Възможно е читателите на този текст да са получили първия си мобилен телефон на 18 години или по-късно. В наши дни получаването на първия мобилен телефон е доста по-рано, защото той отдавна не е лукс, а необходимост. В допълнение, по-късното придобиване на лично мобилно устройство може дори да навреди на самочувствието на младежа. Когато електронното устройство се ползва с мярка според възрастта и с подходящ родителски контрол, то може да е стимул за мозъка и за когнитивните умения на детето.
Точно за ролята на видеоигрите и за достъпа до телефона говорим с Антоанета Василева, която е специалист по безопасен интернет и дигитална грамотност, за да сверим и ние малко аналоговите си часовници, вместо да залитаме в крайности и да обясняваме как „тия деца само на компютъра/телефона висят“.
Темата е част от съвместната ни рубрика с Yettel и Центъра за безопасен интернет ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. В рубриката вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
Колко е допустимото време за игра на видеоигри за дете на 7 години?
Този кратък и ясен въпрос получихме от наш читател. И ако трябва да сме честни, много родителите си го задават. Този път заедно наш опитен водач в темата е Антоанета Василева.
„Има родители, които дават личния си телефон на децата, когато те са на много малка възраст – 2–3 години. Други отлагат даването на устройство до 10–11“, казва Антоанета Василева. Тя подчерта, че е важно да знаем какви са рисковете от връчването на телефон 2–3-годишно, без устройството да е защитено с програма за родителски контрол (Family Link, ESET).
Пускането в необятния дигитален свят на деца на 10–11 години, които досега не са използвали интернет, също има своите специфики, особено ако не са подготвени за отговорно използване на устройствата. Липсата на дигитално-медийна грамотност и опит ги прави уязвими за манипулации, измами и неподходящо съдържание. Така се отваря и вратата към прекомерно използване на интернет и развитие на нездравословни навици.
Специалистите са на мнение, че децата, които твърде късно навлизат в света на дигиталните технологии в сравнение с връстниците си, може да бъдат подложени на социален натиск да наваксат, което води до стрес и опасност от попадане в ситуации на онлайн тормоз, онлайн сексуална експлоатация или контакт с непознати и фалшиви профили.
Не се препоръчва най-малките деца (до 2 години) да имат достъп до екрани, освен за кратки видеоразговори. Такива са препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и на Американската академия по педиатрия (AAP).
„За децата на 4–5 години ограничете времето пред екрани до максимум 1 час дневно, като съдържанието трябва да е образователно и с активно участие на родителите“, съветва Антоанета Василева. Последното означава, че е важно детето да не е само̀ пред екрана с песничката или с филмчето, а да има общуване с родител или друг възрастен през това време. Така можем да коментираме заедно какво вижда на екрана и как се чувства.
Според Антоанета децата между 6 и 12 години е добре да използват устройства за образователни цели и за игра в свободните моменти, но екранното време трябва да е балансирано с други дейности – игри навън, учене, спорт и социални действия.
Над 13 години децата търсят повече свобода и програмите за родителски контрол вече спират да вършат работата, защото ограничението влияе на доверието. Затова специалистите съветват родителите постепенно да ги изключват, без да спират да следят за здравословните дигитални навици – почивки от екраните и баланс между онлайн и офлайн живот. И това, че няма програма за родителски контрол, разбира се, не означава, че трябва да спрем да проявяваме интерес към онлайн живота на децата и да следим какво съдържание достига до тях. Това си е по условие.
И нещо, което понякога забравяме: децата гледат какво правим. Т.е. ако самите ние не сме стриктни по отношение на времето, прекарано с устройство в ръка, ще е по-трудно да установим ясни правила и граници и за децата.
Да, има. И не е просто приказка на недоволни аналогови баби, а си е тенденция. Какво означава „отглеждане“? Накратко: детето се забавлява, общува, храни се, приспива се, успокоява се през и със устройство.
Специалистите са категорични, че това може да доведе до забавяне на когнитивното и емоционалното развитие на децата. Те имат нужда от физическо и социално взаимодействие, за да изградят всички важни умения, които ще им послужат после в живота.
Прекомерното използване на екрани може да:
„Когато са сами пред устройствата, децата могат да бъдат изложени на неподходящо съдържание или да изпитат емоционални проблеми като тревожност и ниско самочувствие“, отбелязва Антоанета.
И това не е вариант, скъпи родители. Лишаването на децата от достъп до онлайн съдържание, което ползват и връстниците им, също не работи, особено в света, в който живеем. „Основните рискове за едно дете, лишено от онлайн активност, са свързани с потенциална социална изолация, липса на възможност за развиване на дигитални и медийни умения, пропуснати възможности за обучение и затруднено адаптиране към съвременния дигитален свят“, казва Иглика.
„Децата могат да се почувстват изолирани или „различни“ от своите връстници, което може да доведе до понижено самочувствие или трудности в изграждането на приятелства. Интернет е важен инструмент за обучение и кариерно развитие. Много учебни материали и платформи се предлагат онлайн. Липсата на онлайн опит може да затрудни адаптирането към технологичната среда, което е неизбежна част от живота и работата в днешния свят“, допълва тя.
Вместо пълно ограничение или лишаване, подходът може да бъде умерено въвеждане на онлайн съдържание, което е подходящо за възрастта и е контролирано от родителите. Това ще позволи на децата да развиват уменията и социалните връзки, от които се нуждаят, без да бъдат изложени на рисковете от неограничен достъп.
Видеоигрите могат да бъдат изключително полезни, когато се играят умерено и са подходящи за възрастта на детето. Те подобряват когнитивните умения, като стимулират бързото вземане на решения, пространственото мислене и решаването на сложни проблеми, обясняват експертите. Освен това игрите развиват моторно-координационните умения чрез прецизни движения и координация между ръцете и очите.
Образователните игри допринасят за ученето в области като математика, езици и история, докато мултиплейър игрите насърчават социалните умения, екипната работа и създаването на приятелства, пък било то и онлайн. И много често децата се свързват помежду си офлайн, в любимия ни жив живот, защото започват разговор за игра, която играят.
Има и игри, които се използват в рехабилитацията при физически или когнитивни увреждания. Други като Minecraft например стимулират креативността, позволявайки изграждане на виртуални светове и създаването на истории.
„Наблюденията ни от директната работа с деца в Центъра за безопасен интернет показват, че игрите могат да служат за управление на стреса. Една игра често е безопасна среда за изразяване на емоции“, казва Иглика Иванова. „Ползите обаче се проявяват най-добре при балансирано използване и съобразено съдържание, тъй като прекомерното играене може да доведе до негативни ефекти като намалена физическа активност или влошени социални контакти“, допълва тя.
Бъдещето на децата вероятно ще включва все по-голямо интегриране на онлайн живота с всекидневието им, но не изцяло. Интернет, виртуалната реалност и изкуственият интелект ще играят все по-значима роля в образованието, работата и социалните им взаимодействия. Въпреки това експертите подчертават важността на баланса между дигиталния и реалния живот, за да не се стига до социална изолация, дигитална зависимост и липса на физическа активност.
„Децата ни ще трябва да овладеят умения за управление на времето, прекарано онлайн, критично мислене и дигитална етика, за да се възползват от възможностите, които технологиите предлагат, без да жертват качествения си живот офлайн. Родителите, образователните институции и политиките, с техните мерки и регулации, ще играят важна роля за насърчаване на този баланс“, категорична е Антоанета Василева.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Продължаваме поредицата си „Да оцелееш като родител в дигиталния свят“, която правим съвместно с Yettel, с нов казус, свързан с критичното мислене и с разни съмнителни истории, които (някои от) любимите инфлуенсъри на децата ни им представят като факти.
Получихме следното писмо от наша читателка:
(Запазен е оригиналният правопис.)
Децата ми (момчета 9 и 11 г.) гледат в YouTube разни инфлуенсъри, които разпространяват невярно съдържание или някакви конспиративни теории. Имат родителски контрол, но се оказа, че са стигнали до тях през други устройства на приятелчета. Разбрах го когато ги чух да си говорят за кацането на луната. Говорихме по въпроса, че не всичко в интернет е истина. Но не мисля, че бях много убедителна. Има ли някакви практически примери, които мога да им дам и как се да им докажа, че това са конспирации и неверни истории? И какво отговарям като ми кажат - “Какво като не е вярно’?
В нищенето на казуса този път ни помагат Иглика Иванова и Петър Кънчев.
А сега направо на въпроса:
Отговорът на конкретния казус е пряко свързан с критичното мислене и как да го изграждаме в децата си, за да бъдат медийно грамотни. Или казано иначе – да имат възможностите да навигират осъзнато в океана от твърдения в съвременната дигитална среда.
Изграждането на критично мислене е трудно: „Защото процесът на критичното мислене не се изучава системно и целенасочено в училище“. Така смята Петър Кънчев. И допълва: „Критичното мислене стои в основата на ефективното общуване, творческото мислене и разрешаването на проблеми. Критичното мислене ни помага да задаваме правилни въпроси и да поставяме значими проблеми, да оценяваме и отсяваме информацията според обективни критерии, да изразяваме ясно позициите си, да търсим убедителни аргументи, да правим логични заключения, да разглеждаме проблемите от различни гледни точки и да избягваме пристрастия и предразсъдъци.“
С други думи, критичното мислене ни позволява да правим разлика между мнение и факт – съществено умение, когато говорим за комуникация в различни социални мрежи и потребяване на съдържание в 21. век. От тестовете PISA в последните години стана ясно, че всъщност много малък процент от българските ученици могат да направят разликата между мнение и факт, т.е. те не използват критично мислене при преценяване на източниците на информация.
„Както и за всяко друго нещо – последователно, с примери, преди всичко лични, със спокойни обяснения, с много търпение“, казва Иглика Иванова. Според нея е важно да покажем на децата, че трябва да използват присъщото за възрастта им любопитство и да си задават въпроси.
И както всяко друго умение, критичното мислене може да се тренира. Или както обяснява Иглика: „Интерпретиране, анализиране и оценяване на информация под всяка форма, както и на въздействието, което оказва. Съпоставяне със собствените знания и убеждения; установяване на целта на създателя на съобщението, както и на разпространителя. Упражнявани системно и осъзнато, всички тези елементи на медийна грамотност ще се превърнат в рефлекси и в необходимост.“
Според Петър Кънчев, освен че трябва да даваме личен пример, е добре и да имаме предвид как се обсъжда казусът. „Ако целта на родителя е да „докаже“ на децата, че се попаднали на – и съответно възпроизвеждат – невярна информация, битката е загубена, преди да е започнала. Критичното мислене не може да бъде наложено“, смята той. И допълва, че то по-скоро може да бъде провокирано с подходящи въпроси: „Много интересно видео! Разказвачът как достигна до това заключение? Какви доказателства представи за тезата си? Какви аргументи представи? Какви биха били контрааргументите? Можеш ли да се досетиш за други обяснения / възможни заключения? Ти провери ли информацията и в други източници? Каква е противоположната теза?...“
Едно е вие да разкажете история на детето си или да му предложите ваш източник на информация, съвсем друго е то да я чуе от инфлуенсър или да му я сподели приятел, на когото вярва. Разликата е в това, че „родителското тяло“ обикновено губи от актуалния кумир в битката за достоверност.
Възрастта, в която децата започват осъзнато да потребяват съдържание онлайн, е и възрастта, в която започват да следват и да подражават на различни кумири в интернет. „А също и възрастта, в която започват бунта срещу авторитета на родителите и обществото“, допълва Петър Кънчев. „Изборът на въпросните кумири може би е направен тъкмо с такава цел, дори тя да не е съвсем осъзната. Нека децата сами стигат до заключения за добронамереността и истинността на източниците си на информация, като задават правилни въпроси. Това ще структурира мисловните им процеси и ще изгради у тях навици за критична оценка на информация.“
„Децата, както и възрастните, обичат историите и се вживяват в тях. Освен това са склонни да ги разкрасяват, когато ги разказват пред публика. Склонни са да представят случки по сензационен начин, да преувеличават или дори напълно да изфабрикуват отделни елементи – за да бъдат интересни“, казва Иглика Иванова. „Без да бъдат осъждани, добре е да им се обръща внимание, когато го правят, за да се направи аналогия на поведението им с хора, които дължат известността си на начина, по който разказват истории.“
Когато говорим за популярни сред децата и младежите личности в YouTube или TikTok, които претендират, че разкриват загадки или истината, която малцина знаят, трябва да сме подготвени какво да обясним на децата си. И това е, че създателите на съдържание, публикуващи в платформи, могат – и в голямата си част се стремят – да печелят от дейността си. За някои тя е просто хоби, но за мнозина е бизнес – колкото повече последователи и гледания имат, толкова по-големи ще са печалбите им.
Според Иглика Иванова е важно да обясним на децата, че не всяка информация е знание и се основава на данни и факти, и че това, което им е нужно, за да бъдат информирани, са именно знания.
Кой от нас не се е хващал на фалшива новина в социалните мрежи?
Едва ли има такъв. Да не говорим на какви неща вярвахме в детството си! Тези неща не стигаха до нас през ютюбъри или тиктокъри, както уместно отбелязва Иглика, а от човек, когото харесваме, когото намираме за интересен или на когото искаме (или се очаква да искаме) да се харесаме. „Peer pressure – натискът на обкръжението, на средата. Поговорете с децата си, че не бива да правят компромиси със себе си и с принципите си, само за да се харесат някому или да бъдат приети от определен кръг хора. И им разкажете за случаи на предоверяване и (само)заблуда, на които сте ставали жертва вие самите“, съветва Иглика Иванова.
Да, можем да следим съдържанието, което потребява детето дори на собственото му устройство. Само че до определен момент. „Родителските забрани за ползване на определено съдържание или генерално на интернет работят до определена възраст, както става ясно и в самия казус. После са противопоказни, защото мотивират децата да крият онлайн поведението си от родителите“, смята Петър Кънчев. И добавя: „Децата трябва да се чувстват свободни да опитват и да споделят преживяванията си без страх, че ще бъдат съдени за тях.“
Иглика Иванова дава практически съвет как да подходим към създаването на профили на децата в различни платформи, където най-често се потребява съдържанието.
„Българското законодателство определя 14 години като минимална възраст за регистриране на профил в Instagram, Facebook и т.н. Децата обаче не са само в социалните медии и не всички се интересуват от тях. Те използват много интензивно приложения за съобщения и сървъри като Discord, Telegram, Snapchat и т.н. Голяма част от информацията получават именно оттам – от кръга, в който искат да се впишат.
Не надничайте над рамото им – те имат право да общуват едни с други. Вместо това опитайте да отложите създаването на профили и за тези приложения. Вариант е и самите вие да сте в тях и да комуникирате с децата си на техния език през самите приложения. Да, това може да означава да се научите да общувате с джифове, съкращения и емоджита, но освен че ще са забавлявате, по този начин ще ги предразположите да споделят всичко, което ги впечатлява и притеснява.“
Виртуалният живот на децата ни няма нищо общо с нашия. Няма и да има. Ако ние трябваше да се справяме основно с резонните притеснения дали зад pesho14 в mIRC не стои всъщност някой 52-годишен чичко, а не 14-годишният Петър от съседното училище, то днешните деца се борят с какво ли не. Като почнем от същите казуси за фалшива самоличност и се стигне до deep fake видеата, някои от които са толкова добри, че могат да заблудят ерудиран възрастен с добро критично мислене.
Специалистите са категорични, че можем да ги подготвим за този живот предимно с примери. Това триминутно видео, препоръчано ни от Иглика Иванова, едновременно демонстрира и обяснява дълбоките фалшификации (deep fake) и ефектите от разпространението им, и е много подходящо като претекст за начало на разговор. И в този разговор можем да засегнем темата, че не толкова опасна е технологията – защото фалшификации могат да се правят и без особено сложни технологии. Опасен е фактът, че вече трудно се доверяваме сами на себе си, на собствените си очи и уши, кое е истина. Днес учените говорят за епохата на постистината.
Според Иглика Иванова спрямо възрастта на детето въпросите за виртуалните изживявания и за границите на реалността, на истинността и на човешкото съзнание и познание могат да бъдат обсъдени и философски.
„Философията неслучайно е дисциплина, включена в общообразователната подготовка. Философията и психологията развиват способността на човека за рефлексия и саморефлексия, изграждат навика да се разсъждава задълбочено и самокритично по всякакви теми, отнасящи се до заобикалящия ни свят; да се осмислят и разбират закономерностите и принципите, на които се подчиняваме като хора. Лъжите – във всички им проявления – са опасни, защото при липсата на всякаква фактологична информация или при невъзможността лъжата да бъде разпозната като такава, човек не би могъл да вземе информирани решения“, казва Иглика.
Според Иглика четенето, което ще помогне на децата да направят разликата между лъжа и фантазия. Едното ни вкарва против волята ни в свят от заблуди, а другото ни помага сами да режисираме историята, в която се потопяваме.
„Насърчаването на четенето и възпитаването в любов към четенето с личен пример и с помощта на прекрасни проекти като „Книговище“ е ключово. Видеоигрите също позволяват на човек да участва в написването на своето собствено приключение и преживяване. Това е важно, за да можем да разбираме както изразните средства и културните кодове, така и самите себе си – въображението си, страховете си, слабостите си, мечтите си, стремежите си“, казва Иглика Иванова.
Много често хората са склонни да вярват, че има нещо, което с користна цел се крие от широката общественост. „Липсата на доверие в човешките отношения, в науката, в институции и в медиите разкъсва обществените отношения и води до дълбоките разделения, на които сме свидетели днес. Да живеем заедно и в мир е невъзможно, ако не можем да се съгласим за основни факти. Злепоставянето, очернянето, всяването на страх и недоверие са техники, свързани с конспиративните теории, с които е добре децата да бъдат наясно“, казва Иглика Иванова.
Тя обръща внимание и на още един аспект от борбата с конспиративните теории – да си даваме сметка кой ги разпространява и с каква цел – дали е наш близък, който се е поддал на такива теории и ги преповтаря без умисъл, или е човек с користна цел.
Необходимо е да научим децата си да не се доверяват сляпо, а да търсят обяснение и потвърждение на теории, изказвания, обещания. „В противен случай ги обричаме на множество разочарования. Човешката мисъл сама по себе си е пристрастна, емоционална, неточна, частична, неинформирана и изпълнена с предразсъдъци и самозаблуди. Необходим е самоконтрол, чрез който тя да се озапти и да се използва за подобряване на живота ни“, смята Петър Кънчев.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
