fbpx

Ходили ли сте скоро на детска площадка? Хаха, има си хас да не сте - естествено, че сте ходили, някои от вас сигурно даже там си живеят! Е, подозирам, че докато сте били на детската площадка няма как, пред гледката на жужащи деца, търчащи боси нагоре по пързалката, люлеещи се на люлки и катерещи се по стени и въжета, да не сте си задали следните въпроси поне един път:

1. Откъде, да му се не знае, имат тази енергия по цял ден, като са яли само една бисквита и половин жълтък?

2. Не може ли да я използваме за нещо ПОЛЕЗНО (например, да ги включваме към прахосмукачката, сушилнята или пералнята??).

Илиан и Христо.

Сега да не вземете да се затормозите с технически мисли за хибрид между Иванчо и тостера – няма смисъл да се морите.

Защото същите мисли вече са кръстосали умовете на двама бащи - Христо Алексиев и Илиан Милинов, създателите на иновативните площадки Playground Energy, още преди 4 години.

Докато кротко си пийвали кафе и си почивали върху люлеещи се столове, на Илиян му свършила батерията на телефона и той, без да се усети, изрекъл съдбовно изречение, от което небесата се разцепили:

Представи си сега, ако можех да включа телефона в този стол и да го заредя, докато се люлея на него..., а Христо, който вече бил получил просветление, светкавично му отвърнал: Я ЧАКАЙ МАЛКО! Има хляб в тази работа!!

И така започнало всичко. В момента Христо и Илиян вече ръководят компания, която произвежда иновативни компоненти за детски площадки (както и цели детски площадки), известни на три континента. И като казвам иновативни, имам предвид нещо наистина яко, а не водна пързалка или настилка от настърган корк (БИО КОРК, естествено).

Това, което те правят, е нещо като практическо упражнение по физика - преобразуват кинетичната енергия в електрическа, захранвайки компонентите на детските площадки, което пък мотивира децата да се забавляват повече.

Принципът е прост – енергията от движението на децата се превръща в електроенергия и оттам - в неща, които са интересни за тях. Светлини, музика или пък bluethooth връзка с телефона на майката (с безплатно приложение), чрез която тя може да види колко енергия е изразходило детето ѝ, или да проследи на кое място е то в разни класации – като тази за най-много изразходена енергия на детската площадка в София, България, или Европа, или пък коя площадка е най-активна този месец.

И преди някой да е казал укоризнено – ама каква електроенергия на детската площадка, бе, госпожа, НАЛИ ЩЕ ГИ ХВАНЕ ТОК!!, компетентно, като човек, който има четворка по физика, отговарям, че площадките са напълно безопасни и хидроизолирани, а токът, който те произвеждат, е с толкова нисък волтаж, че захранването и задвижването на други уреди с него става почти на магия.

Детските площадки обаче далеч не са всичко, защото и майките имат нужда от някакво забавление на тези площадки, докато сноват безкрайно между люлките и пясъчника.

Затова от Playgroundenergy в момента разработват фитнес за майки. Идеята им хрумнала, след като установили, че на първите оборудвани от тях площадки – в Пазарджик и Тополовград, майките са хиперактивни и се люлеят активно на детските клатушки (ако нещо не сте в настроение, представете си гледката на хиперактивни майки, люлеещи се в захлас върху детски клатушки).

Тогава се раждат две идеи: за пейките - за по-пасивните майки, и фитнес уредите - за по-активните, които имат нужда да горят излишъци от енергия (въпреки че кои са тези майки, които имат излишък от кинетична енергия, за мен е природна загадка).

Първите бройки от фитнес уредите вече са произведени и заминават за Швейцария. Те представляват нещо като крос тренажор, но в стъпките има внедрени технологии, които светят, а с изразходената енергия майката може да зареди телефона си, докато тренира. И за да е още по-приятно – може да си свали мобилно приложение, което ще я свърже с Google Street View, и тя може да избере което пожелае място по света за виртуалната си разходка.

Така упражненията на площадката в Тополовград могат да бъдат виртуално пресъздадени в лежерна разходка по Шанз-Елизе в Париж, което, признайте, е наистина яко!

Надеждите на предприемачите (а и нашите) са Столична община да купи поне един такъв уред и през 2018 година той да бъде инсталиран на някоя площадка в София, за да могат и столичните майки да се разходят но Бруклин авеню, по някоя стръмна улица в Сан Франциско или пък по калдъръма в Мелник.

Иначе иновативните български детски площадки и уреди за тях са вече известни по цял свят. Компанията има проекти на три континента, включително в Австралия и градове в Близкия изток, а едно от най-екзотичните е в кюрдистанската част на Ирак - в град, който до миналата година е бил под контрола на Ислямска държава.

След освобождаването му най-голямата неправителствена организация в света се свързва с Playgroundenergy и така българите произвеждат и доставя площадка за децата там.

В София пък пейки, на които можете да поседнете вечер и да сте облети от светлината им, има на 6 места – в парк „Заимов“, в двора на Църквата Св. Параскева, на детската площадка на ул. Буная, на детската площадка на ул. Султан тепе, на детската площадка на ул. „Панайот Волов“, както и на детска площадка на ул. Черковна/Калиманци.

Освен че всичко в компонентите е запечтано и хидроизолирано, и е напълно безопасно за хората, уредите са устойчиви и на вандализъм.

По думите на създателите им, българите, които вандалстват, си имат достоен конкурент в лицето на английските им „колеги“. Работейки по проект на Острова те се сблъскват с изключително високите нива на вандализъм, заради които там оградите са сериозни, железни, високи и заключени с огромни катинари.

Разбира се, и у нас не минава без кражби и противообществени прояви – един ден получават обаждане, че в един от големите градове добри хора изтръгнали една от клатушките и я отнесли с каруца... Така и повече не я видели.

В момента екипът на Playgroundenergy се състои от 10 човека, а компанията произвежда и доставя площадки и компоненти за държави на пет континента - Австралия, Азия, Европа, Южна и Северна Америка.

Компанията стартира дейността си с помощта на инвестиции от Европейския съюз, дошли по линия на Eleven – фонд за рисков капитал и акселератор, създаден с подкрепата на Европейската инвестиционна банка. Фондът инвестира в компании с иновативни идеи в най-рисковия етап от тяхното развитие - стартът им.

За Playgroundenergy можете да прочетете и в сайта на Европейския съюз, където има и много други примери за страхотни проекти, променили средата около нас, благодарение на европейско финансиране.

Христо и Илиан признават, че са много щастливи, че имат шанса всичко това да им се случи именно в България. Звучи странно, като се има предвид, че тук вечно се оплакваме от липса на условия за развиване на какъвто и да било бизнес, но ето – двама души, произвеждащи детски площадки, успяват именно заради факта, че са в България, а не извън нея.

Тук намират хора, които ги разбират, инженери, които им помагат и схващат идеите им, и фирми, които произвеждат материали на световно ниво.

Отзивите в чужбина пък са толкова позитивни, че поръчките не закъсняват – в момента работят по проекти за Швейцария, Люксембург и Турция.

Освен международното признание под формата на поръчки, компанията е горда и заради факта, че в екипа си има човек, носител на най-престижната награда в областта на индустриалния дизайн.

Съоснователят – Илиан Милинов, за четвърти път взима наградата Red Dot Award (нещо като Оскарите в света на киното), като тази година тя му е присъдена за една от клатушките, произведени от Playgroundenergy. Това е все едно да има българин, носител на Оскар, при това 4 пъти. Ако вече се чешете по главата в опит да се сетите дали сте чували за такъв – не се мъчете, защото няма.

Най-важното за основателите на Playgroundenergy е, че техните технологии мотивират децата да играят повече и начинът, по който го правят, е стар като света – преоткривайки първата и оригинална гейминг платформа - детската площадка.

Старата детска площадка, на която децата могат практически да се запознаят с основни уроци от училищната програма, какъвто например е урокът за преобразуването на енергията в природата от един вид в друг (да речем от кинетична в електрическа).

Това е така нареченото learning by experience, което Красимира щеше да оцени високо в ученическите си години, когато в часовете по физика гледаше объркано като един немного умен лалугер. Уви, тогава нямаше learning by experience, а само „извадете един двоен лист“ и прекалено много неразбираеми формули за маси, енергии и сили.

Затова, ако някой ден видите любознателна хиперактивна майка да се люлее на клатушка из софийските паркове и да си води записки – това най-вероятно съм аз, изучаваща как се преобразува енергията от кинетична в електрическа. Ако го схвана, ще ви го разкажа и на вас.

cross