Не че някога сме се съмнявали, че майките са най-голямата сила на света, но това се потвърди със страхотните текстове, които ни изпратиха десетки жени, за да ни разкажат за техните майки и баби по време на кампанията ни с dm “Моята майка е моето вдъхновение”.
Изчетохме стотици редове, пълни с любов и признателност. Изключителни разкази и спомени за силни и борбени жени, които са успели да предадат на децата и внуците си най-важното – да си смел, да се отстояваш и да устояваш, да си умен, да си добър, да се грижиш за себе си и околните.
И макар в момента да живеем в предизвикателни времена, които подлагат всички ни на изпитание по един или друг начин, този Осми март беше истински празничен и светъл именно заради великолепните истории, които получихме.
Какво научихме за нашите майки от тях:
В много от разказите се отбелязва, че майките ни са хората, научили ни да четем и да обичаме книгите страстно – така, както се обича живота.
“Четеше много и основно така поддържаше психичното си здраве. Вкъщи имаше „островчета“ – купчини от книги, които не се събираха в библиотеката – от Агата Кристи до Пруст, дето се казва, за всякакъв вкус и душевна нагласа”, пише Ива Петрова в текста си “Мама, която винаги имаше време за всичко”.
“Мама четеше книги непрекъснато, беше превърнала стаята, в която не живея повече от 10 години, в малка книжарница. Вкъщи книгите нямат дори едно огънато ръбче”, разказва Кристина Ламбева в “Супергероите невинаги носят наметало. На мама”.
Научили са ни да я изпитваме, да я разпознаваме и да я раздаваме. За да може утре да я дадем и на децата си и да продължат да я носят и раздават.
“ТЯ е от тези жени, които не говорят за чувствата си, не изказват емоции, но любовта им извира и се лее като река в пълноводие. Когато ходи по улицата, пръска чар и светлина. Подава положителен заряд на всеки, който я доближи”, пише Силвия Славова в “Жената на прага”.
“Тя има болно сърце, но не го жали и раздава любовта си с пълни шепи”, разказва за своята майка Саша Гетова в “Тя е изключителна, защото е моята майка”.
А Бранимира Димитрова в текста си обобщава всичко с “Мама е училище по любов.”
Майките са тези, които дават първия и най-важен урок по свобода – адски е важно да я имаш, но свободата е отговорност, която трябва да се научиш да носиш.
“Тя ме е научила да казвам всичко, което мисля, и всичко, което чувствам. В прав текст. На висок глас. Пред близките си. И пред всички заинтересовани въобще. Обичам тази свобода. Свободата на чистата съвест.Свободата на правия текст. Свободата да бъдеш човек. Истински, не редактиран от пози, комплекси, болни амбиции, его, непознаване или страхове човек. Какъвто си. Защото си достатъчен. И идеален, точно защото си несъвършен”, пише Диана Георгиева в “За майка ми, учителя ми по свобода”.
Колко е важно да си силен и къде и как да влагаш тази сила – това е умението, което идва от нашите майки и се предава в поколенията. Всички истории, които прочетохме, разказват за силни и борбени жени, избрали смело да минават през живота, без да ни посочват “Виж сега как се прави”. Защото то не става с приказки, а с пример.
“Мама ме научи да бъда мъжко момиче, да превъзмогна цялата си ненужна емоционалност и да знам, че няма как да не се справя със всичко, имам ли нужното желание и психическа нагласа”, пише за своята майка Лилия Златкова в текста си “Борбеност и сила”.
Гергана Върбанова определя майка си като героя, който ѝ вдъхва сила: “Герой, защото никога не се предаде, за да ми даде най-доброто от себе си. Герой, защото колкото и да падам, тя винаги ме вдига, изтупва ме от калта и ми казва: “Ставай, моето момиче, животът е пред теб!”.
“ВЕЛИКАТА ми майка е преминала през много бури в своя живот, включително е победила и рака. Аз съм била малка тогава, може би в 3-4 клас, и дори не съм разбрала, че майка ми е била болна, камо ли че се възстановява от супер тежка операция. Майка ми не мрънка, не се оплаква, а стиска зъби и кара стремглаво напред!”, разказва ни Стела Георгиева в “Моята майка е ВЕЛИКА!”.
Благодарим ви за тези вдъхновяващи и поучителни истории. Благодарим за любовта, която споделихте с нас. Благодарим, че имахме възможност за пореден път да се убедим, че майките ни са хората, които движат света напред, без непременно да се опитват да правят точно това.
Текстът на Боряна Хайнрикс е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Дортмунд, температурата е 8 градуса, има мъгла, но слънцето тепърва изгрява и озарява хоризонта с розовата си пелена. Караме към летището...
Мама не може да дойде, състоянието ѝ не позволява...
Часът е 8:45 и самолетът захожда към пистата... Нося FFP2 маска и ме задушава. Самолетът е претъпкан.
Това не е една от онези приповдигнати истории, тази история не е за подвизи, няма да впечатли с необичайна развръзка. Тази история е за мен, за теб, за моята майка, за твоята майка, за майката на моята майка и майката на твоята майка.
Това е историята на всички неизвестни, но изключителни жени, които винаги са били до нас. Това е историята на три поколения обикновени на пръв поглед жени, които в същността си са символ на стоицизъм и героизъм. Жените, които ежедневно водят борби с вътрешните и външните демони.
Жените, които оцеляват, въпреки обстоятелствата. И възпитават също толкова силни жени. Това не са кралици или принцеси, не са графини, не са актриси, не са привилегировани дами от висшето общество.
Това е продавачката в магазина на ъгъла, леля Роси – козметичката, жената, която пилотира самолет, и онази, която мете улицата рано сутрин. Това е моята майка, твоята майка, това съм аз или ти, това сме ние – силните жени.
Излитаме, това е най-хубавият момент на полета за мен. Когато усещаш, че сърцето ти лети.
Моята майка е висока и има тъмна матова кожа. Косата ѝ беше почти черна, много тъмна, гъста и знойна. Майка ми въпреки възрастта си е една от най-красивите жени, които познавам. Затова се гордея тайно, когато ми казват, че приличам на нея (а ако тя присъства, винаги реагирам със саркастичен коментар, защото ние с мама обичаме да се шегуваме, че сме грозотии).
В днешно време майка ми се подвизава като скинхед и има огромен белег от дясната страна на скалпа. Мама има мозъчен тумор и трябва да мине през препятствието, наречено рак...
Ако има някой, който да е подготвен за това, ей това е моята майка – защото притежава мъжество (поне, както аз си представям истинските мъже във въображението ми от дете). Майка ми е мъж по душа от доста отдавна, има-няма 30 години. Затова не се съмнявам, че тя ще успее, и то, както винаги – триумфално, така прави всичко – емоционално и победоносно.
Нейната история е обикновена, до болка тривиална – тя е майка и баща, откакто съм родена, грижи се за всичко, винаги сама. Майка ми е свикнала да взима нещата в свои ръце, да работи за всеки успех много упорито и да не се спира пред изречението „не можеш“ или тъпата фраза „не става“.
Майка ми винаги е била пример за мен и е без да осъзнава това, което в днешно време наричат, едва ли не, обидно „феминистка“. Тя винаги ми е казвала: „Боряна, една жена трябва да може всичко, защото не знаеш в каква ситуация ще изпаднеш. И да заковеш пирон, и да сготвиш мусака, и да играеш карти“.
Ако ме попита някой кой е твоят идол, без абсолютно колебание бих казала: „Мама!!!“. Майка ми е опора, тя е стълб, майка ми е непоклатима скала, която от ударите на времето получава все по-изящна форма. Мама е живот, сила и радост, тя е енергия и смях, от мама аз черпя вдъхновение, мощ и издръжливост.
Турбуленция – оглеждам стюардесите за знак за паника, те обаче, са непоклатими – няма да умрем днес.
Мама Карола e висока и има къса руса коса и зелени очи, съпругът ми има нейните очи. Майката на моя съпруг е огън. Клишето е, че германците са студени. Не е вярно, ако съдя по нея. Тя е винаги навсякъде и може всичко, широко скроена и отворена.
Много хора казват, че имат само една майка, затова им е обидно да наричат свекърва си „мамо“. Аз обаче припознах бързо и лесно моята като такава. Спомням си, запознахме се на 90-годишнината на нейната майка – тя кръжеше като орел, пазещ малките си, около мен. Накрая ми даде няколко кутии с храна и каза:„Една седмица няма да има нужда да готвиш“, като типична българска майка, заобичах я лесно.
Мама Карола е енергична, дейна и има много таланти. Нейната супер сила е правенето на торти. По-вкусни сладкиши през живота си не бях яла. Мама Карола може от пиле мляко да намери. С децата се държи като обер генерал – моите зверове пред нея са като гальовни котета. Тя има таланта да знае винаги какво да каже и то да е на място.
Капитанът отива до тоалетната, стюардеса влиза в кокпита, предполагам това е протокол, откакто самолетът на Джарман Уингс от Дюселдорф до Барселона се разби във френските Алпи.
Притеснявам се, защото капитанът го няма, но нищо, аз няма да умра днес, не го чувствам така.
Майката на моята майка или както ние, децата, я наричахме – баба Цеца, беше пожар! Моите съвременници биха я нарекли power woman. До ден-днешен се чудя как баба успяваше да се грижи за три деца, да готви, пере, глади, чисти, да се грижи за градина и да намира своето време, в което седеше вечер на пейката с другите баби.
Баба в златните си години е символ на дотук най-щастливото и волно време в моя живот. Никога няма да забравя с какво нетърпение отивах при нея на село и знаех, че ме чакат три страхотни месеца! Баба ме научи да беля боб, да вадя картофи, да прекопавам нива, да бера сливи, да плета на една кука, да преда, да бия масло, да оправям леглото си като войник и колко боли като те ущипят тайно.
Баба знаеше 2 и 200 и винаги ми слагаше тайно стотинки в ръката – „да си ме спомняш един ден“. Баба можеше да те накара да изтръпнеш с една дума, и да те усмири с един жест. Та тя дори не знаеше колко много е направила за мен. Баба беше вторият най-важен човек в живота ми и дори не познавам думите, които могат да опишат милите чувства към нея.
Cabin crew start to descend.
Усещам, че нещо ме задушава, не е маската. Не съм плакала от години, не знам какво ми става. От лявата ми страна нервничи непознат, от дясната спи съпругът ми.
Cabin crew prepare for landing.
Колесникът се отваря, сълзите ми потичат, виждам Александър Невски някъде в далечината, вече сме под облаците. Кацаме меко, това го могат само българските пилоти, летяла съм много.
„Добре дошли в София, където часът е 12:15 местно време, температурата е 2 градуса...“
Прибирам се...
Прибирам се по изключение по това време. Оставила съм мама и мама Карола с децата. За да се сбогувам за последно с майката на моята майка...
Благодаря ти, бабо, за всеотдайността, топлотата и уюта, обичта и ласката, за това, че ме научи как да квася мляко, а и за стотинките, които тайно слагаше в шепата ми. Благодаря ти, че беше изключителен човек, изключителна жена, отгледала толкова много деца и внуци! Благодаря ти, че те имаше! Ще се видим от другата страна...
В памет на баба Цеца (13.04.1933 - 04.03.2021), а и на всички изключителни жени!
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
Текстът на Лилия Златкова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Като се сетя за моята майка, пред мен излиза образ на сила, борбеност и страшен инат. Ината ѝ го прощавам, зодия Козирог все пак.
Тя е жена, която никога не съм виждала да плаче. Такава, която мъкне 50 кила чанта, прекосява цяла София и никога не казва "мрън". А вътре в себе си носи цяла една вселена, но това го разбрах чак, като пораснах.
Тя винаги е знаела да разчита изцяло на себе си за всеки един проблем.
Мама е единствено дете на разведени родители. Била е спортист, после балерина, но винаги е мечтаела за голямо семейство и ето на, залюбила се с баща ми.
Вдигнали сватба и след това се е родил брат ми. Той е бил бебе 4 кг и 700 г и тя, с целия си инат, го е родила за 30 минути по естествен начин. Уау, мамо, била си супер смела!
Три години и половина след него, като по норматив, пак за 30 минути съм се излюпила и аз.
Мама е постигнала мечтата си за пълна къща. Като се замисля, в онези години изобщо не ми побира главата как са се оправяли майките без памперси, на купонна система и какво ли още не. Но ни има и имахме едно страхотно и незабравимо детство.
Мама е герой. Истината е, че дълги години не я разбирах. Бяхме все на нож. Аз – вечната бунтарка, емоционален пожар, тя – твърда и неотстъпчива, държаща на дисциплината.
Упреквала съм я и съм си позволявала да я съдя, а всъщност нищо не съм разбирала. Е, вече съм майка на две деца и виждам и осъзнавам прекрасно какво ѝ е коствало на нея самата през цялото майчинство – житейски грижи и неволи.
Мама ме научи да бъда мъжко момиче, да превъзмогна цялата си ненужна емоционалност и да знам, че няма как да не се справя със всичко, имам ли нужното желание и психическа нагласа.
Мама ме научи колко ценно е да имаш семейство. И това, че не е нужно винаги да си пръв и всичко да е на всяка цена.
Мама е страшен пич и е моята желязна упора, без която наистина не мога.
Обичам те, мамо!
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
Текстът на Светла Грозданова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Моята майка не е най-добрата на света. Моята майка не е най-милата майка на света. Моята майка държи няколко рекорда по хвърляне на диск, моята майка не е най-меката майка на света, моята майка е професионален атлет, моята майка преминава през няколко унизителни общества със силата на това въртене.
Моята майка е гневна и критично оглежда настоящето. Моята
майка е избрала поет за баща ни и казваше, че от поетите по-лоши са само художниците. Днес обичам художник и разбирам какво има предвид.
Всичко, което мога, съм го научила от нея, а аз мога безкрайно много. Моята майка е уважителна и знае как да намери всички починали баби на гробищата, дори да и коства дни.
Моята майка ни уши всички дрехи и направи сама всички ремонти. Моята майка не е най-добрата на света, моята майка е всичко, което светът има. Моята майка се казва Мила.
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
Текстът на Силвия Славова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Изморена от дългия път, най-сетне пристигнах вкъщи. А първото нещо, което съзряха очите ми, беше ТЯ - МАМА. Жената на прага. ТЯ винаги е там. Стои и чака. Понякога имам чувството, че през всички месеци, в които не съм се прибирала, е стояла на вратата с надежда да ме види.
ТЯ е от тези жени, които не говорят за чувствата си, не изказват емоции, но любовта им извира и се лее като река в пълноводие. Когато ходи по улицата, пръска чар и светлина. Подава положителен заряд на всеки, който я доближи.
ТЯ не се примирява, не се страхува да поема рискове. Не се оплаква. НИКОГА. Това я прави психически непоклатима. Устойчива на всеки силен вятър. А бури в живота ѝ не липсват. Но ТЯ не говори за тях. А просто се усмихва. Тази усмивка и аз притежавам. Не съм я наследила. Научена съм на нея. От МАМА.
ТЯ не пилее думи и нерви. Често използва култувата реплика „Защо се ядосваш, като ще ти мине?“. Погледът ѝ действа като антидепресант. Чувам гласa ѝ не с ушите си, а с онази част на сърцето, която винаги ще бъде нейна.
ТЯ има приключенски дух. Не хаби дните си. Не се страхува, че ще се намокри в дъжда. Винаги носи международния си паспорт. Ей така, за всеки случай. Обича мириса на пътя и новите хоризонти. Крачи в непознатите земи и граби с пълни шепи от това, което ѝ предлага всяка новост. Носи душа на номад.
ТЯ не иска да притежавам нейния характер. Бяга от това да бъде модел за подражание. Учи ме на ценности, учи ме да мечтая и да градя свой собствен свят. Но така и не успя да ме научи да се справям без нейната подкрепа. И, независимо дали желае или не, ТЯ е моят модел, моят идеал, моят свят, пълен с любов.
А сега, прекрачвайки прага на дома, усещам онзи аромат – на закрила, на нежност, на безграничната любов на една природна стихия, на моята МАЙКА. Но първата целувка не е за мен, а за дъщеря ми. Сега и аз съм МАЙКА и мечтая да напълня със съдържание тази дума, така както ТЯ ме научи. ТЯ – жената на прага – МАМА.
ОТ ТЕБЕ, МАМО
И всички искат да узнаят
От де я имам таз усмивка блага.
Трябва гордо да призная,
че от тебе ми е, мамо.
В бедите как така успявам
сърце да имам винаги голямо,
страховете си назад оставям
и туй от тебе ми е, мамо.
Болка да преглъщам, без да плача,
за помощ търся само твойто рамо.
Нагоре и напред без свян да крача,
ето че и туй от тебе ми е, мамо.
Децата си човеци да направя,
сега за мен е важно само.
Майчин дълг да не забравям
и туй от теб да ми е, мамо!
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
Хей, жени, които ни четете и следите новия ни проект „Силата е в теб!“ Вече знаете, че да сме силни е основна наша цел. И също така знаете, че грижата за тялото изисква нещо повече от само желание. Понякога ни трябва и малко „побутване“ отвън под формата на някой и друг витамин, протеин или капсула рибено масло, за да могат органите и системите в тялото ни да работят в синхрон и оптимално.
Затова с радост обявяваме, че като партньор към проекта ни се присъединяват dm България с техните продукти от областта на спорта и здравето. Винаги е по-добре да имаш подкрепата на изпитани и качествени добавки, които да те държат в кондиция, помагат ти да постигаш целите си и да бъдеш здрав, докато го правиш! В тон с всичко това днес ще говорим за толкова популярния и все невъзможен за набавяне и усвояване витамин B12. А освен това ще опитаме да разберем какво, всъщност, прави той за нас!
[devvn_ihotspot id="25974"]
Здравейте от 21 век! Векът, в който търчим нагоре-надолу по цял ден, месеци и години наред, ядем каквото и когато сварим и работим непрекъснато, а накрая, като клекнем някъде изнемощели от умора и стрес, се питаме - „Ама какво стана? Защо така се скапах? Защо не мога да работя отново по 18 часа на денонощие и да бъда свежа като утринна роса?“
Е, може и да е изненада за вас, но този начин на живот не е от най-оптималните. Не е от най-щадящите здравето, психиката и общия тонус. За сметка на това гори много нерви, отразява се зле на цялото тяло, че и на психиката. И не е въобще странно, че рано или късно почти всеки от нас започва да изпитва разнообразни неразположения.
Няма да превръщаме този текст в алманах на физическите и психическите несгоди. Но ще се опитаме да обърнем внимание на някои специфични такива, защото ги откриваме у все повече наши приятелки и познати. И ни се струва, че много хора ще открият нещо полезно в следващите редове.
Иска ни се да повдигнем темата за онова състояние, в което една сутрин се събуждате и осъзнавате, че сте ужасно, ужасно уморени. Ужасно. Дори не можете да станете от леглото, но го правите – няма как. Започвате да виждате у себе си един човек, който извършва редица нелепи действия - прибира горещата кафеварка в шкафа, опитва да заключва вратата с дистанционното, не помни дали е нахранил котката или не, натиска грешни копчета на асансьора и така нататък, сещате се.
Искаме от вас да се успокоите и да си помислите внимателно. Връщате ли се всеки ден да проверите дали е изключен котлонът? Треперите ли от стрес и нерви? Имате ли безсъние, тревожност, схващат ли ви се прасците посред нощ? Чувствате ли понякога, че сякаш мозъкът ви е обвит в мъгла и е някъде много, много далеч от вас, почти недостижимо далеч!
Изнервяте ли се? Всички ви дразнят, нали? Забравяте ли си половината задачи за деня. Забравяте как се казвате. Боже, как се казвах??? Забравяте детето в яслата…
Депресирате се. Получавате сърцебиене, обща немощ и желание да се оттеглите в пещера и там да изкретате до края на скапаните си дни!
Накрая си лягате като пълни невротици, които за поредна нощ няма да могат да заспят. И ще се чудите това депресия ли е, лудост ли е или просто една безпощадна умора, която очевидно цели да ни изтреби бавно и мъчително. (А колко по-лесно би било да ни тресне отведнъж и да се приключи).
Ако ви звучи познато, бързаме да ви успокоим. Първо – не сте сами в страданието си – много сме. И второ – причината за цялата тази невроза, депресия, промени в настроението и всякакви физически и психически оплаквания може да се крие в нещо крайно прозаично, а именно – дефицит на витамин B12. Малко е тъжно, но в миналото сме установявали, че имаме дефицит и на витамин D.
Със сигурност не е подводница, нито секретна база за изследване на извънземни – това ви го гарантираме. В12 е един от 13-те различни витамини, от които се нуждае тялото ни, за да функционира правилно.
В много отношения В12 се държи като останалите 12 витамина. Има обаче и някои важни разлики – той е по-труден за усвояване в достатъчна степен. Той е и единственият витамин, съдържащ следи от кобалт – откъдето идва и името му, кобаламин.
В12 се произвежда в храносмилателната система на животните. Той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растения, или от слънцето. Растенията нямат нужда от него, затова и нито го произвеждат, нито го съхраняват. В12 се съдържа в много храни от животински произход – месо, риба, яйца, млечни продукти или храни. Ако не приемате такива, трябва да сте сигурни, че ядете храни, обогатени с В12, или пък да го приемате под форма на добавки.
Лошата новина е, че дори да се храните с гореописаните продукти, нищо не ви гарантира, че усвоявате B12. Парадоксът всъщност е, че повечето хора с дефицит на B12 всъщност консумират големи количества от витамина. Oрганизмът им обаче не го усвоява или използва правилно, поради изключително сложния метаболизъм на витамина, който може да бъде прекъснат във всеки един момент.
Причините за дефицит на B12 са наистина много – от употреба на редица медикаменти, до различни състояния. Ето няколко примера:
♦ намаляване на стомашните киселини, атрофичен гастрит
♦ наличие на Хеликобактер пилори
♦ пернициозна анемия
♦ недохранване или непълноценно хранене
♦ болест на Крон
♦ възпаление на дебелото черво
♦ чернодробни заболявания
Някои от симптомите за тежък дефицит пък включват безчувственост на крайниците, изтръпване и слабост, проблеми с равновесието, нестабилна походка, световъртеж, забравяне, липса на концентрация, зрителни нарушения, крампи, импотентност, апатия, раздразнителност, депресия, параноя, изменения в характера, следродилна депресия, насилствено поведение, умора, бледост, преждевременно посивяване на косата, запек, диария.
И е много, много вероятно, ако имате едно или няколко от тези оплаквания, последната причина, за която вие или личният ви лекар да сте се сетили, да е дефицитът на В12.
Щетите могат да бъдат още по-големи, ако сте току-що или наскоро родила жена, която има дефицит на В12. Така и детето да развие такъв дефицит поради липсата му във вашата кърма. Експерти твърдят, че признаците и симптомите на дефицита на В12 при децата често напомнят тези на разстройствата от аутистичния спектър – децата имат проблеми с речта, езика, обучението и социалното общуване, както и с фината и грубата моторика.
Затова е изключително важно още докато сте бременна, лекарят ви да ви назначи изследване на нивата на В12 – да не говорим, че много често причина за стерилитета може да е отново липсата на В12.
Ще се наложи да отидете до лаборатория, където да направите едно или няколко от следните неща:
Тест за серумно ниво – кръвен тест. Мненията за нормалните резултати при това изследване обаче са противоречиви. Добре е да го правите в комбинация с други маркери за дефицит – ММК (метилмалонова киселина) и хомоцистеин.
В момента препоръките на експерти са за нормални нива на серумен B12 да се смятат тези над 550 pg/ml. С оглед на здравето на мозъка и нервната система и превенцията на заболявания при хора в по-напреднала възраст, серумните нива трябва да се поддържат около и над 1000 pg/ml.
А сега погледнете референтните стойности на повечето лаборатории в България – ще забележите горни стойности от около 400 pg/ml. Тоест, ако резултатът ви е около 300 – 400 pg/ml, е твърде вероятно никой да не го отчете като дефицит.
Тест за метилмалонова киселина – особено подходящ поради все още твърде ниските референтни стойности за нивата на В12 в кръвта.
Тест за хомоцистеин – измерва нивото на хомоцистеин в плазмата. Повишените му нива говорят за дефицит на В12, витамин В6 или фолат.
Тест за холотранскобаламин – съществува от доста години, но едва наскоро се провежда с диагностична цел, като в България май не се прави никъде
Според един от световните експерти по темата Сали Пачолок, издала и книгата „А дали не е В12? Епидемия от погрешни диагнози“, именно дефицитът на В12 може би се крие зад редица състояния и диагнози.
Ако имате някои от изброените по-горе състояния и не се чувствате добре и във форма, силно ви препоръчваме да си пуснете изследвания за B12.
Може да се изненадате, че въпреки богатото ви на животински продукти меню и генерално здравословния начин на живот всъщност сте в долните граници на наличие на витамин В12 в тялото ви. И това го казваме от личен опит!
След това отнесете резултатите при личния си лекар и с него обсъдете най-добрия начин за набавяне на витамина. Ако сте с много голям дефицит, най-вероятно ще ви бъде назначена терапия с инжекции, които най-бързо и ефикасно възстановяват нивата на В12.
В дългосрочен план може да се снабдите с капки или таблетки, които се разтварят под езика, като търсете такива, в които В12 е под формата на лесноусвоим хидроксокобаламин – естествена форма на витамин В12, която се произвежда от повечето микроорганизми и се среща в нашето тяло. В12 под формата на метилкобаламин и цианкобаламин също е подходящ.
И после, разбира се, си правете изследвания от време на време и си го отглеждайте този безценен витамин в достатъчни количества – не гарантираме, че ще ви реши всички проблеми, но поне с някои може и да се разделите!
Вече сме говорили за митовете около бавния и бързия метаболизъм - ако не си спомняте или не сте се информирали, може да наваксате в текста Метаболизмът ми е по-добър от метаболизма ти.
Днес се връщаме към темата, само че ще обсъдим какво можем да направим, ако метаболизмът ни нещо съвсем се е скапал, скрил се е на тъмно и не ще, и не ще да работи въобще!
Като начало обаче, нека си припомним какво е МЕТАБОЛИЗЪМ.
Обмяната на веществата в организма ни се нарича метаболизъм.
Колкото по-често похапваме и съответно по-често отделяме ненужните неща от тялото си, толкова по-добър е метаболизмът ни и по този начин не качваме излишни килограми.
За съжаление обаче, приказките за това как всеки е на толкова години, на колкото се чувства, не важи за метаболизма - с напредването на възрастта, метаболизмът ни се забавя, твърдят нашите приятели от Live to Lift.
Няколко са причините, поради които нещо може да не е наред с него:
• анормални кръвни липиди (холестерол, LDL, HDL, TG, ApoB);
• анормални нива на инсулин и кръвна захар;
• анормални нива на щитовидни хормони (Т3, Т4, TSH);
• високо кръвно налягане;
• BMI над 25 или по-скоро над 30 (не важи за хора със стабилно количество мускулна маса);
• нормален BMI ( 20 > … < 25 ), но висок процент мазнини;
• постоянна умора и липса на енергия;
• недостатъчно и/или проблемен сън.
В колкото повече от точките имате отклонения от оптималното, толкова по-сериозно е редно да се замислите за себе си и за здравето си.
Ако сте натрупали много килограми и в същото време някои от изброените по-горе хормони не са в оптимални нива, енергията ви е понижена, имате високо кръвно, не спите добре и т.н., значи първата ви задача е НЕ да сваляте килограми, а да подобрите здравето си!
Какво да правим?
-- Като начало да положим усилия и да организираме деня си така, че да можем да започнем да си лягаме малко по-рано.
Цел: Лягайте си с най-малко 15 минути по-рано всеки ден, докато не започнете да си лягате в 23:00. Ако не можете да се отпуснете и да заспите вечер – вземете магнезий. Колко е важен магнезият сме обсъждали в текста А магнезий пиеш ли? и В началото бе магнезий, сън и вода.
-- Започнете да се храните редовно и с качествена храна!
Цел: Нека на всяко хранене има източник на протеин, източник на зеленчуци, на мазнини (зехтин, ядки, рибено масло) и някакъв естествен източник на въглехидрати (киноа, сладък картоф).
Стремете се да се храните по 3-4 пъти на ден.
-- Започнете да тренирате редовно!
Цел: Опознайте тялото си и научете как работи и как се движи. Научете се да тренирате ефективно и безопасно. В началото наблегнете на това да повишите силата и активното си тегло (мускули, костна плътност, стави и сухожилия, органи).
След известно време, когато сте положили основата и когато вече спите и се храните по-добре, ще можете да си дадете повече зор в тренировките и оттам – да дадете повече зор и на мазнините.
-- Започнете да пиете повече вода!
Цел: Като начало се целете в около литър за всеки 25 кг собствено тегло (например, ако тежите 75 кг, пий около 3 л. вода на ден).
Почти всички хора, които са имали някакви (стабилни) отклонения от оптималните за здравето маркери, обикновено имат някои общи характеристики:
• ниски нива на сила;
• ниски нива на издръжливост;
• ниско активно тегло (няма мускули);
• високи нива на стрес във всекидневието;
• недостатъчно или некачествен сън;
• липсващи или направо ужасни хранителни навици;
• често – много нисък дневен прием на вода.
Преди да се втурнете да “сваляте килограми” и да наливате още масло в огъня, следвайки стандартни препоръки като “яж по-малко” и “прави кардио”, първо оправете съня, научете се и започнете да се храните добре, качете сила и мускули, пийте вода и нормализирайте кръвните си показатели.
Успех!
Още:
Като клиенти, как да разберем дали даден треньор си заслужава доверието, времето и парите ни?
Като треньори, какви са качествата и уменията, които ни правят истински професионалисти и ни разграничават от средностатистическия фитнес инструктор?
Добрият персонален треньор яка нацепена батка ли е или мис “Енциклопедия”, или Инстаграм звезда?
Какво трябва да умее истински добрият треньор, според Цветан Недев от Live to Lift, който вече десет години трупа опит в работата си като персонален треньор и е експерт в справянето с болките и дискомфорта у клиентите му.
*****************************
Добрият персонален треньор първо трябва да бъде … треньор. След това е небходимо да е персонален, и чак накрая идва и „добър“.
Ролята на треньора е да дава пример – да показва на хората какво да правят, как да го правят и да следи дали изпълняват указанията му и как.
Треньорът трябва да е персонален.
Персоналният треньор е такъв, който съобразява подхода си с теб, а не със себе си, с модните тенденции във фитнес индустрията или fancy клипчето на любимата му фитнес Инстраграм звезда.
Добрият персонален треньор е програмист, който си пише редовно домашното.
А именно - пише програма за конкретен Иван, с конкретно ЕГН. Интересува се как се чувства и какво прави Иван във и извън залата и как му се отразява натоварването.
После анализира получената информация и коригира „кода“, ако е необходимо. Ако в нещо не е сигурен, проучва и се допитва до по-опитни колеги и специалисти, не с Гугъл.
Добрият персонален треньор трябва да бъде и психолог, и да подхожда с приятелско отношение.
Добрият персонален треньор трябва да бъде и да дава пример. За да си добър треньор, не е нужно да бъдеш светец или светица, да си безгрешен, а да умееш да признаваш грешките си и да не спираш да се учиш.
Негова основна цел е да научи клиентите си да полагат адекватна и съзнателна грижа за телата си.
Какво трябва да знаете:
Добрият треньор се познава по това, че умее да разпознава лимитиращите фактори, които пречат на трениращия да прогресира.
Някои хора са генетично предразположени да постигат по-бързо резултати, но всеки може да прогресира. Недостатъчното движение е проблем. Твърде многото и твърде смазващите тренировки – също!
Недостатъчно доброто храносмилане може да се окаже по-голям проблем, отколкото очаквате.
Много хора бият спирачка на прогреса си основно посредством начина си на мислене. 80% от резултатите идват благодарение на действията в кухнята, а останалите 20% - от усилията в залата.
Първото от задължителните качества за истинския професионалист е умението да разпознава лимитиращите фактори за своите трениращи – онези неща, които им пречат да постигат целите си – и да знае как ефективно да помогне за премахването им.
Защо хората се доверяват на персонален треньор? Защото искат да постигнат разни неща без да знаят как. Защото имат нужда от помощ и подкрепа по пътя към целите си. Ако треньорите могат да открият и осъзнаят какви са слабостите на трениращите и да им помагат в елиминирането им – значи са си свършили работата.
Дали гените са най-големият проблем на повечето трениращи? Всеки има уникални наследствени възможности и ограничения - някои клякат много по-лесно, отколкото дърпат тяга, някои са по-издръжливи или по-силни.
Всички обаче могат да подобрят здравето си, да качат мускули и да свалят мазнини, да станат поне малко по-силни или по-издръжливи с правилния подход.
Физическата активност може да е ограничаващ фактор по различни начини. Една от най-често срещаните пречки за постигане на резултати е липсата на физическа активност. За да бъде човек по-здрав, по-силен, с по-малко мазнини и повече мускули са нужни всекидневно движение и трениране.
Ако това се състои в ставане от дивана, за да седнеш в колата и ставане от колата, за да седнеш в офиса, и после обратното… най-вероятно това е едно от нещата, които трябва да се променят. Понякога начинът на трениране е неправилен – смазващи тренировки, без възстановяване след това.
Въпреки че за доста хора промяната на всекидневните хранителни и двигателни навици е достатъчна, за да стигнат до значителни подобрения, има физиологични проблеми, които не позволяват на трениращите да постигат, каквото са решили. Например хормонални дисбаланси, затруднено или нарушено храносмилане, когато тялото не работи, както би трябвало…
Трябва да обръщаме повече внимание на дребни на пръв поглед детайли, за да разберем дали има физиологична причина нещата да не се получават.
Мислене, емоции и психология също може да се лимитиращи фактори за ефективни резултати. Треньорската работа изисква активното участие и на двете страни – понякога всичките умения, полезни съвети и усилия могат да се обезсмислят, ако отсрещната страна не отговори със същото отношение.
Някои хора просто не си вярват, че могат да постигнат каквото са решили или са винаги недоволни от себе си и никога не се харесват. Това, което се случва в главите и душите на хората, определено може да е причината, поради която нещата в залата не се получават.
Хранителните навици, очевидно, са много важна част от уравнението: 80% от резултатите идват благодарение на действията в кухнята, а останалите - 20% от усилията в залата. Въпреки че, както всяко обобщение, това също не е вярно на 100%, в него определено има доза истина - всичко зависи до голяма степен от начина, по който се храним.
Храненето и физическата активност са двете основни зони на фокус за треньорите, защото там има най-голяма възможност за промяна, а чрез подобряване на тези фактори често можем да намалим влиянието и на останалите.
Ако един треньор осъзнава всички фактори, които пречат на неговите клиенти да постигат целите си и е способен да ги открива, обяснява просто и елиминира, значи наистина разбира от работата си – да помага на хората, които му се доверяват, за да живеят по-пълноценен живот.
„ИСКАМ ПРОМЯНА!“, „ИСКАМ РЕЗУЛТАТИ!“
Искаш, но ставаш в 7 и пиеш кафе, само понякога закусваш, отиваш на работа, работиш в статично положение цял ден. Храниш се със сандвич, пържола с картофки, кроасан или кафе – както дойде. Продължаваш да работиш. До 18… 19… часа… или повече. Прибираш се вкъщи. Приготвяш вечеря. Някаква. Разменяш по няколко реда с приятели във Фейса. Вземаш си душ и хоп… станало време за сън. Спиш 6 часа и всичко започва отначало. Изведнъж се случва нещо непредвидено в личен или професионален план, което срутва подредения ти график.
Когато човек започне да тренира, да спи повече и да се храни по-добре, да закусва, да пие достатъчно вода, веднага се чувства и по-добре. Всичко върви чудесно. В един момент неизменно обаче се стига до стресов период в личен или професионален план, и поддържането на установения режим за хранене и сън става изключително трудно, на моменти дори невъзможно. Човекът продължава да идва в залата с надеждата поне там всичко да бъде наред. Когато обаче види, че не напредва, се демотивира, гневи и накрая... отказва.
Ние самите в "Майко Мила!" сме били в такова състояние поне няколко пъти в последните години и лично свидетелстваме, че по-лошо нещо от безсънието няма - то буквално скапва имунната система, пречи на всичко в личния и професионалния живот и ти помага единствено да се караш с хората по спирките и задръстванията - ако това е, което искаш да правиш в живота си.
И, да, безсънието не само че не помага, а пречи много на това да си във форма.
Да си редовен и упорит в тренировките не е условието, за да прогресираш. Не е достатъчно. Най-нормалното нещо на света е да не прогресираш, когато си подложен на стрес, не можеш да се наспиваш добре или да се храниш добре. Или и трите накуп.
Ако доскоро 7 часа сън на денонощие са били напълно достатъчни, това може да промени, когато ви се събере много стрес, напрежение, непредвидени ситуации. Кортизолът идва в комплект с недоспиване, недостатъчно качествена храна - поради свръх ограниченото време, с което разполага човек, за да свърши всичко.
Когато това се случи, правилното решение е първо да започнете да спите повече и по-спокойно и да тренирате по-умерено, колкото да поддържате приемливо ниво на сила и мобилност. После - да се храните по-добре и да продължавате с поддържането на формата. Накрая - да бъдете по-спокойни.
Не само ще си възвърнете формата отпреди стреса, но и ще започнете да надграждате.
Силата на имунната ни система зависи от това колко силна имунна система имаме по рождение, какво сме правили през живота си до момента и най-вече последните няколко месеца. Факторите, от които се влияе силата на имунната ни система най-пряко са храната, движението (хората, които тренират ежедневно и интензивно имат еднакво висок риск да се разболеят заедно с тези, които основно лежат и бездействат, за сметка на хората, които спортуват, без да се натоварват до изтощение), сънят и стресът.
Некачествена или неподходяща за вас храна, твърде много или твърде малко движение, недостатъчно или некачествен сън и прекомерен стрес повишават шанса да се разболеем.
В последните години хората като че ли са полудели по всякакви хапчета, билки и магически отвари. Тези “суплементи”, обаче, не са магически като крилото от прилеп (то магично ли е всъщност??), не са на прах като суроватъчния протеин, не са компактни като мултивитамина, и, честно казано, в общия случай можете и без тях. Истината е, че най-добрият суплемент и добавка е… сънят.
И не просто сън, а качествен сън. Това е времето от денонощието, в което се възстановяваме от тежките тренировки, от изморителния ден, от… тежките мисли. Това е времето, в което освобождаваме натрупания стрес. Без качествен сън не можем да съществуваме и действаме на високи обороти дългосрочно.
Да, да, знаем – всички сме минали през периоди, когато сме ходили на работа дневна смяна, нощна смяна, ходили сме на лекции и в същото време сме пребивали всички в залата и сме кривили щангите на тренировка. При съвсем малко сън. Всички сме били така.
Но за кратко. Максимум няколко седмици. Максимум. След това нещата тръгват надолу.
Краткосрочно се оцелява, дългосрочно – не. Точната дума е оцелява, защото докато оцеляваш на границата на изтощението, не можеш да прогресираш и да се развиваш - нито физически, нито умствено.
Ако един ден не сте се наспали, 10 г креатин ще ви поддържа бодри. Когато втори ден подред не сте се наспали, въглехидратите помагат. Като обаче сте недоспали трети ден подред – единственото, което помага е сънят.
Ако ще се правите на екстремисти – правете го краткосрочно. Дългосрочно наблягайте на качествения сън в адекватни количества.
В тренировъчния процес възстановяването играе основна роля. За да има прогрес (сваляне на процента мазнини, повишаване на производителността, на спортните постижения т.н.) е нужно тялото да се възстанови от предишната тренировъчна сесия и да бъде подготвено за следващата, като с времето това да се случва по-бързо, по-качествено. Възстановяването най-общо е превенция на евентуални травми вследствие на претоварване, неправилни методи на тренировка, на поставяне на организма в състояние на стрес, което от своя страна отключва инстинктите за оцеляване, водещи до спиране на положителните резултати.
Съществуват много и сложни методи за възстановяване, като масажи, акупунктура, лазерни методи и т.н. , но в повечето случаи тези методи са неприложими с оглед на това, че повечето трениращи имат личен живот и тренировъчният процес се явява допълнителна, а не основна част от всекидневието. Тренировъчната програма е важна, за да имате прогрес, но сънят е може би е най-важният фактор за възстановяване на тялото и нервната система. Никой възстановителен метод не би могъл да компенсира липсата на достатъчно и качествен сън.
Ние двете например непрекъснато обясняваме как най-важното за нас, за нормалното ни съществуване и кондиция е дали сме спали добре и достатъчно. Ако сме се наспали, всичко е наред. И сме толкова чувствителни на тази тема, че не минава ден без да си кажем коя как е спала и да анализираме причините на безсънието, когато то се появи. Признаваме, че особено при Красимира това все още е проблем понякога - вероятно заради годината безсъние след раждането на детето, което е дало дългосрочни странични ефекти - неспокоен и лек сън, трудно заспиване и т.н. С две думи, сънят ни е толкова важен, че заема голяма част от разговорите ни!
Колко сън е нужен за всеки обаче е строго индивидуално – между 6 и 10 часа е оптималния вариант, вие преценете колко часа сън са достатъчни за вас и се постарайте да ги осигурявате всяка нощ.
А дали сте спали качествено, ще разберете сами – ако се чувствате възстановени, отпочинали и с ясни мисли в главата, значи всичко през нощта е минало наред. И, както вече ви споменахме в предната статия – магнезият доста помага за отпускане вечер и съответно за хубав сън. Дайте си шанс още от тази вечер и въпреки че още е светло навън, ние ви пожелаваме сладки сънища!
Още от Силата в теб
Цветелина Добринова ни изпрати тази история, в която търси своята отговорност за това в каква среда растат децата ни. И най-ефективните начини за действие, когато се окаже, че детето ти е част от група, която тормози свой съученик.
Днес една много разтревожена майка ми се обади и първо започна да ми се извинява, че ме притеснява. Най-после обаче била събрала сили да ми каже, че детето ѝ вече цял месец не иска да ходи на училище. Защото група момчета го обиждат и заплашват системно. И в тази група е синът ми.
Помоли ме за разбиране и съдействие – дали можем всички да решим проблема, защото вероятно и нейното дете имало вина за отношението към него, каза тя (към което ще се върна след малко).
Едва ли щях да се почувствам по-малко зле, ако ми беше казала, че синът ми е единственото дете, което тормози нейното. Но се видях като абсолютно провален родител точно заради факта, че стотици пъти съм обяснявала на детето си никога да не допуска негов съученик да остава сам срещу всички; че най-тъпата и грозна проява на „сила“ е да участваш в група срещу едно уязвимо дете.
Става дума за 11-годишни момчета, така че не е било невъзможно да бъда разбрана. Оказва се обаче, че идеята да направиш крачка извън групата си, за да защитиш някого не е привлекателна за децата. Извинете - за детето МИ. Защото най-лесното оправдание е „ми то повечето са така“.
Преди разговора с тази майка, буквално довчера, бях слушател на десетки истории на други родители, които са ми обяснявали как децата им са „набедени“ за насилници. И в тези истории се е прокрадвал „аргументът“, че тормозеното дете „малко, като че ли ги провокира нашите“, че майката на тормозеното дете „малко, като че ли преувеличава“.
Никога не съм давала оценки на този странен родителски опит да се измъкне от отговорност, търсейки някакъв недостатък в профила на тормозеното дете. Защото не съм била в тази ситуация.
Но днес знам, че това е най-сигурният начин да задълбаеш проблема. Никое тормозено дете няма вина за отношението към себе си и се опитах да обясня това на майката, която ми се обади, за да ми се извини, че ме притеснява...
После задействах решаването на проблема. Оказа се, че повечето майки на децата от групировката, която системно обижда и се подиграва на въпросното дете, са съгласни, че синовете ни са виновни (казвайки това, майките са напълно наясно с отговорността си).
Малко място ще отделя на това, че вкъщи момчетата ни са „ангелчета“, че ни купуват оранжеви рози за рождените дни (защото червените са клише), че пазаруват, помагат в чистенето и знаят „Хубава си, моя горо“ на Любен Каравелов наизуст.
Това пак е задълбочаващо проблема оправдание – „ми как да знам как се държи в училище, като вкъщи полива цветята и им пее“. Това значи, че полагаме нула усилия да разберем личностите на децата си, виждайки ги единствено в рамките на собствените си очаквания към тях.
Разбира се, някои от майките на момчетата от въпросната групировка се опитаха дезертират с реплики като„то моето дете май само е присъствало, не е участвало“, както и „не знам дали да вярваме, че децата ни са способни на това, преди да направим очна ставка“.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Очна ставка“, хора! В свят, в който имаме на разположение услуга като психотерапия и в който децата ни вече решават уравнения с две неизвестни от началото на четвърти клас, така че вероятно могат ясно да видят проблема „петима срещу един“, ние искаме да се съберем с едни родители и да ги убедим с размахване на пръст, че детето ни не е толкова опасно за емоционалното здраве на съученика си (и за себе си), колкото изглежда.
Вместо просто да направим рисърч за най-подходящия психотерапевт за подобен проблем и да си запишем час при него. Да имаме още няколко контакта на психотерапевти, в случай, че детето ни не промени поведението си. Да говорим с учителката му с молба да ни дава непрекъсната обратна връзка не за отношението му към историята и математиката, а за отношението му към другите деца. Да говорим с детето си за всички неща, които го вълнуват, да го попитаме какво изпитва, виждайки разплакан съученик, да се опитаме да разберем защо не ни е повярвало, когато сме обяснявали, че няма нищо „мъжкарско“ в това да нападаш най-уязвимия.
Това е само някакво начало. Загрявка, с която да не допуснем падението „ми те всички са така“. Давам си сметка, че тепърва навлизам в ужаса и че бих могла да се разколебая в убеждението си, че имам огромен проблем с детето си, виждайки го как прилежно си решава уравненията с две неизвестни вечер или отваря галантно вратата на някоя бабичка. Но мисля, че когато една майка ти се обади разплакана, че детето ѝ не иска да ходи на училище, заради твоето, пътят е един: осъзнаването, че някъде не си се справил. Че не СЪМ се справила. И имам пръст в тая гадна среда, в която децата ни растат с изкривено разбиране за надмощие.
