fbpx

Този текст идва при вас със съдействието на Pampers и по-точно - на новите Pampers Pants със специален джоб за задържане и защита, двойни маншети и супер абсорбираща сърцевина. Въобще, то не е пелена, а цял костюм!

*****

Разсъждавали ли сте някога върху това, че да си родител е едновременно най-естественото нещо в този живот, но и най-изненадващото. Естествено е, защото ни има откак свят светува и сме успели да просъществуваме въпреки всякакви предизвикателства от рода на чума, войни и липса на хигиена. Но това, забележете, не ни пречи да се изненадваме всеки път, когато родим дете! Първо - от самите нас, че въобще сме способни да минем през износването и раждането на едно дете (а някои - и на две или три!), след като до вчера най-голямото ни физическо постижение е било да се качим, пуфтейки, на Черни връх, за да ядем кюфтета, или пък да прескочим оградата на кварталното училище.

След това се изненадваме колко време можем да не спим. Например шест години. Или пък да спим като в китайски манастир за подготовка на нинджи - по 45 минути на всеки три часа. Вследствие на това мъчение наистина изненадващо е, че въобще запазваме разсъдъка си и успяваме да ходим, да говорим сравнително нормално и да различаваме цветовете на светофара.

След това идват и много други изненади - говоренето на бебешки език с детето ни, показването на самолетчета в небето (поне три години), усърдието, с което ходим свити надве поне 1 година, докато то прохожда, приготвянето на разнообразни на вид, цвят, мирис и консистенция ПОЛЕЗНИ пюрета (а не някакви вредни, да не дава Господ) и много, много други неща, които постепенно забравяме, защото те биват заменяни от нови и нови, например матурите след 7-ми клас, а после – и тези след 12-ти клас.

Има обаче един аспект от родителството, който никога не се забравя и това са паметните моменти, свързани с... ами, с пелените на детето. Или по-точно с начина и условията, в които е трябвало да ги сменяме. В самолет, на поляната, в някой магазин, в количката или където там те налегне нуждата - да сменяш пелени е умение, което не се изучава в час по Човек и общество, а трябва!

Историята познава много такива моменти и някои от тях са толкова невероятни, че трябва да бъдат вписани в специален алманах, който да се предава от поколение на поколение и да служи за успокояване на новите родители. И когато през 4083-та година някоя майка от бъдещето се сблъска челно с пелената на отрочето си, да отвори алманаха на страница тринайсет и да види, че майките преди две хиляди години са имали същите проблеми, и да се куртулиса, и да си вземе интергалактически полет до някой курорт на Сатурн вместо да се чувства виновна, че не се справя като майка (защото майчината вина ще бъде и пребъде през вековете).

Затова ние, в Майко Мила, започнахме да събираме текстове, които някой ден да влязат в този академичен труд - попитахме ви кои са най-впечатляващите моменти, свързани с дете и пелена, и ето какво ни разказахте вие. Сега се смеем, защото чуждото нещастие, както няма да спрем да казваме, най-много радва, но и ние знаем, че когато ти се случи случка като тези отдолу, не ти е до смях.

10 от вас, които са се престрашили да ни разкажат историите си, ще получат като награда и възмездие по един пакет Pampers Pants, за да видят, че човечеството еволюира включително и по отношение на пелените!

И така, започваме:

****

Ражда се бебето и от самото начало проблем с пустото ако. Не ходеше изобщо редовно. Сиропи, клизми - нищо не помага. Решаваме, че ще ходим на Боуен терапия. Отиваме, влизаме и се започна - човекът го пипа, нашият - страшни бомбардировки, смях, срам (колко ми е бил акълът), и идва време да си ходим. Тръгваме и още излизаме от студиото, а бебето започва се напъва - до колата имаше следа откъде сме минали. След това няма подложка, седалката с наклон, бебето не стои мирно, дрехите мармалад. Та това беше нашето запомнящо се миризливо преживяване.

Имахме и друго, там имаше къде да го сменя, но беше толкова конфузно .

Отиваме на 2 месеца на ортопед . Със сестра ми съм . Бебето вече си ака и то как.

Влизаме и при поздравяването с доктора чуваме, че нещо става . Сестра ми се изчервява при чутите гърмежи. Доктора казва да свалим памперса, при което го взимам от коша и виждам, че той е ***** ... Какво остава за другото. Хора, как миришеше! На сестра ми започна да ѝ се повдига, аз, препотена, сменям това бебе. За късмет, той ще бръкне с ръката в материала, после по лицето ... Боже, имах чувството, че това нещо беше огромно. Докато го почистя и изчистя, около него се бях препотила 100 пъти. И до днес се сещаме с много смях за тези случки. Зорът не пита.

*******
Това, което преживява една жена, не мож се опише просто ей така. И все пак!

Кръщене на номер две, женско. Лазаровден, малко е студ в църквата на село, свещеници двама, много мили и внимателни. Всичко върви нормално, кръстникът държи бебка (на 6 месеца и половина), тя почва да мрънка упорито! Попът вече вижда, че няма накъде, и ме кара да я съблека. Събличам, събувам и баааам- сещате се! Не до врата, ама много беше. А аз се оглеждам безпомощно с мисълта, че няма друг памперс. Поне я измихме веднага в купола. Облякохме детето и после тичахме за памперси! Емоцията беше веднъж, наистина Веднъж!

**********

Има истории, които не се забравят. Празнуваме 30-годишния юбилей на съпруга ми в лъскав столичен ресторант. Наследникът (тогава на 6 месеца) беше нагизден с риза, както си трябва за празник. В един момент го взимам и усещам нещо мокро на гърба, но не знам защо реших, че е вода, но, уви, миризмата в един момент започна да става натрапчива...толкова беше омазан, че не знам дали ще забравя някога тази гледка. Нямахме избор освен да изкъпем детето в тоалетната на ресторанта. Най-забавната част беше, че не успяхме да му махнем оаканите дрехи без да му омажем косата. Слава богу, че мивката в ресторанта беше по-голяма и не беше от общите, та успяхме да изкъпем детето на спокойствие. Завърнахме се победоносно на масата и точно в този момент дойде десертът... ами, така си остана неизяден.

*************

Няма да забравя веднъж как му излезе чак от врата. Не можах да повярвам, че се случва.

**********

Месец март, 7 часа сутринта, студ та дрънка. Потегляме за село, бебето опаковано подобаващо, отиваме да вземем моите родители, докато чакаме пред блока, усещам фал в памперса, решавам, че набързо ще се справя в колата, започвам да разопаковам, космонавт омазан, един пласт дрехи омазан, колкото по навътре стигам - всичко е леш. Накрая имах голо бебе, омазано до уши на минус много градуси, и една наблюдаваща баба, която ме пита “Маме искаш ли топъл тутманик, сега съм го правила”

********

Ей сега, преди 3-4 дни. В Италия сме на море, Южна Италия, рай. След цял ден плаж излизаме на разходка вечерта, като сме решили да ползваме трансфер, осигурен от хотела, до центъра на градчето, и да се пошматкаме из малките кокетни улички. Още докато седим в бусчето с размер на софийска маршрутка, веднага стана ясно какви ги е свършил синът, по аромата се позна. Носех памперс в дамската чанта, ама не и салфетки, никакви. Забравих ги. Та, бърсахме го на една пейка с останалата една мокра кърпичка (за ръце, не е детска) и с... еднократни маски за лице! Поне от тях аз само имах 5 в чантата. А нашичкият му олекнало на коремчето и весел весел, блаааг… Славно беше!

**********

Нашата история не беше навън, но беше грандиозно. Бебе на 5 месеца, не беше ходил от известно време да върши голямата работа. Реших, като нормален човек, и аз да вляза да се изкъпя, излизам аз от банята и таткото с бебе в ръцете :

- Той май ще ака!

- Ми да ака, човекът, като има зор.

- Няма ли са го вземеш, да му помогнеш!

- Е, какво да му помогна, той като иска - ще ака.

След този мини диалог бебешокът започва да се противи в баща му и поиска в мен, а аз, разбира се, все още по халат, какви са тези екстри да се обличаш, взимам го и след няма и една минута се чува страшен звук и “пляяяяс”. Поглеждам надолу и какво да видя - целият ми халат покрит в жълто, по ръцете ми, по краката ми, чак на пода имаше - не само, но и по мебелите, горкият памперс не издържа на цялото това налягане. Страхотно, хем отново баня, хем почистване. Добре, че беше вкъщи, иначе и е един кашон мокри кърпи нямаше да ми стигне.

***************

Лято. Плаж. Бар на плажа. Аз пия лимонада с 3-месечното ми бебе и една приятелка. Аз съм със супер сладки къси панталонки и горнище на бански, а малкият е само по едно лятно боди. Идва време да го кърмя, вадя зашеметяващо парео от чантата, загръщам себе си и бебето и се захващаме за работа. Изведнъж чувам тътен, който не мога да повярвам, че излиза от това малко, сладко бебешко дупИ. Поглеждам под шала. Ужас! Малкият е омазан до гърба, през бодито тече, моите панталонки са омазани, тече между моите крака, пейката е омазана, тече на земята.. Единственото, което ме спаси е, че бях по бански и имах възможност да се съблека и изпера

*************

Ами аз мога да ви разкажа историята на моя мъж, който, още като забременях, изрично ме помоли да не пипа каквито и да е памперси. Можел само от магазина до у нас и те това е. Та, оставям ги аз с наследника в вкъщи, щото трябваше на работа да отида, а малкият беше болен. Та, сега ще ви разкажа от страната на съпружеското тяло:

Излизаш ти и всичко беше прекрасно първите 15 минути.. изведнъж виждам аз нашия, спотаил се и лицето му лееко порозовяло.

- Какво правиш, тати?

- Акиии.

Е, в тоя момент ме изби студена пот, ушите ми започнаха да пищят и стомахът ми започна да застава в разни сложни йога пози. Ама, какво да го правя.. все пак са минали само 15 минути, а до пристигането ти има-няма 4 часа. Завеждам дребния в банята, събувам първо панталоните. Чакай, ще пусна душа, да мога светкавично да реагирам. Той решава да сяда на плочките ииии омазва всиичко.. леле, добре, че сме в банята. Събувам памперса.. 😳😳 Ма ние тиранозавър ли отглеждаме??

- Тате, какво си ял, бе, човек.. ама колко си ял?? Тая майка ти откачена ли е..

Обаче, в тоя момент и стомахът ми започва да се обажда.. Нищо де, след 15 минути борба успях да измия и последното петънце. Айде сега, да слагаме памперса. Гледам от едната страна, гледам от другата.. и ся, кое е отпред.. тука има някаква лепенка, нея ще я сложа отпред.. малкият динозавър обаче реши да ми бяга. Ела тука бърже .. 10 минути гонене, ама го хванах.

**************

Бяхме на гости на село, малкият беше на 5 месеца, за да може да седи с нас на масата, го бях сложила в столчето за кола (това тип кошница) и както си хапвахме сладко бабината манджа, така рязко ни замириса на развалено. Когато погледнах малкия той ми се беше ухилил до уши, а като реших да го вдигна, доволно беше оцветил столчето и самия себе си чак до ушите. Баща му го изкъпа на мивката, а аз до него пера столчето ( там има от големите мивки корито). Добре че беше лято та столчето изсъхна бързо, че ни чакаше път 🤣

************

.... Една много често срещана, предполагам, ще е историята.... Синът ми беше на около 2 месеца... Цялото семейство седяхме в хола на дивана.. Аз го гушках, кърмех и изведнъж ми стана топло чакккк до лакатя... Ръкав цвят горчица и бебе оцапано до врата... Любимоооо 😁 Така милият момент на кърмене премина в баня за двама!

***********

Коледа е! Отиваме с бебка, която е на 5 месеца, за подаръци. Тъкмо съм избрала за всички и напълнила количката, това бебе почва истерично да се нервира и плаче. Поглеждам кошницата за кола, в която я бях сложила, за да я возя в количката, цялата прелива…През гащите, през бодито, всичко леш. Викам, айде, зарязвам подаръците и отивам да я преобличам горе в тоалетната. За мой огромен “късмет “ осъзнавам, че нямам резервни дрехи, явно съм ги забравила в колата.

Почвам да я бърша, но то толкова страшно, че кърпичките в един момент ми свършват, а работата е наполовина (дето се вика - омазана до врата беше). Моля една жена за още кърпички, дава ми някакво малко пакетче, горе-долу успявам да овладея положението, но идва проблемът с дрехите... Имах едно резервно одеало, увих я надве-натри, отдолу само по памперс и чорапи, и тичам към колата. Навън сняг прехвърча, аз с голото бебе търча към колата. Важното е, че успях да се върна и да си взема подаръците, след намесата на мъжа ми, разбира се

************

След разходка в парка решаваме да минем през ресторанта на баща ми, да го видим. Бебето е на 2 месеца и нещо. Естествено, огладнява и сядам да го кърмя. Както си яде, усещам “изненадата” да излиза под налягане. Вдигам го и гледам чак на моите къси панталони протекло. Имахме памперс, но ситуацията изискваше душ. Докато бързахме да се приберем, мъжът ми ме успокояваше, че изглежда сякаш съм се поляла с кафе.

***********

Като гледам и другите коментари, то явно това до вратлето е нещо нормално. Веднъж на морето, в ресторант, на детско столче, пропусна и омаза. Баща ѝ я взе в колата, аз търках столчето с мокри кърпи. Повече не сме ходили там.

**************

Така се научих, че трябва да се взимат резервни дрехи. Баща ми ми беше на гости и отидохме да вземе колата от монтьор. Бърза работа, взехме бебето, което беше на 3 месеца и половина някъде, и тръгнахме. Тогава беше леко хладно и я слагах в количката с един спален чувал над дрехите. Така де, докато се обяснявах с монтьора, баща ми буташе количката насам-натам и като отидох да го взема, за да си ходим, каза само, че бебето е издавало звуци – обаче какви звуци! Два ката дрехи бяха наакани по целия гръб и беше отишло чак до спалния чувал. Бях на дргуя край на града, без резервни дрехи. Добре че беше слънчево, та по памперс и с едно одеалце се прибрахме с колата. Оттогава винаги нося поне едни дрехи за преобличане.

***********

С каката (6 г.) сигурно е имало такива изпълнения, но вече не ги помня. Сега с бебето (7 м.) се случва от време на време да има омазвацийки... По едно време ги изстрелваше до вратлето си. За щастие, това се случваше предимно вкъщи, но е имало случки и навън, та може би минимум 10 мокри кърпички се ползват. Най-весело е, ако няма резервни дрехи!

************

Като “чисто нова майка” усърдно проверявах дали съм сложила памперса правилно след всяка смяна. Винаги! Една нощ обаче бях на предела на силите си, а и дъщеря ми вече беше на 3 месеца (викам си “Ми, аз вече съм вряла и кипяла, мога го и със затворени очи”), та спестих проверката и си откраднах 30 секунди повече за сън. Мале..... скъпи 30 секунди излязоха! Та, сутрин е и е време за закуска. Моето момиче си спи блажено по гръб в средата на леглото си. Толкова е сладка като спи - вдигнати ръчички, едва доловима усмивка, а пък как ѝ приличаше това зелено спално чувалче с трите мечета ....

Идиличната картинка се срина в мига, в който тя си отвори очите и се размърда. Отначало реших, че от недоспиване ми се привиждат някакви мистериозни петна. Вдигнах я аз и преди да имам възможност да я подуша даже, напипах “петното”. На гърба ѝ. Два пръста под вратлето. Изпадам в паника и я мятам на нашето легло, разкопчавам чувалчето и - о, ад! Памперсът се разлепил от едната страна и нощната продукция текла на свобода. Текла, текла, чак до врата на малката стигнала. Проправила си път до чаршафа, на три места, и все в различна степен на засъхване. Бодито беше неизползваемо, май го изгорихме ритуално даже. Интересно, но и чорапите бяха паднали жертви. А колко време отне да изстържа намазката от нея.... Оттогава проверявам жълтите лепенки на памперса по два пъти!

*************

А, нищо изненадващо. Накратко - бърза разходка, спонтанно решение да минем през баба ѝ да ѝ се порадва. Грандиозно представяне, нито един памперс, миене на дупе в мивка, хилеща се баба, по чиято идея спасяваме положението с хигиенно пособие за големи момичета, а докато се приберем, аз превъртам наум как точно ще се червя в някоя автомивка, ако случката се повтори.

************

Бяхме отишли на гости при друго бебе и аз накърмих малката си принцеска, оставих я в шезлонга на домакините, за да се порадвам на тяхното. След 5 минути се наложи да пера шезлонга, защото моята мома беше се омазала до гърба.

**************

Здравейте! Пиша, разбира се, по никое време, на почти тъмен екран, едвам виждам, ама имам и една такава цветуща история и си казах – сега е моментът да я споделя.

Поканени сме на една сватба - аз бащата на двете ми дъщери с когото живеем заедно, и двете ни момиченца (разбира се). Сватбата е на един прекрасен язовир, всички сме като принцеси, аз съм гримирана, с ефирна, нежна, дълга рокля - цвят пепел от рози, голямата (3,5г.) с рокля с тюл с няколко воала, отново цвят пепел от рози, с перлички по тюла, сякаш левитират във въздуха около голямото ми съвършенсто, а мъничката е облечена в чисто бяла рокличка отново с няколко воала бял тюл (разбира се) с цветя точно отпред. Въобще – красота.

Започва церемонията, аз съм забравила, че малката носи памперс, и живея в една феерична, романтична, сватбена приказка с красиви и мили хора. Сядаме на местата си, попът се суети под венчилото от красиви цветя, чакаме и младоженецът да дойде, за да чака той своята принцеса... още не е започнала официалната церемония, но сме на крачки, при което от малкото, бяло ангелче се чува зверско изрязване (не знам как да опиша звука.... ако кажа, че само ние го чухме, ще излъжа, каката започва да смее и да вика “малко дупенце ще те изпапкам....ля ля ля...” аз в този момент изтръпвам и се сещам, че живеея в реалността и в нея има папмперси, и те трябва да се сменят, а памперсът на малкото дупе не е сменян повече от четири, да не кажа 5 часа....ужас!

Поглеждам и виждам кафява топлота, попиваща в снежнобялата тюлена рокля, и не само това, тази кафява красота бързо тръгна и по моята рокля и изведнъж, о, ужас се бях овъртяла и аз ..не знам как стана, не знам защо и точно в този момент забавляващата се кака реши, че трябва да ѝ оправи роклята, и докато и кажа “не, недей!!!” тя вече се беше омазала... и извика с пълна сила "ииииииууууу", тогава повечето хора се обърнаха, все пак някакво дете крещи, тя с погнуса се избърса в своята рокля... да, вярно, при нея не беше чак някаква драматична мазаница, но миризмата беше.....за всички около нас..

Аз изпаднах в ужас .. а таткото се обърна и ме пита: Ама ти не ѝ ли смени памперса, що изригна така?

Седях и не знаех какво да направя - да стоим там омазани ли, да отидем да ги преобличам ли, церемонията почти започна, младоженецът вече беше на мястото си... хванах каката за ръка, а малката така или инче си я бях гушнала заедно с произведението, и отидох до колата (комби, Слава богу) отворих, сложих подложката и започнах да чистя ... оправих я, преоблякохме се, аз и каката се върнахме ня церемонията с шарени ежедневни дрехи, все едно не сме на сватба, а на разходка в парка....и такава беше нашата приятна или по -точно неприятна случка. Затова е много важно във важни моменти да сменяме памперса редовно!

****************

Девойката беше на няколко месеца, все още само на мляко, съкровищата, които излизаха, са ясни на всяка майка... Течната формула. Сменям я, защото ще излизаме с бяла рокля, бяло боди..... Оставям я в кошчето, дотук всичко е точно. Детето започна да нервничи, не разбираемо за мен... Яла е, сменена е... Защо реве това дете?!? Пристигаме на мястото, вдигам госпожицата - ами тя, роклята, отзад е 50 нюанса кафяво. Идеше ми да умра! Изводът: добре, че си нося винаги по няколко чифта дрехи, че не се знае кога ще ме изненада.

**************

На отбивката по магистралата от Бургас към София, около Сливен. Буквално си изкъпах насраното бебе в една каменна мивка там. Няма срам, няма туй-онуй, който не е виждал оакано бебешко дупе на 40 градуса, той не знае как ти падат всички задръжки в такива моменти.

*********

В магазин за дрехи с двегодишно и едно на два-три месеца съм. Взимам няколко блузи и два панталона и вървя към пробните с надеждата, че ще се поберем заедно с количката и голямото, докато бебето се дере от глад. Накърмих бебето, наложи се да му сменя памперса. Оказа се, че миризмата е била от кака му, която не беше само за смяна на памперса, ами и за преобличане. Оправих я, пробвах две блузи и се отказах за повече. Всичко това се случва в един квадратен метър място.

***************

И сега, след всичко това, което прочетохте, ако ви предстои да излезете с детето си навън, умоляваме ви, вземете резервни дрехи – включително и за вас, много кърпички, пелени (!!), оставете притесненията и срама вкъщи, и тръгвайте по широкия свят, готови за битка с 50-те нюанса кафяво.

И си мислете за оная майка от 4083-та година, която още не знае, че някой ден, когато свръхтехнологичното ѝ бебе напълни пелените, докато тя е на разходка с летящ трамвай, ще черпи опит и експертиза може би точно от вас.

Така че – не я предавайте!

cross