Стихотворението на Диана Драгнева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Това е стихотворение, написано за моята майка. Тя е на 76 години и продължава да внася светлина и топлина в живота ми. Истинско щастие е да знам, че има едно прозорче, което свети, и една безкрайна обич, която ме чака зад него!

Помниш ли, мамо?
Помня твоите сълзи, когато заминах,
помня твоята радост, когато се връщах,
помня твоето щастие, когато успявах,
помня твоята болка, когато ранявах...

Помниш ли моята радост за моето малко момиче?
Помниш ли как растеше, как към света се стремеше? 
Помниш ли как плаках, когато замина,
а вие с татко  тъгувахте с мене двамина.

Днес се вглеждам в очите ти тъжни,
зная вече цената на твоите нощи безсънни.
И мога да кажа единствено само -
благодаря ти за всичко, обичам те, МАМО!

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Веселина Тинчева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Да, на нея приличам, на майка ми. Поне донякъде. Сутринта, докато се гримирах, пак си помислих, че цветът на очите ми е от майка, а формата от баща ми.

Какъвто и да е денят ми – празничен, почивен, дистанционен или присъствен работен, винаги сутрин в моите пет-десет минутки имам време за едно червило. 

От малка помня майка ми, че винаги беше красива, със светлото лице и с изумрудено зелени очи, подчертани с черни мигли, с русата, бляскава на слънцето коса, неизменно подчертани с червило устни, с два-три тона по-открояващ се цвят от телесния. Това отвън...

Но при нея  красотата така се излъчваше – отвътре навън. Кротко и тихо ме изслушваше, когато през бунтарския ми тийнейджърски период се подстригах късо и си изрусих косата, когато, ей така, реших, че ще се местя в друго училище, когато изрисувах цялата си стая, когато фантазирах за приключения...

Усмихваше се, прегръщаше ме, нямах тайни от нея, споделях ѝ всичко. А тя беше лекар, много натоварена в работата си, доста от енергията и мислите ѝ отиваха там.

Може би тази нейна отговорност за здравето и живота на хората е предопределила и моя избор на професия за подкрепа на деца и семейства. През цялата тази близост и заедност винаги ме е насърчавала и съветвала, че най-хубавите години за създаване на семейство и раждане на деца е между 20 и 28 години. Самата тя, заедно с татко, бяха пример за нас – те са се оженили, когато тя е била на 24, той на 25, и с голяма любов и отдаденост ни гледаха със сестра ми.

За мама най-голямата ценност беше семейството, децата и след това професията. Винаги казваше, че и любовта, и ученето, и забавленията, и децата, и работата, и отговорностите вървят заедно. Може в различни периоди от живота нещо да е приоритет, но от всичко трябва да има!

Когато родих първо сина си, тя беше безкрайно щастлива и горда – все пак нейната майка имаше три сестри, тя самата имаше сестра, ние двете със сестра ми пак момичета... Е, малко ѝ беше несвойствено, че не е отглеждала момче и не се чувстваше като в свои води.

Малко като поотрасна баткото, двамата – майка и татко, отделяха много време на първородния си внук – да го водят на тренировки, на летни почивки, плуване и плаж, игри в Морската... Огромна радост беше за нея, въпреки тревогите за бремеността ми след раждане със секцио, когато след няколко години след теста ми с двете чертички порасна красивата и ученолюбива като баба си най-малка внучка, моята дъщеря.

Майка много насърчаваше и искрено се възхищаваше на академичните постижения на внуците си. Обожаваше да ходи с тях на екскурзии, да им показва красотата на природата, животните, насекомите, цветята – красотата на света.

Но най-много им се радваше, че са отговорни, добри хора, готови да помогнат на приятел, чувствителни към радостите и трудностите на хората около тях. Понякога казваше, че двете със сестра ми сме повече добри и наивни, не толкова амбициозни, колкото ѝ се иска, но всъщност точно такива ни обичаше.

Вече не е между нас, но поколенията след нея имат нейната външна и вътрешна красота, красив и буден ум, красиви мисли. Също и това нейно качество от всяка ситуация да извличаме най-доброто като опит, поука, да виждаме красивото у нас, у хората, в природата, архитектурата, всичко под знака на красотата.

От нея ми е и навикът – винаги червило за разкош!

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Лилия Златкова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Като се сетя за моята майка, пред мен излиза образ на сила, борбеност и страшен инат. Ината ѝ го прощавам, зодия Козирог все пак.

Тя е жена, която никога не съм виждала да плаче. Такава, която мъкне 50 кила чанта, прекосява цяла София и никога не казва "мрън". А вътре в себе си носи цяла една вселена, но това го разбрах чак, като пораснах.

Тя винаги е знаела да разчита изцяло на себе си за всеки един проблем.

Мама е единствено дете на разведени родители. Била е спортист, после балерина, но винаги е мечтаела за голямо семейство и ето на, залюбила се с баща ми.

Вдигнали сватба и след това се е родил брат ми. Той е бил бебе 4 кг и 700 г и тя, с целия си инат, го е родила за 30 минути по естествен начин. Уау, мамо, била си супер смела!

Три години и половина след него, като по норматив, пак за 30 минути съм се излюпила и аз.

Мама е постигнала мечтата си за пълна къща. Като се замисля, в онези години изобщо не ми побира главата как са се оправяли майките без памперси, на купонна система и какво ли още не. Но ни има и имахме едно страхотно и незабравимо детство.

Мама е герой. Истината е, че дълги години не я разбирах. Бяхме все на нож. Аз – вечната бунтарка, емоционален пожар, тя – твърда и неотстъпчива, държаща на дисциплината.

Упреквала съм я и съм си позволявала да я съдя, а всъщност нищо не съм разбирала. Е, вече съм майка на две деца и виждам и осъзнавам прекрасно какво ѝ е коствало на нея самата през цялото майчинство – житейски грижи и неволи.

Мама ме научи да бъда мъжко момиче, да превъзмогна цялата си ненужна емоционалност и да знам, че няма как да не се справя със всичко, имам ли нужното желание и психическа нагласа.

Мама ме научи колко ценно е да имаш семейство. И това, че не е нужно винаги да си пръв и всичко да е на всяка цена.

Мама е страшен пич и е моята желязна упора, без която наистина не мога.

Обичам те, мамо!

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Йоана Маркова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Помня много ярко как моята майка ме караше (возеше) до детската градина. С едно колело, аз качена отзад (без предпазни колани, разбира се), спираме на един павилион за палачинки, хапвам и продължаваме. Ах, да можеше и сега…

Моята майка обича красотата, обича честността, обича да мечтае. Да, тя много обича да мечтае. Получава ѝ се! Сбъдва МНОГО свои мечти.  Обича да прави красиви неща, да твори. И мен учи на това.

Една едничка съм ѝ. Всичко ми е дала и ме е научила на най-важните уроци. Подкрепяла ме е и в най- безумните желания.

Няма да забравя една Нова година, аз, тийнейджърка, решавам, че искам коледен маникюр с бяла основа и елхички. По онова време нямаше маникюристи (поне в нашия град). Без много да я моля, започва да ми рисува ноктите с блажна боя с надеждата, че ще изсъхне и е само за една нощ (да, блажна боя!).

Стана много красиво, но уви след 4-5 часа все още не можеха да изсъхнат. Почистихме ги, бях без рисуван нокът, но бях удовлетворена от опита. Коя майка ще започне тази безумна дейност на 31 декември!?

Моята майка има „златни ръце". Не се шегувам! Каквото и да започне да прави, всичко е красиво! Умее да плете. Като бях дете имах най-красивите плетива. А нея как я помня по онова време – толкова модерна, стройна и винаги различна.

Обича да прави всякакви вкусотии. Не стига, че са красиви, но и толкова вкусни. Смайва ни със своите питки и любимите на всички кифлички (поне това усвоих от нея).

Обича да приготвя трапези, да събира роднини и приятели – така си пълни душата с приятни емоции. Знае и да отсява неверни другари, недоброжелатели. 

А нейните гоблени са достойни за изложба. От красив по-красив, прецизно ушити, рамкирани и старателно окачени на стената да им се радваме цялото семейство. И това начинание усвои. „Отдава ѝ се" ще кажете. Не е само това, старателна и търпелива е. Колко е търпелива…

Уча се от нея, наблюдавам с какъв ентусиазъм започва всичко в живота. С тази си нестихваща усмивка и ведрост. Всъщност имам много още да уча за отношенията между хората, за любовта, за уважението, за това как да гледам по-леко на нещата. Истинско богатство е да имаш такава майка! 

Споменах ли за цветята и вълшебната и градина?! Няма цвете непоникнало, всички ѝ се радват и усмихват, озарени от слънцето. Златни ръце има, казвам ви.

Моята майка е необикновена (знам, ще кажете и вашите сигурно). Заразява с позитивизъм, не губи кураж никога, наблюдава ме зорко (даже и сега, с две деца и съпруг) и бързо може да ме свали на земята.

Странно как на 34 години все още ми се обръща коремът, когато ме погледне с укор.

Това е моята майка силна, усмихната, даряваща добро, безумно работлива и с крехка душа. За нея няма невъзможни неща!

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Глория Христова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Взаимоотношенията родител-дете – неуловима и капризна загадка. Изкусно описани от древногръцки драматурзи, преобразени в осъвременена форма и модерен стил в настоящата епоха.

Интензивността в тези връзки все още тлее от незапомнени времена, а кръговратът и повтаряемостта им са неизбежни и омагьосващи като стихията и затишието.

Майка ми – двуликият ми спътник (зодия Близнаци), ножът с две остриета. Толкова много я обичам, че успявам да я впиша във всички познати клишета! Моята сила, играеща със струните си по слабите ми места.

Майка ми е неувяхващо цвете, но страхът ѝ често пуска надълбоко корени в почвата на моите спасителни инстинкти и разлиствам ръце за избавление и прегръдка.

Майка ми е фениксът, който винаги успява да се възроди от пепелта, но трудно успява да разпери криле достатъчно широко, за да разшири хоризонта си и да види прозаичното в освободителен мащаб. Такъв, който не я смущава и плаши.

Майка ми е нешлифован диамант, който заблестява чудно, когато най-малко очакваш, попадне ли в подходящите ръце. Или се превръща в карикатурен графитен образ, ако някой детайл от ежедневието се обърка.

Аз и тя. Тя и аз. Не съм сигурна къде точно изчезват очертанията на нейния силует и се открояват моите. Толкова сме вплетени една в друга.

Аз съм мошеникът, който ѝ дава обещания за по-добър живот и опитва да я преизпълни с необозрима вяра, а тя е лихварят, който иска двойно повече в замяна, ако види пукнатина в моя обет.

Камъче по камъче редя надеждата като мозайка, понякога дори изплезвам запъхтяно език. Ние сме като две камили, които прекосяват пустинята и носят в гърбиците си и жизнерадост, и тревожност, но оазисът ни спасява.

Пламъкът в очите, който гори и от тъга, и от прекомерна гордост от моята устойчивост и упорство, от отказа ми да се съюзя с инертността, е това, което ми дава тласък за действие.

Сънувам ръцете ѝ, набръчкани като ветрило, които разстилат времето и го разделят на две: в спомените на краткото ми детство, когато се приютявах в нея, както малкото кенгуру в торбата на майка си; в неизвестното бъдеще, където времето е ураган, който ни изпитва какво сме научили в пътешествието през пустинята. Дали сме готови да тръгнем по непознати и неизследвани метафорични улици и булеварди.

Майка ми – най-значимият парадокс в живота ми!

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Надежда Минева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Ще ви разкажа за моята невероятна майка на име Маргарита. Тя е най любима и незаменима. Има глас като на чучулига.

Тя е всеотдайна майка, баба и дъщеря. Понякога е критична, но за сметка на това ни обича безкрайно. Има доста здравословни проблеми, но това не ѝ пречи да се раздава безрезервно за всички нас, семейството.

Винаги поставя другите пред себе си и много често оставя на заден план нейните нужди и потребности в стремежа си да е потребна и полезна.

Научи ме да не завиждам никому, да бъда благодарна за това, което имам, и да се боря и доказвам. Да бъда възпитана и подбрана в думите си. Че е много важно да вниквам с малките неща.

Думите никога няма да стигнат, за да успея да я опиша с всевъзможни мили и любящи думи. Ще завърша с думите "Обичам я!". Та това е мама.

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Петя Тодорова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Моята майка ме е родила много млада. Само на 16 години. Животът ѝ не е бил лек, но мама винаги е държала главата си изправена.

Първият ми спомен за нея е доста неясен. Спомням си, че ме заведе на ресторант, беше ми купила прекрасна бяла пола с едри плисета. Беше лято, аз много се вълнувах, че отивам на ресторант. Другото, което помня, е, че си залях прекрасната бяла пола с пепси.

Отношенията ни не са били много сърдечни по ред причини. Въпреки това винаги съм усещала нейната подкрепа и любов, докато растях.

Мама ме научи да обичам книгите и съм ѝ безкрайно благодарна за това! Мама ме научи никога да не се отказвам от мечтите си, винаги да следвам своя път.

От мама се научих да обичам киното. Често ходехме на кино. Спомням си първия си сблъсък с "Междузвездни войни". Първо мама ме заведе в една кафе-сладкарница – за нея кафе, за мен най-голямата мелба, която съм виждала през краткия си до този момент живот.

Представете си висока чаша с тънко столче, пълна със сладолед, ядки, забодени котешки езичета и на върха на тази вкусотия забодена цяла обикновена вафла! Изядох мелбата с удоволствие и възторг!

После влязохме в прохладния кино салон ,светлините угаснаха,екрана светна и аз заспах. Следващия епизод от "Междузвездни войни" – "Завръщането на джедаите" (на който не заспах), отново гледах с мама.

Моята майка е висока, слаба и елегантна жена. Като бях малка, майка ми ходеше на маникюрист. Божеее, това беше най-досадното ми място на света! Спомням си пръстите на мама натопени във паничка с вода, а аз не мога да си намеря място на кожената пейка в салона от досада.

Помня червения ѝ пеньоар (какъвто е имала всяка градска майка през началото на 80-те години). Обличах го, когато беше на работа. Миришеше на нея.

Моята майка не е добра готвачка, но никога няма да забравя нейните прекрасни дунапренени торти, които печеше в електрическата тенджера. Бях очарована от цвета на тортата всеки път – червена, жълта или оранжева според цвета нишесте, поръсена с пудра захар, мекичка и пухкава отвътре, на места пореста като дунапрен. 

Сега вече съм жена на средна възраст, имам три деца и едно внуче (хваля се, естествено!). Майка ми се гордее с мен, защото съм по-добра готвачка от нея, показва снимки на приготвената от мен храна на приятелки и се надува естествено!

Моята майка иска книги от мен, защото знае, че имам много и различни благодарение на нея: "Но не от онези страшните, дето ги четеш, от другите, по-хубавите". Никакъв Стивън Кинг за нея, не ѝ понася.

С времето ставаме по-близки. Една тиха и неизказана обич има между нас. 

Моята майка от много години живее в чужбина. Виждаме се, когато можем. Тя си идва или ние ходим при нея. Най-много се радва, когато ние ѝ гостуваме, тогава е най-щастлива. Казва ми: За мен това е моят дом.Посрещам ви у дома".

Все повече забравя българския език. Децата ми я питат: "Бабо, ти като мислиш, на гръцки ли мислиш?". "Мисля на гръцки, дори сънувам на гръцки." 

За мама няма връщане назад. Земният ѝ път ще завърши на чужда земя. Моята майка нарича децата ми "агапиму". Така обича. 

През август ще навърши 63 години. Моята майка се казва Янка. Баба ми, нейната майка, я наричаше "Яно" – звучеше ми много грубо. Дядо ми, нейният свекър, я наричал "булка". Приятелите ѝ казват Янке. Аз ѝ казвам "мамо". Обичам те.

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Цветелина Белева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Чакайте да ви кажа за мама. Тя е най-сладкият човек на света – секси, много красива, нежна... В следващия момент вади флекса и реже железа по терасата, фугира банята, мести мебели и ни се кара да не ѝ се пречкаме. Дори бормашината ѝ е в минивариант – само не е розова.

Майка ми има и супер сили. Когато бях малка, тя се хвърли върху един военен джип, който щеше да ни отнесе. Шофьорът гледаше настрани, а двегодишната ми сестричка пресичаше пред него. Мама не се замисли и за миг до кого ще стигне първа. Ей така, затича се и тя блъсна джипа! Излетя през цялата улица и падна на капака на една кола. Но джипът спря. 48 кила момиче блъсна джип! И оцеля заради нас. 

Уроците да имаме достойнство и пари за сметката си в джоба. И да си я плащаме. А ако момчето е скромно – да платим и неговата.

Ммм, най-вкусните пържоли и манджички, разкошните торти, най-уютната къща и най-красивите гоблени и декорации. Златните ѝ ръце и дразнещият ѝ перфекционизъм на Дева.

Най-ласкавата усмивка, най-доброто сърце, но и "най-любимото" ми: "Цветано, ще помета къщата с теб" (заслужавах си го чат-пат).

Невероятните книги, всички стихове, любовта към изкуството и към хората. Да си добър човек и да си сърдечен с всички, да не съдиш другите, да помагаш. 

Това е мама. Цял живот спорим със сестра ми коя първа ще роди момиче и ще я кръсти Царина. На нея. Ами тц, имаме си три момчета, които я обожават. И които рецитират "Аз съм българче" от едногодишни. А тя е до тях всеки ден и ги прави Човеци.

Най-добрият приятел и най-голямата благословия. Такава е моята мами. Честит празник, майки!

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Валентина Зрънчева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Неделя. Сутрин или там някъде. Моя тийнейджерска милост спи. По-точно се опитва да си доспи. Защото от другата стая дъни Metallica. След известен брой опити за заглушаване, включващи възглавница върху главата и псуване с ръмжене, става ясно, че шансът за спане е безвъзвратно отлетял. 

Ставам бясна и влетявам с шут в хола със съвсем сериозното намерение да изхвърля брат си през балкона. И се оказвам в празна стая. Няма брат, няма никой. Само касетофонът продължава да раздава justice for all.

Стоя боса на паркета, мигам на парцали и се опитвам да стопля какво става. Тогава виждам отворената врата към кухнята. След две крачки вдясно картината ми се разкрива в цялото си великолепие: майка ми мие чинии и си припява. Metallica! И понеже водата шуми, касетофонът в съседната стая е на макс.

Ченето ми се удря в коленете и вероятно това е единствената причина, поради която не успявам да вдигна подобаващ скандал.

Това е майка ми. Подредена, винаги стриктна, не позволява лиготии. И изведнъж… касетофонът на макс и си припява! В неделя сутрин!

Майка ми, която пържи 6 кг картофи за съучениците ми, с които гледаме Ролан Гарос.

Майка ми, която обожава сребърни бижута и е винаги готова да ми купи едни обеци. Без повод.

Майка ми, която според дъщеря ми е фешън баба, и единствената, която може да ѝ обясни непонятната математика.

Майка ми, която си сипва уиски и бадеми и вика с отскок на волейболни мачове по телевизията.

Майка ми, която ме научи кое питие в каква чаша се пие. И че "чаши за гости" не съществуват, защото всички сме гости на този свят.

Майка ми, която ми показа нагледно, че жените могат всичко и мога да бъда каквато си поискам.

Майка ми, която винаги е до мен, без да ме задушава.

Невероятната жена, която безкрайно обичам. Мама. 

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Текстът на Гергана Върбанова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.

Мама ли… Какво да кажа за нея?... Цял живот няма да ми стигне да ѝ казвам колко я обичам и колко ѝ благодаря, че избра точно мен за свое дете.

Мама е моят герой, моята пътеводна светлина, най-добрата ми приятелка, моят психолог, учител, съветник, лекар, отдушник, рамо за сълзи и безкраен океан от любов, тя е сърцето и душата ми.

Герой, защото никога не се предаде, за да ми даде най-доброто от себе си. Герой, защото колкото и да падам, тя винаги ме вдига, изтупва ме от калта и ми казва: "Ставай, моето момиче, животът е пред теб!". Герой, защото съм я наранявала безброй пъти, а тя винаги прощава и забравя – това е майчинското сърце, там винаги намирам прошка. 

Никога не ѝ благодарих за безсънните нощи (не съм била от добрите феи, които спят по цял ден, напротив дракон в обвивка на принцеса). Не ѝ благодарих за всички промити рани, не бях от добрите момичета с панделки и рокли, които кротко играят с кукли Барби.

Не ѝ благодарих за всички родителски срещи, които е изтърпяла (цигари, счупени столове, слаби оценки, поправки – как да повярва човек, че завърших магистратура!). Не ѝ благодарих за подкрепата, когато отидох на другия край на света, а на летището дори не се обърнах (тийнейджърските ми години бяха ужасни – драконът излезе от обвивката).

Не ѝ благодарих, че седеше по два часа на телефона, докато аз на 3000 км вървях пеша по-тъмните улици и само нейният глас ми носеше успокоение (боже, какво ли ѝ е било тогава?!). Не ѝ благодарих, когато всеки път отивах разплакана и наранена, а тя просто ме прегръщаше (тази прегръдка лекува всичко).

Не ѝ благодарих, когато се изнесох за първи път на квартира, а тя ми даде всичко и ми пожела успех (колко ли е плакала...). Не съм и1 благодарила за толкова много неща, за толкова сълзи, които е проляла.

Не ѝ благодарих, че изтърпя всичките ми истерии – от кофти гаджета до провали на изпити (късали са ме по висша математика толкова пъти, че съм достойна за Гинес!). Не ѝ благодарих, че стоеше по цели нощи да ме чака (докато аз лудеех по софийските барове и дискотеки; едно време имаше и такива работи...).

Не ѝ благодарих, че винаги чистеше масата след мен, сервираше и отсервираше, переше ми дрехите, купуваше ми нови, оправяше ми леглото (под което редовно намираше скрити пепелници с цигари). Не ѝ благодарих, че вървеше след мен и събираше разпилените ми дрехи и фасове от саксиите на терасата (наторявах цветята!). Не съм... За много неща не съм...

А тя заслужава цялата благодарност на света. Защото мама е моето вдъхновение и сила за живот!

Благодаря ти, мамо!

Благодаря ти, че си до мен всеки ден, че винаги ми даваш най-правилните съвети, че даде всичко да ме направиш това, което съм!

Благодаря ти, че не ме остави никога да падна, а винаги стоеше там долу, за да ме хванеш.

Благодаря ти, че си това чудо неземно, което осветява деня ми всеки ден!

Та това е мама - моето чудо! Слънцето сутрин, луната вечер. Най-прекрасното нещо в живота ми.

Това научих от нея, и продължавам да уча всеки ден. Никога да не се предавам, въпреки всичко и всички. След всяка буря да се изправям. След всяка обида да се усмихвам. Просто да се усмихвам – това е нейната рецепта.

Обичам те, мамо – ти си всичко за мен! 

Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.