Има какво ли не в живота на настоящите тийнейджъри и очевидно sadfishing-ът е едно от тях. Но какво по дяволите е това и защо трябва да ни интересува? Разказват от Parents.
Социалните медии често са неразделна част от живота на тийнейджърите. Но това, което някога е било лесен начин за поддържане на връзка с приятелите и семейството, сега се е превърнало в среда, в която разграничаването на истинското от фалшивото на фона на тревожните тенденции става все по-трудно.
Сред тенденциите, които предизвикват тревога, е т.нар. „лов на съчувствие“ (sadfishing), която е на мода, особено сред тийнейджърите. Терминът, който изследователи дефинират в Journal of American College Health през 2021 г., се отнася до потребители на социални медии, които „преувеличават емоционалното си състояние онлайн, за да предизвикат съчувствие“. Това може да е под формата на тъжна снимка, зловещ цитат или съвсем неясен пост.
Журналистката Ребека Рийд въвежда термина през 2019 г. след съмнителен пост в Instagram на Кендъл Дженър. В поста риалити звездата се оплаква от своята „изтощителна борба“ с акнето и получава огромно съчувствие от последователите си. По-късно обаче става ясно, че постът ѝ е бил просто сложна маркетингова схема за партньорството ѝ в областта на грижата за кожата с Proactiv, а Рийд определя поведението ѝ като sadfishing.
Може би всички сме виновни, че от време на време публикуваме нещо, което ни представя като уязвими и емоционални в социалните мрежи. Това по принцип не е лошо. Но прекомерното публикуване може да е признак за по-голям проблем с психичното здраве на тийнейджърите или пък е зов за помощ.
Експертите казват, че sadfishing-ът вероятно се дължи на факта, че детето или тийнейджърът се бори с нещо и иска да сподели с другите. В тези случаи то често не смята, че има човек, с когото да се чувства комфортно, за да сподели проблемите си, затова се обръща към социалните медии.
„Подобно поведение означава, че децата се чувстват емоционално изолирани от връстници и членове на семейството и нямат отдушник, за да изразят разочарованията си“, обяснява д-р Лиз Нисим-Матеис, от Ливингстън, Ню Джърси. „Изглежда като търсене на внимание и понякога е така, но не мисля, че се случва, ако човек се чувства доволен и щастлив.“
Проучване от 2023 г., публикувано в списанието BMC Psychology, установява, че тийнейджърите, които участват в sadfishing, проявяват признаци на тревожност и депресия, а ниската социална подкрепа е голям фактор за това.
Изследователите също така установяват, че момчетата съобщават за „по-високи склонности към sadfishing“ в сравнение с момичетата на 12-годишна възраст, но тенденцията намалява с напредването на възрастта. При момичетата тенденцията се засилва с възрастта.
Друго по-ново проучване показва, че „тъгуването“ се проявява при тези, които имат проблеми със справянето със сложни проблеми или използват социалните медии в нетрезво състояние.
Изследването също така установява, че хората с поведение, насочено към привличане на вниманието поради личностно разстройство, са склонни да се чувства тъжни по-често.
„Ловът на съчувствие предизвиква отговор или реакция“, обяснява психоложката Рина Б. Пател. „Макар и да не е задължително да е искрена, всеки вид реакция може да осигури мимолетен приток на допамин, идващ от вниманието, което тийнейджърът получава след емоционално натоварен пост.“
Ако не сте сигурни дали имате тийнейджър, който „лови съчувствие“, експертите съветват да следите за модел на емоционални постове, в които се говори за лични проблеми или които предизвикват чувство на тъга.
Противоречивото поведение е друг признак, който може да показва sadfishing, при който онлайн присъствието или публикациите на детето не съответстват на поведението му в реалния живот.
Изследователите установяват, че в повечето случаи отговорите на публикациите на „тъгуващите“ са положителни и подкрепящи. Но в някои случаи има и негативни коментари, които могат да доведат до увеличаване на стреса или тревожността.
„Напоследък се появиха много новини за социалните медии и връзката им с психичното здраве, особено при децата и тийнейджърите“, обяснява д-р Пател. Тя казва, че използването на социалните медии на мястото на установяването на дълбоки и смислени взаимоотношения в реалния свят също може да създаде опасно усещане за изолация и откъснатост.
Когато става въпрос за емоционални публикации в социалните медии, е важно да говорите и да общувате с децата си за нещата, които мислят и чувстват. Д-р Нисим-Матеис съветва родителите да не посочват притеснителния пост, тъй като това може да предизвика гняв или смущение.
„Можете да кажете нещо от сорта: „Виждам, че си наранен. Тук съм, за да те изслушам, ако има нещо, което ти хрумва и за което искаш да поговорим“, казва тя и допълва, че може и да предложите нови идеи, които да помогнат, за да се реши проблемът.
Д-р Пател обяснява, че е доказано, че засилването на общуването лице в лице и ограничаването на времето, прекарано пред екрана, имат положителен ефект върху тийнейджърите и тяхното психично здраве.
Още не сме свършили, скрол надолу
Съществуват предупредителни знаци, на които трябва да се обърне внимание, защото въпросните публикации надхвърлят границите на sadfishing-а:
В подобни случаи е изключително важно да потърсите помощ.
Източник: Parents.com
