fbpx

Днес в рубриката „Жените могат всичко“ ви представяме великолепната Кристина Шишкова - майка, за която нощният живот не само не е мираж, тя ври и кипи в него, разбира се, защото това ѝ е работата.

Като PR на един от най-култовите столични (и морски клубове) Bedroom, работното време на Кристина включва не само нощни смени, а една непрестанна позитивна нагласа и добронамереност към поведението и изискванията на гостите, които освен VIP, са и СИП, както решихме да наречем онези чудесни хора, които просто искат да се отдадат на Свободно Избираемо Парти без да се интересуват от етикетите, които повечето заведения носят.

Кристина е завършила специалност международни икономически отношения и въпреки че в 4 курс вече е бременна, записва и магистратура по финанси. След „отпуска“ по майчинство дълго време работи като фитнес инструктор, а днес се грижи за имиджа и добрата атмосфера в Bedroom. Най-голяма енергия обаче отделя на своето 10-годишно момче, а извън кадрите, на които ще я видите по-долу, предпочита да прекарва времето си далеч от парти шума, с книга или в планината.

– Кристина, разкажете ни как се озовахте в Bedroom и какво точно представлява позицията PR на нощен клуб?

Работата ми тук започна с раздялата с мъжа ми. Всичко стана много бързо, взех решение да продължа живота си сама с детето в рамките на 24 часа, тъй като бях натрупала негативи към връзката си, с които знаех, че повече не мога да живея. В същото време си давах ясна сметка, че веднага трябва да си намеря работа, която да ми носи стабилен доход. Приятелка съм с управителя на Bedroom от много време. Той е прекрасен, много сърцат човек! И след като му казах, че ми трябва работа, той ми подаде ръка. Назначи ме на тази позиция с думите, че вярва в таланта ми да печеля хората около себе си, в това, че мога да бъда посредник между различните хора, които посещават клуба.

– Чакайте, чакайте – какви са тези различни хора? Ние защо си мислехме, че само VIP могат да припарят до там?

Именно това е част от работата ми – да разчупя този стереотип. Bedroom има поне две страни и едната от тях наистина са т.нар. VIP гости. Другата обаче са многоцветните парти хора, които идват да се забавляват без предварителна нагласа към публичния имидж на мястото и всеки път създават уникална атмосфера. И моята работа е да туширам контраста между двете „класи“, да създам непосредствена атмосфера, в която всеки да се чувства комфортно – независимо дали е тук, за да бъде обслужен като много важна личност, или за да се забавлява до дупка, общувайки с „не толкова важни“ личности. Това включва не само комуникация на място, но и стратегическо управление на съдържание в социалните мрежи, копирайтинг, организиране на събития и изобщо – всички видове дейности, които да накарат хората да се чувстват добре дошли в Bedroom.

– Дайте ни сега пример за VIP, преди да продължим нататък?

Веднага ми хрумва едно име – Мария Силвестър. С уговорката, че не е задължително да е била наш супер взискателен гост, за да я посочвам. Просто харесвам тази жена, надявайки се да постигна поне една трета от нейния капацитет и несломим дух. Имам чувството, че тя може да се ангажира с 50 неща едновременно, без това да ѝ пречи да е винаги усмихната, супер адаптивна и в същото време е страхотна майка.

– Вие как съчетавате майчинството с работата в нощен клуб? Колко пъти седмично всъщност имате нощни смени?

Поне 4 пъти. И в тези случаи синът ми остава при баща си. Но тъй като за момента определям работата си по-скоро като зареждаща, отколкото за изтощаваща, бих казала, че тя ми позволява да се грижа достатъчно добре за детето си. То е със специални образователни потребности и изисква допълнителни грижи и отдаденост, които на този момент успявам да му дам.

– На нечия друга помощ разчитате ли?

Не. Нито на материална, нито на логистична и всякаква друга. Аз съм дете на разведени родители. Докато синът ми беше много малък, можех да разчитам на помощта на майка ми, но тя вече е достатъчно възрастна, за да продължа да я включвам във все повечето процеси, свързани с детето. Баща ми почина. Така че в момента съм работеща майка, която се грижи сама за детето си в по-голяма част от времето. Благодарна съм за психиката, която имам, защото не виждам какво друго ми помага да минавам през всички ситуации, с които се сблъсквам.

– Откъде я имате тази психика?

Мисля, че огромна роля играе спортът. Спортувам още от дете, 7 години съм играла баскетбол - и това ме е научило на екипна борба, на комуникация, на уважение към другия. Вярвам, че спортът изгражда инстинкта да помогнеш на човека до теб, когато той не може да се справи с нещо, учи те на дисциплина, дава ти самочувствие и сила. Сега продължавам с редовни тренировки във фитнеса и казвам редовни не заради идеята да поддържаш приятна за окото на „публиката“ фигура, а заради това, че рутинната физическата активност калява духа и характера ти, помага ти да се справяш с вътрешните си битки, да подреждаш дните си и да продължаваш напред дори когато ти е най-трудно.

– След тези думи, ни иде да ви попитаме къде е мъжът в семейството? По принцип.

Моят бивш мъж, например, разбра, че има син в момента, в който се разделихме. Мисля, че това е проблем при много голяма част от двойките. Мъжете заемат позата, че ги няма по 12 часа на ден, защото издържат семейството. Докато през това време жените СА семейството.
По принцип мъжете все повече се превръщат в по-слабия пол - опитват се всячески да избягат от отговорност, а когато срещнат трудности във връзката си, сменят не нагласата и поведението си, сменят жената. Разбира се, това го има и при жените, но мисля, че много по-често при мъжете се вижда неспособността да направят компромис и да продължат напред, запазвайки човека до себе си. На този фон жените се заемаме с много повече дейности и ставаме все по-отговорни. И уверени.

– А как присъстват мъжете в ролята си на бащи?

Може би заради това, че бях лишена от грижите на баща ми от много ранна детска възраст, вярвам, че бащата е онази силна фигура, която трябва да даде подкрепа, когато детето се чувства слабо и изгубено. Защото майката е заета с това хем да даде цялата любов на детето, хем да обгрижи целия бит. И тази сила, тази опора, че детето може да се справи с всичко я дава бащата. Поне според мен е така.

– Ако срещнете мъж, с когото изградите толкова силни отношения, които биха ви позволили да не работите, ще си го позволите ли?

О, не. Не. Смисълът на партньорството е във взаимната подкрепа, в това, като паднеш, да има някой до теб, който да ти каже „Хайде, ставай!“, а не „О, милата…“. Освен това тази работа ми позволява да развия опит във всевъзможни дигитални и комуникационни сфери и да съм спокойна за доходите си в бъдеще, за това, че ще мога да се грижа за сина си така, както аз съм искала за мен да се грижат като дете.

– Успявате ли да си почивате?

Успявам понякога да се „откъсна“. Когато не съм на работа, съм по-скоро интровертна, бягам от шумните компании и места, зареждам се, като остана сама със себе си и сина си, с книга или разходка в планината. Нямам пороците на нощния живот – не пуша и пия само когато се налага да се поздравя със специални гости на клуба, защото иначе не знам как бих ставала сутрин, за да свърша родителските задължения и останалата част от работата си.

– Е, все един порок трябва да имате?

Да, всяка неделя съм на зърнена диета – ям каквото зърна. През седмицата внимавам да се храня здравословно – зеленчуци, риба, десерт – само ако е сусамен... Но неделята е ден за грях, в който ям абсолютно всичко, което видя - пица, паста, сладолед, торти…

– Кое е черешката на тортата в работата ви?

Доволните и усмихнати хора. Удовлетворява ме възможността да създавам атмосфера, в която да се почувстваш добре независимо от това колко можеш да похарчиш. Вярвам, че благополучието на човек идва не отвън, а отвътре. Зареждам се от чуждото щастие.

Ангелина Ангелова е от хората, които са си мечтали нито един работен ден да не си прилича с вчерашния, и животът я е възнаградил именно със здраво бачкане.

Тя е на 30 години, завършила е "Пространствен дизайн" във Варненския университет "Черноризец Храбър", има магистратура "Начална педагогика" към Софийския университет, а после е продължила образованието си с магистърска програма по "Журналистика, продуцентство и финанси" във Висшето училище по застраховане и финанси.

Била е учителка, репортер, редактор, автор е на романа "Последен залог", а в момента е директор PR и комуникации на туристическия холдинг Victoria Group и административен директор на благотворителното сдружение “Маринела“. Справя се с отглеждането на сина си сама.

Днес Ангелина ни гостува в рубриката „Жените могат всичко“, за да ни разкаже за професията си и за това какво е да си общуваш корпоративно и не толкова със световноизвестни барабанисти, за оперативките на тема „страх ли ги е мъжете от самостоятелни жени“ и за да даде кураж на всички, които са избрали същия път.

- Как въобще се стига на тази възраст до това място? Може би ще трябва да ни разкажете малко повече за предишния си опит и какви сте ги вършила, преди да заприпкате по мокета на хотел Маринела.

- Първата ми „работа“, докато бях студентка по дизайн, бе продавач-консултант в магазин за диаманти в търговски център във Варна. После станах помощник-управител. Кариерата ми в сферата на диамантите приключи, след като се преместих в София. Родих сина си Георги (Гогата) и по време на майчинството се „разписах“ – получиха се два романа. Записах и магистратура по педагогика в Софийския университет. Така се случи, че почти веднага ме поканиха да преподавам по заместване в едно училище в квартал „Дружба“ – имах 25 деца в класа и им преподавах по ВСИЧКО, включително и по физкултура (а съм абсолютно дърво). Това продължи около половин година и беше позитивен професионален опит в живота ми, но заплатата на българските учители е обидно ниска. Усещах, че този романтичен период ще приключи бързо, а и все още, за ужас на околните, продължаваше да ми се „учи“ още нещо.

Тогава съдбата „удари“ решаващо рамо и получих предложение да издам криминалния си роман. С парите от продажбата на правата му записах „Журналистика, продуцентство и финанси“ и няколко месеца след началото на магистратурата ме изпратиха на стаж в bTV, където се запознах с великата Марта Евтимова, която видя качества у мен и ме назначи на работа. След това работих и в продукцията Big/VIP brother. За известен период бях главен редактор на списание Hello.

Преди около две години получих предложение от Маринела Арабаджиева да заема длъжността Административен директор на благотоворителната ѝ организация Сдружение „Маринела“. С времето изградихме силно доверие помежду си и преди година оглавих и PR отдела на холдинг Victoria Group. Както се разбира – не се страхувам от предизвикателства, напротив. Но не се лишавам и от голямата си любов – писането. От три години съм автор в любимото ми списание L`Еuropeo, а от около половин година правя и интервюта за мъжкото списание Playboy.

- Тъй като работите в хотел, и то огромен, длъжна сте да ни разкажете някоя смешна история от работата си.

- В по-голямата си част моята работа е строго конфиденциална и отговорна, но мисля, че мога да разкажа една случка, за която винаги ще се сещам с усмивка. В нашия хотел често спят световни звезди – актьори, музикални изпълнители, спортисти. Предстоеше концерт на Foreigner – любимата на поколения група, включително най-любимата на баща ми. Преди да дойдат с асистентката ми поровихме за техни снимки, за да можем да ги разпознаем. Не се случва често да имаш честта да посрещаш банда, продала над 80 милиона албума.

Не успях да отида на концерта, защото детето ми имаше температура. На следващия ден предстоеше да ги изпращаме и реших лично да ги помоля да ги снимаме. Слезе вокалистът и каза, че няма проблем, само да се съберат всички. Започнаха да слизат един по един и аз търпеливо си чаках - трябваше да се съберат шестима. По едно време до мен се доближи човек с бейзболна шапка и ми казва „Hello”. Усмихнах се КОРПОРАТИВНО и се върнах на „дебненето“. Оставаха 5 минути до тяхното заминаване и бях доста напрегната, че „шестият“ ще слезе твърде късно и няма да се справя със задачата.

Човекът с шапката продължаваше да стои до мен. Преместих малко встрани, но той отново реши да ме заговори. Интересуваше се дали работя в хотела, аз потвърдих и той продължи с въпроса дали съм била на концерта снощи. Вгледах се в странника и установих, че това е Chris Fraizer – един от най-добрите световни барабанисти, бивш член на Whitesnake и oчевидно настоящ такъв от Foreigner. Окопитих се бързо и така се заговорихме, че се наложи шофьорът на колата да ни прекъсне, защото бе станало време групата да тръгва. Успяхме да направим снимката, а Chris ми подари една от палките си и каза да я дам на Гоги. Това е веселата страна на моята работа.

- Освен позицията, която заемате, знаем, че гледате детето си сама. Как се справяте с това предизвикателство?

- Истината е, че Гоги добре познава работното ми място, и съм го взимала доста често след училище при мен на работа, когато е имало нещо за довършване. Или пък, когато е имал лека настинка, съм предпочитала да не го пускам сред други деца и пак е бил около мен в офиса. Той си има скицник и моливи и обича да идва, защото колегите му се радват – кое дете не обича да е център на внимание? Нашите баби живеят на морето – моята майка е във Варна, а майката на бащата на Гоги е в Созопол – и на тяхната помощ може да се разчита в определени периоди през зимата. Татко му също отсъства често, но когато е тук, Гоги прекарва някои от уикендите с него. Кръстницата му Цвети, която ние страшно много обичаме, също ми е помагала в някои вечери, в които има събитие, на което трябва да присъствам. Никога не съм прибягвала до услуги на гледачки, но не съдя майките, които са намерили своя човек.

- „Образцова“ майка ли сте или все пак си позволявате иху-аху от време на време? На тази възраст човек все още му се весели. Ние вече сме малко попреуморени.

- Станах майка значително рано (на 22 години) и доста време посветих на студентство и здраво бачкане. Детето вече поотрасна и се случва да излизам вечер, но по-често заради работни ангажименти. С приятелите се събирам на вечери, на които взимам и Гогата. Той обича да излиза с мен навън.

- Смятате ли, че мъжете ги е страх от силни жени, които искат да зависят само от себе си?

- Често имаме ”оперативки“ по този въпрос с моите приятели. Вярвам, че всеки интелигентен мъж би желал да общува с интересни жени, като под „интересни“ далеч нямам предвид стил на обличане или прическа. Визирам жена с житейски опит, със свой поглед и начин за справяне с живота. Мен като ме пита някой непознат с какво се занимавам или какво съм учила, понякога виждам как срещу мен се повдигат вежди и някъде там съм срутила нечия неправилна първа преценка. Но това е и част от статуквото, което желаем да разбием, нали така? Че жените, които се „справят“ с живота и бачкат много, също биха могли да бъдат добре поддържани. В заключение ще кажа – неинтелигентните мъже се страхуват от силни жени.

- Дайте няколко истински и практични съвети на момичетата, които мечтаят да имат вашата професия.

- Със сигурност се иска издръжливост на стрес и висока доза парламентаризъм. Щастлива съм да имам възможност да работя по различни видове проекти – от организация на Седмица на модата до провеждане на Световно първенство за незрящи шахматисти. Хотелът бе и официален домакин на Европредседателството – това бе огромно предизвикателство и екипът ни се справи зашеметяващо! Мечтата ми като тийнейджър бе никога работните ми дни да не си приличат един с друг – е, сега мога да кажа, че това се сбъдна!

- Налага ли ви се да жертвате нещо, за да работите това, което работите?

- За съжаление, виждам родителите си все по-рядко, но това е свързано и с факта, че Гоги стана ученик и пътуванията ни до Варна са съсредоточени около неговите ваканции. С годините истински близките ми хора видяха, че когато имам възможност, реабилитирам пропуснатите ни моменти и наваксваме. Моят работодател винаги е бил окей с това да отсъствам от офиса, за да отида на важни за детето концерт, мач или да го заведа на лекар, когато е имало нужда. За това нямам никакво право да мрънкам.

- Посъветвайте и мъжете как да подкрепят една жена, за да постигне тя истинския си потенциал. Трябва ли да могат да готвят, да мият пода или да изслушват вечер половинката си, докато тя пие вино, яде домашни сладки и се оплаква?

- Имам приятелки, чиито партньори много ги подкрепят, и съм благодарна, че има такива мъже. Най-вярната ми приятелка Младена е на 28, офталмолог, докторант, с прекрасно дете на годинка и половина, преподава в Медицинския университет на студенти и е наистина супержена! Но мъжът ѝ Слав е плътно до нея и ѝ помага с детето и с домакинството, защото е разбрал, че кариерата ѝ е важна за нея, и най-вече, че ѝ е призвание. Няма как да не се възхищавам на подобно партньорство.

Но за мен всичко това е възможно да се случи само на интелигентни и развити в своята сфера личности. Когато единият от партньорите е нереализиран, обикновено се случват конфликтите, неразбирателствата и поставянето на ограничения.

- Имате ли си хоби? Като например да строите кораби от кибритени клечки. Или … кой, по дяволите, има време за хоби?

- Хобито ми е свързано с голямата ми любов – писането. Когато не съм ангажирана с PR или дейностите по благотворителното сдружение, сядам и пиша темата си за L'Europeo или планувам интервютата си за Playboy.

- Има ли нещо у хората, което искрено ненавиждате?

- Не обичам дребнави и жестоки хора, не обичам и страхливи души. Всичко останало мога да приема.

- А нещо, което безкрайно много обичате?

- Детето (разбира се), гордостта в очите на родителите ми, когато им дам повод, и работата си.

- Тъй като сме се събрали жени, кажете ни кой е любимият ви актьор, любима книга, любима група или изпълнител?

- Актьорът е Венсан Касел; книгите - „Шантарам“, „Дневникът на Ане Франк“ и „Таралежите се раждат без бодли“. В момента съм на класическа музикална вълна – препоръчвам един съвременен руски композитор – Евгени Гринко. Мисля, че ще успея да му организирам концерт догодина. Ако ви харесва, ще ви поканя!

- Отделете няколко думи, за да дадете кураж на майките, които сами гледат децата си.

- Най-доброто, което можем да направим за децата си, е да сме добър пример и да се постараем да им създадем уют (като това невинаги означава да живеем с друг човек). Да им отделяме повече внимание, за да се чувстват забелязани и значими, да ги изслушваме, защото понякога проблемите, които ги мъчат, са нищожни – и можем да разсеем тъмните сенки на страх в сърчицата им дори с един разговор.

Да се стараем да бъдем приятели с тях, защото всъщност времето се движи демонично бързо и най-много горчат пропуснатите мигове. Аз бях много боязлива и притеснителна като дете и майка ми винаги ми е давала кураж, нейната прегръдка ми е била най-силната защита от всякакви тревоги. И до ден-днешен е така. Мамо, обичам те!

Днес в рубриката ни „Жените могат всичко“ представяме една жена, която прави... каквото си иска! Тя се зове Ружа Загорска и вече 18 години се занимава с връзки с обществеността и комуникации, изпълнителен директор е на Site Media, ръководи млад екип и истински обича това, с което се занимава. Може и 25 часа на ден да работи, но е щастлива, че има възможност да работи за клиенти и проекти, които харесва и в които истински вярва. Вижте какво разказа тя за себе си и какви съвети дава на тези, които търсят своя път в комуникационния сектор, а и като цяло в живота.

------

Името или както се казваше навремето в чатовете asl, pls.

Ружа. Никога не съм имала нито прякор, нито галено име.

Разкажете на накратко за заниманието си. Какво работите, какво ръководите? През ум не ни минава, че не ръководите нещо.

Ако мога да обобщя – правя каквото си искам! Наистина за мен е много важно да харесвам и да вярвам в това, което правя. Смятам, че това е много важно и за бранша, в който работя – комуникациите. Затова съм изключително щастлива, че имам възможността да работя за клиенти и проекти, които харесвам и в които истински вярвам. Аз съм доста прагматичен човек и винаги искам да имам отговор на въпроса „Защо“, дори и той да е „Просто защото искам“.

Вече близо 18 години се занимавам с връзки с обществеността и комуникации. А в момента ръководя екип от много готини млади хора, които имат страхотен потенциал и вярвам им предстои много успешно бъдеще като ПР специалисти. И, разбира се, се надявам аз да им помогна да се развият максимално добре.

А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо последващото развитие на човека.

Е, и моят случай е такъв! Имам доста дипломи и непрекъснато продължавам да се развивам и да уча, но когато някой ме попита къде съм учила, винаги първо-сигналният отговор е „Аз съм СМГ-ейка!“. Това никога няма да се промени, защото наистина вярвам, че в този период един човек се развива най-много и знам колко много аз съм получила от гимназията. Най-вече, защото ме научи да мисля!

А иначе, аз съм финансист по образование със специализация „Банково дело“. Имам следдипломна квалификация „Маркетинг и комуникации“ и куп други специализации в областта на „Управление на проекти“. А следващото, което искам да уча, е „Управление на иновации“, но не знам кога ще намеря време и за това.

Разкажете за един свой ден. Излизате ли лакирана и фризирана от вкъщи или нахлузвате маратонки?

Уф, това с лака и фризурите хич не е моето амплоа. Но виж маратонките – да! Денят ми е доста динамичен, но по-скоро в посока на управление и изпълнение на множество различни задачи, отколкото като движение. А за да наваксам с движението сутрин започвам с йога, след което отварям компютъра. Към 9:00 започва да звъни и телефонът и не спира поне до 19:00. Средно на ден провеждам над 40 разговора. А когато не говоря по телефона, в повечето случаи отговарям на имейли. Затова много често определям себе си като оператор на имейл. До същинската ми работа, която се състои в планиране и създаването на комуникационни стратегии, успявам да стигна чак след 19:00 и затварям компютъра в 23:00 най-рано. Това е едно доста опростено описание на моето ежедневие и може би на някой ще му прозвучи скучно, но уверявам ви никак не е. Има много динамика, много предизвикателства и ти дава възможност да срещнеш уникални хора.

Разкажете за добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея.

Обичам свободата, която имам. Обичам това, че ми дава възможност да развивам дори и най-лудите си идеи. Но най-много обичам хората, с които ме среща. Уникалното в нашата работа е, че всеки ден, непрекъснато общуваш с нови хора. За мен няма наистина нищо по-вълнуващо от това да срещна толкова широка палитра от различни хора, с техните характери, с техните истории и с техните мечти.

Разкажете за лошите страни. Не може да няма такива.

Всеки, който избере да се развива в сферата на комуникациите, трябва да е готов да работи 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Трябва бързо да се научи да работи и в движение, и на път, и по време на почивка и да превърне работата в част от ежедневието си. И затова е толкова важно истински да харесваме това, което правим.

Трудно ли е да си жена в някои професии? Подценявали ли са Ви някога? Гледали ли са ви като „женичка“ – с пренебрежение?

Във всяка професия, във всеки бизнес, във всеки проект има трудности. Те са част от играта и без тях няма да има и успехи. Но не бих казала, че трудностите, които съм срещала, са били продиктувани от това, че съм жена. Напротив, смятам, че жените даже по-лесно се справят с трудностите. По-лесно управляват по няколко проекта едновременно, по-ефективно комуникират, по-успешно намират изход при конфликт. Но пък за сметка на това мъжете са по-смели, по-решителни и поемат по-големи рискове. А както знаем, по-големият риск дава шанс за по-големите печалби. Според мен това са причините мъжете да са по-печеливши, а жените по-стабилни.

Случвало ми се е да ме подценяват, но не смятам, че причината за това е бил фактът, че съм жена. Но да те подценяват не е лошо, защото ти дава шанс да изненадаш опонента с много повече от това, което той очаква. А това определено е предимство.

Дайте съвет към момичетата, които сега започват да работят в рекламата и PR – a.

Съветът ми към всички млади хора, които тепърва избират в каква сфера да се развиват, е да стажуват. Не да се стремят и да искат веднага да започнат да работят, а да си отделят време и да направят колкото може повече стажове в различни компании, различни сектори и различни професии. А след това да решат кое най-много им допада и да насочат усилията си в тази посока. Това е безценно и наистина ще ви е много полезно, за да изберете професията, която най-много ви харесва и ще ви кара да очаквате всеки нов ден и всяко ново предизвикателство с нетърпение.

Три качества, които свързвате с успеха.

Мислете! Задавайте въпроси и търсете отговори. Това е пътят към успеха. Не се страхувайте да спрете да се огледате и ако видите, че сте в грешната посока, да се обърнете и да тръгнете в правилната. Дефинирайте ясни и измерими цели, така ще ви е по-лесно да се фокусирате върху тях. И най-важното – никога не правете нещо, ако нямате отговор на въпроса „Защо?“.

На второ място, за да си успешен трябва да не преставаш да учиш. Всеки ден трябва да се развиваш и да не спираш да надграждаш умения си и да усвояваш нови, да обогатяваш знанията си и да придобиваш нови.

И на трето място трябва да можеш да управляваш ефективно времето си. Това е най-критичният ресурс, който не можеш да закупиш или да заемеш от банката. И единственият, който не можеш да си върнеш след изчерпването му.

Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с професионалните предизвикателства.

Спокойствие! За да бъде един човек успешен с работата си, той трябва да намира спокойствие вкъщи. И това не важи само за жените.

И тъй като сме жени и сме се събрали, не мога да не ви попитам за любимия ви певец, любимия ви филм, актьор и книга.

Като типичен представител на зодия Близнаци не бих могла да определя само по един фаворит. Ще се опитам да ги сведа до три. Певци: Стинг, Роби Уилямс, U2; филми: Изкуплението Шоушенк, Феномен, Красив ум; актьори: Джони Деп, Шон Пен, Хю Джакман. А при книгите ми е съвсем трудно, затова ще споделя тримата най-любими автори: Дж. Д. Селинджър, Уилям Уортън, Кърт Вонегът.

Как могат хората да се запознаят с постиженията ви, да ги видят, да ги пипнат?

Всеки, който иска да се запознае с мен и това, което правим, нека да посети нашия сайт или да последва страниците ни във фейсбук: Site Media Bulgaria и The Site. Там ще научи последните новини около други наши клиенти. Там ще намери информация и за нас и нашите награди и постижения. А всеки, който иска лично да се запознае с мен, е нужно да посети някое от събитията в TheSite – нашето офис пространството, което развиваме като Community Center за комуникационната индустрия и където правим регулярни неформални събития и дискусии по актуални теми за сектора. А на младежите, които искат да се занимават с комуникации, препоръчвам да се пробват в нашата стажантска програма. Така ще имат шанс да станат част от нашето наистина вълнуващо ежедневие, наречено работа!

cross