Час повече ще спим в нощта на 29 октомври, когато за пореден път връщаме назад стрелките на часовниците. С настъпването на астрономическото време отново изниква въпросът да мърдаме ли стрелките, който от години разделя обществото в Европа на хора, приветстващи промяната, и на други, изцяло отричащи я. Противниците на идеята са убедени, че така се руши естествения ход на всекидневния ритъм и вместо да съдейства, поредната смяна носи негативни физически и психически последици.
Идеята е приета, за да се икономиса енергия от АЕЦ „Козлодуй“, а също хората да могат да се радват по-дълго на слънчевата светлина, което пък се смятало, че ще повиши активността им. Но това решение, макар да започва в Деня на шегата, съвсем не на шега продължава и до днес.
За последен път въртенето на стрелките трябваше да се случи през март 2021 г. или през октомври 2021 г. в зависимост дали приемаме лятното или астрономическото (зимно) часово време за постоянно. По кое точно да настройваме часовниците си е въпрос, който още тиктака „в безкрайност“ и липсва единно съгласие не само на национално, но и на международно ниво.
Годината е 1916 г. Целта – да се намали потреблението на въглища, които са нужни за оръжейните фабрики в страната. За автор на идеята се счита американският политик Бенджамин Франклин, който през 1784 г. в писмо до „Парижки журнал“ (Journal de Paris) предлага на французите да си лягат с час по-рано, тъй като те били известни с трудното си сутрешно ставане. Твърди се, че предложението му всъщност е било по-скоро иронична подсказка, а същинският инициатор на лятното време е британецът Уилям Уилет, който през 1907 г. публикува тезата си за ползите от подобно решение в „Пилеене на дневна светлина“.
В Европа все по-често се подхваща темата дали трябва да отпадне сезонната смяна на часа, но все още държавите членки не са излезли с окончателно решение. Разбираемо – на преден план са изключително по-сериозни въпроси като войната в Украйна, а сега и подновения военен конфликт между Израел и „Хамас“. Въпросът с Covid-19 също не е затихнал, нараства недоволството и около високата инфлация. Според Брюксел всяка държава сама трябва да прецени какво ще е най-добре за нея, тъй като географското положение е определящ фактор в случая. Въпреки това решението трябва да е общо, за да се избегне сериозен хаос и разминавания.
„Финикийците едно време са измислили да делят деня на две по 12 часа, което е странно от наша гледна точка, защото ние сме свикнали да работим с десетици. Също така е интересно защо има 60 минути в един час. Но това са условности, на които хората са се съгласили преди няколко хиляди години“, коментира физикът Христомир Йорданов. „Обществото за удобство се е разбрало, че първите 12 часа от деня свършват, когато Слънцето е най-високо и после започват следващите 12 часа“, обяснява той.
„Приема се, че около 12:00 часа Слънцето е най-високо на небето, а лятното часово време е направено в полза на хората. Ако средата на деня е в 12:00, означава, че Слънцето изгрява 5 часа преди това – около 07:00 сутринта и залязва 5 часа след 12.00 – около 17:00 часа. Това е горе-долу удобно, защото хората стават към 7 и се прибират към 17:00 – 18:00 часа“, допълва Йорданов.
През лятото обаче продължителността на деня е приблизително 14 часа. „Ако караме на астрономическото време, Слънцето ще изгрява в 5 сутринта и ще залязва в 19:00. И понеже в 5 сутринта много малко хора са станали, за удобство средата на деня се измества с час напред. Слънцето е най-високо в 13:00 часа, което означава, че изгрява 7 часа преди 13:00 – около 06:00 сутринта и залязва 7 часа след 13:00, което прави около 20:00 часа. През август, когато денят е по-дълъг, залезът е към 21:00 часа.“
До съвсем скоро и Христомир Йорданов е бил напълно против смяната с лятното часово време и ходи с часовник на ръката, сочещ винаги астрономическото. Днес вече е приел смяната и се опитва да открие и хубавата ѝ страна в по-дългите летни дни.
„Опитът показва, че винаги една промяна води до отговор“, коментира клиничната психоложка Велислава Донкина. „В психологията това е клише, но то е клише, защото е вярно. И то гласи, че човешкият ум не обича дискомфорта, който промените носят.“ По думите ѝ толерантността на човек към промяната (време, работа, всекидневни ритуали) е относително ниска и отговорът се асоциира с дистрес.
Според психоложката много често хората свързват промяната с различни неблагосъстояния – дискомфорт, трудно пристъпване към новия график, умора. „В психологията това е свързано с приписването на външно събитие на неща, които са вътре в нас.В същото време, ако изпитваме вътрешна трудност, всяко нещо от реалността може да ни дойде в повече. По този начин и смяната на времето може да е повод за допълнителна трудност и да се прояви като голям проблем, който да доведе до дестабилизация.“
„От науката знаем, че това е единственият начин, чрез който се учим и напредваме. Когато имаме достатъчен ресурс – собствен или от заобикалящата ни среда – хора, събития, може да използваме такъв неприятен стимул да бъдем креативни, да направим нещо по различен начин, да усвоим ново умение, да се усъвършенстваме“, допълва специалистът.
Някои хора, по мнението ѝ, имат повече досег до собствената си чувствителност и по-интензивно преживяват или забелязват това, което им се случва. За други обаче е наложително да не обръщат внимание на това как се чувстват, за да запазят равновесието си. При тях защитните механизми им помагат те да бъдат малко по-качествено отделени от преживяванията си. На пръв поглед изглежда, че по-лесно преминават през различни неща, сред които е и смяната на времето.
Ако човек е силно стресиран, изтощен, преуморен, от доста време изпитва дисбаланс, то толерансът му към справяне със ситуациите, включително на физиологично и имунологично ниво, пада.
„Общо казано системата е в голям преразход. И нещо много дребно може да доведе до големи сътресения. Обикновено такива хора са онези, които изразяват по-голяма чувствителност и имат дискомфорт около промени, каквато е ежегодната промяна на часа“, казва психоложката.
Хубаво би било в такива дни човек да приеме, че трябва да премине през това. „Колкото и да е неприятно, реалността е такава, трябва да се намери начин да се справим с нея.“ Подобно приемане помага за всякакви проблематични ситуации. Според Велислава Донкина много помага, ако си позволим в такъв момент да сме малко повече сензитивни към себе си. Да си обръщаме внимание как се чувстваме, какво ни изморява, какво ни е трудно и да си мислим защо това е толкова голям проблем за нас, с какво го свързваме. С осмислянето се метаболизира проблемът.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Ако знаем, че сме по-чувствителни, по-изнервени, че не можем да спим добре, че тази промяна ще внесе хаос в и без това хаотичния ни график и допълнително напрежение, просто в дните или седмиците на тази промяна, нека да забавим темпото и да правим неща, които ни допадат, да не работим на пълен капацитет. Хубаво е да си позволим да бъдем хора, които имат нужда от повече подкрепа, най-вече от своята собствена“, допълва психоложката.
Що се отнася до въпроса дали ако няма смяна на времето, ще си спестим неудобството да влизаме в новия всекидневен ритъм, то Велислава не отговаря еднозначно.
„В бързопроменящия се свят, в който живеем, и предвид с колко много неща трябва да се справи съвременния човек може би да се лишим от някакво неудобство е много хубаво, защото чисто практически е едно нещо, с което да се борим, по-малко. Но по-същественият отговор е, че дори да не променяме часа, няма да се избавим от този неприятен, обективен факт, че промяната е част от живота. Докато сме живи, сме изправени пред това да приемаме промяната, включително и в нас самите. Борим се с помощта на козметичната индустрия, с естетичната медицина. Всеки ден се събуждаме несъщите. Всяка минута сме нещо различно – дали помъдряло, или поостаряло, може би няма значение. Животът е постояна промяна и е важно да приемем, че няма как да бъде по друг начин.“
Преди два месеца Европейската комисия бе така любезна да попита гражданите на ЕС как им действа практиката стрелките на часовника да се местят с един час напред (назад) през шест месеца в годината, дали искат тя да бъде премахната и ако да, какъв вариант биха предпочели - постоянно лятно или зимно часово време.
Анкетата, за която вече писахме в Ще спрем ли да местим часовника напред-назад, приключи на 16 август, като в нея бяха отчетени 4.6 милиона мнения. Това е най-големият брой отговори, получаван някога при обществена консултация на ЕК.
И въпреки че допитването няма силата на референдум или официално гласуване, а просто беше начин ЕК да се консултира с гражданите, посланието е категорично:
84% от европейците не желаят повече стрелките на часовниците да бъдат местени, а от тях повечето предпочитат да се запази за постоянно лятното часово време, показва анализът на ЕК.
"Когато се допитваме до гражданите по даден въпрос, трябва после да направим онова, което те искат", заяви вчера председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Еврокомисарят по транспорта Виолета Булц съобщи, че ЕК ще изготви законодателно предложение до Европейския парламент и до Съвета, които след това заедно ще вземат решение.
Според предварителните резултати от анкетата, публикувани в "Дневник", над 80% от българите са подкрепили премахването на смяната на часовото време. Най-голям процент желаещи това да спре има във Финландия и Полша (и двете по 95%), а най-малък - в Гърция (44%).
Най-много са гласувалите в Германия (3.79% от населението), следвана от Австрия (2.94%) и Люксембург (1.78%), а най-малко - във Великобритания (0.02%), Румъния и Италия (0.04%). В България са гласували 0.18%.
Практиката с местенето на стрелките на часовника по два пъти в годината е въведено в няколко европейски страни с цел да се пести енергия през Първата световна война. Тя става популярна в много страни по време на енергийните кризи през 70-те години на миналия век и за да сложи край на вариациите в различните държави, през 1996 г. ЕС уеднаквява стандарта и сега всички европейци местим стрелките с един час напред в последната неделя на март и ги връщаме в последната неделя на октомври.
Съвременните критици на тази практика обаче цитират проучвания, според които ползите за енергоспестяването в днешно време са или малки, или изобщо няма такива. Също така местенето на стрелките увеличава потреблението на ток и нарушава всекидневния ритъм на хората, което води до проблеми със здравето в дългосрочен план. Подобни мнения са изразени от и 76% от хората, участвали в анкетата на ЕК.
Темата със смяната на часовото време стана особено актуална след като миналата година парламентът на Финландия заяви, че цялата тази хамалогия буквално разболява гражданите. Още преди това и Литва обяви, че ще поиска отмяна на правилото за смяна на часовото време, идеята срещна подкрепа и в Швеция, Полша и Естония.
Според европейските правила обаче няма как само определени страни да спрат да въртят часовниците си, правилото трябва да е единно. Остава само да изчакаме Европейският парламент да обърне внимание на искането на милионите хора, според които упражненията със стрелките не им пестят енергията, а още повече им я изцеждат.
