Съвременните деца буквално се раждат в интернет и вече не е изключение дори новородено да има профил в социална мрежа, създаден от родителите му. Поколението на възрастните обаче е израснало по-скоро в аналогова среда. Тук голямото предизвикателство е да се опитаме да влезем в обувките на децата. Има ли златна среда на поведение към дигиталните деца, в която не сме пъдари, а консултанти? Как да превърнем в приоритет живота офлайн и какви са децата ни, когато мисловно не са в стаята си, а в TikTok?
В проекта ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, който създаваме съвместно с Yettel и Центъра за безопасен интернет, даваме отговори на тези въпроси. Търсим експертна помощ от:
Мирела Христова, която е психолог и обучител в Центъра за безопасен интернет.
Мирела Христова е психолог и позитивен психотерапевт под супервизия. Завършила е бакалавърска степен по „Психология“ в Нов български университет и магистратура по „Социална психология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента продължава обучението си за магистър по „Детско-юношеска и училищна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
И Антоанета Василева, която е част от екипа на Асоциация Родители и координатор на Центъра за безопасен интернет.
Антоанета Василева е експерт по онлайн безопасност, координатор на Националния център за безопасен интернет и част от екипа на Асоциация Родители. Антоанета е опитен обучител, консултант и експерт в мониторинга по темите, свързани с трафика на хора, миграцията и рисковото поведение в интернет. Има опит в директната работа с уязвими групи (като жени, деца, младежи, роми и др.) и подкрепа за жертвите на престъпления.
Синът ми на 11 години си беше забравил телефона в банята и понеже имаме еднакви калъфи, съм го взела, като съм решила, че е моят. Отидох до магазина и когато се опитах да платя с телефона, се оказа, че не е моят. Прибрах се вкъщи, а през това време синът ми беше обърнал цялата къща, за да си търси телефона. Беше пребледнял и притеснен. Като му казах, че съм му взела телефона по погрешка, ми вдигна изумителен скандал. Изглеждаше като човек, който има какво да крие. И тогава всъщност се притесних.
Как да разбера къде е детето ми, когато е в интернет? Не споделя като го питам какво прави на телефона. Да му ровя ли в телефона?
Да бъдеш родител на дигитално дете със сигурност е голямо предизвикателство. Детето много по-лесно и бързо се ориентира в новостите в онлайн света, знае как да използва приложенията и сърфира в различните платформи, казва психоложката Мирела Христова. Нейният съвет е да въведем програмата за родителски контрол, още щом детето получи първото си дигитално устройство.
Тези програми улесняват родителите да ограничават времето, прекарано онлайн, съдържанието, което достъпват, комуникацията, която водят, и приложенията, които искат да свалят. Подобна програма работи при деца до 5. клас, уточнява психоложката:
„Ако приемем, че първото устройство се дава на дете в първи клас, това означава, че родителите имат период от 4 години, в които да поставят правила, да научат детето на саморегулация и самозащита онлайн. Така, премахвайки програмата в 5. клас, родителят може да бъде спокоен, че детето вече има необходимата регулация и знанията как да се предпазва в дигиталния свят.“
Антоанета Василева отбелязва, че да бъдеш родител в ерата на технологиите, когато самият ти произхождаш от аналогова среда, изисква адаптация, разбиране и готовност за учене. Важно е като родители да познаваме платформите, приложенията и технологиите, които децата използват, за да разбираме техния свят, като същевременно приемаме, че опитът и възприятията им са различни от нашите.
„Говорете открито за онлайн безопасността, като обясните рисковете, свързани с кибертормоза, споделянето на лична информация и контактите с непознати. Насърчавайте децата да се обръщат към вас при проблем. Подкрепяйте ги в развиването на дигитална грамотност и критично мислене, като същевременно организирате активности отвъд екрана – разходки в парка и планината, спорт, настолни игри, четене и др. Поддържайте отворена комуникация, слушайте ги без осъждане и създавайте среда, в която те да се чувстват сигурни да споделят. Гъвкавостта е ключова, тъй като технологиите се променят бързо, а процесът на адаптация изисква време и търпение.“
Експертът съветва да потърсите подкрепа от специалисти, други родители или общности, ако срещнете трудности.
По-малките деца (до около 5. клас) предпочитат да използват дигиталните си устройства за игри и по-рядко за социални мрежи. Тийнейджърите предпочитат социалните мрежи и онлайн комуникацията. В момента повечето подрастващи са в платформите Instagram, TikTok и Snapchat – те са най-популярните и дават възможност както за комуникация, така и за достигане на различно съдържание. Там буквално има всичко – от ревюта на книга, рецепти за готвене, начини за играене на игри, модни тенденции, забавни видеа, кратки интересни факти или уроци, до пътешествия и опознаване на различни и екзотични дестинации.
Когато детето ви е в интернет, то се намира в един виртуален свят, който е толкова реален за него, колкото и физическата среда. Това е място, където то може да изследва, да учи, да общува и да се забавлява, но също така е и пространство, което крие рискове и предизвикателства, казва Антоанета Василева. Платформи като YouTube или стрийминг услуги като Netflix и Twitch са популярни за гледане на видеоклипове, образователни видеа, филми или игри. Освен това децата търсят информация за училищни проекти, развиват умения чрез образователни приложения или изследват хобита и интереси. Въпреки положителните аспекти онлайн пространството може да изложи децата на неподходящо съдържание, тормоз или рискови контакти.
Затова е важно като родители да се интересуваме какво гледат децата ни, какво правят, да разговаряме с тях за преживяванията им, да задаваме въпроси с интерес, а не с осъждане и критика. Така се изгражда открита и подкрепяща среда, в която детето се чувства сигурно да споделя, обобщава Антоанета.
Доверителната връзка е генералното вярване на детето, че каквото и да се случи онлайн или офлайн, то може да сподели с родителите си и ще получи разбиране, подкрепа и помощ, а не обвинения и наказания. Доверителната връзка е нещо, което се изгражда от самото раждане, и е чувството, което нашето дете изпитва спрямо нас в зависимост от нашите реакции в други ситуации. За постигането на тази връзка са нужни:
Както казва Антоанета, добре е да подходим с въпроси като „Какво ти е интересно в тази игра/платформа?“ или „Какво научи ново днес онлайн?“, вместо с критика или подозрение.
По-важно е какво прави детето онлайн, отколкото колко време прекарва, смята Мирела Христова. Онлайн то може да гледа урок по биология, който да му помогне с подготовката за следващия ден, да слуша книга, която да го накара да се замисли върху важни теми за бъдещето му.
И, съжаляваме, че ще го кажем, но какво ще прави детето и какво ще търси онлайн зависи до голяма степен и от това какво ние, родителите правим онлайн. Няма как да очакваме от дете в 6. клас например да гледа видеа за културата и живота в Южна Африка, ако примерът, който вижда, е постоянно скролване във Facebook и писане на коментари.
Важно е да се създадат ясни и разумни правила за използването на интернет. И е хубаво тези правила да се съгласуват с детето, за да се почувства включено в процеса. Само така то ще иска да ги спазва. Според Антоанета Василева е полезно да се споделят реални примери за онлайн рискове, без да се използват страх или заплахи, а по-скоро с цел обучение.
Постоянното демонстриране на доверие, без да се проверява тайно устройството на детето, също е ключово. Ако родителят има притеснения, е важно да ги обсъди спокойно и честно, вместо да предприема контролиращи действия. Създаването на време за споделени онлайн активности, като съвместно гледане на видеа, играене на игри или изследване на нови технологии, може да укрепи връзката. Детето трябва да усеща, че родителят му е съюзник, а не противник.
Като психолог Мирела Христова вярва, че родителите и децата не следва да бъдат приятели. Родителите могат и трябва да уважават децата си, но тяхната роля е да поставят граници и правила, с които да ги научат как да живеят спрямо нормите на обществото. Родителят си е родител, детето си е дете. Функционирането в приятелска форма обърква подрастващия – дава му се власт (като на възрастен), но без отговорностите, които имат реално родителите спрямо детето.
Антоанета Василева потвърждава, че да бъдете „приятел“ на детето си по отношение на онлайн заниманията му може да бъде полезно, но е важно да запазите родителската си роля и авторитет. Това означава не да се държите като връстник, а да изградите подкрепяща връзка.
За Мирела Христова най-здравословните взаимоотношения са, когато родителят и детето знаят, че могат спокойно да изговорят клип, които някой е видял онлайн, или новина, която е прочел, да играят игри онлайн заедно, да се обръщат един към друг за помощ, включително онлайн. Но родителят трябва да е фигурата, която да помогне на детето, ако то има проблем в дигиталното пространство.
Бъдете „приятел“ в смисъла на съюзник – някой, който проявява разбиране и любопитство, без да се опитва да заеме ролята на връстник, обобщава Антоанета Василева.
След премахване на програмата за родителски контрол телефонът, таблетът или компютърът стават лично пространство на тийнейджъра и те трябва да са неприкосновени, смята Мирела Христова. „Тайното“ проверяване на социалните мрежи на младежа би довело да кавги и загуба на всякакво доверие между детето и родителя.
„Скъпи родители, ако вашият тийнейджър иска да скрие нещо онлайн от вас, той ще го направи. Всяка платформа предлага опция за „таен чат“, който автоматично изтрива съобщенията след изпращане и прочитане. Ако имате изградена доверителна връзка, създали сте някакъв тип правила, които работят във вашето семейство, не губете целия труд, за да сте сигурни. Върнете се във вашите тийнейджърски години и си спомнете собствени си реакции и нагласи спрямо родителите ви, и имайте доверие на младежа вкъщи.“
Антоанета Василева добавя, че границата между личното пространство на детето в дигиталната среда и родителския контрол започва от разбирането, че сигурността и доверието трябва да вървят ръка за ръка. Родителският контрол е отговорност, която включва защита на детето от рискове, но не бива да се превръща в нарушаване на личната му свобода и на правото на неприкосновено пространство.
За по-малките деца е оправдано да има повече наблюдение и контрол – например използване на родителски настройки, филтри за съдържание и проверка на онлайн активността. Това е необходимо, защото те все още развиват критично мислене и невинаги разбират рисковете.
Антоанета Василева ни съветва да действаме по-скоро като съветници и ментори, а не като разследващи полицаи. Идеята е да запазим ролята си на настойници, които защитават, но и уважават независимостта на детето.
Виртуалната среда често предлага анонимност, липса на непосредствени последици и възможност за изразяване на емоции, които в реалния живот биха получили незабавен отпор или реакция. Това може да доведе до развиване на агресивни модели на поведение, които се пренасят и в офлайн взаимодействията, особено ако децата не са научени на емпатия и уважение към другите, казва Антоанета.
Има деца, които не знаят как да комуникират офлайн, как да изразяват емоции, когато нямат подръка емотикони, отбелязва Мирела Христова. Според нея такива деца са силно неглижирани от семейството и средата, те не са мотивирани да се научат как да комуникират.
Не са рядкост случаите, в които родители дават телефона на детето си „да играе и да не ме занимава“ или на вечеря в ресторант, „за да мълчи и кротува“ – как очакваме тези деца да комуникират офлайн, когато не им е показано как се комуникира, пита реторично психоложката. Тя добавя, че в социалните мрежи е пълно с коментари, които целят да обидят някого и тези коментари са масово от пълнолетни и възрастни хора. Тогава защо искаме децата ни да се държат адекватно и любезно един с друг онлайн, когато ние толерираме подобно поведение като възрастни? За да научим децата, трябва да покажем нашата толерантност и гласно да изразяваме, че тази комуникация не е приемлива. Само тогава можем да изискваме от тях да бъдат адекватни онлайн.
Когато децата прекарват значително време в дигитална среда, те могат да се почувстват по-неуверени в реални социални ситуации, което понякога се изразява в агресивно поведение като защитен механизъм, казва Антоанета Василева. Тя добавя, че при феномена „дигитална липса на потискане“ (Digital Disinhibition) децата имат склонност да изразяват емоции по-рязко и необуздано онлайн, защото не виждат директната реакция на събеседника. Ако на тези модели на поведение не се обърне внимание, те могат да доведат до трудности при изграждането на здрави социални връзки офлайн.
За да се избегне такъв ефект, е важно родителите и учителите да насърчават балансирано използване на дигиталните технологии и да стимулират децата да участват в дейности, които развиват социалните им умения в живо общуване. Разговорите как се чувстват и как влияят на другите хора, както онлайн, така и офлайн, са ключови за предотвратяване на агресия и за изграждане на по-добри комуникационни способности в реалния живот, обобщава експертът.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Ако не сте сигурни как да защитите профилите на децата си, можете да потърсите помощ от Консултативната линия 124 123, в чата на safenet.bg или на имейла helpline@safenet.bg
Няколко деца са станали жертви на популярно в TikTok предизвикателство, известно като Blackout Challenge. Целта на въпросното предизвикателство е да успееш да се самозадушиш до припадане. И съответно да го заснемеш и качиш в социалната мрежа. Иначе не се брои.
Родителите на две момичета - на 8 и на 9 години, открити мъртви в домовете си през изминалата година, са завели дело срещу TikTok. Семействата съдят социалната мрежа, защото не е осигурила по никакъв начин ограничаване на разпространението на опасното предизвикателство. Напротив, алгоритъмът на платформата умишлено е продължавал да показва видеа с такова съдържание на децата.
Лалани Ерика Уолтън (8 години) от Тексас била запален фен на TikTok, като постоянно поствала свои видеа, в които пее и танцува. Надеждата ѝ била, че някаква част от съдържанието, което публикува, ще я направи известна в мрежата, пише Los Angeles Times.
В средата на юли 2021 г. семейството ѝ забелязало странни охлузвания по врата ѝ, за които момичето казало, че е получила вследствие на падане. Няколко дни по-късно Лалани била открита безжизнена в стаята си с въже около врата, опънато от леглото ѝ. Полицията иззела таблета и телефона на детето и после съобщили на родителите, че момичето е гледало постоянно видеа с предизвикателството за самозадушаване до припадък.
В иска, заведен от родителите ѝ, се казва: “Лалани вярваше, че ако изпълни това предизвикателство, ще стане известна. Но тя нямало никаква представа и разбиране за опасната същност на това, което TikTok я окуражавал да прави”.
9-годишната Ариани Джайлийн Аройо била открита от по-малкия си брат. Баща ѝ разказва как момчето слязло при него в мазето, където работел по нещо, и му казало, че сестра му не мърда. Когато бащата влязъл в стаята, видял момичето задушено с каишката на кучето.
Ариани стигнала до болницата, сложили я на командно дишане, но било прекалено късно, тъй като вече нямала никакви мозъчни функции.
“Продуктът TikTok и неговият алгоритъм са насочвали извънредно и неприемливо опасни предизвикателства и видеа към фийда на Ариани”, се казва още в подадения съдебен иск, “като са я окуражавали да участва в Blackout Challenge”.
Трагичните истории на двете малки момичета не са единствените. Найла Андерсън на 10 години е открита обесена, докато се опитвала да подражава на популярното съдържание. Нейната майка също е завела дело срещу TikTok.
Има и още деца на възраст между 10 и 14 години от Италия, Австралия и американските щати Колорадо и Оклахома, които са починали при подобни обстоятелства, докато са опитвали въпросното предизвикателство.
“Без съмнение от TikTok са знаели, че смъртоносното предизвикателство се разпространява в тяхното приложение и че алгоритъмът им е насочвал съдържание за Blackout Challenge към деца”, казват от Правния център за защита на жертвите на социалните мрежи. “Компанията е знаела или е трябвало да знае, че ако не предприеме незабавни сериозни мерки за спирането на разпространението на предизвикателството, резултатът ще е още повече наранени или мъртви потребители, и то деца”, добавят от организацията.
Преди време социалната мрежа отрича, че прословутото Blackout Challenge е TikTok тренд, като посочва, че и преди съществуването на тяхната платформа деца са умирали в т.нар. игра на задушаване. Пред Washington Post компанията казва, че хаштагът #BlackoutChallenge е блокиран в търсачката на платформата.
“Продължаваме да сме бдителни и ангажирани с безопасността на потребителите ни и незабавно ще предприемаме мерки по премахването на подобно съдържание, ако такова бъде открито”, казва говорителят на компанията.
"Къде сте, тиктокъри, че имам нещо да ви кажа". В този дух горе-долу е текстът "писмо" на Виолета Йорданова, която въпреки цялата си либералност и вродено човешко любопитство, не успява да разбера какъв, аджеба, е смисълът на платформа като TikTok и защо е толкова успешна. Да, поколенията и забавленията са различни. Но само това ли е?
Привет, тиктокъри!
Позитивен и усмихнат човек съм, който живее в непрестанно развиващия се глобален свят, широко отворена към всякакви новости в сферата на информационните технологи и интернет пространството.
Обичам миризмата на хартия, разлиствайки нова книга, но и не отричам удобството от четенето на книги онлайн. Обичам романтизма, нежните и стилистично подбрани слова в романите на Джейн Остин, но приемам и симпатизирам на циничността и дързостта, с които са пропити произведенията на Буковски.
Освен всичко това, с което егоцентрично представих себе си, съм и майка на 5-годишна дъщеря. За всеки един аспект на живота съм непреклонно толерантна и търсеща информация за всичко, което не разбирам и имам желание да опозная.
И ето, че дойде моментът, в който у мен се пробуди неистов порив да сваля приложението TikTok и да разбера, или поне да се опитам да проумея, защо е толкова популярно.
Свалих го и започнах да скролвам по екрана на телефона, без въобще да знам принципа, на който се зареждат кратките клипчета. Най-вероятно и никога няма да разбера. Съдържанието варираше от полуоблечени млади момичета, танцуващи под ритъма на поп-фолк хитове (и не само), до “хумористични” халтурно режисирани сценки, които на фона на моите 33 години и, бих казала приемливото ми чувство за хумор, бяха всичко друго, но не и смешни.
Тънката граница на хумора и премереността бе яростно потъпкана, размита и неглижирана в полза на кратковременните танци и “умения”, демонстрирани в TikTok.
Пред погледа ми се визуализираха безкрайно красиви млади момичета, обляни в различни филтъри на телефона и леко подпухнали от филърите в устните им, даващи различни съвети за минималното време, в което приложението им позволява да се изявят.
Повярвайте ми, като средноинтелигентен човек и сравнително либерална майка, започнах да си задавам фундаменталния въпрос, аз ли не разбирам променящия се свят, или светът не иска да кореспондира с моите възгледи за него.
Докато пиша тези редове, в съзнанието ми изниква картина на подрастващи, които гневно скандират: “Лелче, какво разбираш ти от TikTok?! Това е най-яката платформа!" Смело мога да заявя, че нищо “яко” не откривам, нито пък нещо градивно или обогатяващо човешкото съзнание.
Някъде прочетох, че таргет групата на TikTok били тийнейджърите. “Мили Боже, колко съм стара”, си казвам наум и ококорвам отново очи пред поредното лип синк предизвикателство.
По мое време, много преди ерата на социалните мрежи, драги тиктокъри, на това си му казвахме бездарност. Когато не можеш да пееш, плейбекът те издаваше. Имало и доза артистичност да си отваряш устата, казват запознати тиктокъри.
Според мен талантът е дар, който трябва да бъде споделян пред определена аудитория и на точното място. Талантът бива оценяван не с гледания и натискане на палче или сърчице, а с реално измерими критерии – адекватно жури на музикален или театрален конкурс, участия на истинска сцена, продадени албуми, ако щеш.
TikTok създава поле за изява на всеки, но това има ли стойност, градивно ли е?
Аз съм майка, която не е консервативна, но категорично няма да позволя на детето си да има досег до подобен тип платформи. Поне докато мога.
Човек, който го пуска упойката, може да каже или да направи какво ли не. За щастие, голяма част от тези неща са ужасно смешни и са сред любимите истории на интернет, затова се въртят до откат.
Една такава история се случва на милата Кендис, която тя споделя с приятелите си в TikTok. “Забравих, че съм родила цяло дете и съвсем сериозно помислих, че съмпругът ми е похитител.”
И всичко това след упойка за един изваден зъб. “Зъболекарската упойка наплаши децата ми за цял живот.”
Изглежда нейната упойка е сработила повече от добре, както пишат CafeMom.
Видеото е ужасно смешно. Кендис не помни, че е родила третото им дете. Разпознава другите две криво-ляво, но все пак пита мъжа си в несвяст откъде са се взели тези деца, а той убедително ѝ заявява, че ги е отвлякъл от една детска площадка и планира да ги продаде.
Кендис гледа точно като отровена, фъфли и продължава да не разбира какво става. Мъжът ѝ обаче услужливо ѝ “припомня”, че идеята за отвличането на децата била нейна.
“Кое мислиш, че ще ни докара най-много пари?”, пита съпругът ѝ, преди да добави: “Това беше твоя идея!”
Кендис обаче е желязна.
“Не съм отвлякла дете! Джейсън, не е възможно да съм отвлякла дете."
Но после добавя: “Макар че имаме само две…” И на този момент съпругът ѝ вече умира от смях.
Кендис посочва малката си дъщеря и отсича, че това дете не прилича на нея. Малката не изглежда много щастлива от този факт. Майка ѝ обаче продължава да се съмнява в произхода и на останалите деца. Посочва към момчето им и категорично отрича да е техен син: “Джейсън, това определено не е наше дете. Момче е!”
“Казвам ти, че ги събрах от една детска площадка!”, продължава Джейсън.
Видеото е гледано милиони пъти, а децата са добре и също са участвали в шегата. Уверението е от майка им, защото се оказва, че има много разтревожени потребители на социалната мрежа, на които никак не им е смешно.
“Забавното е, че децата ми бяха в шегата през цялото време. Вие виждате 59 секунди от целия запис. Няма как да отсъдите. А децата ми още ме молят да им го пускам пак и пак и да се смеем”, успокоява един от изказалите мнение от поста ѝ.
