От ръководенето на бизнес среща или обаждане на стар познат до диктуване на идеалния сандвич с риба тон през гишето за коли. Дали ще е по работа, или за удоволствие – човешките същества сме в постоянно общуване.
Нашата склонност към социализация е характерна за целия ни живот, еднакво изразена както при подрастващите, така и при възрастните. Изследване установява основните разлики в начина, по който различните възрастови групи комуникират, както и един елемент, който устоява на времето: приятелството. По-конкретно – приятелствата между жените.
Под ръководството на бившите постдокторанти от Института Бекман – Мишел Родригес и Си Он Юн, интердисциплинарен екип изследвал как възрастта на участниците и това, че се познават взаимно влияят върху разговора, като анализирали общата ефективност на взаимодействието и стресовите реакции, породени от него.
Проучването „За какво са приятелите? Влиянието на приятелството върху ефективността на комуникацията и реакцията на кортизол по време на съвместно решаване на проблеми при по-млади и по-възрастни жени“, е публикувано в списанието Journal of Women and Aging.
Две хипотези формират основата на това изследване, фокусирано върху жените. Първата е хипотезата „грижи се и създавай приятелства“, която поставя под въпрос традиционната мъжка дихотомия „бий се или бягай“.
„Жените са еволюирали с алтернативен механизъм в отговор на стреса“, казва Родригес, която е доцент в катедрата по социални и културни науки в университета Маркет. „За да се справят със стреса, жените могат да се сприятеляват с други жени.“
Екипът също така тества хипотезата за социално-емоционалната селективност, според която с напредването на възрастта хората „орязват“ социалните си контакти, като се концентрират върху по-близки и по-качествени приятелски кръгове.
Въвеждането на възрастта като променлива е новост в изследването.
„Работех с няколко различни групи, като подхождах от гледната точка на изследване на приятелството, но преди това бях правила и проучване върху тийнейджърки, не върху по-възрастни жени“, споделя Родригес.
Тя обединява усилия със Си Он Юн, която изследвала когнитивните механизми на естествените разговори през различни етапи от живота – както при млади, така и при възрастни здрави участници.
„Моите изследвания бяха фокусирани върху езиковите показатели в социалните взаимодействия и се радвам, че имах възможността да работя с д-р Родригес, за да разработим интегративен подход, който включва както езиковата обработка, така и физиологичните показатели при изследването на социалното взаимодействие“, казва Юн.
Екипът обединява двете теории в един основен въпрос: как през различните етапи от живота на жените склонността към „грижа и приятелство“ и социалната селективност се отразяват в тяхната комуникация?
Били тествани общо 32 жени: 16 между 62 и 79 години и 16 между 18 и 25 години. Всяка участничка била поставена в комбинация или с приятелка („познат партньор в разговора“), или с непозната („непознат партньор“).
Двойките преминали през серия от комуникационни предизвикателства, при които едната участничка трябвало да инструктира партньорката си как да подреди комплект от танграми в ред, който само тя виждала. Уловката? Всяка фигура била абстрактна и умишлено трудна за описание.
„Можеш да погледнеш една фигура и да кажеш: „Това прилича на куче.“ Или пък: „Това изглежда като триъгълник, пътен знак стоп и колело от велосипед“, обяснява Родригес.
Това упражнение помогнало на изследователите да измерят ефективността на всяка комуникация: партньорките, които успявали да подредят танграмите с по-малко думи, се считали за по-ефективни, а тези, които използвали повече думи – за по-малко ефективни.
Изследователите установили, че по-младите участнички общували по-ефективно с познати партньорки в сравнение с по-възрастните, но по-малко ефективно с непознати. От друга страна, по-възрастните жени показали по-голяма гъвкавост в общуването – те успявали бързо и ясно да опишат абстрактните фигури както на приятелки, така и на непознати.
„Задача за комуникация като тази изисква да можеш да видиш нещата от гледната точка на другия. Изглежда, че по-младите участнички са малко по-предпазливи в това отношение, докато по-възрастните жени се справят по-лесно с тази задача, дори когато общуват с непознати“, обобщава Родригес. Този резултат не бил предсказан от хипотезата за социално-емоционалната селективност, която предполага връзка между възрастта и социалната изолация.
„Въпреки че по-възрастните избират да прекарват повече време с онези, които са важни за тях, очевидно е, че те имат социалните умения да общуват и с непознати, когато и ако решат да го направят“, казва Родригес. Екипът ѝ измерил и нивата на кортизол в слюнката, за да определи и сравни нивата на стрес на участничките по време на тестовия процес.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Когато изпитваме стрес и системата ни за реакция към него работи нормално, резултатът е повишено количество кортизол. Това е основният ни хормон на стреса, който казва на тялото да освободи глюкоза в кръвния поток“, обяснява тя. „Това се отразява в слюнката около 15–20 минути след преживяното. Ако видим покачване на нивата на кортизол в слюнката спрямо изходното ниво на даден човек, това показва, че той е по-стресиран, отколкото е бил при предишното измерване.“
И при двете възрастови групи участничките, които работели с познати жени, имали последователно по-ниски нива на кортизол в сравнение с тези, които работели с непознати.
„Голяма част от изследванията върху хипотезата „грижи се и създавай приятелства“ досега са се фокусирали само върху млади жени, така че е чудесно, че сега имаме резултати, които разширяват тази перспектива до края на живота. Виждаме, че приятелството има същия ефект през целия жизнен път. Познатите партньори и приятелството намаляват стреса – и този ефект се запазва с възрастта“, казва Родригес.
Източник: beckman.illinois.edu
Майките поемат основната тежест за здравословното развитие на детето – от бременността до тийнейджърските години, пише в статия за CNN авторката Кристън Роджърс. Но мащабно ново изследване допълва нарастващия брой доказателства, че и бащите носят отговорност за физическото, емоционалното и когнитивното развитие на децата.
Психическото страдание при бащите е донякъде свързано с незадоволително развитие на децата, включително когнитивно, социално-емоционално, езиково и физическо, според проучване, публикувано в JAMA Pediatrics. Изследователите определят психическото страдание като симптом или диагноза на депресия, тревожност, комбинация от двете или стрес. Заключенията важат особено силно в перинаталния период – от зачеването до две години след раждането.
Според изследването през този период развиващият се плод, а след това бебето и малкото дете са особено чувствителни към всякакво психическо напрежение, което изпитват родителите, особено майката.
„Мъжете са изложени на риск от повишено психическо напрежение по време на прехода към бащинство, като разпространението на клинична депресия сред тях в перинаталния период достига до 8%, на тревожност – 11%, а на повишен стрес – между 6% и 9%“, пишат авторите на изследването.
„Това е най-мащабният глобален прочит до момента на връзката между психичното здраве на бащите в перинаталния период и развитието на децата им“, казва д-р Делис Хътчинсън, която е старши автор на проучването и доцент в Центъра за изследване на продължителността на живота SEED към университета „Дийкин“ в Австралия.
„Онова, което се открои в резултатите, беше поразителната последователност в наблюдаваните тенденции“, добавя Хътчинсън. „Това подчертава колко е важно да подкрепяме бащите, ако искаме да постигнем по-добри резултати за семействата.“
Въпреки че и предишни проучвания са свързвали лошото психично здраве на бащите с потенциални вреди за развитието на децата им, резултатите са били ограничени поради броя на изследваните форми на развитие, както и заради нивото на убедителност на самите резултатите.
Освен че разширяват проучването отвъд отношенията майка – дете, авторите са се стремили да запълнят научните липси от предишните изследвания. Те са анализирали връзките между депресията, тревожността или стреса на бащите и шест типа развитие при децата: социално-емоционално, адаптивно, когнитивно, езиково, физическо и двигателно – от раждането до 18-годишна възраст.
включват способността на детето да изгражда позитивни взаимоотношения с връстници, да действа по начини, които са от полза за другите, да развива здравословна привързаност, да се успокоява само́ и да има уравновесен характер. Адаптивността се отнася до способността на детето да реагира на промени и да се справя с всекидневните нужди. Когнитивното развитие включва колко добре функционират изпълнителските умения на детето, както и способността му да взема решения, паметтаа, вниманието, ученето, коефициента на интелигентност и резултатите в училище.
Факторите за физическо развитие включват преждевременно раждане, растеж по време на бременността, както и височина, тегло, изоставане в растежа, коремни болки и здравословен сън в детството. Двигателното развитие се отнася до фината моторика, която включва използването на малки мускули за действия като писане или закопчаване на копчета, и до общата моторика, която включва използването на по-големи мускули за движения като махане с ръка, ходене или дъвчене.
Изводите произтичат от 84 предходни изследвания, обхващащи хиляди двойки баща – дете. Всички проучвания са проследявали участниците във времето, като психическото напрежение е измервано от бременността до две години след раждането, посочва Хътчинсън. Авторите на проучването са изключили данни от изследвания с бащи, които страдат от заболяване, приемат лекарства или употребяват алкохол или наркотици.
Изследването не открива доказателства за връзка между психическото напрежение при бащите и адаптивното или двигателното развитие. Но са установени незначителни до слаби връзки с останалите аспекти на развитието, включително социално-емоционално, когнитивно, езиково и физическо съзряване. Най-силно изразените въздействия се наблюдават в ранното детство, в бебешкия период и после в средната детска възраст (между 6 и 12 години).
Влиянието обикновено е по-силно при психическо напрежение след раждането, отколкото преди зачеването, „което подсказва, че психичното състояние на бащата може да оказва по-пряко влияние върху развитието на детето след раждането“, отбелязват авторите. Психическото напрежение при бащата може да повлияе на неговата чувствителност и отзивчивост в общуването с детето и да наруши усещането му за сигурност, казва Хътчинсън.
Според няколко независими експерти от детска болница в Чикаго бащите прекарват повече време от всякога в грижи за децата и все по-често се признава значимата им роля за здравето и благополучието на семейството.
Резултатите потвърждават значението на подкрепящото родителство за благополучието на децата, казва д-р Арва Насир, професор по педиатрия в Медицинския център на Университета на Небраска. „Изследванията за ролята, която бащите играят в живота на децата си, са важни“, добавя тя. „Надявам се бъдещите изследвания да изяснят всички важни и чудесни начини, по които бащите могат да обогатяват и подкрепят здравето и развитието на своите деца.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Проучването подчертава колко са важни оценката и грижата за благосъстоянието и на двамата родители, посочват експерти.
„Подкрепата на благосъстоянието на семействата трябва да бъде национален приоритет. Но за да получат помощ, бащите трябва да поставят темата на дневен ред и откровено да отговарят на въпроси, свързани с психичното здраве“, казва д-р Насир.
„Важно е бащите да са наясно, че преходът към родителство може да е пълен с предизвикателства и че в него се преживяват възходи и спадове“, добавя Хътчинсън.
Навременното търсене на подкрепа може да окаже влияние, казва още тя, като подчертава, че това е сила, а не слабост. Бащите могат да разговарят с общопрактикуващи лекари, терапевти или специалисти за психичното си здраве, казва Хътчинсън.
Дори ако децата ви са по-големи, никога не е късно да приоритизирате здравето си, допълва тя. Всяка възраст и всеки етап от развитието на детето са важни, не само един конкретен период.
Източник: CNN
Много често след преглед на гърдите си може да видите в амбулаторния лист думи като киста, фиброаденом или други будещи тревожност медицински констатации. Всяко едно от тези състояния се различава от останалите и е важно пациентът да бъде достатъчно добре информиран, за да избегне излишни тежки притеснения за здравето си.
„Кистите и фиброаденомите са доброкачествени образувания, които често предизвикват тревога у пациентите, но в повечето случаи не носят сериозен риск за здравето. Млечната жлеза е хормонално чувствителен орган, а това води до образуването на редица изменения, които от своя страна налагат проследяването от специалист“, споделя д-р Михаил Мекянов, завеждащ Отделението по хирургия в Болница Здравето. И допълва, че ролята на лекаря е не само да постави диагнозата, но и да информира пациента и да му помогне да запази спокойствие.
Също така е важно да се знае, че определеното от лекарите за туморна формация, невинаги означава, че се касае за карцином. Туморна формация е всяко образувание, което по своята същност може да е доброкачествено или злокачествено, но в никакъв случай не означава категорично наличие на онкологично заболяване. При откриването на формацията по преценка на специалиста се назначават допълнителни изследвания, които да дадат по-прецизна и детайлна информация. В определени случаи съмнителните лезии се изследват и хистологично.
Златен стандарт в подобни случаи е извършването на биопсия с дебела игла, която осигурява набавянето на тъканен материал, който да спомогне за поставянето на точна диагноза. Чрез него се получава информация за пълните характеристики на туморната формация, а ако се касае за карцином – за туморната му биология. Въз основа на това изследване специалистите определят и каква ще е следващата стъпка от комплексното лечение за конкретния пациент. В повечето случаи не следва оперативно лечение, а т. нар. предоперативна (или неоадювантна) терапия.
Наличието на киста в гърдата не трябва да бъде възприемано като нещо тревожно.
Кистата е кухина, изпълнена с течност, и е сред най-честите образувания в млечната жлеза. Днес значителна част от водещите специалисти, занимаващи се със заболяванията на млечната жлеза, считат че фиброкистичната мастопатия, тоест наличието на кисти в гърдите, дори не може да бъде класифицирано като заболяване, а е по-скоро нормална еволюция на жлезния паренхим.
По-сериозно внимание от страна на наблюдаващия специалист се изисква, ако кистата е с по-голям размер и има данни за възпаление. Това би аргументирало и евентуални медицински намеси като пункция, хирургическо отстраняване и др.
Сама по себе си кистата обаче не означава преканцероза, тоест състояние, което би могло да доведе до по-висок риск от развитие на карцином. Ако една жена образува кисти в гърдите си, това обаче е предпоставка да изследва своя хормонален статус, защото отклонение в хормоните би могло да доведе до образуване на кисти. Корекцията на тези хормони съответно би могла да спомогне за намаляването или за изчезването на подобни образувания.
Фиброаденомът е доброкачествено капсулирано новообразувание, произхождащо от съставните елементи на тъканите на гърдата, което е изцяло капсулирано и разграничено от околната тъкан. Той е хормоночувствителен доброкачествен тумор, който е нужно да се проследява активно, защото е възможно да претърпи промени в размерите си, особено ако жената планира бременност. Поради тази причина се среща основно сред жени на по-млада възраст и почти не при жени в менопауза.
Когато фиброаденомът предизвиква дискомфорт и е разположен непосредствено зад зърното, поради което би могъл да пречи на нормалното кърмене, препоръката на специалистите е да се отстрани. Съвет за хирургично отстраняване се дава и когато се констатира в няколко последователни прегледа, че образуванието нараства или че има съмнения за нарушаване на капсулата му.
„Макар да предизвикват сериозни притеснения и дори паника, фиброаденомите рядко се трансформират в злокачествени образувания. Изключително важно е находката да се следи периодично, а при нужда – да бъде отстранена. Най-ефективният начин да се предпазим са редовните профилактични прегледи и ранната диагностика“, допълва д-р Мекянов.
За поставяне на диагноза дисплазия е нужно хистологична диагностика чрез изследване на тъкан от гърдата под микроскоп.
Дисплазиите представляват група от различни състояния, свързани с изменения в гръдната тъкан, които са причинени от увеличаване на броя на клетките или от растежа на анормални клетки. Признаците и симптомите на дисплазия на млечната жлеза включват усещане за „бучки“ или кисти, подуване или дискомфорт на гърдите, зачервяване или удебеляване на кожата и секреция от зърната.
Хубаво е да се знае, че повечето доброкачествени образувания на гърдата не повишават риска от развитие от рак на гърдата. Както и че не всяко образувание е предраково или в даден момент ще се развие в карцином. За да се изясни какво представля всяка находка обаче, е нужно хистологична диагностика чрез изследване на тъкан от гърдата под микроскоп. Затова не пропускайте консултациите с компетентните специалисти.
Текстът е създаден с подкрепата на Болница Здравето.
Превенция за рак на гърдата в Болница Здравето
Ракът на гърдата е едно от най-често срещаните онкологични заболявания при жените по цял свят, а най-ефективният начин за превенция са редовните профилактични прегледи. Болница Здравето предлага съвременни решения за диагностика, които са достъпни и ефективни за всички пациенти:
Mамография (златен стандарт при скрининга за рак на гърдата)
Мамографията е рентгеново изследване, което използва ниски дози радиация. Този метод е широко използван за ранна диагностика, особено при жени над 40 години. Мамографията може да визуализира малки калцификати или абнормални структури, които невинаги се усещат при физически преглед. Тя е основен метод за скрининг, който може да открие промени в тъканите още преди да се развият симптоми.
Ехография на млечна жлеза
Ехографията е ултразвуково изследване, особено ефективна при разграничаването на твърди и кистозни образувания. Подходящо е за по-млади (до 40 години) и бременни жени, тъй като е напълно безвредно и не използва радиация.
Вижте повече на www.zdraveto.com.
Безспорен факт в съвременната медицина е, че значителна част от онкологичните заболявания имат своята генетична обусловеност. Фамилната обремененост при ракa на гърдата е един от най-важните рискови фактори, от който онколозите се интересуват още при първата им среща с пациента. Нейното установяване е важна информация, която би могла да ориентира специалистите по-бързо в диагностиката и последващото лечение на заболяването.
Така например ако в едно семейство се наблюдава изразена наследственост, която означава повече от един роднина в няколко последователни поколения да е засегнат от едно и също онкологично заболяване, това предполага унаследяване на определена генетична мутация. Именно това е сигнал за специалистите за наличие на повишен риск. Фамилната обременeност за рака на гърдата не е обусловена от определен брой родственици, засегнати от диагнозата или роднинството помежду им, а е налице и само при един заболял роднина.
Наличието на фамилна обременeност за рак на гърдата е важна информация за специалистите с цел по-внимателно преценяване на всяка съмнителна лезия, която изглежда по-плътна при прегледите от спектъра на образната диагностика. „Знаем ли, че в едно семейство има засегнати от това заболяване, особено ако те са повече от един, ние вече можем да подозираме, че се касае за фамилен синдром. Достатъчно е да има един родственик. Рискът е кумулативен – при повече роднини с товa заболяване очакваме и рискът да се увеличи”, пояснява д-р Славяна Ушева от Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Фамилната обремененост за рак на гърдата в семейството поставя пациента в рискова група и е повод той да бъде проследяван по-интензивно. В такива случаи препоръката е прегледът да стартира пет години по-рано от възрастта, на която е диагностициран неговият близък, или по-рано от навършване на 30 години.
Следващите стъпки са физикален преглед и съответните образни изследвания. При първата среща със специалист това са ехография, която може да бъде допълнена с по-прецизни образни методи, в случай че е налице доказан родственик с рак на гърдата или други фактори, които будят притеснение в наблюдаващия специалист. По негова преценка може да се премине и към назначаване на ядрено-магнитен резонанс.
Общовъзприетото мнение е, че ракът на гърдата е заболяване, което може да се открие само при дамите. Тази диагноза обаче се открива, макар и по-рядко, и при мъже, като статистиката сочи, че средно един мъж на всеки 100 жени може да се разболее от рак на гърдата. Фамилната обремененост е фактор за риск от възникване на рак на гърдата и сред мъжете.
Установено е, че приблизително 20% от случаите на мъже с карцином на млечната жлеза носят унаследен рисков фактор и те категорично трябва да бъдат посъветвани да осъществят генетично тестване, което се препоръчва и за техните родственици. Затова и специалистите са категорични, че мъж, който има симптоми, трябва незабавно да се прегледа.
Най-честите симптоми при мъжете са свързани с установяване на по-плътен участък, обикновено зад зърното, асиметрия в една от двете гърди, дискомфорт.
Част от случаите на рака на гърдата са свързани с наследствен дефект в един от двата гена BRCA1 или BRCA2. Идентифицирани през 1994-та и 1995 г., тези гени добиват широка популярност, след като се доказва тяхната категорична асоциация най-вече с карцинома на млечната жлеза и на яйчника, както и с други злокачествени новообразувания. Приема се, че повече от 60% от жените, които наследяват генетичната мутация на BRCA1 или BRCA2, ще развият рак на гърдата през живота си.
BRCA мутациите по своята същност представляват туморсупресорни гени. Тоест, това са гени, които синтезират протеин, отговорен за репарацията на ДНК, когато външни фактори осъществяват някаква повреда върху нея. По своята същност те са вид „пазители“ на генома. Когато човек се ражда, той наследява по две копия от тях – едно от майката и едно от бащата. В хода на живота му може да възникне мутация, която да е унаследена или несвързана със семейството, т. нар. соматична мутация. Тя би могла да доведе до загуба на функцията на този ген, при който той се превръща в онкоген.
BRCA мутациите и свързаността им с риска от развитие на рак на гърдата придобиват огромна популярност покрай случая на Анджелина Джоли от 2013 г. Тогава известната актриса взима решение да премахне гърдите си и да се подложи на т. нар. превантивна двойна субкутанна мастектомия (линк към текст за мастектомия). Впоследствие се подлага и на процедура за премахване на репродуктивните си органи – яйчниците и фалопиевите тръби.
Действията си известната актриса мотивира с факта, че майка ѝ и баба ѝ са починали от рак на млечните жлези и на половите органи. Проведените генетични изследвания от Джоли действително доказват носителство на един от патогенните варианти на BRCA гените, водещ до повишен риск от развитие както на рак гърдата, така и на яйчника.
Решението на актрисата доби световна популярност, а онколозите признават, че до този момент подобни стъпки не са се срещали в рутинната им практика. Това решение обаче повдига въпроса за генетичния риск при унаследяването на рака на гърдата. „Това е така, защото Джоли не е онкопациент, а предприема тези стъпки с цел превенция“, посочва д-р Ушева.
Още не сме свършили, скрол надолу
Подобни изследвания се извършват на база критерии, изготвени от специалистите, а резултатите от тях помагат на лекарите да преценят дали да препоръчат превантивно отстраняване на едната или на двете гърди. Генетичните тестове са важни в определени случаи и при вече доказано заболяване и при специфичния избор на лекарствена терапия.
За момента подобен тип изследвания се поемат от фармацевтичните компании при наличие на т. нар. тройнонегативен карцином на млечната жлеза – една от най-тежките диагнози при рак на гърдата.
Наличието на роднина с рак на гърдата не означава категорично унаследяване на заболяването. Това обаче трябва да е сигнал, който да насочи вниманието към нуждата от по-сериозно проследяване и профилактика, което е отговорност на всяка жена.
Ползите от умерения прием на алкохол за здравето се оказват силно преувеличени, предава The Guardian.
За редовните любители на чашката звучеше доста успокояващо дългогодишното твърдение, че всекидневното умерено „сипване“ е по-здравословно от пълното въздържание от алкохол.
Ново проучване придава нов отрезвяващ смисъл на това „розово“ послание. Учени оспорват тези изводи като откриват доста недостатъци в предишните изследвания и твърдят, че посягането към напитките всеки ден изобщо не носи ползи за здравето и съвсем не води до дълголетие.
В повечето случаи специалистите установяват, че пиячите са сравнявани с пълни въздържатели, или с хора, които употребяват съвсем малки количества алкохол, без да се отчита, че някои от тези въздържатели всъщност са намалили или са се отказали от алкохола поради влошено здравословно състояние.
Откритието означава, че сред въздържателите и рядко употребяващите алкохол, има значителен брой хора с влошено здраве, което от своя страна понижава средното здравословно състояние на тази изследвана група и прави леките и умерени пиячи да изглеждат по-добре в сравнение с тях.
„За алкохолната индустрия е пропаганден успех да предположи, че умерената употреба на техния продукт удължава човешкия живот“, казва д-р Тим Стокуел, основен автор на проучването и учен от Канадския институт за изследване на употребата на вещества към Университета Виктория.
„Тази идея влияе на националните стратегии за справянето с алкохола, на оценките на тежестта на алкохола върху заболяванията в световен мащаб и възпрепятства ефективното разработване на политики в областта на алкохола и общественото здраве", допълва той.
Много изследвания за въздействието на алкохола върху здравето показват ефекта на J-образната крива, при която смъртността е най-ниска сред тези, които пият малко.
Когато канадският екип обединява данните от проучванията в своя анализ, той показва, че при леките до умерени пиячи – тези, които пият между едно и две питиета седмично и дневно – рискът от смърт през изследвания период е с 14% по-нисък в сравнение с въздържателите.
В най-прецизните проучвания, които включват по-млади хора и не регистрират като въздържатели бившите пиячи и тези, които пият от време на време, не се откриват доказателства, че пиещите леко до умерено живеят по-дълго.
Това се наблюдава само при по-повърхностните изследвания, които не успяват да разделят бившите пиячи и тези, които не пият по принцип.
„В повечето предишни проучвания оценките за ползите от алкохола за здравето са били преувеличавани, а вредите от него са били подценявани“, казва Стокуел.
„По-голямата част от предишните проучвания сравняват пиещите с група от хора с влошено здраве, които в момента се въздържат или пият много малко. Знаем, че хората се отказват от пиенето или го намаляват, когато станат по-болни и по-слаби с възрастта. Най-изкривените проучвания включват в групата за сравнение много хора, които са спрели или намалили пиенето именно по здравословни причини, така че хората, които са достатъчно добре, за да продължат да пият, да изглеждат по-здрави“, добавя той.
Това заявява бившата главна медицинска съветничка на правителството в Англия дейм Сали Дейвис. Мнението ѝ е подкрепено и от детайлно проучване, публикувано през 2018 г. То установява, че през 2016 г. алкохолът е довел до 2,8 млн. смъртни случая и е водещ рисков фактор за преждевременна смърт и инвалидизация при хората на възраст от 15 до 49 години.
Сред хората над 50-годишна възраст около 27% от смъртните случаи от рак в световен мащаб при жените и 19% при мъжете са свързани с алкохолните им навици.
Още не сме свършили, скрол надолу
Миналата година е проведено мащабно проучване сред повече от половин милион китайски мъже. То свърза алкохола с повече от 60 заболявания, включително чернодробна цироза, инсулт, няколко вида рак на стомашно-чревния тракт, подагра, катаракта и стомашни язви.
„Проучванията за алкохола и здравето могат да бъдат поднесени пристрастно, дори когато са добре проведени“, казва д-р Йона Милууд от Оксфордския университет, съавтор на проучването при китайските мъже.
„Това е така, защото моделите на пиене обикновено са взаимно свързани с други фактори като тютюнопушене и социално-икономически статус, а хората често променят употребата на алкохол заради влошено здраве. Виждаме все повече доказателства, че очевидните благоприятни ефекти на умереното пиене върху здравето е малко вероятно да са причинно-следствени.“
Източник: The Guardian
Нищо чудно, че майките доста често се чувстваме като мумии. Горките хора, които 2 нощи не са спали добре… Майките не спим добре с години. ГОДИНИ! И все пак някак успяваме да станем (не от сън, да не се объркате) и да продължим напред с живота си.
Ако се чудите защо след появата на децата се чувствате сдъвкани, изплюти, настъпани и пак сдъвкани, ще ви открехнем за новото проучване на група учени и смущаващия извод, до който са стигнали.
Според учените две последователни нощи с нарушен сън са достатъчни, за да се почувстваме с години по-възрастни, а постоянният и спокоен сън е ключов фактор, който помага да не усещаме истинската си възраст.
Психолози от Швеция са установили, че доброволците в изследването им са се чувствали средно с повече от четири години по-възрастни, когато са били ограничени до само четири часа сън в продължение на две последователни нощи, като някои от тях твърдят, че сънливостта ги е накарала да се чувстват с десетилетия по-стари.
Обратното се наблюдава, когато на хората е позволено да останат в леглото девет часа. Участниците в проучването твърдят, че след достатъчна почивка се чувстват по-млади от реалната си възраст.
„Сънят оказва голямо влияние върху усещането ви за възраст и това не се отнася само до дългосрочните ви навици за сън“, казва д-р Леони Балтер, психоневроимуноложка от Каролинския институт в Стокхолм и основна авторка на изследването. „Дори когато спите по-малко само две нощи, това оказва реално влияние върху начина, по който се чувствате.“
Освен че се чувствате по-зле и по-немощни, представата, че сте с много години по-възрастни, може да повлияе на здравето ви, казва Балтър. А това може да доведе до нездравословно хранене, да намали физическата активност и да направи хората по-малко склонни да се социализират и да се ангажират с нови преживявания и дейности.
Изследователите провеждат две проучвания. В първото 429 души на възраст от 18 до 70 години отговарят на въпроси на колко години се чувстват и колко нощи, ако има такива, са спали лошо през последния месец. Тяхната сънливост също е оценена по стандартна скала, използвана в психологическите изследвания.
Учените установяват, че за всеки ден на лош сън доброволците са се чувствали средно с три месеца по-възрастни, докато тези, които не са съобщили за безсънни нощи през предходния месец, са се чувствали средно с почти шест години по-млади от истинската си възраст.
При второто проучване изследователите са попитали 186 доброволци на възраст от 18 до 46 години колко стари се чувстват след две нощи на пълноценен сън, в които са оставали в леглото по девет часа всяка нощ, и две нощи, в които са спали само по четири часа на нощ.
След две нощи на ограничен сън участниците се чувствали средно с 4,44 години по-възрастни, отколкото когато са спали добре. Не е изненадващо, че усещането за старост е свързано с липсата на сън.
В заключение д-р Балтър казва: „Ако искате да се чувствате млади, най-важното нещо е да се погрижите за съня си и да се наспивате добре“.
Лесно ти е да го кажеш, Балтър. Ти кърмиш ли през час и половина всяка нощ?!
Източник: The Guardian
Замисляли ли сте се откъде идва поверието, че счупеното носи щастие? И какво изобщо означава това? Схващането вероятно произлиза от идеята за цикличността в природата и в живота на хората – след всеки дъжд изгрява слънце, след всяка зима идва пролет и съответно – след лошото идва и доброто. Има го и при древните японци, които вярвали, че счупеният порцеланов съд се връща към нов живот и носи късмет на притежателя си, когато го залепиш със смола, примесена със златен прах. Това по същество е и философията на древното японско изкуство кинцуги – счупеното не трябва да се прикрива, защото то е част от автентичната история на предмета.
Само че това със счупването и щастието не важи явно за всичко, защото, ако се плъзнем по плоскостта на суеверията (а тя е твърде наклонена и не се знае накъде ще ни изсипе), трябва да вземем предвид и поверието, че счупеното огледало води след себе си 7 години нещастна любов. А пък разбитото сърце не се лепи със златен прах, нали? Изобщо, хората не са порцеланови кукли или вази, че да ги споим с благороден метал и те да бъдат още по-красиви и здрави отпреди. Де да можеше…
Ако трябва да сме буквалисти (а то понякога ни се налага, няма какво да се лъжем), е добре да обърнем внимание на истинското счупване при хората – фрактурите на костите, за да видим, че най-малкото, което едно счупване носи, е щастие. Особено от една определена възраст нататък.
Нека поговорим за един от „тихите“ причинители на най-много поражения в човешкия организъм – остеопорозата.
Остеопорозата е хронично заболяване на костите, при което е нарушен балансът на костно образуване и костно разграждане, което води до намаляването на костната маса. Следователно кога и как ще се прояви остеопорозата е тясно свързано с костната структура. Важно е да споменем, че един от симптомите на остеопорозата би могла да е и болката в крайниците (особено краката), която съпътства заболяването и понякога става хронична и трудна за превъзмогване.
Знаем, че повечето от вас са едни страхотни млади и енергични дами и господа и НА ВАС НЯМА ДА ВИ СЕ СЛУЧИ, обаче истината е, че остеопорозата засяга огромен процент от хората. Специално за България статистиката е следната:
повече от 420 000 българи страдат от крехки кости, като 80,4% от тях са жени, а 19,6% – мъже. Приблизително всяка пета жена на възраст около и над 50 години у нас страда от остеопороза.
Този спад в нивата на костната плътност започва да се проявява стремглаво при жените още от 30-годишна възраст нататък. Така че и млади да сте – имайте едно наум.
В зависимост от причината за заболяването, лекарите разграничават два вида остеопороза:
Голяма част от причините за появата на остеопороза се коренят в начина ни на живот и на хранене. Дефицитът на протеин е една от тях. Витамини К, Е и А са важни за регулирането на калциевия метаболизъм и предотвратяването на остеопороза. Тоест, правилното и пълноценно хранене и приемане на витамини и минерали може да помогне за подобряване и запазване на костната плътност.
Другото важно нещо е движението. И то целенасоченото движение за укрепване на костите. И тук трябва да споменем името на един лекар – д-р Юлиус Волф. Той е германски хирург, живял през 19. век. Вследствие на наблюденията си д-р Волф формира Закона за трансформация на костите, известен и с неговото име като Закон на Волф. От него става ясно, че костите на здрав индивид ще се адаптират на база натоварването, което им се прилага. Ако товарът върху определена кост от тялото се повиши, то тя ще се ремоделира, така че да се заздрави, за да устои на тежестта. Важи и обратното – колкото по-малко се товарят костите, толкова по-слаби и крехки стават те. И налице са счупвания, които освен всичко друго и заздравяват по-трудно.
Така че движете се повече. И то целенасочено натоварване – вдигане на тежести, съобразени с възрастта и възможностите на всеки човек, плуване, разходки в планината. Фитнесът отдавна не е запазена територия за момчета на по 20 години, а тежестите не са само за културисти. Басейните са достъпни за всякакви възрасти. Парковете и планините – също. Кажете го и на майките и бабите си, които със сигурност попадат във високорисковата група. Заведете ги на една тренировка, покажете им как да правят достъпни за техните възможности упражнения вкъщи, отидете заедно на плуване. Създайте си съвместен навик и график на тренировки и го спазвайте – помагате на здравето си и прекарвате време заедно.
Макар заболяването да засяга страшно много хора, възможно е с години то да остане под радара и на лекари, и на пациенти, защото в първите си етапи то протича напълно безсимптомно. Докато в един момент не си удариш крака в холната маса и той не се окаже счупен. Да, толкова крехки могат да станат костите. Един обикновен удар или едно не толкова сериозно падане при човек с остеопороза могат да бъдат причини за тежка фрактура.
Направете консултация със специалист. Запазете час и за вашите близки. Първият лекар, който можете да посетите, е ендокринолог, защото по същество остеопорозата е метаболитно заболяване. Преглед може да бъде извършен и от ревматолог, още повече че повечето апарати, които изследват костната плътност, се намират в ревматологични отделения и центрове.
Самият преглед и изследванията са напълно безболезнени и обикновено протичат в няколко стъпки.
Първата е
В тази стъпка лекарят се информира за историята на заболяването и уточнява възможните рискови фактори. Провежда се физикален преглед, с който да се установи какъв е двигателният обем на ставите и какъв е рискът от падания. По време на прегледа се търсят и признаци за скрити фрактури.
Следващата възможна стъпка е
С това сложно име е кръстено едно безболезнено и много приятелски настроено по своята същност, но и особено информативно образно изследване, което показва реалното ниво на костна плътност. То представлява двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA или DEXA от Dual Energy X-Ray Absorptiometry).
За разлика от обичайното рентгеново изследване при DEXA лъчевото натоварване е незначително. Измерва се плътността на лумбалните прешлени и бедрената кост. Чрез стандартизиране на местата на измерване се получава сравнимост на резултатите, независимо от момента на измерване или от лекаря, извършващ изследването. С други думи, получава се обективна информацияза състоянието на костите.
В зависимост от резултатите от DEXA скенера може да се пристъпи и към
За тях са необходими кръв и урина от пациента. В зависимост от нивото на показателите лекарят изключва или потвърждава наличието на костно заболяване, което се нуждае от лечение. Освен това трябва да се разбере дали има скрито заболяване, което причинява остеопорозата – например хиперфункция на щитовидната жлеза, диабет или раково заболяване на костите. От лабораторните изследвания ще се прецени и бъбречната функция на пациента, защото някои от лекарствата за остеопороза не са разрешени за употреба при бъбречна недостатъчност.
Ако има нужда от допълнителното потвърждение, може да се прибегне и до
Рентгеновото изследване се използва като допълнителен диагностичен метод, за да се изясни обхватът на вече диагностицирана остеопороза, или когато има съмнение за скрита фрактура. Един от признаците на остеопорозата в рентгенографията е по-малкото насищане на костите (в бяло) в изображението.
Малцина от нас знаят какъв сериозен проблем е остеопорозата и че тя може да бъде овладяна и да се постигне добро качество на живот. Изследване на Международната фондация по остеопороза (МФО) показва, че заболяването все още се диагностицира много късно, като в България биха могли да бъдат предотвратени до 68 000 костни фрактури, ако хората с повишен риск от развитие на остеопороза или вече с доказано заболяване получат адекватна лекарствената терапия.
Според статистиката една от всеки три жени и един от всеки пет мъже след 50-годишна възраст ще получи най-малко една фрактура вследствие на чупливост на костите. Рискът от бедрена фрактура през живота на жената е по-голям от опасността от развитие на рак на гърдата, на ендометриума и на яйчниците, взети заедно. Счупването на бедрената шийка води до повишение с 10–20% на смъртността в рамките на 1 година. За съжаление, смъртността в резултат на остеопорозата у нас е по-висока (184 на 100 000), отколкото в Европейския съюз (116 на 100 000).
Четейки тази статистика, си даваме сметка защо цялото ортопедично отделение на една болница аплодира 90-годишната баба на наш приятел, която беше отишла да почерпи лекарите, ходейки самостоятелно, след като преди време e лежала в същото отделение със счупена тазобедрена става.
И тази жена се оказва, че има невероятен късмет, защото въпреки остеопорозата и счупване е успяла да се възстанови. Много хора с нелекувана остеопороза след фрактура остават трайно инвалидизирани, приковани на легло и с нужда от постоянни грижи.
Погрижете се навреме за себе си, за родителите си и за възрастните си близки, защото счупеното НЕ носи щастие.
Повече информация за остеопорозата можете да откриете на www.krehkikosti.bg.
Текстът е създаден с подкрепата на Amgen.
BGR-NP-0524-80004
ХИВ отдавна не е диагноза тип смъртна присъда. Медицината е напреднала толкова много, че вече няма нито един мит около хората с ХИВ, който да не може да бъде лесно оборен с редица положителни резултати. Какви точно - разказва Елена Биринджиева от Центъра за сексуално здраве CheckPoint София.
2022 г. В света върлува една пандемия, която ни уплаши много – Covid-19. Малцина обаче знаят, че вече 40 години в света е обявена пандемия – ХИВ. За ХИВ в България битуват различни митове. Едва 16% от българите са се изследвали за ХИВ, като в голямата си част това са жени в детеродна възраст и се предполага, че са го направили по необходимост.
Делът на осъзнато изследвалите се е изключително малък, както показва проучване на обществените нагласи по отношение на ХИВ/СПИН на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Центъра за сексуално здраве CheckPoint. В същото време ранното диагностициране дава възможност за започване на навременна терапия, която позволява носителите на вируса да живеят дълго, да не заразяват партньорите си и да имат здрави деца. С тази възможност са наясно само 16% от българите показва още изследването.
Една от причините за страха е непознаването на съвременните терапии. Около половината от диагностицираните мислят, че носителите на вируса живеят малко. Другата е стигмата в обществото, което отказва да ги приеме. Според проучването на „Тренд“ едва 15% от българите са готови да имат приятел с ХИВ. Само една трета са съгласни да работят с ХИВ-позитивен (32%) или да общуват с носител на вируса (36%). Да създадат семейство с партньор с ХИВ са склонни 2%, да живеят с инфектиран – 7%. Все още всеки пети българин смята, че може да се зарази при ползване на общи тоалетни помещения, а всеки четвърти - че това може да се случи при разговор със заразен или при ползване на неизмити прибори.
Много хора, включително лекари и здравни работници, не знаят разликата между ХИВ и СПИН. ХИВ е вирусът, който ако не се контролира със съвременната антиретровирусна терапия (АРТ), може да се развие до СПИН (Синдром на придобитата имунна недостатъчност).
Ако човек приема лекарствата си редовно, може да доживее дълбока старост, без да развие СПИН. Онези, които загиват от ХИВ-свързани състояния, не умират от СПИН. Те умират от заболяване, което е свързано с неконтролируемата ХИВ инфекция, която е нанесла сериозни поражения на имунитета и тялото.
Затова не е коректно да се казва, че някой е със „СПИН“, както и не е напълно коректно да се каже, че е загинал от СПИН. СПИН е синдром. Пациентите умират от сърдечна, белодробна или друга недостатъчност или от заболяване, предизвикано от СПИН-свързано състояние.
Специалистите, които работят в темата за сексуалното здраве и ХИВ, предпочитат да използват термина „инфектиране“, вместо „заразяване“.
Инфектирането с ХИВ настъпва в няколко случаи:
Рискът от инфектиране чрез необезопасен орален секс или от кръвопреливане в България се счита за минимален, дори нулев. Рискът от инфектиране с ХИВ от медицински работници при убождане с игла е 0,03%, а ако се спазват обичайните мерки за защита при хирургични интервенции (ползване на очила, маски, ръкавици) от лекарите – рискът е нулев. ХИВ не се предава от ползване на общи тоалетни, прибори, битови контакти и съвместно съжителство.
Науката напредна толкова, че вече съществуват „хапчета“ против ХИВ. Медикаментите се ползват преди или след рисков сексуален контакт.
PrEP e медикамент, който се ползва преди рисков сексуален контакт по определена схема. PEP e постекспозиционна схема и се приема 30 дни, като трябва да стартира до 72 часа след потенциален рисков контакт. PEP по същество представлява терапия, която приемат живеещите с ХИВ.
Терапията за предпазване от инфектиране преди или след рисков контакт е достъпна в България. В CheckPoint София може да се получи консултация с лекар и рецепта.
Благодарение на съвременната антиретровирусна терапия (която в България се предоставя безплатно от държавата) вирусът спира действието си в тялото и по този начин се стопира процесът по „разрушаване“ на имунитета. Когато няма какво да саботира имунитета, не се отчита и влошаване в общото състояние на човека.
Медикаментите „изчистват“ вируса от кръвта и спермата, благодарение на което живеещите с ХИВ не предават вируса на партньорите си и могат да имат здрави, неинфектирани деца. Състоянието, в което в кръвта и телесните течности не се откриват вирусни частици, се нарича „неоткриваем вирусен товар“. Той се постига, ако всеки ден живеещият с ХИВ приема своята терапия. Ако спре, вирусът става „откриваем“ и може да бъде предаден. Пациентите с ХИВ с неоткриваем вирусен товар не могат да предадат ХИВ и при медицински, стоматологични, козметични и други интервенции.
В България основният път за предаване на инфекцията е сексуалният. В Украйна и Русия, които са с най-много случаи на ХИВ в Европа, например, основният път за предаване е чрез инжекционната употреба на наркотици. Проституиращите мъже и жени също са в рисковата група, но не съвсем – те често се изследват и се грижат за сексуалното си здраве.
Не е напълно вярно, че ХИВ се предава основно между групата на мъжете, които правят секс с мъже. Сред тях се установяват много случаи, но това се дължи на факта, че групата на гей и бисексуалните мъже се изследват редовно. У нас има близо 2000 инфектирани с ХИВ, но реалният им брой е поне 3 пъти повече. Случаите в страната намаляват, защото много хора от рисковите общности приемат PrEP, а тези, които са с ХИВ и приемат терапия, не предават вируса. Уви, това е измамно – има много „скрити“ инфектирани, които не знаят и не се изследват.
Държавата се проваля в превенцията на ХИВ. У нас за ХИВ безплатно и анонимно може да се изследва всеки човек в 13 РЗИ (бившите ХЕИ), стига да не му поискат лична карта на входа и да не го питат къде отива в административната сграда, или пък да не е затворен кабинетът заради липса на персонал или Covid-19.
Една частна лаборатория предоставя анонимно и безплатно изследване за ХИВ и хепатит в национален обхват, но липсват услуги за подкрепа и придружаване след положителния резултат. Eдинственото място за анонимно и безплатно изследване за ХИВ, където пътят се преминава от тестването до стартирането на терапия и постигането на неоткриваем вирусен товар, е Центърът за сексуално здраве CheckPoint София. Държавата е финансирала безплатно тестване в 7 града, но липсва сериозна публична информация за достъпността и качеството на тези услуги.
В зависимост от сексуалните практики се препоръчва веднъж на половин година да се правят изследвания за ХИВ, хепатит В, хепатит С, сифилис, както и гонорея, хламидия и микоплазма. Последните три – хламидия, гонорея и микоплазма/уреаплазма, е силно препоръчително да се правят с PCR диагностика (с гърлен, ректален секрет, влагалищен секрет или урина), а не с кръвни тестове. Мъжете е добре веднъж годишно да си правят профилактичен преглед при уролог, а жените – при гинеколог и специалист по образна диагностика на гърда.
Ако се нуждаете от консултация относно сексуалното и репродуктивното здраве, можете да получите такава в CheckPoint София. Вижте повече на www.checkpointsofia.info
Според ново изследване, проведено в университета Емъри в Атланта, Джорджия, бабите имат по-различна връзка с внуците си, отколкото със собствените си деца.
По време на изследването Джеймс Рилинг - професор по антропология, психиатрия и поведенчески науки в Емъри, проследил мозъчната функция на близо 50 жени, всяка с поне по едно внуче на възраст между 3 и 12 години. Това се случило, докато жените били помолени да разглеждат снимки на внучето си, на родителите на детето, както и на деца и възрастни, с които нямат общо, предава Huffpost.
Учените установили, че когато бабите гледали снимки с внуците си, една определена част от мозъка, свързвана с емоционалната емпатия, се активирала. “Най-просто казано емоционалната емпатия е способността ни да чувстваме емоциите, които изпитва друг човек”, пояснява Рилинг.
Когато фокус групата разглеждала снимки с родителите на внуците, т.е. със своите собствени деца, се случило нещо друго. “Когато на снимката бил родителят на детето, и то родителят от същия пол с детето - който често, но невинаги, е порасналото биологично дете на жената, която гледа снимката, се задействат области в мозъка, отговорни за когнитивната емпатия”, казва Рилинг.
Когнитивната емпатия е разбирането на когнитивно ниво какво някой мисли или чувства и защо. В случая може и да има опит да се поставиш в неговите обувки, но има по-малко споделен емоционален опит, отколкото при емоционалната емпатия.
При предишно изследване Рилинг и екипът му провели подобен експеримент с група от бащи. Показвали им снимки на децата им и следели как ги възприемат.
Данните от този експеримент показват, че бабите като цяло имат много по-силна активация на областите в мозъка, отговарящи за емоционалната емпатия, и на тези, свързани с наградата и мотивацията. Рилинг отбелязва, че и в двата експеримента резултатите варират от човек до човек и е имало бащи, които са показали по-високи резултати по отношение на емпатията от бабите.
“Интересува ме с какво сме по-различни от другите примати и по какво си приличаме”, казва Рилинг. “Една много интересна разлика е начинът , по който отглеждаме поколението си. При човекоподобните маймуни майките отглеждат поколението изцяло сами. Човешките майки обаче обикновено получават помощ по време на отглеждането на своето поколение.”
И тъй като бабите често са част от тази помощ, Рилинг смята, че има определени доказателства, според които именно бабите могат да допринесат за благоденствието на детето.
Съществува теория, т.нар. “Хипотеза на бабата”, предложена от антроположката Кристен Хоукс и екипа ѝ, според която женските човешки видове оцеляват до много по-голяма възраст в сравнение с женските при всички останали големи примати, защото те са необходими за отглеждането на следващото поколение деца.
Каква теория за тази силна връзка между баба и внуче имат самите баби.
“Тъй като не си основният авторитет в живота на детето, а си по-скоро някой, който го насърчава и подкрепя, и двамата сте много по-отворени за връзка без стрес”, казва Марион Конуей.
“Различната привързаност, която изпитвам към децата и внуците ми, се базира на общата ни история. Родителството е много по-предизвикателна връзка - с установяване на различни граници, борби на его и сила, създаване на връзка, голяма отговорност в какъв човек ще се превърне детето ти. Това го няма с внуците. Просто ги обичаш безусловно и смяташ, че всичко, което казват и правят, е чудесно и невероятно”, казва Дън Дейвис.
Лиса Карпентър, която има шест внуци, е съгласна, че на бабите се пада “забавната част”. Според нея в проучването има неща, които са точно така, но не би казала, че се чувства по-близка с внуците, отколкото с децата си.
“Просто имам различни чувства към едните и към другите извън тези, че обичам страшно много всички. Най-голямата разлика е в това, че внуците ме карат да изпитвам голяма радост и удоволствие. Даже любопитство - какви са, какво им се върти в главите, какво ги интересува, в какви хора ще се превърнат”, казва Карпентър.
Колкото и вълнуващо да звучи това, тя признава, че в края на дълъг весел ден с внуците все пак се радва, че може да си почине сама, без деца. “Обикновено когато децата се уморят и баба им вече се е изморила, затова е време да си ходят, а родителите им да се оправят с мрънкането и реването, докато баба си почива”, казва Карпентър. “Ето тогава бабата има по-силни чувства към порасналите си деца - чувства на благодарност.”
Много е хубаво, че лятото кажи-речи е тук. Но то освен слънчеви поляни, морета и забавления, предлага и по някой и друг кърлеж.
Така че преди да се разпръснем по разни вълнуващи пътешествия, нека да видим какво ни съветва д-р Бояна Петкова по отношение на кърлежите – как да ги отстраним правилно, как да се изследваме за Лаймска болест и какво лечение се прилага, ако е необходимо.
Публикуваме с нейно разрешение съветите ѝ от страницата ѝ „Да растем здрави“.
Настъпи отново сезонът на полянките, разходките и... кърлежите.
Да си припомним как е правилно да постъпите в случай на ухапване от кърлеж:
Опитайте да го извадите с обикновена пинсета или специална пинсета за кърлежи с рязко издърпване нагоре, без въртене.
Кърлежът не е спешно състояние, не е нужно посещение в спешното за отстраняването му. Не се нуждаете от имунизация срещу тетанус.
В това видео можете да видите как правилно да отстраните кърлеж с обикновена пинсета:
Има риск изследването да е фалшиво отрицателно – тоест кърлежът да е заразен, но изследването да не покаже.
Добре е положителен резултат да се потвърди от референтната лаборатория в Центъра по заразни и паразитни болести.
В НЦЗПБ не вземат венозна кръв на деца. Трябва да занесете две епруветки с венозна кръв сутрин до 10:30 часа, взети същия ден в друга лаборатория.
За да избегнете разгръщането на Лаймска болест, трябва да проведете антибиотично лечение в достатъчно високи дози и продължителност.
Често срещана грешка е изписването на антибиотик в ниска доза с недостатъчна продължителност. Обърнете внимание, че повечето антибиотици трябва да се приемат за срок от 21 дни, а не обичайните 7 до 14.
Не забравяйте по време на антибиотичното лечение и 3 месеца след приключването му да приемате пробиотик с високо микробно число и достатъчно бактериални щамове.
Това е порочна практика, отречена от професионалните организации и дружествата по инфекциозни болести в световен мащаб, която може да доведе до развитието на „серонегативна“ Лаймска болест – тоест активно заболяване без доказуеми антитела.
Пожелавам ви прекрасно лято! Пазете се от слънцето... и от кърлежи.
