Храните детето здравословно, внимавате колко или дали изобщо стои пред електронното устройство, следите какви книги чете, но всичко това отива по дяволите, когато то отиде в прогимназията.
Джулия Уилямсън е майка на две вече пораснали дъщери. Тя е писателка на свободна практика, и както се определя „магьосница по разчистването на вещи и заклет оптимист, независимо от реалността“. Ето какво споделя тя пред Scary Mommy за възпитателните навици и доколко се следват, когато детето ви влезе в онези „вълшебни“ години между 5. и 7. клас.
Мислете за мен като за Призрака на бъдещото родителство. Тук съм, за да ви кажа, че макар и да е прекрасно, че се стараете толкова много, че сте прочели изключително подробни статии, гледали сте толкова много рийлове в Instagram и сте си изградили наистина целенасочена стратегия за отглеждане на деца, повечето от вашите обмислени и добре проучени родителски практики няма да имат никакво значение, когато детето ви навлезе в прогимназиалните класове.
Ние избираме какво да ядат, на какви медии да бъдат изложени, кога да спят – всичко! Но в един момент контролът ви (доколкото изобщо сте имали такъв!) започва да се изплъзва. Кой знае на какво са изложени в училище, по време на летния лагер и на игрището?
Език, който смятате за обиден, политически възгледи, които ви карат да се потите и да се стряскате, неудачен моден избор, странни идеи за религията – децата ви ще влизат в контакт с външния свят.
Няма значение дали сте хранили децата си с органична веганска храна, или сте ги тъпкали с Биг Мак – когато станат на 12 години, те ще ядат това, което ядат приятелите им.
Може би готините деца няма да пълнят своите бутилки за вода с нищо друго освен със синя енергийна напитка или с безумно скъпа кокосова вода. Каквото и да е, детето ви ще иска точно това. Години на обмислено приготвяне на храна ще излетят през прозореца.
Може да се окаже, че детето, което е гледало само анимета и специални предавания за природата, сега иска да следи някое риалити и моли да го закарате до мола, за да гледа най-новия филм на ужасите.
И макар че, разбира се, това не са ужасни неща сами по себе си, важното е как те са избрали тези дейности. Всичко се свежда до следното:
Вероятно се чудите какво сте направили погрешно, а отговорът е: нищо. Направили сте всичко правилно. Единствената ви грешка е, че вярвахте, че влиянието ви ще устои на духа на тийнейджърския език, мода и поведение.
Един ден детето ви отново ще стане разпознаваемо за вас. Вероятно дори ще спре да върти очи на всяка дума, която излиза от устата ви. В края на краищата, вероятно сте виновни за посивелите коси на собствените си родители, когато сте били в тийнейджърска възраст.
Още не сме свършили, скрол надолу
В съвременния свят сме превърнали родителството в олимпийски спорт, изпълнен с наръчници за обучение и всекидневни контролни проверки, за да видим кой е на върха на класацията.
Изглежда сме стигнали до погрешното заключение, че микроменажирането ще ни осигури желаните резултати. Но това всъщност е гласът на колективната ни тревожност. Оказва се, че всичките напътствия и надзор на света не са противоотрова за лошите неща, които децата ни ще преживеят и може би дори ще провокират.
Нито това да позволите на детето си да яде брауни за вечеря, нито пък да изхвърлите захарта от вкъщи ще доведе до години с хранително разстройство. Ако детето ви иска да си боядиса косата в лилаво, следвайте интуицията си и признайте, че какъвто и отговор да дадете, той едва ли ще повлияе на способността му да стане успешен възрастен. (Между другото, лилавата коса е готина.)
Ако сте възпитали децата си да бъдат внимателни, да спазват здравословни граници и да поставят под въпрос нещата, които им се казват, вашето влияние и това на връстниците им в крайна сметка ще се изравни. Но знайте, че в продължение на няколко години децата ви може да изглеждат и да се държат като непознати.
Източник: Scarry Mommy
