Какво се случва с тялото ни след естественото раждане, конкретно с групата от мускули и сухожилия в областта на таза, която наричаме тазово дъно? И има ли усложнения, на които трябва да обърнем специално внимание? Как се чувстват жените след раждане и нормално ли е притеснението, което изпитват? Допитахме се по тези и други въпроси до акушерката Йоана Станчева и до физиотерапевта Надя Гелова.
Йоана Станчева. Снимка: Акушерска практика „Зебра“
Надя Гелова. Снимка: Личен архив
„Когато натежи коремчето и бременните жени започват да осъзнават, че раждането не само приближава с бясна скорост, но и няма как да бъде заобиколено, най-често питат: „Нали после всичко отдолу ще си бъде същото?“. Йоана Станчева е акушерка в самостоятелната акушерска практика „Зебра“. Екипът от специалисти там не са просто хора, които извършват едно израждане. Те се фокусират и вурху специфичните психологически нужди на всяка жена, върху процеса по възстановяване както по отношение на физиологията, така и в менталния му аспект.
Йоана признава, че дали всичко ще бъде същото няма как да бъде напълно сигурно. Понякога всичко изглежда и се усеща по същия начин – и отвън, и отвътре. Но друг път усещането е различно и това „различно“ може да има безкрайни измерения по спектъра на комфорта.
„За щастие на всички нас, които работим за повече нормални раждания в страната, „различното“ в усещанията след раждане и контролът върху мускулатурата при уриниране не са зависими изцяло от начина на раждане. Може да сте чували, че и жените, родили с цезарово сечение, често имат нужда от подкрепа за справяне с дискомфорта „там долу“, или полуават напишкване, въпреки че не са раждали вагинално“, добавя тя.
На какво се дължи това добре изследвано и описано в литературата състояние – усещане за тежест или „смъкване“ след раждането? Защо и жените, родили с операция, също могат да се борят с инконтиненция на урина?
Бременността с нейната механична тежест върху мускулатурата на тазовото дъно и хормоналните промени, настъпващи по време на бременност, са двата рискови фактори, в които можем да търсим отговорност. Начинът на раждане има по-малка тежест от очакваното – и при вагинално раждане, и при цезарово сечение имаме риск от смъкване на влагалищните стени и неволево изпускане на урина, уточнява Йоана Станчева.
Има жени, които се възстановяват блестящо, без да правят никакви усилия. Има жени, които се чувстват чудесно с известна доза усилия и професионална помощ. Има и жени, които имат нужда от интердисциплинарен екип и хирургия. Добрата новина, категорична е Йоана, е, че опитни специалисти, на които можем да разчитаме за правилна диагностика и изготвяне на подходящ план за действие, има. Технологиите в тази сфера също дават нужните резултати, преди да се наложи най-инвазивната стъпка.
Очакваните проблеми в тазовото дъно след вагинално раждане обикновено са свързани с преразтягане и понякога с увреждане на тъканите. Много често жените, които посещават Надя, признават, че се страхуват от неизвестното. Те не са наясно какво точно ще се случи „там долу“, ако родят по естествен начин – през родилния канал.
„Истината е, че никой не може да предвиди с точност. Но можем да разгледаме физиологичните или очакваните проблеми, както и най-честите травматични увреди“, казва Надя Гелова.
По време на вагинално раждане мускулите на тазовото дъно претърпяват голямо разтягане, при което може да има и някои разкъсвания. Мускулатурата и съединителната тъкан отслабва.
„Благодарение на гениалността на природата, тялото е подготвено по време на бременността и още преди започване на раждането, в него се отделят хормони, които да улеснят процеса на разтягане на тези структури. Релаксинът е хормонът, който прави структурите по-мобилни, за да могат да се адаптират към раждането. Също така обаче и правят тялото по-податливо на травми, свързани със съединителната тъкан и мускулатурата“, добавя Надя Гелова.
Първите шест седмици след раждането на бебето се считат за период на „възстановяване“. Този етап е осем седмици, ако раждането е с цезарово сечение. Но някои автори смятат, че възстановяването продължава шест месеца до една година след раждането, казва физиотерапевтката.
Много често жените се оплакват от тежест или усещане за чуждо тяло в областта след раждане, което се смята за физиологично и търпи естествен ход на възстановяване в повечето случаи. Това може да продължи месеци, но в съвременната физиотерапия не се чака, а по-скоро се подпомага процесът.
Нормално е също така мускулите на тазовото дъно да са с понижен тонус и да не са толкова реактивни. Понякога отнема време да се възстанови тази връзка „мозък – мускул“, тъй като може да има увредени рецептори в самата мускулна тъкан и жените често се оплакват, че не могат да контролират мускулатурата или изобщо не я усещат. Тези симптоми също отшумяват, но колкото по-рано започнем да се свързваме с тази зона след раждането, толкова по-малко „чужда“ ще ни се струва, съветва Надя.
Временната стрес инконтиненция (изпускане при кихане, кашляне, смях) също се среща често и обикновено се подобрява след няколко месеца.
След спонтанни разкъсвания в перинеума или епизиотомия зоната може да е подута и чувствителна обикновено за 4–6 седмици. Леките разкъсвания заздравяват в рамките на няколко седмици, по-големите може да отнемат 12 седмици или повече.
Вагиналните физиологични проблеми са свързани отново с подуване и натъртване, което отшумява в рамките на дни,със сухота поради намаленото ниво на естрогени в организма. Флората на влагалището също може да стане по-алкална, което да промени микробиома на влагалището. Това може да повиши риска от инфекции.
Самата вулва може да промени цвета си и да е подута, както и да е по-чувствителна на допир, особено ако е имало разкъсвания или епизиотомия. Чест временен ефект са и варикозните вени по вулвата, които също отшумяват до няколко седмици.
Надя Гелова обаче отбелязва, че има жени, които дори и не разбират за някои от тези промени, тъй като не са обърнали внимание или смятат, че трябва да изтърпят всичко. Според специалистката обаче почти винаги има какво да се направи, за да се облекчат някои симптоми. Тя насърчава жените да използват огледало и да огледат зоната както преди, така и след раждане, както и да са запознати, че двете картинки няма да съвпадат и да са подготвени.
Най-честите усложнения, които настъпват след естествено раждане, са:
OASIS се среща при 0,5–14% от вагиналните раждания (2,9–19% от вагиналните раждания на жени, които раждат за първи път). Надя Гелова казва, че около една трета от OASIS може да бъде диагностицирана 8 седмици след раждането чрез ендоанален ултразвук. В световен мащаб има все повече програми и финансиране за обучаване, изследване на това състояние, тъй като ранното диагностициране на травми на вътрешния сфинктер водят до навременни корекции и предотвратяване на фекална инконтиненция, добавя тя.
Инконтиненциите, които не отшумяват могат да бъдат стрес инконтиненция, инконтиненция по спешност или фекална инконтиненция. Всички те могат да имат различна степен, но винаги е добре да се потърси помощ, ако продължават повече от очакваното.
Същото важи и за симптомите на пролапс.
Консултацията с акушер-гинеколог, хирург или физиотерапевт не трябва да се прави единствено след самото раждане или след шест месеца, категорична е Надя.
Още не сме свършили, скрол надолу
Въпреки че раждането е причината за появата на тези симптоми, навиците и начинът на живот са до голяма степен ключови за тяхното разрешаване. Много често жените, без да знаят възпрепятстват възстановяването си, защото не са получили навременна информация и препоръки как да се предпазват, смята физиотерапевтката. Колкото и терапии и упражнения да прави една жена, ако не обърне внимание на навици, които биха помогнали или задълбочили даден симптом, те няма да са ефективни.
Всички тези промени могат да стреснат много жени, но дали са основание за цезарово сечение? Тази препоръка би следвало да дойде от проследяващия лекар и да бъде обсъдена с жената. Едва след това тя да вземе информирано решение. Всеки начин на раждане крие своите ползи и рискове, казва Гелова.
Вагиналното раждане избягва големи хирургични интервенции, което води до по-бързо възстановяване, по-кратък престой в болница и по-малко усложнения като инфекция на рани, кръвоизлив или дълбока венозна тромбоза, отговаря Надя Гелова.
Вагиналното раждане е свързано с по-малък риск от плацента превия, плацента акрета и хирургични сраствания при последващи бременности. Все повече се говори и за ползите за новороденото и конкретно за микробиома.
Според ACOG (American College of Obstetricians and Gynecologists) при липса на майчини или фетални индикации за цезарово сечение планът за вагинално раждане е безопасен и подходящ и трябва да се препоръча. След проучване на причините за искането на пациентката и обсъждане на рисковете и ползите, ако пациентката реши да извърши цезарово сечение, тя трябва да се информира за възможните рискове и усложнения, обобщава физиотерапевтката.
Брутален случай на насилие над лекар в столичната болница "Шейново" разтресе държавата миналата седмица. Ако някой все още не е чул за него, което е малко вероятно, ще синтезираме накратко: баща на току-що родено бебе нападна и преби жестоко доктор Гагова, изродила минути по-рано детето му. Причината - мъжът настоявал да получи плацентата, а лекарката отказала. Това го вбесило и той я нападнал, вследствие на което жената е със счупен нос, разкъсана горна устна, синини по цялото лице и е била в безсъзнание над 20 минути. Мъжът пък, противно на всеобщото очакване, се оказа високоинтелигентен, завършил в чужбина, но и криминално проявен.
Не това обаче ще обсъждаме сега. В Майко Мила! днес сме поканили Илона Нешкова от акушерски кабинет "Зебра", която ще ни разясни за какво служи плацентата, докато жената е бременна, защо все по-често родителите я искат след раждането и за какво я ползват. Тази публикация, написана от медицински подготвен човек, ще внесе яснота, без да дава квалификации или да толерира един или друг избор във връзка с третирането на плацентата след раждането ѝ.
***********************************
Бях поканена да пиша за плацентата и нейните приложения в съвременния свят, защото провокирани от историята в болница Шейново родители са засипали пощата на „Майко Мила“ с безброй молби за повече информация по темата.
Длъжна съм обаче да направя уговорката, че плацентата съвсем не е в центъра на тази злощастна история. В нейния център е агресивен (и вероятно не съвсем здрав) човек, който напада лекар на работното му място, минути след раждането на детето си.
Независимо от обстоятелствата, това е поведение, за което няма оправдание.
Кой знае защо обаче точно на обстоятелствата се даде най-много гласност в медиите.
Защо бащата е искал плацентата, защо не са му я дали, какво е щял да прави той с нея, какво правят болниците с плацентите на нашите деца?
Конкретен отговор на въпроса какво е щял да прави този баща с плацентата нямаме, но, съдейки по разкритията около личността му (генетик по професия), се предполага, че е щял да я ползва за научна работа.
Веднага обаче се появиха и редица любопитни факти около това за какво се ползва плацентата в съвременния свят – ядене на плацентата, прием под формата на капсули, подозрения за търговия на черно, заради голяма ценност на билогичния материал, и това налага писането на този текст.
Какво представлява плацентата?
Плацентата е орган, който съществува само по време на бременността, създаден от същите клетки след сливането на яйцеклетката и сперматозоида, които създават и бебетата.
Единствено чрез нея бебето се снабдява с кислород и храна. Всичко необходимо за разитието си то получава от кръвта на майката, която преминава през плацентата по пъпната връв, а след това отпадните вещества се връщат по обратния път към майчиното кръвообращение.
Наистина впечатляващ орган, изпълняващ функциите на храносмилателната, отделителната и имунната система, на черния и белите дробове.
Защо хората си искат плацентата?
Ето защо в някои култури се отнасят към плацентата с огромно уважение. На Запад, а също и у нас, по-често тя се приема за „биологичен отпадък“ и се изгаря в инсинератори.
В Нова Зеландия обаче маорите заравят плацентите на територия на племето, което според тях помага на децата да изградят духовна връзка със земята. Хората от племето навахо също заравят плацентата, но вярват, че това кара детето да се връща винаги у дома. Жителите на Тихоокеанските острови заравят плацентата в градината, с което вярват, че ще израсне добър градинар.
Някои от тези ритуали в днешно време добиват популярност и извън традиционните си култури и така вече отдавна не е необичайно явление на Запад семействата да изискват плацентата след раждането на детето си, за да я засадят под любимо дърво в градината си или да засадят ново дръвче, за което плацентата да осигури благодатна почва.
Друга разпространена практика е, скоро след като плацентата се роди, от нея да се праят принтове, които остават за спомен. Има различни стилове и техники, хората, които го предлагат са търсени като специалисти в областта, а услугата се предоставя срещу заплащане.
Най-обсъждана, разбира се, се оказа практиката плацентата да се приема от жената под една или друга форма. По-голямата част от жените предпочитат това да става след дехидратирането ѝ и опаковането ѝ в капсули, които се пият като хапчета в периода след раждането.
Хората, които се занимават с капсулирането на плацента, твърдят, че тя има много полезни вещества в себе си и може да помогне да се избегнат рискове като следродилна депресия и кръвоизливи след раждането, помага за повишаване на нивата на желязо в кръвта, увеличава количеството кърма, помага за прибирането на матката.
Засега обаче няма научни доказателства за тези твърдения.
Изследванията показват, че в капсулите с плацента се съдържат скромни нива на желязо – около ¼ от дневния прием за кърмеща жена. Останалите микроелементи, изследвани в капсулите, са били в нива, които не биха могли да имат какъвто и е да ефект върху организма.
Изследването за наличие на хормони е установило съдържание на 15 от изследваните 17 хормона, сред които прогестерон, естрадиол, кортизол, алдостерон, тестостерон. От всички тях нивата на прогестерон и естрадиол били такива, които биха могли да имат потенциален ефект върху организма, но обект на изследването било само наличието на хормони.
В друго изследване са проследени нивата на желязо при жени, приемащи капсули с плацента, сравнени с жени, приемащи плацебо. Резултатите показали повишени нива и при двете групи след две седмици прием – т.е., няма доказан положителен ефект от плацентата.
Другите начини на приемане на плацента са в суров вид или под формата на смути с различни плодове и добавки, или тинктура.
Да си вземем ли плацентата след раждането?
В работата си аз винаги се придържам към научнодоказаните практики. Ако двойката се колебае дали да капсулира плацентата си, ще им обясня, че все още няма научни изследвания, които да доказват ползата от това.
Ако искат да я заровят в градината си, ще им обясня какви са мерките за безопасност, към които трябва да се придържат.
Не бих ги насърчавала за това, но и не бих ги обявила за странни, ако вземат решение, което не е в хармония с професионалното ми разбиране за нещата.
Вярвам в равнопоставените отношения между медицинските специалисти и пациентите и виждам ролята си в тези случаи като на човек, който помага за вземане на информирано решение.
Акушерката Илона Нешкова от акушерски кабинет Зебра е тук с размишления по въпроса за кърменето. Пожелаваме ви приятно четене и кърмене!
Докато обмислях какъв текст би бил подходящ за Световната седмица на кърменето, си дадох сметка, че това не е тема, по която обичам да разсъждавам, говоря или пък пиша.
Като медицински специалист, за мен храненето с майчино мляко е без алтернатива. Ясно е, че това трябва да ядат човешките бебета. Съставът му е съвършен, готово е за употреба, с подходяща температура и във възможно най-добрата „опаковка“.
Направени са безброй проучвания, които изтъкват предимствата му пред всички съвременни алтернативи. От десетилетия всички професионални организации препоръчват изключителното кърмене, изброявайки незаменимите му качества и ползите за майката и бебето.
Разпространението на адаптирани млека е подчинено на специален код на СЗО, според който е забранено те да се рекламират или раздават безплатно. Като цяло, живеем в свят, в който дори хората, които реално с действията си не са подкрепящи кърменето, не биха посмели да се изкажат негативно за него.
Защо тогава е толкова трудно да предадем тази убеденост на голяма част от майките? Къде бъркаме, когато ги съветваме за безспорните предимства на кърменето пред адаптираните млека?
Може би проблемът е, че им поставяме понякога твърде високи цели. Препоръчваме изключително кърмене, без да отчитаме всички възможни обстоятелства, които могат да му попречат.
От недостатъчно подкрепящата среда, през различния стил на живот, до обикновеното неразбиране – това са все причини за една жена да не иска/може да кърми успешно. Оказва се, че ние самите не сме достатъчно подготвени и гъвкави да дадем съвет, който да не ги остави с чувството за вина, че не правят най-доброто за бебето и себе си.
Вероятно една от причините е липсващият разговор за избора да не се кърми. Жените искат да могат да го кажат, без това да предизвиква буря от възмущение. Искат да са спокойни с избора си, дори сами осъзнавайки, че това вероятно не е най-добрият избор на храна за бебето.
Но колко от нас се придържат към най-добрата диета за себе си и семейството си? И не се ли смята за нарушаване на добрия тон, ако направим забележка на някого, че е купил чипс на детето си?
Как да променим разговора за кърменето, така че да не го приравняваме с адаптираното мляко, но и да не създаваме стигма около майките, избрали друг подход в отглеждането на децата си?
И как да направим кърменето мисия възможна за повече жени? Не мисля, че има лесен отговор на този въпрос, но нека опитам все пак.
♦ Винаги да даваме съвременна, научна и точна информация за разликата между кърмата и адаптираното мляко. Може би не е необходимо абсолютно всеки път да говорим за предимства и да слагаме знак > след кърмата. Може би знакът за неравенство ≠ би свършил същата работа, като дава възможност на жената да реши сама, без да я навеждаме към правилния отговор.
♦ Да разясняваме, че кърменето може да бъде възстановено, след като по една или друга причина е било прекъснато. Може би не в пълния си обем, но че има определени ползи, от които си струва да не се отказваме с лека ръка – имунологичните ползи, сукането за успокоение при колики или никнене на зъби. Така жената ще знае, че може да опитва различни неща и да открие кой е работещият модел в техния случай.
♦ Да не пресираме жените, когато виждаме, че не са убедени, че искат да правят усилия за кърменето. Да довеждаме разговора до това какво искат и как си представят майчинство, в което са достатъчно зачетени техните нужди.
Можем ли да предложим схема на хранене на бебето, в която кърменето присъства, бебето се ползва от неговите специфични качества, но едновременно с това и дава пространство на майката, в което тя да може сама да намери оптималното за тях съотношение между естественото и изкуственото хранене?
Да, вероятно количествата на кърмата ще намалеят, вероятно кърменето като цяло ще приключи по-рано, но, всъщност, не можем да знаем със сигурност как ще се стекат нещата при всяка двойка майка и бебе. И най-вече, не знаем дали това няма да направи кърменето по-дълго, отколкото би било иначе.
♦ Да вярваме на жените. Ако жена ни каже, че не иска да кърми, това най-вероятно е така. С укор или пък „навиване“ трудно ще получим добри резултати. Длъжни сме да я информираме за възможните рискове при изкуственото хранене, но и да помним, че не можем да предвидим как ще се развият нещата в конкретния случай.
Ако спечелим доверието на жената за това, че нейният избор е валиден, може при определени условия тя да е склонна да преосмисли решението си за кърменето (например при проявена алергична реакция към кравето мляко). Със сигурност обаче ще си спечелим вечен враг на каузата за естественото хранене на бебетата, ако настояваме, че този избор не е правилен.
Как можем да обобщим казаното дотук?
Със знанието за кърмата като естествен (т.е. създаден специално с тази цел) източник на необходимите за бебето хранителни вещества и имунна защита, и с доброто познаване на жените, които съветваме (медицинска и социална история, стил на живот, предварителни нагласи), трябва да намираме подходящ подход за всеки индивидуален случай.
Така че желаещите да кърмят изключително да получат нужната им подкрепа и съвети, но също толкова внимание и подкрепа да получат и жените, които не са сигурни какво искат, или пък знаят, че кърменето не е за тях.
Възможно е този подход не просто да постигне успешно кърмене, без това да е непременно търсеният ефект, но най-вече да помогнем за създаването на среда, в която всеки избор е валиден.
Днес Майко Мила представя първия текст от общата ни инициатива с акушерски кабинет "Зебра" "Питайте акушерките", посветен на изследванията, на които подлежи всяка бременна жена и как да мине тя през този период без да изпитва постоянна тревога за себе си и бебето. Илона и Йоана от “Зебра” ще ви помагат със съвети, ще ви подкрепят емоционално и със знанията си на територията на нашия сайт. Вие сте добре дошли да ги питате всичко, което ви дойде наум и е свързано с бременноста, раждането и постродилната грижа. Те са насреща! Приятно четене :)
В кабинета ни най-често влизат млади, здрави и активни жени. Всяка от тях старателно следи бременността си и полага големи усилия да спази препоръките на медицинските лица, които я водят през важните моменти от нея. Същевременно с усърдието, жената често е почти смазана от тревога за себе си, бебето си или и двете неща едновременно.
Тази тревога се разкрива мимоходом и споделя накратко. Да не би да прелее неочаквано извън границите на приличието и зарядът ѝ да ни отблъсне като професионалисти, лишени от емоция.
Бременните жени у нас са истински притеснени за здравето си и не си представят да напуснат кабинет за грижи без рецепта с медикаменти, които да тушират симптомите на бременността и да и я направят контролируема.
Според световната статистика около 70% от всички бременности са неусложнени. Освен това голям процент от усложнените бременности също завършват с раждането на здраво бебе. Рискът при една бременност се поставя в хода на проследяването. Високорискова е бременността, при която има по-голям риск от обичайното за настъпване на дадено усложнение, но не и задължително наличие на проблем.
Неясно е кога точно сме се вкопчили в усещането, че бременността и раждането са състояния на постоянна заплаха за нечий живот и здраве. Крайно време е да започнем да се отърсваме от тази вредна легенда. И да спрем да я предаваме на поколенията като свидно знание за живота.
Съвременната диагностика и възможности за проследяване на бременността трябва да дават спокойствие и увереност на жените за изхода от нея, а не да ги напрягат и тревожат. Понякога жените имат нужда сами да наредят пъзела от изследвания, които се правят в женската консултация, за да са спокойни, че всичко с тях самите и бебето е наред.
Най-често използваните изследвания са кръвните изследвания, изследването на урина, проследяването на артериалното налягане, външни измервания на размерите на матката и палпация, проследяване на сърдечната дейност на бебето, ултразвук.
Един от най-често възникващите проблеми е този с тълкуването на кръвните изследвания. Физиологично т.е. нормално за бременността се променят някои от показателите. За съжаление в нашите лаборатории това не се взема предвид, когато се нанасят резултатите. Така, сравнени с референтните стойности за небременни жени, вашите изследвания изглеждат проблемни.
Ето и пример за това как се променя стойността на два от най-важните показатели в различните етапи на бременността:
хемоглобин:
Единици | Жена без бременност | Първи триместър | Втори триместър | Трети триместър |
g/L | 120 -158 | 116 - 139 | 97 – 148 | 95 - 150 |
левкоцити:
Единици | Жена без бременност | Първи триместър | Втори триместър | Трети триместър |
X 10 9 /L | 3.5 - 9.1 | 5.7 - 13.6 | 5.6 - 14.8 | 5.6 - 16.9 |
Всички останали показатели бихте могли да сверявате тук.
Понякога обаче дори медицинските специалисти могат да се подведат от тази разлика в референтните стойности, така че винаги обсъждайте с тях тази вероятност.
С това изследване бременните се проследяват за няколко усложнения на бременността - прееклампсия, диабет, проблеми в бъбречната функция и инфекции в уринарния тракт. У нас са предвидени три такива изследвания за цялата бременност. Има страни, в които това изследване се повтаря при всяко посещение на женската консултация. Ние насърчаваме жените, посещаващи нашия кабинет, да проследяват тези показатели всеки месец.
Два безспорни показателя за здравето на всеки човек. Всяка рязка промяна в кръвното налягане на бременната жена налага допълнителни изследвания и оценка на състоянието ѝ. Липсата на тези изследвания, и особено на измерването на кръвното налягане, е признак за лоша медицинска практика и сигнал да потърсите по-добро място за себе си и бебето си.
Ултразвуковото изследване не цели да Ви покаже огледален образ на вътреутробния живот на бебето. Ултразвукът е инструмент, чрез който наблюдаваме проекция на бебето и неговата среда върху екран. Проучванията показват, че ползването на ултразвук при всяко месечно посещение на женската консултация не допринася за по-добри резултати и не е признак на качествена грижа. Ултразвукът се прилага при медицински показания, когато търсената информация има клинична стойност. Сравнен с външните измервания и палпацията (специални акушерски методи за оценка на нарастването на плода) ултразвукът няма по-добри резултати в прогнозирането на размерите на бебето.
Тези методи, заедно с проследяването на детските сърдечни тонове, ни дават достатъчно информация за състоянието на бебето, за да не се налага използването на ултразвук повече от три пъти в рамките на една нормално протичаща бременност – в първия триместър (за определяне на датата на термина), във втория триместър (за структурни аномалии) и в третия триместър (за късно възникващите аномалии и доплерово изследване на кръвотока между майката и бебето).
Още края на първия триместър в женската консултация започва да се следи сърдечната дейност на бебето с фетален доплер. Това е малък ултразвуков монитор, с който се чуват и отброяват ударите на сърцето. Нормалната честота, с която работи то, е между 110 и 160 удара в минута. Доста бързо в сравнение със сърцето на възрастните хора, но напълно нормално за бебето в утробата.
Един от показателите за здравето на бебето, който лесно може да се следи и от самите жени. В редица страни в женската консултация се насърчват майките да обръщат внимание на това кога и колко е активно бебето им, за да могат да забележат, ако настъпи някаква промяна в обичайното им поведение. Друг начин за това е броенето на ритници за определен времеви интервал. У нас преди време беше проведена кампания за това Как е бебето ти днес?, но, за съжаление, все още не е широко разпространен метод и е подценяван от специалистите, провеждащи женска консултация.
Ако жената е здрава, изследванията на кръв и урина, кръвното налягане и останалите ѝ жизнени показатели са в норма, ако правилното развитие на бебето е проследено с ултразвуково, сърдечната му дейност е нормална, измерванията на матката потвърждават доброто му нарастване и движенията му се усещат добре, няма никаква причина да се усеща в постоянна заплаха за живота и здравето на себе си и бебето си.
Доброто проследяване на бременност е това, в което у майката се поддържа усещането за здраве, за способност да премине през промените, настъпващи в тялото и живота ѝ, в което изследванията се използват разумно, не се прави нищо излишно и „за да се презастраховаме“, в което се прави разграничение между нормално и патологично, и в което има място за индивидуална грижа, на мястото на изпълнения минимум/максимум диагностика.
