Няма човек, който да не е чел или поне чувал за практиката на най-известната жена фараон - Клеопатра, да се къпе в магарешко мляко. Според легендите тя не е била единствената красавица сред жените фараони. Нефертити например също е била абсолютно зашеметяваща или поне така можем да отсъдим, съзерцавайки нейната скулптура – бюст, открит през 1912 г. от германски археолози. Историята мълчи за това как се е грижела за себе си Нефертити, но, виж, за Клеопатра целият свят знае, че кожата ѝ е била нежна като коприна благодарение на млякото. Мляко и само мляко!
В днешно време обаче да се къпеш в мляко е малко недалновидно – освен че напълването на цяла вана с мляко излиза стотици левове, съвременните хора страдат от неща като лактозна непоносимост, което автоматично изключва млякото като хигиенно средство. Това, разбира се, не означава, че не можем да бъдем красиви като древни египтянки, просто можем да се обърнем към други натурални продукти, като например био маслата. Сега да не хукнете да пълните ваните със зехтин или масло от сусамови семена – изчакайте малко да ви разкажем кои био масла могат да бъдат използвани за козметични цели, а след това ще приложите наученото на практика.
И така, като начало, да кажем, че едни от най-полезните за кожата био масла (ако към тях няма непоносимост на организма ни, разбира се), са кокосовото и какаовото. Едва ли ще се изненадате, защото за благоприятното им влияние върху косата и кожата се говори отдавна. Ако едно време свинската мас беше на почит и всичко живо мажеше себе си и бебето си с мас, то сега маста е отживелица (ако не знаете, ето, казваме ви – отживелица е!) и на нейно място дойдоха кокосът и какаото.
И като казахме "бебета", нека вметнем, че кожата на децата е изключително нежна и деликатна, и е добре да се подхожда внимателно с маслата, да се пробва на малък участък, преди да го овъргаляме хубаво в какао и кокос като бонбонче, и да се направи консултация с дерматолог, ако това е необходимо. Споменаваме всичко това, за да започнем разговора за маслата с уговорката, че, макар че са чисти природни продукти, към маслата също понякога може да има алергия. Но то, в крайна сметка, с всичко е така и ние като родители го имаме предвид.
Кокосовото и какаовото масло, както и останалите студено пресовани масла, са част от козметичната рутина на много хора по целия свят. Ако нямате под ръка или не желаете поради някакви съображения да ползвате традиционна козметика, маслата могат да са доста подходящи тъкмо за тази цел поради нерафинираните мазнини, които съдържат. Едно от най-популярните в кулинарията растително масло – маслиновото, също се ползва от стотици години като натурална козметика за грижа за косата и кожата.
Други растителни масла, еднакво успешни както в кулинарията, така и в козметиката, са още сусамовото масло, маслото от авокадо, ленено масло, конопено олио, а други са подходящи само за козметична употреба (демек, не пържете филии в тях) – арганово, рициново, нийм, бадемово масло, шипково масло, вечерна иглика, макадамия, безсмъртниче, марула, алма, жожоба.
Сега обаче сме се събрали да говорим за кокоса и какаото и по-точно – маслата, извлечени от тях. Очевидните факти за тях са, че са ароматни, разтопяват се лесно, когато е топло, тялото ни ги обича и, освен това, много хора намират големи ползи в тях – особено кокосовото. Няма да е преувеличено, ако кажем, че във все повече домове то присъства като козметично средство, защото е мултифункционално – става и за маска на косата, и за зъбите и устната кухина, може да го ползвате вместо крем, лосион за тяло, да третирате наранявания по кожата и въобще – ако е подходящо за вашата кожа, то кокосовото масло е добър възможен избор.
Едно от най-изявените качества на кокосовото масло е, че хидратира много устойчиво – както косата, така и кожата. То съдържа над 90% наситени мазнини (и дребни количества поли- и мононенаситени мазнини), затова и е твърдо, когато наоколо е хладно.
Много дами го ползват като маска или кристали за коса. Ако искате да пробвате нещо такова, просто го нанасяте на косата след измиване и не отмивате, а после само се наслаждавате на ефекта. Ако пък искате дълбоко подхранване и хидратация, може да направите с него маслена баня преди измиване на косата, като за по-добър резултат е препоръчително да го оставите поне 2 часа или дори за цяла нощ.
За кожата на тялото кокосовото масло също може да е от полза – хидратира и омекотява. Добре е да го нанасяте на още влажна кожа, за да попие по-добре. Някои хора с чувствителна кожа, която реагира бурно след епилация, го ползват като успокояващ лосион. А други, които се оплакват от гъбички, третират засегнатите зони, тъй като кокосовото масло е известно с антибактериалните си свойства. Точно това е причината и много хора да го ползват за устна хигиена и възстановяване на белотата на зъбите.
Така нареченият oil pulling е процедура, при която кокосовото масло се използва за жабуркане в продължение на няколко минути, но ако нямате толкова време, може просто понякога да заменяте пастата за зъби с него. Лауриновата киселина, която съставлява около 50% от кокосовото масло, предотвратява натрупването на плака и се грижи за здравето на венците и зъбите.
Сега да разгледаме и какаовото масло, че леко остана на заден план, засенчено от великолепието на кокоса. Какаовото масло е по-плътно като текстура, мирише удивително (на шоколад, естествено) и има дълбоко подхранващи свойства. Доста хора го ползват на плажа, защото се смята, че то помага за страхотен тен. Всъщност то няма слънцезащитни свойства и няма да ви предпази от изгаряне. Затова най-добре е да го използвате след плаж, когато маслото ще успокои и подхрани кожата. Тези ритуали ще запазят тена ви много по-дълго и ще предотвратят неприятното белене на кожата след морето.
Смята се, че какаовото масло заглажда фините бръчици на кожата на лицето, помага за заличаването на белези и може да бъде използвано превантивно срещу стрии.
Дотук добре. Сега остава и да разберем, че когато хукнем да си купуваме кокосово и какаово масло, е добре да купуваме биосертифицирани такива – не защото „биосертифициран“ звучи по-тежко и сложно, а защото тази дума идва да ни гарантира чистотата, високото качество и липсата на примеси в тези масла. А това, от своя страна, означава, че ще можем да се възползваме максимално от всички техни качества. За да разберете какво точно означава „биосертифициран“, кликнете на думата и прочетете, хубаво е човек да знае.
Готино е човек да знае и някои малко ненужни, но интересни факти – например като този, че Международният ден на кокоса е на 2 септември. Обявен е за такъв през 2009 г., тоест вече 13 години имаме повод в началото на септември да се омажем целите в кокос и да празнуваме. Същото можем да направим и с кучето ни и да го оставим да се оближе, защото кокосовото масло има същите ползи и за кучетата, както за хората – подобрява храносмилането, кожата и козината им.
Накрая е хубаво да обобщим знанията в нещо, което око да види, ръка да пипне, както се казва. Демек – домашна рецепта. Сдобихме се с нея от Smart Organic - водещ производител и дистрибутор на био продукти. Те ни научиха как да си правим сами лесен, ароматен скраб за тяло с кокосово масло, какаово масло, кафява захар, морска сол и етерично масло, а сега ние ще научим вас.
Снабдете се с кафява захар на по-едри кристали, сложете 2 супени лъжици от нея в стъклено бурканче. Добавете същото количество едро смляна морска сол, разтопете на водна баня 50 ml кокосово и 50 ml какаово масло и ги добавете към солта и захарта. Добавете по ваше предпочитание щипка канела или 2-3 капки етерично масло от мента или портокал. Разбъркайте добре, съхранявайте в стъкления съд и използвайте с кеф, а на 2 септември – и с размах!
Веднага казваме – биосертифицирани масла от кокос и какао можете да откриете на био щандовете в търговска верига ФАНТАСТИКО. „Щанд“ всъщност е много меко казано, защото това са огромни кътове с най-разнообразни продукти – от храни, включително такива, подходящи за хора с хранителни непоносимости и специални режими на хранене, през сурови био барове, био масла, охладени животински продукти, безглутенови храни, както и т.нар. супер храни, костен бульон, желатин на прах, крафт кафе, различни лакомства и какво ли още не.
Силно ви препоръчваме да се разходите до някой от големите магазини ФАНТАСТИКО и да си отделите един час за био щанда, защото там наистина има неща, за някои от които дори може би не сте чували.
Ами, това беше. Разбира се, препоръчително е първо да се консултирате със специалист и едва след това да пристъпвате към мазане.
А следващия път ще ви разкажем и защо и как да готвите с кокос и какао, защото то трябва и да се яде в този живот – не може само с мазане и маски. Дотогава – мажете здраво, ако ви харесва и виждате ползите от това, и някой ден, когато внуците ни чуят „Баба ти все с биосертифициран косос се е мазала“, да отвърнат небрежно „Да, и с какао – също!“.
Този текст е публикуван с подкрепата на “Фантастико”.
Минавали ли сте скоро през Перник? Ако не сте и смятате, че няма и за какво да го правите, ще ви кажем, че въобще не сте прави. Защото най-големият магазин на ФАНТАСТИКО в града отвори врати, а ние пък се вмъкнахме (не тайно) още преди откриването и искаме да ви разкажем за него, пък след това вие си „преценяте“, както се казва.
Съвсем близо до входа от магистралата, почти веднага ще видите грандиозната сграда на магазина, в която моментално ще ви се прииска да влезете и, честно казано, най-добре ще е да го направите, но за това след малко.
Първо, пет приказки за впечатляващата фасада и интериор на магазина, който е построен само за 10 месеца и се разпростира на площ от почти 11 000 квадратни метра. Паркингът има 157 места, така че дори да се втурнете от София, пак ще можете да се вместите вътре, а за да е още по-приятен престоят ви, има възможност да си поседнете и на пейки пред магазина и да гледате зелената (в този сезон) планина срещу вас. Дзен-пазар, един вид.
А сега за вътрешността на супермаркета, която също е огромна, подредена и най-вече пълна с всякакви неща – пресни зеленчуци и плодове, много от които от български производители, сокове, дълги витрини с риба и рибни изделия, както и изцяло българско месо. А за по-претенциозните клиенти – или просто за тези, на които им е интересно да видят, има и MEAT CORNER, откъдето можете да следите в реално време как се приготвя за продажба прясното месо.
Био щандът също има особена притегателна сила – освен че е красив и пълен с продукти, е оазис за хората на специални хранителни режими, с особени нутриционни нужди или на онези, които просто са на диета. Значи, отивате там и се заравяте в оризовки, тахани, кокоси и въобще – от тропическо пиле мляко.
В подкрепа на малките фермери и бизнеси пък е отделен специален щанд, на който можете да откриете кисело мляко и млечни продукти от родопски мандри и всякакви невероятни вкуснотии, които заслужават да бъдат подкрепени, и тук искаме да кажем голямо „Евала“ на ФАНТАСТИКО, че го правят.
Разбира се, какво ще е магазин в Перник, ако там няма салата Радомирка (има, разбира се), както и други неща за хапване, приготвени на място в града. Топлите щандове по традиция предлагат прясна храна, с която животът на всички работещи наоколо ще стане по-вкусен и приятен. Суши обичате ли? Защото и това има, при това приготвено на място, всеки ден. Прясно, вкусно, абе… страшна работа.
А хлябът? Момент, че малко ни се зави свят от лакомия. Пресен, топъл и най-впечатляващото – замесен на място в магазина. Не домъкнат полу-готов и стоплен, не натъпкан в найлоново пликче, а опечен на място от пекарна „Квас-квас“. Ние вчера изядохме три, за вас не знаем.
Какво още? Ами, винарна с различни сортове младо и отлежало вино, кафетерия със сандвичи, фрешове, торти, печива и много други неща, които ще ви държат в магазина – особено в идващата зима, и просто наистина може да си прекарвате часове вътре, а защо не и да работите (ако може да го правите онлайн), а когато се уморите – да излизате на дългата тераса с гледка към планината.
А след като приключите, направо да се преместите в боулинг залата от веригата MegaXtreme Bowling, която е част от портфолиото на ФАНТАСТИКО ГРУП, и малко да я отпуснете тая душа. Ако обаче не ви се играе боулинг, можете просто да купите храна за котката от зоомагазина, или да си вземете нов парфюм – защото и парфюмерия има, да минете през магазина за аксесоари за мобилни телефони, през аптеката, оптиката, книжарницата, да си платите битовите сметки, да си направите застраховка, да си дадете дрехите на химическо…
И още нещо за финал - в този магазин 100% от отпадъците от полиетилен, хартия и метал се събират разделно и се рециклират. Това е просто още една причина абсолютно неслучайно ФАНТАСТИКО да са наш любим магазин и с гордост да казваме, че са наши дългогодишни партньори, подкрепящи от сърце дейността на ОЛЕ МАЛЕ.
Не може да не ви се е случвало: сядате на масата с компания - независимо дали вкъщи, или на ресторант, започвате да коментирате храната, наслаждавайки ѝ се, и лека-полека преминавате към разпалено обсъждане какво ще ядете след това и как точно ще го приготвите. Говорим си какво ще ядем, докато ядем. Класика.
Знаете ли защо е така? Защото храната е все повече споделено преживяване, отколкото само гориво за човешкия ни мотор. Затова обръщаме все повече внимание на произхода ѝ, на вкуса и реалните ѝ хранителни свойства и на начина, по който можем да я приготвим, така че максимално да запазим всички ползи от нея, но и да ни е вкусно, да сме сити, без да сме отчайващо дебели, и най-важното – да сме здрави.
В духа на по-здравословното и разнообразно хранене е и навлизането на много нови храни на нашия пазар, които, да, не са “традиционни” за българската трапеза, но пък иделно се вписват. В този ред на мисли днес ще разгледаме кои са най-популярните за готвене масла и защо не е лошо да ги имаме предвид за някои рецепти и, изобщо, за разнообразяване на домашната кухня.
Доброто старо слънчогледово олио си го знаем чудесно. То е традиционно за българската кухня и се ползва за всякакъв вид готвене и овкусяване. Но то има алтернативи, които са не по-лоши. Сред тях са добре познатото ни маслиново масло, както и царевичното, оризовото, авокадовото и кокосовото олио. В кулинарията, особено за десерти, се ползва и какаовото масло.
Растителните масла съдържат ненаситени мастни киселини, а животинските – наситени. Затова най-общо едните са течни, а другите твърди – като масло и мас. Кокосовото и какаовото масло обаче са специфични растителни мазнини с мастни киселини със средна дължина на веригата. Преди да започнете да ровите в спомените си от химия за 10 клас (ако изобщо разполагате с такива – ние, лично, нямаме), ще обясним: заради тази структура и “верига” могат да имат стегната, кремообразна, дори твърда форма при стайна и по-ниска температура и да се втечняват при затопляне. Те са от малкото растителни масла, които имат подобно свойство.
Мазнините са една от основните хранителни групи и, макар че има някои хранителни режими и диети, които ги изключват напълно от менюто, са задължителна част от здравословното и пълноценно хранене.
Изключването на мазнините при желание за редуцуране на теглото например не е съвсем правилно, тъй като те са важни за редица процеси в организма.
Те са източник на енергия за тялото и градивен елемент на клетъчната мембрана. Освен това имат съществена роля в синтеза на хормони. Необходими са ни за усвояването на мастно разтворимите витамини D, A, E, K и са отговорни за топлорегулацията на тялото. От първостепенна важност са за здравето на женския организъм и за доброто състояние на кожата и косата.
Сами разбирате, че тоталното им изхвърляне от храненето не е най-добрата идея. Просто можем да ограничим филиите с мас и готово! Последното е шега, но не съвсем, защото нежеланите мазнини, които се натрупват по тялото ни, всъщност се образуват от излишъка приети калории. Казано съвсем опростено, тялото решава, че за функциите му е необходима определена част от калориите, които сме приели в изблик на ентусиазъм. Обикновено избликът на ентуасиазъм включва комбинацията от мазнини и въглехидрати под формата на някое парче баница или кекс. И понеже тази комбинация е по-калорична, отколкото, да речем, комбинацията на въглехидрати с протеини, имаме излишък на калории. Тялото ги струпва за черни дни под формата на мазнини, защото те са с висок калориен заряд и са най-леки (леки, леки, колко да са леки едни 10 килограма отгоре).
Известно е, че кокосовото масло например подпомага храносмилането и забързва метаболизма. Много популярно в последните години, именно с цел „събуждане“ на метаболизма, става сутрешното кафе с лъжичка кокосово масло, както ни подсказват от Smart Organic.
Много хора обаче се колебаят, преди да посегнат към кокосовото масло за готвене, защото го свързват с палмовата мазнина.
Накратко: не. Знаем, че като се чуе “кокос”, естествено си идва и палмата, а с нея и палмовата мазнина, която все по-често срещаме на гърба на някои етикети.
Всъщност кокосовото масло се добива от месото на кокосовия орех. Палмовата мазнина може да бъде добита както от плода, така и от ядката на палмовото дърво, и има различен хранителен профил.
Натам вървим. Ето, почти стигнахме. Само още малко, защото ни е важно да разкажем за специфичния строеж на кокосовото и какаовото масло.
Та, специфичният строеж на мастните киселини в кокосовото и какаовото масло ги прави устойчиви на по-висока температура и подходящи за готвене за разлика от повечето студенопресовани растителни масла, които са добри за овкусяване.
Свойството им да променят консистенцията си към по-твърда при по-ниска температура е помага при стягане на различни кремове, мусове, сурови бонбони и десерти.
А ако не си представяте как можете да готвите с нещо, което така силно ухае на кокос, не се притеснявайте: на пазара вече има и био кокосово масло без аромат, което е чудесно за основни ястия. Подходящо е за сотиране, печене, задушаване, готвене. Имайте предвид обаче, че то е растителна мазнина, затова не е препоръчително да се ползва на много висока температура – за пържене например.
Пърженето може и да го пропуснете, но десертите не бива, затова си ето ви една бърза, прохладна рецепта от Smart Organic. Те ни казаха как да си направим
Необходими продукти
За сладоледа
2 банана
2 с.л. какаово масло
2 с.л. кокосово масло
1 ч.л. какао на прах
1 с.л. лешников тахан
За украсата (по желание)
300 г пресни малини
100 г захар
30 мл амарето (или друг ликьор)
Начин на приготвяне
Замразете двата банана в камерата. След това ги нарежете на средно големи парчета и ги смелете в блендера до хомогенна смес заедно с какаовото и кокосовото масло, какаото на прах, лешниковия тахан.
Може да сервирате веднага или да върнете в камерата за 10 минути, за да стегне още малко сместа. Ако искате, можете да добавите някакъв подсладител, но и без него ще е достатъчно приятно заради естествената сладост на бананите, какаовия аромат и лешниковия привкус.
А ако все пак искате да го подсладите и украсите допълнително, може да изсипете малините с малко захар в нагорещен тиган. Когато захарта се стопи, добавете ликьора. Залейте следоледа с топлата смес.
Яжте и плачете! От радост, разбира се.
Имайте предвид, че съхраняването на този сладолед за ден-два във фризер ще промени кремообразната му текстура. Затова е добре преди сервиране отново да се блендира.
След сладоледа – или преди него, както си решите – може да пробвате и някоя друга традиционна за вашата домашна кухня рецепта, приготвена с кокосово масло например. Пишете ни как е станало, донесете да опитаме, за да се произнесем и ние.
А ако се чудите откъде да се заредите с всякакви видове био масла, подходящи за кулинарни приключения и, въобще, с всички продукти за така подсказаната ни рецепта, минете през някой от био щандовете в магазини ФАНТАСТИКО. Оттам можете да си купите над 800 биосертифицирани продукта, сред които и такива, подходящи за хора с хранителни непоносимости и специални режими на хранене.
И пак да кажем - сгответе и донесете, не ни жалете.
Добър апетит!
Този текст е публикуван с подкрепата на ФАНТАСТИКО.
След разкошния си фейлетон Био-еко упътване за тотални невежи, любимата ни Фани Давидова отново е тук с чуден разказ по темата.
През ум не ми минава да поставям под въпрос автентичността и чистотата на който и да е продукт носещ представката "Био" пред себе си, хеле пък на тези, които се продават в "БИО" или "фермерските" магазини. Значи, дума да не става, сакън!
Неведнъж съм казвала, че здравето цена няма и ако трябва ще тегля бърз кредит, за да осигуря на детето си един био картоф (добре изгнил, защото е био), поръсен с био хималайска сол (от очевидно неизчерпаемите хималайски солници) и масло, като от моето детство - всичко на стойност минимум 35 лева.
Вчера, влизайки в "БИО" храма до нас, за да си купя скромно 1 "БИО" кисело мляко, забелязах купчина изгнили неща, които признавам, не разпознах веднага, но изобщо не се усъмних, че са "БИО", защото представляваха консистентна гнилоч - несъмнено доказателство за чистота и биоавтентичност.
На табелката пишеше "БИО БАНАНИ" - цена 6.50 лв. До тях имаше друг куп изгнили неща, според указателните табели - БИО манго, БИО авокадо, БИО маракуя и пр.
С огромен риск да се изложа пред цялото био общество питам продавачката:
-- Аз много се извинявам, не че се съмнявам, нали, НАПРОТИВ, обаче, можете ли да ми кажете какво точно им е БИО то на тези банани?
Възнаградена съм с поглед изпълнен с презрение и казващ "Дано се задавиш с жълт банан от плод и зеленчука, невежо!" След кратка драматична пауза жрицата на здравословното хранене отронва:
-- Пф… ами сертифицирани са!!! Идват от Доминикана!!! Със сертификат са и не са вредни, като другите… ОБИКНОВЕНИТЕ.
Ужасена, че до този момент съм тровила себе си и детето с прости банани, задавам следващ тъп въпрос:
-- Сертифицирани?? И кой е тоя сертифициращ орган в Доминиканската република?
-- Вижте какво госпожо, тука продаваме само чисти храни - те се отглеждат само върху чисти почви, не се торят, не се пръскат, гледани са както баба ви си е гледала градината едно време
Тука аз се засягам малко. Сега, вярно, че съм тъмничка, така по-мургавка, ама ся, чак пък баба ми да е гледала банани… айдемолявисе. Изтъквам това обстоятелство пред био продавачката, която обаче се вбесява и ми крясва:
-- Ето, ето ви един банан, вземете си да го опитате, айде пробвайте го, да видите сама!
Отказвам при каквито и да е условия да изям здравословната био гнилоч и изказвам съмнение, че имам способността да установя наличието или липсата на тежки метали в банана само посредством изяждането му.
Изпратена съм с презрение и викове "Еми то в крайна сметка си е ваша работа, то насила можеш да вземеш нещо на някого, не можеш да му дадеш..."
Още от Фани Давидова:
Продължаваме нашата страхотна рубрика „Жените могат всичко“, в която вече ви представихме вихрената Гери Турийска, грандиозната Оля Антонова и супер креативната Мария Милушева. Рубриката ни представя жени предприемачи и жени на управленски позиии, различни от онези, които ще срещнете по лъскавите списания.
Днес стигнахме до Галина Чернева. Майка на 2 деца, която буквално се е преобразила по време на майчинството – нещо, което се случва на много жени. След раждането на двете си деца, Галина зарязва обичайните си, добре платени занимания на заплата, и решава да се хвърли във водите на собствения бизнес, създавайки Muslify – био мюслите, които можете да намерите както в най-отбраните, хипстерски магазини за био-мио храни, така и в най-големите вериги, като Кауфланд и Фантастико.
В следващите редове ще видите как точно се оцелява с две деца, собствен бранд и се надяваме да се вдъхновите от този страхотен пример. Да заповяда Галина!!!
*******************************
Името или както се казваше навремето в чатовете asl, pls?
Казвам се Галина, щастливо омъжена и майка на 2 страхотни момчета на 6 и 4 години. Имаме и пети член на семейството, отново мъж – котаракът Михаил.
Разкажете надве-натри за заниманието си. Какво правите, какво ръководите, какво имате?
Ръководя основно гореспоменатите. Това ме прави корава, устойчва и способна да издържа свръхчовешко натоварване и неочаквани обрати. Встрани от това, от около година и половина интензивно се занимавам с това да предлагам най-страхотното и красиво био мюсли 2GO на света – muslify. Радвам се, че това се случи точно на мен.
Ако го беше направил някой друг (и особено някоя друга), щях да завиждам по изцяло неблагороден начин.
Идеята за продукта се роди преди около 4 години и съвпадна с раждането на малкото ми дете. Открай време с моя съпруг се канехме да създадем собствен бизнес, за да реализираме целия наличен потенциал, който носим (смее се). А той не е никак малко и не е справедливо само големите фирми, за които сме работили, да се възползват от него.
И тъй като все пак някой трябва да изхранва семейството (докато бизнесът стартира, развие се и стане печеливш), на мен се падна честта да бъда прима-предприемачката, а той зае второстепенната, поддържаща роля. Искахме да създадем нещо добро и качествено, нещо с добавена стойност, нещо различно - накратко нещо готино - и смятам, че се справихме.
А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо с по-нататъшното развитие на човека.
И при мен е така. Завърших езиково училище, а след това и Стопанския фактултет на СУ. Но вместо да седя зад шефско бюро на луксозен удобен стол, да делегирам и използвам думи като leadership и strategic fit, се занимавам по цял ден с това да убеждавам търговците, че muslify е поезия и не бива да бъде позициониран до русенското варено.
Преди това ми начинание упражнявах „нормални“ работи в офис, като опитът ми е доста шарен: занимавала съм се с маркетинг в интернет букмейкър (там разбрах какво е asian handicap), минах през маркетирането на антивирусен софтуер (в междучасията се научих да асемблирам компютри и понаучих linux), работих в отдел „Бизнес развитие“ на международна верига (там пък се научих да шофирам и паркирам сравнително сносно), а после понатрупах и солиден опит в инвестиционна строителна компания.
Всички тези знания и умения са ми от полза сега, особено шофирането.
Разкажете за един свой ден. Излизате ли лакирана и фризирана от вкъщи или нахлузвате маратонки и крещите на децата да се облекат?
Какво да ви кажа – сещате ли се за въртележките в увеселителните паркове, говоря за онези най-бързите? Ето такъв е денят ми.
Сутрин. Ех, сутрин.. безкраен празник за сетивата, всенародно веселие, панаир. Лично аз се приготвям за 2 минути и половина. Останалите безброй минути са посветени на подготовката на моите мъже. Не съм подозирала, че нуждите на един мъж рано сутрин са в пъти повече от нуждите на една жена. Но животът учи.
Часът е около 9, децата са на градина и училище, котката е нахранена, домът е пуст. Спирам за няколко минути и поемам глътка въздух. Разсъждавам върху това дали съм направила правилните житейски избори.
През деня. Работата ми през различните дни протича по различен и понякога - непредвиден начин. Не че не се справям с планирането, но има немалко фактори извън моя контрол. По-голямата част от времето си прекарвам в работилницата ни, където произвеждаме нашите мюсли-бижута и влагаме всичката си енергия. Запрятаме ръкави, пускаме си хубава музика, работим на високи обороти, влачим щайги и кашони, товарим и разтоварваме.
Има и такива дни, в които не влизам в работилницата, но това е защото съм по цял ден в колата. Снабдявам и извозвам стока, ходя по лекари с децата. Имам си и дни за социални контакти – срещам се с магазини, дистрибутори, доставчици, логистици, дизайнери, програмисти, инфлуенсъри, крайни клиенти. Общо взето, шарено ми е ежедневието и доста динамичо.
Всеки ден гледам да си отделям по 15 минути за визионерстване – стоя на едно място в пълен покой и се опитвам да измислям оригинални неща за бизнеса, такива, които все още никой друг никога и никъде не е се е сетил да измисли. Тия минутки не са ми от най-продуктивните, но опитите продължават.
Вечер. Прибирам се, гледам в точка известно време. Вечерите много приличат по вид на сутрините, но протичат в обратна последователност. Любимите ми моменти са тези, в които малките ми момчета се надпреварват кой първи да ми разкаже какво е правил днес, да ми покаже какво ново може или да ми подари рисунка, която е направил специално за мен. Тези моменти ме обезщетяват за всички минали и предстоящи сутрини и вечери.
Най-чаканото време от денонощието е нощта, жалко, че много бързо свършва. В няколкото минути преди да заспя си мисля, че няма да е зле някой ден да изляза лакирана и фризирана от вкъщи.
Разкажете за добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея?
Предприемачеството е като създаването на модерно изкуство. Свободен си да бъдеш забавен, тъжен, скучен, весел, бърз, бавен, радикален, цветен или черно-бял. Можеш и просто да заемеш позата на гений, извисен над света на хората с твърдо работно време и гарантиран годишен отпуск. Вълнуващо е. Не че самата дейност по произвеждане на мюсли е вълнуваща. Вълнуващо е това, че съм се хвърлила в непознати за мен води. Правя нещо, което искам, което никога досега не съм правила.
Понякога се чувствам загубена и много уязвима, но по-често се чувствам вдъхновена и силна. Случват ми се неща, които преди не са ми се случвали, много често - неочаквани. Срещам се с интересни хора. И преди съм се срещала с такива, но сега са някакси по-интересни. Занимават се с интересни (за мен) неща, дават очевидни съвети, споделят своите трудности и направени грешки. Запленяват с ентусиазъм, вдъхновяват. Интересно е, различно е.
И последно, но не по-малко важно - имам на разположение прилични количества био храни на една ръка разстояние. Винаги, когато не съм успяла да приготвя нещо за вечеря, мога да просто да извадя една шепа кашу и фурми и да замажа положението. Все пак биото е най-доброто за подрастващите, а и за порасналите, нали?
Разкажете за лошите страни. Не може да няма такива.
Има. И като заговорих за изкуство, доста малко хора разбират модерното такова… Но поне приятелите се опитват да проявят жив интерес към това, което правя, и старателно избягват да си говорят пред мен за това колко хубаво са прекарали последната си отпуска в Италия, знаейки, че за мен отпуската е далечен мираж.
Майка ми все още съжалява за хубавата работа в западна фирма (нали знаете – с езици и компютри), която трябваше да оставя, за да се отдам на пътешествието muslify.
Накратко и по същество: Безкраен работен ден. Непрестанно бързане. Работа в събота и неделя. Умора. Преумора. Несигурност. Липса на време за себе си. Недостатъчно време, прекарано с децата и семейството. И като капак на всичко това - все се намира някой да ти каже, че не харесва мюслито ти или че вече е минал на безглутенова диета. Лоши страни има, но хубавите са повече и по-важни. Все някой ден ще ми се падне да си почина.
Разкажете ни повече за това ваше мюсли!
Мюслито ни наистина е супер. Не искам да се хваля, но е така. Muslify e 100% био и почти 100% 2GO (в смисъл, че може да се яде и вкъщи). Именно с това решаваме една от дилемите на съвременния градски човек: воденето на здравословен живот в ситуация на постоянна липса на време за това. Muslify предлага съчетание на здравословното и функционалното, на slow food и fast food.
За момента предлагаме 4 мега яки вкуса: горските ни плодове, суровият кокос и големите цели ядки сломяват и най-силната съпротива, а за най-смелите имаме и бонбон от джинджифил, гарниран с тъмен шоколад. Ммм.. да продължавам ли??
За протокола отбелязвам, че използваните от нас продукти са основно сурови и непреработени (ядки, сушени плодове, пълнозърнести култури), и, разбира се, липсват подобрители, оцветители и консерванти. Доста поработихме върху опаковките – търсихме такива, които да са удобни, практични, да подлежат на рециклиране и не на последно място - да бъдат красиви.
Дизайнът се оказа нелека задача. Минахме през много етапи, връщахме се и започвахме отначало. Вярвам, че в крайна сметка постигнахме нещо наистина добро, което едновременно задоволява и окото, и стомаха.
И тъй като знаем, че човешкият вкус е нещо много специално, сложно и индивидуално, решихме да създадем Миксер за Мюсли на Muslify, през който всеки може да композира мюсли по свой вкус, като избере измежду много и разнообразни продукти, да изпрати поръчка, а ние да го смесим, да го опаковаме и да му го изпратим готово за хапване.
Шансът двама човека да направят един и същ мюсли микс е много по-малък от шанса да се спечели шестица от тотото. Това превръща личното творение на всеки в истинския смисъл на думата в уникално и неповторимо. Творци, хващайте четката и заповядайте в ателието за мюсли.
Галина, разкажете ни за мотивите да напуснете комфортната си работа на заплата, за да се опитате да направите нещо свое. Не е ли по-добре за една майка да има сигурна работа с установен доход?
По-добре е да има сигурна работа, разбира се. В днешно време обаче сигурните неща са все по-малко, та човек по-лесно стига до решението за несигурната работа.
Винаги съм искала и винаги съм си представяла, че правя нещо самостоятелно.
Още от дете ми се зароди това желание, много време съм прекарвала да мисля за едно или друго, влизала съм в различни роли. Е, доста вода изтече, докато се наканя да започна. Този може би е основният ми мотив - исках да опитам, да видя дали и аз мога да създам бизнес и да го развия. Защото създаването само по себе си е лесно, развитието е трудната част.
Другият ми сериозен мотив е личният пример. Отглеждам деца и като всеки уважаващ себе си родител, искам да им дам най-доброто. Вярвам, че това ми начинание ще окаже положително влияние върху децата ми, тяхното развитие и бъдещите им занимания. Най-малкото ще ги научи, че не е страшно да опитваш, дори и да сгрешиш. И че така човек се учи.
И последно - знам, че това ще бъде един сериозен житейски опит лично за мен. Дай Боже да успея (затова, всички вие, които четете, хуквайте към магазините или поне към интернета и купувайте, купувайте).
Знаем, че имаш две деца. Слушат ли те или беснеят, та се налага да се справяш с тях по трудния начин?
Кой е трудният начин? Че то лесен има ли?
По-послушни деца никога не сте виждали, тихи и кротки, гласчетата им не се чуват. Приемат родителски съвети и не се налага да повтарям повече от 62 пъти каквото и да било. Пускам една сълза, докато пиша това, и благодаря на Вселената, че ми ги изпрати.
Понякога малкият ми син, когато е несъгласен с някоя директива, ми отправя най-страшната заплаха: „Вече никога повече няма да ти подарявам цветя!“. Слава богу, бързо му минава и малко по-късно: „Мамо, подарявам ти цветя, за да бъдеш красива“. Ето така се справям. С много любов и от време на време - с малко истерия в гласа. Те са най-прекрасните деца и казвам това напълно отговорно. Не приемам възражения, най-малко от съседите!
Какви са предимствата на предприемаческата дейност, когато сте майка? Какво си позволявате, което една жена на заплата не би могла – повече време? По-малко стрес? Повече движение?
Не се налага да ходя за болничен, когато някое от децата се разболее; използвам детски труд когато не ми достига работна ръка; понякога си позволявам и една кратка дрямка в средата на работния ден.
Свобода и гъвкавост. Тези бих определила като ключови предимства. Сама планирам времето си и определям кога ще работя и кога ще почивам. И по колко. На практика се получава така, че работя повече, но резултатът от това е, че съм по-удовлетворена и в крайна сметка - по-щастлива, макар и уморена.
Движение. Да, определено правенето на собствен бизнес е подвижна работа. Извършвам много и различни по вид движения. Не казвам, че задължително са полезни за здравето.
Дайте няколко смислени и практически съвета на жени, които биха искали да започнат самостоятелен бизнес.
Имам само един и той е: просто започнете. Веднъж, след като се е родила идеята и желанието, започнете. Първо с мислене и планиране, а после и с конкретни действия. Особено помага, ако текущата работа, която имате, позволява да се осъвместяват двете дейности за известно време. Тук бих си позволила да цитирам един мой бивш колега, който от години вече има собствен бизнес: „Работата не бива да пречи на частното".
Никой не е казал, че ще успеете. Но пък може и да сте сред онзи малък процент от стартъпите, които не се провалят. Казват, че от ключово значение е и способността да не се отказваш и да си способен да търсиш 101-вото решение след провала на първите 100. Това никак не е лесна работа, но след като толкова упорито се твърди от много успели хора, може би си заслужава да се вземе под внимание.
Подкрепя ли ви мъжът ви достатъчно. Би ли могъл да ви подкрепя още повече или това реално е невъзможно?
Имам най-страхотния мъж на света, но по този въпрос имаме разногласия. Аз например мисля, че може още, докато той твърди, че е на предела на силите си.
Шегата настрана, той много ми помага и безусловно ме подкрепя, за което му благодаря. Без неговата опора, аз не бих се хвърлила надълбоко.
Защото работата, с която сме се заели (както се оказа) е много по-сложна и по-трудна, отколкото първоначално си мислехме. Е, би могъл да се включва малко повече в домашните дела и във възпитанието на децата. Но съвсем малко повече.
Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с предизвикателствата на собствения бизнес?
Любов, подкрепа, обща цел. Т.е. нищо по-различно от предпоставките за щастлив семеен живот. И (разбира се) някой, който да помага с гледането на децата отвреме навреме. Особено важно е това да се случва в моментите, в които издишам.
И тъй като сме жени и сме се събрали, не мога да не ви попитам за любимия ви певец, любимия ви филм, актьор и книга?
Брад Пит. Ох, знам, че е много стандартно, но това е вторият най-готин мъж на света след мъжа ми (представям си как ще се надуе, като чете това). Любим певец нямам. Любим филм - също. Твърде ограничаващо е да се назове само един - това е като да готвиш по рецепта. Същото важи и за книгите, но имам една, която особено силно ме докосна – Ана Каренина (а също и Винету, още от детските години).
Вредни навици?
Нямам, светица съм. Добре де, имам. Давам много акъл и го правя редовно, но това е защото имам. Основните потърпевши са близките и приятелите, с непознатите или с обикновените познати съм по-обрана.
Къде могат хората да се насладят на постиженията ви и да ги оценят?
Всъщност навсякъде. Намираме се в цялата мрежа био магазини, в много от магазините, които претендират, че продават стоки с по-високо качество, както и в големите вериги – Фантастико и Метро, а съвсем скоро и в Кауфланд. Все пак продуктът ни е 2GO, стараем се да може да се намери относително лесно.
Има ни и в интернет – уебстраницата ни е красива и пълна с интересна информация, имаме си и онлайн магазин.
Продуктите ни се продават и през e-bag.bg, farmhopping.bg, zoya.bg и други по-малки интернет магазини. Има ни още и в Лайка, Балев Био, Зоя, Гимел, Betahaus cafe, NaturaSi, Аbo market, Mагазин Деликатесен) Магазин Козяк, Зелен био, Спирала..)
Миналата седмица ви представихме новата ни рубрика „Жените могат всичко“, в която ви запознаваме с жени, които могат наистина всичко. Или поне онова „всичко“, което ги прави по някакъв начин интересни в нашите очи – работата им, която им дава възможност да се издържат и да се развиват, интересите им, странните им хобита им и смелите им планове за живота.
Открихме рубриката с абсолютно жестоката Гери Турийска, днес е ред да ви представим друг шемет от женски пол, познат на много хора в публичното и непубличното пространство като Оля Идва. Така е позната и на аудиторията на Майко Мила! с култовия си текст Едно различно раждане.
Запознайте се отблизо с това невероятно същество, което знае всичко за виното, правенето на вино, пиенето на вино, освен това е обиколила половината свят, карала е сърф, танцува танго, а в момента ръководи екип от мъже - както вкъщи, така и в бизнеса. Дами и господа, Оля Идва!
************************************
Как ви е името или както се казваше навремето в чатовете – asl, pls?
Казвам се Оля Антонова. Никой не ползва истинското ми име. Викат ми Малинова или Оля Идва, защото винаги идвам с вино в ръце. Пикантното е, че имам украински корени, с които не съм особено свързана, но когато стане въпрос за караоке или пиене и ядене, по украински развявам знамето с охота.
Разкажете надве-натри за заниманието си. Какво правите, какво ръководите, какво имате, защото ние не се съмняваме, че ръководите нещо!
Ръководя Трастена - първият производител на вино от малини в България. Въпрос на време е да вкарам тази дума някъде в интервюто, така че нека отсега да подчертая БИО малини… Ръководя екип от мъже, които са очарователно разсеяни, физически силни и полезни, и всъщност са изключително предани и прагматични. Ръководя и семейство изцяло от мъже, където всеки ден си подавам молбата за напускане, или болничен, но няма кой да ми разпише.
Но обичам мъжкия свят, в много случаи се асоциирам повече с него, отколкото с женския. Нагърбила съм се с много мъжки задачи и затова често си проверявам хормоните.
А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо с по-нататъшното развитие на човека.
И при мен е така. Тренирала съм 5 години волейбол, но не мога да стигна виното на последния рафт. Била съм 5 години на състезателни танци, едно танго не мога да направя без да ми се види бельото или да се сецна.
Завършила съм Математическа гимназия и винаги ходя без пари в портмонето, все не съм изчислила колко да взема.
Завършила съм (ВНИМАНИЕ!) Организация и Управление на Свободното време - хорското свободно време го управлявам много добре. Собственото си го проспивам или го обръщам в работно.
Завършила съм Огранизация и управление на хотели и ресторанти, а у нас никога не стигат вилиците. Имам доста следдипломни квалификации, но те вече си бяха по темата маркетинг и бяха платени от стария ми работодател.
А какво сте работили? Разкажете на нашите читатели, защото те дори и не са сънували Вашия конкретен работен процес, пълен със сърфове, вещества на границата на позволеното, купони и... много работа!
Работила съм в сферата на туризма няколко години - все хубави работи, но най-хубавата беше спортен аниматор в Кипър. Оттам се научих да карам някои морски съдове и да слагам фактор преди да изляза от вкъщи.
След това работих 10 години в The taxback group, като от агент call centre се издигнах в маркетинг асистент, маркетинг мениджър и накрая маркетинг директор за половината свят.
Работата ми беше да пътувам и да живея навсякъде, и да отварям офиси на различни дестинации. Имах най-хубавата и най-натоварената работа на света. Отговарях за Латинска Америка, за Австралия, Източна Европа, някои части на Азия.
Пътувах, учех, говорех, ядях и карах сърф много и навсякъде. Бяха величествени години.
Но бях сама. Срещнах мъжа си случайно и се отказах от всичко. Прибрах се в България, създадохме семейство и разбрах, че понякога най-лесните избори са най-добрите.
Разкажете за един свой ден. Излизате ли лакирана и фризирана от вкъщи или нахлузвате маратонки и крещите на детето да се облече?
Ставам в 7. Забравям, че зоната пред нас започва от 8:30. Вдигам цялата къща на drill. В 7:30 стоя в колата си с много тъпа физиономия, детето е облечено безумно, с две различни обувки е. Моли ме да пусна музика и парно. Крещим на Елтън Джон до детската градина. Оставям го. Отивам на фитнес. Иска ми се така да напиша. Но нека се чете „отивам на фитнес един път в седмицата… преди плажния сезон“.
Истината е, че когато половин София не се топли на въглища, ходя и тичам в парка до нас и съм доста грациозна, докато го правя. Около 9 започвам работа. Телефонът ми звъни непрестанно. Хората, които се опитват да проведат личен разговор с мен, са ужасени, близките и колегите ми са свикнали.
На ден имам около 60-100 телефонни разговора, мразя Вайбър, месинджър и мейли. Винаги някъде товаря нещо. Вечно се занимавам с кашони, флаери, бутилки, банери, винаги нещо се сваля и качва от нас. Винаги търсим покривка. Винаги нямаме тирбушон.
Работя до около 8 вечерта. Готвя два-три пъти седмично вечеря. През останалото време мъжът ми се грижи за храната в нас. Не мога да готвя буламачи, затова ми излиза доста скъпо, но мъжът ми е много доволен. Готвя риби, стекове, миди, деликатеси. Той е напълно убеден, че съм най-добрата готвачка на света. А аз не мога една мусака да направя.
Детето ми е много живо и енергично. Създава завихряния от играчки, дрехи и части от неизвестни предмети по средата на хола и обикновено в нас вечер е ад. Понякога се прибирам и първата ми мисъл е, че са ни обрали. Мъжът ми няма нищо против. Винаги ми казва:
„Тази къща никога няма да е подредена, мивката никога няма да е празна. Просто се успокой и отвори бутилка вино“.
Пием вино. Всяка вечер. Обожаваме българските вина и си купуваме, и пием постоянно. В момента, в който и двамата сме вкъщи вечер, телефоните и компютрите се затварят. Отваряме вино и разпускаме. Много си говорим, много сме си близки и винаги имаме толкова много да си кажем. През уикендите работим.
Мразя уикендите, защото за мен са най-натоварените и тежки дни. Чакам понеделниците с нетърпение. Годишно участваме на около 60 събития. Уикенди за нас няма. Но всяка вечер е спокойно, лежерно и много приятно. Мисля да живея така 100 години.
Разкажете за добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея?
Имам невероятния късмет да работя за себе си. И да избирам с кого да работя. Екипът ми е много стабилен и супер разбран. Инвестираме много в хората. И хората, които са до нас, са на много високо ниво - без значение дали са за уикенда или за постоянно.
Партньорите ни изповядват същата философия като нас - обичат чиста храна и истински неща. Работим само с магазини, които са малък и среден бизнес - точно като нас.
Щастливи сме, че ако някой има печалба от това да работи с нас, то тя отива, за да се сложи вечер хляб на масата, да се засади градина или просто да се прати детето на танци, и това ме прави много омиротворена вътрешно.
Всеки един човек, с когото работим, познавам лично и смея да твърдя, че голям процент от приятелите ми в настояще са хора, с които се познавам покрай работа… Смятай с какви хора работим.
Имаме жесток продукт и всяка година не се стискаме и инвестираме да го направим още по-добър, клиентите го обожават и това истински ни зарежда. Аз съм един много щастлив човек с пълноценен живот и прекрасна работа. Да ти кажа, нищо не бих променила, но бих се понаспала малко.
Разкажете за лошите страни. Не може да няма такива!
Поне един път на ден някой ми звъни или пише или ми казва „Дай вино“. Има страшно много хора, които никога не са създавали нещо, което може да се пипне с ръце. Има хора, които никога не са произвели нищо, не са копали, не са плащали за амбалаж, не са си купували торбички, кашони, етикети, не са имали кола на лизинг и не са плащали заплати.
И такива хора идват, и ти казват:
„Аз отварям един неизвестен магазин/галерия/офис/проект/халюцинация в най-далечния район на Нови Искър. Дай ми 30 бутилки вино да разлея на откриването, а аз ще ти популяризирам продукта, като го разлея на гостите си. Предлагам ти страхотна реклама.“
Това откровено ме обижда. 150 човека берат малини по цял ден, на ръка, на 40 градуса, в продължение на един месец. Трима технолози и оборудване за милиони се грижат от тези малини да стане космическо вино. Бутилираме го с най-доброто, което можем. Транспортираме го, понякога с личните си автомобили.
И точно да го поставим на щанда, и идва някой, който истински иска да ни помогне, като ни рекламира срещу скромната бройка от 30 бутилки вино. Безумно е. И е трудно да се обясни на такива хора. Накрая излизаш капиталист.
Ние знаем доста тайни подробности за Вас, но няма да злоупотребяваме. Само ще споменем, че сте предизвикала раждане с помощта на горещ душ и още по-горещ секс, само и само да е Козирог, а не Водолей. Разкажете още нещо скандално!
Всяка вечер в спалнята ми е скандално. Не съм фен на посредствените неща.
Знаем, че сте преминала през тежка следродилна депресия. Какво бихте посъветвали майките на съвсем малки деца, които се чувстват ужасно и не знаят какво да правят?
Да излязат от вкъщи. Трябва да сменят модела. Ако могат - да пускат децата на градина/ясла отрано, да се върнат на работа, да ходят да плуват или да скачат в някоя зала, да излизат с приятелки, да се карат със съседката. Трябва да излязат моментално. Времето у дома с бебе спира за хората с депресия. Трябва да го направят да тръгне моментално. При мен беше с години.
И ако някой може да вземе поне едно парче информация от това интервю, то нека то бъде „Бъдете по-мили с хората, защото не знаете кой какви битки води. Просто бъдете мили.“
Имате ли аспирации за второ, трето, пето дете?
Искам три, с голяма къща и лабрадор. Аз и плочки на корема искам, както и един цял бут прошуто на мястото на компютъра си, но реалноста е друга. По хороскоп 2018-та ще забременея, мисля да се съобразя, без да насилвам процесите.
Какви са предимствата на предприемаческата дейност, когато сте майка? Какво си позволявате, което една жена на заплата не би могла. Повече време? По-малко стрес? Повече движение?
Мечтая си да работя на заплата от 9 до 5. Това със сигурност ще е повече време, оттам - и движение. Мечтая си да работя за някой друг, защото това със сигурност е по-малко стрес. Но след като 10 години го правех и си мечтаех за собствен бизнес, мисля че е редно да заключим, че пълно щастие няма.
Дайте няколко смислени и практически съвета на жени, които биха искали да започнат самостоятелен бизнес.
Технологиите ще погълнат света. Използвайте ги. Всичко, което може да ви спести време, хартия, хора и процеси, се крие в технологиите. Вижте какво сте готови да жертвате и какво искате да постигнете, запишете си го някъде и сверявайте всеки ден дали вървите натам, накъдето сте тръгнали.
Когато работата стане по-голяма от вас и живеете за да работите, вместо да работите, за да живеете, е време да се спрете. Или да поискате помощ.
Ако ще продавате нещо и не разбирате от маркетинг и реклама - намерете някой, който разбира. Недейте да хвърляте топка спагети карбонара на стената и да чакате да залепнат. Бизнес не се прави така.
И отдалеч си личи, когато някой не си е задал най-важния въпрос - „Как ще вкарам клиенти през вратата?“
Проверете добре дали вашата добра идея не съществува отдавна. И не правете като утайката в българското предприемачество - да видите, че нещо върви и да го копирате с идея да изкарате пари от чужда идея. Клиентите не са за подценяване и тези, за които истински бихте се борили, никога няма да ви простят плагиатството или липсата на креативност.
Подкрепя ли ви мъжът ви достатъчно? Би ли могъл да ви подкрепя още повече или това реално е невъзможно. Не мисля, че има мъж, който може да се сравнява с моя!
Той е мечтата на всяка домакиня: „Маци, стига си сгъвала дрехи, ела да ти пусна едно ново парче.“
Ако съм почерпена и си разхвърлям дрехите по бара, той ще ме погледне със светнали очи и ще каже „Да ти взема ли едно двойно?“
Повтаря ми постоянно, че изглеждам перфектно, обича всяка част от тялото ми, опитва се няколко пъти да скрие и да хвърли кантара, и това го прави един много голям човек за мен. Защото аз от 6 години се опитвам да отслабна и това ми е страшна драма, единствената в живот като че ли.
Никога не ми е правил проблем кога, къде и как излизам, понякога ми се кара, че се обличам като лелка и ми казва да слагам големи деколтета и къси рокли. Нямаме проблем с парите - кой за какво и къде ги харчи.
Нямаме проблеми кой гледа, взема, кара и се занимава с детето. Никога не ми е отказал помощ. Изключително много ме цени и ме ласкае в бизнеса, и ми е дал пълна свобода да правя каквото искам. Съобразява се с нас. Не с мен, а с нас и това е много, много, много важно за брака ни.
Осъзнава, че връзките са full time job и редовно го хващам да работи за нашата така, както работи на полето, в офиса и в склада. Просто защото има желание да ни се получи. Не мисля, че има друг такъв мъж. Душа - камбана, сърце - декантер. Обожавам го.
Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с предизвикателствата на собствения бизнес.
Разбиране, помощ, вино, подкрепа, свободно време, вино, партньорство, свобода, вино, обич, насърчаване, вино.
И тъй като сме жени и сме се събрали, не мога да не ви попитам за любимия ви певец, любимия ви филм, актьор и книга.
Марвин Гей, The curious case of Benjamin Button, любим актьор нямам, харесвам всички красавци, толкова съм елементарна, че понякога даже не обръщам внимание дали играят добре. Любимата ми книга е „Да оцелееш като родител“.
Вредни навици?
Пуша. Ям дивеч. Все още имам огромен въглероден отпечатък.
Къде могат хората да се насладят на постиженията ви и да ги оценят?
Този уикенд сме на DiVino, всяка събота сме на фермерския пазар на Farmhopping, да влязат в любимия си винен или био магазин. В Млекарниците на Добрев или Слънце и Луна. Ще намерят вината Трастена лесно, ако търсят на хубавите места.
Да решите да станете майка не е нещо, което трябва да приемате лековерно, ей тъй, в един неделен следобед. Такива решения се взимат след сериозно информиране и научна обосновка на аргументите ЗА и ПРОТИВ.
Ние от Майко Мила искаме да ви помогнем с убедително реалистично усещане за това дали родителството е подходящо за вас и партньора ви. Следвайте описаните по-долу домашни експерименти и ако в края на списъка сте в съзнание и с ума си – можете да отивате да правите не едно, а 3 деца наведнъж!
Сложете котките в торбата и я завържете така, че да не могат да избягат, но не прекалено стегнато, за да могат да мърдат свободно.
После легнете до торбата и започнете да ѝ четете „Тримата братя и златната ябълка“, докато мачките пищят и вият, и се мятат на всички посоки, и ви блъскат по ръцете. Продължавайте да четете с успокояващ равен глас.
Повтаряйте упражнението всяка вечер в следващите 4-5 години, но наистина всяка.
био тиквички, безглутенови кашички от зряла в Непал елда, бисквити без ГМО, без захар, без глутен, без алергени, яйце от щастлива кокошка, която е тичала до дълбока старост на собствена ливада от два акра, дизайнерско столче за излежаване за около 500 лева, терлички за бебе, което не може да ходи за около 150 лева, бебешко легло за около 2000 лева, което да поставите до спалнята си и в което някой МОЖЕ БИ ще спи 3-4 пъти.
После намерете някой форум с майки и попитайте можете ли да давате на бебе тиквичка на пара. Изчетете 326-те коментара колко лош човек сте и колко бавно е вашето бебе в сравнение с другите, които на 2-месечна възраст сами са си отваряли хладилника да си вземат супа.
После вземете закупените продукти и ги изхвърлете в кофата, защото така или иначе бебето няма да иска да яде безглутенова каша, а ще ръфа намерена на пода обелка от картоф. Всяка сутрин в следващата година повтаряйте това упражение.
Всеки път, когато излизате от въпросното помещение, натискайте с все сила тромбата. Ако прекарате повече от 5 минути в друго помещение, например баня, помолете партньора си или друг човек в къщата да надува с все сила тромбата на всеки 5 минути, докато не се върнете.
Нека да звъни на всеки 10 минути с най-дразнещата мелодия и седнете да гледате интересен филм или се зачетете в книга.
Нека да го прави особено концентрирано преди обичайното ви време за лягане. Когато ви иде да си забодете ножица в ушите, разнообразете, като го помолите да повтаря името ви по минимум 24 пъти без очевидна причина.
а) ви се пишка,
б) ви се ака,
в) сте гладни
и г) вече не ви се ходи никъде.
Ако сте на обществено място, намерете стена, в която да си блъскате челото ритмично, докато повтаряте изброените реплики. За да е ефективно, упражнението трябва да се повтаря поне 4 пъти седмично.
С лявата съберете падналото и го качете на масата. Повторете. Разменете ръцете. Повторете.
„ИКАМ МАША И МЕЧО!!!!! ВЕНАГААА!!!! МААААШААА! МЕЧООО! ИКАМ ИКАМ ИКАМ!“ всеки път, когато се опитвате да паркирате. Ако откажете да пуснете Маша и Мечокът, партньорът ви трябва да започне да рита по седалката и да крещи още по-силно, че сте лоша, лоша, лоша, да свали прозореца и да вика за помощ.
Отворете опаковката. Сложете солетите на задната седалка и започнете да скачате върху нея. Преустановете, когато трохи от солети полепнат по волана.
Повтаряйте упражнението всяка седмица, като редувате солетите с кроасан с шоколадов пълнеж, сладолед, сок и обикновени бисквити.
Ако е възможно, използвайте различни мелодии, за да изпитвате всякакви разнообразни и изненадващи емоции всяка следваща нощ.
Това е важно упражнение, особено ако планирате да сте работеща майка, която бърза по график из натоварените пътища на родината.
Докато шофирате, пуснете си Гангнам стайл и хвърляйте в кофичката парчета бисквити, плюшена играчка, биберон, книжка за оцветяване, отворено шише вода и мокра кърпичка (опитайте се и да уцелите кофичката!).
Отново в движение, с очи в пътя, се опитайте да си извиете тялото назад, за да извадите мокрите кърпички от кофичката, да вземете обратно отворената бутилка вода и да вземете падналия на пода под седалките биберон.
Или да ви напишка новата пола, да повърне върху косата ви и да изпуска газове, докато се возите в такси. Ако носите очила, научете партньора си редовно да се изкашля в очилата ви и после да размазва с пръст.
Ако не получи инфаркт от ужас, го попитайте защо въздухът се диша и кога ще го заведете да си играе с динозаври, защото на Гошко баба му го е водила и е казала, че лъжете, че нямало динозаври.
Това, което предстои да прочетете сега, е един разкошен фейлетон за био продуктите, писан от нашата любима Фани Давидова, която вие вече познавате в Майко Мила! с два култови текста - Образуванието, наречено образование и изключителния разказ Как не си купих бебе – трагикомедия в престъпния свят. Този текст обикаля интернет от поне една година, като често авторът не се цитира, затова ние много държим да подчертаем неговото име преди да ви оставим да се смеете - Фани Давидова, дами и господа, феята на годжи берито и топлия колаген! А също така и автор в първата книга на Майко Мила! "Да оцелееш като родител", която вече е в книжарниците и онлайн в Ozone.bg.
********************
В наше село плъзна епидемия от био еко “фермерски магазини” - по три на пряка. Всяко нещо, за което попиташ, се продава със заклинание - продавачката те поглежда право в очите, хваща те за ръката и прошепва "Сиренето е от био ферма в Карапръдлево, ние (винаги сме "ние") сами си го носим (?!) от мандрата на Ламбрев (явно, ако не го знам Ламбрев, съм големото зле) - 20 лева за сто грама е, да видите ИСТИНСКО сирене, като от нашето детство! (задължително сравнение).
Тука вече тонът се повишава и звънват нотки на гордост - “айде, опитайте, опитайте го да видите, че друго сирене няма да поискате”.
Други много ценни неща, които, естествено, са като от “нашето детство”, са прясно мляко, което ми обещават да се развали още преди да съм се прибрала, а то пък обикновено е или манастирско, или калугерско.
Ще речеш, че в нашата малка, но духовна страна, манастири на всеки хълм - в тях фрашкано с работливи монаси и кипи бурно производство - то мляко се кваси, то масло се бие, сирене се сири, пчели хвърчат... добре че са много монасите у нас, та смогват да зареждат био магазините.
В същите, задължително “фермерски“, магазини се продават био еко плодове и зеленчуци – ябълки, които, за по-голяма еко автентичност, са бити от градушка два-три пъти, круши, газени от трактор, моркови с приятно изгнил цвят. И за ОЧЕИЗВАДНО доказателство за био еко произход - задължително в смачкани мукавени пликчета, та да се подчертае интимната близост с майката-природа.
Плодовете също са много изгодни, особено имайки предвид, че здравето цена няма - ябълките са по около 7 кинта килото, морковите - 5 кинта връзката, за крушите направо не смея да попитам. В някои по-луксозни магазини има и хляб - лимец (значи, ако няма лимец, хич не ми го хвали), ръжено брашно, стърготини талаш, люспи, семки, секви отломки и шишарки. Колкото е по-твърд, толкова е по-истински, някои ДАЖЕ с лека плесен - ебаси здравето.
А при хранителните добавки ... там е цяла Вселена, пълна с магични имена и ритуали според мен изключени от естествените науки, но не и от весталките на здравословния живот, които ни съветват по телевизията. Последната препоръка, която уцелих, беше да пием чаша затоплен колаген сутрин на гладно - сметайте как след двете чаши гореща вода - отново сутрин на гладно (да не пренебрегваме Дънов!), обръщам и един топъл колаген …
За напреднали има много чудеса - пробиотици за вегани, витамин D с метаболити (не е някакъв си там обикновен, тъп витамин D), биофлавоноиди, и към триста вида “комплекси за жени” (прави впечатление, че мъжете са доста ощетени откъм комплекси за красота и здраве) - то не е вечна младост, детоксикация и укрепване маматасижаса.
Ако случайно, но много случайно, някой се усъмни в чудодейните качества на някой витамин с метаболит и попита какво му е действието и кой орган точно ще стане като чисто нов - дежурният отговор е “пречиства организма и укрепва имунната система”.
Няколко неща, без които не може! В смисъл, че чат-пат се появяват продукти, които изгряват, имат своята слава и залязват (жожоба, зелено кафе, бял чай, брашно от черупки), ноооо има няколко продукта, които са вечна класика – евъргийни, така да се каже:
1. Спирулина
2. Плацента
3. Коластра
4. Кактус
Други няколко неща, от които трябва да се пазим, като от чума:
1. Парабени - не знам какво е, но със сигурност е много гадно
2. Подобрители - под това твърде общо заглавие се крие ГОЛЯМА ОПАСНОСТ.
Всичко останало е капки, настойки, годжи бери, кю тен, екстракт от яйчници на прилеп, кактус, отглеждан в сърцето на амазонската джунгла, чия, фия, амарант, анатол, саностол и прочие.
Прави ми впечатление, че киноа на един и същи вносител в плод и зеленчука до нас струва 5 кинта, но веднъж минал под табелата на съседния биоеко фермерски магазин вече добива други качества, съответно и цената му хвърчи - както казах, здравето цена няма.
Предвид горното смятам, че ако спазваме елементарни правила, пием си биофлавоноидите редовно, не пропускаме топлия колаген и се мажем с коластра и тук- таме - с плацента, единственият шанс да умрем е посредством глух, тъп удар с тухла или изяждане от акула. Иначе просто не виждам как ще стане!
Връщаме се на любимата ни тема за готвенето благодарение на Полина Костова, която от био храна, е минала през кашерна, а накрая болезнено е катастрофирала в луканка с много е-та. Да се посмеем с нея и да я посъветваме розе ли да си сипе или бяло.
Много искам да кажа това на всички майки и някак да ги успокоя, че не са лоши готвачки, само защото не са направили сандвич с формата и цветовете на малкото пони, Трансформърс или цяло устройство Лего от картофи. ПРОСТО НА ГОСТИ ПРИ ДРУГА МАЙКА, БАБА ИЛИ СЪСЕДКАТА, ДЕЦАТА ВИНАГИ ЯДАТ. Разбира се там ядат, точно това което у нас не вкусват.
Сипете си едно питие и се облегнете назад.
Това е нещо като с играчките на другите. Дори да са същите, че даже и по зле, са по-интересни. Аз го изживях тежко, нямаше кой да ми налее една чаша вино и да ми каже да се успокоя. Първо детето отказа да яде готвено и така започна моята следваща депресия. Казвам следваща, защото имам две деца с година разлика и не съм излизала от депресивния следродилен период.
Започна един мини хорър сериал етап - вечер не спях, четях по форуми кой как какво сготвил и от всеки намек на мъжа ми, че яденето е безсолно, изпадах в истерия "Кажи ми в очите, че не готвя хубаво!!!". От което пък мъжът ми, който си мислеше, че явно пак не е разбрал нещо, изпадаше в немилост и започваше да пуши и да обикаля къщата със страх от новата порция храна.
Готвех денонощно разни адски странни неща и накрая, освен че детето не ядеше готвено, и ние стояхме гладни. Стигнах дъното, когато дойдох на себе си един ден и видях, че държа в ръка еврейска книга за кашерна храна. Тогава се опомних, започнах да се хиля истерично, като вещица от приказка, и леко спря да ми пука. Но с мъжа ми се карахме около месец, за да не викаме на детето, а и защото пък иначе е адска скука, и накрая уж го преживяхме.
Започнахме да свикваме с мисълта, че детето ни ще яде краставици и луканка и напрегнато се ослушвахме по сутрешните блокове кои кренвирши имат по-малко E-та. Поне като ще се консумират е-тата, да са по-малко. Даже се и отпуснахме - режехме в несвяст салами и краставици и леко гузни си сипвахме на балкона. Докато не отидох при нашите - и ето, детето яде всичко! Върнахме се доволни вкъщи и пак се оказа, че това е било затишие пред буря, защото този път минахме само на салам. Същото се повтаряше и като ходехме на гости. Даже в един момент исках да водя дъщеря ми на гости на когото се сетя, като стане време за обяд или вечеря.
И така, този тежък период отмина, но аз от що-годе спокойна жена, се превърнах в някаква бясна с престилка, която в един през нощта бърка две тенджери едновременно, къде с черпак, къде с бебефон. Така че, майки, успокойте се и ходете на гости, или при баби и дядовци - все някога детето ще яде всичко или поне две неща.
В упадъка ми от био гордо хранене до "Само хапни каквото и да е!", през цялото време кърмих едно бебе и накрая вече съвсем забравих, че то е там. И в резултат сега кърмя само от едната гърда, другата спря и като се покажа пред белия свят с какъвто и сутиен да съм, съм като едногърдо зомби.
Та... бяло вино или розе да си сипя?
Една депресирана майка.
(Бързах да го напиша, щото ми се отвори двайсетминутен прозорец в СЕДМИЦАТА НА РЕВА.)
Когато синът ми навърши пет месеца и перспективата за захранване започна да ме приближава като ТИР, натоварен с картофи, почувствах едновременно ужас и страшна амбиция. От една страна, незнанието как и с какво да го захраня ме побъркваше, от друга - ВСЕ НЯКОГА това дете трябва да започне да яде.
Как си представяш, Красимира, да чакаш сина си след изпита за езикови гимназии и след като го попиташ „Написа ли си преразказа с елементи на разсъждение ?“ и той ти измучи нещо неразбираемо, ти да му кажеш - „Браво. Ето, донесла съм ти една сто и осемдесетка, пийни си“.
Здравей, варена тиквичке, миризливо броколи и ти, отвратителен, безличен картоф! Вие сте тук, за да превърнете това бебе в истински човек, който някой ден ще направи велики неща и най-вече ще напише отличен преразказ с елементи на разсъждение.
Разбира се, за да се случи всичко това обаче, имаше едно жизненоважно условие, а именно – аз трябваше да открия и купя не каквато и да е тиквичка (броколи, картоф), а най-био органичната такава, чиста като ангелска сълза, расла в плодордна почва без изкуствени торове, поливана с жива вода и внимателно откъсната от чисти трудолюбиви ръце, които никога не са използвали кремове с парабени.
Казано с други думи – трябваше да се постарая да намеря някакъв диамант от царството на тиквичките, който да гарантира, че това дете ще получи равен шанс с останалите деца, растящи в свят, изпълнен с годжи бери, макадамия, органични картофи и молекулярна детска кухня.
И когато тръгне на училище и класната започне да ги вдига по номера, и стигне до него, и му зададе въпроса - „А ти, Борис, с био тиквичка ли си захранен или с обикновена?“, той да не се черви пред съучениците и съученичките си, а съвсем естествено и с лека почуда да ѝ отговори на английски, френски и мандарин: „Но какво говорите, госпожо, разбира се, че с био!“, след което да седне до приятелчето си, захранено с органична краставица, и да поведат лежерен разговор за Космос и совалки;
Затова в най-голямата юлска жега, когато в 10 сутринта вече беше 31 градуса, аз стъпих на Женския пазар, въоържена с торбичка, доста пари и големи надежди, че някъде там се крие една тиквичка, плод на устойчиво биологично земеделие, която ще осмисли живота ми и ще донесе доживотно щастие, късмет и шестици по математика на детето ми.
Дали имаше домати? Беше фрашкано с всякакви домати. Имаше ли дини, кайсии и пъпеши медена роса? Направо да се чудиш как земята ражда толкова много пъпеши медена роса. А тиквички? О, имаше и тиквички, разбира се, но и с просто око можех да видя, че не са нито био, нито органик, нито дори еко. Едни такива лъскави, прекалено зелени и подозрително големи – отдалече си личеше, че са поливани с тонове тежки метали и са мазани с парафин, антифриз и натриев глутамат.
За всеки случай се доближих до първите такива и, без да ги докосвам, попитах продавача: „Откъде са тиквичките?“, а след това съзаклятнически добавих: „Трябват ми за бебе“, очаквайки, че това е нещо като парола от 1001 нощ, която ще го накара да каже „ААААА, еми, така кажете, ето тук имам едни само за бебета!“, ще бръкне в някой секретен кашон зад сергията и ще извади тиквечковия диамант, който търсех.
И изфъфли нервно „ОТБОРСАТА“ и се обърна към следващия клиент, който искаше два килограма нектарини. Изпуфтях недоволно и отплавах към следващата сергия, където, разбира се, се разигра същата сценка, както и на по-следващата и така след един час се озовах на другия край на пазара, потна, нервна и отчаяна, и най-вече – без нито една тъпа органична тиквичка в торбата.
Силите започнаха да ме напускат и на тяхно място се настани безнадеждността. Каква майка си ти, Красимира? Очевидно детето ти щеше да бъде захранено с обикновена тиквичка, съответно щеше да бъде лишено от купища есенциални вещества, минерали и витамини, вовеки обречено на посредственост, а в училище щеше да седи до някое друго дете, чиято клета майка не е могла да намери био морков и го е захранила с обикновен или, не дай си Боже – с купешки, в бурканче!
Започнах трескаво да мисля дали не мога пък да си засадя мои тиквички на перваза на прозореца, които да поливам с вода от боянската чешма и, когато някой ден след пет години пораснат, да ги сваря на пара, да им сложа малко масло и така да осигуря на детето едно безоблачно бъдеще. И точно когато бях тръгнала да се връщам, увесила нос и с празна торба, се озовах пред скромна сергийка, на която бяха наредени три дребни и криви тиквички, няколко невзрачни връзки магданоз и два пършиви моркова. Със сетна надежда се обърнах към жената срещу мен и я попитах: „А тиквичките откъде са?“ и буквално щях да се срутя под сергията – там, където се въргалят увехналите марули и изгнилите кайсии, когато тя каза с ангелски глас: „От двора ни в село &%3647488”.
„ИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИУУУУУУУУУУ“, изцвилих в еуфория и едва не плеснах горката жена по рамото, а след това бързо добавих: „Взимам ги всичките!!“, като че ли купувах акции на Епъл или какао от Борнео.
Ето че всичко се нареди по план. Детето ще получи най-доброто, което животът предлага, а именно – крива, тъмнозелена, отблъскващо грозна тиквичка, отраснала на майната си и дошла в големия град, за да осигури дните на едно невръстно същество, бъдещ гражданин на света.
Сварих урода на пара за нито повече, нито по-малко от 11 минути, след това добавих масло, размачках сместа, натоварих детето в столчето, трепетно загребах от буламача и му набутах лъжичката в устата.
Признавам, че когато то с погнуса и отвращение я изплю на земята и категорично отказа да има нещо общо с нея, малко се напрегнах. Това ли беше магията на захранването?? След два часа ходене по жегата и опипване на стотици тиквички очаквах малко повече кооперативност, по дяволите! След малко обаче ми мина. Тепърва трябваше да въведа картоф, морков, броколи.
ЖЪЛТЪК!! В никакъв случай от нещастна, депресирана, подово отглеждана кокошка с биполярно разстройство - само от свободна, спокойна и независима такава, която сама решава дали ще снася в курник или в някоя дупка по поляната, или където там си реши да спусне тъпото яйце.
Избърсах изплютото от пода, хвърлих био органичния буламач в тоалетната, помахах му за довиждане и си наложих да мисля позитивно, най-вече в посока на това, че давам най-доброто на детето си и от него със сигурност ще излезе човек.
В края на краищата, няма как да го храниш с органични тиквички, жълтъци от еманципирани кокошки и високопланински боровинки и то да стане някакво келеме, нали??
Още не сме свършили, скрол надолу
Майтапът настрана. Всяка майка неминуемо минава през лудостта, наречена „детето ми ще яде най-чистата и проверена храна“. Това, колкото и да е крайно, е напълно естествено. При наличие на възможност, всеки би осигурил най-доброто за детето си - не съм чула някой да захрани бебето си с пушени шпроти или мусака. И все пак, добре е да си дадем сметка, че прекаленото вглеждане по-скоро вреди - най-вече на майката, която се превръща в полу-идиот, кръстосващ плод-зеленчуците из града, в търсене на идеалната краставица и картоф.
То ще оцелее и ще стане абсолютно нормален човек без значение дали е хранено с био жълтък или с обикновен такъв, и най-вече – нищо във външния му вид няма да подсказва дали е закусвало чия или попара!
