„Моето най-голямо богатство е здравето ми“, възкликва гордо веселият герой в една от приказките на Ран Босилек, събрани в поредицата „Големанко“. Неговите приятели се хвалели с къщи като крепости, залостени с дебели врати, а в дома на щастливеца портите били широко отворени и опазени само от чистия въздух.
Историите в много приказки ни водят към поуката за здравето като най-висша ценност. Често си пожелаваме болестите да са далеч от нас, защото всичко друго постигаме все някак. Най-важното е
„да сме живи и здрави“, нали така?
И докато възпитаваме децата на уважение към силата и издръжливостта, изниква въпросът има ли кой да пази тяхното здраве и да лекува болестите им. Според поговорка „здравето е по-скъпо от злато“.
Колко скъпо тогава ни излиза липсата на здраве?
За да диагностицираме състоянието на системата, разпитахме различни специалисти. Срещаме се с журналисти, наблюдавали дълги години българската здравна система, която днес вече се нуждае от спешна помощ. Говорим и с лекари, за да чуем от първо лице има ли път детското ни здравеопазване извън реанимацията. Или както казва журналистката Надежда Цекулова, която от години е застъпник за по-добър достъп на всички деца до качествено здравеопазване,
„децата, бидейки негласуващи граждани, изобщо не са важни. Проблемите на детското здравеопазване толкова дълго са неглижирани и навирани в ъгъла, че всъщност то е с една идея по-лошо и по-изостанало от цялото здравеопазване, което само по себе си е лошо и изостанало.“
Повечето от вас сигурно ще си кажат, че задаваме глупави въпроси с очевидни отговори. Та кой друг освен педиатър да е личен лекар на детето ви?! Всъщност нещата с медицинските специалности са малко по-сложни, защото и медицината не е проста работа, въпреки че изкуственият интелект понякога ви кара да си мислите обратното.
Полина Тодорова, журналистка от Medical News, ни обяснява, че задължението към лекарите със специалност „Педиатрия“ е да са специализирали и „Обща медицина“, за да могат да работят като семейни лекари с деца. „В момента родителите могат да запишат детето си и при общопрактикуващ лекар, който няма специалност „Педиатрия“. Обратният вариант обаче не е възможен. Дали това трябва да се промени е тема, която среща различни гледни точки и е нужно експертите да излязат с консенсус. Във всеки случай са необходими мерки, които да увеличат броя на педиатрите в страната, особено в извънболничната помощ, ако не искаме постепенно качественото детско здравеопазване да стане достъпно за малцина“, обобщава тя.
Ако личният лекар на вашето дете не е педиатър, но вие все пак искате то да бъде консултирано от педиатър, имате право на това. На всичкото отгоре личният лекар на детето няма право да откаже направление за педиатър. Защо тогава педиатрите да не могат да са лични лекари на децата, щом системата ги разпознава като специалисти, към които едно семейство с дете/деца може да се обръща колкото пъти поиска?
Д-р Лора Бучукова (педиатърка) обяснява, че необходимостта детето да мине през общопрактикуващ лекар (ОПЛ) за издаване на направление към педиатър натоварва и системата, и родителите. Направленията към педиатър са без лимит и тя не разбира защо е необходимо първо да се посещава ОПЛ. Решение, за да не се прекалява с посещенията, тъй като някои родители са прекалено тревожни и биха ходили на преглед без основателна причина, тя предлага в ограничаване бройката на прегледите при педиатър за всяко дете в рамките на календарна година.
Родили сме го това дете – добре. Обаче се оказва, че ако сме го родили в столицата, ще е много трудно да го запишем при личен лекар.Списъците на общопрактикуващите лекари в София, които работят с деца, често са препълнени, поради което голяма част отказват да поемат нови пациенти, потвърждава и Полина Тодорова от Medical News. Така се налага родителите да търсят педиатри, които не работят с НЗОК, и да заплащат за прегледите. Не са много и тесните детски специалисти, които работят със Здравната каса, особено извън големите градове, добавя тя.
От официална справка на НЗОК, изготвена за Medical News, става ясно, че през 2025-а 866 педиатри, работещи в извънболничната помощ, са имали сключен договор с НЗОК. Броят им е сходен, в сравнение с предишните две години – през 2024 те са били 857 и 856 през 2023. Данните регистрират леко увеличение в броя на специалистите по детско здраве, работещи с НЗОК в последните години, но цялостно този брой спада, посочват още от здравното издание. Статистиката за предишни години е:
Полина цитира данни на Медицинския университет в София, според които през 2025 г. специалност „Педиатрия“ е водеща като желание за професионална реализация от новозавършилите лекари, а през тази година е на второ място. Въпреки че явно все повече млади медици искат да работят в детското здравеопазване, проблем има и той според журналистката от MedicalNews е в разпределението на педиатрите в страната.
Д-р Бучукова разказва, че семейства пътуват с децата си до София за консултация, което им коства големи усилия, време и финансов ресурс. А на лекарите им се налага да работят на много места, включително извън големия град, обяснява ни друга педиатърка – д-р Лилия Бозаджиева.
В опит да се намали недостигът на кадри в отделни медицински специалности Министерството на здравеопазването изпълнява проект, финансиран от Европейския съюз, насочен към стимулиране на специализации в дефицитни области. Одобрените кандидати получават допълнително възнаграждение в размер на 2,5 минимални работни заплати към основната си заплата за целия период на специализацията. Срокът на проекта е до 2029 г. Най-голям интерес се отчита към педиатрията, като сред предпочитаните направления е и детската кардиология.
Д-р Лилия Бърдарска е детски кардиолог, работи в Националната кардиологична болница. По нейни думи детските кардиолози в София и големите областни градове са достатъчно и центърът, в който работи, има капацитета да покрие нуждите на страната.
Има обаче райони, в които достъпът до педиатър е изключително затруднен, а в същото време по тези места липсват и лекари в тесните педиатрични специалности, коментира Полина Тодорова.
„Негативна тенденция, на която ставаме свидетели в последните години е, периодичното затваряне на цели педиатрични структури на различни места поради липса на достатъчно кадри, което е ясен индикатор, че липсва цялостна държавна визия как да се развива детското здравеопазване у нас.“
Затварянето на детски отделения поради липса на персонал започва преди десетилетия, но явно никой не обръща сериозно внимание. Ако беше обръщал, щяхме да знаем за това. Надежда Цекулова добавя и още един щрих, обрисуващ тази криза:
„Системата в момента функционира с по-малко от половината от сестрите, които са необходими, и над една трета от работещите са в пенсионна възраст. Това е абсолютна катастрофа.“
Изображението е създадено с помощта на изкуствен интелект.
Д-р Лилия Бозаджиева отчита, че медицински сестри липсват дори за възрастните пациенти. Според нея е важно да им се осигурят не само условия на труд, почивка и заплащане, но и възможност да се квалифицират допълнително, „а не просто да са подизпълнители на лекарите.“
Освен липса на медицински сестри, има недостиг и на анестезиолози и това е голям проблем, добавя д-р Лора Бучукова.
„И анестезиолозите, и медицинските сестри поради недостатъчния си брой работят с много извънредни часове, което със сигурност прави работата им по-тежка и по-малко желана, а понякога може би и не толкова прецизна.“
Интерес към детската анестезиология и реанимация има, но онова, което отказва лекарите да продължат в тази посока е, че в университета се изучава обща специалност „Анестезиология и интензивно лечение“, която включва познания за работата както с възрастните, така и с деца, казва д-р Лилия Бозаджиева. В същото време, добавя тя, работата с деца е със съвсем други рискове, с друг тип организъм и процеси. Колегите, запознати със спецификата на детската възраст, са изключително малко и работят в детската реанимация в „Пирогов“, добавя д-р Бозаджиева.
Дефицитът на педиатрични кадри не трябва да се разглежда като изолиран проблем в едно или друго населено място, казва Полина Тодорова.
„Децата заслужават качествена и пълноценна медицинска грижа, независимо къде са родени и къде живеят, какви са възможностите на родителите им. За това обаче е нужно държавата да изработи мерки, за да увеличи интереса към педиатрията и тесните специалности в нея, да създаде условия младите кадри да могат да се развиват кариерно, да имат възможност за надграждащи обучения, за работа със съвременна апаратура и най-вече да получават достойно възнаграждение за нелеката си професия.“
Да се работи с деца, отбелязва журналистката от Medical News, е изключително отговорно и трудно. Затова според нея е редно избралите тази професия да се чувстват спокойни и подкрепени.
Реалността, която Полина вижда обаче е друга:
Всичко това не е достатъчен стимул семейните лекари да приемат и деца, добавя Полина.
Друг голям проблем, който Надежда Цекулова очертава, е липсата на конкретни инвестиции в развитието на инфраструктурата за детско здравеопазване. По думите ѝ пари се дават на парче, и то по-скоро на проектен принцип.
„Както например по Плана за възстановяване и устойчивост бяха предвидени едни много милиони, за да се купи техника за педиатрични отделения в страната, за която техника обаче не е много сигурно дали навсякъде, където ще бъде разпределена, има достатъчно специалисти, които да работят с нея. Дали тя ще бъде напълно отговаряща на нуждите на съответното населено място и дали пък в съответната болница няма нужда от друг тип намеса в инфраструктурата на детското здравеопазване – например ремонт на отделението, осъвременяване.“
Надежда добавя, че основните ремонти в детски отделения в страната се правят от неправителствена организация, а не както е редно – от принципала на лечебните заведения. Става дума за основни ремонти и архитектурни промени – преобразява се разпределението в отделенията, като целта е средата да е по-приветлива и съобразена с нуждите на децата, а и по-удобна и приятна за хората, които работят в съответното отделение.
За д-р Благомир Здравков, изпълнителен директор на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“, известна сред родителите като Педиатрията, най-големият проблем в детското здравеопазване е липсата на комплексност в оказването на съвременна педиатрична помощ. „Много от детските структури в страната работят на високо ниво, но тези с терапевтичен профил са на едно място, с хирургичен – на друго. Детската кардиохирургия среща сериозни затруднения, има сериозни дефицити, за които е необходима осъзната дългосрочна държавна политика“, казва д-р Здравков, който оглави и детската болница в Бургас – „Света Анастасия“. Именно там, обещава той, екипът ще положи усилия, за да осигури такава комплексност.
Д-р Здравков отбелязва, че пациентската площ в Педиатрията например не съответства на съвременните стандарти. Сградата не предвижда престой на родители и наличие на специализирана медицинска апаратура. Всичко води до намалена ефективност на работния процес и занижена удовлетвореност на родителите и децата от болничния престой. По същата причина в лечебното заведение не биха могли да се съберат всички детски специалисти от различните детски специалности, коментира още д-р Здравков.
„Положих много усилия за подобряване на обслужването в столичната педиатрия, за формирането на ефективен екип, но когато всичко се случва по неясни критерии, човек трябва да преосмисли собствената си роля в системата. Омръзна ми да слушам, че детското здравеопазване е от най-висок национален приоритет, а да няма институционална подкрепа за постигането му.“
Усещането за разпокъсана политика към детското здравеопазване в България има своето най-ясно материално доказателство: детска болница липсва. Идеята за изграждане на Национална детска болница се заражда още през 1978 г., когато се прави и първа копка в двора на Александровска болница. Строежът обаче така и не завършва и сградата е изоставена. През 90-те години проектът се замразява заради липса на пари и воля.
Връщаме се към факта, че нямаме истински детска болница през 2004 г., но тъй като започнатата сграда е негодна и морално остаряла за нуждите на съвременното детско здравеопазване, ресорното министерство започва процедура за нова сграда. Впоследствие обаче става ясно, че договорът за заем с австрийската банка, която трябва да осигури парите за болницата, е неизгоден за страната ни. Така проектът отново е спрян. По темата започва да се говори отново чак през 2012 г., но към държавна намеса се стига шест години по-късно. След като правителството иска да възобнови стария строеж, за който вече е решено, че не е добра опция, следват протести.
През 2020 г. все пак се тръгва към нов работен проект и е избран нов терен – в Горна баня. Строителството трябваше да започне през 2025 г., но заради перманентната политическа криза и смяната на министри така и не се стигна до строеж. В края на март тази година възложителят на обществената поръчка за детската болница – „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД – търговско дружество със 100% държавна собственост, стартира открита процедура за проектиране и авторски надзор на бъдещата Национална многопрофилна болница за активно лечение на деца.
Проектът предвижда изграждането на:
На 6 април Министерството на здравеопазването поиска от Здравната инвестиционна компания за детска болница да аргументира обявената обществена поръчка. От ведомството задават над 20 въпроса към инвестиционната компания, свързани с избора на процедура, критериите за подбор и условията за участие, структурата на плащанията, начина на оценяване и техническите изисквания. При необходимост от съществени промени процедурата може да бъде прекратена и обявена отново с прецизирани условия, добавят от министерството.
„Под ръководството на този управленски екип на инвестиционната компания за изграждането на Национална детска болница не ми се вярва да се случи нещо смислено скоро“, коментира д-р Благомир Здравков.
Липсата на детска болница според д-р Лора Бучукова е предимно логистичен проблем. И за родителите, и за всички, работещи в болницата, ще е много по-лесно и удобно да се помещават в една сграда, казва тя. „Така при тежки заболявания консултациите от различни специалисти ще протичат по-лесно и по-бързо. Но мисля, че и сега колегите работят добре и децата се консултират, но с необходимост от транспорт и хоспитализации в различни болнични заведения.“
Поговорихме и с детската кардиоложка д-р Лилия Бърдарска, която е била на едномесечна специализация в Отделението за лечение на аритмии в детска възраст на Ospedale Bambino Gesù в Рим в края на 2025 г. със стипендия по програма „Лекари на бъдещето“, провеждана от фондация BCause и инициативен комитет от граждани и медицински специалисти, подкрепена от Майко Мила.
Д-р Бърдарска вижда колко голямо е удобството за родителите всякакви консултации да се извършват в рамките на една сграда. Казва и от гледната точка на майка, че липсата на едно място в България, в което да отидеш по спешност с детето си, усложнява процеса.
Болницата в Рим, в която е била на специализация, е един от най-големите центрове в Европа за лечението на аритмии в детска възраст. Д-р Бърдарска обяснява, че и там ресурсът не е неограничен, но например скъпите генетични изследвания са по-достъпни. В България за подобни процедури лекарите изпращат пациента към Здравната каса, той кандидатства за одобрение и чака. В Италия, добавя тя, имат национални програми. Чакането на резултат е продължително и там.
„Трудните случаи са трудни и за тях и те правят доста консултации. Съветват се, назначават много изследвания, докато стигнат до точната диагноза“, разказва д-р Бърдарска.
Ключовият въпрос в България според журналистката Полина Тодорова обаче отново е свързан с кадрите. Дори детската болница да бъде изградена по най-съвременните изисквания, с оптимално разпределение на структури в нея и да бъде оборудвана с последен клас медицинска апаратура, най-важното са хората – от лекари, през медицински сестри и всички останали кадри, които ще са „лицето“ на Националната детска болница.
„Изключително важно е в нея да има специалисти от всички субпедиатрични специалности, именно с цел да се спре „лутането“ на родителите между различни лечебни заведения в търсене на лекар от конкретна специалност. Държавата трябва да подходи много внимателно и да създаде условия в бъдещата детска болница да бъдат привлечени кадри, които имат квалификация, опит и желание да работят с деца.“
И Надежда Цекулова мисли, че сграда един ден може и да има, но няма да има кой да лекува децата ни,
„защото българската нация застарява, има недостиг на квалифицирани кадри във всяка сфера и в същото време няма достатъчно фокусирани институционални усилия тези професии, които са съществено важни, да се развиват.“
Студентите не са стимулирани да специализират нито педиатрия, нито да се обучават за медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и лаборанти.
Според д-р Благомир Здравков при този брой лечебни заведения и липса на устойчива кадрова политика за сектора без промяна в управленския подход би възникнал срив в общественото здравеопазване, а оттам и ограничаване на достъпа до медицинска помощ за населението.
Още не сме свършили, скрол надолу
Вероятно истинската невъзможност на здравеопазването да излезе от състоянието си на кома личи най-ясно за семействата, чиито деца са с тежки нелечими заболявания. В такива моменти в развитите откъм политика за човека страни се намесват палиативните грижи. Те би следвало да облекчат страданието и симптомите на пациентите, както и да ги подкрепят на физическо и емоционално ниво.
В България фондация „Ида“ се опитва да покаже на Министерството на здравеопазването, че темата е достатъчно важна, за да се подходи с качествени политики към нея. Цекулова отбелязва, че устойчива система за детски палиативни грижи в България няма именно заради липсата на нормативна рамка – няма медицински стандарт за детски палиативни грижи, нито дори специализирано медицинско обучение.
От фондацията смятат, че е нужно създаването на такава медицинска специалност. „Тъй като това е висока топка за българската система, дори едно по-кратко профилирано обучение пак би било някакво начало“, уточнява Надежда и добавя, че семействата, в които децата са тежко болни и се нуждаят от непрекъсната медицинска грижа, са оставени на собствените си сили.
„Никой извън тесния семеен кръг няма ангажимент към палиативната грижа или да подкрепи детето и неговото семейство.“
Цекулова дава пример с две майки – едната продължава да отглежда 20-годишната си дъщеря с множествени увреждания. Другата е загубила дъщеря си, след като в продължение на 13 години я е гледала у дома. И двете разказват за натиска върху семейството и как то става заложник на болното дете.
За да има глътка въздух и за близките, за да бъде и детето с увреждания в подкрепена среда, а не в ролята на обречен пациент, е нужно държавата да се намеси със система и подход. Фондация „Ида“ изисква от Министерството на здравеопазването създаването на подобна система. Защото каквото и да прави която и да е неправителствена организация, то ще стига до много малко хора, добавя Цекулова.
През март 2026 г. служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски каза по време на публично събитие, че България е длъжник на тежко болните пациенти и техните близки, защото опитът на страната ни по отношение на продължителните грижи е ограничен.
„Това е област, която трябва да развиваме. Необходими са последователни политики, подготовка на квалифицирани специалисти, изграждане на услуги и интегрирането им в цялостен комплекс от социални и здравни дейности.“
Ведомството пое ангажимент да направи всичко възможно за въвеждането на стандарт по палиативни грижи. Ще се реализира ли този ангажимент в рамките на следващо редовно правителство, предстои да видим.
Промяната на отношението към пациента и на начина, по който се гледа на него от медицинската сестра, лекаря, ресорния министър вероятно е основополагащо за лекуването на здравеопазването у нас.
От престоя си в Италия д-р Бърдарска несъмнено е донесла „вкъщи“ опит и контакти със специалисти, с които може свободно да обсъжда случаите, затрудняващи я във всекидневната ѝ практика. Но си е тръгнала и с още нещо важно – пример за отношението към пациента.
„То е като да им е отишъл на гости вкъщи. Това е много ценно, за да се почувства пациентът добре, да се почувства обгрижен. Когато влезе дете за манипулация, да се поговори с него, да се предразположи. Пускаха им например любими песни. Можеха да влизат с любим предмет в болницата. И макар че италианците са много емоционални и нетърпеливи, отделят достатъчно време, за да предразположат родителите и да обяснят всичко“, разказва тя.
Наред със съвременните методи за диагностика и лечение, такова отношение д-р Бърдарска и колегите ѝ се стремят да има и в Отделението по детска кардиология на „Национална кардиологична болница“.
„Промяната започва от нас“, казва д-р Лилия Бозаджиева. „Да сме в една сграда е най-малкото, което бихме могли да си извоюваме“, добавя тя. Според нея обаче проблемът е, че родителите и работещите в системата остават незабелязани от хората, които вземат решенията.
С по-добри условия за специализация и квалификация, с добро заплащане, уважение на труда им и от държавата, и от обществото според Полина Тодорова детското здравеопазване у нас е възможно.
За д-р Лора Бучукова на първо място е важно децата да са наистина в ръцете на педиатрите, а не само на общопрактикуващите лекари. В рецептата за лечение на здравната система тя записва още няколко предписания:
Надежда Цекулова добавя, че трябва да се мисли и за привличане на кадри от чужбина, както и за създаване на условия тези кадри да работят в българската система. Надежда се опасява обаче, че детското здравеопазване остава на ниво предизборно говорене и след поредния вот се спира реалната работа по темата. Няма достатъчно лобисти, които да имат интерес да се борят в тази сфера, добавя тя.
Някой ден обаче от благоразположението и здравето на децата ни ще зависи състоянието на страната. И е недалновидно да ги подритваме, защото са малки и „нищо не разбират“.
На финала на този опит да погледнем към детското здравеопазване не само отвисоко, но и в близък план, остава усещането за възможно излизане от реанимацията. Състоянието на системата е съвместимо с живота, стабилно, но критично. Подобряването на жизнените показатели има как да се реализира. Вероятно ако онези, от които зависи, си напомнят по-често, че децата днес ще са възрастни утре.
Вотът за народни представители приключи. Каквото (не) избрахме, (не) избрахме. И докато още разтърсваме глави, опитвайки се да се осъзнаем, и да видим ясно каква я надробихме този път, поглеждаме към анализа на Национална мрежа за децата (НМД). Неправителствената организация синтезира посланията на различните партии, насочени към децата – има ли ги въобще, излизат ли от очертанията на популизма, и дали темата за децата не се ползва само за привличане на вниманието.
Според последни данни на НСИ децата са 17% от населението на страната.
Политиките за тях обаче остават фрагментирани и без ясна визия. Нито една политическа партия не предлага цялостен координиран подход към детските политики, а теми като превенция на насилието, детско участие и правосъдие за деца са слабо засегнати или напълно отсъстват.
Правата на детето като цяло липсват от предизборните програми на политическите партии. Единственото изключение е програмата на ПП-ДБ, отбелязват от НМД.
Националната стратегия за детето, която липсва вече седма година, в противоречие със законодателството на България, не се споменава в нито една от програмите.
Нито една политическа партия не засяга и проблема със събирането на данни, като в това число се включват и данни за насилието над деца и създаване на единна информационна система за деца. Никоя от партиите, които се борят за влизане в Народното събрание, не отговаря на въпроса кой е отговорен за детските политики, но и не планира създаването на координирана политика за децата.
Ще има ли Национална детска болница? Темата се появява в програмите на ПБ и ПП-ДБ, но в нито една от тях няма ясен отговор на въпроса как ще се гарантира качествена, съвременна, високотехнологична детска болница.
В програмите си партиите включват повече мерки за превенция. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ предлагат масов неонатален и генетичен скрининг за новородените. Безплатни лекарства предлагат програмите на БСП и ПП-ДБ. ДПС-НН предвиждат мерки, специфично насочени към недоносените деца. Ранната детска интервенция и скрининг, който да насочва към нея, се появяват в програмите на ПП-ДБ.
Според анализа на НМД за пръв път в програмите на политическите партии се говори за детското психично здраве и превенция на зависимостите. За ПП-ДБ пътят е през съвместни програми с училището, за ГЕРБ-СДС – през дигитална технология за превенция на зависимости, за ДПС-НН – национални кампании.
Въпреки амбициозните заявки за генетични изследвания и безплатни лекарства обаче, програмите за 2026 г. не изясняват как ще бъдат набавени липсващи кадри в педиатрията.
„Обещанието за „педиатър за всяко дете“ (ПП-ДБ) или „медицинско лице във всяко училище“ (ДПС-НН) е трудно изпълнимо без радикална реформа в специализациите и заплащането на медицинските сестри, където в момента има системен дефицит.“
Липсата на места в яслите и градините остава основна точка на напрежение, като партиите се разделят между подход на държавни инвестиции и подход, включващ публично-частно партньорство, пишат в своя доклад от Национална мрежа за децата.
ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС включват в програмите си строителство на нови детски заведения до пълно решаване на проблема с достъпа в големите градове. Програмата на ПП-ДБ изрично настоява за продължаване на финансовите компенсации за родителите на неприети деца и подкрепа на детски кооперативи и корпоративни детски центрове, докато ГЕРБ-СДС се фокусират върху модернизация на съществуващите дворове и кабинети.
Програмата на ДПС-НН залага безплатни ясли и градини или равностойни ваучери или компенсации като преходна мярка. „Прогресивна България“ предлага квалификация на учителите за „съвременни иновативни методи“.
Остава нерешен обаче въпросът за статута на яслите. В България те все още са по-скоро „здравни“ заведения (към МЗ), отколкото „образователни“ (към МОН).
ПП-ДБ и ПБ правят опит за интегриране на услугите, определен от НМД като „плах“, но липсва смела политическа заявка за цялостно прехвърляне на яслите към образователната система. Проблемът с големите групи деца се адресира само с обещания за намаляване на съотношението дете – възрастен, но няма ясен график кога и как ще бъде постигнато това.
Редом със здравеопазването, образованието е другото звено, което има нужда не просто от подкрепа, а и от различен подход. Къде обаче е мястото му в партийните програми? Различните политически сили предлагат концептуално различен подход в обучението, анализират от НМД.
Въпреки че акцентират върху необходимостта зазубрянето да бъде заменено с развитие на умения, ГЕРБ-СДС вижда решението във въвеждане на нови, „олекотени“ учебни програми, а ПП-ДБ – в дефиниране на качество на образованието и оценка на училищата спрямо напредъка на децата. „Прогресивна България“ се съсредоточава върху функционалната грамотност и критичното мислене, без яснота обаче как ще бъдат постигнати те.
БСП говори единствено за финансови параметри – увеличаване на дела от БВП за образование и ограничаване на финансирането от държавния бюджет до държавните училища.
ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ПБ обещават учителските заплати да останат на нива от 125% от средната работна заплата.
Много от мерките в образованието са насочени към „средния“ или „елитния“ ученик, докато подкрепата за децата с езикови бариери или в риск от отпадане остава на ниво „образователни медиатори“.
Справянето с насилието над деца практически отсъства от програмите на политическите партии. Говори се за „агресия“, решението за която според „Прогресивна България“ е спорта. ДПС-НН предлага сурови наказания в Наказателния кодекс за блудство, но в програмата изцяло липсват мерки за предотвратяване на насилие над деца, включително сексуално насилие.
В програмите на всички политически партии липсва темата за системата на закрила на детето. Нито една политическа партия не адресира факта, че работещите на първа линия с деца в риск и деца, жертви на насилие в отделите „Закрила на детето“, са свръхнатоварени, с ниска квалификация, а повече от половината от тях нямат образование в областта на социалната подкрепа, психология, право или други.
По отношение на безопасността на децата онлайн ПБ, ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС предлагат развитие на дигитална грамотност. ДПС-НН – наказания за сексуална принуда в киберпространството, ПП-ДБ – финансиране за дейностите за безопасен интернет.
Още не сме свършили, скрол надолу
Всички разглеждани програми акцентират върху подкрепа на семействата с деца, но не е ясно каква е връзката между отделните мерки и кой ще я прилага.
В програмата на ПП-ДБ е налице практически политика в подкрепа на младежта, но тя е изцяло под темата за спорта.
От програмите на политическите партии липсват децата в конфликт със закона и децата със зависимости. Единственото изключение е програмата на ПП-ДБ, която предвижда реформа на системата на детско правосъдие, насочено към превенция, осигуряване на ефективна защита и хуманни корективни мерки.
Останалите партии или напълно игнорират децата в конфликт със закона, или ги разглеждат през призмата на Наказателния кодекс, като например предложенията на ДПС-НН за по-тежки наказания за блудство, които засягат и непълнолетни.
Насърчаването на детското участие не е част от нито една предизборна програма. Децата са разглеждани по-скоро като обекти на ограмотяване и бъдещи, а не настоящи граждани.
„Голямата политическа сцена все още остава затворена за гласа на 17-те процента от населението, които не са гласоподаватели, но са най-силно засегнати от решенията на Народното събрание“, обобщават от Национална мрежа за децата.
Сигурно всички сме се изкушавали да проверим някоя диагноза в Google, да напишем три симптома и да видим от какво „сме болни“. И го правим, въпреки че знаем, че това не е добре, че интернет няма медицинско образование, а лекар не се става с ChatGPT, но… Пустото любопитство погуби котката!
И за да не сме в ролята на котката, ако все пак много ви сърбят ръцете да почукате по клавиатурата, има място, в което може да получите здравни съвети от истински специалисти, както и да получите информация за безплатни прегледи в страната.
Във Фейсбук и Инстаграм ще намерите „Лекари с мисия“. В проекта се включват над 50 лекари от различни специалности – образна диагностика, кардиология, обща медицина, дерматология, педиатрия, онкология, УНГ и други. Всеки от тях участва доброволно, с желание да помогне на повече хора.
Идеята за „Лекари с мисия“ е свързана именно с нуждата хората да получават достоверна здравна информация от първоизточника. „В социалните мрежи циркулира прекалено много подвеждащо съдържание, а ние искахме да създадем пространство, където пациентите могат да чуят истината – кратко, ясно и професионално. Затова стартирахме „Лекари с мисия“ – за да дадем глас на специалистите и да улесним хората по пътя към по-добро здраве“, обясни Мария Атанасова, основател на „Лекари с мисия“.
Целта е експертната медицинска информация да стане достъпна за всички – без сложни термини, без страх, без митове.
„Да покажем, че зад всяка бяла престилка стои човек с мисия – грижа за пациентите и опазване на тяхното здраве.“
Специалисите, които обясняват за симптомите и лечението на различните болести, получават въпроси от хората в социалните мрежи всеки ден. Това според тях показва, че хората имат нужда от такъв тип съдържание.
Още не сме свършили, скрол надолу
Лекарите зад проекта разбират защо хората търсят информация онлайн – бързо е и достъпно. Проблемът е, че често попадат на непроверени източници и това води до излишна тревожност и грешни решения. „Лекари с мисия“ е именно отговор на тази нужда – същата бързина и достъпност, но с експертно потвърдена информация директно от лекарите, добавя Мария Атанасова.
„Ние не заместваме прегледа – мотивираме хората да потърсят специализирана помощ навреме.“
Помолихме „Лекари с мисия“ да откроят основните проблеми в българското здравеопазване и ето какво според тях е най-ключовото:
И понеже си говорим с хора, които разбират от диагнози, поискахме да „прегледат“ здравеопазването ни. След няколко изследвания на основни показатели, получихме следната епикриза:
„Хронично недофинансирано с остри пристъпи на бюрокрация. Но както всяка хронична болест – лечимо е, когато се работи дългосрочно, с добра профилактика, повече доверие и партньорство между пациенти, лекари и институции.“
Започва безплатната ваксинация на момичета и момчета срещу HPV по новата програма, съобщиха от Министерство на здравеопазването. Заедно с Национална здравноосигурителна каса стартират дейностите по Националната програма за първична профилактика на ракови заболявания, причинени от човешки папилома вирус (HPV).
Право на безплатна ваксинация срещу HPV тази година ще имат както момичета на възраст от 10 до 15 ненавършени години, така и момчета от 10 до 14 ненавършени години. Досега от програмата можеха да се възползват само момичета. Включването и на момчетата е най-смисленото нещо, защото те също са носители на вируса, могат да го разпространяват и съответно, да бъдат засегнати от някои от заболяванията, за които са отговорни част от щамовете му.
Ваксините ще се поставят от общопрактикуващите лекари и от лекари педиатри и акушер-гинеколози.
През 2025 г. по Националната програма за първична профилактика на ракови заболявания, причинени от човешки папилома вирус (HPV) се осигуряват безплатни ваксини.
Безплатна първа доза ваксина срещу HPV могат да получат:
Безплатна втора доза ваксина срещу HPV могат да получат:
Още за програмата можете да прочетете тук.
Както вече сме писали, с човешкия папилома вирус (HPV) ще се сблъскат почти 90% от сексуално активните хора в даден момент от живота си. Той има различни щамове, които са отговорни за широк спектър от заболявания – от дерматологични до онкологични.
Определени щамове на вируса причиняват 5% от всички онкологични заболявания при жените и мъжете по света – рак на маточната шийка (основен причинител), рак на вагината, рак на влагалището, рак на пениса, рак на ануса, рак на глава и шия, рак на устната кухина, рак на гърлото. Най-често срещан е ракът на маточната шийка.
Още не сме свършили, скрол надолу
Всяка година в ЕС се диагностицират над 67 000 случая на пациенти с ракови заболявания, причинени от HPV. От тях около 33 000 са новодиагностицирани случаи на рак на маточната шийка, а 15 000 са починалите от това раково заболяване. Ракът на маточната шийка е втората водеща причина за смърт от рак при жените до 45 години у нас, съобщават от Министерство на здравеопазването.
Раковите заболявания, причинени от HPV, могат да бъдат предотвратени чрез ваксинация. Натрупаните данни през последните 20 години сочат, че ваксините срещу HPV са високоефективни и безопасни. При ваксинираните хора рискът от ракови заболявания, причинени от HPV, намалява с над 80%.
В държави като Канада, Дания, Испания, Швеция, Шотландия и САЩ се отчита съществено намаляване на заболелите от рак на маточната шийка при ваксинирани, като в някои страни като Австралия например ракът на маточната шийка се счита за почти ликвидиран.
Вече втори месец младите български лекари излизат на протести, които (с малки изключения) никой не отразява така ведро и редовно както протестите срещу еврото, стачката на шофьорите в градския транспорт в София или други политически скандали и скандалчета. Младите лекари имат ВСИЧКИ основания да протестират, че и отгоре. Но те няма да си напуснат работните места, блокирайки живота на всички останали, за да бъдат чути.
Но няма проблеми, тука е така. Това не означава обаче, че трябва да спрем да бутаме в посоката тука да НЕ Е така. Затова преди време подкрепихме създаването на фонд „Лекари на бъдещето“.
Д-р Лилия Бозаджиева, с която ви срещаме днес, е първият млад лекар, изпратен на специализация в чужбина благодарение на фонда. В него се събират средства, с които се финансира програма за повишаване на нивото на педиатричната помощ в България. Тя е ориентирана към лекари специализанти в различни педиатрични специалности. Кампанията „Лекари на бъдещето“ се организира от Фондация BCause и инициативен комитет от граждани и медицински специалисти.
Общата ни цел е да се помогне на млади специалисти да натрупат професионален опит в лечебни заведения в чужбина. И после този опит да пренесат у нас, в лечебните заведения, в които работят. За да може един хубав ден, когато имаме мечтаната детска болница, в нея да работят и мечтаните медицински специалисти.
Заедно с новите знания и впечатления първата стипендиантка на фонда си тръгва от детската болница в Саутхемптън с абсолютно ясна представа колко е ярък контрастът между детските болнични стаи там и тук. И оборудването далеч не е най-фрапиращата разлика.
Д-р Бозаджиева, изминаха три месеца от Вашата специализация във Великобритания. Какво от видяното вече прилагате и се оказа полезно за практиката Ви тук?
Аз бях първият стипендиант на фонд „Лекари на бъдещето“. През февруари тази година бях клиничен наблюдател в Детското интензивно отделение на Университетската болница в Саутхемптън, Великобритания. Това беше прекрасна възможност за млад лекар като мен, за която благодаря.
Много са нещата, които научих и които ме вдъхновиха за моята практика в България. Обмяната на чуждестранен опит е незаменима част от повишаването на квалификацията на всеки медицински специалист. За себе си взех конкретни практически насоки за работа и методи за подобряване на комуникацията.
Ключов момент от лечебния процес е осъществяване на пълноценна комуникация, основана на доверие между лекар и пациент, както и с родителите на децата, които лекувам.
Още със завръщането ми от специализацията започнах да прилагам видяното и наученото във всекидневната си практика. Като преподавател водя практически упражнения, в които студентите да бъдат поставени в условия на потенциална спешна ситуация, където да могат да упражнят алгоритмите за поведение при критично болните деца.
Какви основни разлики с българското детско здравеопазване констатирахте?
Като основни разлики между българското и британското детско здравеопазване бих изтъкнала:
Българската система страда от остър недостиг на квалифицирани медицински специалисти, особено медицински сестри, в детските интензивни отделения. Съществува сериозно претоварване, водещо до физическа и психическа преумора.
Споменахте липсата на Национална детска болница в страната ни. Какви реални пречки създава това във Вашата работа?
Едно болно дете никога не идва само с едно оплакване и необходимост от само един специалист. В много случаи за поставяне на точната диагноза се преминава през многобройни медицински консултации и обсъждания. Някои от пациентите и техните родителите идват от другия край на страната до София по няколко пъти, за да се проследи състоянието на детето.
В хода на проследяването понякога трябва да обиколят и други кабинети в различни сгради, за да се консултират с даден специалист. Това е сериозна пречка в работата – липсата на едно място, където да се предлага комплексна грижа.
Как изглежда една детска болнична стая в отделението, в което бяхте?
Детското интензивно отделение в Саутхемптън е с капацитет 18 легла, просторно, светло и добре организирано. Включва две големи зали с централно разположени лекарски и сестрински постове. Леглата са оборудвани с цялата необходима апаратура, подвижни сестрински станции и удобства за родителите като кресла до всяко дете.
Част от леглата са в остъклени самостоятелни стаи за изолация. Въпреки техниката и алармите обстановката е тиха и спокойна.
Всяко дете се наблюдава от специално назначена медицинска сестра, която се грижи само за него.
А как изглежда тук?
Структурата на детските интензивни отделения в България е подобна, но те са само три на брой за София и спецификата на работата и местоположението им е различна. Това е твърде ограничен леглови капацитет за столицата. Сградата, техническата обезпеченост и дори броят легла са важен компонент, но грижата се осигурява от медицинския персонал.
У нас медицинските специалисти са единици и те обслужват в много случаи повече от едно интензивно болно дете. Време за изграждане на добра връзка с родителите на пациента почти не остава, което затруднява и лечебния процес.
Какви са условията за лекарите, които бихте искали да видите и в България – заплащане, часове труд, обучения?
На първо място поставям достойното заплащане за отговорността, тежкия труд и напрежението. Необходимо е създаване на възможност за развитие на младите лекари като обучения и практически курсове, което да бъде един от мотивите да продължат да работят в дадена структура и лечебно заведение, а не обвързването с продължителен договор за работа. Разбира се, всеки работен процес има своята рутина, изпълнена с много бюрокрация. В това отношение също може да се направят позитивни промени.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако сте министър на здравеопазването и имате право да направите една-единствена, но съществена реформа, коя би била тя?
За подобряването на всяко едно направление само една реформа не е достатъчна. Българското здравеопазване се нуждае от няколко, и то сериозни реформи, инвестиции и стратегическо развитие, особено по отношение на интензивната грижа, дългосрочната подкрепа и кадровото обезпечаване.
Въз основа на своя опит бих изтъкнала нуждата от създаването на структура за деца с необходимост от палиативна грижа и обучаване на медицински специалисти. Това са децата, страдащи от тежки, хронични или терминални заболявания, за които трябва да се полагат комплексни грижи за облекчаване на симптомите, болката и стреса, свързани с основното страдание. Трябва да може да се осигури подкрепа и на пациентите, и на техните семейства.
Какъв съвет бихте дали на следващия стипендиант на програмата?
Да не се притеснява да задава въпроси – колкото повече, толкова по-добре. В българската образователна система това често не се насърчава, но в практиката, особено в чужбина, именно въпросите водят до по-добро разбиране, развитие и увереност.
Програмните цели на фонда са през 2025 г. да бъдат изпратени общо петима млади лекари на клинично наблюдение в болници в Европа. Необходимата сума е 50 000 лв.Може да дарите на:
Платформата.бг
През benevity – ако сте регистриран служител на компания с профил там.
На номер 17 777 с текст DMS LEKARI
Мама Нинджа е една, но всъщност е всяка майка. Тя се превърна в събирателен образ на жената, която работи, грижи се за децата (понякога много деца!), минава през предменструалния си период, тича към менопаузата, завива да напазарува продукти за мусака и даже умува как да запази страстта в отношенията с партньора си.
Мария Пеева добавя към целия този списък и писането на книги, паралелно с поддържането на сайт за жената, децата, семейството и нещата от живота, които ни правят щастливи.
И понеже говорим на един език, я поканихме на виртуална раздумка. И така – Майко Мила! Влиза Мама Нинджа!
Трябва ли една майка да бъде като нинджа, за да може да се справя с родителстването?
Тя, без да иска, в някакъв момент се превръща в същинска нинджа. Дори не е въпрос на избор. Слава богу, че майките имаме добре развити инстинкти и се справяме. Не само се справяме, а дори и се забавляваме междувременно.
Вие как успявате да жонглирате с всички задължения вкъщи? Семейството Ви е многобройно… Всъщност, я се пребройте! Колко деца и внуци очакват грижата Ви и как успявате да се справите с толкова ангажименти?
О, семейството ми е голямо, но един по един порасналите ми момчета си хващат пътя и сега у дома живеят само един 17-годишен и един 12-годишен. Е, и внучето се появява от време на време. Но онези времена, когато готвех и домакинствах всеки ден за 4 вечно гладни момчета отминаха.
Кога един родител е успешен родител? Има ли въобще такова определение и нормално ли е да се проваляме?
Всеки ден в нещо се провалям и всеки ден в нещо успявам. И всеки ден се уча от грешките си.
Според мен съвременните родители, макар и по-тревожни от предишните поколения, са по-добри родители, защото не се смятат за безпогрешни и всезнаещи. Ако човек вярва, че винаги е прав и всичко знае, той спира да се развива.
Ако трябва да обобщите подхода си на възпитание с три изречения, какви ще са те?
Децата не са наши проекти, нито наши сбъднати мечти, нито наше притежание. Те са отделни хора, които ние сме довели на този свят безпомощни и зависими от нас. И по тази причина нашата най-голяма отговорност – и пред тях, и пред света – е да им помогнем да пораснат живи и здрави, да се развият, да се изучат, да намерят своето, да станат свестни хора. На това разбиране се базира начинът, по който сме си възпитали тримата големи синове и продължаваме да възпитаваме най-малкия. Бих казала, че сме по-скоро либерални родители, отколкото строги, но в същото време децата от малки знаят, че има правила, които се спазват, и това е за тяхно добро.
Кое трудно решение, което Ви се е налагало да вземете като майка, сте преживявала дълго време?
Момчетата винаги сами са решавали с какво да се занимават и какво да учат. Понякога много ми се е искало да изберат нещо друго, но не съм ги натискала в тази посока, макар че знам, че щяха да се справят.
Това са трудни решения за родителя – но както казах – мечтите ни нямат работа в живота на децата ни.
Те си имат свои мечти за сбъдване и ние ще ги подкрепим, дори да не ни е лесно.
Мария Пеева със съпруга си. Снимка: Ивелина Чолакова
Ако образователната система Ви поиска обратна връзка за своето ниво, какво ще ѝ кажете от позицията си на майка на 4 деца? Говори се за въвеждане на критерии за дисциплина и поведение, за часове по религия? Това ли са слабите звена и така ли се решават казусите?
Аз съм вярващ човек с християнски убеждения, макар че не се идентифицирам с конкретна деноминация. При все това възпитах трима атеисти и само един християнин. Вярвам в свободната воля. „Ти можеш“, а не „ти трябва“.
Ако има час по религия, надявам се да е свободноизбираем или да запознава децата с всички религии и да ги учи на толерантност и емпатия.
Относно дисциплината – от опит знам, че когато на децата им е интересно, те са концентрирани и няма нужда да им се напомня да спазват дисциплина. Опасявам се, че подобни критерии и часове няма да се приемат сериозно от децата и няма да изпълнят целта си.
Нивото на детското здравеопазване в България по десетобална система какво е? Имали ли сте ситуация, в която е било много трудно да намерите специалисти заради липсата на детска болница например?
Имаме проблем със здравеопазването, не само детското. Разбира се, най-належащо е да се погрижим за детското здравеопазване – в Европа ние сме страната с най-висока детска смъртност. (Вижте и доклада на Сметната палата тук, б.а.) Също и с най-висока смъртност изобщо и струва ми се, че от години държим тези мрачни рекорди.
Очевидно е, че има нужда от промяна, този проблем няма да се реши с чукане на дърво.
Парадоксът е, че имаме страхотни лекари на световно ниво и в същото време ужасна система, която не просто допуска неглижиране и лошо отношение към пациента, ами го превръща в норма. Имаме Здравна каса, която се източва по фалшиви пътеки, а в същото време отиваш за направление и ти го отказват, и накрая просто си плащаш за частен преглед. Почне ли дискусия по темата на страницата ми, излизат отчайващо много такива истории. И както знаем от историята на Даная, някои завършват фатално.
Има ли норми у нас, които Ви изкарват извън равновесие и са в противовес с личните Ви разбирания за баланс и добър живот?
Ще започна с добрия живот. Моят живот е малко като в розов балон. Вярно е, че много работим със съпруга ми. Вярно е, че сме натоварени с куп задължения покрай децата. Но от друга страна имаме уютен дом и весело семейство, хубава среда, заобиколени сме от интелигентни хора.
Още не сме свършили, скрол надолу
С моята професия избирам сама с кого да контактувам. Ако не искам край себе си хора, които не са ми приятни или ме изкарват от равновесие, мога просто да не се занимавам с тях. Имам този избор. Това е огромна привилегия, която оценявам високо и която не ми е дадена даром, а съм работила, за да я постигна. Относно обществените норми – честно казано, не съм се замисляла или поне не се сещам за норми, които ме изкарват от равновесие.
„Какво ще кажат хората“ не ми е фактор. Имам норми, които отговарят на собствения ми морал. Останалите вероятно съм пропуснала, защото нямам спомен да са ми нарушили качеството на живот.
Кои са ключовите правила, на които държите във Вашето семейство?
Да си имаме доверие. Да уважаваме мнението на другия, без значение дали съвпада с нашето. Да се подкрепяме. Нищо по-различно от всяко семейство, в което хората се обичат.
Снимка: Ивелина Чолакова
Освен позната като Мама Нинджа заради сайта, който поддържате, Вие пишете и книги. Да очакваме ли нов сюжет скоро?
О, да, съвсем скоро излиза третата книга от поредицата ми за семейство Куман. Преди два месеца излезе и втората ми аудио книга. Вече работя по новите си проекти. Обичам си работата и е хубаво, че момчетата уважават труда ми. Мисля, че това е едно от нещата, на които сме ги научили с баща им – че когато пожелаят, жените също могат да правят кариера, нищо че са майки.
Снимка: Личен архив
Ако този разговор беше книга, какъв финал бихте му написали?
Направо ще цитирам откъс от книгата ми, която ще излезе през април. В нея детективи са Константин и Катерина Куман.
Тино се задави с кафето и изплю малко върху бялата риза на Мартин, който се дръпна встрани и бутна стола на Борис. Борис ревна, а сестра му веднага захленчи с него, за да не остане по-назад. Ал Кохонес се изплаши, разлая се и хукна да бяга, а хората от съседните маси наскачаха. Изобщо на бензиностанцията настана малка суматоха, което не беше нищо необичайно за местата, където семейство Куман се случваше да се появи.
Но в крайна сметка всичко завърши добре и всеки пое по пътя си. Което впрочем също не беше необичайно за местата, където се появяваше семейство Куман.
Така е и в моето семейство. Около нас винаги е суматоха, но после всичко завършва добре и всеки поема по пътя си.
И на мен остава само да им кажа „На добър час!“.
Вие може да си мислите, че децата са приоритет на държавата, обаче като гледаме как вървят нещата в секторите образование и здравеопазване, някак не ни се вярва това с приоритетите да е точно така.
Ето например вчера, 30 април, в 90-ата минута преди началото на цяла седмица почивни дни, стана ясно, че Министерство на здравеопазването е одобрило появата на частна детска болница. После се разбра, че пак ние, широката общественост, нещо не сме разбрали и не било детска болница, а нова частна болница с едно педиатрично отделение, и не били компютри, а компоти...
По-интересното е, че тази новина не беше отразена от повечето медии – нито вчера, нито днес в сутрешните им блокове (за разлика от сериозните жалейки от последните дни, че ни спират рекламите на хазарт).
С разрешение на сайта MedicalNews и авторката препубликуваме материала на Полина Тодорова, в който тя много добре обяснява какъв е проблемът и защо е редно да се възмутим, но някак е трудно да го направим на път към Гърция. (По който път, между другото, трябва да се внимава за срутващи се подпорни стени, които всъщност не били подпорни стени, нищо че по проект е трябвало да са точно такива, но това е тема на друг разговор, който отново няма да се състои – за по-лесно.)
Темата дали България ще има национална детска болница и дали зад нея ще стои държавата или частен инвеститор oтново влезе във фокуса на обществено внимание, а поводът бе изпратено в навечерието на Великденските празници съобщение от пресслужбата на правителството. С него се информира, че Министерският съвет е одобрил създаването на „Многопрофилна болница за активно лечение „Мама и Аз“ с инвеститор на проекта „Търговска лига – Глобален аптечен център“. Същият инвеститор имаше намерение да изгради частна детска болница преди две години, но след силен отпор от педиатричната общност, други експерти и неправителствени организации Министерството на здравеопазването отложи решението дали да предложи проекта за одобрение от правителството.
Създаването на Национална детска болница, която да обедини всички нужни медицински педиатрични звена на едно място, е нерешен от години въпрос, който обаче винаги намира място в предизборните кампании на политиците. Той премина през серия обсъждания, избор на подходящ терен, идея за сливане на различни болници, частен инвеститорски интерес и множество коментари на експерти и общественост, което безспорно доказва нуждата от реализирането му.
Към днешна дата вече има избрано място за строеж на националната болница, като се очаква и подробен анализ на Европейската инвестиционна банка, изготвен по искане на Министерството на здравеопазването, за това какви трябва да са структурата, обхватът и капацитет й. Подобна предварителна оценка е изключително важна, защото в бъдещата национална детска болница се очаква да се приемат деца както от София, така и от цялата страна с различни диагнози и е от съществено значение тя да разполага с нужните клиники и апаратура, но най-вече с кадри.
Необходимостта от подобна структура се признава на експертно ниво, а мотивът е необходимостта от болница, която да осигурява цялостна, съвременна и пълноценна грижа за децата и особено за тежките случаи, които се нуждаят от комплексна оценка. Изграждането й би следвало да събере на едно място специалистите, които имат уменията и знанията, за да реагират с навременна и бърза консултация и грижа за болните деца, а това ще спести „лутането“ на родителите между отделни болници.
Именно с този аргумент в края на миналата година водещи специалисти в сферата на педиатрията предупредиха, че ако националната частна детска болница бъде изградена от частен инвеститор, това създава предпоставки от поредица от рискове. Сред тях са изтегляне на кадрите от лечебни заведения с педиатрични звена в столицата, част от които са с ключови на национално ниво структури, липса на гаранция за осигуряване на комплексна педиатрична грижа и равнопоставен достъп на родителите и цялостно дебалансиране на педиатричната грижа в страната. Затова и те настояха изграждането на Национална детска болница да е държавен приоритет, след което проектът от частен характер бе отложен.
Решението на служебния кабинет, с което се дава светлина на нова частна болница в град с над 70 лечебни заведения, изпратено до медиите следобед, в навечерието на поредица от почивни дни, срещна отпора на Общественият съвет към инициативата „За Национална детска болница“. От там настояха служебното правителство на премиера Димитър Главчев да даде незабавно обяснение за решението да одобри проекта за създаване на частна многопрофилна детска болница на територията на София и коментираха, че решението им е гласувано в последния работен ден при пълна липса на прозрачност и информационно затъмнение преди продължителни празници. Като аргумент от инициативата подчертаха, че София и регионът нямат финансовия и кадрови капацитет да захранят две големи, многопрофилни детски болници и припомнят, че това е доказано и в анализа на нуждите от детска болница.
Според този анализ само в София и в региона не достигат 123 лекари с педиатричен профил, а сестрите са критично малко и в тревожно напреднала възраст. В него се посочваше и че създаването на национална педиатрична болница е отвъд простия модел на нови болнични легла, а представлява по-скоро стратегия за развитие в грижите за деца и начин за реорганизиране на детското здравеопазване, за да бъде достъпно, навременно и предлагащо висококачествени медицински услуги.
Одобряването на частния проект минира създаването на Национална детска болница и поставя под въпрос всички положени до този момент усилия и поети ангажименти, категорични са от Обществения съвет към инициативата, предупреждавайки, че интересите на частни структури се поставят пред интересите на обществото без да е ясно по какъв начин това решение ще се отрази върху детското здравеопазване в София и в региона. Мнението им бе споделено и от Българската педиатрична асоциация.
Малко след острата реакция на активистите за изграждането на национална детска болница, Министерството на здравеопазване реагира със съобщение, в което се посочваше, че Многопрофилна болница за активно лечение „Мама и Аз“ обхваща лечение на пациенти предимно над 18 годишна възраст, а в структурата на болничното заведение е предвидено само едно отделение по педиатрия с 40 броя легла. От там заявиха, че това категорично се разграничава от намерението на държавата да подсигури изграждането на Национална детска болница само за лица до 18 годишна възраст с над 400 легла. На практика обаче, създаването на нова частна болница в столицата, която от една страна изобилства от болници, но от друга, страда от дефицит на кари в определени ключови педиатрични звена, само по себе си крие рискове, които се споделят от водещите педиатри.
Само в последните месеци възлови звена, свързани с детското здравеопазване, като Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и педиатричните структури към Националната кардиологична болница бяха ограничили дейността си заради липса на медицински сестри.
Привличането на кадри към поредната частна структура, без обаче зад нея да стои изискването за комплексност и завършване на целия спектър от нужни грижи от държавно ниво, би създало огромен риск в грижата за най-уязвимата част от обществото. И съвсем основателно би повдигнало въпроса колко струва здравето на децата ни? И обект ли е то на национална политика и стратегия, както заявяват всички държавници, чертаещи визията за този така важен сектор, или замира тихо в предизборни обещания?
В отговора на тези въпроси ще прозира и грижата на държавата към тези, които ще останат след нас.
България е държава, която непрестанно ти предоставя поводи да изпитваш ужасяващ срам пред децата си. По-лошото от срама обаче е страхът. Ще разбера всеки, който се страхува, че ако утре се случи нещо с децата му и трябва да се търси медицинска помощ, те може и да не получат най-доброто, на което съвременната медицина е способна. А има случаи, в които, ако детето ти почине в болницата, може и никога да не разбереш дали е имало как да бъде спасено. И това те обрича на живот, до чийто край си нежив. Уж си тук, ходиш, говориш, дишаш, организмът ти работи… Обаче си черупка от човек, защото въпросът „Можеше ли да се направи нещо друго за детето ми?“ те дълбае отвътре.
Даная си отиде на 15 години през май 2023 г. след удар по главата, който се усложнява заради хематологичното ѝ заболяване – вроден дефицит на фактор VII. Заболяване, което е проследявано и овладяно.
След удара тя е заведена от майка си в „Пирогов“. Направен ѝ е рентген и е отпратена от дежурния лекар (специализант) за лечение вкъщи с препоръка да ѝ се дава обезболяващо за болката в главата.
Това, че Даная има хематологично заболяване не трогва никого. Няма скенер, няма задържане за наблюдение.
Една седмица по-късно детето продължава да страда от болки в главата, състоянието ѝ става все по-тежко и отново е заведено в „Пирогов“. Едва тогава се прави скенер, който установява, че Даная има хематом в главата. Денят е 5 май, петък. В събота е Гергьовден и цялата държава е в почивка. Няма дежурен неврохирург. Детето започва да повръща кръв и се вика по спешност коремен хирург, който установява, че проблемът не идва от вътрешните органи. На следващия ден Даная вече е в реанимация.
Помня много добре (освен мен го помнят и още поне 20 хил. души) как в групата на Майко Мила във Facebook майката на Даная – Ани Стоянова, отчаяно търсеше съвет на кого да позвъни и молеше за връзка с националния консултант по неврохирургия д-р Габровски, за да се обърне внимание на детето ѝ, чието състояние се влошава.
На 9 май след операция, проведена на 7 май, Даная изпада в мозъчна смърт.
Семейството на Даная дари органите на детето си на други четирима души, които имаха спешна нужда от помощ. Днес те са живи благодарение на този изключителен жест на безкористност и човеколюбие. В рамките на няколко седмици майката на Даная беше показвана по телевизиите като добрия пример. Доктори ѝ благодаряха. Граждани я благославяха. Всички ахкаха и аплодираха силата на човешкия дух.
Няколко месеца по-късно, след като станаха ясни редица тежки нарушения по случая на Даная, които може да са допринесли за усложняването на нейното състояние и за смъртта ѝ, Ани Стоянова вече е враг номер 1 на българското здравеопазване. Ани и всички хора, които я подкрепят, сред които и Кремена Кунева, съпредседател на управителния съвет на учредената след смъртта на детето фондация „Даная“, са врагове, защото искат да узнаят истината. И като врагове са заплашвани. На медицински съвет на „Пирогов“, от който има записи, се чува съвсем ясно коментар от лекар, за когото се предполага, че е проф. Асен Балтов, че „[Ани Стоянова и Кремена Кунева] трябва да усетят болката“.
Каква болка още трябва да се усети, след като детето ти е починало и ти до ден-днешен не знаеш истината за неговата смърт?
Заплашвани са и хора, които споделят и коментират изключителните журналистически разследвания, направени по случая от Валя Ахчиева, като адвокатката Мария Петрова. Заплахите звучат така:
„Преди минути ми се обади мой познат, който работи в една от най-големите столични болници, да ме информира, че след като аз съм постнала един коментар във Facebook, съм била включена в един списък, който се изготвял от ръководствата на големите болници в София. Съгласно който списък такива като мен и нашите близки, включително и деца, нямало да могат да припарят до болниците.“
В разследванията на Валя Ахчиева, освен всичко друго, става ясно, че животоспасяващото скъпоструващо лекарство NovoSeven, което се изписва по специален режим, може и да не е поставено на Даная, както се твърди, защото към днешна дата конкретните флакони от него все още светят в зелено в европейската верификационна система по лекарствата. Тоест водят се налични. Това е лекарството на Шрьодингер – хем е поставено и го няма, хем е налично и свети в зелено в системата.
Между другото, скандалът с лекарството е съвсем отделна сюжетна линия в така вълнуващия психотрилър, наречен „Българска система на здравеопазване“. Преди време отново Валя Ахчиева беше показала в свое разследване как скъпоструващи онкологични лекарства уж се изписват и поставят на български пациенти, а после се появяват като налични в системата и се реекспортират на висока цена в други страни. А какво се дава на пациентите остава мистерия.
Защо никой не обърна качествено внимание на Даная навреме, а оставиха цялата медицинска отговорност на преценката на един специализант, който, освен че не бива да е сам на дежурство, започва кариерата си с фалстарт, само защото учителите му предпочитат да мишкуват, вместо да излязат и да поемат отговорност?
Защо в първите два дни от приема на Даная в „Пирогов“ реанимационните ѝ листи са празни, а веднага след задействането на „връзките“ започва стриктно попълване, както разказва майка ѝ Ани Стоянова?
За кога си ги стискаме тези скенери? В гробищата ли ще си ги носим? Или има някакво състезание „Спести скенер, спечели награда“? Защо вместо да бъде назначен скенер на Даная още в първия момент предвид заболяването, което има, се чака седмица и ново посещение, за да се нареди такова изследване?
Сложено ли е, или не е сложено на Даная животоспасяващото лекарство NovoSeven? Ако да, защо все още е налично в системата? Ако не, защо не?
Защо прокуратурата се задейства с образуване на досъдебно производство месеци след смъртта на Даная и месеци, след като започна да излиза информация за съмнителните обстоятелства около нейното лечение и около всички процедури – спазени и неспазени, в рамките на нейния случай? Защо е по-лесно прокуратурата да се самосезира за нула време при случай на жестокост към животно например, а при смърт на дете в болница с национално значение си бие пас?
Има ли „черни списъци“ с имена на хора и техни близки, които няма да получат медицинска помощ, защото „постват коментари“? Например аз сега имам ли основания да се притеснявам, че моите деца няма да бъдат прегледани и приети в болница, ако това се налага, понеже пиша този текст?
Мисля, че можем да си стиснем ръцете с всеки, който твърди, че в България се води война срещу лекарското съсловие. И тя се води не от пациентите, не от медиите, а от най-слабите звена в самото съсловие – онези, които имат дипломи, без да имат сърцата да упражняват тази професия. Лошото е, че липсата на сърце не пречи на амбицията да се катериш по кариерната стълба и да станеш администратор, началник, директор на екип, на клиника, на болница. Тогава неизбежно се налага онези със сърцата да се съобразяват с другите с касовите апарати.
Войната срещу лекарите се води и от държавата и нейните управници, които години наред са абсолютно неспособни да реформират здравеопазването така, че и лекари, и пациенти да запазят достойнството си и уважението едни към други, докато работят или минават през тази система.
Затова е редно да бъдем всички заедно пред Министерски съвет в петък, 16 февруари, от 17:00 часа на протест в защита на българското здравеопазване.
Ако е вярно, че смелостта краси човека, то със сигурност лекарите, чиито сърца са на правилното място, са най-красивите хора на света. И аз искрено вярвам в това, защото съм го видяла и като пациент, и като родител.
В последните дни ни разтресе поредният случай с насилие над деца. Защото връзването им в креватчетата, докато са болни и сами в педиатрично отделение, Е насилие.
Разтресе ни, от една страна, защото не сме си представяли, че в 21 век в страна от Европейския съюз бебета могат да бъдат връзвани и приемани за лечение в болница без придружител. А от друга, защото всички много добре знаем, че българското детско здравеопазване е в такъв колапс, че е абсолютно невъзможно да не произвежда такива ужасии всекидневно.
Затова публикуваме позицията и въпросите към институциите, които задават от Национална мрежа за децата, като заставаме плътно зад всяка дума и всяка въпросителна.
Във връзка със сигналите на майки от Сливен, разпространени в репортаж на бТВ новините, за бебета, които са връзвани денонощно без грижа, Национална мрежа за децата изразява огромното си възмущение и призовава за незабавна проверка и поемане на отговорност, както от страна на конкретните извършители, така и на управата на болницата и предприемане на необходимите мерки за предотвратяване на подобни практики в педиатричните отделения у нас.
Потресаващата практика на връзване на децата без възможност да движат ръцете и краката си с довода „да не се наранят“ разкрива дълбоки, фундаментални проблеми не само пред оказването на педиатрична грижа, но изобщо пред подготовката на хората, чиято работа включва досег с деца.
Сигналите описват оставяне на бебетата часове наред сами с очевиден дискомфорт. Това повдига основателно въпроса за това дали на децата е осигурявана необходимата храна, вода и хигиена.
Нещо повече, очевидно не става дума за инцидентен случай, а за постоянна практика в Педиатричното отделение, за което свидетелстват разказите на майки от последните поне две години. В същото време, с огромна сила възниква въпросът защо деца, още повече бебета на 2-3 месеца, са настанени в педиатричното отделение сами, без придружител.
И докато повече от две години тече разговорът за създаването на Национална детска болница и спешни мерки в областта на детското здравеопазване, историите на бебетата в Педиатричното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ показват с изключителна острота ужасяващото състояние на педиатричната грижа у нас.
Ситуация, която допуска бебета да бъдат връзвани, без да могат да помръднат, без вода и храна, която напомня повече на изтезание, отколкото на друго.
Призоваваме случаят да не се използва като повод за заклеймяване на всички педиатри и медицински специалисти. Той говори много повече за системните проблеми на детското здравеопазване.
От Национална мрежа за децата настояваме за спешен отговор на следните въпроси:
Още веднъж подчертаваме, че от изключителна важност е този случай да не се ограничи само до проверката на Педиатричното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“. Проблемите, които седят зад него, са проблеми за много други болнични отделения, които трябва да бъдат спешно решени.
Премахването на плащанията, въвеждането на задължително осигуряване на място и условия за придружител на децата, настанявани в педиатрични отделения, са само част от тях. Въвеждането на подготовка на медицинските и немедицинските кадри по отношение на предотвратяването на насилието над деца и създаването на работещи механизми в болниците, заедно с и изричното криминализиране на подобни практики са необходими веднага. В противен случай можем единствено да очакваме следващия подобен случай.
Провеждане на допълнителни здравни дейности при новородени до 14 дни след изписване от родилното отделение в дома на детето ще се покрива от НЗОК, пише "9 месеца".
Това става възможно с промени в Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които предстои да бъдат обнародвани, съобщиха от Министерството на здравеопазването.
За да се осигури по-добро опазване и подобряване на детското здраве в най-ранна възраст, се осигуряват допълнителни здравно-информационни и здравно-промотивни дейности в първите дни след изписване на детето от родилното отделение. Въвежда се пакет за здравни грижи в дома на новороденото до 14 дни след изписването му от лечебното заведение.
По този начин ще се подобри здравната информираност на родителите и другите лица, полагащи грижи за детето. Дейностите ще се изпълняват самостоятелно или по назначение на лекар от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти в амбулаторията за първична медицинска помощ, в която работи общопрактикуващият лекар на детето.
С друга промяна се допълва Наредба № 26 от 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени.
Категорично се определя ангажиментът на лекаря, установил бременността, да насочи бъдещата майка за извършване на изследванията за оценка на риска от раждане на дете с най-честите хромозомни болести, спина бифида, аненцефалия и дефекти на коремната стена в съответствие с изискванията и в медицински определените срокове.
Промяната ще осигури възможност за подобряване на обхвата и качеството на пренаталната диагностика и ще намали риска от раждане на дете с увреждания.
