Не ставаш шофьор, когато вземеш книжка. Опитът също не е достатъчен. Защото по-голямото изпитание от това да знаеш какво е амортисьор или поне да налучкаш отговора в листовките, както и да разбереш посланията на регулировчика (изключваме реалните ситуации, в които ти подвиква „Айде, бе, ти си“), е да шофираш с дете в колата. Подозирам, че дори психотестовете на професионалните шофьори не могат да предвидят широкия спектър от въпроси, ситуации и истерични викове на титлата „МАМО“, които едно дете съвсем натурално прилага.
Закотвен прилежно в детския си стол, с явен гняв заради невъзможността да се покачи на своя трон и да спретне някой маймунджилък, синът ми разиграваше редица пиеси в жанра тръшкане. Докато беше на 2 години, се наложи да спра движението в района на Женския пазар, да сляза от колата и със супер силата на Жената чудо да закопчая колана му, от който някак се беше отскубнал.
Обикновено подобни акции в разрез с естествения трафик биха довели до върло бибиткане, тук-таме някоя крехка псувня, но кой смее да каже „гък“ на майка, разярена като бик пред шаващ червен плащ? Още повече ако действията ѝ са под акомпанимента на детски рев! Историята приключи с успешно стигане до точка „Б“, към която се бяхме отправили, а малкият викинг дори заспа.
Скоро след това изпълнено с напрежение шофиране детето получи и първия си урок по псуване. Няма да намерите клетвите и лошите думи в листовките, но бързо ще ги усвоите по естествен начин. А заедно с вас ще ги овладее и пътникът на детския стол. Лошото е, когато започне да ги вербализира по улиците. И вървейки наперено до родителското тяло, нарежда онези „еб**и“ скорострелните шофьори и ги пита нормални ли са???!!!
Още не сме свършили, скрол надолу
Карането на кола с голямо „У“ и знанията, които инструкторите предават, не ви подготвят и за други редица напрегнати моменти. Възможно е да трябва да направите незащитен ляв завой, в който сте длъжни да изчакате трамвай, минаващите отсреща коли, както и пресичащите на зелено пешеходци, но точно в този миг концентрацията ви да бъде застреляна от екзистенциален въпрос тип „Мамо, ти защо нямаш пиш*а?“ Спокойно, този път не спрях движението, за да отговоря на въпроса. Урокът по анатомия даде предимство на левия завой.
Може да съм се опитвала да заглуша някое и друго сюрпризиращо детско възклицание с музика. Да, опитвала съм се. Но и тук гласчето от задния ред успява да надделее тоналностите. Въображението на сина ми превръща текста на Beat It на Майкъл Джексън в „Сол пиле, джаз пиле“. Лейди Гага пее за „Хапла, Хапла Варси“ (песента, по-известна като Paparazzi). И не били никакви „Master and Servant“. Лирическите герои в парчето на Depeche Mode всъщност са „Мастър и Събев“.
Изводът е, че може да знаете с кой знак се обозначават товарните автомобили с допустима максимална маса над 3500 кг и дължина над 7 метра, но това не ви прави реален шофьор. Карането с малко дете е един паралелен таен свят, за който никой инструктор не ви открехва. Там дупките по пътя са вълни на бурно море, а колата ви е спасителна лодка. Но също така и подвижен кабинет по родителство. Бон воаяж!
