Текстът е създаден с подкрепата на Лидл България.
Ще кажете поредната диета. Не е. Планетарната диета може да спаси света и сме абсолютно сериозни. Според Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие емисиите от глобалното животновъдство представляват 14,5% от антропогенните (с човешки произход) парникови газове. Графиката на Световната банка показва, че през 2014 г. 70% от извличаната прясна вода е използвана за земеделие – което се очаква да нарасне с още 15% до 2050 г. Всъщност, освен че се храним не особено здравословно, по този начин убиваме бавно и планетата си.
Планетарната диета е разработена от екип учени от EAT-Lancet и съчетава две на пръв поглед трудни задачи: да ни осигури балансирано, пълноценно и здравословно хранене и в същото време да не съсипваме планетата, докато ядем поредната пържола.
Комисията EAT-Lancet идентифицира две ключови цели. Първата се фокусира върху здравните ползи от планетарната диета, а именно да се предотвратят около 11 милиона смъртни случаи годишно, свързани с храненето, както пишат учените от EAT-Lancet в доклада си. Втората цел е насочена към намаляване на екологичните въздействия от хранителното производство. Това включва комбинация от няколко стратегии – глобално преминаване към по-здравословни диети, подобряване на практиките на хранително производство и намаляване на загубата и отпадъците от храна. Чрез промяна в начина на производство и потребление на храна целта е да се намалят негативните екологични ефекти като емисиите на парникови газове и прекомерната употреба на ресурси.
Научно обоснованата планетарна диета предлага здравословен модел на хранене, който не изключва нито една хранителна група, но приоритизира консумация основно на продукти с малък въглероден отпечатък: плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, варива, ядки и ненаситени мазнини, както и умерен до нисък прием на риба и морски дарове, птици, картофи, млечни продукти, червени меса, захар и наситени мазнини.
Графика на планетарната диета на база средното дневно количество калории за човек – 2500 калории.
Идеята е да се намали консумацията на червено месо – до около 14 грама на ден, според препоръките на учените в доклада. Допустим е прием на умерено количество риба, пиле, яйца (13 грама) и млечни продукти (250 грама), но те не трябва да бъдат основният източник на протеин.
Препоръчва се прием на не повече от 31 грама на ден добавена захар или около 6 чаени лъжички. Средният европеец яде почти 4 пъти повече захар и двойно повече сол, отколкото препоръчва Световната здравна организация.
Вместо наситени мазнини като масло и свинска мас се препоръчват ненаситени мазнини като зехтин, слънчогледово или рапично олио. Общият дневен прием на мазнини следва да е около 50 грама, предимно от растителен произход.
Може да се консумира до 250 мл на ден млечни продукти. Растителните алтернативи (соеви, ядкови млека) също са подходящи.
Препоръчителната дневна доза е около 230 г, включително хляб, ориз, овес, киноа и др.
В диетата се препоръчват 75 г варива, сред които боб, леща, нахут и др. Като те могат частично да заменят месото в чинията ви. А ядките заемат около 50 г за деня.
Замислихме се как пазаруваме, и по-точно как и дали супермаркетите ни помагат да се храним здравословно и с мисъл за планетата. В случая отправяме поглед към рафтовете на Лидл България, защото те са единствения ритейлър не само у нас, но и по света, който следва принципите на Планетарната здравословна диета и се стреми да променя асортимента си в унисон с тях.
Изглежда, че компанията се опитва все повече да гради философията си върху принципите на балансираното хранене и устойчивото потребление. Подкрепен от научната обосновка на планетарната диета, брандът ще разшири асортимента си с продукти на растителна основа в следващите 5 години. Друга цел, която си поставят Лидл България по отношение на осъзнатото хранене, е намаляването с 20% на добавените сол и захар в продуктите от собствените си марки. През 2023 г. са успели да постигнат това в над 100 продукта.
Плодовете и зеленчуците също са важна част от здравословното хранене. Тези в Лидл регулярно се тестват за 800 остатъка от пестициди в акредитирани лаборатории в Германия и Гърция.
Ако досега не сте чели етикетите на продуктите, има защо. Досадно е, надписите са дребни, а на повечето хора нутриентите не говорят нищо. Лидл улеснява всичко това с Nutri-Score – петстепенна скала от букви и цветове от A (зелено) до Е (червено), която дава информация за хранителните качества в 100 г продукт. Така лесно може да сравним артикули от една и съща продуктова група и да разберем кои имат по-здравословен хранителен състав и кои не са подходящи за ежедневна употреба.
Лесно е – продукт със зелен рейтинг A е по-подходящ за здравословна диета, отколкото продукт с червен рейтинг E.
Но не бива да сравняваме продукти от различни видове – например за киселото мляко, което често се оценява с A, B или C, Nutri-Score C е най-ниският възможен рейтинг. От друга страна, за масла, които често се оценяват с C, D или E, Nutri-Score C е най-добрият възможен рейтинг. Ето защо не е необходимо да се стремим да приемаме само продукти с Nutri-Score A или B. Храните, маркирани с D и E, също могат да бъдат част от балансираната диета, при условие че се консумират по-рядко и в малки количества.
В партньорство с Медицинския университет „Проф. д-р П. Стоянов“ – Варна, Национална асоциация по практическа диетика и интегративна медицина (НАПДИМ) и Асоциация Родители Лидл България проведе две национални представителни проучвания с респонденти между 16 и 70 години и сред деца между 7 и 14 години. Резултатите показват, че все повече хората осъзнават колко важно е здравословното хранене, но също така, че и голяма част имат трайно установени негативни хранителни навици. Като например факта, че най-често консумираните храни от децата в България са тестените изделия (59,1%), сандвичите (55,9%) и зърнените храни (32,7%). А само 5% от децата включват зеленчуци в закуската си.
Проучването показва също, че близо 60% от децата между 7 и 13 години участват в семейното пазаруване, като най-често добавят в количката захарни изделия (67,3%), чипсове (49,7%) и плодове и зеленчуци (34%). По-големите ученици (14–18 години) участват по-активно, като 59,2% купуват хляб и тестени изделия, а 53,1% – млечни продукти. Анкетата е част от дългосрочната инициатива на Лидл България #ХраненеСмисъл и извежда ключови тенденции в хранителните навици на децата на възраст между 7 и 18 години.
Ако искаме нашите деца да се хранят добре, можем да говорим по-открито и по-често с тях по темата, да им даваме свобода да избират какво да хапват, какво да пазаруват. Колкото и нерви да ви коства да вземете детето с вас в магазина, няма да съжалявате след това. Особено ако съумеете да му обясните защо избираме едно пред друго.
Текстът е създаден с подкрепата на Лидл България.
