Може би сте сред Фейсбук потребителите, които наскоро са били подведени от свой приятел в социалната мрежа да отворят един линк. Линкът се получава като лично съобщение, придружен с текст "Прилича на теб". Кой не би отворил, за да види кой пък толкова прилича на него!? Всъщност това е измама и преди да "обвините" приятеля, който ви го е пуснал, трябва да знаете, че той няма никаква вина. Божидар Божанов (IT експерт, предприемач и основател на компания за информационна сигурност) обяснява какво всъщност е това и защо се прави.
Много хора са получили съобщение "прилича на теб... 
" с линк. Линкът води към фишинг страница, в която хакерите искат да си напишете потребителското име и паролата. След като ги напишете, те вече имат достъп до Фейсбук акаунта ви и започват от него да изпращат съобщението. Така си набавят вероятно десетки хиляди Фейсбук акаунти. Ще ми се да коментирам поне четири аспекта на тази хакерска кампания:
Всеки имейл доставчик (Google, Microsoft) има прилична фишинг защита. Фейсбук изглежда няма. Има много индикатори, по които може да се познае автоматизирано, че линкът е фишинг, но Фейсбук явно не се справя. За пореден път.
Не отваряме странни линкове, не си пишем паролите просто защото са ни ги поискали. Например съмнително е, че от месинджър отваряте линк и то ви иска парола за месинджър (нали сте логнати?). Ако сте си написали паролата - сменете я веднага.
Тя не е стопроцентова защита от фишинг, защото фишинг страницата може да поиска (и получи) втория фактор, но това усложнява работата им, прави влизането възможно само еднократно и дава повече време на жертвата да се усети, че нещо не е наред.
Доколкото разбрах от потърпевши, IP адресът, от който се получава достъп, е в София (според Фейсбук). Предстои да видим дали компрометираните акаунти ще бъдат използвани като тролове за писане на коментари под политически публикации и в популярни групи. ГДБОП също трябва да направи разследване, като поиска данни от Фейсбук.
Киберпрестъпленията имат сериозен ръст в последните години, а технологичната готовност на бизнеса и на гражданите (а и на институциите) изостава. Изостава и регулаторната рамка. Най-пресният пример за значима кибератака е в САЩ, където ransomware спря най-големия петролопровод. Най-вероятно също след фишинг атака (използвана за вкарване на ransomware).
Pink няма как да не е сред любимите ви майки-знаменитости - адски истинска и забавна е и освен това няма цедка на устата. А тези дни отново ни напомни защо я харесваме, публикувайки в Instagram опит за семеен дзен портрет с двете си деца - 2-годишният Джеймисън и 8-годишната Уилоу.
Ако точно в момента не се опитвате да укротявате утешавате своето 2-3-4-годишно дете, притежаващо неизчерпаемата способност да кръжи като дрон над главата ви, вероятно кимате с разбиране. И вече си поръчвате тениски с тези прости, ясни и обобщаващи живота на майката надписи (НЕ СЪМ УМОРЕН/А - за диването; СТРАШНО СЪМ УМОРЕНА - за вас).
За жалост, освен стотиците хиляди харесвания, нямаме идея колко точно милиона майки споделят идеята да плъзнат по широкия свят с подобна екипировка. Pink блокира коментарите в профила си след няколко случая, в които постовете ѝ бяха залети от токсични обвинения и размахване на пръст.
Пикът беше ето тази семейна снимка, на която, според някои от последователите ѝ, "семейството злоупотребява с пеликана" (защото Джеймисън си е свалил гащите)...
Така или иначе, 6.7 милиона души продължават да я следват и много от тях, надяваме се, да осъзнават, че и на най-известните работещи майки децата им ходят голи и боси (както и без слънцезащитен лосион, каски, наколенки и пр.):
Приятно лято и споделяйте и вашите чудни летни семейни снимки!
Още:
Независимо дали на тийнейджърите им харесва, или не, техните родители са супер активни в социалните мрежи и изглежда изобщо нямат намерение да се оттеглят от там, пише BBC.
От една страна, за децата това е удобен и бърз начин да се свързват с родителите си или да ги бъзикат как си правят селфи и боравят с емоджитата.
Но прекрачват ли границата родителите, когато споделят снимки на децата си във Facebook без тяхно разрешение (и освен това нямат никаква идея от настройките за поверителност)?
Явлението "Sharenting" - масовото споделяне от родителите на снимки на децата им - е в новините, след като актрисата Гуинет Полтроу публикува снимка с 14-годишната си дъщеря Епъл Мартин по време на ски.
Повече от 160 000 души харесаха снимката, но Епъл не беше толкова радостна и писа от личния си акаунт в Instagram: "Мамо, вече обсъждахме това - не можеш да публикуваш нищо без мое съгласие." (Полтроу отговори: "Дори не ти се вижда лицето!")
Много от феновете на Палтроу твърдят, че като майка тя има пълното право да споделя снимки на дъщеря си. Но други казват, че децата заслужават право на лична неприкосновеност.
Защо темата е важна?
Децата не могат да се регистрират в повечето социални мрежи, докато не навършат 13 години - което означава, че някои тийнейджъри, които спазват правилата, изпадат в шок, когато най-накрая си направят профил в някоя мрежа.
19-годишният Конрад, разработчик на софтуер в Испания, казва, че е бил изумен, осъзнавайки, че родителите му са публикували негови снимки онлайн. "Майка ми имаше Instagram, преди аз да имам телефон - така че не знаех, че е публикувала мои снимки, казва той пред BBC.
"Наистина не ми харесва снимките ми да са онлайн - дори не публикувам такива в моя Instagram профил. И когато последвах майка си и видях, че съм навсякъде в страницата ѝ, я помолих да свали всичко, за което не съм дал разрешение. Конрад добавя, че майка му е разбрала опасенията му и е действала бързо, за да се справи с проблема.
Той казва, че при откриването на снимките е почувствал "нахлуване в личния му живот". Особено го притеснили фотографиите от ранното му детство в акаунта на майка му, до който всеки има достъп. "Не искам онлайн да има снимки от моето детство, това е много интимно нещо", казва той, добавяйки, че е притеснен и от "алгоритмите за разпознаване на лица".
14-годишната Соня има подобен опит, когато се присъединява към Twitter и Facebook: „Когато видях снимките, които майка ми от години е публикувала във Facebook, се почувствах засрамена и напълно предадена, казва тя.
"Там, в абсолютно достъпен за потребителите на мрежата профил, бяха всичките неудобни моменти от детството ми: писмото, което написах на феята на зъбите, когато бях на 5 години, снимки, на които плача, когато бях малко дете, и дори снимки от почивка, когато съм била на 12-13, за които не знаех."
Не всички обаче са против това. 23-годишната Шарлът казва, че това е "съвсем нормално" и че е свикнала майка ѝ да споделя нейни снимки във Facebook. Била е на 13, когато майка ѝ започва да го прави. "Мислех, че е неловко, но не бях разстроена дотолкова, че да я помоля да ги махне. Не виждам защо тя трябва да иска разрешението ми - тя е моя майка."
Може ли „sharenting“ тенденцията да бъде опасна?
За Сара (името е сменено), 29-годишна медицински специалист в Хонг Конг, най-тревожно в случая е значението на неприкосновеността на личния живот. "Когато бях на 21 години, майка ми ме тагна във Facebook и видях, че е публикувала няколко мои снимки от времето, когато съм била бебе", споделя тя пред BBC.
"Настройките ѝ бяха публични, така че ми се стори много опасно. Не исках снимките ми като бебе да изтекат навсякъде в Интернет, а и знаех, че с Google може да търсите името на някого, използвайки негови снимки..."
Експертите твърдят, че sharenting може да насърчи кибертормоза
Андра Сийбек, професор по медийни изследвания в Университета в Тарту в Естония, е провела няколко проучвания за "sharenting". При едно от тях, включващо естонски деца от 9 до 13 години, тя установява, че на децата им харесва „родителите да споделят положителни неща за тях“, но „има големи разлики между това, което децата и родителите смятат за хубави снимки“.
"Децата не са доволни, когато родителите споделят снимки, на които не са с прическа или пък с дрехи, които не харесват.", казва Сийбек. "Родителите може и да не виждат в това голяма проблем, но то може да повлияе на представата на подрастващите за самите тях или да доведе до кибертормоз."
Друг потенциален риск от явлението "sharenting" е "цифровото отвличане", казва професора - т. е. непознати да използват публично достъпни снимки на деца за измамни или сексуални цели.
Трябва ли родителите да приемат по-сериозно недоволството на децата си?
Професор Сийбек казва, че много родители смятат, че като възрастни те са отговорни за детето си и не се нуждаят от неговото разрешение, стига да са преценили, че споделянето на снимките не причинява никаква вреда. Тя обаче твърди, че родителите трябва „абсолютно“ да приемат по-сериозно темата за личната неприкосновеност, когато става дума за собствените им деца.
Родителите често определят строги правила за използване на интернет за децата си, за да защитят личния им живот, но „правилата изглежда са приложими само за деца, а не за възрастните в семейството“, добавя тя.
И Конрад, и Сара казват, че родителите им първоначално са отхвърлили опасенията им - отчасти поради липсата на разбиране за неприкосновеността на личния живот в интернет. Майката на Конрад в крайна сметка е разбрала проблема, но майката на Сара е била обидена.
"Не мисля, че много родители разбират киберсигурността толкова добре, колкото ние, защото тяхното поколение е родено без интернет.", казва момичето. Добавя, че майка ѝ все още публикува снимки без нейното разрешение, но Сара вижда подобрените настройки за поверителност в профила ѝ като разумен компромис.
"Слава богу, че майка ми още не знае как да използва Instagram", казва още Сара и признава, че разбира, че за много родители, споделянето на снимки на децата им е начин да изразят любовта си.
