ВАКСИНИ! Бяхме още на първото А, когато заваляха коментари от различните краища на света. Забелязали сме, че само да регистрирате наличието на тази дума, вече сте наточили мисълта за атака, а пръстите шарят по клавиатурата в забързан спор с друг user във Facebook.
Въпросът с ваксините през зимата рядко е медицински – по-често е комуникационен. Хората искат ясни отговори: „Трябва ли?“, „За кого е важно?“, „Какво печеля?“. Най-откровеният отговор е: зависи от риска и контекста. Но ние се опираме на официални препоръки и данни, защото иначе всеки ще си казва каквото му скимне.
Грипните вируси се променят, затова съставът на ваксините се актуализира редовно. Световната здравна организация публикува препоръки за състава на сезонните ваксини за съответния сезон.
Важно е да знаете, че ваксината няма етикет с надпис „никога няма да се разболееш“. Ваксината обаче намалява риска от тежко протичане и усложнения при много хора.
Насоките за COVID се обновяват периодично и са различни за различните държави. CDC публикува клинични съображения и графици за 2025–2026, базирани на възраст и рисков статус, включително подход „индивидуализирано решение“.
Изводът е общ – ако сте в рискова група (имате хронични заболявания, бременна сте или имунната ви система е компрометирана), отговорът дали да си поставите ваксина за COVID клони към ДА. В случай че нямате рискови фактори, разговорът е с повече нюанси и е най-добре да се разговаря с лекар.
При деца и при бременност ползата от профилактика често е по-ясна, защото рисковете от усложнения са по-високи при определени инфекции. Винаги се ориентирайте по имунизационния календар и конкретните препоръки на педиатъра и акушер-гинеколога ви.
Още не сме свършили, скрол надолу
Задайте си 3 въпроса, за да прецените, ако се чудите по отношение на информация за ваксиниране:
1) Какъв е рискът за мен?
2) С кого живея (бебе, възрастен, хронично болен)?
3) Какво искам да предотвратя – леко боледуване или тежко протичане?
Отговорите на тези въпроси пренареждат разговора от „за/против“ към „смисленото за мен/ за нас“.
• Къде да проверя актуалния състав на грипната ваксина?
Световната здравна организация и Европейската медицинска агенция публикуват препоръки за сезона (напр. 2025/2026). Националните власти одобряват за конкретната страна. В България има специален сайт на Министерството на здравеопазването, в който има обща информация за всички имунизации.
• Защо COVID препоръките звучат „по-сложно“?
Защото има повече фактори: възраст, предишни дози, рискови състояния.
• Мога ли да си сложа ваксина за грип и COVID в близки срокове?
Възможно е, но конкретните интервали и схеми се обсъждат с лекар според продукта и състоянието.
Източници: WHO: Recommendations for influenza vaccine composition (2025–2026), EMA: EU recommendations for 2025/2026 flu vaccine composition (Apr 2025), CDC: 2025–2026 Flu Season recommendations (Jan 2026), CDC: Interim Clinical Considerations (COVID) – web, CDC: Interim Clinical Considerations (COVID) – PDF, CDC: 2025–2026 COVID-19 Vaccination Guidance
Започва безплатната ваксинация на момичета и момчета срещу HPV по новата програма, съобщиха от Министерство на здравеопазването. Заедно с Национална здравноосигурителна каса стартират дейностите по Националната програма за първична профилактика на ракови заболявания, причинени от човешки папилома вирус (HPV).
Право на безплатна ваксинация срещу HPV тази година ще имат както момичета на възраст от 10 до 15 ненавършени години, така и момчета от 10 до 14 ненавършени години. Досега от програмата можеха да се възползват само момичета. Включването и на момчетата е най-смисленото нещо, защото те също са носители на вируса, могат да го разпространяват и съответно, да бъдат засегнати от някои от заболяванията, за които са отговорни част от щамовете му.
Ваксините ще се поставят от общопрактикуващите лекари и от лекари педиатри и акушер-гинеколози.
През 2025 г. по Националната програма за първична профилактика на ракови заболявания, причинени от човешки папилома вирус (HPV) се осигуряват безплатни ваксини.
Безплатна първа доза ваксина срещу HPV могат да получат:
Безплатна втора доза ваксина срещу HPV могат да получат:
Още за програмата можете да прочетете тук.
Както вече сме писали, с човешкия папилома вирус (HPV) ще се сблъскат почти 90% от сексуално активните хора в даден момент от живота си. Той има различни щамове, които са отговорни за широк спектър от заболявания – от дерматологични до онкологични.
Определени щамове на вируса причиняват 5% от всички онкологични заболявания при жените и мъжете по света – рак на маточната шийка (основен причинител), рак на вагината, рак на влагалището, рак на пениса, рак на ануса, рак на глава и шия, рак на устната кухина, рак на гърлото. Най-често срещан е ракът на маточната шийка.
Още не сме свършили, скрол надолу
Всяка година в ЕС се диагностицират над 67 000 случая на пациенти с ракови заболявания, причинени от HPV. От тях около 33 000 са новодиагностицирани случаи на рак на маточната шийка, а 15 000 са починалите от това раково заболяване. Ракът на маточната шийка е втората водеща причина за смърт от рак при жените до 45 години у нас, съобщават от Министерство на здравеопазването.
Раковите заболявания, причинени от HPV, могат да бъдат предотвратени чрез ваксинация. Натрупаните данни през последните 20 години сочат, че ваксините срещу HPV са високоефективни и безопасни. При ваксинираните хора рискът от ракови заболявания, причинени от HPV, намалява с над 80%.
В държави като Канада, Дания, Испания, Швеция, Шотландия и САЩ се отчита съществено намаляване на заболелите от рак на маточната шийка при ваксинирани, като в някои страни като Австралия например ракът на маточната шийка се счита за почти ликвидиран.
С промени в наредбата за имунизациите, точно преди Великден, здравното министерство поиска корекции в препоръчителните ваксини, а оттам и в календара на задължителните имунизации в България. Идеята е да има по-ясен регламент за обявяване на отказалите задължителна имунизация, съобщи „Сега“.
Личните лекари вече ще докладват в Регионалната здравна инспекция отказалите имунизация. Това е стъпка към евентуалното изпълнение на закона нежеланието за задължителна ваксинация да се наказва с глоба.
Потърсихме педиатъра д-р Лора Бучукова, за да разберем каква е ролята на ваксината, колко е адекватен ваксинационният календар и защо не е добре да водим децата на парти с варицела, вместо да го ваксинираме. Говорим си и за ваксините срещу морбили, менингит и HPV.
Ваксините са инактивирани вируси, бактерии или части от тях, създадени, за да активират имунната система. Когато ваксината влезе в организма, клетките на кръвта, които ни защитават от вируси и бактерии, се активират и запомнят вредителя, срещу когото са реагирали. По този начин при навлизане на истинския вирус или бактерия, клетките защитници са готови много бързо да създадат антитела, които обезвреждат болестта.
Последната актуализация на имунизационния календар у нас е направена преди година – април 2024 – във връзка със случаите на коклюш. Ваксината, която съдържа коклюшната компонента, беше изтеглена на 6-седмична, вместо на двумесечна възраст.
От доста време се очаква включването в календара на ваксината срещу варицела, но все още това не се е случило. Според мен ще бъде много добре, ако тя също е в задължителния имунизационен календар.
Ваксината предпазва почти 100%. Все още нямаме доказателства дали е доживотно, тъй като първите проучвания след създаването ѝ са правени през 1995 г. Със сигурност можем да кажем, че се задържат доста добри нива на имунен отговор повече от 20 години след поставянето на ваксината.
От друга страна, има деца, които боледуват много тежко от варицела. Към днешна дата мисля, че не е оправдано да причиняваме умишлено заразяване на дете, знаейки, че съществува ваксина, която ще го предпази.
Много често след преболедуване децата дълготрайно са с доста отслабен имунитет и могат лесно да се разболеят. Вирусът остава доживотно в организма на човек и при спадове в имунитета може да предизвика заболяването херпес зостер, което също често е с тежко протичане. Ето защо смятам, че е много добре, че ваксината е налична в българските аптеки и всеки родител, който желае, може да я закупи и да я постави на детето си.
Аз лично съветвам и родителите, които не са сигурни дали са преболедували, да се изследват за антитела. Прави се кръвен тест във всички лаборатории и ако нямат антитела, те също биха могли да се ваксинират.
Напоследък доста родители се притесняват от някои ваксини като например ваксината срещу морбили. Това, разбира се, не е оправдано, но за съжаление, много хора предпочитат да събират информация от интернет, вместо да поговорят с лекар, на когото имат доверие. Резултатът от това е, че много деца изостават с имунизацията или въобще я пропускат.
В момента ваксинационното покритие у нас срещу морбили е доста под необходимите 95%, за да се възпрепятства разпространението на болестта.
При съвременния начин на живот с толкова много хора, които пътуват, мигрират от други континенти, от държави, в които не е задължително поставянето на тази ваксина, става съвсем възможна появата на случаи на заболяването.
Тогава децата, които не са имунизирани, стават фактор за разпространение на болестта, тъй като нямат защита и се разболяват. Ето на какво се дължи нарасналият брой случаи в Америка в момента.
Още не сме свършили, скрол надолу
Във връзка с нашумелите случаи на заболяване от менингит и смъртен случай на дете – налични са два вида ваксини срещу причинителя, тъй като съществуват няколко групи менингокок. За да сме сигурни, че сме предпазени от заболяването, е необходимо да се поставят и двата вида ваксини.
Едната от тях се внася в България, но в момента не е налична. И двата вида ваксини могат да бъдат закупени от съседни на нас държави, най-често родителите се снабдяват от Гърция.
Ваксината не причинява странични реакции, по-различни от тези след всички други ваксини, които сме свикнали да се поставят на децата. Могат да се имунизират както деца, така и възрастни.
Най-голямо доказателство за ползите от ваксината за HPV са проучванията, които доказват ликвидирането на рака на маточната шийка в държави, в които ваксината се прилага на голям процент от населението вече дълги години.
HPV e вирус, причиняващ рак на шийката на матката и други злокачествени заболявания както при жени, така и при мъже. За съжаление, и към тази ваксина недоверието у нас е голямо и тя се прилага на много малка част от девойките. Тепърва се обсъжда включването ѝ в програма за прилагане и при младежите, което значително ще увеличи ефективността и резултатите, тъй като момчетата могат да разпространяват вируса и също могат да боледуват от злокачествени заболявания, причинени от него.
Сега ваксината е включена в програма и се прилага безплатно на девойки на възраст между 9 и 13 години, защото е установена най-голяма ефективност на ваксината при лица, които все още не са заразени с вируса. Желаещите родители трябва да заявят ваксината при личния лекар на детето.
Човешкият папилома вирус, по по-познат с абревиатурата си от английски – HPV, е един от най-разпространените вируси в света, засягащ около 80% от хората поне веднъж в живота им. Този вирус се предава предимно по полов път, но също така и чрез кожен контакт.
HPV обхваща над 200 различни типа, които се разделят на:
Човешкият папилома вирус и връзката му със сериозни заболявания е разпозната след дългогодишни изследвания, които променят из основи съвременната медицина и онкология.
Още през 19. век учените описват заболявания, предизвикани от заразни агенти, включително кожни брадавици. Въпреки това точната природа на тези агенти остава неясна до развитието на молекулярната биология през 20. век.
През 70-те години започват мащабни изследвания върху връзката между вирусите и раковите заболявания. Немският вирусолог Харалд цур Хаузен прави пробив, доказвайки, че определени типове HPV причиняват рак на маточната шийка. Неговите изследвания през 1983–1984 г. изолират HPV тип 16 и тип 18 като основни причинители на заболяването.
Това откритие представлява революция, тъй като променя разбирането за раковите заболявания, които преди това се считат основно за резултат от генетични мутации. През 2008 г. Харалд цур Хаузен е удостоен с Нобелова награда за медицина за своите открития.
С развитието на молекулярните методи в края на 20. и началото на 21. век става възможно директното изследване на ДНК на HPV. Това води до създаването на тестове, които идентифицират високорисковите щамове на вируса, както и до създаването на ваксини.
През 2006 г. е одобрена първата ваксина срещу HPV, която осигурява защита срещу основните онкогенни типове.
Изследванията върху HPV не само довеждат до създаването на ваксини, но и на нови подходи за превенция на рак чрез скрининг програми и обществени здравни кампании. Това е един от най-големите успехи на вирусологията и онкологията в съвременната история.
Научете повече за HPV и начините за предпазване от тази брошура:
Най-ефективната превенция срещу HPV е ваксинацията, която осигурява защита срещу най-рисковите щамове на вируса. Препоръчва се ваксинация в млада възраст преди започване на сексуална активност. Освен това, редовните гинекологични прегледи и цитонамазки могат да помогнат за ранното откриване на предракови състояния.
HPV е сериозен здравословен проблем, но с подходящите мерки, каквито са ваксинирането и скринингът, неговите рискове могат да бъдат значително намалени.
Така се случва в много страни по света. Пример е Австралия, където се предвижда, че ракът на маточната шийка ще бъде изкоренен до 2035 г. заради високото ваксинационно покритие. България, за съжаление, не може да се похвали с такава добра статистика. Ние сме на дъното на класациите. Но е добре да знаем, че имаме ваксина, която може да предпази от рак, и не е честно да я спестяваме на децата си.
В момента върви национална ваксинационна програма, която осигурява безплатното двете дози на ваксината за всички момичета на възраст между 10 и 13 години. А от 2026 г. право на безплатна ваксина вече ще имат и момичета от 15 до 18 ненавършени години, които не са били ваксинирани през предходните програмни периоди. За момчетата, както и за момичета и жени извън тази възрастова група, ваксината се поема от пациента.
Още не сме свършили, скрол надолу
Вирусът прониква в клетките, като променя тяхната ДНК. Това може да доведе до неконтролируем растеж на клетките (при рак) или доброкачествени израстъци (като брадавици).
Онкологични заболявания
Папиломатоза на дихателните пътища
В редки случаи инфекцията води до образуване на брадавици в дихателните пътища. Това състояние може да засегне гласа и дишането, а понякога е свързано с предаване на вируса от майката на бебето при раждането.
Проблеми с кожата
Някои щамове HPV причинява кожни брадавици, които обикновено са доброкачествени.
Не смятаме, че ви е необходимо още убеждаване, че човешкият папилома вирус, и по-конкретно неговите високорискови щамове, могат да бъдат изключително опасни за здравето. По-важното е някак като общество да си дадем сметка, че имаме възможност да се предпазим от това и да не губим никого от, да речем, рак на маточната шийка. Защото вече има ваксина, която работи и се е доказала през годините. Нима не бихме се ваксинирали, ако чуем за ваксина за който и да е друг вид рак?!
Ваксинацията и ранната диагностика са най-ефективните средства за превенция. Това е. Всичко останало са думи на вятъра и пропуснати възможности да защитим децата си от заболявания, които са на път да бъдат изкоренени в някои части на света.
Продължителната кашлица при децата често изправя косите на родителите, особено когато излизат данни за висок процент на случаи на коклюш. Тази болест, позната в миналото като „100-дневната кашлица“ или „магарешка кашлица“ заради изразителния звук, който наподобява рев на магаре, се е лекувала някога и с „магарешко мляко“. Поне такива са митовете за заболяването.
В наши дни има много по-удачни методи като например ваксината, която в България се прилага от най-ранна възраст.
Тя е важна, защото тази болест протича тежко предимно при малки деца. Затова у нас ваксинирането започва още на 2-месечна възраст. Прави се трикратно до 6-месечна възраст. След това има реимунизация, когато детето навърши година и половина – две. Следва реимунизация на 6 години. По новия имунизационен календар има такава и на 12 години.
Все пак лекарите успокояват, че не всяка продължителна кашлица може да е причинена от коклюш, а често симптоматиката е вследствие на мръсния въздух, който е характерен предимно за големите градове.
Броят наистина е внушителен, особено ако се сравни с данните от миналата година, когато случаите са били едва 4–5 за същия период.
„При разгърната клинична картина коклюшът не може да се сбърка с друг вид заболяване. Кашлицата при него е пристъпна, продължителна. Децата почервеняват, не могат да си поемат въздух. Имат сълзи в очите и накрая, поемайки си въздух, се чува един характерен звук. Него лекарите наричат реприз – дълбоко вдишване, което минава през стеснените дихателни пътища.
След това се успокояват. Дали за кратко, или за дълго – зависи от тежестта на инфекцията и от организма. Тези кашлични пристъпи се наблюдават много пъти през деня. Оттам идва и тежестта на заболяването“, обяснява общопрактикуващият лекар д-р Веселина Никифорова.
Тя уточнява, че тази симптоматика е по-характерна за неимунизираните деца и възрастни, а не за имунизираните, при които клиничната картина протича много по-леко.
„Инкубационният период на коклюша е между 7 и 10 дни. Зависи пак от имунитета на човека. След това започва т.нар. катарален период, който протича с кихане, кашляне, хрема. Може да се появи и температура до 37,2 градуса или малко по-висока. Следва периодът с описаните репризи и накрая настъпва оздравителният период“, допълва лекарката.
Като при всички болести пациентът е зара̀зен дни, преди да започнат симптомите по време на инкубационния период, но най-заразен е по време на катаралния и когато кашлицата е силна и разпръсква във въздуха причинителя на коклюша т.нар. Bordetella pertussis. Това е начинът, по който се разпространява инфекцията – с кихане, кашляне, пипане на секрети от очите.
„Най-вероятно е да се разболеят неимунизираните деца и тези с незавършен имунизационен курс. Това са децата под 6-месечна възраст и, за съжаление, при тях заболяването протича най-тежко“, казва д-р Никифорова.
Специалистът предупреждава, че съвсем не е изключено малкото дете въобще да няма кашлица, а клиничната картина да се прояви с продължителен задух. „При такава проява на симптоми трябва да не се изключва и коклюшът особено в настоящата епидемична обстановка“, допълва д-р Никифорова.
По думите ѝ, усложненията, които дава коклюшът, са пневмонии и енцефалити. Ако ваксината причинява някакъв дискомфорт при малък процент от децата като зачервяване на мястото на поставянето, безпокойство или температура, то при неимунизираните деца се вижда колко тежко протича коклюшът и до каква степен може да увреди организма.
„Заради силната кашлица децата спират да ядат, което допълнително утежнява клиничната картина и протичането на самото заболяване“, допълва специалистът.
„Когато протичането е тежко, заболяването задължително се лекува в болница. Както стана ясно, малките деца с коклюш не се хранят и повръщат от кашлицата. Така освен клиничната картина на дихателните пътища, боледуването води и до обезводняване на детския организъм, което при едно до 6-месечно бебе е изключително тежко състояние. То може да свали до 1 кг, което е голям процент за неговия организъм“, казва д-р Никифорова. Тя прави уточнението, че деца в такава крехка възраст задължително се лекуват в болница, тъй като може да се наложи и подаване на кислород.
Още не сме свършили, скрол надолу
Смята се, че антитела от майката преминават в новороденото в първите месеци от раждането на детето и докато започне неговата ваксинопрофилактика, то се счита за предпазено от заразяване.
„Много възрастни са носители на коклюш, но имат по-леки симптоми, защото с времето или са имунизирани, или са се срещали с този вирус. Те дори могат да не са наясно, че разпространяват причинителя на коклюша в семейството. Но това е особено драматично, ако там се появи нов малък човек“, уточнява д-р Никифорова.
Затова и специалистът приканва възрастните да се ваксинират. Ваксината, която съдържа профилактика срещу коклюш, е налична в аптеките в момента. Хубаво е да се прави през 10 години, след като човек навърши 25-годишна възраст.
„В момента през 10 години личните лекари правят ваксина за тетанус и дифтерия, но нищо не пречи да се прави ваксината за дифтерия, тетанус и коклюш“, допълва лекарката.
Повечето от нейните пациенти ваксинират децата си и съвсем малък процент не го правят. Д-р Никифорова разяснява на всички родители срещу какво защитават децата си.
„Разказвам подробно как протича болестта, защото, за щастие, много от болестите ги виждаме рядко именно благодарение на ваксините. Така е и с коклюша. Изключително малък брой на заразени има през годините. Като всяко заболяване и коклюшът има цикличност и сега сме в епидемичен взрив. Но когато 95% от населението е ваксинирано, вероятността да избухват такива епидемии, се свеждат до минимум“, завършва тя.
След трагичния инцидент с починало 5-годишно дете вследствие на огнище на менингит в детска градина в София родителите започнаха да си задават хиляди въпроси. Да отговори на някои от тях помолихме педиатъра д-р Лора Бучукова. Ето какво ни каза тя за заболяването, протичането му и превенцията.
Менингитът е възпалително заболяване на обвивките на мозъка, които се наричат менинги. Може да бъде причинен от вируси, бактерии или гъбички. За една част от микроорганизмите, които могат да предизвикат менингит, имаме ваксини в задължителния имунизационен календар.
Такива са пневмококите, хемофилус инфлуенце, морбили, паротит, рубеола, полиомиелит. Родителите, които решават да откажат поставянето на тези ваксини на детето им, едва ли осъзнават на какъв риск го излагат, но за съжаление и нямат желание да разберат, когато се опитваме да обясним.
Оттук нататък ще говорим за менингококовия менингит, който, за съжаление, стана обект на вниманието ни в последните дни.
Има различни форми на протичане.
Първата е локализирана – носителство и назофарингит, който се проявява с температура до 39 градуса, главоболие, болки в гърлото.
Втората форма е генерализирана и може да бъде сепсис, менингит и енцефалит.
Менингитът се проявява с висока температура до 40 градуса, главоболие, повръщане, хиперестезия (повишена чувствителност при допир), гърчове, вратна ригидност (съпротива при опит да наведем главата на детето към гърдите му), при кърмачетата се издува фонтанелата.
Често менингитът е съпроводен със сепсис, за който характерен е и обривът, който е с характер на хеморагичен, но често преминава и в некротичен (червени петна като от кръвоизлив, които после стават тъмновиолетови до черни, бел.ред.).
Имаме и редки форми, които протичат със засягане на части на сърцето, ставите, белия дроб и очите.
Вариант на менингококовия менингит е свръхострият менингококов менингит, който протича изключително тежко и бързо и смъртността при него е до 54%.
Наблюдават се отклонения в кръвната картина, в състава на гръбначно-мозъчната течност (ликвор). Самият причинител се изолира от гърлен секрет, както и от ликвора. А при прегледа на лекаря се използват поредица от тестове, с които се установява синдрома на т.нар. менинго-радикулерно дразнене, сред които е споменатата по-горе специфична скованост на врата (вратна ригидност), както и повишена чувствителност към светлина.
Да, най-възприемчиви са децата до 6-годишна възраст, най-вече поради особености в имунитета при тях. Но и при децата може да протече само като носителство или с назофарингит. Менингитът е с лоша прогноза, когато е с неправилно и късно започнато лечение, както и когато има сепсис.
Това зависи от състоянието на имунитета на човека в момента на срещата с причинителя и от наличието на съпровождащи заболявания.
Изходите варират от пълно оздравяване през различни неврологични увреди – глухота, парализи, изоставане в психомоторното развитие, хидроцефалия, до смъртен изход.
Лечението е в зависимост от формата на протичане. За щастие, имаме антибиотици, които лекуват менингококовия менингит. При по-тежки форми се налага използването и на други медикаменти в зависимост от симптоматиката.
Има създадена ваксина, която профилактира заболяването.
В някои страни ваксината за менингит е задължителна. У нас не е в задължителния ваксинационен календар, защото заболяването, за щастие, е рядко. Поставя се на възраст над 6 седмици. В зависимост от възрастта схемата е различна, но при децата най-често са две дози с интервал от два месеца.
Всеки родител може след консултация с педиатър да закупи ваксината от аптека и тя да бъде поставена на детето му.
Страничните реакции са както при другите ваксини – температура, оток на мястото на поставянето, главоболие, умора, сънливост, при кърмачета може да има и обрив.
Изключително тежко е, когато се случи такъв инцидент. Аз мисля, че няма нужда от успокоение, а по-скоро има нужда да си дадем сметка за отговорностите, които носим. Имам предвид отношението към изпращането на болно дете на детска градина с оправданието, че няма кой да го гледа, отношението към ваксините, сроковете за тяхното поставяне, колко лесно родителят измисля причини да отложи ваксина от задължителните с най-различни обяснения, без да се интересува от мнението на педиатъра. Доколко сме дисциплиниране при спазване на правилата в детските заведения и в същото време не проявяваме ли понякога прекалена търпимост към неспазването им.
А ето и малко повече информация за ваксините от д-р Бояна Петкова:
Според последния доклад на НСИ за 2020, през последните 5 години в България е имало средно по 9.2 случая на менингококов менингит годишно. Това отговаря на честота от 0.2 случая на 100 000 души население годишно. Смъртността е 10-15% от всички заболели.За съжаление няма разбивка на умиранията по диагнози, а само по клас на заболяването.
От Клас 1 "Някои инфекциозни и паразитни болести" през 2020 са починали 17 деца до 19-годишна възраст, като това число включва и случаите на смърт от Covid-19 в тази възрастова група, но няма как да се разбере има ли починали деца от менингоков менигит в предходните години - последната иформация в медиите за смъртен случай, която успях да открия, е от 2006 година. (За съжаление при ПТП за същата година има 22 загинали деца...)
[...]
Менигококовият менигит не е особено често срещано заболяване в България, но понякога въпреки това може да доведе до епидемични взривове в малки общности. Тук има сравнителна таблица за имунизационната политика на различните държави в ЕС.
Виждаме, че ваксина не е въведена предимно в държавите от Скандинавския полуостров, вероятно защото менингококите не са ендемични за района, може би поради студения климат. Виждаме, че в някои държави като Франция и Германия поставят задължителна/препоръчителна ваксина само за щам С, а в други, като Литва - само за В.
Съществува вече и конюгатна ваксина против щамовете A, C, W, и Y (не включва щам В). Виждаме също, че в някои държави, като Австрия, ваксината не се поема от бюджета на здравноосигурителните каси, въпреки че е препоръчителна.
Това са ваксините Бексеро/Bexsero против менингококи от група В и Нименрикс/Nimenrix срещу А, С, W-135 и Y.
[...]
Всеки ОПЛ би следвало да е съгласен да постави ваксината. Опитът ми сочи, че тя не се понася по-тежко от всяка друга „убита“ ваксина и може да се постави на хора от всяка възраст, вкл. на възрастни.
Децата под 1 година боледуват по-тежко от Covid-19, каза шефът на клиниката по педиатрия в „Токуда“ д-р Калин Лисички, предава dnews.bg. Тези деца нямат имунна система, те имат антитела от майката.
Ако майката не е преболедувала, бебето е свръхподатливо на инфекция, коментира Лисички. Той добави, че виновни за заразяването на толкова малки деца са именно възрастните.
"Най-малкото дете, което съм виждал с коронавирус, беше на 40 дни, след кръщене се заразява", казва още Лисички пред bTV.
При най-малките деца до 3 месеца коронавирусната инфекция протича с необичайни симптоми, като един от първите е отказ от хранене. При по-голям вирусен товар се наблюдават същите симптоми като при възрастните хора, коментира лекарят.
Той даде съвет на родителите на бебетата под 3 месеца да потърсят лекарска помощ при всичко необичайно. Трябва максимално ограничаване на контактите. Малките деца, новородените, тези до 1 годинка са податливи на инфекция.
Ограничаване на контактите и фанатично миене на ръце, добавя Лисички. Той е за ваксинацията на децата от 12 до 15 години, защото има доказателства, че тя създава добър имунитет. При по-малките също е за, стига проучванията да покажат добри резултати в изграждането на имунитет.
Защо у нас все още се говори за това, че е опасно да се ваксинират бременни жени, при положение че вече има достатъчно събрана и обобщена научна информация от целия свят в посока на обратното? По стъпките на една „особена“ здравна препоръка с потенциал за сериозни последици за бременните и жените във фертилна възраст тръгна журналистът Надежда Цекулова.
Материалът е публикуван в Toest.bg и ние в Майко Мила го препечатваме с разрешение от изданието и автора, тъй като смятаме темата за особено важна и се надяваме информацията, събрана тук, да достигне до повече хора.
Бременните не трябва да бъдат ваксинирани. Жените, които планират бременност, не трябва да бъдат ваксинирани поне 6 месеца преди настъпването на бременността.
Това гласят препоръките на Експертния съвет по акушерство и гинекология към Министерството на здравеопазването от 18 февруари до 13 август 2021 г. Извадките не са лаконични – цялата препоръка се състои от три точки и точно четири изречения.
В документа няма никакви детайли, не е посочена референтна литература и научни източници, нито са вписани имената на авторите му. Той не е актуализиран след публикуването му на сайта coronavirus.bg през февруари и беше достъпен в секция „Публикации“ до 13 август 2021 г.
В същото време през последните две седмици водещи здравни и професионални акушеро-гинекологични организации като Американските центрове за контрол на заболяванията (CDC), Международната федерация по гинекология и акушерство (FIGO) и Кралския колеж по акушерство и гинекология (RCOB) актуализираха препоръките си за ваксиниране на бременни, акцентирайки, че не само е безопасно, но е желателно бременните да се ваксинират срещу Covid-19 поради повишената опасност от тежко протичане на инфекцията при тях.
След серия интервюта и опити за интервюта по темата с членовете на Експертния съвет по АГ при подготовката на тази статия, публикацията с препоръките в официалния сайт coronavirus.bg беше свалена – без обяснение.
Експертният съвет по АГ към МЗ се състои от седем специалисти. Координатор е проф. Асен Николов, а членове са проф. Славчо Томов, проф. Явор Корновски, проф. Екатерина Учикова, проф. Иван Костов, д-р Румен Велев и д-р Георги Стаменов. Още в началото на ваксинационната кампания те са натоварени със задачата да изготвят препоръки, свързани с процеса на ваксиниране на бременните жени в България.
Към началото на 2021 г. информацията относно безопасността на ваксинирането на бременни жени все още беше сравнително малко, а достъпните варианти на ваксини – ограничени. Макар предклиничните данни да даваха надежда, че няма да има негативни ефекти, Световната здравна организация (СЗО) възприе консервативен подход и препоръча бременните, които не са изложени на висок риск от заразяване с новия коронавирус, да отложат ваксинацията си.
Някои държави, сред които и България, припознаха този подход. Още тогава престижни професионални организации, като Американския колеж по акушерство и гинекология (ACOG) и Асоциацията по майчино-фетална медицина (SMFM), реагираха със становище, че няма причина бременните да се лишават от предпазване, и призоваха производителите на ваксини и научната общност да работят приоритетно по събирането на повече данни в тази посока. У нас обаче в средата на февруари беше създадена и публикувана препоръка, която е формулирана по-скоро като забрана за ваксиниране не само на бременните жени, но и на тези, планиращи скорошно забременяване.
Четири дни след публикуването на негативната препоръка относно ваксинирането на бременни и нераждали жени в официалните канали на МЗ, на 22 февруари 2021 г. софийската болница за женско здраве „Надежда“ публикува на страницата си препоръка пациентките ѝ да се ваксинират срещу Covid-19. Директор на болницата е д-р Георги Стаменов, който е и член на Експертния съвет по АГ, препоръчващ точно обратното.
„Мнозинството в Експертния съвет тогава беше категорично, че няма данни за ваксинирането на бременни. Ние в болницата обаче се събрахме и локално решихме, че не би трябвало да има проблем за бременната или за плода, въз основа на наличната информация. Аз съм твърдо „за“ ваксинирането на бременни жени и смятам, че е добре Експертният съвет да преразгледа това свое становище, защото трябва да си запазим бременните“, коментира д-р Стаменов. Той допълни, че докато бременните са по-резервирани и предпочитат да се изолират и да вземат друг вид предпазни мерки, то жените, които предприемат процедури по асистирана репродукция в неговата болница, масово се ваксинират.
Друг експерт, членуващ в Съвета – проф. Иван Костов, също сподели, че препоръчва на пациентките си да се ваксинират. „От началото на годината излязоха множество данни от държавите, които ваксинираха проактивно своето население, включително бременните. Вече знаем, че ваксините с информационна РНК са високоефективни при бременни жени, а от друга страна Covid-19 може да има много тежко протичане при тях. Всички водещи международни организации вече препоръчват бъдещите майки да се ваксинират с иРНК ваксини“, коментира проф. Костов.
На противоположното мнение е д-р Румен Велев. „Необходими са много категорични данни за това колко бременни жени са ваксинирани и какви усложнения са възникнали при тях, за да можем с лека ръка да препоръчаме ваксиниране“, смята той.
По думите му, има много странични фактори, които могат да повлияят на една бременност. „Ако бъде направена ваксина на една бременна жена, а тя получи усложнение по друга причина, тя неминуемо ще свърже това усложнение с ваксината и ще се получи една неудобна ситуация“, допълва д-р Велев. Според него следва да се положат повече усилия за ваксиниране на останалата част от населението, за да може колективният имунитет да предпазва бременните жени, без да е необходимо те самите да се ваксинират.
Категоричността на препоръката за неваксиниране се оказа изненада за някои от авторите ѝ. Според д-р Румен Велев обсъжданият помежду им текст е гласял, че бременните имат право да се ваксинират по своя инициатива, но това не е препоръчително поради липса на достатъчно категорични данни.
Той потвърди също, че ваксинирането на нераждали жени във фертилна възраст е силно препоръчително, независимо в кой момент след приключване на ваксинационния курс настъпи бременността, и се ангажира препоръката в тази ѝ част да бъде актуализирана.
Координаторът на Експертния съвет проф. Асен Николов обясни, че е в отпуск и не може да коментира казуса. Също заради отпуск проф. Екатерина Учикова предложи съдействието си след 20 август, а до редакционното приключване на този текст не успяхме да се свържем с проф. Славчо Томов и проф. Явор Корновски.
Настоящата серия разговори не е първият опит за дебат с членовете на Експертния съвет относно качеството и същността на препоръките, отнасящи се до ваксинирането срещу Covid-19 на бременни и нераждали жени в репродуктивна възраст. Още през март до Министерството и до Експертния съвет е изпратено заявление за достъп до обществена информация.
Авторката на заявлението Елена Лилкова подробно се аргументира, макар че няма такова задължение:
Единствената медицинска специалност, чийто Експертен съвет отхвърля ваксинациите срещу Covid-19, е специалността „Акушерство и гинекология“. Учудващо в тези препоръки е не само че те са в противоречие със становищата и препоръките на почти всички релевантни международни научни и медицински организации, но също и категоричният забранителен тон, в който са формулирани.
Към аргументацията са приложени референции към десет научни източника и са зададени шест въпроса относно отправената препоръка за неваксиниране на бременните и изчакване от 6 месеца между ваксинацията и забременяването за нераждалите жени.
В отговор проф. Асен Николов изтъква: „Изразяваме позицията на Експертния съвет, че е силно препоръчително всички небременни жени, които отговарят на условията, да се ваксинират срещу Covid-19.“ По отношение на бременните професорът пояснява, че „не трябва следва да се приема като не е препоръчително“.
Документът завършва със следното заключение: „Ваксинацията срещу COVID-19 на бременните, кърмещите и желаещите да забременеят остава тяхно лично право и отговорност. Информирано решение дали те да се ваксинират, или не, следва да бъде взето заедно с техните лични лекари и акушер-гинеколози, като бъдат обяснени и взети предвид всички потенциални рискове и ползи за тяхното здраве и здравето на плода.“
Въпреки че този отговор се различава значително от кратката и императивна официална препоръка, тя не е променена цели пет месеца след това.
Освен че поставя много жени в риск, препоръката в този си вид може да предизвика и правни последици, смята адвокат Мария Шаркова, специалистка по медицинско право.
„Когато членовете на Експертния съвет дават препоръка, базирана на актуалните научни данни, статистики и изследвания, те не поемат отговорност за решението на отделния пациент дали да се ваксинира, или не, защото са изпълнили ангажимента си да обобщят научните препоръки в сферата.
Обратното обаче е много по-рисково. Редовите лекари са длъжни да се съобразяват с тези препоръки, предлагайки или не предлагайки ваксина, а много жени могат да се откажат от ваксиниране, защото становището на Експертния съвет е такова. Ако вследствие на това някоя неваксинирана бременна жена се разболее тежко или загуби живота си, това може да има правни последици“, обясни адв. Шаркова.
Първите държави, които започнаха да ваксинират бременните жени още в началото на масовата ваксинация, са Израел и САЩ. Към онзи момент данните от предклиничните изпитвания на двете иРНК ваксини, които единствено се прилагат при бременни, не даваха основания за притеснения относно потенциални рискове.
Клинични изпитвания с бременни жени обаче не бяха провеждани. Регулаторните органи в САЩ (FDA) и Европа (EMA) не забраниха прилагането на ваксините при бременни жени, но в кратката характеристика на продуктите беше вписано, че данните са ограничени.
Така в началото на март 2021 г., докато проучванията на компаниите производители сред бременни жени тепърва набират скорост, се появиха първите резултати. Малки, независими едно от друго изследвания на американски и израелски екипи установиха, че жените, имунизирани по време на бременността, развиват ефективен имунитет и предават антитела на своите бебета през плацентата, а кърмещите, които се ваксинират – през кърмата. По този начин от инфекция с Covid-19 са защитени не само майките, но и новородените.
Изследванията в тази посока се задълбочиха и през юни в престижното списание New English Medical Journal излезе мащабно изследване, включващо тримесечно проследяване на повече от 35 000 ваксинирани бременни на възраст от 16 до 54 години. Резултатите потвърдиха първоначалните оптимистични данни за ефективността на ваксините с информационна РНК срещу Covid-19, а регистрираните неблагополучия по време на бременността са с по-нисък дял, отколкото в общата популация.
Междувременно през април Националната здравна служба в Англия започна кампания за ваксиниране на бременните. За да отговори на неяснотите и съмненията относно влиянието на имунизацията срещу Covid-19 при бременни, правителството на Обединеното кралство подкрепи специализирано проучване, изводите от което обаче тепърва се очакват.
В края на юли и началото на август 2021 г. най-големите релевантни международни научни и медицински организации актуализираха препоръките си. Американският колеж по акушерство и гинекология промени предходната си формулировка, че няма причини да се отлага ваксинирането на бременни жени. В актуализирания текст е записано, че организацията препоръчва ваксиниране на бременните и че техните акушер-гинеколози или други проследяващи здравни специалисти трябва да ги насърчат в тази посока.
Центровете за контрол на заболяванията в САЩ също актуализираха препоръките и поставиха акцент върху бременните жени заради данните за висок риск от тежко протичане при евентуално боледуване от Делта-варианта на коронавируса, който в момента доминира. Международната федерация по гинекология и акушерство публикува позитивно становище, в което подкрепя ваксинирането на бременни жени, и подчертава, че не е необходимо те да отлагат повече потенциалните ползи от ваксинирането. Федерацията отчита, че все още няма разработени ясни ръководства за ваксиниране на бременните жени.
СЗО все още поддържа по-консервативни позиции, препоръчвайки в последния си документ от юни 2021 г. ваксинация на бременните с висок риск от заразяване и на тези, които имат някакви съпътстващи заболявания. Сходни остават препоръките в Германия и Франция. Разликата с България е, че в тези две държави над 55% от населението е със завършена имунизация, което понижава риска от предаване на коронавируса към бременните жени спрямо риска в една неваксинирана популация.
Въпреки всичко разказано дотук, до 13 август 2021 г., петък, въпросът за преразглеждане на твърдата позиция, че „бременните не трябва да се ваксинират“ и „жените, които планират бременност, не трябва да бъдат ваксинирани поне 6 месеца преди настъпването на бременността“, не беше поставян пред Експертния съвет по АГ. Актуализация на тази препоръка не е искана от МЗ, нито от някой от членовете на Съвета.
В хода на подготовката на този материал д-р Румен Велев, д-р Георги Стаменов и проф. Иван Костов се ангажираха да инициират такова преразглеждане, а дискутираният текст беше свален от официалната страница без обяснение.
От пресцентъра на ведомството отклониха конкретните въпроси относно препоръката, като изпратиха следния текст с общо послание:
Ваксинацията в България е доброволна. Министерството на здравеопазването е осигурило свободен достъп за всички български граждани до 4 вида ваксини, oдобрени от ЕМА. Видно от кратката характеристика на продуктите, няма абсолютни противопоказания за поставянето им. Решението дали да се постави ваксина, или не, следва да се взема за всеки конкретен случай от лекар след преценка на медицинските основания за това.
Според Световната здравна организация жените, на които предстои раждане, са с по-висок риск от тежко протичане на коронавирусната инфекция. UNICEF от своя страна посочва, че няма нито една причина след ваксинация да се избягва забременяване.
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев не отговори на поканата за разговор.
Проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата, коментира, че макар в първите месеци да е бил резервиран по отношение на ваксинирането на бременни жени, в момента се чувства готов да обоснове промяна в своята позиция. „В САЩ и в Европа няма доказан нито един случай на проблем с безопасността на ваксините при бременни. Комитетът по безопасност на лекарствата към ЕМА не е разглеждал нито един такъв сигнал, при вече поставени хиляди дози ваксини на бременни жени“, обясни той. И допълни наблюденията си с цитираното и в този текст мащабно проучване, обхванало над 35 000 бременни жени.
По думите на проф. Гетов, не е необходимо да се чака ЕМА да промени кратката характеристика на някоя от ваксините, за да бъде взето национално решение за проактивно ваксиниране на бременните срещу Covid-19. „В момента в кратката характеристика на двете иРНК ваксини е записано, че те са разрешени за употреба при бременни жени, но има ограничени данни. Промяна може да се направи само тогава, когато притежателите на разрешението за употреба, в случая компаниите производители, я поискат“, обясни проф. Гетов.
Въпроси и отговори за бременни и планиращи бременност – разговор с д-р Цветелина Великова, имунолог
1. Има ли повишен риск от аборт след поставяне на иРНК ваксина срещу Covid-19 на бременна жена?
Имаше подобни съмнения заради два белтъка, които имат сходна структура. Малка част от спайкпротеина на вируса SARS-CoV-2 наподобява част от друг протеин, свързан с образуването на плацентата, наречен синцитин-1.
Отдавна се доказа, че те имат сходство от няколко аминокиселинни последователности на ниво първична структура на белтъка. Но когато се нагънат в пространството и придобият вторична, третична и четвъртична структура, вече няма нищо общо между тях.
Така че теоретичната хипотеза, че антителата, насочени срещу спайкпротеина, може да атакуват плацентата, беше отхвърлена, включително върху животински модели, а след това се потвърди и с клиничните данни от прилагането при хора.
2. Има ли риск при поставяне на ваксината през първия триместър от бременността?
Рискът в случая е, ако жената вдигне по-висока температура като нежелана реакция на ваксината. Тук пак има възможност да се контролира този риск, като на бременната се препоръчва да свали температурата с парацетамол. При кратка употреба той не вреди нито на майката, нито на плода.
3. Има ли риск за развитието на плода?
Към настоящия момент няма абсолютно никакви данни нито от предклиничните изпитвания, нито от натрупания до момента клиничен опит, че ваксините влияят по какъвто и да е начин върху развитието на бебето преди или след раждането. Имаше голям брой жени, които забременяха в хода на клиничните изпитвания – те бяха проследявани много внимателно и при тях нямаше установени неблагоприятни събития.
4. А има ли риск да възникнат нежелани реакции в по-дългосрочен план, в бъдещия живот на тези бебета?
Остава тревогата на майките, че ваксинирането може да има някакви дълготрайни последици върху децата им. Ние вече знаем обаче, че ваксината всъщност не преминава през плацентата. С други думи, тя не въздейства директно върху бебето.
Имунният отговор се образува само при майката, и когато ваксинацията е направена по време на бременността, образуваните антитела преминават през плацентата и могат да бъдат налични след раждането и при плода. Така че ваксинирането на бременните във втори и трети триместър от бременността изключително добре защитава както майката, така и бебето.
5. Има ли притеснения за фертилността на жените в репродуктивна възраст?
Не, напротив. Най-добрият вариант при жени, които планират бременност, е да се ваксинират преди бременността, защото все пак се изисква време, в което да се създаде имунитет. Това ще им даде възможност да бъдат спокойни по време на бременността.
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.
Към началото на юни общият брой съобщения към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за постваксинални реакции след ваксина срещу Covid-19 е бил 2368. Това съобщиха от пресслужбата на Министерството на здравеопазването, цитирани от dnews.bg.
При обявените 1 353 249 направени ваксини, честотата е 1,74 на 1000, посочиха още от пресслужбата. ИАЛ наблюдава тенденция към все по-слабо докладване на постваксинални реакции в сравнение с предишните месеци.
При РНК ваксините тези реакции са характерни по-скоро след втората доза, като рядко се отчита повишаване на телесната температура над 38 градуса. По-рядко е било съобщавано за симптоми при стомашно-чревния тракт, за вариране в кръвното налягане и сърдечната честота, за уголемяване на лимфни възли.
Най-често съобщаваните реакции след поставяне на векторна (аденовирусна) ваксина са били грипоподобни симптоми - в немалко случаи температурата е била над 38 градуса, появявали са се болки в ставите и мускулите. Интензивни симптоми са имали хора под 50-годишна възраст. Относително по-малко са били съобщенията за локална реакция на мястото на инжектирането.
Продължителността на острите реакции при всички ваксинирани е била в рамките на 24-48 часа. Голяма част от реакциите - близо 90 на сто от съобщенията, са били направени от немедицински лица.
Не е имало съобщения за анафилактични реакции.
Сертификат за имунизация срещу Covid-19 може да се получи след приложена втора доза от ваксината, съобщиха от Здравното министертво в отговор на множество запитвания от граждани, пише dnews.bg.
Всеки, който има издаден КЕП (квалифициран електронен подпис) на свое име, може да достъпи пациентското си досие на електронен адрес https://his.bg/ от меню „АЗ И МОЕТО СЕМЕЙСТВО“, подменю „МОЕТО ПАЦИЕНТСКО ДОСИЕ“.
След успешен вход сертификатът се разпечатва от раздел „ИМУНИЗАЦИИ“. Гражданите без електронен подпис могат да поискат своя сертификат от избрания от тях личен лекар или от ваксинационния пункт, в който е поставена ваксината.
От МЗ уточняват, че сертификатът за ваксинация няма подпис и печат, тъй като се генерира автоматично, за да бъдат избегнати всякакви злоупотреби.
Българският сертификат за поставена ваксина срещу COVID-19 отговаря на изискванията на държавите-членки на Европейския съюз, като е надграден с QR код, позволяващ достъп от всяка точка на света.
