши кога ще разкрие скулптурното съвършенство.
Така че, в края на краищата, граждани, ние какво искаме? Къде сме тръгнали? Не стига, че ни правят градинките по образ и подобие на площадите в Мюнхен, не стига, че имаме велоалея по "Раковски", където съществуват данни, че миналия март е минал един велосипедист, не стига, че разполагаме с биде насред единствената пешеходна улица в столицата, ами сега и недоволстваме за едни фуги и плочки.
Еми не може така.
Нека оставим професионалистите, видели с очите си площад в Мюнхен, да си свършат работата и най-важното - нека не убиваме хубавите неща в зародиш.
Пък ако след това нещо не ни хареса.... ами, голяма работа. Както се казва в оня виц – ЩЕ СВИКНЕМ.
P. S. Иначе самата настилка по Графа не е съвсем лоша - прилича на абстрактна арт инсталация, направена от деца по системата Монтесори за ранно детско развитие, и, гледана под определен ъгъл, разкрива, че някои от децата действително са се развили рано.
P.P.S. Авторката прави уточнението, че няма за цел да обижда жителите на Димитровград или който и да е било друг град в страната. Все пак никой жител на който и да е град в България не е виновен за начина, по който въпросният изглежда, а и както е тръгнало, София много бързо ще задмине Димитровград по архитектура и дизайн, и не е далеч денят, в който димитровградчани ще си казват "Абе, само да не станем като тия в София!".
