Алтруистично сурогатство не включва финансово възнаграждение за бременността и раждането. В контекста на закона в Австралия например алтруистичното сурогатство се счита за етично по-приемливо в сравнение с комерсиалното сурогатство, както е в Америка.
Защо тези жени дават утробата си, за да износят бебето на непознати за без пари? Този въпрос си задава журналистът на The Guardian Клаудиана Бланко, единствената, допусната до ретрийта на сурогатни майки Surrogacy Sisterhood. Споделяме нейния репортаж тук:
Когато излязох от малката зала за пристигащи на летището в Хобарт, веднага забелязах човека, когото търся. Моят контакт от Surrogacy Sisterhood, Моли Дарси, стои на изхода, и е тежко бременна. Коремът ѝ не е единственият знак, по който да я позная – тя държеше ламиниран надпис с ярко розов шрифт. На него пише: Surrogates on Tour („Сурогатни на обиколка“).
Дарси е организатор и капитан на тазгодишния уикенд ретрийт на Surrogacy Sisterhood. От своето създаване през 2018 г. това е първият път, когато ежегодното събитие за сурогатни майки, минали и настоящи, се провежда в австралийския остров Тасмания.
„Много се радвам да заявя силно и гордо, че съм сурогатна майка“, казва Дарси.
Вече няколко седмици комуникирам с нея. Тя ми помогна да получа съгласието на останалите сурогатни майки да бъда първият журналист, допуснат на ретрийта за подкаст серията Secrets We Keep, посветена на индустрията за фертилитет.
Докато вървим към багажа ни, около дузина развълнувани сурогатни майки започват да пристигат за срещата. Повечето са пътували със сутрешни полети от Куинсланд и Виктория, а две са дошли чак от Западна Австралия и Нова Зеландия.
Веднага зоната около въртящите се ленти за багаж се изпълва с жени от всякакъв произход, на възраст между ранните 30 и късните 40 години – сред тях административни служители, учители, PR специалисти, предприемачи и юристи. Повечето вече се познават от предишни ретрийти или онлайн срещи.
„Не мисля, че има по-точна дума, която да го опише, освен сестринство“, казва адвокатът и бивша сурогатна майка, както и донор на яйцеклетки, Сара Джефорд. Тя е и една от основателките на Surrogacy Sisterhood Retreat.
„Имаме сурогатни майки, които в момента са бременни, някои току-що са родили, други все още не са преминали през процеса, и споделяме всички аспекти от този етап – от положителните до трудните и негативните преживявания. Всичко е добре дошло“, казва тя.
В Австралия разрешената форма на сурогатство е единствено алтруистична (без заплащане) – тя е рядка и строго регулирана. Всяка година има между 130 и 150 алтруистични раждания в страната, като около 80% от тях са между членове на семейството или приятели, а 20% са между непознати. Законите се различават с тези в щатите, но родителите в Австралия не могат да плащат на сурогатна майка за износване на бебето или да обявяват, че търсят такава.
Поради строгата регулация, хората, търсещи сурогатна майка, и тези, които искат да станат такива, се обръщат към неформални структури – най-значимата е затворена Facebook група, където бъдещи родители и кандидати за сурогатство публикуват снимки, представяния и квалификации. След това заинтересованите страни си пишат онлайн, надявайки се да се харесат и разберат.
Докато се отправяме към ферма в Ботуел, на час път от Хобарт, където се провежда ретрийтът, Дарси залепя табели Surrogacy Express на всяка кола – също с ярко розов шрифт.
Дарси се сблъсква със сурогатството, работейки в инвитро клиника. Тя се впечатлява от концепцията, след като свидетелства първите сурогатни майки в Тасмания след легализирането на сурогатството в Австралия през 2012 г.
„Толкова дълбоко съчувствах на хората, които не можеха да имат дете, знаейки, че винаги съм искала семейство. Наистина мислех, че може би мога да бъда сурогатна майка. Чувствах, че това е нещо, което мога да направя.“
„Когато забременях с първото си дете толкова лесно, си помислих: „Уау, наистина мога да помогна на някой друг.“ А когато бях бременна с второто си дете, започнах да изследвам как да стана сурогатна майка.“ Дарси открива австралийската група за сурогатство във Facebook. Среща няколко двойки, но без успех. После се свързва с еднополова двойка. „Просто ми харесаха. След разговори онлайн, когато ги срещнах на живо, се разбрахме чудесно.“ В момента тя износва второто бебе на същата двойка.
През уикенда програмата включва разговори край камината, хапване, разходки сред природата, йога и творчество. Всички дейности са по избор. Част от групата от Куинсланд отива на разходка, докато други избират йога класове. През цялото време се водят дълбоки и откровени разговори за женствеността и майчинството. От ежедневни въпроси за родителството до сърцераздирателни истории за бременността: дребни недоразумения, разочарования от отношения с партньори или с родителите на бебето, до подробни описания на медицински процедури.
Но темата, която доминира, е бременността и как тя е повлияла на всяка сурогатна майка. Дори и при най-доброто стечение на обстоятелствата, бременността натоварва физически и психически, затова питам: „Защо преминават през всичко това за друг човек?“
Жените отговарят, че искат да помогнат на другите да създадат семейство. Но това не е единствената причина – друга силна мотивация е чувството на вътрешна празнота.
Сара Джефорд например, след тежко инвитро преживяване, решава да стане сурогатна майка и донор на яйцеклетки. Когато вече е майка на две деца, усеща желание да изживее още една бременност, без да отглежда детето. Тя описва това чувство като „лудост по бебето“.
Някои сурогатни майки, след раждането на собствените си деца, усещат това чувство на празнота. Макар семейството им да е пълно, те искат да преживеят бременността и раждането отново и започват да изследват как да станат сурогатни майки.
Бременността и раждането не са безплатни. В Австралия, въпреки че плащането за сурогатство е незаконно, бъдещите родители трябва да покрият „разумни разходи“ на сурогатната майка – медицински прегледи, дрехи за бременни и пропуснати доходи.
„Но тук възниква въпросът – какво е разумно? За единия е едно, за другия – друго“, обяснява Джефорд. „Повечето сурогатни майки използват собствени средства, не защото родителите са скъперници, а защото сме хора.
През декември миналата година федералното правителство обяви преглед на австралийските закони за сурогатство с цел хармонизиране на законодателството в страната. Джефорд е против платеното сурогатство, но вече подкрепя модел, при който сурогатната майка получава определено възнаграждение.
„Преди смятах, че когато слагаме пари в сурогатството, превръщаме в стока жените и децата. Сега казвам, че не всичко е само черно или бяло, а има много нюанси“, добавя тя.
Когато в Австралия са създавани законите за сурогатството, политиците са избрали модел на алтруистично сурогатство, тъй като той често се смята за етично по-добър от комерсиалното сурогатство, което е уязвимо към трафика на хора и експлоатацията.
Джефорд отдавна е против платеното сурогатство, но напоследък започва да подкрепя модел на компенсирано сурогатство, при който сурогатните майки могат да получават някаква сума пари.
„Тази жена идва и казва: „Ще го направя безплатно“. Аз не давам правни съвети безплатно, а инвитро клиниката не предоставя безплатно лечение. Защо смятаме, че тя трябва да работи безплатно за това, което прави?“
В Австралия, преди бъдещите родители и сурогатните майки да могат легално да преминат през сурогатство, те трябва да участват в различни консултативни сесии, за да се уверят, че са емоционално подготвени, че процесът е съгласуван и няма експлоатация.
По време на тези сесии бъдещите родители и сурогатните майки обсъждат трудни въпроси като автономията върху тялото, какво се случва, ако нещо се обърка по време на бременността, какво се прави при признаци на генетични аномалии в ембриона или при усложнения, които могат да застрашат живота на сурогатната майка. Целта е да се поставят очакванията предварително, за да се избегнат проблеми след раждането на бебето. Въпреки всички предпазни мерки понякога нещата се объркват. На ретрийта сурогатните майки споделят ужасни истории.
Имало е случай, когато сурогатната майка и бъдещите родители са се скарали и не са разговаряли до няколко дни преди раждането. В друг случай бъдещите родители не се появили в деня на раждането, оставяйки сурогатната майка и семейството ѝ да се грижат за бебето няколко дни, което било стресиращо.
Имало е и по-сериозни случаи, стигнали до съда – един, при който сурогатната майка избягала с бебето, и друг, при който отказала да предаде детето и да се съгласи с родителския акт, законов документ, който прехвърля родителството от родителите по раждане (обикновено сурогатната майка и партньорът ѝ) на бъдещите родители. В двата случая съдът постановил в полза на бъдещите родители, след като се доказало, че става въпрос за сурогатно споразумение.
Още не сме свършили, скрол надолу
Въпреки тези случаи по-голямата част от сурогатните споразумения се реализират успешно. Сурогатните майки на ретрийта – като Дарси – споделят, че животът им е обогатен от този опит.
„Беше прекрасно да наблюдавам как се създава това модерно семейство и да видя цялата любов, която е въвлечена в него“, казва тя.
