Писмо по пощата за децата ви, а и за по-младите от вас вероятно звучи като нещо особено динозавърско, архаично, даже извадено от нафталина. Диана Алексиева обаче изтупва овехтялото усещане и посипва магически прах в цялата тази на пръв поглед остаряла ситуация. Диана е журналист и автор на Интервюто, продуцент на Поетите. От съвсем скоро тя е и човекът, който сътвори няколко приказни герои, чиято екзистенциална цел е да изпращат писма на децата.
Пак уточняваме, не по e-mail, не във Viber, камо ли в Messenger. Става дума за истинско хартиено писмо, от което още се носи ароматът на разпалилия се по хартията графит или химикал.
Героят, който изписва истории за децата и им ги праща до пощенската кутия, се казва Мишчо. С кого е в компания той и какви разкази забъркват за децата ще разберем от Диана Алексиева.
Диана Алексиева с Мишчо. Снимка: Личен архив
Кой е Мишчо и как се появи идеята за него?
Мишчо живее на улица „Копче“ номер 9 в Мишиград, под Перон 1 на Голямата градска гара. Мечтае да обиколи света с лодка и да има много приятели. Затова и пише писма. Истински, хартиени писма. И ги праща на децата.
Мишчо е подарък от баща ми – когато бях малка, той ми разказваше измислените от него истории за двама приятели – Мишчо и Жабчо. Тези истории, разбира се, аз съм забравила, но героите са останали в главата ми, както и приятното усещане да слушам гласа му, докато заспивам.
Идеята за писмата се появи това лято, когато осъзнах, че моите деца никога не са получавали писма по пощата. Мисля дори, че моето поколение е последното тук, в България, което е получавало писма по пощата.
И реших, че историите на Мишчо биха могли да стигнат до децата по пощата – за да им подарят онова магично усещане да очакваш и да получиш писъмце.
Първите писма вече тръгнаха в началото на ноември и се оказах права – много от младите майки наистина също не знаят, че писмото по пощата не идва за един ден, няма товарителница и пощальонът не звъни, когато ти го носи. Много са симпатични обаче, когато получат писмата. И майки, и деца се вълнуват еднакво!
Кои други герои правят компания на Мишчо и какъв е техният нрав?
О, историите на Мишчо са богати на герои и те се появяват един по един в историите му.
Мама Гризолина
Мама Гризолина е най-добрата майка и най-добрата готвачка на улицата, а и не само – ароматите от нейната кухня се носят чак до края на „Копче“, а понякога стигат до гладните нослета и в другите квартали. Всичките ми приятели обичат да минават покрай нас, защото винаги си тръгват с някой бонбон, ореховка или вкусно сусамено геврече. А, да, и докато готви, мама винаги си тананика.
Татко Мишолин
Татко е голям майстор – от стари части, намерени на Голямата градска гара и в околностите, прави различни изобретения. В неговата малка работилничка има какво ли не – жички, капачки, звънчета, магнитчета, болтчета, пружинки, зъбчати колела… На пръв поглед там цари пълен хаос, но той знае мястото на всяка една дребна частица в неговата работилничка.
Когато работи над някое от своите изобретения, е способен да изкара цели дни и нощи в нея. Надига глава само, когато мама Гризолина му носи нещо за хапване. Мечтае да изобрети истински чорапотърсач, защото в нашата къща много чорапчета са изгубили братчетата си. У вас как е?
Буба и Дуба – близначките
Тези двете са едновременно най-сладките и най-досадните сестрички на света. Шумни, бързи, смешни, бъбриви. Понякога си мисля, че не са само две, а поне 20. Обичат панделки, копченца, фибички, шнолички – истински момиченца!
Има още много герои, между които и най-добрият му приятел Жабчо, разбира се. Родителите могат да се запознаят с тях тук, а дечицата – във всяка поредна история.
Снимка: Личен архив
Без илюстраторката на поредицата „Писмата на Мишчо“– Габриела Петкова – Мишчо изобщо нямаше да е това, което е, да не кажа, че можеше и да съществува все още само в моята глава. Тя му даде чуден визуален образ – на него и на останалите герои. Писмата са придружени от нейни илюстрации. Ние не ползваме изкуствен интелект нито за илюстрациите, нито за историите. Странно е, че го споменавам, но според мен е все по-важно да се набляга на това.
Още не сме свършили, скрол надолу
Писмата, които след това достигат до децата, с какви поуки и истории са пълни?
Оставила съм Мишчо да разказва за себе си и приключенията си, и се надявам децата да се припознаят в тях, да открият част от семействата, приятелите си, емоциите си. Поуките не са ясно изведени като в приказка, нито са търсени.
Иска ми се по-скоро децата да се пренасят в един друг по-различен, въображаем свят, когато ги четат, да си доизмислят образи, картини, да се вълнуват заедно с героите.
Какво е за Вас писането на ръка и изчезва ли то? Какво остана в днешно време да пишем на ръка?
Аз съм съм завършила Факултета по журналистика към СУ по времето, когато се пишеше на ръка, така че може да си представите колко лекции сме изписали на ръка. Във време без Google и без компютри. Но от доста време ползвам компютър и когато ми се наложи да пиша на ръка, ръката ми като че ли е позабравила как се прави. Децата все още пишат на ръка в училище, учат и краснопис, което е чудесно.
Много обичаме да ни разказвате вашите истории, а ние да ги четем и да ги награждаваме. Така ще правим цяло лято. Този път конкурсът за читателски текстове е подкрепен от нашите приятели dm България и dm babybonus – вашия съветник по време на бременността и отглеждането на детето ви. Те ще наградят 5-ма от вас със страхотен сет от продукти на различни dm марки – всичките са ви любими. Ние от Майко Мила пък ще подарим на още 10 души най-новата ни книга „Майко мила, бременна съм!“.
Всички имаме истории, свързани с очакването, появата или първите мигове с бебето. И няма значение дали вече сме родители, дали говорим за близко до сърцето ни дете (племенник, внуче, дете на приятели) или тепърва ни предстои да имаме свое бебе. Така че може и да не сте били бременни конкретно вие, а да ви е развълнувала нечия друга бременност и да искате да ни разкажете.
Изискванията към текстовете можете да видите в края на материала. Очакваме ги до 25 август на konkursmaikomila@gmail.com.
Рафие Шерифова е майка на Мелин, която съвсем скоро е навършила 2 години. Рафие участва в конкурса с история, описана като писмо до дъщеря ѝ. За да може един ден да я вдъхнови и да вярва, че ще открие човек, с когото да създадат семейство.
„Рожбичке единствена моя, ще ти разкажа историята за една любов и за знаците, които Вселената ни даде.
Всичко започна един далечен август – моят месец. Една прохладна планинска вечер с небе, обсипано със звезди. Видях падаща звезда и си пожелах него – човека, когото сега казваш, че те е родил, а щом аз оспоря, ти се смееш весело и отсичаш категорично, че не аз, а баща ти те е родил (на две годинки го твърдеше това) . Ха-ха!
Да, пожелах си мъж, който да е моето море, което се вълнува, щом види мен. Пожелах си мъж, който да е най-добрият баща. И не след дълго го срещнах.
Беше много по-горещ, много по-специален, по-вълнуващ и незабравим. Месецът, в който съм родена, същият този месец, в който си пожелах на една падаща звезда да срещна баща ти, се появи ти, моя мъничка звездичке.
Видяхме падаща звезда. Беше краят на декември. Една вечер се прибрахме и пътувайки в колата, видяхме падаща звезда. Беше пълна тишина, разменихме си по един поглед и за двама ни беше ясно – една ярка малка звездичка започваше да живее в мен. Тогава тъкмо чакахме да разберем дали съм бременна.
След тази падаща звезда дори нямаше нужда да си правя тест за бременност. След няколко дни направих тест. Знаехме резултата, но искахме да имаме и него за спомен.
Така започна всичко. Беше вълшебно и става все по-красиво.“
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Пенка Касърова пише писмо до себе си и участва в конкурса ни с някои съвети и напомняния към настоящото си Аз.
Мое настоящо Аз,
Реших да се обърна към тебе, защото ми се струва, че в даден момент би било добре да си помисля кое е останало важно за мене и кои мисли да си припомням, когато се задъхам от съмнения, несгоди или просто се почувствам слаба и сама. Освен официални писма, от десетилетия вече не се е налагало да пиша лични – технологии… Затова ще ме извиниш, мое Аз, че ще съм суха и пунктуална, дори към себе си.
Не е добре да се представям като доста преживяла, все пак съм обикновена личност, за щастие? Нека си помисля за моето важно, а то се оказа семейството. Каквото и да се е случвало през годините, колкото и старателна и отдадена да съм била към работа, ангажименти, осъзнавам, че накрая винаги ми е оставало то. Затова първото, което ще си кажа, е „Бъди щастлива и благодарна, че имаш някого, че винаги ще има към кого да се обърнеш! Грижи се за тях и не ги забравяй!“.
Прави каквото можеш, за да помогнеш, но не за да търсиш благодарност. При помощта търговията е просто невъзможна. Користта следва да е забранена. Получавала съм подкрепа, без да я очаквам, и то понякога е било в отговор на мое предишно действие. Признавам, изненадвала съм се, но очевидно това е мъдростта – прави добро, но не за благодарност, а защото така е редно между хората.
Бъди любопитна. Не подценявай детето в себе си. Чети, пътувай и намирай красотата в малките неща. Една тревичка например може да е неподозирано изящна. Ако не откриваш малките радости, трудно ще усетиш пълнота и удовлетвореност.
Не скучай сама със себе си. Намирай си занимание, никой не е длъжен да те забавлява. Никой не е длъжен да те търпи кисела! Не спирай да търсиш новото и да се учиш!
Животът е кратък, не съди, не кори. Може би другите имат причина понякога да не са особено приятни. Лесно е да критикуваш, ако ти самата си добре.
Здравето е отговорност. Лошото здраве може да стане бреме не само за тебе, но и за много от близките ти хора.
Движение, гимнастика, трябва да намериш сили в себе си, за да се занимаваш регулярно и да си добре. Трябва ти дисциплина, за да не трупаш килограми.
Да не забравя за прекалената амбиция – тя може да е разрушителна. Не се отказвай лесно, работи, търси, бори се, но не превръщай една цел в единствен смисъл на живота си.
Научи молитва. Думите носят сила, имат власт да доведат доброто, но имат и мощ да разрушават. Внимавай много с тях! Вяра в доброто, вяра в живота, може би и вяра в себе си трябва да носим.
Научи се да се грижиш за себе си, да се харесваш и обичаш, а това наистина не е лесно и не зная дали ще успееш.
Е, мое настоящо Аз, малко скучно стана… Но има нужда от време на време да спрем, да си помислим и да продължим. Все още има над какво да поработя, а някои неща ми се иска да бях ги осъзнала и по-рано.
Не спирай да търсиш, мое Аз, винаги има път напред, който да намериш. Лесно е да се предадеш, да плуваш по течението. Лесно е да намираш оправдания и да се оплакваш. Просто намери сили в себе си, изтръгни ги от себе си, ако трябва, и не спирай!
С надежда,
Твоето Аз
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Даниела Иванова ни пише със стихотворение, посветено на нейната по-млада версия.
В песен даже бяха те възпяли,
макар на друга Даниела почит да бяха отдали.
Но ти слушаше музика друга
и този рефрен предизвикваше в теб почуда.
В училище беше до безкрай изрядна,
ако бяха други времена – щеше да бъдеш „Отрядна“.
Съвестно уроците подготвяше си вкъщи,
та да не накараш някой даскал да се мръщи.
За помощ на мама намираше време,
пране, готвене, чистене – не ти бяха бреме.
До село – събота, неделя, ваканцията голяма,
но там обичаше да бъдеш, хич не ти е драма.
Но днес ако те срещна – да си на 15,
щях да ти го изкрещя – предай се!
Недей да бъдеш силна, смела, упорита,
на пружина сякаш душата е навита.
Позволи си да бъдеш невинно дете,
с чисто, вярващо, развълнувано сърце.
И нищо, че си нямаш татко за опора –
вярвай, че за теб също има рамо за отмора.
Още малко на куклите се радвай,
на кино да отидеш – не отказвай.
И пъпките в лицето си дори обичай,
че си красива, одухотворена – не отричай.
Хубостта човешка в друго се открива
и повярваш ли в това, ще бъдеш истински щастлива.
Обещай си да запазиш в себе си детето,
което може да се радва на всеки облак във небето.
И вярвай смело, че дори и ти самата
в песен някога можеш да бъдеш възпята.
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Михаела Тодорова пише до своята дъщеря, за да ѝ благодари, че я е извадила от много тъмен период в живота ѝ.
Здравей мило момиче, здравей мое малко Аз!
Здравей малко инатливо кокиче, здравей голям мърморко!
А заедно с това научи и мен как да бъда голяма, възрастна, силна… Как да бъда твоя мама. Първата ни среща беше интересна, а след това настъпиха месеци на сълзи, безсънни нощи, памперси и едно европейско по футбол. Теб те болеше, а аз плачех от безсилие.
Денят, в който твоето нежно „мамо“ ме спаси от това до полетя в бездната. Денят, в който толкова се уплаших от себе си, че за малко забравих че те има. Беше прекалено малка, за да разбереш какво се случва.
Мама се беше изгубила, още преди ти да се появиш. Беше забравила какво е да си пълноценен човек, беше забравила да се смее, не знаеше как да се справи с мрака в мислите си. Мама трябваше да се изправи, трябваше да се научи наново как да живее. За да бъде майката, която ти заслужаваш.
Казвам ти колко се гордея с теб, че си смела, умна и решителна, а ти ми отговаряш, че заради мен си такава, че аз съм те направила смела. Умът ми не го побира. Ти ми даде силата и смелостта, на които да науча теб.
Благодаря ти, че ме спаси, без изобщо да подозираш, че си го направила.
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Понякога писмата са и стихотворения. Като това на Нина Иванова.
Мое малко, приказно момиче!
Моя сбъдната мечта!
Мое нежно, пролетно кокиче,
все още опознаващо света.
Пази в себе си мечтите
и всички щури чудеса,
изпадай все така във възхита
и за най-дребните неща.
Не вярвай ти на лудата си майка,
че животът труден е и гаден.
Тя все си вика и се вайка,
почти като всяка друга майка.
Не ù вярвай,
когато сочи с пръст,
не ù вярвай, когато те обижда.
Това е нейна лична мъст
към живота, който ненавижда.
Обичай себе си,
помни,
че дар е всеки миг.
Дори душата ти да се сломи
усмивката е вечен щит.
Усмихвай се,
когато ти се плаче,
Усмихвай се,
когато те боли.
Усмивката пречупва
и най-острите стрели.
А те повярвай ми прелитат
невинаги от Купидон,
а честичко се скитат
дори в родния ни дом.
Мое малко, приказно момиче!
Живей живота си така,
че все едно е
ден последен
и утре
свършва се света!
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Богдана Калъчева ни споделя чудесното писмо, което пише до сина си, навлизащ вече в тийнейджърската възраст.
Мило мое момче,
Вече навлезе в онази странна възраст, когато не знам дали все още мога да хвана ръката ти пред хора. Продължава ли да минава за нормално да ти казвам, че те обичам, когато те оставям пред училище? Присмиват ли ти се приятелите ти, когато ми се обаждаш по телефона и ме наричаш „маме“? Още ли изпитваш желание да набереш първо моя номер, когато имаш проблем или се удариш?
Учителката. Тази, която е някъде с други деца за седмица или две. Писателката. Тази, която за пореден път пътува сама в преследване на свои цели. Наближава моментът, в който ще ми кажеш дали ме разбираш, или моите отсъствия са били и продължават да бъдат сред болките в живота ти.
Ще ме обвиниш ли за пропуснатите рождени дни? Успях ли да ти покажа, че семейството е важно и всички възможни посоки губят смисъл, ако няма къде да се прибереш? Не е ли когнитивен дисонанс ситуацията, в която майка ти твърди, че си важен, но не е до теб в специалните ти дни? Или съм успяла да засея в теб зрънцето на търсещ, неспокоен, скитащ дух? Или пък съм допринесла обществото ни да се сдобие с още един неудовлетворен възрастен. Все още не знам кое от двете ще бъдеш ти, но ми се иска да вярвам, че си запомнил историите за пътешествия (физически и духовни), които съм ти разказала, местата, които съм ти показала, както и преживяванията, които сме споделили. И, надявам се, тези спомени ти носят удовлетворение и смисъл.
Моята огромна антибиблиотека вече те притиска с настойчивото си подканяне да прочетеш поне част от книгите, които аз не съм успяла. Знаеш кои са неосъществените ми пътувания и нереализираните планове. Ако корените ти са по-силни от крилете ти и никога не пожелаеш далечни пътища и не прочетеш натрупаните книги, какво ще ни свързва?
Знаеш ли, че прословутият „майчински инстинкт“ не е даденост и не се появява задължително с раждането на детето? Връзката майка – дете се изгражда. Имаме ли я? Успях ли да те чуя, когато през изминалите години ми казваше какво е важно за теб? Документирах първите зъбчета и първите стъпки, но запомних ли първите ни общи победи? И още по-важно – успях ли да разбера къде свършвам аз и къде започваш ти? Ти разбра ли кои мечти са мои и кои твои, кои са моите очаквания към теб и кои са очакванията, които ти отправяш към себе си и своето бъдеще?
Какво ни свързва и ще продължава ли да ни свързва след онази точка, в която пътищата ни ще поемат в отчетливо различни посоки? Не съм мъжката фигура в живота ти, която би следвало да имаш за ролеви модел. Не съм те учила да караш колело и няма да ти покажа как да се избръснеш за първи път, когато му дойде времето. Жените, смятат учените, използват повече думи и говорят повече от мъжете. Само това ли ще ти остане от мен? Приказки (празни и недотам безсмислени)?
Знаеш ли, момчето ми, силата ми действително е в думите, не е в точните науки. Въпреки това, мисля си, онова, което ни свързва, не може да бъде вербализирно. Останалите може би никога няма да го видят, но аз ще го съзра в бъдещите ти избори. Най-вече когато ми покажеш жената на живота си. Ако си избереш търсеща и непримирима, ще знам, че си бил щастлив с майката, която винаги съм била за теб.
Аз съм майката с многото въпроси. Ти си отговорът.
Обичам те!
Мама
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Любка Ганева пише писмо до двете си внучета Дани и Томи на 3 и на 5 години.
Преди да се появите вие, моите малки ангелчета, аз бях влязла в едно безкрайно скучно всекидневие, почти нищо не ме радваше и бях забравила да мечтая. В момента, в който се роди ти, Томи, сякаш слънцето изгря отново за мен и се събуждах всяка сутрин с усмивка. Като се появи и Дани, ми беше ясно, че трябва да се стягам в кръста и че вече имам две прекрасни причина да съм щастлива.
Направихте живота ми весел и шарен, в буквален и преносен смисъл. Оставих ви една стена в спалнята да рисувате на нея и сега с идването ви у нас, това е първата ви задача. Толкова сте щастливи, може би защото при мама и тати не ви е позволено това. Мисля да не пребоядисвам никога!
Всяка неделя ви чакам с огромно нетърпение, приготвям ви здравословни десерти с новите суперхрани (модерна баба съм) и си играем цял ден. Надявам се един ден като ме няма вече, да си спомняте за мен с хубаво и да изникват у вас само весели моменти с мен.
Това последното е много важно, защото всеки член на нашето семейство трябва да може и да настават караници и скандали с ортака. Вече присъствате на това, ще трябва някой ден и да се включите.
Каквото успея ще ви предам, но знам, че животът е най-добрият учител и вярвам, че дори да грешите по пътя си, ще учите вашите уроци качествено и ще станете много отговорни и прекрасни личности. Желая ви едно приказно приключение да е вашата реалност. Нищо да не ви липсва – нито материално, нито душевно. Да успеете да работите нещо, което ви зарежда и ви носи удоволствие. Да не се влияете от чуждото мнение и да намерите любовта на живота си!
Направете всекидневието си забавно, излизайте често от зоната си на комфорт. Стигайте пределите на възможностите си и ги подминавайте, защото вие можете. Вярвайте в себе си и ще успеете. Аз вярвам във вас!
С обич,
баба
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Цветомира Иванова пише на 18-годишното Цвете:
Здравей, мило 18-годишно Цвете!
Не приемай провалите си толкова трагично – никой не е умрял! Ще се поправиш. Обичай истински, без преструвки – кому са нужни?!
Цени хората до себе си и ги прегръщай силно, защото някой ден те може да не са вече в живота ти поради една или друга причина.
Бъди силна и, повярвай ми, няма незаменими хора. Не се прави на някой друг, за да се харесаш. Който те харесва истински, ще те харесва и с тогавашните ти криви зъби. Макар че и това с усмивката ще се оправи.
Не прави неща, които не те правят щастлива, защото след време всичко това ще ти се отрази. И последно, но не на последно място – невинаги трябва да следваш сърцето си. Понякога по-добрият вариант е да се вслушаш в ума си.
„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Това е първото писмо на Радина Стефанова към дъщеря ѝ Мира. Радина си е обещала, че за всеки рожден ден ще пише писмо на дъщеря си и когато стане на 18, ще ѝ ги даде „по възможност на бала, пред всички роднини и приятели“, както казва самата Радина. Освен това планира да ѝ каже: „Ето, маме, толкова от нас с татко ти. Пари за силикони и учене в чужбина няма.“
Още докато беше в корема ми, си обещах с цялата сила на душата си, че за всеки твой рожден ден ще ти пиша писмо. Ще пиша, ще ти споделям така, както го правя всеки ден. Обещах ни го тогава, когато аз и ти бяхме едно. Ще ти пиша, дори когато станеш голяма и с досада се сетиш, че си получила поредния сърцераздирателен мейл от мама. Ще го правя с целия си арсенал от думи и чувства, защото отсега знам, че ти ще цениш словото и ще познаваш човешката душа.
За тази една година с баща ти успяхме да измислим цял набор от прякори и чак се учудвам, че успя да научиш името си. За нас ти си и винаги ще си останеш Миролета, Фърколета и всички чудати имена, с които те титулуваме всеки ден.
Последната ти обсесия е към чорапи. Под всякаква форма и вид, независимо на чии крака са били. Щом видиш чорап ти го грабваш и с несигурни, смешни, патешки крачки тръгваш нанякъде сякаш носиш Светия Граал. Мила Мира, няколко пъти ти обяснихме, че ти не си домашен дух*, имаш пълната свобода да ходиш, където искаш, не е нужно да имаш чорап в ръката или в устата си. Но не, сагата с чорапите сякаш няма край.
Понякога, да не кажа често, с баща ти плачем от смях. Физиономиите ти са неповторими, писъците ти са великолепни, а начинът, по-който се впускаш към всяко интересно нещо около теб, е впечатляващ. Мило мое дете, моля се да запазиш тези неща завинаги в себе си. Показвай смело емоциите си, заявявай категорично мнението си и се впускай във всяко начинание без страх. Дори да паднеш, обещавам аз и тати да сме до теб и да ти кажем: „Нищо не е станало. Спокойно, ставай горе, ние сме тук.“
Единственият срам е да се срамуваш от себе си. Винаги заставай със сила зад това, в което вярваш. Винаги подлагай на съмнение това, което хората се опитват да ти налагат. Никога не съжалявай за миналото, огромна загуба на време е. Има причина за всяка грешка, за всеки неуспех, за всеки момент на слабост, за всяко ужасяващо нещо, което ти се е случило.
Расти с всяка грешка. Не забравяй, че единственият начин да спечелиш уважението на хората е като покажеш уважение към себе си. И най-важното – продължавай със същия дух да разхвърляш, крещиш на обществени места, хапеш с любов. Продължавай да танцуваш смешните си танци, да преследваш кучето в свински тръст, да обичаш така, както само ти умееш.
Продължавай в същия дух, мое малко чудо. И нито за секунда не се съмнявай, че ще съм до теб във всяко едно начинание. Никой на този свят не знае колко силно бие сърцето ми за теб. Само ти знаеш. Само ти си го чула отвътре.
*Домашните духчета в поредицата за Хари Потър нямат право на самостоятелност, освен ако някой човек не им подари дреха. Хари Потър подарява на едно от тях чорапи, бел. ред.
