fbpx

Изчакахме деликатно и предвидливо светлите рождествени празници да отминат, защото този текст ще забие ножа до кокала у всички коледни ентусиасти. Ще ни покаже, че има известна разлика между ДУМИТЕ, които бръщолевим за коледния дух, обичта, смирението и сплотеното семейство, и ПОВЕДЕНИЕТО ни по Коледа (което няма нищо общо с изказаното). Авторката желае да остане анонимна поради опасност да бъде разпозната и заклеймена от всички роднини и близки, но я си признайте с ръка на сърцето - не сме ли се усещали всички (малко или много) по същия начин поне един път?


В началото на това словоизлияние искам да подчертая, че съм израснала във времето, в което телевизията беше основно възпитателно средство за децата, съответно – изгледала съм всички части на ,,Сам вкъщи“ поне 5678 пъти, включително и тези след втората.

От тези филми у мен (а и не само, смея да твърдя) се е зародила представата, че на Коледа е весело, всички са около елхата, има подаръци, коледни пуловери, светлина, някой преживява катарзис в отношенията със семейството, но накрая всичко завършва благополучно и камерата се отдалечава в кадър, в който всички, събрани около елхата, пеят коледни песни и се обичат силно.

Да, ама не. Обикновено периодът около Коледа започва с напрежение кой кога и дали ще си взима отпуска.

След това – бюджет. Колко пари могат да се отделят, без да се фалира и до февруари да се кара на хляб и маргарин.

Безумното готвене на 1000 неща, от които всеки има киселини поне до март.

Напрежението от това, че трябва да си щастлив в това време на годината, докато на мен ми иде просто да се гръмна.

Коледната вечеря. Неловко напрежение, което започва да се пропуква след известно количество алкохол. Семейното ,,мерене“ на годишни успехи кой какво е постигнал, а за тези, които не сме постигнали кой знае какво освен да ходим на работа, чувството за вина, че видиш ли – поредна година, а ти не си свършил кой знае какво.

Нехаресване на подаръците – има няколко души, на които каквото и да взема, не предизвиква особен ентусиазъм, но ако си без подарък – не става.

По някое време – тъга за починалите роднини, което не повдига по никакъв начин настроението.

Ядене до припадък, по моя теория – само и само да не се говори твърде много. След края на вечерята – саркастични или откровено завиждащи коментари за гореспоменатите успехи на този или онзи роднина. Оставям настрана доколко са понякога преекспонирани, защото сега ти е паднало да впечатлиш родата.

Нито дума за основния повод на Коледа, но по мои наблюдения над половин България е вярваща само по празници, тъй че поводът е на последно място.

Аз съм атеист през цялата година и коледната нощ не ми помага по никакъв начин. Няма песни, има телевизия (някой пее ли песни изобщо?). Има ровене в телефоните и качване на снимки и тъпи статуси от скука и нямане какво друго да се прави.

Обаждания на тоя-оня поради същите причини (отново моя теория). Няма катарзис, а само дълбоко скрито облекчение, че е минало и тази година.

Не разбирам Коледа. Не разбирам огромната доза лицемерие и натиск да се чувстваш по определен начин в определен период от годината. Честно казано, отношенията ми със семейството са много по-хармонични извън тези периоди на годината (тук включвам Великден и всички подобни).

Предполагам, че някъде има всеобщо, искрено и неподправено семейно веселие без напрежение или искрена радост от рождението на Исус. Не ме разбирайте погрешно – обичам семейството си и се прибирам всяка година.

Но за мен тези празници са необходимото зло, през което трябва да се мине, за да сме спокойни и хармонични през останалата част от годината.

След като вчера Красимира ви разказа какво е да ходиш с двегодишно дете на планина, решихме да обърнем по-сериозно внимание на тези наши природни дадености – планините имаме предвид.

И с помощта на списание 360 да ви разкажем колко много и красиви планини има България, така че да си направите план-график, да стегнете раниците, да вържете обувките на децата и да почнете да ги обикаляте тия върхове, както трябва да постъпи всяка отдадена майка (и баща, естествено)!

И така, какво трябва да знаете за планините, освен че са високи и сини?

От списание 360  ще ни разкажат разни интересни неща за тях, започвайки с първото и най-очевидното: че те предлагат отлични възможности за активна почивка, независимо от типа натоварване - дори това да е съвсем лека, ненатоварваща разходка.

България е планинска държава - чели сме го още в учебниците по география, но истината е, че малко хора стигат отвъд петте най-известни планини на България - Рила, Пирин, Стара планина, Родопи и Витоша.

Въпреки това, на родна територия могат да бъдат преброени близо 40 планини, повечето от тях почти неизвестни за масовия турист!

А ако погледнем по-широко на нещата - бройката може да се разрастне и до 100, поради релефа и характеристиките на Стара планина и Родопите, чиито отделни дялове и ридове могат да се разглеждат като самостоятелни планини, благодарение на специфичните качества, които притежават.

Знаете ли, че 30% от територията на страната са заети от планини над 600 м? Едва ли го знаете, така че си седнете, пишем ви двойка.

И още: коя е най-ниската планина на България, къде са най-интересните пешеходни маршрути, кои са най-впечатляващите гледки и къде се крият защитените животни и растения?

Въобще, въпроси много!

Първоначално екипът на списанието си поставя за цел да обходи цялата тази огромна планинска територия, давайки си сметка, че подобно начинание е повече от амбициозно.

За съжаление обаче, месеците работа се оказали крайно недостатъчни за осъществяване на първоначалния замисъл и така екипът решил да пренесе проекта "Опознай планините на България" в интернет и да го отвори към читателите онлайн.

И сега отправят предизвикателство към всички, за които планините са предпочитано място - да създадем заедно пълна картина на планините на България, като допълним информацията, така че повече хора да се запознаят с планините и възможностите, които те предлагат!

Как можете да допринесете?

На сайта на списание 360 ще намерите материали за всяка една от 39-те планини на България. В тях ще откриете както познати места, така и такива, за които никога не сте чували.

В коментарите под всяка статия може да дадете своя принос към темата - споделете природни забележителности, туристически пътеки, маршрути за пешеходен или велотуризъм, условия за воден или друг вид спорт, любими места - всичко онова, което сме пропуснали.

Информацията в статиите ще бъде своевременно допълвана - така на едно място ще бъде събрано всичко интересно, за всяка една планина.

“Предизвикателството към всички, и най-вече към родителите с деца, е да прекарват повече време в планината. В списанието 360 вярваме, че любовта към откритите пространства, природата и физическата активност се развива и възпитава, и смятаме, че няма пределна възраст за това. Вярваме, че поколението, отраснало с любов към природата, за което спортът и активното време са начин на живот, а не задължение, има повече и по-добри шансове за здравословно, позитивно и успешно развитие”, казват от списание 360 и ние, от Майко Мила!, напълно сме съгласни.

Така че - хайде, хора, включвайте се в проекта и споделете интересни факти и подробности за планините в България. Докато обикаляте знайни и незнайни кътчета, снимайте и запомняйте, а после споделете на другите за всичко, което сте открили и изживели по пътя.

Планините са красиви, величествени и са идеалната площадка за игра и развитие на децата. Затова - дайте да ги опознаем най-накрая тия планини! Ойларипи!

cross