Тази година уж трябваше за последно да въртим часовниците напред и назад. Но май след като дойде Covid-19, на никого не му е до уточняване на лятно и зимно часово време. Така или иначе, все в някакъв момент ще се наложи да преминем изцяло или към едното, или към другото заради решение на Европейския съюз.
Броени часове преди смяната на зимното с лятното часово време, Диана Андонова реши да ни разкаже защо според нея е по-добре да си останем завинаги по лятното време. Със сигурност "лятно" звучи къде-къде по-приятно от "зимно", но има и други аргументи.
С решение на Европейския съюз през тази година за последно сменяме времето в Европа. Местенето на стрелките с 1 час напред през март и с 1 час назад през октомври отпада завинаги. Всяка европейска държава ще реши кое време да запази – зимното часово време или лятното.
България трябва да вземе решение дали смяната на времето на 28 март 2021 г. ще бъде последната и лятното часово време ще остане завинаги, или ще завъртим часовниците с час назад през октомври.
Анкета от 2018 г., в която повечето от нас не са взели участие, показва, че България клони към запазване на зимното време. Какво означава това на практика и защо е жизненоважно за всички настоящи и бъдещи родители да запазим лятното часово време целогодишно?
За начало зимното часово време целогодишно означава твърде ранно съмване. На много родители е познато усещането с пукването на зората детето да разцъфти с пълен прилив на радост от живота. Е, това ще става с час по-рано. В летните месеци, когато денят е най-дълъг, това ще се случва между 4 и 4:30 сутринта в зависимост в коя част на страната живеете. Общо взето, от март до октомври ще се съмва преди 5:30. Честито на печелившите.
Нали знаете как настъпва масова депресия, когато през октомври се смени времето и започне да се стъмва към 18 часа? Ако остане зимното часово време, депресията ще настъпва още през септември.
Времето за разходка, среща с приятели, игра на детската площадка след взимане на децата от детска градина или училище ще изчезне още преди настъпването на астрономическата есен. За това пък, ако се запази лятното време, през ноември все още ще имаме възможност да се радваме на живота след приключване на работния ден.
При зимното часово време през лятото денят ще приключва най-късно в 20:30 вместо в 21:30, както е досега. Представете си, че сте на морето (няма пандемия) – още в края на юли в 20:00 вече ще е напълно тъмно по зимното време и вместо да се радвате на живота в приятна компания поне до 22:30, още в 20:00 детето може да е оклюмало и да трябва да се приберете в хотела и да го сложите да спи. Затова пък в 5:00 сутринта вече ще сте закусили и ще гледате слънчевия диск над хоризонта.
Ако досега през лятото сте слагали децата да си лягат например в 22:00, то в зимното часово време това се равнява на 23:00. По този начин децата, чийто биологичен часовник е настроен за събуждане с изгрева на слънцето, ще имат по-малко време за сън. Всички знаем колко важен е пълноценният и продължителен нощен сън за здравето на детето, както и за психиката на родителите. Някои деца се уморяват рано и заспиват сами, но други отказват да легнат, докато часовникът не удари 23 часа. Което и зиме, и лете е полунощ по зимното време.
Ако запазим лятното часово време през зимата, то в най-късите дни в София ще се стъмва в 18:30 вместо в 17:30, а във Варна в 18:00 вместо в 17:00. Още в началото на февруари ще имаме между 1 и 2 часа след работа/детска градина/училище, в които децата да поиграят навън при хубаво време, преди да се стъмни.
Ако запазим зимното часово време и живеете във Варна, още през април месец зората ще се разпуква в 4:30, затова пък в 18:55 вече ще е тъмно.
„То е астрономически точното.“ Няма нищо точно в часови зони, въведени от човека. Разликата във времето на изгревите и залезите в най-западните и най-източни части на България е около 30 мин. (София-Варна е 17 мин.) Разликата между изгревите в Сърбия и залезите във Франция е поне 2 часа, а и двете държави са в една часова зона.
Ето защо няма нищо точно и истинско в зимното часово време. Точното астрономическо време би предполагало всяка държава да е в различна часова зона, а в по-големите по територия европейски страни да има 2 часови зони. Затова нека не си говорим наизуст кое е „истинското“ време, а да помислим реално какво е най-добре за живота ни и за психичното ни здраве.
Между съмването и изгрева на слънцето, както и между залеза на слънцето и стъмването има около 30 мин., като в зависимост от метеорологичните условия, могат да бъдат повече или по-малко. Не съм експерт, но по наблюдения и спрямо информацията за изгревите и залезите в София, Пловдив и Варна във всеки месец от годината, ето как изглежда денят в лятното и зимното часово време целогодишно (разликата в изгрева между 1 март и 31 март например е около 45 мин., за това часовете са в интервали; също разликата между изгрева във Варна и София е 17 мин.):
В обобщение мога да кажа, че единственият минус от въвеждането на лятното часово време целогодишно е, че през ноември, декември и януари ще се съмва доста късно. Но така или иначе през зимните месеци ставаме и водим децата на детска градина и училище по тъмно. Плюсовете обаче са много за сметка на множеството минуси на зимното.
Остава въпросът кой решава кое време да остане завинаги и какво можем да направим ние? Използвам тази платформа за съдействие от страна на информирани граждани, които подкрепят моята теза.
Преди два месеца Европейската комисия бе така любезна да попита гражданите на ЕС как им действа практиката стрелките на часовника да се местят с един час напред (назад) през шест месеца в годината, дали искат тя да бъде премахната и ако да, какъв вариант биха предпочели - постоянно лятно или зимно часово време.
Анкетата, за която вече писахме в Ще спрем ли да местим часовника напред-назад, приключи на 16 август, като в нея бяха отчетени 4.6 милиона мнения. Това е най-големият брой отговори, получаван някога при обществена консултация на ЕК.
И въпреки че допитването няма силата на референдум или официално гласуване, а просто беше начин ЕК да се консултира с гражданите, посланието е категорично:
84% от европейците не желаят повече стрелките на часовниците да бъдат местени, а от тях повечето предпочитат да се запази за постоянно лятното часово време, показва анализът на ЕК.
"Когато се допитваме до гражданите по даден въпрос, трябва после да направим онова, което те искат", заяви вчера председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Еврокомисарят по транспорта Виолета Булц съобщи, че ЕК ще изготви законодателно предложение до Европейския парламент и до Съвета, които след това заедно ще вземат решение.
Според предварителните резултати от анкетата, публикувани в "Дневник", над 80% от българите са подкрепили премахването на смяната на часовото време. Най-голям процент желаещи това да спре има във Финландия и Полша (и двете по 95%), а най-малък - в Гърция (44%).
Най-много са гласувалите в Германия (3.79% от населението), следвана от Австрия (2.94%) и Люксембург (1.78%), а най-малко - във Великобритания (0.02%), Румъния и Италия (0.04%). В България са гласували 0.18%.
Практиката с местенето на стрелките на часовника по два пъти в годината е въведено в няколко европейски страни с цел да се пести енергия през Първата световна война. Тя става популярна в много страни по време на енергийните кризи през 70-те години на миналия век и за да сложи край на вариациите в различните държави, през 1996 г. ЕС уеднаквява стандарта и сега всички европейци местим стрелките с един час напред в последната неделя на март и ги връщаме в последната неделя на октомври.
Съвременните критици на тази практика обаче цитират проучвания, според които ползите за енергоспестяването в днешно време са или малки, или изобщо няма такива. Също така местенето на стрелките увеличава потреблението на ток и нарушава всекидневния ритъм на хората, което води до проблеми със здравето в дългосрочен план. Подобни мнения са изразени от и 76% от хората, участвали в анкетата на ЕК.
Темата със смяната на часовото време стана особено актуална след като миналата година парламентът на Финландия заяви, че цялата тази хамалогия буквално разболява гражданите. Още преди това и Литва обяви, че ще поиска отмяна на правилото за смяна на часовото време, идеята срещна подкрепа и в Швеция, Полша и Естония.
Според европейските правила обаче няма как само определени страни да спрат да въртят часовниците си, правилото трябва да е единно. Остава само да изчакаме Европейският парламент да обърне внимание на искането на милионите хора, според които упражненията със стрелките не им пестят енергията, а още повече им я изцеждат.
