Съвременните деца буквално се раждат в интернет и вече не е изключение дори новородено да има профил в социална мрежа, създаден от родителите му. Поколението на възрастните обаче е израснало по-скоро в аналогова среда. Тук голямото предизвикателство е да се опитаме да влезем в обувките на децата. Има ли златна среда на поведение към дигиталните деца, в която не сме пъдари, а консултанти? Как да превърнем в приоритет живота офлайн и какви са децата ни, когато мисловно не са в стаята си, а в TikTok?
В проекта ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, който създаваме съвместно с Yettel и Центъра за безопасен интернет, даваме отговори на тези въпроси. Търсим експертна помощ от:
Мирела Христова, която е психолог и обучител в Центъра за безопасен интернет.
Мирела Христова е психолог и позитивен психотерапевт под супервизия. Завършила е бакалавърска степен по „Психология“ в Нов български университет и магистратура по „Социална психология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента продължава обучението си за магистър по „Детско-юношеска и училищна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
И Антоанета Василева, която е част от екипа на Асоциация Родители и координатор на Центъра за безопасен интернет.
Антоанета Василева е експерт по онлайн безопасност, координатор на Националния център за безопасен интернет и част от екипа на Асоциация Родители. Антоанета е опитен обучител, консултант и експерт в мониторинга по темите, свързани с трафика на хора, миграцията и рисковото поведение в интернет. Има опит в директната работа с уязвими групи (като жени, деца, младежи, роми и др.) и подкрепа за жертвите на престъпления.
Синът ми на 11 години си беше забравил телефона в банята и понеже имаме еднакви калъфи, съм го взела, като съм решила, че е моят. Отидох до магазина и когато се опитах да платя с телефона, се оказа, че не е моят. Прибрах се вкъщи, а през това време синът ми беше обърнал цялата къща, за да си търси телефона. Беше пребледнял и притеснен. Като му казах, че съм му взела телефона по погрешка, ми вдигна изумителен скандал. Изглеждаше като човек, който има какво да крие. И тогава всъщност се притесних.
Как да разбера къде е детето ми, когато е в интернет? Не споделя като го питам какво прави на телефона. Да му ровя ли в телефона?
Да бъдеш родител на дигитално дете със сигурност е голямо предизвикателство. Детето много по-лесно и бързо се ориентира в новостите в онлайн света, знае как да използва приложенията и сърфира в различните платформи, казва психоложката Мирела Христова. Нейният съвет е да въведем програмата за родителски контрол, още щом детето получи първото си дигитално устройство.
Тези програми улесняват родителите да ограничават времето, прекарано онлайн, съдържанието, което достъпват, комуникацията, която водят, и приложенията, които искат да свалят. Подобна програма работи при деца до 5. клас, уточнява психоложката:
„Ако приемем, че първото устройство се дава на дете в първи клас, това означава, че родителите имат период от 4 години, в които да поставят правила, да научат детето на саморегулация и самозащита онлайн. Така, премахвайки програмата в 5. клас, родителят може да бъде спокоен, че детето вече има необходимата регулация и знанията как да се предпазва в дигиталния свят.“
Антоанета Василева отбелязва, че да бъдеш родител в ерата на технологиите, когато самият ти произхождаш от аналогова среда, изисква адаптация, разбиране и готовност за учене. Важно е като родители да познаваме платформите, приложенията и технологиите, които децата използват, за да разбираме техния свят, като същевременно приемаме, че опитът и възприятията им са различни от нашите.
„Говорете открито за онлайн безопасността, като обясните рисковете, свързани с кибертормоза, споделянето на лична информация и контактите с непознати. Насърчавайте децата да се обръщат към вас при проблем. Подкрепяйте ги в развиването на дигитална грамотност и критично мислене, като същевременно организирате активности отвъд екрана – разходки в парка и планината, спорт, настолни игри, четене и др. Поддържайте отворена комуникация, слушайте ги без осъждане и създавайте среда, в която те да се чувстват сигурни да споделят. Гъвкавостта е ключова, тъй като технологиите се променят бързо, а процесът на адаптация изисква време и търпение.“
Експертът съветва да потърсите подкрепа от специалисти, други родители или общности, ако срещнете трудности.
По-малките деца (до около 5. клас) предпочитат да използват дигиталните си устройства за игри и по-рядко за социални мрежи. Тийнейджърите предпочитат социалните мрежи и онлайн комуникацията. В момента повечето подрастващи са в платформите Instagram, TikTok и Snapchat – те са най-популярните и дават възможност както за комуникация, така и за достигане на различно съдържание. Там буквално има всичко – от ревюта на книга, рецепти за готвене, начини за играене на игри, модни тенденции, забавни видеа, кратки интересни факти или уроци, до пътешествия и опознаване на различни и екзотични дестинации.
Когато детето ви е в интернет, то се намира в един виртуален свят, който е толкова реален за него, колкото и физическата среда. Това е място, където то може да изследва, да учи, да общува и да се забавлява, но също така е и пространство, което крие рискове и предизвикателства, казва Антоанета Василева. Платформи като YouTube или стрийминг услуги като Netflix и Twitch са популярни за гледане на видеоклипове, образователни видеа, филми или игри. Освен това децата търсят информация за училищни проекти, развиват умения чрез образователни приложения или изследват хобита и интереси. Въпреки положителните аспекти онлайн пространството може да изложи децата на неподходящо съдържание, тормоз или рискови контакти.
Затова е важно като родители да се интересуваме какво гледат децата ни, какво правят, да разговаряме с тях за преживяванията им, да задаваме въпроси с интерес, а не с осъждане и критика. Така се изгражда открита и подкрепяща среда, в която детето се чувства сигурно да споделя, обобщава Антоанета.
Доверителната връзка е генералното вярване на детето, че каквото и да се случи онлайн или офлайн, то може да сподели с родителите си и ще получи разбиране, подкрепа и помощ, а не обвинения и наказания. Доверителната връзка е нещо, което се изгражда от самото раждане, и е чувството, което нашето дете изпитва спрямо нас в зависимост от нашите реакции в други ситуации. За постигането на тази връзка са нужни:
Както казва Антоанета, добре е да подходим с въпроси като „Какво ти е интересно в тази игра/платформа?“ или „Какво научи ново днес онлайн?“, вместо с критика или подозрение.
По-важно е какво прави детето онлайн, отколкото колко време прекарва, смята Мирела Христова. Онлайн то може да гледа урок по биология, който да му помогне с подготовката за следващия ден, да слуша книга, която да го накара да се замисли върху важни теми за бъдещето му.
И, съжаляваме, че ще го кажем, но какво ще прави детето и какво ще търси онлайн зависи до голяма степен и от това какво ние, родителите правим онлайн. Няма как да очакваме от дете в 6. клас например да гледа видеа за културата и живота в Южна Африка, ако примерът, който вижда, е постоянно скролване във Facebook и писане на коментари.
Важно е да се създадат ясни и разумни правила за използването на интернет. И е хубаво тези правила да се съгласуват с детето, за да се почувства включено в процеса. Само така то ще иска да ги спазва. Според Антоанета Василева е полезно да се споделят реални примери за онлайн рискове, без да се използват страх или заплахи, а по-скоро с цел обучение.
Постоянното демонстриране на доверие, без да се проверява тайно устройството на детето, също е ключово. Ако родителят има притеснения, е важно да ги обсъди спокойно и честно, вместо да предприема контролиращи действия. Създаването на време за споделени онлайн активности, като съвместно гледане на видеа, играене на игри или изследване на нови технологии, може да укрепи връзката. Детето трябва да усеща, че родителят му е съюзник, а не противник.
Като психолог Мирела Христова вярва, че родителите и децата не следва да бъдат приятели. Родителите могат и трябва да уважават децата си, но тяхната роля е да поставят граници и правила, с които да ги научат как да живеят спрямо нормите на обществото. Родителят си е родител, детето си е дете. Функционирането в приятелска форма обърква подрастващия – дава му се власт (като на възрастен), но без отговорностите, които имат реално родителите спрямо детето.
Антоанета Василева потвърждава, че да бъдете „приятел“ на детето си по отношение на онлайн заниманията му може да бъде полезно, но е важно да запазите родителската си роля и авторитет. Това означава не да се държите като връстник, а да изградите подкрепяща връзка.
За Мирела Христова най-здравословните взаимоотношения са, когато родителят и детето знаят, че могат спокойно да изговорят клип, които някой е видял онлайн, или новина, която е прочел, да играят игри онлайн заедно, да се обръщат един към друг за помощ, включително онлайн. Но родителят трябва да е фигурата, която да помогне на детето, ако то има проблем в дигиталното пространство.
Бъдете „приятел“ в смисъла на съюзник – някой, който проявява разбиране и любопитство, без да се опитва да заеме ролята на връстник, обобщава Антоанета Василева.
След премахване на програмата за родителски контрол телефонът, таблетът или компютърът стават лично пространство на тийнейджъра и те трябва да са неприкосновени, смята Мирела Христова. „Тайното“ проверяване на социалните мрежи на младежа би довело да кавги и загуба на всякакво доверие между детето и родителя.
„Скъпи родители, ако вашият тийнейджър иска да скрие нещо онлайн от вас, той ще го направи. Всяка платформа предлага опция за „таен чат“, който автоматично изтрива съобщенията след изпращане и прочитане. Ако имате изградена доверителна връзка, създали сте някакъв тип правила, които работят във вашето семейство, не губете целия труд, за да сте сигурни. Върнете се във вашите тийнейджърски години и си спомнете собствени си реакции и нагласи спрямо родителите ви, и имайте доверие на младежа вкъщи.“
Антоанета Василева добавя, че границата между личното пространство на детето в дигиталната среда и родителския контрол започва от разбирането, че сигурността и доверието трябва да вървят ръка за ръка. Родителският контрол е отговорност, която включва защита на детето от рискове, но не бива да се превръща в нарушаване на личната му свобода и на правото на неприкосновено пространство.
За по-малките деца е оправдано да има повече наблюдение и контрол – например използване на родителски настройки, филтри за съдържание и проверка на онлайн активността. Това е необходимо, защото те все още развиват критично мислене и невинаги разбират рисковете.
Антоанета Василева ни съветва да действаме по-скоро като съветници и ментори, а не като разследващи полицаи. Идеята е да запазим ролята си на настойници, които защитават, но и уважават независимостта на детето.
Виртуалната среда често предлага анонимност, липса на непосредствени последици и възможност за изразяване на емоции, които в реалния живот биха получили незабавен отпор или реакция. Това може да доведе до развиване на агресивни модели на поведение, които се пренасят и в офлайн взаимодействията, особено ако децата не са научени на емпатия и уважение към другите, казва Антоанета.
Има деца, които не знаят как да комуникират офлайн, как да изразяват емоции, когато нямат подръка емотикони, отбелязва Мирела Христова. Според нея такива деца са силно неглижирани от семейството и средата, те не са мотивирани да се научат как да комуникират.
Не са рядкост случаите, в които родители дават телефона на детето си „да играе и да не ме занимава“ или на вечеря в ресторант, „за да мълчи и кротува“ – как очакваме тези деца да комуникират офлайн, когато не им е показано как се комуникира, пита реторично психоложката. Тя добавя, че в социалните мрежи е пълно с коментари, които целят да обидят някого и тези коментари са масово от пълнолетни и възрастни хора. Тогава защо искаме децата ни да се държат адекватно и любезно един с друг онлайн, когато ние толерираме подобно поведение като възрастни? За да научим децата, трябва да покажем нашата толерантност и гласно да изразяваме, че тази комуникация не е приемлива. Само тогава можем да изискваме от тях да бъдат адекватни онлайн.
Когато децата прекарват значително време в дигитална среда, те могат да се почувстват по-неуверени в реални социални ситуации, което понякога се изразява в агресивно поведение като защитен механизъм, казва Антоанета Василева. Тя добавя, че при феномена „дигитална липса на потискане“ (Digital Disinhibition) децата имат склонност да изразяват емоции по-рязко и необуздано онлайн, защото не виждат директната реакция на събеседника. Ако на тези модели на поведение не се обърне внимание, те могат да доведат до трудности при изграждането на здрави социални връзки офлайн.
За да се избегне такъв ефект, е важно родителите и учителите да насърчават балансирано използване на дигиталните технологии и да стимулират децата да участват в дейности, които развиват социалните им умения в живо общуване. Разговорите как се чувстват и как влияят на другите хора, както онлайн, така и офлайн, са ключови за предотвратяване на агресия и за изграждане на по-добри комуникационни способности в реалния живот, обобщава експертът.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Ако не сте сигурни как да защитите профилите на децата си, можете да потърсите помощ от Консултативната линия 124 123, в чата на safenet.bg или на имейла helpline@safenet.bg
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Със своя увлекателен разказ в конкурса ни се включва и Малина Тонова.
На Цвети
Сутрешната тълпа забързано се нижеше през механичния турникет покрай витрината на охраната. Георги съсредоточено наблюдаваше пъстрия поток от препъващи се студенти, забили поглед в телефоните, наперени асистенти, натруфени секретарки, които се оглеждаха крадешком, за да регистрират ефекта от появата си. Ако случайно срещнеха погледа му, извръщаха глава или кимваха разсеяно.
нещо като таблото на правилника за вътрешния ред, отбеляза си Георги, когато Латинка, секретарката на ректора, спря за миг да се огледа в стъклото на будката, без да реагира на присъствието му. Преподавателите се сещаха за него, когато им трябваха ключове за залите или дистанционно за техниката.
Натрапчивият парфюм на Латинка го накара да кихне. И откъде тая кифла взема пари да се нагласи – заплатата ѝ трябва да е долу-горе колкото неговата. Откъде ѝ идва самочувствието?
Пенсиониран военен, Георги беше минал петдесетте и не одобряваше модата на надутите устни и ярките маникюри. Свикнал на спартански живот, той гледаше укорително гримираните девойки, които притичваха край него, закъснявайки за лекции. Той би се справил и със скромната си пенсия, но бе принуден да потърси допълнително препитание като охранител, защото живееше заедно със стария си и болен баща. Също бивш офицер, баща му жонглираше с думи като дълг и отговорност, повтаряше, че службата изисква от офицера да се откаже от лични облаги и благосъстояние.
Баща му често наблягаше, че му е дал името на божия воин, за да служи на отечеството. Но когато стана на 16, респектът му от този внушителен мъж в униформа взе да се губи. Убеждението, че военните училища приемат най-добрите и там е неговото място, се смени от едно мълчаливо желание – Георги искаше да стане поет. Започна да пише стихове, които не смееше да покаже на никого. Но когато набра смелост да каже на баща си, че освен във военно училище иска да пробва и в някой и друг университет, оня отсече:
Георги се примири, но продължи да пише, дори отпечатаха едно негово стихотворение във вестник „Българска армия“. В армията се чувстваше уютно – редът му даваше сигурност, не беше необходимо да поема отговорност, заповедите издаваха началниците му. Но началниците, неизвестно защо, не го уважаваха, макар че за всичко се допитваше до тях – подредената свобода го устройваше.
Когато му връчиха заповедта за пенсиониране, за момент се стъписа. С постъпването му в армията животът му беше направил завой от безпорядък към ред, а сега отново го връщаха към безпорядъка. Бъдещето пред него беше безредие и хаос. Георги пое дълбоко въздух и се замисли как може отново да живее просто и естествено. Необходимо му беше да се вкопчи в някоя сила, която да го освободи от страховете и неуредиците.
Безсмисленото трескаво суетене, което наблюдаваше всеки ден на работа, го изморяваше. Целият безпорядък на света с досадната му дребнавост го изтощаваше. Работата като охрана в института беше на смени и му оставяше свободно време, което той запълваше с пътуване до църкви и манастири. Заставаше пред иконата на Исус и мълчаливо разговаряше с него. Така можеше да се съсредоточи върху духовното, за да изчисти от живота си всякакви неуредици.
Метафизичното си има свои закони, които се основават на реда. Светлината си проправя път сред първичния хаос, живите същества намират мястото си. Изчистването на безпорядъка може напълно да преобрази цялото му съществуване. За да въведе ред в живота си, Георги най-напред трябваше да се справи със самотата, която чувстваше като физическа болка.
Жена на средна възраст, винаги стилно облечена, но без модни увлечения. За разлика от другите сред гъмжилото, тя винаги го поздравяваше с вежлива усмивка. Георги беше убеден, че това не е случайно, защото вселената си има свои закони, които работят последователно. Веднъж намери повод да ѝ поиска пропуска, за да разбере как се казва – Мария – и в библейското ѝ име видя знак на съдбата.
Откри Facebook страницата ѝ и започна да я следва – съпреживяваше пътуванията ѝ, четеше коментарите ѝ, веднъж даже си купи една книга, която тя беше споменала – някаkви есета, които го отегчиха, но храбро дочете книгата докрай. Нямаше снимки на мъже, което го радваше. На моменти го бодваше въпросът кой е този, който е снимал Мария за Facebook, но се самоубеждаваше, че навярно е някоя приятелка.
защо тази жена носи високи обувки и зиме, и лете, чудеше се той. В ритъма на стъпките ѝ откриваше някаква тайнствена съизмерност. Чудеше се как да я спре, да я заговори, но някак си не смееше да наруши отмерения ход на движенията ѝ. Най-сетне реши да ѝ пише във Facebook – здравей, предлагам ти дружба.
На следващата сутрин, както обикновено, стоеше изправен до турникета на входа, наблюдаваше съсредоточено преминаващите и я чакаше.
–– Здравей, брат, пак сме на поста си, а? – Димитър, охраната от нощната смяна, се появи изненадващо зад гърба му. – Ще пием ли кафе?
–– Ти няма ли да си тръгваш? – промърмори Георги, без да се интересува от отговора му.
–– Хайде, хайде, и без тебе институтът ще проработи, да вървим за кафе. А, виж я тая, тропа като кон с тия токове. – Мария влизаше през входната врата. – Добро утро, уважаема госпожо!
Мария кимна на Димитър, усмихна се любезно на Георги и отмина. Георги наруши за пръв път в живота си устава – извади телефона си по време на работа. Съобщението му беше оставено без отговор.
Независимо дали на тийнейджърите им харесва, или не, техните родители са супер активни в социалните мрежи и изглежда изобщо нямат намерение да се оттеглят от там, пише BBC.
От една страна, за децата това е удобен и бърз начин да се свързват с родителите си или да ги бъзикат как си правят селфи и боравят с емоджитата.
Но прекрачват ли границата родителите, когато споделят снимки на децата си във Facebook без тяхно разрешение (и освен това нямат никаква идея от настройките за поверителност)?
Явлението "Sharenting" - масовото споделяне от родителите на снимки на децата им - е в новините, след като актрисата Гуинет Полтроу публикува снимка с 14-годишната си дъщеря Епъл Мартин по време на ски.
Повече от 160 000 души харесаха снимката, но Епъл не беше толкова радостна и писа от личния си акаунт в Instagram: "Мамо, вече обсъждахме това - не можеш да публикуваш нищо без мое съгласие." (Полтроу отговори: "Дори не ти се вижда лицето!")
Много от феновете на Палтроу твърдят, че като майка тя има пълното право да споделя снимки на дъщеря си. Но други казват, че децата заслужават право на лична неприкосновеност.
Защо темата е важна?
Децата не могат да се регистрират в повечето социални мрежи, докато не навършат 13 години - което означава, че някои тийнейджъри, които спазват правилата, изпадат в шок, когато най-накрая си направят профил в някоя мрежа.
19-годишният Конрад, разработчик на софтуер в Испания, казва, че е бил изумен, осъзнавайки, че родителите му са публикували негови снимки онлайн. "Майка ми имаше Instagram, преди аз да имам телефон - така че не знаех, че е публикувала мои снимки, казва той пред BBC.
"Наистина не ми харесва снимките ми да са онлайн - дори не публикувам такива в моя Instagram профил. И когато последвах майка си и видях, че съм навсякъде в страницата ѝ, я помолих да свали всичко, за което не съм дал разрешение. Конрад добавя, че майка му е разбрала опасенията му и е действала бързо, за да се справи с проблема.
Той казва, че при откриването на снимките е почувствал "нахлуване в личния му живот". Особено го притеснили фотографиите от ранното му детство в акаунта на майка му, до който всеки има достъп. "Не искам онлайн да има снимки от моето детство, това е много интимно нещо", казва той, добавяйки, че е притеснен и от "алгоритмите за разпознаване на лица".
14-годишната Соня има подобен опит, когато се присъединява към Twitter и Facebook: „Когато видях снимките, които майка ми от години е публикувала във Facebook, се почувствах засрамена и напълно предадена, казва тя.
"Там, в абсолютно достъпен за потребителите на мрежата профил, бяха всичките неудобни моменти от детството ми: писмото, което написах на феята на зъбите, когато бях на 5 години, снимки, на които плача, когато бях малко дете, и дори снимки от почивка, когато съм била на 12-13, за които не знаех."
Не всички обаче са против това. 23-годишната Шарлът казва, че това е "съвсем нормално" и че е свикнала майка ѝ да споделя нейни снимки във Facebook. Била е на 13, когато майка ѝ започва да го прави. "Мислех, че е неловко, но не бях разстроена дотолкова, че да я помоля да ги махне. Не виждам защо тя трябва да иска разрешението ми - тя е моя майка."
Може ли „sharenting“ тенденцията да бъде опасна?
За Сара (името е сменено), 29-годишна медицински специалист в Хонг Конг, най-тревожно в случая е значението на неприкосновеността на личния живот. "Когато бях на 21 години, майка ми ме тагна във Facebook и видях, че е публикувала няколко мои снимки от времето, когато съм била бебе", споделя тя пред BBC.
"Настройките ѝ бяха публични, така че ми се стори много опасно. Не исках снимките ми като бебе да изтекат навсякъде в Интернет, а и знаех, че с Google може да търсите името на някого, използвайки негови снимки..."
Експертите твърдят, че sharenting може да насърчи кибертормоза
Андра Сийбек, професор по медийни изследвания в Университета в Тарту в Естония, е провела няколко проучвания за "sharenting". При едно от тях, включващо естонски деца от 9 до 13 години, тя установява, че на децата им харесва „родителите да споделят положителни неща за тях“, но „има големи разлики между това, което децата и родителите смятат за хубави снимки“.
"Децата не са доволни, когато родителите споделят снимки, на които не са с прическа или пък с дрехи, които не харесват.", казва Сийбек. "Родителите може и да не виждат в това голяма проблем, но то може да повлияе на представата на подрастващите за самите тях или да доведе до кибертормоз."
Друг потенциален риск от явлението "sharenting" е "цифровото отвличане", казва професора - т. е. непознати да използват публично достъпни снимки на деца за измамни или сексуални цели.
Трябва ли родителите да приемат по-сериозно недоволството на децата си?
Професор Сийбек казва, че много родители смятат, че като възрастни те са отговорни за детето си и не се нуждаят от неговото разрешение, стига да са преценили, че споделянето на снимките не причинява никаква вреда. Тя обаче твърди, че родителите трябва „абсолютно“ да приемат по-сериозно темата за личната неприкосновеност, когато става дума за собствените им деца.
Родителите често определят строги правила за използване на интернет за децата си, за да защитят личния им живот, но „правилата изглежда са приложими само за деца, а не за възрастните в семейството“, добавя тя.
И Конрад, и Сара казват, че родителите им първоначално са отхвърлили опасенията им - отчасти поради липсата на разбиране за неприкосновеността на личния живот в интернет. Майката на Конрад в крайна сметка е разбрала проблема, но майката на Сара е била обидена.
"Не мисля, че много родители разбират киберсигурността толкова добре, колкото ние, защото тяхното поколение е родено без интернет.", казва момичето. Добавя, че майка ѝ все още публикува снимки без нейното разрешение, но Сара вижда подобрените настройки за поверителност в профила ѝ като разумен компромис.
"Слава богу, че майка ми още не знае как да използва Instagram", казва още Сара и признава, че разбира, че за много родители, споделянето на снимки на децата им е начин да изразят любовта си.
Колкото и да сме скептични към постулата, че никой не е станал велик, без да е минал през отхвърляне, провали, подигравки и рискове - ето я историята на Лейди Гага, която доказва това.
Когато започва кариерата си, нейни недоброжелатели създават facebook групата “Стефани Джерманота, ти никога няма да бъдеш известна”, припомня BoredPanda.
Лорън Бон, току-що е пристигнала в Ню Йорк, когато забеляза групата. Тя съобщава за нея на медиите през 2016 г. с пост във Facebook:
„Когато бях първокурсничка в Нюйоркския университет и Facebook беше само на една година, се създаваха странни групи като „Имам трапчинки", "f *** me" и т.н. (Не е ясно за коя точно година говори Бон. Мрежата е открита през 2004 г. Лейди Гага издава първия си албум "Fame" през 2008 г. - б. ред.)
Спомням си как се натъкнах на група, която разби сърцето ми: "Стефани Джерманота, ти никога няма да бъдеш известна."
На страницата имаше снимки на 18-годишна студентка от Ню Йорк, която пееше и свиреше на пиано в местните барове. Групата беше пълна с коментари, остри като игли, оскърбяващи амбициозната музикантка с изрази от рода на “проституира за внимание”. Или пък: "За коя точно се мисли тая?"
Не можех да се отърся от суровото чувство на мръсотия, което те заливаше, прелиствайки тази страница. Бързо обаче забравих за тази група и за това момиче с гарванови очи.
До около пет години по-късно. Пътувах с влак и четях за Лейди Гага в списание New York Magazine. Първоначално се зачетох отгоре отгоре, докато стигнах до следното изречение на авторката на статията:
„Преди срещата предполагах, че някой със сценично име като „Лейди" (нейното име е Стефани Джоан Германота) ще бъде малко неуместен…”
Господи! Изпищях от възторг и бях залята от зашеметяващия триумф на отмъщението. Но и от срам. Срам, че никога не защитих това момиче в онази група..."
Тази група обаче не е първият път, в който Лейди Гага, в момента с над 34 милиона последователи в социалните мрежи, преживява тормоз.
Родителите ѝ я записват в частното девическо католическо училище в Ню Йорк „Манастир на Светото сърце“, където тя получава първия си урок за това колко жестоки могат да бъдат децата. Заради своите големи "Евита" вежди, оранжевия си тен си и начина, по който си прави косата.
Въпреки нападките, тя цял живот се издърпва сама от дъното.
Още от 11-годишна ходи на вокални уроци при Дон Лоурънс, учителят на Кристина Агилера, с когото продължава да работи до старта на кариерата си.
В допълнение към пеенето, тя свири на класическо пиано и посещава класове по актьорско майсторство - две ключови умения, довели до блясъка ѝ на тазгодишните "Оскари".
Фокусирана върху музикалната си кариера, тя се записва в NYU Tisch School of the Arts, откъдето не след дълго отпада, заради нетърпението да започне музикална кариера в реалния свят. Напуска семейното жилище, наема най-евтиния апартамент, който намира, и яде, по думите ѝ "гадости", за да стигне до момента, в който ще бъде чута.
След записа на първия ѝ албум, нещата не потръгват и тя сключва договор като текстописец и композитор със Sony. Пише песни за Фърги, Бритни Спиърс, New Kids on the Block, Pussycat Dolls и др. Тогава изпълнителят Acon чува няколко нейни демо записи и благодарение на това тя подписва договор с Interscope Records.
Това е само част от историята ѝ преди 24-те номинации за "Грами". Лейди Гага печели 9 от тях. През 2018 г. прави дебюта си като актриса в „A Star Is Born“ и спечели „Оскар“ за песента „Shallow“.
Посланието ѝ по време на церемонията:
„Работих дълго и усилено за това и важна е не победата. А това да не се отказваш. Ако имате мечта, борете се за нея. И без значение колко пъти са ви отхвърляли, или са ви побеждавали - бъдете дисциплинирани в своята страст."
Още:
За много от нас Фейсбук е място, където неограничено споделяме снимки на своите деца. Колкото и невинно да изглежда това, зад всеки потребител, който се наслаждава да разглежда този постоянен поток, седи и един злонамерен такъв, който би се възползвал от така лесно подадената му лична информация.
Точно по тази причина италиански съд забрани публикациите на детски снимки във Facebook, ако единият от родителите не е съгласен. От социалната мрежа трябва да бъдат изтрити и стари снимки в случай, че някой от родителите забрани публикуването им.
Решението на съда беше взето, след като разведен баща спечели дело срещу майката заради споделянето на снимки на детето им. Подобно решение бе взето неотдавна и от австрийски съд, който задължи родител да махне всички информации и фотографии, свързани с дете.
Показването на детски снимки крие доста неподозирани рискове. Изображенията с деца могат да бъдат използвани от педофилски сайтове, а личната информация, която неусетно се споделя заедно с тях - да помогне на недоброжелатели лесно да установят къде се намира детето ви, къде учи и тренира, например.
Създаване на профил на деца във Facebook се позволява само на лица над 13-годишна възраст. За да е в рамките на закона, децата лично трябва да публикуват свои снимки на стената.
Във Франция например, родителите могат да бъдат осъдени от собствените си деца за споделянето на информация от личния живот без изричното им съгласие.
Италианските власти предупреждават да не се публикуват снимки на деца по бански и да не се дават данни за местата, които детето посещава. Забранено и да се публикуват общи снимки с други деца без разрешението на техните родители. В противен случай се налага парично обезщетение.
От Фейсбук също обмислят възможността да въведат автоматични аларми, които предупреждават преди споделянето на детска снимка пред широката общественост.
За това следващия път, когато решите да пуснете поредната снимка на детето си, се замислете какво и колко споделяте – вълнуващо е да покажеш детето на приятелите си, но истината е, че потенциалните неприятели са много повече.
