fbpx

Знаете ли, че почти всички исландци си подаряват книга за Коледа? Коледата се промъква с тихи стъпки и преди да сте попаднали в празничната виелица и да не можете да откриете сред претъпканите витрини подходящия подарък, ние сме се погрижили да попаднете на единствения, който може да бъде отворен много пъти всеки ден от годината. И не само да бъде отворен, но и да потънете в него и да прекарате часове. С него можете да изживеете поне още няколко живота и да пътешествате, без да си покажете носа навън. 

Книгата все пак си остава подаръка, чиито батерии винаги работят и не се чупи на първата игра.

За да не се лутате сред над 9000 хиляди заглавия, издадени само тази година, ние питахме Деси Алексиева от Fox book café какви книги да изберем за децата тази Коледа. Тя подготви един спретнат списък със заглавия, подходящи за деца до 7-годишна възраст. Всички могат да бъдат поръчани от онлайн книжарницата на Fox book café или да ги намерите на място на ул. “Гладстон” 32. 

1. “Най-прекрасния подарък

Стопляща сърцето история за най-важния подарък, който можем да дадем и не се купува с пари – приятелството. Подходяща за деца от 3 до 6 години, тази римувана приказка ги учи, че невинаги подаръците са предмети и че най-хубавата Коледа е винаги споделената.

2. “Петсън и Финдъс и как по Коледа се случват чудеса” 

Казват, че по Коледа се случват чудеса – желанията се сбъдват, онова, за което сме мечтали, става възможно. Невероятните коледни преживелици на Петсън и Финдъс ще ни помогнат и ние да се убедим в това, да повярваме в себе си, да станем по-добри. Ако все още не познавате тези двама веселяци Петсън и Финдъс, Коледа е чудесен момент да се запознаете с тях и техните весели истории. (Между другото, Финдъс е котараче, което винаги умее да изненадва своя приятел Петсън, както само котките го умеят.)

Можете да видите и другите истории на двамата приятели тук. Историята е подходяща за деца над 3 години и за повечето възрастни.

3. “Уинстън и коледното писмо

Ако обичате книгите, които са направени като адвент календар с 24 (и половина) истории, то със сигурност тази ще ви хареса. В нея ще откриете:

  • малка мишка с голяма мисия; 
  • 24 и половина глави за четене всеки ден до Коледа;
  • предизвикателства и идеи, с които да зарадвате любимите си хора за празника.

4. “Зимна приказка

Ето и още една история за приятелството. Колкото и Мецана да иска да се включи в празненството за Коледа, все пак тя и Мечо заспиват. Какво ли ще се случи с коледните им подаръци? Прочетете в римуваната “Зимна приказка” на издателство “Лисиче”. 

5. “Едно коледно желание

Не мога да не включа в любимите си коледни истории и изключително нежната книга с изящните илюстрации на Емили Сътън.

И още малко предложения

Във Fox book café имаме Книжен адвент календар, в който сме включили 24 различни коледни книги, подходящи за всички малки любители на Коледа.

Но ако не сте на коледна вълна, можете да погледнете още няколко заглавия, които много обичаме. Имме пълна колекция с римуваните истории на Джулия Доналдсън, преведени брилянтно на български от Рицаря на книгата Мария Донева. А тук е нашата колекция от книги на изключително талантливата авторка и илюстраторка Евгения Войнова.

И понеже знаем, че децата растат, очаквайте и нашите препоръки за по-големи деца и книги за възрастни.

Лятото е леко колебливо, но нищо не плаши душите наши, затова с удоволствие се впускаме във всички начинания, които могат да популяризират каузата на Оле Мале. Благодарни сме на страхотните ни приятели от книжарница FOX book café, които ни носят в сърцето, но и ни позиционират страхотно на щандовете си, където и да отидат.

Затова с голяма радост обявяваме, че това лято изделията, изработени от майките на деца с увреждания от Оле Мале, ще съжителстват хармонично с разкошната селекция книги на FOX book café на щанда им по време на различните издания на Алея на книгата из цялата страна.

До тази неделя (20 юни) включително FOX book café са на Алея на книгата в Пловдив. Там, редом до чудесните книги на издателствата “Давид”, “Клевър бук”, “Пурко”, “Bookoholic”, “Любопитната панда”, “Факел Експрес” и “Издателство Панда”, ще бъдат и много лалета, дъги, диадеми, играчки, мечета и каквото още се сетите от артикулите на Оле Мале

Заедно с тях може да откриете и книгите на Майко Мила – “Да оцелееш като родител” 1 и 2 и “Стигнахме ли вече?” и книгата на Красимира – "Животът от нещата". 

В Пловдив търсете FOX book café на шатра 10 до Пощата, днес и утре от 10:00 до 20:00 часа, а в неделя от 10:00 до 19:00 часа.

А след това?

След Пловдив FOX book café и Оле Мале ще бъдат на Алея на книгата в Банкя – от 15 до 18 юли. А след това от 30 юли чак до 8 август ще са на Алея на книгата във Варна. Но ние ще ви напомним за всичко това, не се притеснявайте. Сега – към Пловдив.

Ели Мантовска ни разказва защо интерактивното четене и аудиокнигите имат изключително добро въздействие върху децата и как им помагат да развият речника си, умението за самостоятелно четене в бъдеще и интереса към книгите.

Ели заедно с Деси Алексиева от книжарница и културен център FOX book café имат опит с интерактивното четене и децата от първо лице – не само като родители, но и като създателки на подкаста "Лисиците четат", който е много полезен особено за моменти като този, когато търсим разнообразяване на дните на децата, останали си вкъщи.


Интерактивното четене oбогатява трайно речника

Може би сте чували за изследването, известно като пропастта от 30 милиона думи, проведено през 1995 г.? То установило, че в по-бедните семейства децата до третата година чуват до 30 милиона думи по-малко от връстниците си. Учените установили, че 86% до 98% от думите, използвани от всяко дете до тригодишна възраст, са заимствани единствено от речниците на техните родители. Те не са от яслата или детската градина.

Бяхме много впечатлени. След размисъл стигнахме до извода – единствен магически инструмент да повишим броя и качеството на думите, които детето чува от нас, е да му четем повече. Така освен речникът на родителя, влияние ще има и „речникът“ на книгите.

А чували ли сте за изследването за пропастта от 1 милион думи? Според проучване, проведено от Университета в Охайо, децата, чиито родители им четат по 5 книжки дневно, разполагат с много по-богат речник, в сравнение с децата, на които не се чете вкъщи. До 5-годишна възраст тази разлика нараства на 1 милион и 400 хиляди думи! С тази разлика се обясняват и разликите в интелектуално и езиково развитие на децата в предучилищна възраст.

Има много съвети как да се чете, така че най-малките да слушат, в текста от Деси Алексиева "11 начина за стимулиране на ранното четене", в който тя споделя от практиката си чудесни хитрини и съвети.

Интерактивното четене подобрява грамотността

Проучване от 2001 г. установява, че 4-годишни деца от семейства с ниски доходи, на които се чете интерактивно, се справят значително по-добре на няколко различни теста за разбиране и за говорене от децата в контролната група.

Друго проучване от 2016 г. на деца от начални училища (57% от тях от семейства с ниски доходи), сочи, че децата след слушане на аудиокниги за 10 седмици са постигнали резултати в подобряването на грамотността си, сравними с тези, които техните връстници постигат за една година. Освен това те са показали и повишена мотивация да четат/да им бъде четено.

Нашият преглед на проучванията в тази област включва също доказателства, че слушането на аудиокниги изисква същите познавателни умения като четенето. То също така подкрепя развитието на умения, които са нужни на децата, за да четат, например усвояване на езика и способността да разбират и запаметяват информация.

Използването на аудиокниги заедно със същата книга на хартиен носител дава възможност на децата да следят думите на страницата с очите си, докато слушат думите, които се четат. Това подпомага децата, които вече четат, но и тези, които правят едва първи стъпки в разпознаването на буквите и сричките.

Интерактивното четене повишава емоционалната интелигентност

Някои от изследванията, които разгледахме, показват, че слушането на човешки глас може да предизвика по-силна емоционална реакция, отколкото четене на писмен разказ или гледане на филм. Това показва, че аудиокнигите имат потенциал да подобрят емоционалната интелигентност на детето.

Когато слушаме с детето, задаваме въпроси и отговаряме заедно, предполагаме какво ще се случи, се задейства магията на споделеното внимание и се подсилва връзката с родителя. Изпробваха го 12-те майки, с които проведохме първоначалното проучване на смисъла от подкаста, както, разбира се, и в нашите семействата, на Деси и моето, и нашите общо 8 деца.

Когато с Деси записваме епизод от подкаста, използваме разнообразна интонация, променяме си гласовете. Задаваме въпроси и изчакваме отговора, сякаш присъстваме в стаята. Още едно предимство на подкаста е, че децата имат възможност да чуят речеви модели и ритми, различни гласове и начини на изразяване. Това може да помогне да обогатят своя собствен начин на говорене и артикулация. С Деси често чуваме дори и най-малките ни деца, които още не четат, да ни имитират с интонация или конкретен начин на говорене, когато разглеждат книгата, която доскоро сме им чели.

Да четем интерактивно повишава интереса на децата към книгите изобщо

Изследване от 2012 г. сред деца, които имат затруднения с четенето, сочи, че аудиокнигите имат положително въздействие върху уменията за четене и подобряват отношение към четенето изобщо.

Четенето може да изглежда скучно за дете, което не обича да стои на едно място, за да слуша пасивно. С подкаста децата ще научат, че четенето може да е забавно и интерактивно. Родителите могат да си „откраднат“ много идеи и да измислят свои собствени начини как да задържат вниманието на своето дете.

Вие познавате детето си най-добре. Може би ние сме пропуснали да споменем за червената кола, нарисувана в книгата? А вие знаете, че в момента колите са важни. Така на вас ще ви хрумнат идеи да поканите детето да се качи в колата или да натисне клаксона, защото точно сега червените коли са му любими. А може би именно с това ще запалите интереса му към още една книга?

Учените от Университета в Калифорния откриват през 2019 г., че независимо дали човек чува думи, или ги чете на страница, се стимулира една и съща част на мозъка. Мозъците на хората, участвали в изследването, възприемат смисъла на думите по идентичен начин, независимо дали те слушат, или четат. Какво повече може да ни убеди в ползата от подкаста.

Четенето интерактивно развива въображението

Проучване, проведено от Journal of Verbal Learning and Verbal Behavior, установява, че мозъкът ни всъщност е по-вероятно да създаде смислени изображения, когато слушаме история, отколкото когато четем сами. Слушането дава по-голяма възможност на зрителните процеси в мозъка да се задействат.

Изследване от 2007 г. установява ползите от интерактивното четене на деца на възраст между 3 и 6 г. Резултатите показват, че техниката постига ефективни резултати. Тя помага на децата още по-дълбоко да вникнат в историята, повишава разбирането и помага на малките деца да оценят книгите.

И не на последно място: подкастът е забавен, звучен и занимателен!

Това е текстът на Виктория Викторова, който е един от трите наградени разказа в конкурса на FOX book cafè и People of Sofia по темата за жените, които ни вдъхновяват, променят нагласи или преодоляват истински предизвикателства. Другите две победителки са Яна Палагачева за най-голямото ѝ предизвикателство като жена в наши дни и Надежда Рангелова-Бояджиева за нагласите, които може да се опиташ да промениш.


„Абе, какви са тия глупости? Как ще си депресирана?“

„Пф, да не си пубер – как ще си депресирана?“

„О, погледни се – здраво, право, хубаво момиче – как ще си депресирана?“

„Я виж тия планини! Как ще си депресирана?!“

И така – 10 години. С чувствителен пик след интервюто, което дадох за Майко Мила на тема високофункционална клинична депресия.

Цитати като горните са част от причината хората (особено в България) да крият за подобни състояния.

След споменатото интервю ми писаха стотици хора, предимно жени, които имат привидно перфектни животи, но страдат от депресия, страдат в самота и страдат в анонимност.

Мъжете в България (без да знаят) обикновено се самотерапевтират с алкохол и не само не са признали пред света, а и пред себе си.

След личен катарзис в един от най-тежките ми моменти преди близо 3 години аз преборих клиничната депресия. 

Благодарна съм на всички терапевти и психиатри, които чрез разговори и медикаменти ме крепяха през тъмното десетилетие.

Аз съм един от случаите с щастлив край и искам това за безброй други!

Не мога напълно да се радвам на щастието си, знаейки колко хора все още се лутат в тъмното. А там, повярвайте ми, е много студено, празно, отчайващо и самотно. И скучно. Боже, колко е скучно. Не от вида скука „Няма-какво-да-се-гледа-по-телевизията“, а всеобхватна, вселенска, парализираща, изсмукваща скука. Защото нищо на света не ти се струва интересно. Отегчен си в мозъка на костите си. Искаш единствено да изчезнеш. Не да умреш и да причиниш мъка на хората около себе си. Просто да изчезнеш и светът да продължи все едно никога не те е имало.

Как да не ме прояжда фактът, че на тези хора може да се помогне, ако имаха смелост да си кажат без страх, че гласовете им ще бъдат заглушени от невежи заучени фрази и дори порицание?

По тази тема, особено у нас, ТРЯБВА да се говори. Постоянно. Навсякъде.

Заради всичко това с още четири прелестни дами и един младеж създадохме социална придобивка за психично здраве, правеща психотерапията достъпна за служителите, прехранващи се с интелектуален труд. А скоро, надяваме се, и за всички други.

Това искаме да оставим след себе си. Посланието за съществуването и сериозността на най-тихата съвременна пандемия, както и инструменти за борба с нея. И най-вече: светлина. За тези, които все още се лутат в мрака.

Това е текстът на Яна Палагачева, който е един от трите наградени разказа в конкурса на FOX book cafè и People of Sofia по темата за жените, които ни вдъхновяват, променят нагласи или преодоляват истински предизвикателства. Другите две победителки са Виктория Викторова с нейния текст за нещата, които искаме да оставим след себе си, и Надежда Рангелова-Бояджиева за нагласите, които може да се опиташ да промениш.


Това няма да е история за това колко несправедлив е светът към модерната жена. Защото няма как да говоря за личните си предизвикателства като жена, без да оценя колко много имам поради факта, че съм се родила в тези времена и по тези географски ширини: право на глас, на образование, на избор на съпруг и изобщо дали искам такъв, на избор кога и колко деца да имам; право да изразявам мнението си, да имам профил в социална медия, да се облека както пожелая и да напусна дома си непридружена. Мога да имам семейство и кариера, на теория мога да имам и правя всичко. 

И точно там е най-голямото ми предизвикателство като жена в наши дни – искам да имам всичко, да се справям добре с всичко, да се докажа навсякъде. Дали от лични амбиции или от натрапени ми стереотипи, дочути критики или наложени образи на перфектни жени, които се справят с лекота с всичко, често се чувствам сякаш не правя достатъчно в някоя сфера от живота си. Перфекционизъм, прегряване, mom-shaming – това са някои от най-големите предизвикателства, с които жената се бори в наши дни. 

Ето няколко примера от моята камбанария: 

Като майка на две деца искам, разбира се, да направя максимума за тях. Искам да кърмя бебето си по най-правилния начин и да се храня възможно най-добре. Искам да е спокоен, да спи добре, да му е винаги чисто и изпрано; да знам кога кои витамини трябва да му дам, кога му предстои имунизация и кога с какво трябва да се захрани и насън да ме бутнеш. 

Искам да имам достатъчно време с по-голямото си дете за игри и разходки, за рисуване, учене на нови думи, учене на самостоятелно хранене и сядане на гърне. Да съм запозната с всички ясли около нас и да ми се изясни цялата мистерия около точки, срокове и документи. 

Искам вкъщи да е чисто и подредено, да мога да сготвя за деца и големи, да направя с усмивка на уста някой интересен сладкиш или поне палачинки за закуска. Да е изпрано и да сме напазарували всичко необходимо.

Искам да продължа да работя като журналист на свободна практика въпреки децата вкъщи, да говоря с интересни хора и да пиша по любопитни теми. А след време искам да се върна на работа за постоянно, да се развивам и надграждам. Да се запиша на нови курсове и да придобия нови умения. 

Искам да изглеждам добре. Да отслабна след раждането, да се грижа адекватно за кожата, косата и ноктите си. Да спортувам, да спя достатъчно и да се храня добре. 

Искам да пътувам, да пробвам нови хобита, да ходя на театър, на концерти и по интересни заведения. 

И не на последно място искам да имам достатъчно време за отдих, възможност да чета книга или да гледам някой интересен сериал. 

Сега има дни, в които още на първата графа издишам. Не съм сигурна дали съм дала витамин Д на бебето или какво е обядвал брат му. Вкъщи е подредено максимум за 10 минути, а грижата за мен се състои основно в това да намеря време да се изкъпя. За да напиша този текст, ми бяха нужни откраднати минути дни наред и много усилия да си събера мислите. За палачинките дори няма да се обаждам. 

И въпреки че осъзнавам, че всичко това е повече от нормално предвид новородено и 2-годишно вкъщи, доста често в мен се обажда една самокритичност, защото се сравнявам се с различни хора във всеки отделен коловоз. И, разбира се, избирам такива, срещу които нямам никакъв шанс за победа.

Дали ще е майката, която има толкова богата база данни по въпросите, свързани с деца, че се чувствам ужасно неинформирана в сравнение с нея – дори понякога се чудя как оцеляват децата ми. Дали ще е позната, която на моята възраст вече има успешен собствен бизнес, или пък приятелка, която обикаля света, гмурка се и пие коктейли, докато аз се опитвам да запомня кой витамин да дам на бебето.

Понякога драмите ми са много по-малко екзистенциални, даже направо тривиални, като например защо майка X успява всеки ден да сготви нещо различно на детето си, а аз без детска кухня бих била загубена. Или защо жена Y е с 10 кила по-слаба от мен един месец след раждането. 

Не съм сигурна дали социалните медии седят най-сериозно зад това постоянно надпреварване, сравняване и надцакване. Все пак въпроси от старата генерация в стил „Няма ли да раждаш вече?“ със сигурност допринасят за стреса на тези, позволили си да не заченат все още, наближавайки 30-те.

Случайно дочути или прочетени коментари в стил „Всеки може да намери 30 минути за спорт/ за готвене/ за разходка/ за стартиране на проект“, „Лесно е да научиш детето на гърне/ да се храни само/ да казва по 50 нови думи на ден, стига да проявиш достатъчно упоритост“ също не помагат особено.

Натрапва се едно усещане за провал дори там, където го няма. Освен пустият биологичен часовник, сякаш има още 100, които тиктакат и ни напомнят за изпуснати възможности, за това, че можем по-добре да си разпределяме времето и да вършим още и още… 

Затова винаги, когато усетя, че се давя в този кръговрат, упорито си повтарям великите думи на поета „По-полека, забави, забави“ и си припомням, че като жени в наши дни можем да направим всичко, но не е нужно да го правим сами, веднага и толкова перфектно, че да е подходящо за пост в Instagram. 

Това е текстът на Надежда Рангелова-Бояджиева, който е един от трите наградени разказа в конкурса на FOX book cafè и People of Sofia по темата за жените, които ни вдъхновяват, променят нагласи или преодоляват истински предизвикателства. Другите две победителки са Виктория Викторова с нейния текст за нещата, които искаме да оставим след себе си, и Яна Палагачева за най-голямото ѝ предизвикателство като жена в наши дни.

А ето я и Надежда с нейния разказ за това как решава да напусне корпоративната си работа, за да следва мечтата си – да си направи своя занаятчийска месарница. Една история за жена, която хем променя нагласи, хем минава през предизвикателства, хем го прави с гол в ръката нож.


Как да започна точно не ми е ясно, може да пробвам така, както си карам в живота – направо. Хич не ги владея женските похвати в комуникацията, а още от училище ужасно трудно пиша, може би заради безумните отговори на литературен въпрос, които трябваше да „творим“ по образ и подобие на едни вестничета, дето майка ми купуваше в индустриални количества, за да се представя добре на изпита след 7-и клас или 12-и беше... не помня вече.

Та, като всяко здраво мислещо дете с по-свободолюбив нрав едвам изкретах да завърша, но с отличен (без по Свят и личност – нещо имахме разминавания в разбирането със света и личността на преподавателя, а по другите предмети просто бях много чаровна, а където не ставаше много чаровно – преписвах).

Някак си трябваше да оправдая очакванията на роднините и така и в университет влязох. Пиша го това, за да уточня, че не съм някоя елементарна жена, дето няма висше. Така, де, да се знае. И Маркетинг завърших, и мениджър бях след това и във FMCG, и в OTC. 

Ама нещо все ми бъркаше в душата, че само ей така си минава времето и ми липсва дълбокия смисъл на нещата. Да бръмчиш с тоалети из Бизнес парка и да си мислиш, че си много важна за някоя от тези 3- или 4-буквени абревиатури на модерни етикети, които ти дават измислена добавена стойност, нещо много бързо ме отегчи. И така, един ден си оставих лаптопа, телефона, колата, заплатата, социалните придобивки и напуснах. 

Стоях в магазина за телефони и така се осъзнах: „Егати, к'во направих?“. Не мога да разбера вълната на модерния бърнаут ли ме хвана, или исках да ме пишат по вестниците: „Просперираща млада мениджърка тегли майната на корпорациите и отиде на село да разфасова крави“.

Най-ужасното чувство беше, че усещах как голямата машина ме е хванала и ме е превърнала в едно от най-малките си чаркчета в измислената сигурна реалност, в която 99% от хората живеят в наши дни. И се ужасявах все повече…

Само да вметна, че се оказах напълно заменима навсякъде – днес си там, утре те няма и идва друг и все едно никога не те е имало.

И след това всичко стана, както се казва, „майката си трака“, когато след 3 дни разбрах, че съм и бременна. Желано, принципно планирано второ дете, от един и същи мъж. Ама не точно сега. 

Ступор! Една седмица паника, шок, нерви, съмнения. Страшни мисли – „съсипах си кариерата“, „сега оставам домакиня за цял живот“ – край. 

Добре, де, но нали казват, че като пуснеш, това което не е твое, твоето идвало. Е, дойде! Ма моля ви се, хора, обяснявайте, че то като дойде, направо може да ти разкаже играта и, евентуално, ако си мазохист с безкрайно позитивно мислене и упоритост като 5 магарета на половин мост, ей тогава успяваш.

Една седмица след всички тези въртележки получих мейл от човека с кравите или за по-професионално ще ги наричаме – месодайните говеда. 

Аз все пак не вярвам в случайността и че ей така ще ти падне голямата идея за смисъла на твоя живот, а просто наблюдавам разни случки във времето и като се понавържат, ги хващам за юздите и положението става „Диий, Марийййке".

Та така, преди да ме плесне по главата модерният синдром на прегорялата кифла, леко си подготвях нещата. Скокнах до Карпатите сам-сама, влязох при човека с месодайните говеда и му казах: „Искам да работя с вас в България“. Той ме гледаше много подозрително, едно такова „Тая мадама изобщо к'во ми говори, ама айде, да съм любезен". Това ми го каза той постфактум, след като видя, че ще ги обичам тези говеда. Да знаете, независимо от всичко, което следва, аз наистина ги обичам. Просто смятам, че им помагам да изпълнят своя принос към Вселената.

Веганите и защитниците на животните да ми простят и да не четат повече.

И така преди 4 години започна всичко това. Месодайните говеда пристигаха готови за пържоли, аз бременеех, висях по кланиците, гледах как се разфасоват говедата, а хората от НАП нямаха милост! Изобщо не осъзнавах какво точно ще излезе от тая цялата работа. Ама то беше шамар след шамар, проба, грешка, шамар, малко въздух, пак шамар, оп – глоба от НАП, обжалвания... Но Марийка магарето продължава с 500 магарешки сили (тая единица я въведох аз).

Хоп – дойде време да раждам. Родих, ама носех лаптопа в болницата, щото трябваше да пусна фактура. Няма кой друг. Е, бях незаменима! Доволна съм. Така едно, второ лято. Софиа (дъщеря ми беше плътно с мен) висеше миличката в едно кенгуру, ходи в Румъния по срещи, по кланици и къде ли не, но да ви кажа, май ще е желязната лейди.

Това е безумна въртележка, която, като те хване, и в един момент се чудиш защо си го започнал това всичкото. Нали идеята беше да си самостоятелна, да работиш за себе си, да разполагаш с времето си...?! Да ти е по-спокойно.

Нищо, ама нищо подобно.

Трябва да ви кажа, че ако не си супер стабилен психически, силно убеден и способен да виждаш нещата малко по-напред, това цялото нещо може да те потопи на дъното, и даже под него. Така стана и с мен в един момент.

Затънах.

Ако някой е влизал в обор, ама такъв не модернизиран, може да си представи какво значи да затънеш в такава оборска тор.

Депресия. Агресия. Апатия. Коронавирус – преживяване на ада му в пълния му блясък. Всички близки болни на куп, загуба на родител, а ти сам в "торта", която ти стига до гърлото.

И, от мен да знаете, от всички мъдри мисли досега само една се е доказала на 100%. Като стигнеш дъното, по-зле няма накъде. И тогава имаш само един път – нагоре. 

Някаква странна сила, някъде дълбоко загубена, и много добри хора (едни познаваш отскоро, други отдавна, трети дори не си виждал наживо, а само онлайн) те хващат за ръцете и те дърпат нагоре. Там, където намираш отново себе си. Започваш отначало, но този път с повече опит в грешките и повече визия за смисъла на това, за което се бориш.

Когато след всичко, отново се убедиш, че това е твоето нещо, и разбереш, че покрай всичката тази мъка си научил много – цял нов занаят, който си е твой за цял живот и няма кой да ти го вземе от ръцете и ума –, тогава се отварят и други вратички в не дотам нагънатия ти вече мозък.

Седиш и си мислиш: "Аз мога да разфасовам цяло говедо. Мога да направя ей такива красиви, вкусни и най-вече чисти продукти от месо. Мога да ги дам на децата си без страх, че ядат натъпкано с хормони и стабилизатори обработвано 1000 пъти „месо“.

Идва ти още енергия. Убеждаваш се, че пътят е правилен, но явно е дълъг и труден. Продължаваш по него пак, този път с 1000 магарешки сили. Разликата е, че когато си бил на дъното и си успял да изплуваш, вече виждаш мечтата си на 100% и трудно някакви странични шумове те отклоняват от нея. Виждаш всеки детайл. Ето сега ще следва най-важният абзац.

Искам хората в България да се научат да консумират чисто говеждо месо, да знаят как да го приготвят, да познават различните видове продукти от него, да знаят, че има месодайни крави, че вкусът на това месо е различен, а обработката му, преди да се продаде на крайния клиент, е дълга, специфична и изисква много познания. Това е една от моите мисии. 

Искам да стана най-добрата жена транжор и специалист от несъществуващ вид у нас – занаятчийски месар. Това са хората, които познават разрезите на едно животно от А до Я и могат да разкажат всичко за тях: къде е гледано животното, каква порода е, на каква възраст е, как е хранено, как да го приготвиш и дори как да го сервираш.

Ако успея да науча хората, че може да не готвят говеждото в тенджера под налягане и въпреки това то да може да се дъвче, и че има около 32 вида стекове, които могат да се извадят от едно говедо и да се приготвят на тиган за 20 секунди, то ще съм усвоила изкуството на този занаят напълно. 

И последно. Някак си в България като чуеш жена транжор и текват един куп възклицания: "Абе, вие луда ли сте, бе, госпожо?"; или препоръки – "Мойто момичеее, абе, това е мъжка работа“; или настояване от майка ти – "Айде и ти барабар Петко с мъжете“; или тъжни погледи на приятелки – "Аааайа, ама как издържаш на тази миризма на месо?! Ама ти и това ли правиш? Ужас, на мен Ненчо ми обезкостява джолана". 

Е, момичета, момчета, майки, мъже и транжори, ето какво може да ви кажем Уилям Голдинг по темата: 

„Мисля, че жените са глупави, ако претендират, че са равностойни на мъжете. Те са много по-добри от мъжете и винаги са били! Каквото и да дадеш на една жена, тя ще го направи по-добро.
Ако ѝ дадеш къща, тя ще ти направи дом.
Ако ѝ дадеш усмивка, тя ще ти даде сърцето си.
Тя има способността и силата да умножава и увеличава всичко, до което се докосне“.

А аз бих добавила: 
"Ако и дадеш едно говедо, тя ще го разфасова и ще ти направи брачеоли".

И така „А lady butcher” (жена месар, бел. ред.) ще е умножава и увеличава всичко, което може от тези симпатични говеда и ще промени нагласата за жените, които не могат да транжират!

cross