Възможно е читателите на този текст да са получили първия си мобилен телефон на 18 години или по-късно. В наши дни получаването на първия мобилен телефон е доста по-рано, защото той отдавна не е лукс, а необходимост. В допълнение, по-късното придобиване на лично мобилно устройство може дори да навреди на самочувствието на младежа. Когато електронното устройство се ползва с мярка според възрастта и с подходящ родителски контрол, то може да е стимул за мозъка и за когнитивните умения на детето.
Точно за ролята на видеоигрите и за достъпа до телефона говорим с Антоанета Василева, която е специалист по безопасен интернет и дигитална грамотност, за да сверим и ние малко аналоговите си часовници, вместо да залитаме в крайности и да обясняваме как „тия деца само на компютъра/телефона висят“.
Темата е част от съвместната ни рубрика с Yettel и Центъра за безопасен интернет ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. В рубриката вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
Колко е допустимото време за игра на видеоигри за дете на 7 години?
Този кратък и ясен въпрос получихме от наш читател. И ако трябва да сме честни, много родителите си го задават. Този път заедно наш опитен водач в темата е Антоанета Василева.
„Има родители, които дават личния си телефон на децата, когато те са на много малка възраст – 2–3 години. Други отлагат даването на устройство до 10–11“, казва Антоанета Василева. Тя подчерта, че е важно да знаем какви са рисковете от връчването на телефон 2–3-годишно, без устройството да е защитено с програма за родителски контрол (Family Link, ESET).
Пускането в необятния дигитален свят на деца на 10–11 години, които досега не са използвали интернет, също има своите специфики, особено ако не са подготвени за отговорно използване на устройствата. Липсата на дигитално-медийна грамотност и опит ги прави уязвими за манипулации, измами и неподходящо съдържание. Така се отваря и вратата към прекомерно използване на интернет и развитие на нездравословни навици.
Специалистите са на мнение, че децата, които твърде късно навлизат в света на дигиталните технологии в сравнение с връстниците си, може да бъдат подложени на социален натиск да наваксат, което води до стрес и опасност от попадане в ситуации на онлайн тормоз, онлайн сексуална експлоатация или контакт с непознати и фалшиви профили.
Не се препоръчва най-малките деца (до 2 години) да имат достъп до екрани, освен за кратки видеоразговори. Такива са препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и на Американската академия по педиатрия (AAP).
„За децата на 4–5 години ограничете времето пред екрани до максимум 1 час дневно, като съдържанието трябва да е образователно и с активно участие на родителите“, съветва Антоанета Василева. Последното означава, че е важно детето да не е само̀ пред екрана с песничката или с филмчето, а да има общуване с родител или друг възрастен през това време. Така можем да коментираме заедно какво вижда на екрана и как се чувства.
Според Антоанета децата между 6 и 12 години е добре да използват устройства за образователни цели и за игра в свободните моменти, но екранното време трябва да е балансирано с други дейности – игри навън, учене, спорт и социални действия.
Над 13 години децата търсят повече свобода и програмите за родителски контрол вече спират да вършат работата, защото ограничението влияе на доверието. Затова специалистите съветват родителите постепенно да ги изключват, без да спират да следят за здравословните дигитални навици – почивки от екраните и баланс между онлайн и офлайн живот. И това, че няма програма за родителски контрол, разбира се, не означава, че трябва да спрем да проявяваме интерес към онлайн живота на децата и да следим какво съдържание достига до тях. Това си е по условие.
И нещо, което понякога забравяме: децата гледат какво правим. Т.е. ако самите ние не сме стриктни по отношение на времето, прекарано с устройство в ръка, ще е по-трудно да установим ясни правила и граници и за децата.
Да, има. И не е просто приказка на недоволни аналогови баби, а си е тенденция. Какво означава „отглеждане“? Накратко: детето се забавлява, общува, храни се, приспива се, успокоява се през и със устройство.
Специалистите са категорични, че това може да доведе до забавяне на когнитивното и емоционалното развитие на децата. Те имат нужда от физическо и социално взаимодействие, за да изградят всички важни умения, които ще им послужат после в живота.
Прекомерното използване на екрани може да:
„Когато са сами пред устройствата, децата могат да бъдат изложени на неподходящо съдържание или да изпитат емоционални проблеми като тревожност и ниско самочувствие“, отбелязва Антоанета.
И това не е вариант, скъпи родители. Лишаването на децата от достъп до онлайн съдържание, което ползват и връстниците им, също не работи, особено в света, в който живеем. „Основните рискове за едно дете, лишено от онлайн активност, са свързани с потенциална социална изолация, липса на възможност за развиване на дигитални и медийни умения, пропуснати възможности за обучение и затруднено адаптиране към съвременния дигитален свят“, казва Иглика.
„Децата могат да се почувстват изолирани или „различни“ от своите връстници, което може да доведе до понижено самочувствие или трудности в изграждането на приятелства. Интернет е важен инструмент за обучение и кариерно развитие. Много учебни материали и платформи се предлагат онлайн. Липсата на онлайн опит може да затрудни адаптирането към технологичната среда, което е неизбежна част от живота и работата в днешния свят“, допълва тя.
Вместо пълно ограничение или лишаване, подходът може да бъде умерено въвеждане на онлайн съдържание, което е подходящо за възрастта и е контролирано от родителите. Това ще позволи на децата да развиват уменията и социалните връзки, от които се нуждаят, без да бъдат изложени на рисковете от неограничен достъп.
Видеоигрите могат да бъдат изключително полезни, когато се играят умерено и са подходящи за възрастта на детето. Те подобряват когнитивните умения, като стимулират бързото вземане на решения, пространственото мислене и решаването на сложни проблеми, обясняват експертите. Освен това игрите развиват моторно-координационните умения чрез прецизни движения и координация между ръцете и очите.
Образователните игри допринасят за ученето в области като математика, езици и история, докато мултиплейър игрите насърчават социалните умения, екипната работа и създаването на приятелства, пък било то и онлайн. И много често децата се свързват помежду си офлайн, в любимия ни жив живот, защото започват разговор за игра, която играят.
Има и игри, които се използват в рехабилитацията при физически или когнитивни увреждания. Други като Minecraft например стимулират креативността, позволявайки изграждане на виртуални светове и създаването на истории.
„Наблюденията ни от директната работа с деца в Центъра за безопасен интернет показват, че игрите могат да служат за управление на стреса. Една игра често е безопасна среда за изразяване на емоции“, казва Иглика Иванова. „Ползите обаче се проявяват най-добре при балансирано използване и съобразено съдържание, тъй като прекомерното играене може да доведе до негативни ефекти като намалена физическа активност или влошени социални контакти“, допълва тя.
Бъдещето на децата вероятно ще включва все по-голямо интегриране на онлайн живота с всекидневието им, но не изцяло. Интернет, виртуалната реалност и изкуственият интелект ще играят все по-значима роля в образованието, работата и социалните им взаимодействия. Въпреки това експертите подчертават важността на баланса между дигиталния и реалния живот, за да не се стига до социална изолация, дигитална зависимост и липса на физическа активност.
„Децата ни ще трябва да овладеят умения за управление на времето, прекарано онлайн, критично мислене и дигитална етика, за да се възползват от възможностите, които технологиите предлагат, без да жертват качествения си живот офлайн. Родителите, образователните институции и политиките, с техните мерки и регулации, ще играят важна роля за насърчаване на този баланс“, категорична е Антоанета Василева.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Какво беше интернет и какво стана! Как се получи така, че от едно от най-големите постижения на човечеството, взе да се превръща в нещо, за което говорим все по-негативно (а не трябва).
След последните потресаващи случаи на насилие над животни, което се оказа част от престъпна и мащабна схема, за пореден път си дадохме сметка, че интернетът може да се ползва с ужасяващи цели. Как да предупредим децата си за тъмната на страна на интернет, без да я правим примамлива с излишни забрани и обяснения, попитахме специалистите.
Темата е част от съвместната ни рубрика с Yettel и Центъра за безопасен интернет ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. В нея вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
Здравейте, имам син на 15 години, който ползва и лаптоп, и телефон, разбира се, напълно самостоятелно. Много се притесних покрай случая с насилието на животни и нещата, които излязоха за това какво се разпространява в интернет. Чух, че се споменава нещо за dark web, но не съм сигурна какво точно значи това. Дали може да ми дадете повече информация? Тийнейджърите дали имат лесен и бърз достъп до такива места, говореше се за Телеграм групи… И как можем да говорим на децата за този dark web, как да го обясним?!
За тази тема ни помагат Антоанета Василева и Емилиан Златев.
Dark web (тъмната мрежа) е част от интернет, която не е достъпна чрез обичайните търсачки (като Google, Bing и др.) и изисква специален софтуер, конфигурация или разрешения за достъп, обяснява Антоанета Василева. Най-често достъпът се осъществява чрез мрежата Tor (The Onion Router), която замаскира онлайн трафика ни. Dark web се използва както за законни, така и за незаконни цели.
Сред легитимните причини за достъп до тъмната мрежа са заобикалянето на цензура, особено от журналисти и различни активисти, които живеят и работят в авторитарни режими, както и за защита на личната информация и при анонимна комуникация в ситуации на риск. Въпреки това dark web е известен най-вече с незаконната си употреба (за нея обясняваме малко по-долу).
Deep web и dark web често се бъркат, но представляват различни части на интернет, обяснява Антоанета. Deep web е по-голямата невидима част от интернет, която не се индексира от търсачки като Google – това включва съдържание, достъпно само с потребителско име и парола като онлайн банкиране, медицински досиета, образователни платформи и вътрешни системи на институции. То е напълно легално и защитава личната информация на потребителите.
Dark web, от своя страна, е малка част от deep web, която е нарочно скрита и достъпна само чрез специализиран софтуер като споменатия вече Tor. В нея има висока степен на анонимност и се използва както за легитимни цели, така и за нелегални дейности.
Попадането в dark web не става случайно – трябва да го направиш съзнателно и с определени стъпки, често чрез покана и предоставяне на линк. Влизането в тъмната мрежа става чрез специален, най-често Tor браузър, който осигурява анонимност и достъп до скрити сайтове с адреси .onion. Тези сайтове не се намират чрез обикновени търсачки, а чрез специални линкове от директории или форуми.
Антоанета Василева е категорична, че е важно да говорим с децата си за тъмната страна на интернет, но по подходящ за възрастта и зрелостта им начин. Мълчанието или табуто около темата няма да ги предпази – напротив, може да ги остави по-уязвими на митове, дезинформация и натиск от връстници.
Разговорът не трябва да включва технически обяснения как се стига до dark web, нито драматични забрани, които често само засилват любопитството. Вместо това говорете спокойно и с доверие – че има части от интернет, които не са за деца, че понякога там има съдържание, което може да ги стресира или обърка, и че не всичко, което е скрито, е вълнуващо или безопасно.
Dark web е среда, в която могат да протичат различни незаконни и дълбоко неморални дейности – именно защото се предлага висока степен на анонимност, трудна проследимост и липса на регулации, обяснява Антоанета. Сред най-честите престъпления в тази част на интернет са: продажба на наркотици, оръжие и фалшиви документи, търговия с откраднати лични данни и хакерски услуги, разпространение на детска сексуална експлоатация (Child Sexual Abuse Material – CSAM), трафик на хора и поръчкови престъпления, незаконни „услуги“.
През последните години се появяват и съобщения за т.нар. snuff content или излъчване на мъчения и насилие над животни, а понякога и над хора, които потребителите гледат срещу заплащане. Твърденията за т.нар. red rooms – платформи, където насилието се извършва „на живо“ по поръчка – не са доказани като системно съществуващи, но разследванията показват, че изолирани случаи на ужасяващо насилие, включително над животни, действително се срещат в тъмната мрежа, добавя Антоанета Василева.
Тези престъпления се разследват от специализирани звена по киберсигурност и от международни организации като INTERPOL, EUROPOL и в съответните звена в националните полиции. Самото разглеждане или разпространяване на такова съдържание е престъпление в много държави, включително и в България.
Важно е родителите и възрастните да знаят, че децата и младежите могат да бъдат изложени на опасност дори само чрез връзки, споделени в онлайн форуми или игри, предупреждава Антоанета. Ето защо информираността, доверието и откритата комуникация в семейството са ключови. Детето трябва да знае, че ако попадне на нещо странно или смущаващо, то не носи вина и винаги може да се обърне към родител или доверен възрастен.
Макар че невинаги е лесно да се прецени със сигурност, че едно дете е било изложено на съдържание от най-тъмните кътчета на интернет, има определени поведенчески сигнали, които могат да подскажат за подобен контакт. Възможни признаци включват:
Може да наблюдавате и промяна в дигиталното поведение – детето може да използва анонимни браузъри, да изтрива често история в браузъра си или да става по-потайно относно онлайн активността си. Понякога започва да проявява интерес към съмнителни теми, свързани с насилие и/или радикално мислене или да използва специфичен език и хумор, характерни за среди, свързани с dark web, предупреждава Антоанета.
Ето някои примери за специфични термини и сленг, които може да ви светнат червената лампа:
Doxx – публикуване на лична информация за човек без съгласието му.
OPSEC fail – провал в собствената сигурност онлайн („оперативна сигурност“).
Fresh dump – новопубликувана база с откраднати данни.
Escrow – услуга за защита при търговия (обичайно при нелегални сделки).
Red room – митични стаи за „на живо“ насилие срещу заплащане (обикновено се използва саркастично, защото повечето твърдения са фалшиви).
Pwned – напълно хакнат/победен потребител.
Zero day (0-day) – експлойт, за който няма защита към момента.
В такива случаи е важно родителят да запази спокойствие, да не подхожда критично и през обвинения, а с разбиране и открит диалог. Доверието между родител и дете е ключово, както и навременната реакция.
При нужда винаги можете да потърсите специалистите на Центъра за безопасен интернет на консултативната им линия 124 123.
В сравнителен план България често се нарежда на дъното по показатели за легитимно онлайн поведение и на върха по показатели за незаконно съдържание, което до голяма степен се дължи на дългогодишните проблеми с достъпа до пиратско съдържание, казва Емилиан Златев от Yettel. В доклада на INHOPE за 2024 г. голяма част от незаконното онлайн съдържание с деца е разкрито на адреси в Нидерландия (59,09%), следвана от САЩ с 12,59% и Словакия с 3,96%, а на четвърто място е България с 3,2%.
Емилиан потвърждава, че тенденцията от последните години е за увеличение на сигналите и случаите, свързани с детска порнография и дезинформация, а проблемите с пиратството и езика на омразата остават сравнително устойчиви. Позицията на България обаче определено може да се подобри през следващите години, тъй като от една страна, очакваме прилагането на Европейския акт за цифровите услуги да допринесе за ограничаването и по-бързото премахване на незаконно съдържание, а от друга страна, да се засили и задълбочи публично-частното сътрудничество в тази област.
Ако получите информация за криминално съдържание, свързано с тъмната мрежа (dark web), е важно да не го игнорирате, а да сигнализирате на отговорните институции в България. Това може да помогне за предотвратяване на тежки престъпления и да спаси животи, подчертава Антоанета Василева.
Първият и достъпен канал за сигнал е Центърът за безопасен интернет, който приема сигнали чрез платформата си на адрес www.safenet.bg. Центърът има Гореща линия за анонимно подаване на сигнали, включително и за съдържание, разпространявано в тъмната мрежа – особено когато става дума за детска сексуална експлоатация (CSAM) и други престъпления срещу деца. Когато разполагате с конкретни данни за престъпление, може да се обърнете и към отдел „Киберпрестъпност“ при ГДБОП. Те разполагат с техническите и правните ресурси да разследват случаи, свързани с тъмната мрежа, с хакерски атаки, трафик на хора и други тежки престъпления в дигитална среда.
В случай на спешност или пряка заплаха – сигнализирате и на телефон 112.
Най-важното е да не действате сами – не изследвайте тъмната мрежа, не кликвайте по съмнителни линкове, не изтегляйте файлове! Подаването на сигнал към компетентните органи е най-безопасният и отговорен начин да реагирате, категорична е Антоанета Василева.
