fbpx

Цял месец писали, снимали и се веселили. Това е положението в Ladyzone.bg - дамският лайфстайл от медийната група на bTV, който става на цели 12 години. 

Когато човек става на 12 е едно - леко си неориентиран в живота, с едния крак в детството, с другия - накъде ти видят очите. Но когато медия празнува 12-и рожден ден, е съвсем друго. При медиите 12 е възраст, в която вече можеш съвсем спокойно да хвърлиш поглед през рамо и да отделиш известно време, за да се порадваш на пожънатите успехи. Същевременно те сърбят ръцете за още от същото и си пълен с идеи за нови проекти, които искаш да реализираш. 

В последните 12 години Ladyzone.bg не са спирали да изненадват аудиторията си с качествено съдържание и новини за красота, здраве, мода, изкуство. Не спряха и на рождения си ден, който празнуват вече цял месец с интересни срещи и поздравления. Във фокуса е специалното усещане за жена, което Ladyzone успяват да предадат чрез срещите си с 5 специални дами. Хриси Парова, отдадена на спорта и доказала, че с дисциплина и желание може да се постигне всичко. Биляна Савова – жена със силен дух, преодоляла множествената склероза и помогнала на много хора, чули същата диагноза. Едно от лицата на bTV - Мария Цънцарова, която познава силата на думите. Нели Георгиева – създател на групата в социалните мрежи “(Без)Опасна красота". Вики Терзийска - певица и съосновател на любимата ни “Маргаритка”. 

В специалната страница, посветена на рождения ден на медията, можете да видите искрените поздрави на Светослав Иванов, Алена, Александър Кадиев, Петър Бакърджиев, Борислав Лазаров, Прея и Николаос Цитиридис. Освен пожелания всеки от тях ще издаде и какъв е бил на 12 години. 

Ladyzone със сигурност има защо да се поздравят през 2022 г. - не само заради рождения си ден. Техният подкаст “Малки разговори” е първият видео подкаст във всички сайтове на медийната група. В него вече има над 70 интервюта с известни личности. Създадоха и още две нови видео рубрики под шапката LADYZONETV - “В чантата на…” и “Твоите 5 в Инстаграм”. 

Кажете ни сега вие какви бяхте на 12 години? Ние още не сме станали на толкова. Тъкмо стигаме първите 7, но нямаме против на 12 да се чувстваме и да изглеждаме също толкова добре като Ladyzone. Честит рожден ден!

Тя е една от най-популярните, умни, смели и талантливи актриси от новото поколение в българския театър и кино. От около година и половина е в племето на майките, където получи своята инициация с появата на Йоана.

На сцената е била и Офелия, и Иванка Курвоазие. Играе в някои от най-популярните постановки в Малък градски театър “Зад канала”. Има свои роли и на сцените на Народния театър, в Театър 199, в Сфумато.

През 2012 г. получава Аскеер за изгряваща звезда за ролята си в “Нощна пеперуда” с режисьор Явор Гърдев. Има и Икар за поддържаща женска роля, както и специална награда от Министерство на културата - “Златен век”. 

Гледали сме я във “Вездесъщият” и “Денят на бащата”, а сега ще я гледаме и в новия сериал на bTV “Мен не ме мислете”, който влиза в домовете ни на 24 февруари от 20:00 часа. 

Броени часове преди да ни развълнува с новата си героиня, Весела Бабинова е в Майко Мила и ни разказва за новите си екранни и житейски роли. 

Искаме да знаем всичко - или поне толкова, колкото можете да издадете - за вашата героиня в “Мен не ме мислете”?

Името на моята героиня в сериала е Яница Маркова. Тя обаче се представя като Яна. Направо се влюбих в тази жена. Самотна майка с две деца от двама различни мъже, като с втория (в ролята Иван Юруков) продължава да живее, въпреки че те са разведени. Не може да го изкара от вкъщи, не може да го изгони. 

Всъщност историята започва оттам. Ние виждаме, вече като свършен факт, че тя е наела един адвокат - адвокат Касимов (Руши Видинлиев), който ѝ е обещал, че ще ѝ помогне да издейства принудително извеждане на бившия ѝ съпруг от дома, защото явно по друг начин няма да стане. 

Яна с какво се занимава?

С какво ли не. Завършила е Финансово-стопанската гимназия. Обаче заради бременности и деца така и не успява да си продължи образованието, т.е. няма висше образование. Още в самото начало се разбира, че работи в кол център. 

Проблемът обаче е, че е от тези жени, които винаги казват каквото мислят. Винаги иска да се притече на помощ и не цепи басма на когото и да било за каквото и да било. 

И точно защото каквото ѝ е на сърцето, това ѝ е на езика, я уволняват. А тя е човек, на когото не му пука, че е там на заплата. Тя държи всичко да е справедливо, да се каже каквото има да се казва, ако някой е направил нещо грешно, да бъде наказан.

Кое беше най-предизвикателното в това да изиграете тази жена?

Нещо, което на мен страшно много ми допада, и затова се хвърлих с толкова удоволствие и толкова желание в този снимачен процес, е, че - да, има драма от време на време. Когато има някаква любовна история, е ясно, че трябва да има и драма. Обаче има страшно много чувство за хумор и тази жена всъщност е адски смешна. И често изпада в комични ситуации. 

Адвокат Касимов например вижда в нея нещо, което не е срещал в жена и не е осъзнавал, че това може да го привлича. Защото тя е супер различна от него, супер открита, няма втори план. И понеже тя е много импулсивна и много чувствителна и сърдечна, хората винаги я харесват и веднага се свързват с нея, готови да ѝ споделят.

Вижда се, че много сте се опознали с героинята ви в сериала.

Много. Толкова е приятно да снимам, нямате представа.

А когато свърши, като раздяла ли ще се усеща според вас?

Ще плача много. Мисля, че наистина ще бъде като раздяла. Като снимам нещо толкова дълго време, страшно много се привързвам към хората. 

Точно както е и тя. Дава всичко от себе си, сърдечна е, прегръща всички. И аз съм така на терен. И по някакъв начин много си приличаме. Много ще страдам, когато се разделим. Надявам се хората да харесат сериала и да имаме възможност за втори сезон.

Как дойде поканата за участието ви в първия?

Ходих на кастинг, като преди това ми бяха изпратили един много дълъг монолог, който записах и изпратих. След това ми се обадиха за кастинг на живо. 

Честно казано, не си представях, че не са избрали героиня. Мислех си, че ме викат по-скоро дежурно. Оказа се точно обратното. Не съм била отдавна на такъв професионален кастинг. 

Там бяха кастинг режисьорът, изпълнителните продуценти, двамата режисьори от двата екипа на сериала - Димитър Димитров и Станислав Тодоров-Роги, заедно с оператора Борис Славков и още хора от екипа.

Как съчетавате всичко по време на снимките и какво беше основното предизвикателство, когато човек се хвърля в такъв голям проект и е с бебе на година и няколко месеца?

Само като чух, че става дума за толкова дълъг ангажимент, нещо от сорта на половин година, вътрешно си казах “Леле, дано да не ме изберат”. Защото аз не знаех какво ще правя, ако ме изберат. 

Като бях по-малка, бях хиляди пъти по-уверена в себе си. Колкото повече пораствам - да, трупам я тази увереност -, но на моменти съмненията ми са толкова големи, че всичко се променя.

Често се случва, когато човек вече има дете.

Именно. Това ми беше първата грижа - какво ще правя с Йоана. Трябва да измисля нещо, защото това е половин година! И, слава богу, намерихме една жена, която е прекрасна и Йоана много я обича. Никога не плаче с нея, няма драми. 

Имахте ли угризения?

Имах много в началото. Когато ме избраха, прекарах две вечери поред да я прегръщам и да плача.

Много жени, които се връщат на работа, докато децата им са все още малки, изпитват сериозно чувство за вина. 

Точно. Аз я прегръщах, плачех. “Ето, аз съм лоша майка, аз я оставям…”, "Вместо да си стоя да я гледам, ще ходя да снимам, как може такова нещо, няма да ме има по цял ден, тя ще ме забрави, аз ще изпусна някакви нейни първи неща…”. И това беше пълен ад. 

В момента, в който се завихри целият процес, осъзнах, че се чувствам страшно щастлива от това, което правя, и че то много ми е липсвало. А и в крайна сметка го правя за благото на всички. Ако искам да се занимавам с тази професия, трябва да вървя напред. 

Иначе доста неща отказах, откакто тя се роди - и снимки, и театрални представления. Но според мен е важно, не само в професията, но и извън това, нещата да не са ти на всяка цена, да можеш да претегляш кое е по-важно и да знаеш защо го правиш и така да направиш правилните избори. 

Когато ме избраха за ролята, вече горе-долу знаех за какво става дума. Знаех, че го има елемента на смешката, не е като в “Денят на бащата”, където всичко беше тежко и много драматично. А аз всъщност съм един много, много смешен човек и всеки, който ме познава, го знае. 

С режисьора Димитър Димитров си говорихме колко много хора са му казвали колко съм смешна, а на него не му се е вярвало. Има толкова много хора, които изобщо не знаят, че аз мога да бъда и забавна, че имам чувство за хумор и че евентуално бих присъствала добре и в комедийна роля. И “Мен не ме мислете” ми даде и тази възможност по някакъв начин.

Сега ни е толкова забавно на всички. Умираме от смях по време на снимките. Има атмосфера и това, че самата история е много готина, носи адски приятно усещане и ти е хубаво да ходиш на работа, въпреки че снимаш по 12 часа, че си изморен,  че всеки ден ставаш в 5:30-6:00. Обаче то наистина ти носи много смисъл. 

Вълнувам се, че ще се излъчва по телевизията. Историята е такава, че много от зрителите ще могат да се идентифицират и някои ситуации ще им се сторят супер познати. Проблемите, пред които персонажите се изправят, са такива, за които със сигурност може да си помислиш “Леле, това и на мен ми се е случвало и е супер неприятно”. Много сладка и човешка е тази история. 

Научихте ли нещо ново за себе си, откакто вече сте в ролята на родител и откакто сте в ролята на Яна?

Научих, че жените могат да се справят с всичко. Просто нашите мозъци и сърца - защото без сърце си за никъде, явно са устроени по друг начин, така че да можеш да се справиш с всичко и да жонглираш умело в цялото си ежедневие. 

Имам чувството, че това жените много добре го умеем. Хем да отидеш на работа, да си там на 100%, да си я вършиш като хората и колегите ти да са доволни от теб. След това да се върнеш и да изключиш всичко, за да си бъдеш вкъщи отново със стопроцентово присъствие - да си играеш с детето, да си обърнеш внимание на мъжа, пък ако можеш и да сготвиш, вече ще е супер, макар че аз напоследък с това не мога да се похваля. 

Просто не ми стигат 24-те часа. Едвам се оправям, но, слава богу, имам помощ и от родителите ми и от Владо (Владимир Зомбори, партньор на Весела и баща на Йоана, бел.ред.), който се справя страхотно в мое отсъствие, и от тази жена, за която вече споменах, и горе-долу се оправяме. Виждам, че Йоана се чувства добре, но със сигурност ѝ липсвам.

И да се върна на въпроса. Научих, че ако поискам и ми е важно, мога да се справя с всичко, което ми се наложи. Още повече ако е такова удоволствие като “Мен не ме мислете”. Защото аз не се чувствам, че ходя на работа. Едва ли не отивам на снимки, за да си почина.

 Разбираме го идеално. Много майки са така, като се върнат след майчинство: “Отивам на работа да си почина”.

Точно така е. Просто виждам, че ако имаш мотивацията, желанието и удоволствието да правиш нещо, тогава ще се справиш със сигурност.


"Мен не ме мислете" започва в ефира на bTV na 24 февруари (четвъртък) от 20:00 часа. В ролите ще видим Весела Бабинова, Рушен Видинлиев, Дария Симеонова, Иван Юруков, Деян Ангелов, Ирина Митева, Любомира Башева, Владимир Люцканов и др.

Десислава Стоянова няма как да не ни една от най-любимите тв водещи, заради способността си да е едновременно лъчезарна и предразполагаща, но и супер прецизна, подготвена и твърда по темите, които всеки ден обсъжда с гостите си в „Преди обед“ по bTV. Води предаването, заедно с Александър Кадиев, от 7 години, а две години по-рано ражда близнаците си Стефан и Красимир.

Завършила е журналистика в Софийски университет и през 1998 г. започва работа във вестник „Сега“ - първо в международния, а след това във вътрешно-политическия отдел. През 2002 г. става част от екипа на bTV Новините и Репортерите. Печели журналистически награди за документалните си филми „Двойният живот на Ванко 1“ и „Трафик“ и за репортажите си за незаконно строителство в Еленския балкан.

Казва, че от тези екшън години ѝ липсва работата на терен, но се връща на него през изминалата година с няколко екстремни интервюта. През останалото време се появява в ефира все едно още със ставането ѝ постилат червен килим, но понеже на нас такива не ни минават я хванахме на къс пас да разкаже през какво точно минава сутрин и как е толкова усмихната всеки божи делничен ден.

Заради всичко това, а и още много, Десислава Стоянова днес е в рубриката "Жените могат всичко"!

-- Деси, разкажете ни как започва денят на една телевизионна водеща, която е майка на две момчета, близнаци? Има ли място вкъщи, до което ви е трудно да получите достъп, или пък имате специални VIP права, защото, все пак, всеки ден ви дават по телевизора?

Денят започва рано – между 5:30 и 6:00, защото има бая неща да се вършат преди излизането, което е здравословно да се случи не по-късно от 7:20-7:30. Иначе следва драма (закъснявамееее, ще ни пишат закъснение и прочие, наясно сте с нещата).

Уви нямам никакви VIP права (което е много несправедливо, но си е факт). С времето обаче съм се научила ловко да заобикалям хвърлените в коридора раници, докато избягвам да настъпя обувките, които също са артистично метнати, където на децата им е паднало, да НЕ обръщам внимание на купчините с дрехи, които някой просто е свалил и забравил да транспортира до коша за пране и т.н. Така че, през по-голямата част от времето съм в сравнителен мир със себе си.

Има, разбира се, моменти, в които подреденият човек в мен се вдига на бунт и следва конско на тема кое къде стои, как може това да е тук, защо не си си закачил якето на закачалката и други такива. Най-неприятно е, когато някой си е „загубил“ нещо (разбирай, не знае къде си го е оставил) и някакси от мен се очаква да знам къде в целия хаос се намира въпросното нещо...

-- В началото, когато близнаците ви са били бебета, сигурно е било още по-сложно. Знаете, че в "Майко Мила" може да си кажете всичко - как си спомняте първите месеци след раждането?

Когато разбрах, че ще имаме близнаци, много се зарадвах, естествено. Но, предполагам както другите майки на близнаци, не съм си давала сметка какво всъщност следва от това - че един ден се прибираш от Майчин дом не с едно, а с две прекрасни ревящи вързопчета.

В началото беше трудно. През първата година на моите чудни синове почти не бях спала. Бях се превърнала в ходещо зомби. И то при положение, че и майка ми, и сестра ми помагаха. Децата се будеха буквално на всеки час, освен в случаите, в които се будеха по-често. И много трудно заспиваха, освен това...

Още си спомням деня, в който (трябва да са били вече на около 10 месеца) спах цели 5 часа накуп. По-отпочинала не се бях чувствала в живота си, ако щете вярвайте.

След това дойде моментът, в който успях да измия чиниите без никой да се разреве по средата на начинанието (следваща победа) и така някъде към втората им година животът започна да се нормализира. 

-- И ето ви днес, вечно усмихната, всеки делничен ден. Едва ли пет дни в седмицата сте в супер доброто настроение, което излъчвате? Как се настройвате?

Не знам дали ще ми повярвате, но настроението самичко си идва. Някакси то до такава степен е естествена част от нашето предиобедно битие, че дори и някой да е крив за нещо, като се съберем и наближи 9:30, превключваме. Това е почти автоматичен механизъм сега. Но това е след 7 години, в които работим заедно със Сашо, а и с целия екип на предаването. Извървели сме дълъг път заедно в bTV. Дълъг беше, повярвайте ми, и в началото хич не беше гладък, хаха.

-- Как се разбирате с екранния си партньор – Александър Кадиев? Разкажете ни повече за спойката в такъв тандем – трудно ли е да работиш всеки ден с един и същи човек, да разчиташ и зависиш от него?

Как се разбираме със Сашо – в момента повече от прекрасно. Направо неочаквано добре, предвид че в началото бяхме две вселени. Към днешна дата си знаем и кътните зъби и можем да разчитаме един на друг, смея да кажа - безрезервно. Докарали сме го дотам, че има моменти, в които той задава ТОЧНО въпроса, който аз се каня да задам, примерно.

Представяте ли си? Това е нещо, което преди 7 години бих се заклела, че е невъзможно. Освен това да работиш със Сашо е страшна забава. Гостуват ни само готини хора, имаме страхотен екип и въобще страшни късметлии сме. При нас го няма най-неприятното, което повечето хора свързват с работата си – напрежение.

-- Кои са темите, които покачват адреналина ви – и тези, от които буквално ви се доспива?

Сега, като ми задавате този въпрос, се замислям имало ли е нещо, което да ми е било досадно, и честно – не се сещам. Има, разбира се, теми и гости, които те докосват в по-голяма степен от други, но, като цяло, аз си харесвам съдържанието на „Преди обед“ и , Слава Богу, не ми се доспива никога.

Деси ходи на въже с рекордьора в дисциплината
Фреди Нок...

А ако трябва да кажа кое ми е най-интересно – това са хората, начинът им на мислене, начинът, по който взимат решенията си и правят изборите си, начинът, по който преследват мечтите си, това как се изправят, след като паднат, психологията и мотивацията, която стои зад историите на личностите, които ни гостуват.

-- В началото на кариерата си сте била в международния и вътрешно-политическия отдел на в. „Сега“, а после - част от bTV репортерите – имате ли носталгия по тези години?

Никаква, но съм много благодарна за професионалния път, който съм имала, и за всяка спирка от него. Винаги казвам, че като погледна назад, и си давам сметка какъв шанс съм имала да се уча от най-добрите в професията.

Ако нещо ми липсва по някакъв начин на моменти, то това е работата на терен, но тази година си доставих и това професионално удоволствие, реализирайки интервютата с 3-ма изключителни мъже.

Швейцарецът Фреди Нок, който държи сума ти рекорди за ходене на въже (покрай когото и аз самата ходих на въже, страхотно беше).

Боян Петров, който за огромно съжаление не се върна от Шиша Пангма, но винаги ще бъде пример за това как се преследват мечти и как се посрещат удари на съдбата.

И Григор Димитров, когото общественото мнение у нас не знам защо третира като своя собственост и смята, че както го величае, когато побеждава, така има правото грозно да го хули, когато губи.

Деси след интервюто си с Григор Димитров

-- В тези години, за които ви питахме, правите филма „Двойният живот на Ванко 1“, спечелил първа награда в конкурс за разследваща журналистика. Каква е историята около него?

По онова време Ванко 1 беше един от любимците на тийнейджърите. Това, което ме шокира, беше как един от идолите на хлапетата е уличен в сводничество и трафик на момичета. Затова тръгнах по следите на тази история. Точно това и показахме – двете страни на монетата. Тогава едно от момичетата, които бяха станали жертви на тази престъпна група, се осмели да застане пред камерата и да разкаже. Благодарение на нейната смелост, ние можахме да си свършим добре работата като журналисти. През годините съм си мислила за нея и наистина много се надявам животът ѝ след епизода „Ванко 1“ да се е наредил и тя сега да е една щастлива жена

-- Кои са свързаните с жените теми, които смятате за най-важни? За какво ви се иска да се говори още повече в медиите?

Веднага се сещам за една тема, по която Красимира наскоро ни гостува в „Преди обед“ – темата за насилието срещу жените и безчувствеността, която нашето общество, уви, демонстрира. Това е много страшно. Трябва и да се говори, и да се действа, като особено по отношение на второто институциите са тежки длъжници на жените, които живеят в кошмара на домашното насилие.

Темата за сексуалния тормоз също. Тя превзе света и там успяха да стигнат и до крайности в преекспонирането ѝ, но у нас, за сметка на това, тази тема не съществува. Мълчи се. И аз съм сигурна, че не е защото това нещо не се случва, а защото жените, които са били обект на такъв тормоз, не смеят да се обадят, защото са сигурни, че няма да получат нито подкрепа, нито защита.

Смятам за изключително важна и темата за образованието, с всичките ѝ подтеми – остарелите методи на преподаване, остарелите хартиени учебници, начинът, по който системата третира „проблемните“ деца, липсата на достатъчно спорт в училище, храната, която се предлага на децата, и т.н.

-- Имате ли някаква специална договорка с мъжа си как да възпитавате момчетата си – стараете ли се да избягвате някакви стереотипи във възпитанието им?

Като цяло сме на един акъл, което много помага. Опитваме се да напипаме онзи труден баланс между това да сме достатъчно строги без да сме прекалено строги, да им даваме свободата, от която се нуждаят, без обаче да го обръщаме на слободия. Не е лесно.

-- Как всъщност се оцелява с трима мъже вкъщи – разкажете ни как ви подкрепят те? Споделете ни някакви трикове за бързо изпълнение на майчини заръки!

Това, което ме спасява е, че мъжът ми наистина пълноценно участва – и по отношение на децата, и по отношение на домакинството. Иначе би било невъзможно. И двамата работим, и ако не си поделяме тежестта на товара, ще издъхнем. А иначе „цената“ на съжителството с трима мъже е, че вкъщи винаги е разхвърляно. Не съм сигурна, че и за Коледа ще успея да подредя съвсем. И друго – само аз пера, защото когато мъжете тръгнат да го правят, става страшно.

-- Какво бихте казали на момичетата, които искат да тръгнат по вашия път? Откъде да подкарат журналистиката, така да се каже?   

Не съм сигурна, че в момента с чисто сърце бих препоръчала на някой да тръгва по този път. Той е много труден. Особено предвид медийната среда в момента. Да си журналист в България е изпитание. Аз имам щастието да съм част от един оазис, но ясно си давам сметка, че действителността извън него е доста мрачна.

-- Сигурно непрекъснато сте в час за нови музикални изпълнителни, актьори, писатели – препоръчайте ни нещо готино?

Мога да ви кажа кои са част от нещата в личния ми лист на „чакащите“.

За четене: Фредрик Бакман „Баба праща поздрави и се извинява“, Ей Джей Фин „Жената на прозореца“, Захари Карабашлиев „Хавра“, препрочитане на „Как да говорим така, че тийнейджърът да слуша и да го слушаме така, че да говори“.

За гледане: „Тя, той и още двама, трима“ (новото превъплъщение на Сашо), „Inside Out Teen” (представлението на „големите“ от театралната работилница на Мариан Бачев), „Mamma mia" (да видим защо този небивал успех), „Бохемска рапсодия“ (стар фен на Queen съм си, а още не съм успяла да стигна да го гледам) плюс едно две „детски“ заглавия.

А за слушане – билетите за концерта на Лени Кравиц са на видно място на библиотеката.

-- И за финал – как си представяте идеалната Коледа?  

По най-класическия начин – всички заедно вкъщи, глъчка, добро настроение, топлина, любов.

Десислава с мъжа си Велислав Русев, който също е журналист, и двамата им синове - 10-годишните близнаци Стефан и Красимир
cross