Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Това е историята на Елица Атанасова, в която най-много се набляга на „... и какво стана след това“. А то в нейния случай е като мистерия, достойна за разгадаване само от Еркюл Поаро: НА КОГО ПРИЛИЧА ТОВА ДЕТЕ??!?!
Първото дете беше изненада тип „Честито, имаш награда, без да си участвал в томбола“. Закъсня ми пет дни и – хоп – две чертички. Без планове, без умишлени опити, без интуиции и прочие.
С второто вече беше професионална работа: опити, графици, направо ексел таблица на овулацията. И точно в разгара на лятото, когато най-накрая щях да изляза без мъжа, детето и колата, след няколко неуспешни опита и решение за кратка пауза, една бледа втора черта реши да ми размаха среден пръст от теста.
Така не само че не можах да се насладя на спокойствие и малко вино, не само че трябваше да измисля достоверна лъжа и да я кажа убедително, ами си направих и абонамент за „За мен една минерална вода, моля“ на всяко парти, който ползвам вече 13-ти месец. (Да, да, знам. Телето ще порасне и аз от дойна крава отново ще се превърна в нормална жена. Ще си пия вино колкото ми душа пожелае, а сега трябва да се наслаждавам на този съкровен момент.)
Проблемна бременност, преждевременно раждане в пика на COVID пандемията, рехабилитации, консултации с различни специалисти. С две думи: сериал в три сезона, ама от онези, на които повече плачеш, отколкото се смееш.
С второто – всичко перфектно, чак скучно… докато не се роди. И тогава се появи загадката на десетилетието:
Родата (да се чете основно свекървата) започна дискусия дали новороденото е копие на мен или на баща си. Не можеше да прилича и на двамата. Трябваше да е „одрало кожата“ или на единия, или на другия. И в никакъв случай не можеше да прилича просто на себе си. Обсъждането беше като на научна конференция и се задържа като тема номер едно в продължение на четири месеца.
То си е класическо новородено – смачкано, набръчкано и прилича най-много на… новородено.
Чух какви ли не реплики, сравнения и предположения. Първоначалните залагания бяха, че прилича на моята рода. Ама на кого точно – на майка ми или на баща ми – не беше ясно. Те двамата така си приличат, че все едно са еднояйчни близнаци: тя със сини очи и светла кожа, той – с почти черни очи и тъмна кожа. Та върви разбери на кого точно приличал.
В един момент приличал на брата на свекървата, после – на девер ми Петко, зълвин син… От девет кладенеца вода се вадеше, само и само да заприлича на „другата рода“. Чух и „В определени моменти прилича на теб, в други – на баща си.“ Ежедневните обсъждания не секваха, а аз – с търпението на прясна родилка – ги прекъсвах леко нервна.
Тъкмо когато си мислех, че битката е приключила и няма голямо значение на кого точно прилича, получих обаждане от свекървата:
– Гледам снимката, дето снощи качи в албума. Е, извинявай, ама няма нищо от вашата рода. Все едно гледам батко му!
А батко му, според нея, е 100% на баща си. И така… В последните два месеца живея спокойно, че загадката бе разрешена. Или поне така си мисля аз. Защото знае ли се, не се ли знае... Утре може пък да заприлича на брата на съпругата на петия братовчед по бащина линия от майчина страна.
Приказка стара като света: „Не харесвам свекървата“. Наистина има толкова много истории за неразбирателството между двете важни жени в живота на мъжа, че е трудно да подминем темата с лека ръка. Обикновено всичко започва с подигравателни коментари и подмятания тук и там. За това колко е разхвърлян домът ви. Че детето не е облечено добре. Че супата, която сте сготвили, е пресолена. Накрая се стига до скандал, че децата прекарват повече време с другата баба. И си изтървате нервите. Но ако искате да подобрите отношенията си, какво може да направите? Ето ги съветите от експерт.
Разбира се, за да успеете да направите стъпка към оправяне на отношенията ви със свекървата, е важно да разберете защо не я харесвате. Имате различни религиозни възгледи? Осъдителна ли е? Или ви манипулира, критикува, омаловажава ви, като ви потиска емоционално? След като откриете какво точно ви притеснява в нея, можете да продължите напред. И така: какво да направите, ако не харесвате свекърва си?
Започнете с диалог. Първо с мъжа си – за това, което ви притеснява (и използвайте местоимението „аз“). Всеки във връзката смята, че другият знае нуждите и чувстватаа му. Но колко често наистина ги казваме ясно на глас? Заедно можете да очертаете начини да изгладите връзката със свекървата.
„Например, ако свекърва ми се появи без предупреждение и това ме кара да се чувствам раздразнена, мога да кажа: „Не обичам, когато хората се появяват без предупреждение вкъщи. Предупреждавай следващият път.“ Когато използваме „Аз“, това ни дава възможност да кажем как се чувстваме. Соченето с пръст „ти“ може да бъде вредно. Ако казвам „ти ме караш да се чувствам...“ често, това ще доведе до доста ескалираща ситуация“, споделя Стейси Деланоа, лицензиран психолог в Baptist Behavioral Health.
Деланоа съветва, ако свекървата направи пасивно-агресивен коментар за неподредената ви къща и почувствате, че тревожността или гневът ви започват да нарастват, СПРЕТЕ.
Позволете си да спрете, да си поемете въздух и да наблюдавате ситуацията. „Добре, това ме кара да се чувствам раздразнена, провокира ме.“ И тогава продължавам. „Може би трябва да се отдръпна, може би имам нужда от пауза, може би трябва да помоля мъжа си да поговорим насаме за ситуацията.“ Какъвто и да е случаят, става дума само за оценка на случилото се. Емоционална реакция от двете страни няма да помогне.
Техниката на спирането може да не е начин да спрете пасивно-агресивните коментари в дългосрочен план, но ще запазите мира на семейните събирания (поне на пръв поглед).
Бъдете готови да говорите сами със свекървата. Може да мислите, че е по-лесно да оставите съпруга си да се „погрижи“ за собствената си майка, но според Деланоа това може да създаде „триангулираща динамика“ (бел. ред. когато двама души от семейството имат проблем помежду си, намесват трети човек). Така обаче напрежението ще се увеличи. С една от пациентките си Деланоа избира следния подход: кара я да напише искрено писмо до свекърва си, само с цел терапия. След това заедно измислили „настоятелни, ефективни начини“ да кажат посланието, което трябва да се каже на свекървата.
Започнете с разговор, че разбирате доброто намерение зад действията ѝ (ако има такова!). Ето например една случка: „Свекърва ми гледаше детето една сутрин. То ядеше ябълка и започна да се дави“, споделя Деланоа. „Тя му бръкна с пръст в устата, а аз я попитах: „Какво се случва?“ Тя отвърна: „О, той се давеше и му помогнах с пръст.“ Исках да ѝ кажа: „Ние не правим това. Това не е начинът, по който действаме“. Можеше да влоша ситуацията с негативна реакция, но използвах момента, за да ѝ кажа: „Благодаря, че се намеси. Занапред – ето какво препоръчват педиатрите в такива ситуации.“
Може би е по-трудно да видите добри намерения зад злонамерен коментар за чистотата в дома ви. Но Деланоа припомня, че 99,9% от свекървите не се събуждат с тайна цел да развалят деня ви. Струва си да опитате с разговор, за да видите как можете да усъвършенствате отношенията си занапред.
Думата „токсичен“ се използва доста често в наши дни. Според Psychology Today може да разпознаете, че някой е токсичен, когато не зачита граници и манипулира, злоупотребява или изцежда енергийно хората около себе си, без да изпитва угризения. Как да разберете кога връзката ви с вашата свекърва е токсична, а не е просто „не сме си по вкуса“?
„Ако всеки път, когато общувате с родителите си или свекърите, се чувствате изтощени.. Или пък има повече стрес, отколкото неутралност или радост в комуникацията ви, това би било индикатор да се отдръпнете и да прецените ситуацията“, казва Деланоа.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако стигнете до заключението, че свекърва ви наистина е токсичен човек, вероятно е полезно да потърсите професионално мнение за насоки. Специалистът със сигурност може да ви помогне да се справите с трудни ситуации и да се погрижите за себе си.
Независимо дали свекърва ви е трън в „задника“, или „токсична“, помнете, че има стъпки, с които да поставите граници и в същото време да следвате здравия разум.
Източник: Scary mommy
Ако имате чудесни отношения със свекървата си, трябва да се смятате за истински щастливки – не всички имат подобен късмет. Токсичната свекърва може да ви докара до пълно изтощение и да ви остави да затънете в лепкавата семейна динамика, без да намирате изход. Разбира се, всичко става още по-сложно, когато се появят децата и е по-трудно да избегнете общуването с нея.
Подобно на всяка друга връзка, токсичността невинаги е ясно изразена, особено ако вашата свекърва е овладяла изкуството на фините, пасивно-агресивни подмятания по ваш адрес. А те ви оставят замаяни и дезориентирани да размишлявате часове или дни по-късно.
И така, как да разберете дали майката на партньора ви наистина вреди на емоционалното ви състояние и как да се справите, ако е така? Настанете се удобно, защото терапевтът от Scary Mommy е тук, за да ви помогне.
Най-общо казано, има някои гигантски червени флагове, за които да следите, казва д-р Тери Бакоу, когнитивно-поведенчески психолог и автор на книгата "Сбогом, безспокойство: Ръководен дневник за преодоляване на тревогите".
Според Бакоу, пасивно-агресивното поведение е сериозен проблем. Сред примерите, които дава е ако свекървата ви си позволява коментари, с които показва, че смята, че е права за нещо, а вие грешите. (напр.: „Баба сервира здравословни ястия!“). Особено токсично е, ако тя прави тези коментари пред други членове на семейството (т.е. съпруга и децата ви), за да ви компрометира. Същото важи и ако прави тези коментари зад гърба ви и вие разберете за тях от друг член на семейството.
Разбира се, директната критика също е ясен знак, независимо дали е отправена строго или нежно. Бакоу дава пример: „Когато отглеждах Х, никога не му позволявахме да прави У.“ Следва въздишка на отегчение.
Превишаването на правомощията ѝ като се намесва във вашите работи, независимо дали са лични или свързани със семейството, е сериозна болна тема с токсичната свекърва.
„Тя може да се намеси в семейно решение или да се заеме да раздава непоискани съвети“ – казва Бакоу. „Пример за това е ако промени ваше решение като родител. Може също така да изрази неодобрение за начина, по който се справяте с нещо („Сигурна ли си, че искаш да ѝ дадеш бисквитка?“).
Изобщо не е желателно свекървата ви да се намесва като се прави на по-строга или по-снизходителна към децата ви, отколкото вие самите бихте били. Това е особено тежко, ако се случва във ваше присъствие, защото мълчаливо подценява възпитателните ви методи.
Всички ние сме хора (така че никой от нас не е съвършен!). И все пак Бакоу казва, че всякакви признаци на хистрионни или силни емоции ясно показват, че връзката не е от най-здравите.
Това може да се разбере, ако вашата свекърва проявява емоционална реакция, която не е пропорционална на съответната ситуация, например напълно прекалява с реакциите си като дори избухва или изпада в истерия.
Това може да доведе до борба за власт, ако тя умишлено или подсъзнателно се надява да манипулира резултата в своя полза, особено когато нещо не става по нейния начин. „Други признаци, че се намирате в опасната зона е тя да проявява манипулативно или контролиращо поведение, като например появява се без предупреждение, когато не сте са разбирали, че ще идва. Също и ако прави всичко както тя иска или направо ви игнорира, като подкопава вашата самооценка и ви кара да се чувствате по-нисши.“
Някои свекърви са като змии в тревата, които изплюват отровата на малки дози, така че да се питате дали всичко е „само в главата ви“ или тя наистина е гадна. Бакоу извежда онези комплименти, които всъщност звучат обидно или привидно сладки забележки под формата на непоискан съвет, когато изразява „загриженост“, но всъщност се подиграва с вас и изборите, които правите.
Бакоу изброява още няколко примера: „фино нарушаване на границите, като например изпращане на текстови съобщения, които изразяват неодобрение или осъждане по някакъв начин; предложения за помощ или поемане на отговорност, когато е ясно, че помощта не е необходима; прекаляване с гостоприемството, т.е. оставане за една седмица в дома ви вместо в хотел.“
Интригантстването по ваш адрес пред другите е голям проблем, независимо дали тя бърбори за вас във фризьорския салон или ви превръща в тема на разговор на семейни събирания, когато не сте наблизо. Това е тънък (но подъл) опит да ви накара да изглеждате зле, което според нея на свой ред ще я накара да изглежда по-добре. Напълно класически, несигурен ход на „подло момиче“.
Аналогично, различното поведение, когато съпругът или партньорът ви присъства, е друг властови ход, който показва истинските ѝ мотиви.
„Като цяло е трудно, когато на свекърва ви ѝ липсва самосъзнание. Тя проявява токсично поведение, но изглежда сякаш напълно неосъзнава как действията ѝ влияят“, казва специалистът.
„Токсичното поведение на свекървата може със сигурност да навреди на брака или връзката“, казва Бакоу. „То може да доведе до напрежение, конфликти и караници, особено ако партньорът/съпругът ви не вижда проблема и защитава пламенно майка си.“
Нейното лошо поведение „може да навреди и на други взаимоотношения“, добавя тя. „Например на връзката между баба, дядо и внуците. То може да създаде огромен стрес и негодувание за човека, към когото е отправено това поведение“.
Ако сте преживели това и все пак сте излезли от другата страна със здрава, стабилна връзка със свекървата си, има начини да общувате с нея, без да я изключвате напълно от живота на децата си.
„Една от възможностите е да се дистанцирате и да намалите ангажиментите (и контактите) с нея, за да запазите здравия си разум“, казва Бакоу. „Например може да общувате с нея само на семейни събирания или да си тръгнете по-рано, ако сте на гости“.
Можете също така да поставите словесни граници като ѝ кажете: „Оценявам предложението ти да гледаш детето, но ние вече сме организирали всичко“ или „Благодаря ти, че се опитваш да помогнеш с детето, но не ми е удобно да те ангажирам“.
Не винаги е лесно да отделите чувствата си към нея от брака си, но можете и трябва да накарате партньора си да се намеси в ситуацията. „Важно е да общувате със съпруга си и да се опитате да се разберете за проблемите и за това как бихте искали да се справите с тях“, казва Бакоу. „Може да е полезно да помолите съпруга си да поговори с майка си, ако на вас не ви е удобно да говорите с нея.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Преди всичко, казва Бакоу, имайте предвид, че нищо от това не се отнася до вас. „Не е ваша работа да „поправяте“ свекърва си. Напълно вероятно е тя да има дълбоко вкоренени проблеми, които не са свързани с вас, а вероятно ги носи от собственото си детство и възпитание и сега ги проектира“.
Разбира се може да се обърнете и към психотерапевт, който е чудесен вариант в намирането на отдушник. Такъв специалист може да ви съдейства да съсредоточите вниманието си върху семейството ви и да се погрижите за собствените си нужди.
Както веднъж каза един проницателен интернет философ, не се допускат токсични свекърви, а само "Toxic" на Бритни Спиърс.
На всички ни се е случвало да ни подаряват неподходящи, странни и откровено тъпи подаръци. Но е още по-съмнително и дразнещо, когато собствената ти свекърва те дарява систематично с неща, които знае, че не искаш и не харесваш.
Днес ви споделяме една забавна история от Scary Mommy и искрено се надяваме да бъде прочетена от повече настоящи и бъдещи снахи, свекърви, тъщи и зетьове.
Поглеждам през прозореца и виждам как свекърва ми пристига. Бавно излиза от колата си, отива до пасажерската седалка и измъква нещо доста голямо оттам. Излизам пред входа, за да я посрещна, а тя ми връчва тържествено подарък: голямо, избуяло, зелено растение в саксия.
Поредното растение, което ми подарява. Изглежда, че това е новият ѝ любим избор за подарък, когато има някакъв повод. Растението винаги е грижливо обвито в целофан и върху него се мъдри цветна панделка. Новото ми цвете в саксия ще бъде страхотно допълнение към колекцията ми от растения вкъщи, но има един проблем – НЯМАМ ТАКАВА КОЛЕКЦИЯ. Защото покрай децата и всички останали житейски ангажименти, успях да убия 100% от всички цветя, които са ми подарени.
И сега, преди да застанете на страна на съпруга ми и да ме наречете конспиративен теоретик, искам да ме изслушате. Защото ви уверявам, че имам шесто чувство, включително за скритите намерения на свекърва ми.
Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че тя със сигурност знае, че съм убила всичките си растения. Знае го, защото всеки път, когато идва у дома, сканира детайлно помещенията и забелязва всичко, което присъства или пък липсва. Прави коментари за съвсем малки неща като олющена боя по стената или миниатюрно петънце върху дивана.
Помни колко пъти съм използвала сервиза, който ни подари на сватбата, и обръща внимание, когато в дома ни се появи някоя нова мебел. Няма начин да се разхожда из нас и да не забележи, че растенията, които ми е подарила, ги няма.
Не говоря за големи провали като брака ми или отглеждането на внуците ѝ (все пак не е злодей), а по-скоро за дребни, ежедневни провали като изгоряла празнична вечеря във фурната. Умира си за такива неща! Виждам я как се подсмихва и как ме поглежда с тази усмивчица, докато ми подарява поредното цвете.
Не знам защо е такава. Престанах да се опитвам да я разбера преди доста години, както ме посъветва терапевтът ми. Той смята, че това поведение е насочено много повече към самата нея и не засяга толкова мен. Хубаво! Но все пак ме дразни. Ще попитате как се справям със ситуацията?
Още не сме свършили, скрол надолу
Красивите им цветове просто загиват бавно из стаите или на терасата. Но така държа на позицията си. Да, вероятно трябва да се опитвам да се грижа за тях и да ги сложа на подходящо място у дома, а не да ги превръщам в жертвени агнета на нашата тиха война. Но реално ми се иска аз сама да си купя растения, да се грижа за тях перфектно и после да ги размахвам пред очите ѝ като огромен зелен палец. Това наистина ще я подразни.
Обаче едва ли ще прибегна до такава зелена вендета. По-скоро ще продължа да правя същото, което и до момента. Ще се въртим в омагьосания кръг на пасивно-агресивното поведение завинаги. И когато един ден аз съм на нейното място и децата ми са женени, ще се постарая да счупя този порочен кръг. Ще подарявам само изкуствени сукуленти и пари!
Говорили сме си какви са сигурните знаци, че свекървата не ни харесва, затова сега е ред да кажем как изглеждат нещата, ако майката на партньора ни не иска да се отърве от нас завинаги, а напротив – държи се прекрасно. Риса Кърслейк разказва възторжено за своята "втора майка" и макар разказът ѝ да изглежда леко като хвалба, не се фиксирахме върху това, а по-скоро ни накара да се замислим какви ли свекърви ще бъдем някой ден... Май предпочитаме да сме като тази.
Какво ви идва наум като чуете "свекърва"? Мари Бароун (майката на Реймънд от "Всички обичат Реймънд", бел. ред.)? Серсей Ланистър ("Игра на тронове", бел. ред.)? Жената, отгледала мъжа ви, е забавна и приятна, или е властна и взискателна? За мое щастие, моята е от първите. Макар че не се виждам на шопинг пътуване с нея, втората майка в живота ми е направо чудесна. Другите свекърви определено може да научат доста от нея. Ето защо:
Не ни се бърка
Свекърва ми изчака няколко дни, преди да ни посети, след като ме изписаха от болницата с бебето. Настанихме се вкъщи с новородено, започнахме непознатия и често страшен живот на новите родители и трябва да ви кажа, че тези първи няколко дни са ми в мъгла. Когато родителите на мъжа ми дойдоха да ни посетят, седнаха на дивана, взеха внучката си и не прекалиха с нашето гостоприемство. Свекървата ми продължава да се държу по същия начин през последните няколко години, опитвайки се да се фокусира върху това да бъде чудесна баба, а не нещо друго. Отгледала е способен син и имам огромно уважение към нея заради това, че му дава шанс да бъде родител, вместо да му казва какво би трябвало да прави.
Няма време да драматизира
Свекърва ми е отраснала в провинцията и отгледала пет деца. Драмата и преиграването нямат място в живота ѝ. Всъщност, когато влезе в стаята, можеш веднага да почувстваш спокойствието, което излъчва. Интриги, тайни, шушу-мушу: няма време за такива неща. Истината е, че всички сме чували истории за свекъри и тъстове, които постоянно търсят внимание и се намесват в брака на (поне) едно от децата си. Моята свекърва е отгледала своите по такъв начин, че очаква те да се грижат за собствените си семейства, а не за нея.
Не ме критикува
Отношенията ни може и да започнаха малко бурно, но свекърва ми е човек с характер. Знам каква късметлийка съм да имам такъв човек, който ме уважава и като майка на внуците си, и като съпруга на сина си. Обсъжда със съпруга ми всички свои опасения и за 13 години, откакто е в живота ми, веднъж не ми е казала нещо лошо.
Отнася се с всичките си внуци по един и същи начин
Не само че драмата и критикарството нямат място в живота ѝ, но съм ѝ невероятно благодарна и заради факта, че има 10 внуци, към които се отнася по един и същи начин. Никой не е по-специален от другия и дори не съм сигурна дали си дава сметка колко високо оценяват това децата ѝ.
Знае кога да запази мнението си за себе си
Имало е доста случаи, в които свекърва ми е можела да се намеси. Можела е да ни стовари тонове съвети, докато израствахме като семейство. Дори когато минахме през борбата с безплодието, преди да се роди дъщеря ни, нито веднъж не даде непоискан съвет. Дори и да не е разбирала или одобрявала лечението, през което преминахме, не каза нищо освен "Ще се молим за теб!" Със съпруга ми чувствахме подкрепата ѝ, въпреки че не сме говорили много за това. И когато дъщеря ни се роди, тя изслушваше историите ни и не се възмущаваше от това какви родители сме, което, сигурна съм, беше доста по-различно от това, с което е свикнала.
Съпругът ми е човекът, който е днес, благодарение на нея
Може би най-важното нещо е, че свекърва ми е отгледала добър, мил и любящ син. Научила го е как да се отнася с една жена и какво означава да се грижиш за семейство. Първата връзка на дъщеря ми с мъж ще е с баща ѝ и благодарение на доброто възпитание от родителите му, дъщеря ми винаги ще знае, че татко ѝ е един от добрите – точно такъв човек се надявам, че ще доведе вкъщи някой ден.
„Елена е много крива днес, сигурно е в цикъл“. Тези коментари все още са често срещани и не особено полезни. Схващането, че сме толкова подвластни на хормоните си, че изобщо не умеем да контролираме поведението си и си падаме малко луди в определени дни от месеца, - отдавна служи като оправдание на хората, които подценяват жените. Науката обаче не подкрепя тази теория.
И все пак - хормоните наистина играят известна роля в поведението на жените. В интервю за британското издание The Guardian биоложката Марти Хаселтън казва: „Хормоните не ни правят луди, нито пък ирационални. Те ни дават тласък.“
Този тласък може да доведе до доста комични ситуации, както много жени признават. Bored Panda събира най-шантавите случки на "жени под влияние на хормоните", споделени в социалните мрежи:
Опитах се да приготвя омлет. Тотално го оплесках. Плаках истерично и си казах, че не мога да изям тая помия. След 5 минути я изядох. Докато хапвах, по телевизията вървеше реклама за малтретирани магарета, затова пак се разревах. Три години по-късно още финансирам отглеждането на магаре на име Фред.
Веднъж изригнах срещу служител в кол център на банка. Грешката беше тяхна, но аз прекалих. Казах на човека да си завре ипотеката отзад, разкрещях му се няколко пъти и затръшнах телефона. Ревах в продължение на 45 минути. После се обадих на служителя, извиних се и го умолявах да не заличават ипотеката ми. Накрая банката ми се извини с огромен букет цветя и писмо, което гласеше, че понеже разговорът ми със служителя е бил записан, вече го използват при обучението на нови кадри. Явно са пуснали записа по време на съвещание в централния офис в Лондон.
Мъжът ми пръдна толкова мощно, че се разплаках от страх. И понеже той се скъса от смях, аз побеснях и му казах, че искам развод и че трябва да обявим къщата за продан. После плаках, защото щях да остана бездомна. Заради една пръдня…
Бях в напреднала бременност и СЕ НУЖДАЕХ от сирене. Затова отидох в магазина, но друг успя да грабне последното парче, което исках. Хванаха ме лудите и започнах да преследвам крадеца на сирене из магазина. Накрая използвах невниманието му, за да открадна опаковката от количката му, и се засилих към касата колкото ме държаха краката.
Получих тотален нервен срив, защото бях купила грешния размер скариди. В яда си започнах да ги разхвърлям из къщата, подхлъзнах се на една и се проснах на пода. Лежах, оградена от скариди, и плачех.
Съпругът ми се върна от работа и ме завари на пода, ревяща. Бях бременна в 12-ата седмица и вегетарианка. Между хълцанията успях да изрека „Имам… нужда… от… пиле“. Накарах го да ме заведе до KFC и изядох цяла кофа пържени крилца съвсем сама, все още плачейки.
Изрязах пръстите на всички чорапи на бившия, защото ме вбеси.
Малко след като родих втория си син, свекървата се появи вкъщи, за да ме критикува, вместо да помогне. Направи коментар, който сметнах за неуместен, затова ѝ казах да се маха. Докато слизаше по стълбите, аз минах покрай шкафа със съдове за готвене. Хвърлих 3 тигана по нея, преди да се скрие зад завоя, а четвъртият се удари в стената и я последва по коридора. Междувременно я бях настигнала и я ударих по задника с тигана, преди да успее да излезе през входната врата. Това беше най-славният ми момент.
Плаках и започнах да мисля как с половинката ми да си разделим покъщнината, след като се бе държал лошо с мен… в съня ми.
През първия триместър от бременността мъжът ми ми показа смешно клипче на грозно куче. Разплаках се, защото кучето носеше моето име.
Така ме беше ударил предменструалният синдром, че след караница с тогавашния ми приятел хванах автобуса за Хийтроу и се качих на изчакващ полет за Торонто. Когато пристигнах в къщата на леля си в Торонто, разбрах каква драматизираща идиотка съм била.
Веднъж сготвих печено пиле за мъжа си (тогава ми беше само гадже). Поднесох му пилето в хола, върху табла. Дадох му прибори. И той каза, „Вчера ядохме пиле“. Вдигнах таблата и приборите и, без да обеля и дума, хвърлих всичко в кофата.
Бременният ми мозък забрави думата „хладилник“, затова използва „студен шкаф“. Гаджето ми, естествено, се скъса от смях. А аз плаках с часове с мисълта как може да е толкова безчувствен…
Получих нервен срив (и шефът ми ме изпрати у дома), защото KitKat-ът ми се заклещи в автомата.
Разплаках се на работното място, защото не можех да намеря вилица за обяда си. Даже се скарах с шефа си. Накрая седнах нацупена зад бюрото и осъзнах, че съм си поръчала супа и всъщност ми трябва лъжица.
По темата:
Здравствуйте, дорогие женщини! Красимира и Елисавета вернулись из Малдиви, за да пагаворим за една агромна опаснаст - изчезване на наши яйцеклетки и защо трябва да падарим внуче на наша свекърва.
Надявами са да будем палезни и гледайти и след финални надписами!!
Вече сме засягали темата за свекървите и отношенията им със снахите, но, както всички знаем, проблематиката е неизчерпаема и винаги са добре дошли още и още примери. Днешния текст допълва добре картината, обрисувана до момента от текстовете Как да не се превърнем от “мамо“ в „свекървище“ и Как да разпознаем сигурните знаци, че свекървата не ни обича. Оставяме името на авторката ни в тайна, по нейно желание, но сме сигурни, че в този разказ могат да се разпознаят ДОСТА снахи (а може би и свекърви!).
***************************************
Знам, че темата е банална, но нека ви разкажа историята за моята нова МАМА.
Надявам се да разберете, че не целя да засегна никого или пък да мрънкам. Това е опит, който искам да споделя с вас, с малко или повечко хумор. Една от многото истории за неразбирателство между поколенията и „родите“.
Мислех си, че като съм решила да не се женя, няма да има нужда да наричам някого с думата “свекърва”... Да, ама не. Няколко години живеех в град, далеч от родния. След решението с партньора ми да имаме бебе, МАМА незнайно как стана всекидневна тема на разговор и дрязги между нас.
Първо бяха съветите относно протичането на бременността, после дойде уникалната идея да се преместим при нея, за да ни помага с бебето. Последва ремонт, надежди, безумни караници с мъжа ми понеже той заяви, че с МАМА сме се съюзили срещу него.
Наистина, дотогава я чувствах близка и даже няколко пъти се карах със собствената си майка, мислейки че другата е „по- права“. Но мина време, бебето се роди (в родния ми град) и аз хукнах да се връщам при МАМА и да започвам живота си в идилия.
Всичко, естествено, се оказа пълната противоположност на очакваното от мен, даже някои неща ме изненадаха (а не е като да ми липсва фантазия). Няма да изпадам в подробности, само ще вметна как мъжът ми лежи седмици наред на канапето, МАМА му готви, МАМА му вдига чиниите, МАМА взима бебето, друса го, подмята го и не се интересува, че някой там е принуден да гледа нейното бебе, на 30 години, което тя не е възпитала грам, а моите мисли са “Какво ли ще направи с моето?”
Мъжът ми твърдо не пожела да погледне истината в очите и да ми помогне.
МАМА беше превзела моето място по един грешен и много извратен начин. Реших да се помъча да се справя със така създалата се ситуация, повтаряйки си, че аз и само аз съм си виновна. След два умопомрачителни месеца, борейки се с нея и със следродилната депресия, не издържах и сметнах за най-правилно да изясним нещата помежду ни.
Последва мое изнасяне в декемврийски студ с тримесечното ми бебе, 11-годишното куче и каквото успях да събера в колата… Как къде? При моята мама, на 400 километра оттам. Ако сега трябва да го направя, може би бих се замислила - но тогава това беше съвсем логично за мен, за миг не се притесних какво би могло да се случи по път. Все щеше да е по- хубаво от това, което ми се случваше при МАМА.
Мъжът ми се присъедини. Изкарахме празниците далеч от всички лоши мисли и емоции, посрещнахме Нова Година и си пожелахме всичко да е по- хубаво през 2017-та.
Да, ама отново не! МАМА пак присъстваше... дори и само по телефона. Тя умело и с опит майстореше и настройваше сина си, ревеше и се тръшкаше, че не е до внучката си и че е сама. Добре че другият ú син се обвърза, та да има на кого да прехвърли за малко вниманието си.
Дойде и заветният ден, в който мъжът ми беше на път в чужбина и ми каза: “МАМА идва, иска да види малката”.
Задавих се. За миг през главата и сърцето ми минаха милиони мисли и чувства. Втресе ме. Щях да припадна.
Казах си - „Ама как така, как ще съм сама с нея цели ТРИ дни?? Не един, не два… а ТРИ?!?” Мина повече от половин година от последната ни среща, а аз все още усещах парфюма ú... и той ме отвращаваше! Сипах си вино, после второ.. Е, вече идеята ми се струваше по-малко плашеща. Казах на мъжа ми – “СТРАХОТНО, толкова се радвам!!! Какво пък толкова, тъкмо ще види как живеем, ще види как се справям, току-виж съм я смаяла с успеха си като майка”.
Изпих още една чаша и си легнах с блажена усмивка и спокойна като мечка, намерила къде да спи зимен сън.
На другия ден МАМА дойде. Дойде с пълна сила и ми припомни защо не се разбираме.
От първия момент се нахвърли върху вече едногодишното ми бебе, което спеше, и се разцирика „на баба дететооооо, липсваше ли ти бабааа?“ (да вметна, че тя рядко говори,
принципно писука и крещи).
Разбирам, че е била в еуфорично състояние на радост, но все пак... И така, малката се разплака, гледайки я с една изплашена физиономия, защото не е свикнала да ú се крещи, а аз започнах с отчаяните опити за разсейване и успокояване.. но трябваше да прекараме почти час в тази атмосфера, защото и МАМА, и бебето не искаха да спрат да реват.
Накрая не ми остана друго, освен и аз да ревна. Гостуването официално беше започнало.
Ден първи.
След слуховия увод, наситил въздуха и въображението с дъх на умиране, започна игралната част на постановката, в която се разгръща същинският въпрос, натежал в мрака, но останал неизказан до момента: какво ще правим сега???
Е, как какво? Веднага към парка на разходка!! МАМА беше решена да блъска количката по паветата с токчета и сецнат кръст. Блъска тя, блъска и стигнахме до детската площадка. Там малката си има любими люлка и въртележка, които обаче на МАМА ú се сториха много опасни и мръсни, и не пожела да я сложи на тях.
Другите баби, лели и майки я заговаряха и я канеха да заведе малката при другите дребосъци, за да си играят, а тя като опарена, че някой иска контакт с нея, се усмихваше и рязко сменяше посоката. След като ú писна и се поизмори, защото бебето вече е 11 килограма, каза с величествена гордост „На нея ú се спи“ и тръгнахме да обикаляме парка.
Последваха безброй оплаквания колко е мръсен въздухът в София и как ú се вие свят, а аз си мислех как да ú задам въпроса “Защо не си остана у вас тогава??”
След около три часа се прибрахме. Изморени и видимо изнервени. Дъщеря ми, разбира се, не беше спала и минута. Естествено, МАМА не я остави да поспи и вкъщи, ами веднага се хвана да я разнася из апартамента и да коментира вкуса ми за дрехите на малката. Вечерта беше повече от конфузна.
Легнахме си.
Ден втори.
Добро утро, навън вали из ведро, в мен също! МАМА спи до късно, аз правя закуски и се радвам на малкото време, което имам за себе си. Но не задълго. МАМА става. МАМА е събудила и детето. МАМА иска да види какво има за закуска и, естествено, не остава без коментар. “Закуската е тежка.” “Детето много плаче сутрин – защо?”
Защото се плаши, когато някой в къщата пищи от сутринта!
Както и да е, наливам се с кафе и се моля денят да мине като за секунда. Споменах, че навън вали, а всички знаем какво значи това - луд купон с МАМА цял ден сами вкъщи!! След няколко часа и безуспешен опит да изкъпе бебето „както тя си знае“ не издържах и ги заведох в Джъмбо на разходка. Но и там не бил чист въздухът, и миришело на химия. И там ú се вие свят, много е светло и въобще как може навсякъде да е толкова гадно?!? Защо не си стоим вкъщи?
Е как защо... защото има огромен риск да ти се случи нещо лошо, казвам си аз и продължавам да се усмихвам и да вдигам рамене.
Прибираме се. След няколко часа, за да стопи напрежението, моята майка предлага да отидем до кварталната кръчма за вечеря и да хапнем там. МАМА се стъписва, че водим детето по ресторанти, при това късно (18:00 часа ), да яде там, при всички тези хора и.. и .. и ..Аз се правя, че не съм чула и почвам да обличам дъщеря ми. МАМА отказва количката и я мъкне като чувал с токчетата и болния кръст няколко преки.
Сяда. Не иска да си поръчва, но накрая гладът печели. Яде. Оплаква се, че не е кой знае какво. Става и мъкне бебето обратно до нас, след което ляга, понеже вече не си усеща кръста. Аз заспивам по-щастлива от всякога, защото утре е ден ТРИ!!
Ден трети.
Седем сутринта, всички спят, а аз подскачам от кухнята в хола и обратно, правя тържествена закуска... ПОСЛЕДНАТА. След няколко часа мъчението ще е приключило. И часовете минават. И тя си заминава. И всичко остава само спомен. Даже направих снимка. Снимка, която само аз си знам какво значи. Първата раздяла след първото гостуване на МАМА. Не знам дали някога нещо ще ме накара да изпитвам такава радост. Чиста и неподправена. Никога не бих си принтирала нейна снимка, но тази ми е в рамка. И винаги ме кара да се усмихвам.
Ден четвърти.
Събудих се спокойна. Мъжът ми се върна и ме попита: “Как си изкарахте?”
Страхотно, отвърнах аз и показах снимката за доказателство. Толкова се бях ухилила, че той чак ми повярва.
Няма нужда да сте Грег Фокър от „Запознай ме с вашите“, за да усетите колко неловко може да е запознанството със семейството на половинката. Родителите на партньора ви не са прекарали десетилетия в отглеждането ви и не са се научили да оценяват малките ви несъвършенства, които ви правят иначе толкова симпатичен човек. И изведнъж тези напълно непознати хора се превръщат във ваше семейство, за чието сплотяване определено трябва да се положат грижи.
В един идеален свят спечелвате сърцата на всички новопостъпили роднини без да правите компромис с (иначе прекрасната) си същност и всички се разбират чудесно без много зор. Не се притеснявате как ще разпределите семейните обеди по Великден и Коледа, защото и вашето, и семейството на партньора са разбрани и мили хора, и някак естествено се получава да няма ощетени.
Да се интегрирате в чуждо семейство е достатъчно голямо предизвикателство, дори и без да отчитате допълнителните препятствия като телесната миризма на чичо Георги, това, че свекървата искрено вярва, че илюминатите пускат химикали от небето и това, че най-невинното изречение, казано насаме пред леля Любка се превръща в страшна клюка (което, за жалост, научавате по трудния начин).
Как се очаква от вас да се оправяте с тумба откачалници, които каните в живота си, само защото обичате един конкретен от тях?
В името на желанието ни за хармонични и сплотени семейства обобщихме най-често срещания роднински натюрморт и как да се оправяте с него.
Ако вече пета година все вие плащате сметката в ресторанта, когато излизате със сестрата на половинката си и мъжа ѝ, въпреки, че тя работи в международна компания, а той има собствен бизнес, сигурно сте стигнали до два извода. Първият е, че ужасно много обичате половинката си ВЪПРЕКИ сестрата, а вторият е, че сте ужасно търпелив човек (очевидно и платежоспособен). Хващате се как търсите повод да откажете поредната покана за среща навън, която отново ще приключи за ваша сметка (буквално).
Какво можете да направите?
Променете собственото си поведение, за да промените ситуацията. Наистина е важно да уважавате различията при хората. Поведението, което един би описал като „скръндза“, може за друг да е „спестовно“. И понеже е адски трудно да промените друг възрастен човек, по-полезно и спестяващо нерви е да се опитаме да променим собственото си поведение, стига да имаме нервите и търпението за това. Например да поканим сестрата и мъжа ѝ у дома, вместо да излизаме на ресторант. Опитайте се, ако имате търпението и нямате капка дребнавост, да се фокусирате върху изграждането на конструктивни решения, вместо да виждате всеки недостатък и кусур на въпросната роднина.
В един форум на майки попаднахме на оплакване от една жена, която разказва как свекърва ѝ непрекъснато разправя налудни истории с новия си мъж, от които нараво им увисва ченето. Явно жената сглобява изцяло измислени, протяжно дълги истории на база на дочути откъслечни разговори на други хора. В допълнение към това как разправя, че голямият й син я биел, бабичката не почиства след себе си и оставя локвички с урина в банята в къща.
Какво да направите?
Понякога наистина просто трябва да преустановите контакт с някого. Имайте предвид, че да скъсаш контакта с раздразнителен и агресивен близък е истинско геройство. Когато някой се държи грубо с нас или ни обижда, не става дума до това да се опитаме да не се конфронтираме с тях или да им угаждаме, за да не се ядосват. Става дума за това да направим нарочен избор да спрем да общуваме изобщо с хора, които се държат зле с нас, без значение дали са роднини или не.
Чухме за случай, в който свекървата на новоомъжена жена ,ведомила младото семейство, че си е направила резервация в същия хотел, в който ще отседне и младото семейство на за сватбеното си пътешествие. Не разбрахме да е последвала реакция от страна на младоженеца, но се надяваме булката да е предприела действия, за да не се превърне семейството в ходеща древногръцка драма.
Какво можете да направите?
Поставете граници заедно с партньора ви. Всеки трети човек, без значение дали е роднина или не, може да увреди отношенията на една двойка. Отношенията между двамата може да се съсипят тотално, ако единият от двамата силно се влияе от мнението на трети човек, без значение дали става дума за съвет каква кола да си купят или как да си гледат децата.
Ако искате да запазите свещената неприкосновеност на връзката си, вие и партньорът ви трябва да построите защитен вал около семейството си. Когато устоявате на външно влияние като двойка, позицията ви стои много по-сериозно и, вярвайте, роднините, и в частност конкретно една, се научава да се обажда, преди да ви дойде на гости и да ограничи идванията си у вас до разумна бройка.
Няма да открием топлата вода, ако кажем, че има не едно и две семейства, в които жената е смятана за почти втора ръка човек, защото родителите ѝ не са професори или адвокати, или инженери. Намеците и скритите подигравки могат да разбият връзката ви, ако в началото изберете да не стигате до караници и да си затворте очите.
Какво можете да направите?
Отговаряйте на коментарите, но само, когато сте спокойна. От една страна не е продуктивно да игнорирате даден проблем, от друга обаче да го направите, когато сте афектирана, може да има много неприятни последствия. Гневът може и трябва да се използва като инструмент за промяна, но само когато сме спокойни и можем да се овладеем. Дали ще броите до 10, ще се разхождате или ще вземете мента, глог и валериан, изчакайте малко преди да обясните на въпросните персони какви тъпаци са.
„В нашето семейство не говорим/правим/ядем/пишем/ходим и т.н. така. Ще те науча как.“ Да, това е истинска реплика, казана от свекървата на младата булка, за да може жената да знае още отначало какви са правилата в семейството. С такова начало очакваният край е ултиматум кой да дойде в болницата при раждането на първото дете и други подобни неприятни сценарии.
Какво можете да направите?
Избирайте битките си внимателно. Хората с мания за контрол концентрират вниманието и върху детайлите и са винаги готови да използват всяка възможност за надмощие и демонстрация на авторитет. Ограничете конфронтациите с такъв човек само за наистина важни неща, които имат значение в живота (в това число и примерът кой ще идва и кой - не при раждането на първото дете). Дребните неща не си заслужават караницата. Не забравяйте, че такива хора само упражняват контрол, но не подлежат на такъв. Промяната у тях е много трудна, затова агрументите ви не трябва да са опит за налагане на вашата воля, а нещо като здравословна критика и търсене на консенсус, колкото и чуждоземско да звучи.
*За някои мнения и съвети са ползвани заемки от Proactiveparenting.net.
Възможно е да откачате, но се съмняваме. По-скоро наистина вярваме, че сте забелязали сигнали, че свекървата много не ви долюбва и търсите потвърждение дали това е просто параноя, или наистина тази жена се надява някоя саксия с мушкато да падне отгоре ви, докато се прибирате от работа.
Допускаме, че свекърва ви е злобно, критично същество без усещане за границите на чуждото лично пространство. Най-вероятно ви кара да се чувствате като във вечна отбранителна военна част и усещате как всеки ден плащате лепта за тази битка в отношенията с партньора си.
Може на някой да му е смешно, обаче да знаете, че според проучване лошите отношения между съпругата и свекървата могат не само да влошат брака, но и да го разтрогнат.
Психолозите, хората, които са се качвали на Еверест и самите свекърви препоръчват да подходите със съчувствие към свекървата и да се опитате да я разберете.
А на първо време да се убедите в това дали наистина ви мрази или просто днес не ѝ е ден, а вие сте параноична истеричка.
Много ехиден начин да обидиш някого е да му направиш двусмислен комплимент. Може дори да не се усетите, че ви обиждат, не всеки използва ума си по предназначение, а не като хралупа (ЕТО, ВИДЯХТЕ ЛИ!!!!). Обаче когато се усетите, наистина боли.
Когато всички са излезли от помещението и сте останали само двете, тя използва възможността да каже нещо злобничко или да направи гаден коментар. Ако не ви харесва, свекървата може и да не каже нещо гадно пред другите роднини, защото според психолога Сюзън Нюмън тя смята, че ѝ отнемате детето. Обаче когато сте насаме, няма да пропусне да ви жегне - иначе пред другите се прави на хрисима.
Без значение дали си седите вкъщи да гледате децата или ръководите собствена интернет компания, работата ви е голяма част от вашата идентичност. В крайна сметка прекарвате по-голямата част от деня на работа. Всеки, на когото му пука за вас, се интересува как си прекарвате деня. И в идеалния свят това би трябвало да интересува и свекървата. АМА УВИ - НЕ.
Може да ви купува непрекъснато козметични продути за мазната ви кожа. Може като ви поднася подаръка, да ви спомене за мазните ви разширени пори, които този крем може да оправи. Кажете ѝ, че сте голямо момиче. И наблегнете, че можете сама да решите с какво да си мажете порите, много благодаря!
Ууппсс! Не беше нарочно, ще каже тя, а вие ще се чувствате като откачалка. Това е и целта – да ви накара да се чувствате неудобно и нежелана. Семейните сбирки би трябвало да са забавни, а не да ви карат да се чувствате като жертва. Помнете, че истинският нрав на хората си личи по това как решават да постъпят.
Това е изказаното нежелание да присъствате. Свекърва ви нарочно ви изключва от поканата в семейно събитие или дейност. Това не е просто намек, че не ви харесва, това показва и липса на възпитание и откровена грубост. Може да ви стане по-добре, като прочетете, че според експерти свекърва ви нарочно не ви кани, защото вече вие сте жената, която познава сина ѝ най-добре.
Освен ако не живеете на село, в някоя гора или пещера по съвсем еко и анти-електричество и съвременен свят, знаете, че всеки пази снимки на всичко някъде в дома си. Ако сте женени, в дома на свекървата неминуемо би трябвало да има поне една фотография на сина ѝ с вас. Дори и да е от сватбата. Много е вероятно и сама да сте ѝ подарили такава след сватбата. Но ако не просто не ви харесва, а откровено ви мрази и в червата си, вместо ваша снимка със сина ѝ може да има негова с бившата. Съжаляваме.
Едно от най-болезнените неща, които някой може да направи, е да ви накара да се съмнявате в себе си и да подкопае самочувствието ви. Ето някои примери, публикувани от Huffington Post:
Публикува клип с тренировка във Фейсбук, тагва вас и дъщеря си, и пише отдолу: „Вече нямате извинение защо не спортувате.“
Казва ви: „Знам, че отлагаш децата за малко по-късно, обаче вече си остаряла.“ Нямам още дори 35!
Свекърва ми открадна тесте с покани за сватбата ни. Искаше да ги даде на нейни приятели, които ние не искахме да каним. Искахме малка, интимна сватба с най-близките. Не познавахме дори един човек човек от хората, които тя доведе.
Аз: „Не харесвам футболът.“
Свекърва ми: „Ами той е само за интелигентни хора.“
Още се съмнявате дали ви мрази? НАИСТИНА ЛИ?! Абсурдно грубо е да разказваш разпалено за бившите на сина си. Също така е и признак, че на мястото на възпитанието, свекървата ви има малка брадвичка, с която да дялка по семейния ви живот. Това е откровена форма на липса на уважение към вас. Най-доброто, което можете да направите, е да не ѝ обръщате внимание. А можете и да ѝ кажете, че блъфира. Нека викне бившата, да ви докаже колко миличка и добричка е била.
Особено много боли, когато имате деца и ако го прави пред децата. Не само че гадната свекървичка няма усещане, че нарушава границите на вашето лично пространство, но и осмива решенията и преценката ви.
„Много се извинявам, но не вярвам, че наистина някога си чела научно списание и си го разбрала!“
Тру стори.
Знаете ли какво е „проекция“? Това е, когато свекърва ви обезценява успехите и постиженията ви, защото някога тя самата никога не е успявала да удовлетвори своите родители и те никога не са били доволни от нея. Помислете върху това. Не вярвайте на думите ѝ и не позволявайте да смачка самочувствието ви.
Още не сме свършили, скрол надолу
Освен ако не готвите/чистите/раждате/кърмите/работите/говорите/мислите/живеете по абсолютно същия начин, както в нейното семейство, значи сте обект на подигравка и обида, понеже „не правите нещата правилно“. Вие сте семейство с тази жена и както вие сте приели родата на сина ѝ, тя би трябвало също да се сближи, доколкото е възможно, с вашите роднини.
Понякога това е маскирано като уж доброжелателното споделяне мъжът ви какво ѝ е споделил тайно за вас, а тя ви го издекламира зад гърба му. Също не е ок.
Ако свекървата ви обиди или се заяжда с вас пред хора, партньорът ви трябва да се намеси. Най-малкото трябва да напомни, че вашето семейство – това между вас и партньора ви – е суверенна и отделна единица. Целта на обществената критика или обиждането на публично място е да ви унижи и омаловажи. Така че както вие сте голямо момиче, което може да се грижи за себе си, така и партньорът ви и свекърва ви трябва да се държат като възрастни хора към вас.
