Материалът е част от поредицата „Професия: Свободна“, реализирана с подкрепата на Mastercard от EasyPay. Рубриката дава глас на тези, които са избрали да не работят на твърдо работно време и на постоянен трудов договор. Те споделят за възможностите и трудностите на своя избор, така че да използвате опита им и да се престрашите да тръгнете подир тях, ако мечтаете за това.
Да бъде майка и да пише: това са двете любими неща на Катя Антонова, която има четири деца, създателка е на издателство „Рибка“, авторка е на многократно награждавани детски книги. В нейните вени тече страстта и любовта към създаването на истории. И не го възприема като бизнес. За нея издателството е петото ѝ дете, както са „част“ от семейството и героите от „Феята от захарницата“ – Ванилия и Филип. И колкото и да е странно, за Катя не е необходим баланс между личен живот и работа – тя съществува, за да пише и – пише, за да съществува. Какво повече му трябва на човек?
Кога разбрахте, че искате да сте свободна и какво за Вас означава „да работя за себе си“?
Аз обичам да работя. А вдъхновението за работа го получих още като дете, гледайки баща ми как работи с голяма страст. Изглеждаше като да прави нещо, което му носи истинско удоволствие. И винаги съм имала нагласата да работя по този начин – с удоволствие. Бях служител в творческия отдел на една от най-големите рекламни агенции. Кипяха идеи, атмосферата наистина беше чудесна. А и определено се чувствах добре там, виждайки, че правя неща, които са от полза за работодателите ми и за клиентите.
Издателството дойде в живота ми не защото съм търсила свобода – даже в никакъв случай – а защото ми се струваше, че няма кой в онзи момент, през 2013 г., да направи това, което исках да се случи в нашата държава. Издателството за мен е кауза, ентусиазъм, идеал, дори мога спокойно да го нарека рицарство.
С цялото си същество усещах, че се забърквам в нещо трудно, изтощително и то ще ми вземе много. Точно така и стана. Впоследствие, обаче, ми даде и твърде много. Започнахме с Милен Антиохов и Евгения Николова. Въвлякох тези двамата в моята лудост, винаги ще съм им благодарна и признателна, че дълго време седяха до мен и ме подкрепяха, макар на моменти да са имали своите колебания.
Какво Ви взе и какво Ви даде издателството?
Издателството ми се отплати в емоционален план многократно. То ми даде смисъл, даде ми толкова обич и и толкова прекрасни моменти, че аз не мога да ги побера в думи. Но и във финансов план мога да успокоя всички, че също се отплаща. Искам младите хора да знаят, че могат да бъдат успешни и да живеят прекрасно, занимавайки се с творчество в България. Да знаят и да вярват, че такъв сценарий съществува.
Какво ми взе? За да стартирам, се наложи да продам почти всичко, което притежавах. В името на съществуването на „Рибка“. Нямахме пари да отпечатаме първата книга, която също се казва „Рибка“, но в нея се разказва за един прекрасен котарак. Тогава направихме нещо, което впоследствие стана обичайна практика. Продадохме 500 билета за книгата „на зелено“, за да можем да съберем пари за отпечатването.
Как се справихте в онзи момент?
Плаши ме въпросът, защото връщайки лентата назад, сякаш е било невъзможно да се справя сама, но ето че стана. Николета – голямата ми дъщеря, беше на 10 години. Маргарита – малката ми дъщеря, тогава беше на 3 години. И бях бременна с близнаците Ангел и Коста. Справях се с много неща, но този период не го свързвам с трудност или с неприятности. Трудностите не ме плашат, даже напротив. Предизвикват ме.
Какво направи според Вас „Феята от захарницата“ бестселър?
Ако можех да дам отговор – щях. Всички искат да знаят как се е стигнало до този успех. Но нямам никаква представа. Писането при мен е много интуитивен процес. Впоследствие забелязвам толкова много несъвършенства на текста точно защото съм действала много емоционално и интуитивно. Обичта ми към децата може да се види и да се прочете в книгите ми – мисля, че е и в основата на моя успех.
Вие сте майка на четири деца, собственик на издателство, автор на детски книги, коя роля е по-трудна за Вас и защо?
Тези титли са най-любимите ми неща в живота – да пиша и да съм майка. Това тече във вените ми. Обожавам да бъда майка. Обожавам и да пиша. Как може неща, които толкова обичаш, да са ти трудни?
Разбира се, че има умора. Влизам в положението на всички жени, които споделят, че на работното си място си отдъхват от децата. Няма нужда да се чувстват виновни заради това признание. Напълно нормално е, но за мен не е така. Може би затова успявам да правя всичко, защото правя само неща, които обожавам. На мен времето с децата ми е любимо. И винаги е било така. А писането е потребност, без която не мога да живея. Може би най-трудно ми е да бъда мениджър на издателството. Това ме кара да се чувствам сякаш съм в чужди обувки и ми убиват. Да разпределям задачи и бюджети.
Децата помагат ли в издателството?
Разбира се, те са били във всички обекти на издателството. Дори си спомням как голямата ми дъщеря щеше да получи акт от НАП, че продава книги на щанда на „Рибка“ по време на едно събитие, тъй като се наложи да се прибера до вкъщи при малкия ми сиън, който имаше много висока температура тогава.
Малката ми дъщеря пък има интерес към илюстрациите. Отправила съм ѝ едно творческо предизвикателство за ваканцията – да се опита да създаде илюстрации за мои книги. Прегърнала е идеята и нямам търпение да видя резултата. Най-малкият ми син не е творчески настроен, но е много аналитичен и се интересува от самата структура на даден бизнес. Прекрасно би било, ако Коста и Маргарита поемат някой ден издателството. А Ангел се грижи всички да сме добре – той наистина е нашият ангел и също има творчески заложби.
Какви уроци искате да предадете на децата си?
Иска ми се да им покажа колко е важно да си добър. Какво ще вземем с нас един ден? Дрехите ли, устройствата ли, парите ли? Ще вземем само каквото сме сложили в душата и в сърцето си.
В какво намирате мотивация?
Ако творческата личност не намери начин да интегрира дисциплина в творческия си процес, настава един голям хаос. И според мен в този хаос рискуваме да загубим големи произведения.
Какво Ви дава усещане за независимост?
Фактът, че имам толкова успешни книги, ме кара да се чувствам независима. Защото в най-големите ми страхове, в които нещата хич не вървят добре, винаги мога да продам правата за книгите. И това ми дава някакво усещане за сигурност.
Също, работейки за себе си, наистина мога да правя само това, което ми харесва. Това е най-важното. Не приемам никога да напиша книга по задание. Дори от самата себе си. Пиша само тогава, когато смятам, че това, което искам да кажа, е полезно, интересно, смешно, вълнуващо. Чувствам го вътре в себе си. Никога няма да напиша книга, понеже някой ми е казал, че ще е успешна. Това, може би, е най-големият позитив да работиш за себе си, че правиш каквото ти харесва. Плащаш си цената за този лукс, а тя е висока. Но е великолепно!
Какви бяха първите Ви сблъсъци с личното счетоводството, когато изведнъж минахте в графа „Сам съм си шеф“?
Всеки човек, стартиращ малък бизнес, в началото влиза в ролята на счетоводител, адвокат и още там каквото се наложи. Тогава трябва да разбереш как работи данъчната система и да си коректен към нея. Навлизаш в отвратителни материи, но трябва да го направиш. Това е твое задължение като собственик на фирма.
В свободните професии невинаги всичко може да е „по банков път“. При Вас как е?
В издателството всичко се случва по банков път. Спрямо личните ми финанси – никога нямам кеш в мен. Най-ужасно е някой да каже, че не мога да платя с карта. Това, за щастие, вече се случва много рядко. Но в такива моменти се чувствам глупаво.
Имате ли професионален и личен облик?
Аз съм си аз навсякъде. Даже както си говорим с вас, така общувам и с моите деца. Това е тонът ми. Това са думите. Разбира се, там има гушкане, но като общуване е същото. Аз съм суетна в ежедневието си, задълбочена в разсъжденията си и постоянно споделяща ги с любимите ми хора.
Още не сме свършили, скрол надолу
Съжалявате ли за нещо?
Аз съм човек, който не съжалява за абсолютно нищо в живота си. Освен че пропуших някога! Наистина за нищо не съжалявам. Нито за грешките, нито за паденията, които съм имала като всеки нормален човек, че и повече. С времето и опита разбрах, че всичко е полезно, стига човек да е отворен да учи.
Има неща, с които много се гордея. Това са децата ми и издателството. Категорично смятам, че то промени ситуацията с детските книги в България радикално, и то в много добра посока. И на всичкото отгоре от него произтекоха книги, които днешните уж нечетящи деца четат с настървение. И смятам, че толкова много чудеса се случиха… Радвам се, че не се отказах от него, колкото и откровено неприятна да е била ситуацията на моменти. Подлагала съм на ужасни лишения семейството си в името на съществуването на издателството. Смятам, че е било правилно. Интуицията ми е прошепвала, че съм длъжна да го направя.
Как си представяте живота Ви след 10 години? Имате ли планове?
Планове нямам. Мечти имам. Голям мечтател съм от дете. И до ден днешен съм си такава.
Материалът е част от поредицата „Професия: Свободна“, реализирана с подкрепата на Mastercard от EasyPay.
Mastercard от EasyPay е разплащателна карта, която ви дава:
– свобода – няма такса за поддръжка;
– бързина – издава се на момента в каса на EasyPay само за 5 минути срещу лична карта;
– лекота – проследяване на сметката във Viber без инсталиране на сложни приложения с пароли;
– надеждност – безплатно захранване до 3 000 лв. на месец на EasyPay банкомат или на каса;
– независимост – абсолютен еквивалент на дебитна карта и работи в чужбина, в интернет, както и безконтактно;
– сигурност – издава се от два бранда, доказани на местно и на международно ниво – EasyPay и Mastercard.
Повече информация за Mastercard от EasyPay можете да откриете тук.
Материалът е част от поредицата „Професия: Свободна“, реализирана с подкрепата на Mastercard от EasyPay.
И преди да сте ни замерили с обувка, чук или развален домат, защото такова нещо като свободна жена НЯМА – жените винаги са заети с хиляди неща, нека все пак да поясним за коя свобода ще си говорим тук.
За най-трудната. Тази, която сам си я избираш.
Свободата, която те ръчка долу ниско под ребрата и не ти дава да заспиш, понеже имаш да свършиш още малко работа. Свободата, която пропълзява като бръмбарче в ухото и почва да жужи „Това сега не можеше ли да стане по-добре...“. Свободата, която ти помага да си запретнеш ръкавите, за да не се налага да викаш неволята (даже от време на време неволята ти звъни, като има нужда от помощ).
Свободата да работиш това, което истински харесваш. Да отговаряш за себе си и за другите. Да знаеш какво означава да разчиташ на себе си и да имаш готовност да предложиш рамото си и на друг.
И понеже много ни се говори за тази свобода, сме решили да го направим с няколко свободни жени с интересни професии, бизнеси, цели и занимания. Ще ви срещаме с тях веднъж седмично в рамките на общия ни проект с EasyPay и Mastercard „ПРОФЕСИЯ: СВОБОДНА“. Събираме се в него, защото гъвкавост, надеждност, свобода, бързина, лекота са характеристики и за хората, които работят за себе си и определят сами работното си всекидневие, но и за новия продукт Mastercard от EasyPay, зад който с опита и ноухауто си застават двата бранда.
А ние влизаме в играта, като даваме тон за песен с интервю с главната майка на Майко Мила – Красимира Хаджииванова, която е истински свободна жена и върши 5000 неща, докато уговаря 5001-вото. Което всъщност ни връща към горното твърдение – истински свободните жени никога не са свободни.
Спираме да звучим като Божинката. Ето я и Красимира в целия ѝ майкомила блясък с нейната професионална история.
Преди години, няма да казваме точно колко, но сме им живи свидетели, „интернет“ все още беше дума, която в България знаеха около 100 души на всичките 111 000 квадратни километра територия. Тъкмо тогава Красимира се запознава с това невероятно изобретение на човешката мисъл интернета и разбира, че иска да се занимава с него. Но като във всяка история, в която главните герои се събират по̀ към края, и тук нещата минават през няколко различни етапа.
Първоначално Красимира си мечтае да бъде лекар, археолог и детектив, но понеже позицията за съвременен Индиана Джоунс / Лара Крофт вече била заета, след завършване на гимназията Красимира бодро се отправя към словашката филология. (И сега да не започнете да я карате да каже нещо на словашки, като я видите. Най-много да ви напсува, но всъщност ще ви е казала „домат“, защото само това си спомня.) Малко по-късно съдбата (или някакъв малко по-здрав разум) я насочва към Факултета по журналистика. Там Красимира записва задочно PR и започва да работи, защото няма търпение да види какво е това истинска работа.
И вижда. Попада в „Нощен труд“. От този период ѝ е останал талантът да измисля най-великите заглавия на света в стил „Майка търси биотиквичка, превръща се в идиот“. Първата ѝ заплата е 220 лв. „Те идваха в запечатано бяло пликче. В края на всеки месец опашка от хора се нарежда пред една стая, в която седят няколко човека и ти се разписват, че си си взел 220-те лева. Няма карти, няма сметки, няма преводи, не е като сега. Изваждаш си Mastercard от Easypay буквално за 5 минути и нямаш никакви разноски, и си теглиш, когато си искаш, и си вкарваш пари до 3000 лв. без такси... Не бяхме чували за карти изобщо. Просто бяло пликче получаваш и си отиваш, и си броиш парите, и си плащаш сметките кеш.“
В един момент спира да ѝ е на сърце да се занимава с черната хроника в „Нощен труд“ и попада на обява за работа в „интернет сайт“. Явява се на интервю, наемат я и останалото е история, както се казва за щяло и нещяло. После Красимира става част от екипа на голямата група от сайтове и блогове на Investor.bg, където е главен редактор на Dnes.bg. От това време е ѝ блогът ѝ „Животът от нещата“, откъдето я познават много от верните ѝ читатели.
Кога решава да се махне от структурираната работа в медии? Когато мениджмънтът на компанията, в която работи около протестите през 2011–2012 г., разпраща официална нота до всичките си служители, че им забранява да ходят на тези протести. Така ли, казала си Красимира в типичния си стил, и напуснала, за да може да си ходи, където си иска.
Свободата е голяма мотивация, освен сериозна отговорност.
Идеята за Майко Мила се ражда горе-долу с децата на двете ѝ основателки – Красимира и Елисавета. За Красимира това е първо дете, за Елисавета – трето, и за двете е еднакво трудно да бутат детските колички по тротоарите на София, които приличат повече на трасе за паркур. „Всичко си беше „майко мила“, казва Красимира. И да, потвърждаваме, то така си беше. От групата „Път за бебешки колички“, която създават с още няколко майки, се стига лека-полека до идеята за сайт, в който двете да споделят истории за майчинството, но по (брутално) честен начин и с чувство за хумор.
И двете са си мислели, че такава платформа ще има интерес, но чак пък такъв, какъвто засвидетелства публиката още от първите дни – едва ли. С пускането му сайтът пада 3 пъти. Толкова много хора влизат да четат историите, че сървърът не може да смогне на натоварването.
Още не сме свършили, скрол надолу
Оттогава до днес са минали 9 години, а Майко Мила е минала през какво ли не. Включително през смяната на професионалното поприще на едната съоснователка на платформата Елисавета Белобрадова, която реши да влезе в политиката. За Красимира това е тежък момент не само в личен план – съдружникът ти спира да ти е съдружник, едва ли е леко –, но и в професионален – екипът се променя и трябва да се търсят нови подходи и посоки. И тогава в употреба влизат качествата, които си градил през годините в различните професионални форми и проявления – гъвкавост, съобразителност, адаптивност.
Особеното в случая е, че свободата от обвързаност – някой друг да ти шеф и да ти казва какво да правиш, идва с отговорност – ти самият си работодател и е добре да знаеш накъде е посоката. Това върви с определено количество безсънни нощи. „Свободата да си си сама шеф е прекрасно нещо – особено когато работиш до пълен бърнаут в 2 през нощта“, казва Красимира. Зад шегата обаче стои труд, отдаденост и някое и друго „не“, за да можеш да запазиш най-ценното в екипа – независимостта и доверието между членовете му.
И тъкмо когато нещата някак потръгват относително ясно и горе-долу сигурно, Красимира решава, че писането ще трябва да се превърне в говорене и това говорене ще е стендъп, защото професионалният ѝ живот винаги е бил свързан с чувството за хумор. Обаче и със стендъпа не е лесно, защото какво лесно има в това да излезеш пред 4000 души в зала 1 на НДК само с един микрофон и те да слушат какво имаш да кажеш. „Имала съм много мъчителни моменти, защото да пишеш е едно, а да излезеш да го кажеш на хората е съвсем друго.“
На въпроса защо се тормози така, Красимира отговаря, че е изключително зарибяващо да излезеш пред стотици, понякога хиляди хора, и да задържиш вниманието им с това, което искаш да кажеш за няколко минути. „За мен е много важно да казвам неща, в които вярвам, които са важни за други хора. Моите теми винаги са социални. Те са ми важни, без значение дали ще са дупките по пътищата, или това, че сме неграмотни и не знаем къде се пише Й, или че си умираме да тропаме хора по света, а не обръщаме внимание на някакви процеси, които се случват в държавата, и как да се интегрираме като граждани на света.“
Прогнози за бъдещето нямаме, макар че е модерно да се раздават. Красимира продължава да работи по нови стендъп формати и нови проекти, които запазват духа на Майко Мила – хумор, честност и солидарност. Нейният съвет към по-младите жени? Да намерят своето „племе“ и да знаят, че всяка трудност ражда нещо хубаво. Не мигновено – но винаги навреме.
Материалът е част от поредицата „Професия: Свободна“, реализирана с подкрепата на Mastercard от EasyPay.
Mastercard от EasyPay е разплащателна карта, която ви дава:
– свобода – няма такса за поддръжка;
– бързина – издава се на момента в каса на EasyPay само за 5 минути срещу лична карта;
– лекота – проследяване на сметката във Viber без инсталиране на сложни приложения с пароли;
– надеждност – безплатно захранване до 3 000 лв. на месец на EasyPay банкомат или на каса;
– независимост – абсолютен еквивалент на дебитна карта и работи в чужбина, в интернет, както и безконтактно;
– сигурност – издава се от два бранда, доказани на местно и на международно ниво – EasyPay и Mastercard.
Повече информация за Mastercard от EasyPay можете да откриете тук.
