fbpx

Най-голямата платформа за доброволчество в България TimeHeroes отваря номинациите за своите Годишни награди, които за трета поредна година ще отличат хора и организации, допринесли за развитието на доброволческата култура в България.

До 12 май, на awards.timeheroes.org всеки можете да номинира доброволци, неправителствени организации, компании, журналисти за техните добри дела, случили се в периода юни 2018 – април 2019 г.

И тази година журито, съставено от хора с активна гражданска позиция, ще търси вдъхновяващи, смели и новаторски инициативи, които са пример за значително положително въздействие върху дадена кауза или общност.

Отличените ще бъдат обявени на тържествена церемония на 6 юни.

Годишните награди на Time Heroes ще бъдат предшествани и от първото издание на Седмица на ГЕРОИТЕ - своеобразен фестивал на доброто, в който могат да се включат всички желаещи да слушат, разказват и гледат вдъхновяващи истории за доброволчество. Част от фестивала ще е специалното събитие, насочено към деца и родители, по време на което ще получим куп ценни идеи как да си прекарваме времето с децата, вършейки нещо добро и полезно.

В предишните две издания на наградите през 2017 и 2018 г. бяха отличени над 40 изключителни доброволчески примера, а сред отличените са доброволци и организации, подкрепящи различни каузи в цяла България. Статуетки бяха дадени още на отговорни компании, които подкрепят и развиват доброволчеството в екипите си, и на журналисти – за медийно отразяване на темата.

От 2012 г. досега TimeHeroes.org помага на българите да подкрепят социални и културни инициативи с времето и уменията си. В платформата са регистрирани над 55 000 регистрирани доброволци, обединени около 1800 инициативи на над 700 НПО.

TimeHeroes помага още за развиването на културата на доброволчеството сред българските ученици, компании, както и сред хората в активна пенсионна възраст.

Те са едва в началото на 20-те си години и вече са част от основния отбор доброволци, които в края на всяко лято почистват високопланински и труднодостъпни местности. TimeHeroes разказва за Ясмина Иванова и Стоян Костадинов - доброволци в кампанията Боклукът – в раницата на екологично сдружение За Земята.


„Понякога буквално ни се налага да правим йога, за да се протегнем до някой хвърлен между камъните отпадък и да го приберем“, казва Ясмина. „Така се роди спортната дисциплина „клекинг“, добавя Стоян.

Тя учи медицина в Медицинския университет в София, той - антропология в НБУ. Приятели са още от Френската гимназия в София и всъщност са връстници на инициативата Боклукът в раницата, която се провежда всяка година от 1999 г. насам. За 20 години доброволците на За Земята са свалили над 110 тона боклуци от всякакъв калибър и произход. По-важното обаче е, че са създали общност, чиято мисия е не просто да освободи планината от трупаните с години и нови отпадъци, но и да възпита отговорно към природата поколение.

image

Ясмина и Стоян се присъединяват към вече легендарните едноседмични планински преходи преди пет години, в края на лятната си ваканция след 10-и клас. Досега двамата са участвали в почиствания на труднодостъпни места в Пирин, Централен Балкан и Рила, където е дебютът им.

„Явихме се особено ентусиазирани, но и особено неподготвени. Аз бях с едни износени градски обувки и с дънки, на двамата ни липсваше и по някое от нещата от първа необходимост като прибори за хранене, канче, купичка“, разказва Стоян. „Аз пък бях с една малка спортна раница, от която висяха спален чувал, бутилка за вода и какво ли още не“, спомня си Ясмина.

image

На следващата година вече са в компактна планинска екипировка и нямат търпение да преживеят следващото си приключение с хората, които са им преобърнали мисленето с разкази за това как живеят, пътешествайки от кауза към кауза из целия свят.

image

Извън романтичната част на преходите, фактите около боклука са доста сурови. „За мен едни от най-фрапантните отпадъци са женските санитарни продукти, които попадат сред природата чрез отпадните води от тоалетните при хижите и замърсяват чисти планински водоизточници“, казва Стоян.

image

Целта на За Земята е да сложи край на това, като работи пряко с дирекциите на националните паркове и с хижарите, които могат да използват достъпни системи за локално биологично третиране на отпадни води. Много разпространен боклук по пътеките са и мокрите кърпички, които не се разграждат, тъй като съдържат изкуствени влакна.

Това обаче са „отпадъците на новото хилядолетие“. Голяма част от боклука, който високопланинските чистачи събират, е съставен от артефакти на социализма. „Всяка година се изумявам като видя годината на производство върху опаковките. Голяма част от тях са от 60-те и 70-те, дори и от по-рано“, казва Ясмина. „Замисляйки се, че това са боклуци на половин век, си давам сметка за отпадъците, които аз генерирам. И това ме прави още по-отговорна“.  

image

Причината за огромното количество половинвековни боклуци е препоръката към хижарите по време на социализма да ги изхвърлят в бунище до хижата, вместо те да бъдат превозвани до сметищата, обяснява Стоян. Така в планините с десетилетия отлежават не само бутилки, консерви и пластмаса, но и реотани, железа, матраци, батерии. През годините върху това „наследство“ са нахвърляни органични боклуци, образували почва, и то остава невидимо за човешко око.

image

Да бъде изкопан този боклук е една от последните фази на похода - първо трябва той да се открие. Два-три месеца преди всяка кампания, която се провежда в края на август и началото на септември, екип от доброволци обхождат предварително зададения маршрут, за да отбележат приоритетни за почистване зони.

По време на преходите обаче често изникват и други бунища. „С всяка следващата година развиваш „чистачески нюх“ и е почти сигурно, че ако видиш част от боклук в някое дере, под нея има цяло бунище“, казва Стоян. Когато някой доброволец открие такова, свиква дружина от няколко души и започва изкопаването. Прави се и допълнителен оглед около него, за да не останат още скрити боклуци. 

image

Около 5 тона са отпадъците, от които всяка година доброволците освобождават планините, събирайки разделно подходящите за рециклиране.

За превозването им до най-близките сметища, разпределителни пунктове за разделно събиране или центове за рециклиране е необходима предварителна комуникация с дирекциите на националните паркове, които обикновено съдействат за този заключителен етап от кампанията, разказват Ясмина и Стоян.

Сега тази комуникация е тяхна работа, тъй като тази година двамата са назначени да организират предстоящото от 24 август до 1 септември Чистене 2019 в Родопите, в комбина с още две доброволки  Валя Пелова и Стела Николова. 

„Общата територия на Родопите обаче не е със статут на национален или природен парк и няма дирекция, която да улесни този процес“, казва Стоян. “Но след 10 телефонни разговора с община Смолян вече сме в процес на договаряне”, добавя Ясмина.

image

Разбира се, с това списъкът им с отговорни задачи далеч не свършва. Тепърва има да се разпространява информация, да се набират средства и да се привличат нови доброволци. Трябва също да предупредят хижарите по маршрута, че една седмица около тях ще има над 60-70 души природозащитно войнство на палатки, както и да планират хранителните провизии, необходими за едноседмично пребиваване в условия на все по-труднодостъпни места с всеки изминал ден.

image

По въпроса кой е бил най-екстремният им преход досега, Ясмина и Стоян нямат спор – до заслон Тевно езеро на 2512 м н.в. в Пирин, до който може да се стигне само пеша, след 6-7 часа ходене в група. 

А най-удовлетворяващите моменти са вечер. За разлика от дните в града, след които си толкова изтощен, че често нямаш сили да общуваш с никого, в планината е обратното. „Приобщаването около огъня премахва всякаква следа от умора“, казва Стоян. А Ясмина няма да забрави никога изпълнението на автентични народни песни под звездите. „Преди нямах отношение към народната музика, но чувайки ги на живо, високо горе, край огъня, се почувствах абсолютно свързана с мястото и момента.“

image

И двамата искат най-много от всичко да предадат нататък този заряд и тази кауза. И действат на още няколко фронта. Като например проекта Планина, обичам те на Естествоизпитатели, който качва на безплатни лагери в планината деца, които никога не са били там (поради липса на средства и екипировка), за да ги запознае с живота сред природата и опазването ѝ. Участват и в програмата Бъдещи природозащитници, в рамките на която се учат как да разпространяват проблемите, свързани с околната среда – например, как да подават сигнал за незаконна сеч.

Кога и как успяват да вместят в живота си всички любими неща и бойни задачи си е направо мистерия, но Ясмина и Стоян абсолютно вярват, че един ден боклукът ще бъде по-малко. А децата от Земята все повече.

През септември 2018 г. eкологично сдружение За Земята бяха отличени с Приз за устойчиви политики във вторите Годишни награди за доброволчество ГЕРОИТЕ.

Чистенето на високопланински територии 2019 в Родопите е от 24 август до 1 септември. Може да се присъединиш към отбора още сега.


Снимки: ЕС За Земята и личен архив

Още вдъхновяващи истории в блога на TimeHeroes.


По темата:

Вероятно вече сте разбрали за билборда с визия на гей двойка (част от кампания за толерантост към ЛГБТИ хората на GLAS Foundation), който е бил вандализиран, надраскан с боя, след това нарязан и в крайна сметка свален. Това се случва във Варна след хомофобски призиви на множество недоволни от видяното хора.

Тъй като призивите към агресия и вандализиране на билбордовете продължават, ние решихме да покажем мащабите на проблемите на ЛГБТИ хората, като ви представим няколко души, които най-добре знаят колко зачеркнати и колко принудени да се крият се чувстват голям процент от младежите с различни сексуална ориентация или полова идентичност.

Вече ви представихме основателите на проекта Single Step в материала Ако детето ви каже, че е гей, не го лекувайте и не го гонете от вкъщи. Днес, благодарение на блога на Time Heroes , ще ви запознаем с доброволците към проекта, който стартира преди малко повече от година с мисията да подкрепя всеки ден, без почивка, ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални, транс и интерсекс) младежи и техните семейства в дългия път на самоосъзнаване, разкриване и приемане на сексуалната им ориентация и полова идентичност.

Снимка: Илиян Ружин за blog.timeheroes.org

През октомври 2017 г. Single Step отваря първия в България анонимен чат, в който ЛГБТИ младежи и техните родители могат да влязат и да попитат всичко, което тежи в душите им, да споделят тайните, които се страхуват да кажат на глас, да поговорят с някого, който разбира всички кръгове на ада, през който минават. И да получат конкретна, адекватна и безусловна подкрепа.

Главните герои, които правят възможно съществуването на чата, са на линия всяка вечер без изключение от 20:00 до 23:00. Железен екип от 12 доброволци, които през първата година на чата за провели над 600 онлайн разговора с хора от над 65 градове и села в цялата страна.

Ключова цел е именно достигането до ЛГБТИ младежи извън София, защото в малките населени места „да бъдеш гей“ е много, много по-страшно, отколкото в светлините и сенките на големия град.

Срещаме се с психолога Анна Жукивская и доброволците Десислава Пенкова и Константин Кунев, за да научим кои са най-често задаваните въпроси и защо семейството, а не средата, е критично важният фактор в живота на ЛГБТИ младежите.

Анна Жукивская

Ани е завършила психология в университета „Ричмънд“ в Лондон и има бърз и категоричен отговор на въпроса защо се е върнала в България: заради любовта (към човек, с когото днес имат две деца – на 10 и 6 г.). Започва работа в неправителствена организация, която работи с жени и деца, жертви на насилие. След първото си майчинство, 7 години е психолог и учител по предмета в частна столична гимназия, където е въвлечена във всички лични тревоги на учениците, сред които и ЛГБТИ темите. Така съвсем естествено, още от пръв разговор със Single Step, Ани добавя и ЛГБТИ каузата към професионалния си път.
Снимка: Илиян Ружин

-- Какво чувстваше при старта на проекта?

Доверие, вдъхновение. Всичко стъпваше на успешния модел на няколко международни организации и освен това изненадващо бързо получихме лиценз от Държавна агенция за закрила на детето – сигнал, че от такъв проект има нужда. И все пак се притеснявах – ще стигнем ли до целевата група, или ще водим битки с хейтъри и тролове. Първите „инфарктни“ вечери обаче бяха с позитивен знак – по няколко чата едновременно с хора с истински ЛГБТИ питания.

-- Кои са най-често задаваните въпроси?

По-голяма част са свързани с разкриването, с дилемата на кого да кажа, как да го кажа. Никога не форсираме някого да се разкрие просто ей така. Насърчаваме го да изследва какви биха могли да са рисковете, каква реално е средата му и нагласите в нея, какви са реакциите на родителите му при хипотетични разговори, че и той би могъл да е представител на най-големия им страх – ЛГБТИ.

-- Защо семейството е по-страшният съдник?

Мисля, че основният страх е „те ще спрат да ме обичат“. Те няма да го направят, но в незнанието си взимат решения, за които после съжаляват. Дори когато приемат новината, може да е в твърде жестоки форми: „Добре, но всичко остава тайна, да не си казал на никого“. По-страшното – търсят психолог, който да „излекува“ детето. И го намират…

-- В какви други посоки работите?

Голямата ни гордост е развитието на мрежа от психолози в страната. Проведох обучения с колеги от 8 града, чиито контакти са на картата в сайта и всеки може да ги потърси за индивидуална консултация. Чатът е входна врата, той осигурява емоционална подкрепа, но не е терапия в случите, в които ЛГБТИ хората имат сериозни депресивни или дори суицидни състояния, които изискват професионален фокус. Друго сигурно офлайн място са групите по взаимопомощ, които се провеждат в офиса ни. Ще засилим и анонимната безплатна телефонна линия 0800 900 18 като още по-ефективен канал за комуникация с родителите.

-- Основното ви послание към родителите на ЛГБТИ младежи?

Сексуалната ориентация или половата идентичност е само един аспект от личността на вашето дете. То все така има своите таланти и силни страни, а вие все така имате спомена как падна и се удари в трети клас и потърси помощта ви… Разбира се, позитивни примери идват и от родителите. Говорих с една майка, чиято дъщеря дошла при нея разстроена, за да ѝ каже нещо сериозно. Майката толкова се стреснала, че когато детето признало, че харесва момичета, казала: „Ох, боже, това ли е, помислих си, че имаш въшки…“

Десислава Пенкова

24-годишната Деси следва тийнейджърската си мечта когато порасне, да стане семеен терапевт, и вече е на ниво магистратура по психология. От две години е доброволка на Националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие, а когато научава за Single Step, без колебание скача и в ЛГБТИ темата. Във вечерите когато не е на горещата линия или в чата, обича уюта на „обикновените неща“ – домашно сготвена храна, филм с одеяло и чаша вино.
Снимка: Илиян Ружин

-- Какво те привлече най-много в каузата на Single Step?

Свързаността ми с темата датира „откакто се помня“. Никога не бях имала приятели или близки от ЛГБТИ общността, но темата винаги е била една от каузите, за които чувствам вътрешно силно желание да се боря. Жегва ме. Мисля, че съм много роматична натура и това ме е водило в някои от изборите в живота ми. Може би пак заради тази романтичност мисля, че това кого обичаш е най-глупавата причина за омраза и дискриминация.

-- Какво очакваше и какво те изненада в разговорите в чата?

Очаквах разкриването да е водеща тема, неудовлетвореността от дискриминацията в съдебната система и сред обществото, нуждата от разбиране и подкрепа. До голяма степен тези очаквания се оправдаха. Но всъщност никога не знаеш какво да очакваш. Във всеки един момент могат да те изненадат с това, което е най-трудно и страшно за теб. Може би не очаквах до такава степен изолацията, която изпитват хората от общността. Най-награждаващото за мен преживяване е човекът да се чувства по-малко сам. Понякога това е за пръв път в техния опит…

-- От професионална гледна точка какво е най-ценно за теб?

Ценна е всяка работа с истински човешки истории. Ние не даваме оценки или точни напътствия, а се опитваме да подкрепим всеки човек да ги потърси и открие сам за себе си. Иска ми се да работим и с все повече родители, за да ги убедим, че ако успеят да стъпят на обичта към детето си като мост към приемането, много по-лесно ще минат през всичките си притеснения.

Константин Кунев

От 17-годишен Косьо използва страстта си към компютърните игри по-практично, работейки в IT сектора. После учи хидростроителство, вдъхновен от другото си хоби – лего, но кризата попарва ентусиазма му към специалността. Когато продължава IT кариерата си, разбира, че повече от софтуера го влече управлението на хора. Едва на 28 г. вече ръководи програмите за обучение и развитие в българската компания Software Group и следва магистратура по управление на човешки ресурси. Когато има време само за себе си, най-често ходи на йога, учи, чете или е в центъра на някоя приятелска компания.
Снимка: Илиян Ружин

-- Имаш ли личен мотив да избереш Single Step за своя кауза?

За разлика от реалността на много други младежи, аз имах огромния късмет семейството ми да приеме, че съм гей. Освен това никога не съм срещал дискриминация, включително на работното си място, и се надявах да предам моя позитивен опит в чатовете. Преди това имах доброволчески опит само в кръводаряването и не се бях замислял за нещо повече. Single Step ме грабна със стройния си план с ясни цели и мисия. Много организации се занимават с ЛГБТИ активизъм, но може би не много правят нещо практично. Посоката, в която работи Single Step, ми се стори правилният отговор на тази липса.

-- Помниш ли първия си чат?

Ако не се лъжа, беше с потребител, който имаше нужда от приятелство с други гей хора в града, в който живее, но нямаше представа как да подходи.

-- Беше ли притеснен дали ще се справиш?

Тъй като всеки ден работя с трудни човешки и бизнес казуси, в началото бях доста уверен. С времето обаче разбрах, че има супер предизвикателни ситуации, най-тежки от които са разговорите с хора с мисли за самоубийство. Изключително важна тук е подкрепата на Ани, за да се справяме с тях.

-- Кога се чувстваш най-убеден в смисъла на доброволчеството си?

Работим с млади хора, често от малки населени места, които за съжаление вярват, че половата им ориентация ги ограничава да реализират професионалните и личните си мечти. Мисля си, че като говорим с тях през някакъв хипотетичен план какви стъпки могат да предприемат, им помагаме да си представят много по-светло бъдеще и да повярват, че колкото и да е трудно, всичко е възможно.

През септември 2018 г. доброволците на онлайн чата и горещата линия на Single Step бяха отличени с Приз за сила на духа във вторите Годишни награди за доброволчество ГЕРОИТЕ.

Оригиналният текст е на blog.timeheroes.org

cross