Започнем ли сериозно с тренировките и режимите, неизбежно възниква екзистенциалният въпрос "Да ям или да не ям?" Ядем, приятели, ядем, няма да се плашите. Но какво точно, в какви количества и – много важно – по кое време преди тренировката (а може би и след нея?) ни разказва Лазар Радков от Live to Lift.
Този проект се реализира благодарение на нашия страхотен партньор минерална вода Bankia Bulgaria, който се включи с готовност в инициативата ни, тъй като екипът зад марката също вярва в това, че жените трябва да са силни, за да са щастливи и да живеят пълноценно. #силатавтеб #paidpartnership
Храните ли се, за да се почувствате по-добре, или за да свалите напрежението? Ако отговорът е "Да", значи сте в плен на емоционалното хранене, пише Help Guide.
Невинаги се храним, за да задоволим физическия си глад. Много от нас се обръщат към храната за успокоение, сваляне на напрежението или за да се наградим. В тези случаи обикновено посягаме към вредни храни, сладки неща или други успокояващи, но нездравословни храни. Може би посягате към кутията със сладолед, когато сте тъжни, или поръчвате пица, когато ви е скучно или сте самотни, или пък се отбивате с колата покрай ресторанта за бързо хранене след тежък работен ден. Емоционалното хранене означава да използваш храна, за да се почувстваш по-добре – за да запълниш емоционални липси, не стомаха си.
За съжаление, емоционалното хранене не оправя емоционални проблеми. Всъщност, обикновено ви кара да се чувствате по-зле. В крайна сметка, емоционалният проблем си остава нерешен, но на всичкото отгоре чувствате и вина, защото сте преяли.
Отговорете си на следните въпроси:
Ям ли повече, когато съм под стрес?
Ям ли, когато не съм гладен, или когато вече съм сит?
Ям ли, за да се успокоя (когато изпитвам тъга, гняв, скука, нервност и т.н.)?
Награждавам ли се с храна?
Случва ли се редовно да се храня до пръсване?
Храната кара ли ме да се чувствам сигурно?
Възприемам ли храната като приятел?
Чувствам ли се безпомощен или извън контрол покрай храна?
Използването на храната като начин за повишаване на настроението, като награда или като начин за празнуване от време на време не е задължително нещо лошо. Но когато храненето е основният ви механизъм за справяне с емоциите, когато първият ви импулс е да отворите хладилника, когато сте стресирани, разтревожени, ядосани, самотни, изтощени или ви е скучно, тогава започвате един нездравословен цикъл, в който истинското чувство или истинският проблем никога не получава необходимото внимание.
Храненето може и да оправя нещата за момента, но чувствата, които са го провокирали, са си все още там. И обикновено са чувствате по-зле от преди заради излишните калории, които сте погълнали. После се самонаказвате, задето пак сте сгафили и нямате достатъчно воля.
Като затрупвате проблемите с храна, спирате да се учите как по-добре да се справяте с емоциите, става все по-трудно да контролирате теглото си и започвате да се чувствате безсилни и по отношение на храната, и по отношение на емоциите. Но дори и да сте го докарали дотам, има как да направите позитивна промяна. Има начини да се научите как да се отнасяте по-здравословно към емоциите си, да избягвате нещата, които ви провокират, да преборвате моментите, в които много силно ви се прияжда нещо, и да спрете с емоционалното хранене.
Преди да успеете да се измъкнете от цикъла на емоционалното хранене, трябва да се научите да различавате емоционалния глад от физическия. Това може и да е малко по-трудно, отколкото звучи, особено ако редовно прибягвате до храна за справяне с емоциите си. Емоционалният глад може да е много силен, което го прави трудно различим от физическия. Но има белези, които ще ви помогнат да различите двата.
Емоционалният глад връхлита внезапно. Удря ви веднага и изглежда непреодолим и спешен. Физическият глад, от друга страна, се натрупва. При него необходимостта да се яде не е толкова спешна (освен ако не сте се хранили отдавна).
Емоционалният глад се задоволява от специфични храни, които ви карат да се чувствате добре. Когато сте физически гладни, почти всичко ви звучи добре, включително здравословни неща като зеленчуци например. А емоционалният глад иска джънк фууд или сладки неща, за да доведе до незабавно вдигане. Чувствате, че искате чийзкейк или пица и нищо друго няма да свърши работа.
Емоционалният глад често води до безразсъдно ядене. Преди да се усетите, вече сте излапали цял пакет чипс или цяла купа сладолед, без да обърнете внимание или да се насладите напълно. Когато се храните в отговор на физическа необходимост, обикновено сте по-наясно какво правите.
Емоционалният глад не се задоволява, дори когато сте сити. Искате още и още, като обикновено се храните, докато не се натъпчете. При физическия глад, от друга страна, няма нужда от тъпчене. Чувствате се сити, когато коремът ви е пълен.
Емоционалният глад не идва от стомаха. Вместо къркорещ корем, чувствате глада по-скоро в главата си - като желание, което не можете да изкарате от там. Фокусирани сте в специфични текстури, вкусове и миризми.
Емоционалният глад често води до съжаление, вина и срам. Когато се храните, за да задоволите физически глад, не се чувствате виновни, защото просто давате на тялото си това, от което има нужда. Ако се чувствате виновни, след като сте се нахранили, има голяма вероятност това да е така, защото дълбоко в себе си знаете, че не ядете заради хранителните си нужди.
Мария Георгиева е тук, за да ни помоли да не храним децата с шарени пакетчета. Ето как изглежда един обикновен следобед на детската площадка, когато отвсякъде летят пакетирани изкушения, а ти със сетни сили се опитваш да го добуташ до вкусната, домашна храна, която си се трепал да приготвяш с ей тия две ръце.
Един от последните топли есенни дни. Хванала съм за ръка петгодишното, той подтичва нетърпелив да стигне парка. На мен ми е лежерно. Сготвила съм хубава вечеря, няма защо да бързаме. В чантата му нося плод, за да има нещо за похапване в краен случай, ако решим да се забавим. Стигаме парка, намираме приятелите му.
Незабавно с нов олимпийски рекорд за скоростен поздрав вместо ръце към нас се протягат мазни пакетчета. Почерпка. Оглеждам се – всичко живо, мало и голямо, дъвче. Двегодишните бъркат в пакети царевични пръчици и със същата ръка ровят в пясъка равномерно смесен с котешки кравайчета. Мирише на мазнинка и ароматизант, който трябва да мине за бекон.
Загрижена майчица обикаля като милосърдна сестра пейката и спасява от гладна смърт бедстващите с пакет шоколадови пурички. Четиригодишни се учат на изкуството на споделянето като обменят трансмазнини, подсладители и оцветители от шарени опаковки с анимационни герои. Шестгодишно тича до родителския колектив: "Мамо, дай два и педесе за чипс!" Мама с досада прекъсва сладките приказки, оставя за малко цигарата и няколко монети сменят собственика.
Разговорът продължава със закупеното за "два и педесе" спокойствие. Тя е фризирана, с безупречен маникюр, бедрата стегнати, сигурно ходи на фитнес и закусва чия. Неудобно ми е да го кажа и не знам как да си подбера думите, защото става въпрос за дете, но няколко минути след това майката трябва пак да си прекъсне разговора, за да измъкне отрочето си заедно с чипса от люлката. Налага се още една майка да ѝ помага, защото детето се е заклещило. В люлката. На шест е и не се побира в люлката. Не е единственото.
А ние с моя син?
Той забравя за какво е дошъл, за топката и пързалката му е все тая, нали ръцете му са пълни с изкуствено овкусени шарении, твърде апетитни, за да им устои. Аз правя няколко опита да огранича дажбата на почерпката, но веднага пристига нова, бута му се настойчиво под носа. Овладявам си погнусата от всичко това, което минава за храна, което дори аз не си позволявам да ям, а трябва да гледам как този, чието здраве ми е най-скъпо, го поглъща с шепи.
Захапвам си ядно ябълката и мислено отписвам вечерята, на която щяхме да се насладим заедно. Някой може и да каже обратното, но не съм фанатик. И вкъщи си позволяваме почерпки, детето ми знае много добре какво е шоколад, но в подходящо време и количество. Дори не става толкова въпрос за пряката вреда на бързата, пакетирана, нискокачествена храна – по тази тема се пише и говори достатъчно, нямам какво ново да кажа.
Става въпрос за уважението към храната, хубавата храна, за която ние като родители сме отговорни да изградим вкус у децата. Тази храна, за която някога хората са благодарили като седнат на масата. И за изграждането на навици – да се храниш с чисти ръце, по възможност на масата. С прибор. Да не се смесва играта с храната и да няма нужда да си напомняме, че паркът е място за детски игри, а не копаня.
Знам, че е трудно да отказваме на децата си, и изкушенията са много. Знам, че всички правят така, но това не ни оправдава като родители. Защото всичко се плаща и цената няма да ни хареса. Докато не го осъзнаем, децата ни ще стават все по-затлъстели и болни, ще знаят имената на зеленчуците само от промоционалните играчки в супермаркетите, а индустрията ще бълва все по-шарени пакетчета с "храна", чието съдържание нямаме куража да прочетем.
Ако все пак опасността от гладна смърт в парка ни се струва твърде голяма, а двата часа до вечеря непреодолими, ето няколко идеи с какво да се спасим: ябълка, банан, ядки, домашен сандвич; вода, а не сок. И задължително табела като в зоопарка, само че да пише "Моля, не хранете детето!"
Никой не обича да си ляга гладен, но много хора, които са на хранителен режим, се примиряват с това и жертват вечерята в името на добрия тонус.
Не се нагала!
Може да се вечеря вкусно и засищащо, без това да разваля дисциплината. Дани от Поли & Дани готвят ни го показва на практика, освен това разбива на пух и прах няколко мита от серията "Що е то здравословно хранене?"
А всичко, което приготвите, може спретнато да си приберете в чудесните кутии Maped Picnik BG и да го хапнете с кеф навън! Кутии пък може да си купите от Книжарници Сиела и от много други места! #силатавтеб
Да се грижиш за това да си във форма е нещо чудесно и всеки от нас е добре да го прави.
Има обаче хора, които изпадат в крайности - едни превръщат грижата за тялото в някакво робство, в което са валидни само няколко правила, а всичко друго е вредно и грешно.
Други пък тотално се отказват от грижата за себе си и живеят по силата на най-малкото съпротивление.
Днес с Lazar Radkov ще говорим за въпросните крайности и как да намерим златната среда, за да се радваме на този живот! #силатавтеб
Протеини, протеини, аз ви търсих по безкрайната земя... така бихме запели, ако имахме гласовите данни да го правим.
Но тъй като нямаме, предпочитаме да си поговорим за тях с Лазар Радков - спокойно и без фалцет, за да разберем трябват ли ни протеини, какво представляват и откъде да си ги набавим с цели 4 калории (понеже, за щастие, са по-често срещани от четирилистните детелини)! #силатавтеб
Екатерина Михайлова е програмист, а отскоро - и майка, а вече шестмесечното ѝ приключение с бебето е довело до написването на един чудесен, стегнат, ясен дневник за това какво научаваш, когато родиш едно дете - а именно почти НИЩО.
Наскоро се сдобих с бебе. Бях изненадана от това колко много майки около мен бяха искрено щастливи от факта. Предлагаха и помощ - “ако имаш нужда от нещо - пиши”. Идеално. Знаех, че майчинството е трудно начинание, но с толкова много помощ нямаше начин да не ми се получи.
Аз съм програмист. Това съм правила, от това имам някакво понятие. Съответно аналогията, която ще направя, е с програмирането. Тъй като сравнявам майчинството с програмирането, може да сте сигурни, че няма да навлизам в технически детайли, а нещата ще си останат на абстрактно ниво.
Пътят на програмиста започва от junior (начинаещ). На тази позиция трябва да бъдеш следен всекидневно, за да не направиш мазало. Обикновено на това ниво си чел това-онова и искаш да покажеш колко знаеш и можеш.
А тия, по-опитните от теб, само спират устрема ти и ти казват да пишеш, така че да можеш да си разчетеш кода в бъдеще, та ако има граничен случай, програмата да се справи, а не да умре, и тн.
А ти имаш такъв устрем! Имаш задача и си работиш по нея. Изглежда ти, че всичко си измислил, но все някой намира още нещо, което да направиш. Ти не знаеш какви въпроси да зададеш, защото не знаеш какво ще ти се случи след половин година, ако не поставиш основите за това сега. По-опитните знаят. И те те следят.
Преди да родя бях чела доста книжки. Чувствах се подготвена. Бях го измислила. Пък и ако имах въпроси - около мен има толкова майки, които ще ми помогнат, нали?
Половин година по-късно пиша този пост в 5 през нощта. Оказа се, че не съм го измислила. Оказа се, че толкова не съм го измислила, че дори не знаех, че не съм го измислила.
Да си поговорим за съня. Бях чела, че трябва да научиш бебето кога е ден и кога е нощ. За целта през нощта, като го храниш, не трябва да има много светлина (храниш на нощна лампа) и не го оставяш с впечатлението, че е време за игра (не му говориш, не му отвръщаш на усмивките, само кърмиш и приспиваш).
Дотук добре.
Бебето ми се хранеше нощем по-рядко, отколкото денем - 2, най-много 3 пъти. След всяко хранене приспивах по 20-40 минути бебето. Не иска да си играе - чудесно. И сега, след като бебето знае кога е ден и кога е нощ, ще престане да се храни нощем, когато престане да има нужда от толкова храна, нали?
Еми… не. Да, историите, които чуваш, са за бебета, които след първия месец самички решават да спят по 12 часа. Защото това е история, която е хубава и лесна за разказване. Но това не е моята история.
Дойде ден, в който моето бебе спа цяла нощ. Йей. Най-сетне. На следващата нощ се храни 3 пъти. И продължи да се храни между 0 и 3 пъти. Основно 1 или 2 пъти. Тялото ми се побърка. Искаше да знае какъв му е режимът. Ако ще се става веднъж - ще се настрои за това. Ако ще се става 2 пъти - ок. Но това, че всяка нощ е зарче, беше ужасно.
Бях свикнала от първите дни, че в момента, в който чуеш първия звук от бебето, скачаш и вадиш гърдата, щото иначе - рев. Една нощ бях твърде изморена, за да скоча. Бебето помрънка, помрънка и заспа. Сама се бях саботирала досега! И сигурно някоя по-опитна майка щеше да ми го каже това, стига само да ѝ бях задала този въпрос. Но аз съм начинаеща майка - не знам дори кой е въпросът.
Това намали храненията на 0 до 2. Но не реши изцяло проблема. Бебето се будеше в случайни часове. По книгите пишеше, че то самичко щяло да си направи режим - да яде в определени часове, да спи в определени часове. Трънки.
Моето бебе правеше всичко произволно. Добре тогава - време е за режим. Денят се разделя на 3-часови цикли - ядене, играене, сън. Както пише по книгите.
Първото денонощие мина чудесно. Бебето прие нещата страхотно. На всеки 3 часа през деня спеше по 40 мин, през нощта се будеше през 3 часа. Йей! Добре, де, ама след това нощта на бебето престана да се дели на 3. Какво правим тогава?
Едната сутрин се буди в 7, храни се през 3 часа и му идва да заспи в 10 вечерта.
Следващата сутрин се буди 8 и вечерта му идва да заспи или в 8 или в 11. Реших, че ще се заспива в 10 вечерта и просто ще разделям деня на 4 или 5 равни цикъла според това кога се събуди бебето. Естествено, бебето имаше други планове, но най-сетне се появиха ясни предпочитания от страна на бебето по въпроса, така че нещата се наместиха.
Лягането и ставането бяха вече нормирани. Но все още ставах през нощта. В книгите пишеше, че всички здрави и дохранени бебета нямат нужда от нощно хранене след 3-тия месец. А вече беше 4-ти. Отворих си книжките и си намерих решение.
Първо, бебето трябва да се научи да заспива самó, така че като се събуди през нощта, да не трябва да го кърмя или приспивам. Речено-сторено. Разделих процеса по приспиване на 2 части - успокояване и заспиване. Успокоявам, така че да не плаче и да не е превъзбуден, и после го оставям да заспи сам. Ако пак се разплаче, процесът почва отначало.
Въведох биберон за частта със заспиването. Но освен него гледах да не се намесвам. Бебокът се научи да заспива сам, с биберон. Вече, когато се хранехме нощем, не трябваше да го приспивам въобще. Само го оставях в кошарката и готово. Не бях премахнала нощните хранения, но това беше осезаем напредък - без 20-40 мин приспиване на всяко хранене. Това, естествено, означаваше, че съм супер майка, която очевидно може да се справя с всичко сама без да търси помощ отвън. Не някаква начинаеща! Почнах да съветвам майките във Фейсбук групата, в която членувам, как да приспиват бебетата си.
Следащата крачка беше да оставя само едно нощно кърмене. Харесах си някакви часове, през които реших, че ако бебето се събуди, няма да кърмя, а ще го успокоявам и приспивам (събужданията през нощта продължаваха да са по произволно време).
2 дена нещата вървяха супер. На следващата нощ бебето се буди на всеки час и половина. Понеже си имам принципи и не храня на под 3 часа, първо го успокоявах, а на всяко второ будене го кърмех. Нещата тотално излязоха извън контрол.
5-ти месец е. Вече почнах да задавам въпроси. “Да, моят син по това време беше много гладен”. “Време е да го захраниш, децата стават гладни, като им дойде време за захранване”.
Почнах да захранвам. Буденето през час и половина продължаваше. Изгоних бащата в хола, бебето дойде на негово място и като се събудеше, отварях едно око, подавах му гърда и пак заспивах. Нощите станаха преживуеми. Дните станаха не толкова преживуеми за хората около мен, които трябваше да търпят лошото ми настроение.
Отидох на педиатър. Обясних колко е гладно бебето ми. Педиатърът ми каза, че не е гладно, а иска близост. Отворих си книжките. Мдааааааам. По това време има скок в развитието, в който бебето разбира, че мама може да се отдалечи безкрайно от него и то няма какво да направи.
Върнах го в кошарката и си прибрах бащата. Успокоявах бебето, вместо да го храня. Не знам дали скокът в развитието мина или успокояването го научи да не се буди, но се върнахме на 1-2 събуждания на нощ.
Още не съм премахнала нощните събуждания. Реших, че лека-полека ще отдалечавам нощното хранене. Ако се събуди преди планираното от мен време за хранене, ще го успокоявам докато заспи или докато стигнем плана.
Нещата вървят линейно, с изключения.
Дотук всяка 3-та нощ е изключение. Продължавам да не искам помощ. Не виждам какъв въпрос бих могла да задам. Пък и историите около мен са или “то се научи самичко да заспива” или “продължава да се буди нощем, явно е гладно”.
Иван и Андрей са пропуснали много важна причина да имаш бебе. Това че след като имаш бебе, може да обясняваш на околните, че нищо не разбират от живота и след като се сдобиеш с наследник, всичко ти се изяснява. Аз за какво имам бебе в крайна сметка?
За нещастие, почва да ми става ясно, че не е вярно. Все едно да си работил само по един проект като програмист и да обясняваш на останалите колко си велик. Много хора го правят и никога не е вярно. Обикновено това, което се случва при работата с един проект, е, че се запознаваш с едно конкретно нещо, но всичко останало е на твърде базисно ниво.
Ако бебето ти има атопична екзема, ще научиш всичко за екземите. Но няма как да се сблъскаш с всички проблеми, които могат да се появят при бебетата. Няма как да станеш експерт по всичко за бебетата, ако имаш едно дете. Да знаеш всичко за бебетата значи да си педиатър. Те са senior-ите.
Ако има бъдещи майки, които биха търсили съвет от една не много напреднала майка, работила само по един “проект” - насреща съм. Но не и да отговарям на въпроси - начинаещите в която и да било дейност не знаят кои са правилните въпроси.
Да се виждаме регулярно, да ми разказвате какво правите и да ви предупреждавам какво ще стане, ако продължавате в същия дух като мен – това да.
Ако не друго, вече поне знам какви са въпросите, които е добре да си зададе една майка на 3-месечно бебе (моето е на 6 месеца, убедена съм че не знам правилните въпроси за моя момент).
Ние сме това, което ядем. Но как всъщност хранителните ни навици отразяват личността и културата ни? В опит да разберете това, фотографът Грег Сегал пътува по света и снима деца от различни страни, използвайки в сценографията продуктите, с които обикновено се хранят.
Проектът Daily Bread: What Kids Eat Around the World е сниман в продължение на 3 години в 9 държави: САЩ, Индия, Малайзия, Германия, Франция, Италия, Сенегал, Обединените арабски емирства и Бразилия. "Фокусирах се върху децата, защото хранителните навици започват от ранна възраст", казва Грег Сегал пред Bored Panda. Той моли хлапетата да съставят дневник с всичко, което са консумирали в рамките на една седмица, и после включва ястията в снимките. Целта му е да покаже цялата хранителна палитра на едно дете и да провокира родителите да се замислят за режима на своите.
Според него хората не подхождат с достатъчно внимание към това, с което се хранят, защото все по-често не ние сме тези, които приготвяме храната си. Затова в книгата е отделено място на културите, в които е заложено не само готвенето като ценност, но и отглеждането и "улова" на храната от хората.
Кауакани Яуалапити: "Когато сте гладни, просто отивате до реката с мрежата си"
Една от тенденциите, които книгата отразява, е, че децата от големите градове в западния свят се хранят по „зловещо подобни начини“, по думите на фотографа, въпреки че имат съвсем различни хобита и интереси.
И обратното – често най-качествените храни се консумират не от най-богатите, а от най-бедните. „В САЩ семействата с ниски доходи са най-големите потребители на нездравословна храна, защото е евтина. Но в Мумбай една пица струва 13 долара - непосилна сума за повечето хора. Така че много семейства там се хранят с достъпни и здравословни продукти като леща и карфиол.“, казва Сегал.
Анчал Сахани, която яде карфиол и колекционира опаковки от шоколад
Фотографът работи с около 60 деца, 52 от които са включени в книгата, документираща фотопътешествието му. "Започнах да снимам сина си и приятелите му от училище в задния си двор в Алтадена, Калифорния. После реших, че проектът ще има по-голям смисъл, ако се представи разнообразието от хранителни навици на повече места по света. Ако степента на затлъстяване в дадена страна е 25%, имах за цел да отразя това число в моята малка извадка.“
Ето още 7 от прекрасните снимки, включени в книгата на Сегал, представящи деца от всички места, които е посетил.
Мейса обича овесена каша и козе месо, но и хляб със спагети...
Розали може да готви леща с наденица. И да я яде
Берил, която отглежда спанак на терасата си
Юсуф - ирландска кръв в Дубай
Райската градина на Ханк
Андреа, който не иска и да чуе за карфиол
Шницел, без гарнитура от броколи, моля!
Още:
Като клиенти, как да разберем дали даден треньор си заслужава доверието, времето и парите ни?
Като треньори, какви са качествата и уменията, които ни правят истински професионалисти и ни разграничават от средностатистическия фитнес инструктор?
Добрият персонален треньор яка нацепена батка ли е или мис “Енциклопедия”, или Инстаграм звезда?
Какво трябва да умее истински добрият треньор, според Цветан Недев от Live to Lift, който вече десет години трупа опит в работата си като персонален треньор и е експерт в справянето с болките и дискомфорта у клиентите му.
*****************************
Добрият персонален треньор първо трябва да бъде … треньор. След това е небходимо да е персонален, и чак накрая идва и „добър“.
Ролята на треньора е да дава пример – да показва на хората какво да правят, как да го правят и да следи дали изпълняват указанията му и как.
Треньорът трябва да е персонален.
Персоналният треньор е такъв, който съобразява подхода си с теб, а не със себе си, с модните тенденции във фитнес индустрията или fancy клипчето на любимата му фитнес Инстраграм звезда.
Добрият персонален треньор е програмист, който си пише редовно домашното.
А именно - пише програма за конкретен Иван, с конкретно ЕГН. Интересува се как се чувства и какво прави Иван във и извън залата и как му се отразява натоварването.
После анализира получената информация и коригира „кода“, ако е необходимо. Ако в нещо не е сигурен, проучва и се допитва до по-опитни колеги и специалисти, не с Гугъл.
Добрият персонален треньор трябва да бъде и психолог, и да подхожда с приятелско отношение.
Добрият персонален треньор трябва да бъде и да дава пример. За да си добър треньор, не е нужно да бъдеш светец или светица, да си безгрешен, а да умееш да признаваш грешките си и да не спираш да се учиш.
Негова основна цел е да научи клиентите си да полагат адекватна и съзнателна грижа за телата си.
Какво трябва да знаете:
Добрият треньор се познава по това, че умее да разпознава лимитиращите фактори, които пречат на трениращия да прогресира.
Някои хора са генетично предразположени да постигат по-бързо резултати, но всеки може да прогресира. Недостатъчното движение е проблем. Твърде многото и твърде смазващите тренировки – също!
Недостатъчно доброто храносмилане може да се окаже по-голям проблем, отколкото очаквате.
Много хора бият спирачка на прогреса си основно посредством начина си на мислене. 80% от резултатите идват благодарение на действията в кухнята, а останалите 20% - от усилията в залата.
Първото от задължителните качества за истинския професионалист е умението да разпознава лимитиращите фактори за своите трениращи – онези неща, които им пречат да постигат целите си – и да знае как ефективно да помогне за премахването им.
Защо хората се доверяват на персонален треньор? Защото искат да постигнат разни неща без да знаят как. Защото имат нужда от помощ и подкрепа по пътя към целите си. Ако треньорите могат да открият и осъзнаят какви са слабостите на трениращите и да им помагат в елиминирането им – значи са си свършили работата.
Дали гените са най-големият проблем на повечето трениращи? Всеки има уникални наследствени възможности и ограничения - някои клякат много по-лесно, отколкото дърпат тяга, някои са по-издръжливи или по-силни.
Всички обаче могат да подобрят здравето си, да качат мускули и да свалят мазнини, да станат поне малко по-силни или по-издръжливи с правилния подход.
Физическата активност може да е ограничаващ фактор по различни начини. Една от най-често срещаните пречки за постигане на резултати е липсата на физическа активност. За да бъде човек по-здрав, по-силен, с по-малко мазнини и повече мускули са нужни всекидневно движение и трениране.
Ако това се състои в ставане от дивана, за да седнеш в колата и ставане от колата, за да седнеш в офиса, и после обратното… най-вероятно това е едно от нещата, които трябва да се променят. Понякога начинът на трениране е неправилен – смазващи тренировки, без възстановяване след това.
Въпреки че за доста хора промяната на всекидневните хранителни и двигателни навици е достатъчна, за да стигнат до значителни подобрения, има физиологични проблеми, които не позволяват на трениращите да постигат, каквото са решили. Например хормонални дисбаланси, затруднено или нарушено храносмилане, когато тялото не работи, както би трябвало…
Трябва да обръщаме повече внимание на дребни на пръв поглед детайли, за да разберем дали има физиологична причина нещата да не се получават.
Мислене, емоции и психология също може да се лимитиращи фактори за ефективни резултати. Треньорската работа изисква активното участие и на двете страни – понякога всичките умения, полезни съвети и усилия могат да се обезсмислят, ако отсрещната страна не отговори със същото отношение.
Някои хора просто не си вярват, че могат да постигнат каквото са решили или са винаги недоволни от себе си и никога не се харесват. Това, което се случва в главите и душите на хората, определено може да е причината, поради която нещата в залата не се получават.
Хранителните навици, очевидно, са много важна част от уравнението: 80% от резултатите идват благодарение на действията в кухнята, а останалите - 20% от усилията в залата. Въпреки че, както всяко обобщение, това също не е вярно на 100%, в него определено има доза истина - всичко зависи до голяма степен от начина, по който се храним.
Храненето и физическата активност са двете основни зони на фокус за треньорите, защото там има най-голяма възможност за промяна, а чрез подобряване на тези фактори често можем да намалим влиянието и на останалите.
Ако един треньор осъзнава всички фактори, които пречат на неговите клиенти да постигат целите си и е способен да ги открива, обяснява просто и елиминира, значи наистина разбира от работата си – да помага на хората, които му се доверяват, за да живеят по-пълноценен живот.
Когато очакваш бебе еднорог, а то се окаже КИБОРГ е един от най-четените текстове в "Майко Мила!", в който Биляна Ангелова разказа за 72-часовото безсъние на бебето си (и своето, разбира се) с надеждата някой да сподели мъдри съвети.
И ето ги днес - не от кого да е, а от педиатъра д-р Робърт Бъкнам и съавтора му Гари Езо. Двама са сред водещите световни експерти по хранене и сън на бебето и автори на книгата Да станем мъдри родители: бебето от 0 до 6 месеца, чието ново, актуализирано издание очаква своите будуващи по цяла нощ читателки (за да приспи сладко бебетата им).
Книгата е нещо повече от наръчник за оцеляване през първата половин година на новороденото. В нея ще намерите практически съвети за естествено синхронизиране на времето за хранене, времето за сън и времето за бодърстване на бебето с живота на цялото семейство. Това означава, че ако сте последователни, ще имате добре работещ план, който отговаря на нуждите на новороденото, но и на вашите.
Ето любезно предоставен от издателство "Изток Запад" откъс от книгата на тема ЗАЩО НЕ СПИ БЕБЕТО, а в нея ще откриете още:
-- как реагира новороденото на здравословния режим и какво става при липсата на такъв;
-- каква е еволюцията на концепциите за хранене и защо родителски насоченото хранене дава отлични резултати;
-- как да се справим с коликите, рефлукса и други проблеми и кои са необходимите бебешки аксесоари.
Това е малко плашещо! Вашето бебе се събужда по-рано в дневните си спанета, плаче, все едно нещо го боли, а вие не знаете от какво е. Първо пипате челото му, за да видите дали няма температура. Ушите и носът са следващите. Да няма зачервяване е добра новина, така че оглеждате устата му дали не му расте ново зъбче. Не, и там няма нищо. Времето за оглед приключи. Правите предположение, че е нещо, свързано със спането.
Не бързайте толкова обаче! Внезапният и необясним плач има причина и като родител, вие трябва да разберете каква е тя. Ако все още нямате навика веднъж на ден да оглеждате своето бебе от главата до петите, включително пръстите на ръцете и на краката, си го създайте.
Търсете следа от ухапване от буболечка като зачервяване на кожата например. Има и състояние, макар и рядко описвано, наречено синдром на турникета – един-единствен косъм, обикновено на мама, или влакно от килим или одеяло, където бебето играе, се увива някак си около пръст на ръката или на крака на бебето. Едва забележим, той обаче се затяга и може да спре циркулацията на кръв в пръста, причинявайки оток, възпаление и болка.
Проблемът често се пропуска, защото бебето е с чорапки или ританки. Това може да не е обяснението на внезапния плач на бебето ви или на това защо се буди по-рано, но е предупреждение за необходимостта от оглеждане на бебето веднъж на ден от глава до пети.
Важно е да отбележим, че симптомите на рефлукса може да не са налице при раждането и може да не се проявят през първите няколко седмици. По статистически данни в Съединените щати 3–5% от всички новородени имат симптоми за от лек до тежък рефлукс през първите няколко месеца. Рефлуксът е резултат от незрял клапан на сфинктера там, където хранопроводът се свързва със стомаха. Когато работи правилно, клапанът се отваря, за да можем да преглътнем, да се оригнем или да повърнем, и се затваря веднага след това.
Рефлуксът възниква, когато сфинктерът остане отпуснат или се отпуска периодично, позволявайки на храната, смесена със стомашна киселина, да се върне в хранопровода и гърлото, причинявайки болка. При възрастните това се нарича киселини.
Ако бебето ви страда от рефлукс, смятайте, че това ще е така през целия ден, а не само докато спи. Ние имаме един малък приятел на име Мика, който е пример за това.
След като навърши три седмици, Мика започна да проявява симптоми на лек рефлукс. За да противодействат на състоянието, родителите на Мика започнаха да правят две неща: те държаха Мика изправен известно време след всяко хранене и повдигнаха креватчето му откъм главата с два сантиметра, за да се предотврати връщането на стомашните киселини в хранопровода на бебето, докато то спи. Тъй като това беше случай на лек рефлукс, тези решения проработиха. При по-тежки случаи вероятно ще бъде необходимо вземането на лекарство.
Когато търсят решение за затрудненията с дневния сън, родителите често пренебрегват качеството на времето, което предшества този сън. Не забравяйте, че всичко е свързано. Будуването се отразява на дневния сън, така както дневният сън се отразява на будуването.
Прекалено уморените и превъзбудени бебета се борят със съня чрез плач.
Ако при вашето бебе редовно става така, намалете времето за будуване с 15 минути – това може да помогне. Също така обмислете и видовете дейности, с които занимавате своето бебе.
Имате ли твърде много посетители, които постоянно забавляват бебето? Да не би бебето да е седяло с шумните приятели на татко, докато са гледали спорт? Или пък мама през цялото време е трябвало да ходи някъде? Когато бебето е в постоянно движение, влиза и излиза отнякъде, новите гледки и звуци и липсата на предсказуемост също работят срещу това бебето да има добър дневен сън.
Кратката дрямка на столчето в колата не може да замести пълноценния спокоен дневен сън в детското креватче. Едно спане на столчето в автомобила няма да причини проблеми, но не трябва това да бъде норма, особено през първите шест месеца от живота на вашето бебе.
Естествената светлина е важна, за да могат бебетата да регулират циркадния си часовник. Това е вътрешният часовник, биологичната система за отчитане на времето, която регулира ежедневните дейности като циклите сън и будуване. Препоръчваме ви веднага щом бебето се събуди сутринта, да го занесете в стая, изпълнена с дневна светлина (като не е нужно то да бъде слагано на пряка слънчева светлина). Естествената светлина заедно с първото хранене за деня ще помогне да се установи неговият циркаден ритъм и да се поддържа последователен.
Това е една от най-пренебрегваните причини за внезапната поява на по-ранно събуждане на бебето и една от най-лесните за отстраняване. Докато новородените бебета могат да спят където и да е и при каквито и да било условия, „чувствителността към светлината“ започва да се променя след тримесечна възраст.
Сутрешното слънце е от едната страна на къщата, но следобедното е от другата. В зависимост от изложението, което има стаята на бебето, слънчевата светлина може да влияе върху неговия дневен сън. Подобно на повечето възрастни, бебетата са склонни да спят по-добре и по-дълго, ако стаята е затъмнена. Щори или завеси са едно просто решение.
Всички тези забавни подаръци за бебето, които мама и татко нямат търпение да използват, може да са проблем. Защо? Новородените не могат да оценят тези красоти заради зрението си. Препоръчваме ви, преди бебето да навърши четири месеца, да държите тези движещи се дрънкулки в кутиите им, а когато ги извадите, ги сложете над мястото за игра, а не над креватчето. Движещите се играчки са интересни, но когато се въведат прекалено рано и се задвижат точно преди бебето да заспи, може да превъзбуждат бебето. Някои бебета не могат да се справят на неврологично ниво със стимулацията, създадена от движението и звука.
Дори проблясването на светлината на работещия телевизор може да окаже влияние върху бебето. Мама например гледа новини в тъмната стая, докато кърми, и вижда, че бебето ѝ се унася. Тя си мисли, че то сигурно е уморено. Бебчо обаче се изключва на неврологично ниво – механизъм, чрез който тялото му се предпазва.
Трийсет минути по-късно Бебчо се събужда и мама смята, че той има проблеми със съня. А всъщност това е проблем от свръхстимулацията.
Това състояние се създава, когато се пресекат два елемента. Вътрешният часовник на бебето го придвижва от дълбок сън до активен сън близо до времето, когато всеки ден се появяват познати звуци. Докъм четвъртия си месец бебето развива способността да свързва определени звуци с определени дейности и хора. След като направи тази връзка, познатият звук може да задейства режим за събуждане. Някои бебета ще заспят отново. Други обаче ще се преборят със съня, за да се присъединят към следващото голямо приключение.
Този звук би могъл да е от спирачките на училищни автобуси или от отварянето на гаражната врата. И двата сигнализират за нечие пристигане – на забавния батко или кака или на любящия татко. Няма какво да направите за спирачките на училищния автобус. Татко пък може да паркира колата далеч и да влиза по-тихо. Всеки дом има свои собствени звуци, които стават част от подсъзнанието на бебето. Особено ако звукът предшества някакво удоволствие. Тогава сякаш в главата на бебето звънва камбана и изведнъж то е готово за купона!
Какво означава това? Просто, че има някаква причина, но тя е толкова уникална, че не се повтаря при други бебета.
Едновременно е невероятно и полезно да се осъзнае, че най-простите неща могат да бъдат пренебрегнати, когато търсим решение за нощния или дневния сън. Една майка ни разказа, че търсенето на проблема приключило, когато влязла в стаята на бебето, след като то заспало, и седнала там. Не знаела какво търси, но открила нещо, за което дори не подозирала. Само 35 минути след като детето заспало, лъч ярка слънчева светлина паднал върху лицето му.
В този случай неизвестният фактор бил свързан с въртенето на Земята, в резултат на което се променя ъгълът, под който падат слънчевите лъчи. При проследяване на слънчевата светлина към източника ѝ майката открила, че лъчите на слънцето се отразявали от парче метал върху покрива на съседите. Отразяването на слънцето продължавало само десет минути, но било достатъчно да събуди бебето. Майката закачила хавлиена кърпа в ъгъла на прозореца и това решило проблема.
По темата:
