Текстът е създаден с подкрепата на ITCE
„Животът е прекалено кратък, за да правим нещо, което не ни носи удоволствие.“
Думите са на една жена, която не спира да търси себе си и да се предизвиква с нови знания. Тя е майка, съпруга, била е със сигурна професия, но скача в дълбокото, защото разбира, че онова, което прави, не е нейното.
Галина Найденова живее в Пловдив и е завършила предучилищна и начална училищна педагогика. Има и второ висше – бакалавър по психология. Искала е да работи в Детска педагогическа стая, но осъзнава, че е твърде чувствителна и изживява много силно историите на другите хора, затова частта с психологията остава под формата на диплома у дома. За по-малко от две години е работила и в системата на МВР – в Паспортна служба, но напуска, защото не ѝ харесва.
Следват 10 години в системата на образованието – първо като учител в детска градина, а след това и като директор на градината в село Голям чардак, Пловдивско. И въпреки че обича децата, липсата на гъвкавост и невъзможността да си взема отпуск и болничен, когато нейните деца са болни, се превръщат в част от причините за решението ѝ да напусне.
Признава, че от години е искала да смени сферата. Когато факторите се натрупват, Галина излиза от застоя. Съпругът ѝ е програмист и голяма част от семейните им приятели са в ИТ сферата. „И където и да отидем, те си говорят някакви неразбираеми за мен неща“, казва тя. Това до голяма степен предопределя избора ѝ за смяна на професионалното поприще.
Галина, съпругът ѝ и двете им деца. Снимка: Личен архив
И въпреки подкрепата, която получава от съпруга си, притесненията, пред които се изправя, не са малко. Един от тях е нивото ѝ на английски език, което според нея не е било достатъчно добро, макар семейството да е живяло в чужбина и да е ползвала чуждия език. Но както казва сама, съвсем различно е да трябва да боравиш с него в професионална среда и с термини.
Другото, което я плаши и я спира да напусне работа, за да се преквалифицира, е финансовата част. С мъжа ѝ са новодомци в къща, купена с ипотека, а кредитните им вноски са високи.
Съпругът ѝ все пак застава до нея и я мотивира, че сега е моментът да действа, като заявява, че е готов известно време само той да издържа семейството.
Така преди една година Галина Найденова напуска работата си като директор в детската градина. Майка ѝ, която 42 години е работила в детска ясла, е била уплашена от идеята на дъщеря си, най-вече от финансова гледна точка.
Решението да се преквалифицира в ИТ сферата обаче вече е взето. Галина първо започва курсове за QA и лекторът я убеждава, че нивото ѝ на английски не е толкова ниско, колкото тя мисли.
„Прочетох три книги на английски – специализирана литература. И оттогава си имам една тетрадка и все още си записвам нови думи“, разказва ни Галина.
Галина продължава да надгражда нивото си по английски език
Така, все по-мотивирана, тя вижда в LinkedIn, че е отворено кандидатстването за академията Jump2IT на SkillsAssembly в партньорство с Accenture Technology и ITCE.
„Доста се колебаех, защото нищо не ми говореше data analysis, за каквото беше програмата. Ставаше дума и за AI, но за това бях чувала“, казва Галина.
Впоследствие разбира, че ще получи световно признати сертификати от Microsoft, ако мине успешно през академията, както и документ, че е завършила обучение под шапката на утвърдени в сектора фирми. Отново с морална подкрепа от съпруга си, тя кандидатства за академията, където е приета.
След края на програмата не успява да вземе първия сертификационен изпит за основи на изкуствения интелект – не ѝ достига една точка. Спъва я терминологията на английски.
„Много се разочаровах, много гадно ми стана, но бях толкова шашната. Започнах пак да уча думите. Гледам думата и си измислям изречения с нея... И дори докато си мия зъбите, си мисля за думите. Бях си залепила листчета около работното бюро, за да ги запомня“, казва Галина, която явно знае как да превърне неуспеха в мотивационен заряд.
Галина успява да вземе изпита и получава сертификат
Заслуга за вдъхновението ѝ имат и лекторите от академията. В предишната академия, в която е участвала, е била една от най-възрастните, „въпреки че още нямам 40“. Но вместо позитивен стимул, там е чувала „вече си на възраст, теб никой няма да те иска.“
Работното място на Галина. Снимка: Личен архив
Подкрепата в Jump2IT обаче е огромна:
„Абсолютно всички там са толкова мили, слънчеви и прекрасни. Попаднах в нов свят. Супер човешко отношение! Почувствах се като вкъщи. Много добре приета. Нямаше и един човек, който да се държи негативно, високомерно или по начин, който да те накара да се почувстваш неудобно, че не знаеш нещо.“
Един от обучителите, на които Галина симпатиризира професионално, е Ангел Георгиев. Сесиите, които води са на тема изкуствения интелект. И въпреки че преподава уж за „изкуствени неща“, се оказва, че Ангел умее да прави съвсем естествена връзка с участниците в програмата. За него Галина казва:
„Той е много, много положителен. Държи се абсолютно приятелски. Говори ни на малки имена. С него липсва обичайната дистанция между учител и ученик и сме абсолютно равни.“
Ангел Георгиев
Ние, разбира се, потърсихме този ангел на изкуствения интелект и преподаването, защото много обичаме да изкарваме пред строя учители, на които хората се възхищават. Ангел Георгиев отчита като най-голям признак за успех и при Галина, и при останалите участници в академията постоянството и желанието за получаване на нови знания и умения.
„За мен това винаги е най-големият фактор. Хората са от много различни индустрии, включително и Галина, но нейното желание да отдели допълнително време за учене извън самите сесии; да научи неща, които не са заложени предварително в програмата, но ще ѝ помагат – това е основата на успеха ѝ.“
За да събуди интереса на обучаващите се, Ангел използва няколко ключови подхода. Един от тях е приложимостта.
„Опитвам се всички неща, за които говорим, да ги свързвам с това, което хората разбират и осъзнават, понеже групата е много различна. Аз се придържам към някакви по-общи постановки, всекидневни задачи, работа и всъщност уменията и знанията, които преподаваме, да бъдат прехвърлени през това: „Утре, когато правя нещо, по какъв начин ще ми е приложимо това, което в момента чувам и искам да упражня?“
Вторият механизъм е неговият подтик хората да упражнят онова, което той казва. Тоест не просто да го слушат, а да им дава конкретни задачи и упражнения, за да схванат как работи системата.
Според него е много важно, когато се учи нещо ново, да стане ясно как работи концепцията, а след това новите знания да се интегрират в практиката. Например: подреждане на данни, изчистване на данни и работа с конкретни задания към изкуствен интелект – това са умения, които са извадени от контекста, с идеята да бъдат разбрани технически. Следващата стъпка е човек да установи как да приложи знанията към конкретен реален проблем, който има. И това превключване между двете, казва Ангел Георгиев, води до по-голяма ангажираност на хората.
Онова, което привлича вниманието на Галина е надграждането на целия процес в академията. Организаторите вземат предвид евентуални пропуски и обратна връзка от участниците от минали издания на програмата и във всяка следваща година се усъвършенстват.
„Академията ми даде знания, увереност и приятели. И всички лектори те мотивират да дадеш най-доброто от себе си.“
В момента Галина е в процес на търсене на работа и въпреки че обявите за базисно ниво в ИТ сферата не са толкова много, както ни казва, тя е категорична, че връщане назад няма, и че това е посоката, в която иска да се развива. През лятото са били обявени места и за учители в детски градини, но вместо сигурното, Галина решава да търси работното място, в което се чувства себе си.
Галина Найденова. Снимка: Личен архив
По отношение на намирането на работа Ангел Георгиев обяснява, че дори завършилите академията да не успеят да си намерят работа в ИТ сферата в следващата една година например, „те ще са придобили умения, които ще могат да приложат почти навсякъде, във всяка своя професионална авантюра или ново преживяване, което имат.“ И допълва:
„Дори самият аз не мога да кажа след пет години какви ще са новите професии, но тези умения със сигурност са необходими, за да се създадат тези нови професии. Опитваме се да направим нашата програма максимално приложима. Всички курсове от нашата академия са такива, че могат да се приложат във всекидневието и в контекста на конкретните позиции в ИТ индустрията. Това, което изкуственият интелект показва, е, че имаме нужда от много на брой качествени данни. Да управляваме добре данните е умение, което винаги ще се търси.“
Доколкото разбираме от разговора си с Галина тя напълно може да се съгласи, че след академията се чувства много по-можеща, по-знаеща и с по-високо самочувствие. И докато преди рядко е казвала „Аз съм директор на детска градина“, днес с високо вдигната глава би изброила всички технически умения, които е натрупала и усвоила.
Галина има специален помощник, докато се обучава. Снимка: Личен архив
А на всички, които също като нея имат огромно желание за преквалификация, но и гигантско количество страх, Галина казва да следват мечтите си, защото „не си струва да вършим нещо, което не ни предизвиква.“
„Да се надграждаме не само като знания, а и като отношение към света, като отношение към другите.“
Защото не се знае утре как ще ни завърти животът и какви лимони за поредната лимонада ще ни предложи.
Текстът е създаден с подкрепата на ITCE
ITCE е водеща консултантска компания и доставчик на технологични обучения с повече от 25 години опит в подпомагането на организациите да развиват своите хора и да ускоряват дигиталната си трансформация. Според класацията Digitalk Top 101 на Капитал, ITCE за пета поредна година заема първо място сред доставчиците на IT обучения в България, което е признание за качеството и иновативния подход, които компанията постига за своите клиенти. Обучителният фокус на ITCE е върху разработването на персонализирани програми, които комбинират най-добрите практики в Agile, ITIL, управление на проекти, Data и AI. Компанията подготвя екипите да се адаптират към новите технологии, да работят по-ефективно и да прилагат знанията си в реални бизнес казуси.
