Извинявайте за заглавието, но трябваше да предупредим. Тук ще има снимки на торти, които разбираме какъв вкус имат, дори и само през екрана, и ни се плаче. Плаче ни се за всички пропуснати тренировки по време на извънредното положение, за всички изядени джънкове, и изобщо, за всички пъти, в които не сме яли точно от тези торти. А те са от Ванилницата, Vanilla Kitchen или най-просто казано от кухнята на Ваня, където бихме прекарали доброволно следващата карантина, ако има такава (само трябва да разширят вратата, че излизането не е гарантирано при нормални размери на входа).
Днес си говорим с Ваня за много сладката и много красива част от живота, която идва при нас под формата на мъфини, браунита, торти и всякакви други неща, направени от нея и прекрасния ѝ екип. И сега нещо важно: тия работи имат и хранителна стойност, освен захар, в себе си. Представяте ли си?!
– Отваряме сайта ви, виждаме “Сладкиши с чиста съвест” и първото, което си казваме, е “Каква чиста съвест, кого лъжем?!!!”
Извинявайте, наистина, но къде да си я оставим тази съвест и какво да си поръчаме?
– Значи, още с отварянето на сайта съвестта започва своето пречистване. След два-три клика детоксикиращите процеси се активизират и при финализиране на поръчката ще се почувствате сякаш сте се изповядали.
Не че горното не е истина, но баш истината е, че чистата съвест я ползваме в две значения – сладкишите ни са чисти откъм синтетични съставки, хидрогенирани масла, аромати, оцветители, Е-та, Д-та, Ж-та, ГМО и т. н.
Концепцията на Vanilla Kitchen е да предлага сладкиши, направени от истински суровини, които са с по-малко или съвсем без захар, а хранителният профил на десертите е висок, т.е. не ядете чиста захар, а и нещо полезно и хранително с това.
Също така правим много сладкиши без глутен, мляко, ядки, защото – уви – се оказва, че хора с хранителни непоносимости има доста.
Вторият смисъл на „чистата съвсет“ е нашата собствена – знаем, че даваме най-доброто от себе си и това за мен е смисълът на работата ми. И не само моя, а на целия ми прекрасен, чистосъвестен екип.
– Разкажете ни коя сте вие през сладкишите, които създавате.
– Аз съм едно тежко, плътно, засищащо, силно шоколадово брауни със страшно неугледна визия... От едната страна прегоряло, от другата се ронят трохи. Сервирано в напукана чиния от битака, но с претенции на торта Павлова в костен порцелан.
Съвсем истинско, без разни фалшиви миризми и фотошоп ефекти.
И ако човек се осмели да посегне към това парче, ще се убеди, че визията често лъже и прикрива иначе отличния вкус. И ако това брауни можеше да говори, а не само да се излежава в напуканата си чиния, то би ви споделило своите ценности – честност, доверие, благодарност, уважение към животни, хора и природа, свобода на мисълта, действията и словото – и в смисъла да не ти пука от мнението на всякаквите там торти и кифли по света, и адов, черен, неуместен, битов или пък плосък хумор по всяко време.
Браунито, a.k.a. Аз, е голям фен на спорта, движението, музиката – на живо по възможност. Обичам вино, обичам сладкиши, обичам да шофирам, да карам колело, да карам другите да ми сипват вино и всичко свързано с морето. И детето си обичам. Даже май с това трябваше да започна. И да пиша обичам. Като ми е много криво, даже ме избива на поезия.
– Как решихте да правите истински торти и сладкиши и защо?
– Започвам отдалеч... Завърших каквото записах на крехката възраст от 19 години и се образовах като инженер. Много си харесвах специалността, после и работата си харесвах. Наивно вярвах, че след толкова тонове литература на тема стоманобетон и метални конструкции, ме чака минимум 10к заплата и служебен Ролс Ройс.
Вярата ми в собственото ми добруването обаче, се изпари през 2010-а. Изведнъж строителството замря. Нямах работа, целият бранш нямаше работа. 95% от випуска ми се преориентира и аз влизам в тая статистика. Не ми се искаше, ама трябваше да взема това решение. Помня добре дните, когато си търсех нова и различна работа... Сякаш предавах себе си.
Аз наистина обичах това, което правех, и мога да ви уверя, че и до ден днешен се заглеждам по строежи, а не по мъже. Започнах работа в технологична компания, но позицията беше такава, че нямах много задачки и можех да работя от вкъщи. Ей тогава открих колко много обичам да готвя и да пека торти. Но не да следвам рецепти – не намирих удоволствие да следвам вече утъпкан път. Измислях си мои собствени и ползвах малко популярни продукти, техники и вкусове.
Тъй като лакомията е част от фабричните ми настройки, а някъде там се намества и суетата, се стараех да правя сладкиши, от които уж не се пълнее и са не само сладки, какъвто е смисълът на всеки десерт все пак, но и хранителни и пълноценни – както и десертите ни и до днес в сладкарницата.
Но освен че готвех, обичах и да пиша и да споделям. Направих си фейсбук страница, после и кулинарен блог и мога да се похваля със завиден успех по онея години, защото събирах добра доза хейт, който е признак за успех в България
Та, готвех и бърках и понеже вече никой не смогваше да изяжда продукцията ми, съвсем на шега обявих във фейсбук страницата, че ако някой иска торта, ще му направя. И този някой се появи. После още един... После техни познати, познати на познати, после се наложи да се махна от работа, защото толкова много познати и непознати бяха опитвали тортите, които правех, че чашата преля.
Бях изненадата от себе си и смелото си решение, но не исках да правя нищо друго, освен сладкиши. Но хората пак недоволни – сега почнаха да искат сладкарница да съм била направила. Аз изобщо не вярвах, че мога да създам такова нещо и не си представях как ще се оправям с ДДС и ТРЗ, общини и институции, Гугъл ревюта, он лайн магазини, мотивация и подбор на хора, но то тези неща се учат в крачка.
Както и да е – инатът в мен надделя и през ноември 2013-а първата Ванилница отвори. Идеята беше да продължа да правя това, което правех и у дома, но всичко да е законно и сертифицирано.
Рецептите останаха същите – пренесох „домашната си кухня“ и в работата си и продължих да си спазвам ценностите.
Визията с годините се променяше. Дали заради обстоятелства, дали заради промяна на приоритети. Сменихме две локации и два пъти започвах от нулата заради тази смяна, докато през 2015-а успях да си стъпя на краката – направихме цех (на галено – ателие) в Дианабад, а през 2018-а отворих и салон в сърцето на София, в който се инвестирах сериозно, защото държах да сме на добра локация, да имаме детски кът, да имаме най-добрата кафе машина и тоалетната да е instagramable.
Vanilla Kitchen през години се променя. Вярвам, че трябва да сме гъвкави. Но запазвам ценностите си каквото и да правим – чисти суровини, добър и сплотен екип, иновиране и по-близко и приятелско отношение към клиентите ни. Защото именно клиентите са Vanilla Kitchen. Това е важно да го проумее всеки бизнес.
– Спомняте ли си коя беше първата торта, която ви се получи, и кое нещото, което още ви се опъва?
– О, да! 11 клас – торта с диня и бита сметана. Получи се.
Получи се торта, която само дядо ми яде, а той яде всичко. Всъщност, помня първите торти, които „продадох“, и то само защото ги снимах. Шоколад, малини... не готвех по рецепта и вече дори не знам как и с какво съм ги била направила. Съжалявах само, че не можех да ги повторя, защото получателите много си ги бяха харесали.
Впоследствие започнах да записвам всичко, което правя с точни грамажи, защото инак много шедьоври щяха да бъдат забравени от историята.
А какво ми се опъва – ако говорим за сладкиши – намира се. Ако говорим за истинския живот – по-добре да не говорим. Аз съм го казвала не малко пъти – не съм професионален сладкар и сама пиша рецепти, които се причисляват към така нареченото „алтернативно сладкарство“.
Реално не съм фен и не съм правила класически торти, многолистно тесто и нямам идея дали ще мога да ги направя перфектни.
Мечтая си да изкарам професионален курс за сладкари, но не в България. И не за да сменя визията на Ванилницата, а чисто и просто за мое удоволствие.
– Има ли поръчки, които отказвате?
– Има и се надявам винаги да мога да си позволя лукса да отказвам на клиенти. Уча и екипа си – не работим с арогантни клиенти или с такива, които ти хвърлят „пеесе лева“ и ти казват как да си вършиш работата.
Поръчки също отказваме – понякога поради свръхнатоварен график, понякога защото хората искат онези, лично спред мен неядливи, торти с фондан, снимки, синя сметана, цикламени блатове и брокат в крема.
Отказваме и на хора, които ни натискат за цена, защото за да дадем желаната цена, значи да работим с маргарин и палмова сметана. Има много „колеги“, които ползват именно такива и могат да направят паста за 1,20 лв. Ние не можем, не можем дори да си го помислим.
– Кои са най-шантавите неща, които хората си поръчват?
– Шантави неща, хм... Торта с shit емотикона, с нарисуван член, който разпръсква любов, със син пудел (по снимка на пудела, поръчката я отказахме). Най-шантавото нещо обаче беше не поръчка, а ситуация.
Мъж предложи на жена с наша торта в сладкарницата в мое присъствие. Тя го отряза деликатно и настойчиво, но си изяде тортата. Вкусни са ни тортите...
– Сладка работа ли е сладкарският бизнес?
– Ако е само бизнес – все е тая дали торти, или армировъчно желязо продаваш. Гледаш цифри. Ако ти е в сърцето и имаш кауза – сладко е.
Хората поръчват сладкиши за своите хубави и щастливи поводи и когато избират точно теб и твоята торта за празника си – ето това е сладката част. Това доверие и признание са най-голямата награда за труда ти.
– Кои са най-хубавите десерти за деца? Дайте малко идеи какво да се опитаме да приготвим вкъщи, което да е бързо, сравнително лесно и ефектът от него да не е като инсталиран реактивен двигател на гърбовете на малките.
– О, лесен въпрос – всички, които не правят трохи по пода и не могат да бъдат намазани по стени и диван, са най-хубавите!
И все пак:
В блендер: пълномаслено кисело мляко или заквасена сметана, мед и разни берита – пресни или замразени. Става за нула време, сипвам в купички и има кремче за 3-4 дни.
Или пък банани, някакъв тахан, малини или ягоди, мляко (с кокосово става много гурме), ванилия, какао... И сурови десерти обичам да правя за деца, защото са лесни и бързи, а и са на база на плодове, а всяка добра майка тика плодове в менюто на детето.
Но най-често за детето правя кексчета поради ред причини:
1. Въвличам и детето, а това за мен е важно – да се учи от малка.
2. Тави не мия – пека в хартиени чашки!
3. Почти винаги стават, каквото и да сложа.
4. Може да се сложи в джоб, в дамска чанта.
5. Ако не ги хареса, винаги мога да раздам на съседите.
6. И ако ги хареса, пак мога да раздам.
7. Ако и аз ги харесам обаче – не.
А ето и три рецепти: лешникови кексчета с малини, бананови с 5 съставки, брауни с фурми, без глутен – може да се направи и на кексчета.
– Ама хиляди, милиони благодарности! А ако трябва да приготвите специална торта, за да отпразнувате края на извънредното положение, каква ще бъде?
– Силно алкохолна торта. С поне 12 376 парчета, така че МНОГО хора да се съберат заедно, да танцуват, да се радват и да оценят, че най-ценното в живота, е връзката ни с другите. А за вкус ако питате – брауни с неугледна визия. За да не се фокусираме на него, а на това, с кого го споделяме.
Обещахме ви в рубриката "Жените могат всичко" да ви срещаме с жени, които са ни впечатлили със своята професия, занимания, хобита, със смелите си планове и тяхното още по-смело изпълнение. Вече ви запознахме с няколко такива - Гери Турийска, Оля Идва, Мария Милушева, Галина Чернева - всичките страхотни, впечатляващи жени, които сме щастливи да познаваме.
Днес обаче се хвърляме в истински дълбоки води - в големия корпоративен свят, където ще се срещнем и ще ви разкажем за това какво е да си мениджър на огромна международна компания и да отговаряш за дейността ѝ в две държави, като успоредно с това имаш три деца и се увличаш от намирането на технологични решения за улесняване на живота, като например - премахването на купоните за училищните столове и замяната им с електронни карти.
Представяме ви Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България и Македония - една жена, която направи възможно създаването и въвеждането на първата дигитална система за училищно хранене в България, просто защото ѝ е писнало всяка седмица да реже купони за стол с ножичка. За системата, която функционира в столичното 119-то СОУ, вече ви разказахме в текста Край на купоните в училище, здравей 21-ви век!
А сега седнете удобно и се запознайте с Ваня. Приятно четене!
*********************************
Разкажете ни малко повече лично за себе си или както навремето питахме в чатовете – asl, pls!
Казвам се Ваня Манова. Щастлива жена с мъж, три деца (две от тях технически вече не са деца) и… един голдън ретрийвър, тийнейджър.
Какво работите и ръководите точно – позицията ви „Мениджър на Mastercard за България и Македония“ какво означава в конкретни дела и действия?
Дори на мен ми е трудно да го определя еднозначно. Всекидневието ми е свързано с изпълнение на регионално ниво на мисията на Mastercard да прави по-удобни, по-сигурни и по-ефективни много от дейностите ни, като плащане на сметки, пазаруване, пътуване, управление на финанси и др. А зад това стоят срещи, срещи, срещи… С настоящи и потенциални партньори, с представители на бизнеса и институциите, на които демонстрираме възможностите на дигиталните решения и предимствата от въвеждането им в различни сектори.
А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо с по-нататъшното развитие на човека.
Завърших Софийската математическа гимназия, а по-късно - специалност Компютърни технологии в Техническия университет в София. Може да се каже, че отрано избрах света на технологиите, въпреки че много хора подхождат с предубеждение към реализацията на жените в тази сфера.
Все повече обаче са примерите, които потвърждават, че технологиите не са запазена територия само за единия пол. Дори напротив, жените имаме различен и ценен поглед върху разбирането как технологиите трябва да служат на хората, да правят живота ни по-лесен, комфортен и интересен.
Как стигнахте до идеята за създаване на електронна система за училищно хранене? Кое ви накара да поискате нещо да се промени? Какво ѝ беше на старата и какви са предимствата на новата?
Идеята се роди преди около две години от челния ми сблъсък с остарялата система с хартиени купони.
Тогава, в опитите си да осигуря училищния обяд на детето си, изпитах всички неудобства, с които от десетки години се сблъскват родителите на ученици в началните класове.
Наистина е нелепо в епохата на дигиталните решения да се редим с часове на опашка, да приготвяме точна сума до последната стотинка и да режем купони с ножичка!
Още един голям недостатък на хартиените купони е, че след всички усилия, които си положил, ти нямаш гаранция, че детето ще получи обяд, защото или ще ги забрави вкъщи, или ще ги изгуби по пътя, или ще ги прибере някъде, откъдето ще изскочат след месец-два… Или пък ще ти каже, че ги е използвало, а всъщност ще са в кофата за боклук зад ъгъла на блока.
Предимствата на новата електронна система, която вече функционира в 119-то СУ, са много практични за всички участници в процеса. От една страна, тя улеснява училищната администрация, защото изнася процеса с получаване на купоните във 24-часовото онлайн пространство и така неприятната ситуация със струпване в училищната сграда в точно определен момент на изнервени, закъсняващи за работа родители, вече е история.
Системата слага край на разхищенията – сега вече кетъринг компаниите знаят колко ястия са заявени и приготвят точна бройка за деня. Родителите пък могат да се информират за седмичното меню и продуктите, да подберат кои ястия са подходящи за децата им, както и да ги заплатят онлайн – по този начин зареждат електронен купон в картата на детето им.
Щастливи са и децата, които се вълнуват, че използват електронни карти всекидневно. Те дори се хвалят, че училището им е най-модерното, което определено работи за мотивацията, с която отиват на училище и работи за уважението, което изпитват към институцията.
В първото училище, в което тази система се прилага, всички са много щастливи, че не висят на опашки. Как може едно училище да се сдобие с тази система?
Нашата цел не беше просто да създадем една електронна система за едно училище в един български град. С партньорите ни от ОРАК разработихме платформата „Здравословно училище“ като облачно решение, което лесно може да бъде въведено във всяко едно училище в страната.
В момента на ход са институциите и инициативните директори – ние знаем, че има много такива, които не се затварят в проблемите, а търсят решения. И ще се радваме да им помогнем за оптимизирането на процеса по училищно хранене.
Каква е Вашата оценка за дигитализирането на българското образование – на светлинни години ли сме от него (и защо) и кога ще станем и ние като света (електронни учебници, интерактивни уроци и прочие „иновации“)?
Не съм привърженик на постоянното ни подценяване. Самокритичността е хубаво нещо, ако поражда желание за развитие, ако стимулира, а не демотивира.
Знаете ли, в последните месеци се срещахме и комуникирахме много с директора на 119-то СУ Диян Стаматов. Когато видиш всеотдайността и размаха, с които работи, а също и обичта и уважението в очите на децата, започваш да се чудиш как е възможно в публичния образ на българското образование да има толкова негативни оценки.
Истината е, че в системата работят много инициативни хора, които не чакат някой да им реши проблемите. Важно е хората и компаниите с ресурс и експертиза да им протегнат ръка, за да може дигиталната промяна в българското образование да се случи.
Отговорност на цялото общество е средата, в която растат и се развиват българските ученици, да става по-привлекателна и по-интересна. Важно е да разкриваме на децата възможностите на електронните устройства, да ги обучим как да ги използват правилно и безопасно, за да бъдат подготвени за бъдещето, което принадлежи на технологиите.
Разкажете за един свой ден. Излизате ли лакирана и фризирана от вкъщи или нахлузвате маратонки и крещите на децата да се облекат?
Личните ми предпочитания определено клонят към втория образ, без частта с крещенето. Но истината е, че не винаги знам как ще започне и как ще завърши утрешният ден. Всъщност, като се замисля, не съм съвсем сигурна и за настоящия.
В това отношение опитите на електронния календар да придаде ред на деня ми все още се оказват неуспешни.
Или ще излезе нещо спешно, което ще ме задържи в офиса, или ще се наложи да пренасочим някоя среща от утре за днес… Затова често ми се налага да се преобразявам в движение.
Убедила съм се, че няколко сака и чифт официални обувки никога не са излишни в офисния гардероб или в багажника на колата.
Кажете ни кои са добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея?
Обичам динамиката и вдъхновяващите срещи с хора, които със своя ум и труд променят света, в който живеем, към по-добро. Щастлива съм, че във всекидневието си раждаме идеи, които превръщаме в проекти, а проектите – в реални технологични решения, които носят позитивна промяна за хора на всякаква възраст и за обществото като цяло.
А кои са по-неприятните – не може да няма и такива!
Обичам пътуванията – те разкриват света в пълната му пъстрота и разнообразие. Но понякога са свързани единствено с работно посещение и срещи в офиси. Когато се натрупат повече за по-кратко време, това наистина е изтощително. Но пък хората, с които обикновено се срещаме, и проектите, които обсъждаме и реализираме, ми връщат позитивното настроение.
Подкрепя ли ви мъжът ви достатъчно. Би ли могъл да ви подкрепя още повече или това реално е невъзможно?
Подкрепя ме, не мога да се оплача. Но, нека си го кажем открито, по женски: за мен е по-важно не толкова да ми помага, колкото да не ми пречи.
Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с предизвикателствата на собствения бизнес или висока мениджърска позиция, като Вашата?
Здраве, спокойствие и душевен комфорт. Ако ги има в семейството, човек е напълно свободен да се фокусира върху професионалните си мечти, независимо в каква сфера са те.
Още по-спокойно ми е и когато в хладилника или във фурната има храна, като по възможност аз да нямам ангажименти за това. Ето така вече мога да се концентрирам напълно върху предизвикателствата на професията.
Всяка жена поне един път се е замисляла (с ужас!) на какво ли ще заприлича, когато и ако забременее. Нека не се лъжем - почти при всички жени успоредно с корема растат и други части от така трепетно пазеното ни от тлъстини тяло.
Успоредно със страховете ни съществуват и легендите за Чудовищния Апетит на Бременните, които също не помагат особено – историите за жени, които поглъщат тенджери със сарми за закуска често карат бременните да треперят от ужас дали след 9 месеца няма да се превърнат в гигантски пингвини, увити, за по-голямо удобство, в холното перде.
Движението и спортът за бременни също са въпроси, които не се коментират достатъчно ясно и откровено – може би 90% от бременните чуват отвсякъде, че най-добре за тях е да не се движат много-много, да не правят нищо натоварващо и въобще – най-добре да лежат и да си почиват.
Ние, в Майко Мила, сме съвършено наясно колко объркващ период за жените са тези 9 месеца, в които тялото претърпява тотална промяна - понякога тя може и да е много неприятна, а цифровото ѝ изражение да е 60 килограма (отгоре!). Знаем и какво е да се тъпчеш с баница, да искаш да сдъвчеш три шоколада и да се страхуваш дали ако клекнеш три пъти или се сгънеш малко по-рязко, няма да нанесеш непоправима увреда на бебето.
Затова сме и толкова щастливи, че сред нас вече има професионалист, който да ни съветва по всички тези сложни въпроси, а именно:
Днес имаме удоволствието да ви представим новия ни консултант и приятел - Ваня Висарионова - създател и учител на студиото и концепцията Fit Baby Hot Mama.
Основната задача на Ваня е да учи майките как да възстановят естествената стойка на тялото си, за да изглеждат добре и да бъдат здрави и, не на последно място - за да бъдат по-добър пример за децата си!
Ето и какво ще ви сподели Ваня за себе си:
„Имам магистърска степен по Организация свободното време на хората към Висшето Немско Спортно Училище. Последните години уча и преподавам Ресторативно движение (известно още като Пълноценни движения/Nutritious Movement). Ресторативното движение е цялостна система за възстановяването на естествените функции на организма в неестествена среда. Учим се как да се движим пълноценно, така че нашето тяло да получава всички необходими двигателно - хранителни елементи.
Създадох студиото FitBabyHotMama заедно с моя партньор след раждането на сина ни Огнян. Имах образованието, имах опита и имах желанието да помагам на другите майки.
В София по това време (преди 4 години) липсваше място, където да се води гимнастика за бременни във вида, в който аз я разбирам. Към това беше добавено и желанието ми да променя мнението на майките относно възстановяването след раждане - не всичко са само излишни килограми. Важно е как ще се възстановят мускулите и съединителната тъкан след появата на бебето.
Много майки въобще не са чували за диастаза или слабо тазово дъно - проблеми, които много често могат да се появят след раждането. Целта на гимнастиката за бременни е да предотврати именно тяхната поява. Спортът и възстановяването след раждане пък помагат за това ако има такива проблеми, те да бъдат решени по най-ефективния начин.
Едно от нещата, които смятам за много важни в нашето студио, е фактът, че при нас винаги можете да дойдете да спортувате с детето си, без значение на каква възраст е - най-малкият човек, идвал с мама, е бил на 40 дена!
Така, докато ние с вас спортуваме, децата си играят и се забавляват наоколо, а моят партньор се грижи за добрата форма на татковците - така цялото семейство може да идва да спортува заедно”.
Ако всичко това ви звучи достатъчно, за да приемете предизвикателството, наречено „спорт по време на бременност и след раждане“, можете още сега да пишете на Ваня на имейл ask@fitbabyhotmama.com и да ѝ зададете всички въпроси, които ви мъчат и вълнуват по отношение на спорта, поддържането на форма и движението по време на бременност, превенцията на специфични проблеми след бременност и раждане, хранителни режими и какво ли още не.
Ваня е тук, за да ни помага да се чувстваме красиви и във форма до 9-я месец и след това – дори и никога до този момент да не сте спортували или пък да смятате, че нямате достатъчно добра двигателна култура.
Затова – оставяйте вафлата настрана и ѝ пишете, със сигурност ще е за добро! Пък ако толкова не можете да я прежалите - изяжте я след това.
