Народът е казал, че смехът е здраве. Дори и усмивчица да не трепне във вас от този текст, поне ще имате малко по-критичен поглед върху някои от примамливите, но логически неиздържани аргументи в подкрепа на една или друга хранителна идеология с елементи на догматизъм.

В този текст, който идва с подкрепата на Live to Lift, ще разгледаме някои от митовете за популярните диети, както и защо се проваляме с гръм и трясък всеки път, когато се закълнем във всичко свято, че ПОВЕЧЕ СЛАДКО НЯМА ДА ПИПНЕМ!

Дори и да приемем, че хората, които не ядат червено месо, страдат от дефицити, а всички, които ядат червено месо, ще развият рак на дебелото черво, това далеч не значи, че човек има пред себе си само тези два избора.

Изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата друга алтернатива, че 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.

Някои прилики с действителни лица и събития са напълно тенденциозно подбрани.

Какво е общото между мобилния ви телефон и обиколката на талията, ще разкрием по един сензационен начин в този текст!

Фалшива дилема

Да вземем например ниско-въглехидратните фенове, които изтъкват хранителните дефицити на веганите в своя полза. От другата страна са веганите, които неуморно цитират данни, „доказващи“, че яденето на червено месо причинява рак. В бързината обаче пропускаме простичкия факт, че разнообразието от хранителни режими на този свят не се изчерпва с нисковъглехидратната диета и веганството.

Дори и наивно да приемем, че всички неядящи червено месо страдат от дефицити, а всички ядящи червено месо ще пипнат колоректален рак (или рак на дебелото черво), от това не следва, че човек има пред себе си само тези два избора. Подобно схващане е крайно елементарно и може да бъде от полза само на лишените от логически аргументи. Или въображение.

„Те ви лъжат!“

В общи линии става дума за същата тактика, но в малко по-различна премяна. Сравнително неутрален пример можем да дадем с омразните на абсолютно всички официални препоръки за здравословно хранене, които поголовно угояват, разболяват и морят народа. Ето ви една добра основа за лансирането на алтернатива, но има и един тънък момент, за който никой не се сеща.

Първо, къде са данните, че сме по-дебели, по-болни и по-умиращи от всякога?

Второ, къде са хората, които спазват официалните насоки за здравословно хранене?

Народът се тъпче като невидял с каквото му попадне пред очите, а май никой никъде не препоръчва подобно нещо.

Трето, но не и последно по значение - по коя логика изобличителят на една лъжа се превръща в носител на истината? Казано по детски, изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата на нейно място алтернатива 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.

„Изглеждам добре, следователно разбирам от хранене!“

Това има и друг вариант, който го допълва: „Оня, който ми противоречи, изглежда по-зле от мен, следователно разбира от хранене по-малко от мен!“.

Да, живеем в суетен и първосигнален свят, в който хората винаги ще се влияят на първо място от външния вид на човека, който се опитва да ни продаде дадена идея. Батките с мускулите очевидно знаят това-онова за тренирането. Или за анаболите…

Ако един онколог на световно ниво заболее от рак и умре, това ще омаловажи ли знанията и постиженията му? Питате ли зъболекаря си дали си е вадил зъб, преди да му дадете да извади вашия? Това, че автомонтьорът ви не намира време и желание да си оправи колата, ще понижи ли доверието ви в него?

Проблемът със здравословното хранене и още повече - с храненето за поддържане на определена физика, не е проблем толкова на методика и знание, колкото на воля и постоянство. Има поне сто и един начина да изглеждаш и да се храниш добре, тези начини са известни открай време, но големият въпрос е как да накараме хората да ги спазват.

Това, че някой изглежда по определен начин, ни дава представа единствено за начина, по който изглежда той. Неговата експертиза може и трябва да бъде оценена по коренно различни критерии.

Еволюционни недоумения

Ако разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, би трябвало да се смеете на изказвания от сорта на „Човекът е еволюирал, за да се храни по еди-кой-си начин!“.

Ако не започнете да разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, тогава ще продължите да се връзвате на подобни лафчета. Засега е добре да знаете, че когато говорим за храни и хранене в еволюционен контекст, ние неизменно говорим за онези храни и онзи начин на хранене, които са ни позволили да достигнем до репродуктивна възраст (известна още като пубертет) и да предадем гените си нататък.

Не говорим за дълголетие, не говорим за предпазване от болести, които настъпват с напредването на възрастта – говорим все за неща, които са малко или много даденост за модерния Хомо сапиенс. С други думи, бръщолевим си на тема, която не е особено интересна, колкото и това да не е в синхрон с определени догми в диетирането.

Всеки от нас поне веднъж в живота се е заричал, че:

„Спирам сладкото!“

„Спирам алкохола!“

След първончалния ускорен и мотивиран старт, често се случва, обаче, и залез в мотивацията и стремежа:

„От утре няма да ям повече сладко“,

което води до понеделник-вторник-сряда-четвъртък-цял ден без сладко; и после идва петък, когато сме на рожден ден, имали сме тежък ден в службата, вкъщи любимият не се е сетил да изхвърли боклука и може да усетим това дори (с мноооооого напъване) с носа си и … не щеш ли – се появява рожденикът, и започва да черпи с дизайнерски, швейцарски бонбони по домашна рецепта, всеки от които с различен дизайн и по-апетитно изглеждащ от останалите.

„Нямаме избор“ и си взимаме един и … О, Боже! …#шаомра… Божествен е! …#OMIRAM…

Последните микрони шоколадово блаженство се свличат надолу по гърлото ни, когато в главата ни протяжен вой надава аларма и се надига чувство на вина.

Вина. Чувстваме се зле. Вина. Самообвинение. Самобичуване. Себе-неуважение. „Как може да си толкова слабохарактерна?“…

… и така вече цялото неядене на сладко няма смисъл и …

… се омазваме от ядене на сладко!

В крайна сметка сме изяли доста повече захар, отколкото ако ни се ядеше и просто бяхме задоволили желанието си за сладко.

Въпросът е: „Какво да правя?“

„Разбий си телефона!“

Поне 99%  от четящите този текст имат мобилен телефон и поне 99% от тях са го изпускали поне веднъж в живота си … не фатално! Как реагирахте, когато това се случи? Вероятно се стреснахте?

Притеснихте се да не се е повредил! Може да изгубите информация!

И изведнъж си спомняте – изпускали сте си телефона и преди, а преди две седмици се заклехте, че това повече никога няма да се случи! Повече няма да си изпускате телефона! В никакъв случай!

Но ето че това се случва отново, и се случва сега.

Разбрахте ли?

Следващия път, когато започнете даден хранителен режим и в един момент стъпите извън границите му – попипайте се за телефона – почти сигурно ще е във вас или поне някъде около вас.
И преценете – искате ли да си разбиете телефона?

Ако сте решили да минавате на даден хранителен режим – никога не казвайте „никога“, „завинаги“ и „повече няма“. Вместо това си дайте срок – една седмица, две седмица – максимум месец като начало.

Винаги си оставяйте 5-10% толеранс, колкото и стриктен режим да решите да правите.

Практиката е показала, че режимите с 90%, че и с 80% спазване дават по-добри резултати и дългосрочно и цялостно от тези, които се опитваме ограничим нещо на 100%.

Ако все пак не успеете да се вместите и в тези два съвета – помислете – бихте ли искали да си разбиете телефона докрай, ако просто сте го изпуснали и се е одраскал?

Успех!

Здравейте, уморени, изтощени, недоспали жени.

Жени, които се гледат в огледалото и се чудят къде изчезна момичето отпреди няколко години и кога на негово място се настани едно уморено, травмирано тяло и една тревожна, чорлава глава, която се буди посред нощ от мисли за децата, парите, работата и какво ли още не.

Здравейте и на вас, жени, които всеки понеделник си казвате, че започвате нов живот – по-здравословен, по-фокусиран върху вас и нуждите ви, по-активен и приятен. Докога издържате с този нов живот – до сряда или до четвъртък? Знаем, че едва ли е по-дълго от петък, не се срамувайте – и ние сме били така.

Да не забравим и тези от вас, които се чувстват безпомощни, депресирани, безсилни и напълно лишени от желание дори да станат от леглото и да свършат елементарните си всекидневни задачи. Знаете ли откога и защо се чувствате така? Търсили ли сте помощ, опитвали ли сте се да разберете къде се корени проблемът, или просто карате по инерция, пък докъдето стигнете…

Може би ще изненадаме някои от вас, но ние двете познаваме прекрасно всяко едно от тези състояния. Били сме (и все още понякога сме) смъртоносно уморени, изтощени, депресирани, лишени от желание да правим каквото и да било, и много, много недоспали. Прекарвали сме месеци в безсъние и тревожност, в компенсиране на стреса с храна, в липса на нормална двигателна активност и болести.

Но тъй като знаем и вярваме искрено (слава Богу!) в това, че за да е едно дете здраво и да расте пълноценно, на първо място трябва майка му да е в нормална психическа и физическа кондиция, преди година решихме да направим нещо по въпроса. Решихме, че така повече не можем да го караме – нито ние, нито децата ни, нито семействата ни.

Че не може Елисавета да продължава да работи на три места и да ходи превита от дискова херния, а Красимира да страда от месеци безсъние, тревожност и проблеми с храненето.

Казано накратко – взехме се в ръце и потърсихме помощ. Защото така трябва да прави всеки, който не може да си помогне сам – да търси съвет и помощ от по-умни и опитни от него хора. Елисавета поде здравната инициатива и се свърза с небезизвестния Лазар Радков и неговия фитнес клуб Live to Lift.

След поредица от консултации и разговори, двете започнахме да посещаваме тренировки при един от неговите изключително подготвени треньори.

Паралелно с това сложихме началото на промяна в навиците ни – на хранене, справяне със стреса, спане. Научихме много за това кои са основните компоненти на здравето – здравият и качествен сън, приемът на много вода и нормалното отношение към храната.

Така, постепенно, се роди и идеята, заради която пишем всичко това – новият ни проект „Силата в теб“ - едно онлайн убежище за всички жени, които искат да променят себе си, отношението си към храната и движението, да инвестират в здравето и психическата си устойчивост, и в резултат на това… да станат по-силни и щастливи.

В следващите 10 месеца ние тримата – Елисавета, Красимира и Лазар Радков, ще ви разказваме много за храната, храненето, митовете, свързани с храненето, диетите, метаболизма, хранителните групи, хормоните и всичко, което може да ви интересува в тази област.

Ще ви даваме идеи за вкусни, питателни, здравословни закуски, ще отговаряме на ваши въпроси и ще ви покажем, че може да влезете във форма и да се чувствате чудесно и без да се измъчвате с диети и недохранване.

Освен това ще ви покажем нагледно как дори и на 40 години може да правите невероятни неща с тялото си, да се научите да ходите на ръце, да катерите върхове, да клякате с тежести, да бягате, да танцувате на пилон и какво ли още не!

Непрекъснато ще говорим и за едно от най-важните условия да сме здрави и във форма – водата. Редовният и достатъчен прием на вода е широко подценяван фактор от много хора и точно поради тази причина ние сме го сложили на челно място в класацията ни на нещата, които ни карат да се чувстваме добре, или така наречената ни Света Троица: СЪН-ВОДА-МАГНЕЗИЙ.

За тази цел имаме и страхотен партньор в лицето на минерална вода БАНКЯ, които се включиха с готовност в инициативата ни, тъй като също вярват в това, че жените трябва да са силни, за да живеят пълноценен и щастлив живот.

БАНКЯ ще ни подкрепят и консултират през целия период на проекта, и ще се грижат за това да сме добре хидратирани по време на тренировки и всякакви спортни активности. С тяхна помощ ще ви разкажем много любопитни факти за водата – какви количества вода трябва да приемаме всекидневно, за какви процеси в тялото ни отговаря водата и какво ли още не!

Ще ви разказваме много и за съня, за безсънието и как ако не оправите първо проблемите със съня, няма смисъл да се опитвате да променяте каквото и да било друго. Ще ви запознаем с магнезия, ефектът му върху нервите и мускулите и до какво води дефицитът му.

И през цялото време ще обсъждаме с вас всичко, което правим, ще ви показваме на какъв етап сме от физическата си подготовка, ще ви покажем как да тренирате вкъщи преди да се осмелите да отидете на фитнес или друг вид спорт. Ще се опитаме да ви сприятелим с храната и различните хранителни продукти, и ще ви покажем, че е по-добре за вас да се храните, отколкото да гладувате.

И накрая, с общи усилия и желание, се надяваме да помогнем на тези от вас, които искат да променят начина си на живот и навиците си, така че да бъдат по-здрави, по-активни, по-пълноценни и по-силни

Защото ние наистина вярваме, че силата е в нас и когато знаем как да я постигнем, поддържаме и управляваме, можем да постигнем всичко (или почти всичко!), което искаме.

И така, започваме още днес. Бъдете с нас, задавайте ни въпроси, питайте ни, пишете ни – ние ще се постараем да отговорим на всеки въпрос и да ви предложим най-точната, конкретна и истинна информация за това как да бъдете здрави и силни.

Година след най-вълнуващия етап от участието на социалната ни кауза Оле Мале! в ПРОМЯНАТА - най-голямата социално-отговорна инициатива на Nova Broadcasting Group в партньорство с Фондация Reach for Change-Bulgaria, с гордост и радост ви представяме новите петима финалисти в тазгодишния сезон на инициативата.

Всички те са млади, активни, граждански отговорни и са социални предприемачи, обединени от една цел - да работят за създаване на по-добро, смислено и интересно бъдеще за децата на България.

След като вече ви представихме проекта ТЕХНОКРАТИ, тази седмица продължаваме с останалите герои на ПРОМЯНАТА и ви напомняме, че за своя фаворит можете да гласувате до 4 февруари тук. Победителят ще стане ясен на 13 февруари!

И така, днес ни гостуват Екатерина Йосифова и Наталия Александрова от Фондация ЗА ХРАНАТА, чиято мисия е децата вкъщи, в детската градина, в училище и в ресторанта да получават пълноценна и качествена храна. Защото знаят, че правилното хранене е в основата на здравето на децата и е ключово за тяхното физическо и психическо развитие.

-- Как дойде идеята за проекта?

Фондация “За храната” съществува от 2017 г. През пролетта на 2017 и 2018 г. организирахме националната кампания “Ден на революцията в храненето” с помощта на над 350 доброволци. Проведохме безплатни кулинарни работилници за около 4000 деца от цялата страна. Още тогава осъзнахме, че събитие, което се провежда веднъж в годината не е достатъчно, за да достигнем до много повече деца и да ги научим какво е пълноценна и здравословна храна. Затова още от създаването на фондацията ние разработваме нашия сайт като платформа с полезна информация за родители, учители и деца и се стремим да публикуваме полезни материали.

Зад кадър: Като всяка идея. Спонтанно. Откакто се помним, все идеи и борби за каузи са ни в главите. Събрахме се на втората година всички членове и доброволци на фондацията, направихме рекапитулация какво сме постигнали и стигнахме до извода, че трябва да разширим подходите си. А за да ги разширим, естествено, че трябват пари. Разделихме се на работни групи по предварително зададени теми, една, от които логично бе как да осигурим помощ на всеки родител, учител и дете да се хранят здравословно, да говорят за балансираното хранене и просто да намират на едно достъпно място всичко, което им е необходимо. И информацията там да не е от някой любител и ентусиаст, а от всеки, за когото темата хранене е професия: диетолог, блогър, майка или готвач.

-- Как събрахте екипа?

Екипът ни се състои от родители на деца на различна възраст. Намерихме се чрез социалните мрежи, споделяйки много често своето недоволство от храната в детските градини или ситуацията с училищните лавки и безплатни закуски. В нашия екип има хора от цялата страна и ни обединява желанието децата в България да се хранят пълноценно и да бъдат здрави.

Зад кадър: Благодарение на големия инат на много хора. Най-вече родители. На всекидневно появяващите се идеи, на спорове, на сблъсък на различни виждания и мислене за това как трябва да се прави, как да се говори с институции и как да се отстояват гражданските права на децата, как да се търси финансиране, за да можем да продължаваме. Екипът става все по-голям, все по-креативен, и все по-здравомислещ. Явно успяваме да не забравяме какво ни е събрало – здравето на децата.

-- С какви препятствия сте се справили досега?

Имаше една такава шега: вместо пожеланието „всичко хубаво”, ти отговаряха: „и да пресичаш само на зелено” Е, нашите препятствия са това. Все червена светлина накъдето и да се обърнеш и от какъвто ъгъл да погледнеш темата хранене.

С пот на чело си уредил детето в детска градина, а там кифли и банички. Щастлив си, че записал детето в мечтаното училище, даваш му джобни, вече е узряло да бъде самостоятелно, без твоята опека и какво?!? Гърмящи сини бонбони, кроасани, с неясно съдържание дори за теб, или кафе от вендинг машината, защото и такива случаи има, и най-страшното е, че всеки ден трябва да търкаш мазните петна останали от „безплатната закуска”, която то не е погледнало. И понеже знае, че не трябва да хвърля храна, чинно я прибира между учебниците.

И ти, бесен, се хващаш и отстояваш гражданските си права. Твоите и на детето. Но пак червена светлина: институции, училищна администрация, как да поддържаш духа и ентусиазма на хората, които те подкрепят, как да оцелее организацията, която си създал, защото без средства не може и това не е, защото някой от членовете ѝ ги получава, а защото, само за да организираш едно малко обучително забавление във вид на работилница, да речем, трябват средства.

Всеки един миг, а често това са стотици часове, откраднати от твоето семейство, в името на гражданските права на всички други семейства, струват емоции, идеи, нерви, мисли и, разбира се, пари, които ти навярно би могъл да спечелиш, ако бе инвестирал в организация, която ти плаща. Но всеки избира своите приоритети. За нас препятствията на НПО-то са малко като за бика червения плащ.

-- Ако спечелите, как ще използвате наградата?

Със спечелената награда ще финансираме разработването на дигитален ресурсен център с безплатни материали за родители (лесни рецепти, съвети за хранене); помагала за учители, с които да представят по интересен и забавен начин в училище и детската градина темата за здравословното хранене при децата; интересни и забавни видеа за деца.

Искаме да създадем едно пространство, което да е не само полезно, но и актуално, балансирано, юридически и научно обосновано, смислено и интересно. Никой не живее с илюзията, че това няма да изисква много труд, упоритост и постоянство. Но всички ние вярваме, че крайната цел ще си заслужава! Правим го единствено и само за децата, за здравето, за храната и промяната!

-- Бъдещи идеи, свързани с проекта?

Този проект дава неограничени възможности за създаване на различен тип образователно съдържание, свързано с правилното хранене не само на децата, но и на техните родители. Имаме много амбициозни идеи за бъдещи проекти, но се опитваме да бъдем реалисти спрямо съществуващата среда в България и правим малки стъпки в правилната посока.

-- Какво ви даде ПРОМЯНАТА дотук?

Участието в ПРОМЯНАТА ни научи, че ние не сме просто една група родители, а истински социални предприемачи. Научи ни да вярваме в себе си и да си поставяме високи цели. В рамките на Акселератора преминахме през много полезни и разнообразни обучения, които ни помогнаха да изградим цялостна стратегия за постигане на значимо социално въздействие по отношение на детското хранене в България.

Още от ПРОМЯНАТА:

Готови ли сте да ядете само по една пържола на месец, за да участвате в глобалната диета, която може да предотврати катастрофални последици за планетата, както и да помогне за изхранването на 10 млрд. души към 2050 г.

Според учените "планетарно здраве" изисква огромна промяна в начина, по който се хранят хората, пише Дневник, цитирайки публикации на Reuters и BBC.

„Храната, която ядем, и начинът, по който я произвеждаме, определят здравето на хората и планетата, а сега правим това по много погрешен начин", казва Тим Ланг, професор от Лондонския университет. Той допълва, че изхранването на човечеството при сегашните навици би било невъзможно след няколко десетилетия.

Според учените месото не би трябвало да се премахне напълно от хранителния режим, но всекидневната му консумация би била прекалена и следва да бъде ограничена до бургер на седмица или голяма пържола месечно, пише Джеймс Галахар от BBC.

Рибата и пилешкото месо се разглеждат отделно от останалите и се позволяват два пъти седмично, но остатъкът от протеините трябва да дойде от растителна храна. Препоръчват се ядки и бобови култури.  Плодовете и зеленчуците трябва да са половината от храната на масата.

Списъкът:

-- Ядки - 50 г на ден

-- Фасул, нахут, леща и други бобови растения - 75 г на ден

-- Риба - 28 г на ден

-- Яйца – 13 г на ден

-- Месо – 14 г на ден червено и 29 г на ден - пилешко

-- Въглехидрати - пълнозърнести храни като хляб и ориз 232 г на ден и 50 г на ден  зеленчуци като картофи и тиква

-- Млечни продукти - 250 г (еквивалент на една чаша мляко)

-- Зеленчуци - (300 г) и плодове (200 г)

В диетата има място за 31 г захар и около 50 г масла като зехтин.

Този план обаче изисква промени в културата на хранене почти навсякъде по света, отбелязва BBC. Европа и Северна Америка трябва да намалят масово червеното месо, Източна Азия трябва да намали рибата, Африка - зеленчуците със сложни въглехидрати (маниока и картофи).

Диетата звучи "твърде амбициозно" и заради неравенството в достъп до различни продукти, както и заради факта, че над 800 млн. души нямат достъп до основни продукти или достатъчно количество храна.

И все пак, защо е нужна тази глобална диета?

Населението на Земята ще достигне 10 млрд. души около 2050 г. (или по-рано) и ще продължи да нараства. Според изследователите, диетата ще може да предотврати смъртта на 11 млн. души годишно, които иначе умират заради заболявания, свързани с неправилно хранене.

Освен това търсенето на храна се отразява тежко на планетата. На животновъдството се падат между 14.4 и 18 на сто от парниковите газове по света, отделяни от човешка дейност. Земеделието увеличава замърсяването с амоняк и фини прахови частици, а заедно с хранително-вкусовата индустрия е сред най-интензивно използващите прясна вода.

Още:

В живота на майките няма място за мечтите, клетвите и "твърдите" решения, които доста хора вземат в края на една година, за да си оправят следващата, пише Кристина Зауаки в WorkingMother. И няма как да не ѝ повярваме!

Винаги съм подозирала, че новогодишните резолюции са голям майтап. Хората обикновено започват да се надъхват за големи промени няколко дни преди настъпването на новата година, а след това изведнъж стават по-малко отдадени на своите клетви (вместо да бягат обещаните 5-6 км през сутрин бягат по 1 км 5 пъти месечно например или минути, след като се цопнат в басейна, припкат към парната баня... – б. пр.)

Сега, когато имам три малки деца и работя на пълен работен ден, вземането на новогодишни решения ми се струва не просто шега, а напълно АБСУРДНО.

Миналата седмица някой ме попита каква е моята новогодишна резолюция и аз избухнах в смях – и то доста по-силен от поносимия за околните. Защото няма закани, които биха могли да се вместят в преливащия ми от задачи списък – и в миналогодишния, и в този за 2021 г. Затова реших да преработя няколко от най-популярните новогодишни обещания, които си даваме, за да живеем по-пълноценно, и ето как звучат те в съзнанието на работещите майки:

ДА ЯМ ПО-ЗДРАВОСЛОВНО

Какво ще кажете за моя критерий за здравословно - храна, която е мааалко по-топла от изстинала? Да, тук очакванията ми са много ниски. Понякога съм толкова уморена от работа и приготвяне на храна за децата, че просто обирам останалото от техните чинии (какъв по-добър начин да спазиш клетвата да се храниш здравословно, хапвайки на крак избутани от детските чинии задушено брюкселско зеле и броколи?!).   

ДА ТРЕНИРАМ ПОВЕЧЕ

Дадено, и аз искам! НО КОГА? Много ме радват хората, които казват – „о, ами що не тренираш в 4:30 ч. сутринта, много продуктивно време било, а ти така или иначе си ранобудна!“ Не, не съм. Едното ми дете е РАНОБУДНО. Постоянно е ранобудно. Или: “Ами, то има тренировки и в 9 вечерта. Можеш да ходиш след като децата заспят.“ Би било супер! Но в 9 вечерта съм труп. За щастие, всъщност тренирам всеки божи ден, тъй като търча след 3- и 2-годишно и след едно 11-месечно!

СПЕСТЯВАЙ (ПОВЕЧЕ) ПАРИ

Това се казва в статия, която изброява най-често срещаните новогодишни резолюции. Думата „повече“ е в скоби, предполагайки, че по принцип спестяваш, но следващата година трябва да къташ във фризера дори изпадналото от чиниите на децата брюкселско зеле, за да им осигуриш изпълнени с плейстейшън, тенис, футбол, пиано, роботика, приложни изкуства, народни танци, английски, немски, френски, немски и италиански език бъднини!

ДА СЕ ГРИЖА ПОВЕЧЕ ЗА СЕБЕ СИ (например, да спя повече).

ХАХАХАХАХАХАХАХА ХАХАХАХАХАХАХАХА ХАХАХАХАХАХАХАХА. Извинявам се, ако събудих някого…

ДА ЧЕТА ПОВЕЧЕ

Какво точно? Хороскопи? Рецепти? Твърде отворено е за тълкуване. Чета ужасно много. Заради работата си поглъщам стотици студентски ТРУДОВЕ. Вкъщи чета десетки детски книги, преди хлапетата ми да поискат трета чаша вода, за да отложат заспиването отново. Лично аз бих предпочела тази резолюция да е: „Четете  повече книги за неща, които ви вълнуват повече и във време, в което ще имате сили да отгърнете следващата страница!“

Сега си отдъхнете, сритайте обещанията в ъгъла и се пригответе за всичките чаши шампанско тази вечер!

Проблемите с теглото при подрастващите у нас са се увеличили, като процентът на затлъстелите момичета и момчета е скочил повече от двойно за 15 години. Това показва годишният Глобален доклад за храненето на ООН, който съдържа профилите на всички страни по света. Цитираната от Дневник статистика за България обхваща периода 2000-2015 г., а всички данни за страната ни може да видите тук.

В сравнение с 20% през 2000 г., през 2015 г. момчетата с наднормено тегло между 5 и 19 години са 33.6%. Момичетата са 23% (в сравнение с 14% през 2000).

Затлъстелите момчета са се увеличили от 5.8% на 13.6% за 15 години, а затлъстелите момичета – от 3.4% на 7.8%.

Проблемите с теглото са значими и при възрастните – 68.9% от мъжете са с наднормено тегло, същото важи и за 54.4% от жените (през 2000 г. те са били съответно 58.2% и 49.1%). Броят на затлъстелите жени е скочил с близо 10 процентни пункта до 25.5%, а при мъжете – с около 5 пункта до 24.3%.

Процентът на недохранените сред населението е паднал от 6% през 2004 г. до 3% през 2006 г., това се вижда и от статистиките за децата с тегло под нормата на възраст 5 – 19 г. Сред момичетата те са намалели от 16.7% през 2000 г. до 13.8% през 2015 г.; при момчетата – от 15.2% до 11%.

Процентът на хората с повишено кръвно налягане намалява, сочи докладът – при мъжете това са 33.6%, а при жените – 23%, като преди 15 години показателите са били съответно 38.6% и 29.3%.

Българите приемат по-малко от теоретичната минимално рискова доза на калций, плодове, зеленолистни зеленчуци, мляко, ядки и семена. Тези констатации важат за Европа и за целия свят. Месо, сол и подсладени напитки се консумират в по-големи от препоръчителните количества.

И още данни: Една трета от всички жени в света в репродуктивна възраст имат анемия. Според данните от доклада, у нас анемията засяга сериозен брой от жените във фертилна възраст – 26.4% от тези, които не са бременни и 28% от бременните.

Лошото хранене е основният фактор за влошеното здраве на хората по целия свят, показва докладът. Наднорменото тегло и затлъстяването сред възрастните са на рекордни нива - 38,9% хора от цял свят са засегнати от тези проблеми, като затлъстяването е по-разпространено при жените, отколкото при мъжете (15,1% жени в сравнение с 11,1% мъже).

Най-голям проблем обаче остава гладът, сочи докладът:

150,8 милиона деца под 5-годишна възраст в света страдат от хронично недохранване, а 50,5 милиона – от остро недохранване. 38,3 милиона са децата с наднормено тегло. Междувременно 20 милиона бебета се раждат с ниско тегло всяка година.

Има известен напредък в справянето с проблема с недохранването, но той е твърде бавен. На световно ниво хроничният глад е намалял от 32,6% през 2000 г. до 22,2% през 2017 г. В брой това означава, че от 198,4 милиона гладуващи деца през 2000 г. днес те са 150,8 милиона, което е незначителна разлика. Например, от 2000 г. насам гладът сред децата в Африка намалява процентно от 38,3% на 30,3%, но въпреки това, поради ръста на населението, реалният брой на засегнатите деца се е увеличил. Тенденциите варират значително в отделните африкански страни, като в някои райони гладуващите деца се увеличават, а в други - намаляват.

Междувременно една от най-критичните точки в света по отношение на глада остава Йемен. Миналият месец международната хуманитарна организация "Спасете децата" обяви, че около 85 хил. деца под 5-годишна възраст може би са умрели от глад и болести след избухването на гражданската война в Йемен през 2015 г. Оценката се основава на средната смъртност при т.нар. тежко остро недохранване, което според ООН е засегнало повече от 1.3 млн. деца, откакто водената от Саудитска Арабия коалиция започна военни действия срещу йеменските бунтовници хуси през март 2015 г.

"На всяко дете, убито от бомбите и куршумите, се падат десетки, които умират от глад",

заяви директорът за Йемен на "Спасете децата" Тамер Киролос, като добави, че децата, които умират по този начин, са подложени на неописуеми страдания.

Малко преди оценката на „Спасете децата“ Ню Йорк Таймс публикува снимка на недохраненото 7-годишно йеменско момиче Амал Хюсеин, което обърна очите на света към глада в Йемен. Дни след публикацията, Амал почина, след като е била изписана от болницата, за да „освободи“ място за други пациенти в подобно състояние.

ООН предупреди, че броят на йеменците, разчитащи на спешни хранителни дажби, може скоро да се увеличи от 8 на 14 милиона. Това е около половината население на Йемен, което гладът може да погълне през идните месеци...

Говорили сме си за изцеждащия стремеж към перфекционизъм много пъти и по различни поводи, но днес Мария Матева добавя още една съставка към профила на перфектната съвременна майка - здравословното хранене.

Следва поучителната история за 27-годишната героиня Малинка, която се оказва в капана на литературата за съвършен начин на живот и идеала за майчинство, за да открие стотици страници по-късно, че неусетно се е озовала в компанията на анорексията. И че светът не свършва с липсата на супер био храни.

________________________   

В един модерен, модерен офис, на една претъпкана и шумна улица, един мъж заедно със своите колеги и колежки шумно осмиваше своята половинка Малинка. Причината: тя беше изпаднала в нервна криза, заради това, че в забутаното селце, където той я беше откарал заедно с 10-месечната им дъщеричка, не успя да открие брашно от рожков и чиа.

Нека да започнем с това защо я беше откарал в това забутано селце при роднините ѝ за цялото лято, а след това ще обърнем нужното внимание на чиата и брашното от рожков.

Ами защото така бащинството се усеща 100 пъти по-леко и така всеки може да родителства. Много просто.

А какво докара Малинка до нервна криза, задето се провали в търсенето на тези два продукта, които са категорично равнозначни на две късчета злато, ще разкажем точно сега.

Малинка е на 27 години. Тя е филолог по образование и отличен преводач, който борави с няколко редки езика. Това не е като да боравиш с няколко сложни уреда за готвене, по-сериозно е. То е една идея по-сериозно. И не само една идея.

Малинка никога през своя не много дълъг живот не е получавала нужната подкрепа от своите близки. Когато порастваш в такава среда, живееш със съзнанието, че винаги има още какво да развиеш в себе си, още какво да подобриш и какво да постигнеш, за да задоволиш изискванията на околните.

Това те превръща в перфекционист. Понякога опасен, понякога полезен за себе. Но никога не осъзнаваш, че колкото и да надскачаш себе си в което и да е отношение, очакваното одобрение на близките никога няма да дойде.

Малинка обаче все още не знаеше това. И както беше успяла да се превърне в топ преводач в своя шумен и претъпкан град, изкарваща 3 пъти повече пари от своя съпруже (да, този, който в момента я иронизираше пред своите колеги), така беше твърдо решена да стане и перфектната майка. Такава, за която околните да казват: Браво, супер си.

Само че Малинка също така не знаеше, че никой, абсолютно никой никога нямаше да каже тези думи, колкото и да ги заслужаваше. Защото така сме устроени хората - засяда ни огромна буца в гърлото, когато можем и е редно да похвалим някой, да го вдигнем от земята.

Та още щом забременя, Малинка систематично и с дисциплината, която само едно игнорирано дете развива през годините, започна да чете книги, да посещава семинари и да се обучава как да бъде перфектната майка.

Тук също нямаше кой да я спре да си дава парите за всичко това и да ѝ обясни, че перфектни майки няма, независимо колко чиа изяждаш през бременността си.

Изгради си строг хранителен режим (както пише във всички книги сега), базиран изцяло на био продукти. Намери месарници, където месото е от духовно необременени и щастливи животни. Чекнеше се да прави йога всеки божи ден от своята бременност (колкото и да ѝ беше тежко и неестествено това), защото, съветват те, специалистите, ако не се практикува йога по това време, майката няма да има кърма. А да нямаш кърма в днешно време е абсолютно достатъчно основание да си теглиш куршума.

След като малкото им сладко момиченце се роди на бял свят и първата му думичка като започна да проговаря беше ''Чиа!'', Малинка продължи дори още по-вторачено да следва био режими, да пие спаначени смутита на закуска, да прилага всевъзможни извращения върху своето тяло, за да осигури нужната кърма за детето. Защото, о, ужас, всяко некърмено дете задължително ще се разболее от диабет, синдром на Крон и т.н., казали една група лаици, които по щастливо стечение на обстоятелствата имали мляко без да си мърдат пръста и решили да вменят ужасна вина на всички онези, които нямали.

Ето как приблизително изглеждал животът на перфектната майка Малинка след като се е родило бебето:

Ставане в 6, приготвяне на био закуска от киноа, рожково брашно и гхи, кърмене в 7, чистене на дома до 10, закуска, приготвяне на био обяд от бейби спанак, карфиол, пащърнак и тиквички, гладене, хранене на детето, преводи, докато то спи, за да помага на семейния бюджет, приготвяне на био следобедна закуска от незнам си какво, пране, простиране, гимнастика с бебето (защото без гимнастиката задължително ще затлъстее, пише в книгата), каляващи процедури – защото, каква пропаднала майка си, ако детето ти боледува... После приготвяне на вечеря за съпружето, хранене на детето, къпане, приспиване на детето, секс (каква съпруга си, ако пропуснеш това от режима), преводи, докато детето спи и ставане отново в 6.

Да, правилно забелязахте, никъде няма сън за Малинка. Така е с перфекционистите.
Но понеже животът не може да понесе дълго подобен ритъм, търси да ''избие'' някъде. Обикновено избива там, където най-трудно може да се забележи и най-бавно може да се излекува. За да покаже колко му е било гадно от цялата тая чиа и зелени смутита.

Една сутрин Малинка не успя да намери брашно от рожков и чиа и да приготви био закуска. Същата тази сутрин тя погледна в огледалото и забеляза, че всичките й ребра се броят като на гладно куче и отдавна тежи много под минимума за нейната възраст и височина. Честито, имате анорексия. Тихата другарка на много амбициозни и в същото време самотни и чувствителни млади жени.

Същата тази сутрин в едно малко забутано селце една изпита 27-годишна жена изхвърли в селския казан торба, пълна с книги за здравословно захранване и кърмене. Точно, където им беше мястото. Същата сутрин едно малко дете закуси филия със сирене. И нищо не му стана.

Светът не се срина от това. Срина се от друго. За да започне да се строи наново.

Връщането на кърма или адаптирано мляко много често се среща при новородените. Обикновено това е оскъдно количество или малка струя, но понякога се случва от детето да изригват доста по-солидни количества храна и причините за това може да са различни – прехранване, проблеми със сукането и поглъщането, или пък гастроезофагеален рефлукс. Все пак, ако имате притеснения, че нещо не е наред, заведете детето на педиатър. Така ще сте наясно откъде произтича проблемът.

Днес една майка, която пожела да остане анонимна, споделя своя опит с въпросния рефлукс, реките върнато мляко и миризмата, която остава след това. Стискаме палци на всички подгизнали да минава вече този период. А тези от вас, на които им се случва същото и искат да споделят, нека ни пишат на maikomilabg@gmail.com.

**********

Дъщеря ни – вече почти на 9 месеца – e родена естествено (да се чете почти два дни, след като ми изтекоха водите през нощта…) и след няколко епични седмици с разранени, кървящи зърна, запушване и възпаление на млечните тръби, и антибиотици, най-накрая успяхме да се настроим взаимно на кърмене на поискване.

Дотук всичко беше в реда на нещата и аз бях УЖАСНО горда с това, че се кърмим. Точно когато започвах да се наслаждавам на постижението си, дъщеря ни започна при оригването след хранене да си поплюва. И то не така както повечето майки го познават – под формата на няколко капки мляко или тънка струйка. Правеше го като след сериозно препиване с алкохол петък вечер в тинейджърска възраст.

И така започна поредната одисея на майчинството

Докато наблюдавахме симптомите и правехме ВСИЧКО възможно да облекчим (в буквалния смисъл на думата) дъщеря ни, кърменето се превърна в хранене, което отнемаше почти един час. И то с 4 – 5 прекъсвания за оригване. Накрая на кърменето я държах по 20 – 30 минути с надеждата, че няма да тръгне да повръща, като я сложим да си легне, и не дай си боже да се задави насън. (Тук сме писали още за повръщането при бебета)

И както дъщеря ни продължаваше да расте (а тя си расте и се развива съвсем нормално за възрастта си и до днес), така и храносмилателната ѝ система и количествата, които връщаше нарастваха… а миризмата ставаше непоносима.

На ден сменях по 10 лигавника.. И всички мебели бяха покрити с памучни пелени от времето, когато аз съм била бебе. Само те те не пропускаха и се перяха отново до бяло.

Другите майки се гнусяха и ни съжаляваха

Другите майки намираха нашите лигавници за много готин аксесоар и почти всички казваха, че и те са минали през това. Но когато виждаха как дъщеря ни връща кърма дори и два часа след хранене, бяха доста удивени и погнусени, и обикновено се коригираха и ни съжаляваха.

С времето (4 – 5 месец) това състояние се подобри и стана по-скоро на периоди. Имаше седмици, в които всички вкъщи миришехме на повръщано – съпругът ми, майка ми, баща ми... И се радвахме на факта, че при ремонта през лятото решихме да сложим ламинат на пода, а не скъп килим или паркет.

Наскоро се замислих, че сигурно нямам място по тялото, докъдето да не е стигнала върнатата кърма от дъщеря ми. По едно време през лятото се целеше само в деколтето ми!

Един от любимите ми коментари по това време гласеше, че такъв проблем с повръщане имали само момченцата и бебенцата, който сучат от шише. Аха! Или че това е само период, който свършва, когато детето се захрани. Да, най-любимото ми е, като трябва да чистя не само кърма от себе си, а и червено цвекло с ориз например. А това как мирише – hard to imagine.

На почти всички снимки от последните месеци имам кърпа по себе си. Вече просто нямам търпение дъщеря ми да израсне напълно тази фаза. И се надявам, че, връщайки се назад във времето, ще се радвам на това, че можах да я кърмя, а не че често по косата ми имаше повръщано.

В Майко Мила! много обичаме да разказваме истории за хора, неща и случки, които променят живота ни към добро, и особено за такива, които ни спестяват нерви, чакане, висене по опашки във век, в който в разни по-развити краища на света вече съществуват коли, които се карат сами. Та днес ще ви разкажем такава чудесна история, в която едно училище, един директор, една компания и още няколко безценни партньори се намерили, обединили сили и показали как могат да променят нещата за добро. И не само за добро, ами за лесно, яко и полезно. 

*****************

Признаваме си, че една от любимите фрази на Майко Мила! е "Хората изпратиха совалка в Космоса и населиха Марс, а ние тука още..." и следва цитиране на произволна прастара методика, по която все още функционира образованието ни, опитвайки се да догоним приятелските ни държави в Европейския съюз.

Например, купуването на купони в училище за стола.

Отдавна е доказано, че не си истинска майка, ако не си посадила дърво, построила къща и не си се редила на опашка за купони, за да подсигуриш препитанието на детето в образователната институция. Купуването на купони, между другото, не е изобщо безобидно занимание. То ти губи време, нерви и правиш излишни усилия за нещо, което, оказва се, съвсем спокойно може да ти бъде спестено.

Много родители, в отчаянието си, дават пари на децата си, за да си купуват сами купони, след което децата губят парите, а ако не загубят парите, забравят да си купят купон навреме и остават без ядене, или просто съвсем нарочно не си купуват купон, а си купуват бонбони или чипс.

А дори и накрая да си купят купон, то, уверила съм се, това изобщо не им подсигурява яденето, защото толкова много купони моето дете е изгубило в този живот или забравило вкъщи, че с тяхната хранителна стойност можем да подсигурим цяло село за зимата.

Но на тази остаряла система най-сетне ѝ се вижда краят. В едно столично училище, а именно 119-то, нещата тръгнаха напред и няма да се учудим, ако скоро и изстрелят совалка в Космоса.

Какво ще рече това? Край на книжните купони, край на реденето по опашки. Вместо това ръководството на училището e намерило коректни партньори за

въвеждането на електронна система за плащане на обяда.

И така всеки родител може да влезе на сайта на училището, да прегледа менюто, да избере подходящите храни за детето си, да проследи дали нейде не се крие някой алерген, а после да плати онлайн, а в електронната карта на детето му се зареждат „купоните“ за определените дати, досущ като електронните билети в метрото.

Така се слага край на губенето на пари, губенето на купони, а дори дете да си изгуби картата в училище, то тя е поименна и лесно може да бъде върната на притежателя ѝ или да му бъде издадена нова.

Проектът се осъществява напълно безплатно за училищния бюджет, благодарение на ноу-хау и инвестиция от Mastercard, която помага на софтуерната компания OРАК да разработят платформата на дигитално ниво.

И така, ето ни в 21-ви век, представяте ли си? Децата могат да обядват без родителите им да губят часове в чакане по опашки.

АЗ, естествено, като майка, висяла по опашките и с дете, учещо в същото училище, звъннах на директора Диян Стаматов, за да го попитам какво е провокирало това решение.

Освен логичните аргументи за чакането, губенето на купоните и допълнителното ненужно затрудение за родителите, той ми обясни, че функциите на картата ще се развиват допълнително – с нея в бъдеще ще може да се плащат продуктите в училищната лавка и родителите не само ще могат да следят покупките на децата си, но и ще могат да слагат ограничения за закупуване на определени продукти, които считат за неуместни за консумация.

Тази информация доста ме зарадва, защото, нека си го кажем, децата обичат вредни неща, а нашата работа е не само да ги възпираме да не изядат всички шоколади, чипсове и желирани бонбони на света, но и да успеят да си купят поне банан и както казваше майка ми "да вкарат насила един витамин в това тяло".

Разговорът с директора на 119-то ми припомни един проблем, който бях забравила, но редовно обсъждах с дъщеря ми, когато тя беше 5-ти и 6-ти клас, а именно – енергийните напитки.

Вероятно изключително малко родители си дават сметка колко много енергийни напитки се изпиват от подрастващите им, все още крехки деца. Уви, моята дъщеря ми разказваше за деца, които изпиват по 3-4 на ден, което вече е не само вредно, но и опасно.

Поради тази, а и други причини, свързани с безопасността на децата, 119-то е от училищата със затворен режим и веднъж влязъл, не можеш да го напуснеш до края на учебните часове, а достъпът на родители и други субекти е забранен.

И ето как, благодарение на тази нова система родителите най-сетне ще получат онова

чувство за относителен контрол над храненето на децата им,

каквото е типично предимно за частните училища.

Ще избират обедното им меню, а съвсем скоро ще могат и да заплащат за избрани от тях напитки и закуски от лавката без да се налага да дават пари на детето.

От разговора с директора разбрахме още, че полезното и смислено партньорство между 119-то и Mastercard не спира до тук. За всеки закупен през онлайн платформата на 119-то СУ с карта Mastercard обяд, компанията ще дарява средства както за закупуване на системи за пречистване на питейна вода, която ще осигурява безплатна пречистена вода по всяко време на учебния ден, за всички възпитаници на средното училище в столицата, така и за фонда на Световната продоволствена програма (World Food Programme) към ООН за осигуряването на един училищен обяд за дете в Руанда.

Което какво означава? Че ако системата стане популярна в рамките на училището, съвсем скоро учениците ще се сдобият със страхотни водопречиствателни системи, всеки ученик ще си има своя стъклена бутилка и достъп до напълно безплатна вода, вместо всеки ден да се дават хиляди левове за най-естественото нещо – водата, и то опакована в пластмасова бутилка.

Освен това, докато българските деца обядват, ще помагат на свои връстници да получат храна на другия край на света в Руанда, където нищо не е толкова лесно, колкото е тук.

Директорът на 119-то училище ни информира с удовлетворение, че още училища тръгват по стъпките на иновацията.

Ръководствата на 138-мо, 2-ро и 109-то училища са пожелали да се запознаят със системата и са проявили интерес към нейното прилагане.

Ние само можем да се радваме на такова развитие на нещата и да пожелаем успех!