Какво ще ядем след 10 години? Ще има ли достатъчно храна за всички? Как климатичните промени, икономиката и технологиите вече променят това, което слагаме на масата? И защо, въпреки че никога не сме имали толкова много информация, все по-трудно разбираме какво всъщност е полезно да ядем?
В новия епизод от „Следващите 10“ говорим за храната като тема, която далеч надхвърля избора какво да има в чинията ни. Търсим отговори за бъдещето ни в контекста на здравето, земеделието, образованието, климата, технологиите и решенията, които взимаме всеки ден.
Заедно с трима изключителни гости поставяме въпроси, които засягат всички ни:
Гости са:
Преди да се запитате „Какво ще ядем довечера?“, изгледайте този епизод. От него може би ще научите нещо за бъдещето на обществото, разказано през една от най-важните теми за всеки човек – храната. Епизодът е тук:
Абонирайте се за канала, за да научавате първи за всеки нов епизод на „Следващите 10“ и останалите ни подкасти.
Още не сме свършили, скрол надолу
Материалът е създаден с подкрепата на Kaufland.
Уважаващите себе си компании искат продажбите им да вървят и знаят колко важни за това са и социалните инициативи, особено онези, които са насочени към образованието и развитието на децата. Тежестта на словосъчетанието социални инициативи е завидна, но сленгът в корпоративния свят е почти като отделен език. Само че между корпоративни социални инициативи и „корпоративни социални инициативи“ има разлика. И за да се убедим сами, тя може да е почти като между „Люлин“ и Лувъра, тръгваме на разходка с екипа на Kaufland.
От организиране на изненади за болни деца, които нямат право да излизат от болничното отделение, до събития, на които да запознаят най-малките със смисъла на здравословното хранене – различните социални дейности на Kaufland свързани с децата, имат една обща нишка. И тя не е само брандът, под чиято шапка са обединени, а фактът, че във всяка инициатива на компанията участва целият ѝ екип. Може да ви е трудно да си го представите, но тук рамо до рамо служители, членове на борда на директорите, главни изпълнителни директори (той е само един, разбира се, но за благозвучие ги слагаме да са много) – всички, без значение от позиция и професионална отговорност, застават заедно в събитията.
И на всичкото отгоре се включват все повече и повече хора – за последните четирите години, в които компанията много активно поставя фокус върху грижата за обществото, броят на служителите, участващи в проектите, се увеличава.
Срещаме се с един от двигателите на целия процес в екипа на Kaufland. Какво е след 20 години на българския пазар да продължаваш да търсиш смисъла и има ли смисъл въобще!? През витрините, по щандовете и към касата вървим с Кремена Георгиева, мениджър „Комуникации и социална отговорност“, за да видим какво има отвъд продукта и каква е мисията, насочена към човека.
Тази мисия на първо място може да се реализира чрез директните дейности на компанията. За Kaufland е приоритет семействата с деца да получават качествена храна на достъпна цена. Според Кремена пускането на пюретата K-Bio на по-ниска цена от обичайното до този момент е направило „смела революция в храненето“. Сред асортиментите, предназначени за най-малките, има детски дрехи от устойчиви материи, както и сертифицирани играчки.
А като казахме играчки… Всеки декември процент от продажбата на детски играчки от собствената марка Kidland се дарява на програмата „Топъл обяд“ на Българския червен кръст. За деца десетки социално слаби семейства това е основна причина за връщането на децата в класните стаи. Защото една от причините децата да не ходят редовно на училище е липсата на средства за покриване на разходите за всекидневни им нужди. Фокусът върху най-малките е с цел
„да участваме в процеса на възпитанието им, защото те са общото ни утре“.
Още едно послание за устойчивост и по-обмислено живеене, което стига директно до децата, е кампанията на Kaufland с Foodobox под надслов „Мястото на храната не е на боклука“. Това непрекъснато го повтаряме, ама няма кой да слуша. Но ето, от Kaufland са успели да обучат цели 6000 деца на отговорно отношение към храната и намаляване на хранителните отпадъци. И им разказват за съзнателното пазаруване, защо е важно да гледаме сроковете на годност и как да приготвяме храна от наличните в хладилника продукти.
За значението на добрата храна, за плодовете и зеленчуците се говори и в друга инициатива – пътуващото шоу „Весела ваканция в Kaufland“. Това за миналата година са 12 събития в 12 града, на които чрез игра, със забавления, песни и танци децата разбират какво е балансирано хранене и как да пазят природата. Този проект ще продължи и през лятото на 2026 г.
Ние тук можем да се включим със скромното предложение с игра, песни и танци да се въвеждат всички държавни политики и реформи – хем за по-весело, хем за да сме сигурни, че ще се приемат добре от широката общественост.
Но да се върнем към Kaufland и друга тяхна инициатива, която отново е с акцент към храненето, но е насочена повече към родителите. В края на деня почти няма семейство на територията на републиката, в което някой да не зададе въпросът на въпросите – „Какво ще ядем“. Ако и на вас леко започва да ви играе окото, само докато го четете в този текст – запазете самообладение. Kaufland ни подава ръка и тук, измъквайки ни от миниекзистенциалната криза преди вечеря, като ни предлага съвсем практични отговори на любимото КАКВО ЩЕ ИМА ЗА ЯДЕНЕ. Всеки може да изтегли напълно безплатния наръчник за родители, в който има конкретни рецепти, разработени заедно с Българската педиатрична асоциация. Сигурни сме, че с това ще бъдат стопирани още в зародиш много потенциални семейни скандали. Така че теглете и гответе!
Като осигурихме пълноценна храна за тялото, е добре да се погрижим и за душата. Едно от най-посещаваните културни събития, подкрепено от Kaufland, е безплатният детски театър всеки уикенд в сградата на Централните хали в София. Така, разбира се, се създава и общност от родители, които да обсъждат кашлици, сополи, детски градини, училища и тръби, от които се пълнят басейни, до които никога нямаме достъп, защото все някой е болен или не може да си реши задачите по математика.
„Хората, които си знаят, че в събота и неделя от 11 часа на нашата сцена има театър, без значение дали навън е минус 5, или плюс 35 градуса, са тук. Събирали са се до 200 човека. Няма да сложим вход, защото идеята на този социален ангажимент е сцената в Централните хали да популяризира културата и да е безплатно“, казва Кремена.
Тя добавя, че фирмата не печели финансово от дейностите и че ангажиментът за безплатно предоставяне на сцената е ключов за компанията. Има идеи за подобни сцени и в други градове. Все пак София не е България.
Безплатни културни събития с подкрепата на хранителната верига се провеждат и в квартал „Бриз“ във Варна, както и във Враца. „Всяка зима правим куклени театри за деца с помощта на Варненския куклен театър и винаги има огромен интерес. Експериментално от един месец ползваме и помещение в новия ни магазин във Враца, където ни помагат от Врачанския куклен театър. Там ще правим събития за деца всеки уикенд от 11 часа до 1 юни.“
Успехът на подобни инициативи Кремена вижда не само в бройката на посетителите, а най-вече в позитивната нагласа и емоцията. Изключителен интерес отчита тя през блесналите очи на децата и дългата опашка за автографи от събитие в Кърджали. Там малките читатели са се срещнали с писателките Катя Антонова и Цветелина Цветкова и са получили като подарък техни книги. Нещо като да видиш на живо две супергероини!
Не по-малко щастие са изпитали и онкоболни деца, които са били зарадвани със специални подаръци. За Кремена това е една от най-емоционалните инициативи. Децата, някои от които имат забрана за излизане от болницата, ще бъдат изненадани и за празника на детето тази година. Идеята е подаръците и настроението, което ще събудят, да стигнат до повече здравни заведения, за да зарадват повече деца.
С друг свой социален проект – „Дари с DARA“ – Kaufland отделя средства за стипендии на отличници, останали без родители. Можете да помогнете, като си купите обозначените със знака на инициативата продукти, включени в кампанията. Миналата година са събрани общо 31 600 лв. Парите са стигнали за над 150 стипендии, разпределени по стриктни критерии от фондация Bcause.
Компанията реализира над 50 проекта годишно. Което би могло да е много потискащо за хора, които си поставят максимум три цели годишно и стигат до изпълнението на една, но няма да ги мислим и тях. Въпросът е, че екипът на Kaufland действа, а не отчита дейност. Смисълът на социалната отговорност, както казва Кремена, е „да знаем, че сме свършили нещо, не просто да присъстваме като бранд. Най-често ние лично участваме.“
Всички тези проекти и инициативи съдържат едно общо послание. Отговорността е и лична работа. Не можем все да я чакаме от някого. А когато има добър пример, резултатът е бърз и видим. Защото децата това правят – гледат ни. И от нашите действия днес зависи какви хора ще бъдат те утре.
Материалът е създаден с подкрепата на Kaufland.
Какво ще правите с децата през лятото, когато не са на училище? Възможностите за курсове и летни лагери не са малко, но има един вариант, който съчетава почивка за вас, за тях, здравословно хранене, море и нови приятелства. Запишете и тях, че и себе си на специално училище за здраве.
Инициативата, която има дълга история – още от 2012 година – е организирана от Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
28 юни – 5 юли 2026 г.
К.к. „Албена“, хотел „Малибу“ 4*
За деца от 6 до 12 години, за родители и учители
Целта на училището е освен всички да релаксират край морето, и да се запознаят с принципите на здравословния начин на живот – балансирано хранене, съчетано с физическа активност и пълноценен сън. Децата ще се научат сами да избират, предпочитат и приготвят здравословни и вкусни храни. Те ще се запознаят и с промените в тялото си. И понеже всичко това ще е съчетано със забавления, усвояването му става с лекота.
Ако желаете да се включите, е необходимо да се регистрирайте на: schoolhealthbg@gmail.com и да платите 50% от сумата като капаро. А цените са:
Хотел Малибу 4*
1 възрастен + 1 дете (6-12 г.) – 1014 евро
1 възрастен + 2 деца (6-12 г.) – 1084 евро
2 възрастни + 1 дете (6-12 г.) – 1371 евро
2 възрастни + 2 деца (6-12 г.) – 1441 евро
*Цената включва 7 нощувки, пълен пансион, лекции, кулинарни работилници и спортни занимания, игри.
Превод на капарото до: Централна кооперативна банка
IBAN: BG03 CECB 9790 14G5 1174 00
Титуляр: Българско сдружение за проучване на затлъстяването съпътстващите го заболявания (БСПЗСЗ)
При попълване на платежното, е нужно да напишете имената на родителя/ родителите и на детето/ децата!
Още не сме свършили, скрол надолу
В училището децата ви ще се срещнат не просто със случайни хора, а с водещи български специалисти в областта на детското здраве, развитие и образование.
За 6 дни те ще преминат обучение, заедно с родителите и учителите си за принципите на здравословния начин на живот. Предстои да разберат какво е балансирано хранене, съчетано с физическа активност и сън.
Ще се включат и в кулинарни работилници, както и в игри, свързани с балансираното хранене. Така могат да се научат сами да приготвят здравословни храни и да правят правилния избор за храните.
Деца, родители и учители ще консумират сутрин, обед и вечер здравословна храна, съобразена спрямо възрастта и националните препоръки за хранене. Денят ще започва с движение и спорт – сутрешна гимнастика на плажа, плуване в морето и басейна, както и приятни разходки. През деня са подготвени и други спортни игри и занимания.
За втора поредна година организаторите си партнират с онлайн платформата „Книговище“. Акцент тази година е и обогатяване познанията на децата и родителите за човешкото тяло и биологичните промените, които се случват по време на юношеството.
И на всичкото отгоре ще има време и за плаж! Как се изпуска такава възможност!?
Цялата програма вижте тук.
Разнообразното хранене е ключът към здравословен живот. Съществува обаче състояние, при което децата отказват да пробват нови храни. Журналистката Кристина Делгадо от El País проучва т.нар. хранителна неофобия, която – изненада – не се превъзмогва с насилствено тикане на лъжица в устата.
Апетитът и хранителното поведение на децата са едни от най-обичайните причини за притеснение сред родителите. Всъщност те са сред най-честите поводи за консултация с педиатър, казва Росаура Леис, професор по педиатрия в Университета в Сантяго де Компостела и координатор на Комитета по хранене и кърмене към Испанската асоциация по педиатрия.
Все пак трябва да се има предвид, че както се посочва в статията „Липса на апетит“ от 2016 г. – последната, публикувана от Испанската педиатрична асоциация в първичната медицинска помощ – „доброто или лошото хранене е относително понятие, върху което влияят социалните норми, както и възприятията и разбиранията на различните членове на семейството (...) Затова в много случаи апетитът и хранителното поведение на децата са причина за притеснение на родителите“.
Когато детето отказва да се храни, може да има хранителна неофобия. „Някои деца, особено около втората година, когато вече се хранят на семейната маса, имат склонност да отхвърлят нови храни“, по думите на Леис.
Експертката посочва, че между 20 и 40% от родителите съобщават за затруднения, свързани с храненето на децата им: липса на интерес към храната, ленивост и избирателност към определени храни. Според диетоложката и нутриционистка Елена Толедано неофобията е обичайно явление, което обикновено представлява лек и преходен проблем и има много общо с picky eating – тоест капризни деца с нисък апетит и повече избирателност към храните, което често определяме като злоядство. Все пак неофобия и picky eating не са едно и също.
Въпреки че за хранителната неофобия няма конкретна причина, Толедано смята, че тя е част от нормален физиологичен етап, през който децата могат да преминат в даден момент след отбиването от кърмене. Този етао обикновено достига връх между втората и шестата година, а после постепенно намалява.
„Известно е, че съществува много ранна връзка между хранителната неофобия и кърменето“, продължава нутриционистката. „Тъй като кърменето е врата към ученето и усвояването на широка гама от вкусове, които майката е опитвала преди това. Това означава, че кърменето подпомага по-късното приемане на нови храни и предпочитанието към тези вкусове при захранването.“
Храните, които децата най-често отхвърлят в началните етапи, са плодове, зеленчуци и риба. Причината е, че детето е предразположено към сладкия вкус, докато другите вкусове – горчив или солен – трябва да бъдат усвоени постепенно. За да се научат, Леис препоръчва въвеждането на допълващи храни според съветите на педиатъра, с разнообразие от видове и текстури, съобразени с развитието на кърмачето.
Ако детето отхвърля храните, които му се предлагат, съветът на Леис е многократно поднасяне на същите тези храни, към които първоначално не проявява предпочитание. Даваме му възможност да ги пробва в малки количества и в спокойна, приятна обстановка, споделена със семейството:
„Има вкусове, които трябва да бъдат опитани до 9 или 10 пъти, за да започнат да им харесват. Не става дума за насилване в храненето, а за това храната да присъства на семейната маса и да се опитва многократно.“
Толедано предлага също децата да се оставят да изживеят собствените си усещания за апетит и ситост и когато е възможно, да им се позволи да се хранят сами: „Това им помага да имат усещане за избор. Насилването да ядат храни, които отхвърлят, както и забраната на тези, които смятаме за неподходящи, не е решение, тъй като борбата за власт на масата тревожи детето, което е по-претенциозно при хранене.“
„Повечето деца обожават храни, богати на въглехидрати, като ориз, паста, картофи... Не е лошо, че им харесват тези храни. Проблемът идва, когато те започнат да изместват другите“, продължава Толедано. Затова диетоложката препоръчва да се комбинират двете групи храни: „Тоест да се сервират зеленчуците заедно с по-енергийни и протеинови храни като зърнени, бобови, месо, риба и яйца.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Всички тези идеи и препоръки са с цел храненето да не се съсредоточава само върху самото приемане на храна. „То трябва да бъде удоволствие и социална връзка, а детето трябва да бъде въведено в това, следвайки гастрономическите и кулинарни традиции на своя регион“, обяснява Леис. „Семейството и родителите, както и училището заедно с педиатъра, ще играят – и трябва да играят – изключително важна роля в изграждането на здравословен начин на живот, в който храненето е основополагащо“, добавя тя.
Въпреки че обикновено хранителната неофобия е преходна, понякога може да се развие в сериозен проблем на психичното здраве. Леис цитира доклада, публикуван през 2020 г. в списание Pediatría Integral, според който 3% от децата продължават да имат постоянни хранителни проблеми след навършване на 6 години.
„Това води до функционално, социално и/или хранително въздействие. В тези случаи се счита, че детето има хранително разстройство на поведението (ARFID според английската абревиатура: разстройство на избягването и/или на ограничения прием на храна – Avoidant or Restrictive Food Intake Disorder, което е част от диагностичната група на хранителните разстройства)“, посочва професорката по педиатрия.
Това състояние крие риск от недостиг на хранителни вещества и/или ниско телесно тегло, както и от проблеми, свързани с психосоциалното здраве. Леис уточнява:
„За да се постави тази диагноза, детето трябва да не успява да покрие нуждите си от хранителни вещества и/или енергия, което се вижда чрез значителна загуба на тегло. Също така може да има липса на някои важни хранителни вещества, нужда от хранителни добавки или специална диета, и/или затруднения в социалната адаптация.“
Източник: El País
Станка е човекът зад Know How To Cook, самоук готвач, започнал с рецепта от оризови кюфтета със... суров ориз. Тя описва това като пълен провал. Но не спира с този опит. Записва се за кастинг на MasterChef, но проблемната ѝ бременност я спира да продължи нататък. Заради автоимунно заболяване изключва глутен и млечни продукти от менюто си. Вместо да се отчайва, че няма какво да яде, започва да планира. И така с годините започва да превръща хобито си в професия. И в нейния блог Know How To Cook и социални мрежи ще намерите нисковъглехидратни, палео, веган и вегетариански рецепти. С нея тук си говорим какво бързо, лесно и вкусно да сготвим на семейството и как всъщност се случва тази магия, без да висим цял ден в кухнята??
От тийнейджърските ми години си спомням, че обичах да готвя. Както и да експериментирам, въпреки че в началото не знаех абсолютно нищо за готвенето. Имах всякакви провали. Като кюфтета от ориз, но от суров ориз. Всъщност по-късно, когато започнах да живея сама в студентските си години, започнах все повече да готвя. Когато се преместих да живея със съпруга ми, се наложи да започна да записвам някъде рецептите, които приготвям за него, за да мога да ги повтарям. Защото обичайната ситуация вкъщи беше – „Сготви, моля ти се пак това, защото беше много вкусно“. Съответно аз го готвя пак и получавах отговора – „Ама това е различно, то не е като предишното“. Тогава започнах да си записвам рецептите. Първоначално мислех да е в тефтер. Но като програмист, реших вместо това да създам кулинарен блог, защото така ще имам лесен достъп до рецептите. Започнах на шега, без да имам някаква конкретна идея.
Просто създадох кулинарен блог, който да използвам като електронен тефтер за рецепти. Но когато започнах да се занимавам професионално с блогърството, вече бях спряла да работя като програмист, поради съвсем други причини.
В момента програмирането не ми липсва, защото покрай кулинарния блог имам много технически задачи, свързани с поддръжката му. Някаква част от знанията и уменията все още прилагам и ми помагат.
Имам заболяване на щитовидната жлеза – автоимунен тиреоидит на Хашимото. Заради това не консумирам глутен. А в много дълги периоди съм изключвала и други храни – млечните продукти, например. Отново по лекарска препоръка. Когато трябва да ограничавам най-много храни, сякаш се справям най-лесно.
Да готвиш без глутен в наши дни изобщо не е толкова сложно, но когато започнах с диетата през 2014 г. беше сложно. Тогава нямаше никакъв избор на безглутенови продукти. Изкарах не повече от два месеца на режим, защото наистина ми беше много трудно да се справям с намирането на алтернативи.
Тайната да се справиш с ограниченията е просто да имаш план и ясна идея. Да се насочиш към всичко онова, което ти е разрешено. Направих си списък с всички храни, които мога да ям. Това просто ми отвори очите. Какво голямо разнообразие имам пред себе си!? Но всъщност трябва да въведеш организация в ежедневието си, така че да си подготвен с храната, която може да ядеш. Защото вече сме толкова заети, че като огладнеем, сме склонни да посягаме към първата храна, която видим. На мен ми се е случвало не веднъж или два пъти.
Предизвикателствата не са едно или две. Трябва да усетиш какви са търсенията и очакванията на публиката. Защото създаването на кулинарно съдържание всъщност изглежда отстрани много приятно и лесно занимение. Просто влизаш в кухнята, готвиш нещо там набързо и го показваш в социалните мрежи. Но реално зад кадър има много, много предизвикателства. Най-голямото за мен е да остана автентична. Да покажа каква съм аз, да вложа моя личен почерк и всъщност да го съчетая с това, което съм. Потребителите и хората, които ме следват, имат очаквания към мен. Почти винаги при мен една рецепта се тества няколко пъти, докато стане готова за показване. Разбира се е много важно финалният резултат да е вкусен, да е удовлетворяващ. Да знаеш, че това, което предлагаш на хората, ще се получи така, както им обещаваш. Да го представиш ясно, лесно достъпно, да заснемеш апетитни кадри. Отнема много, много време и енергия. Нещо, което хората често не подозират.
Другото предизвикателство са социалните мрежи, които непрекъснато имат промяна в алгоритмите си. Нещо, което лично на мен ми е доста трудно. Защото наред с това да бъдеш добър кулинар, се налага да усвояваш и нови техники. Да се научиш как да бъдеш и оператор, монтажист, режисьор, продуцент. Всичко това е необходимо, за да представиш накрая на хората един наистина качествен продукт.
Открих, че за мен работи планирането на менюто и заготовки. И това много ме облекчава. Обикновено в събота планирам менюто за следващата седмица. В неделя си отделям няколко часа, в които приготвям заготовки, които да ме улеснят през седмицата. Например варива, зърнени храни, зеленчуци. Също така фризерът ми винаги е зареден с месо и зеленчуци, които лесно могат да се сложа във фурната, еърфрайър или мултикукър.
За мен планирането на меню вече е навик. Но ако трябва да споделя стъпките, първо правя план за седмицата. От гледна точка на това какви ангажименти имаме. След това питам останалите от семейството ми какво им се яде, за да го включа в менюто. Проверявам с какво разполагам в шкафовете и в хладилника, както и във фризера, за да мога да използвам в менюто продукти, които имам. След това сглобявам закуска, обяд и вечеря за всеки ден. В никакъв случай не е нужно човек да планира толкова стриктно. Може и просто да нахвърля няколко ястия на един лист. Не е нужно едно меню да изглежда като от ресторант със звезда Мишлен. То трябва да бъде достъпно и изпълнимо, така че да можем реално да го следваме.
Първото нещо, което бих ги посъветвала, е да не изискват прекалено много от себе си, защото не е нужно ястието да е перфектно. Нито да е сложно или да е времеемко. Защото здравословната храна не е нужно непременно да се готви сложно.
Здравословната храна всъщност е и балансирана, и вкусна, и съобразена със сезонността, както и с нуждите на семейството, с техния вкус и предпочитания. Здравословно ястие може да бъде печени зеленчуци с месо, яйца, супа от боб, нахут, може да бъде месо с ориз и салата. Обикновени ястия, с които сме отгледани и ние, но приготвени с подбрани съставки.
Много често към храната се подхожда с чувство на вина, със страх. А храната не трябва да бъде източник на стрес. Тя трябва да ни носи удоволствие.
А майките, които искат да готвят по-здравословно за децата си, могат да започнат с малки стъпки. Като например да добавят повече сезонни зеленчуци в менюто, да внасят повече разнообразие. За децата да заменят някои готови продукти със домашно приготвени такива, когато имат възможност.
Например барбекю сос, който купуват готов от магазина. Него много лесно могат да го приготвят вкъщи, не е нужно всеки път да го готвят. Може и веднъж в месеца да направят по-голямо количество и да го съхранят за следващи ястия. Също така могат да заменят бульоните на прах с домашно приготвен, който може да съхраняват във фризера. Това са малки стъпки, които постепенно ще направят голямата промяна в храненето.
Много често приготвям заготовки и имам например предварително сварени варива или печени зеленчуци, от които много бързо мога да направя вечеря. Макар и яйцата да са най-бързата опция вкъщи, те не са вариант, защото едното ми дете не им е особено голям почитател.
Много често готвя паста, когато бързам, просто защото имам подготвен готов доматен сос, който приготвям през лятото. И за мен остава да сваря пастата, да затопля соса, а понякога му добавям кайма и вечерята е готова.
В такива дни също често приготвям ориз със зеленчуци и пека месо. Бързи и прости неща.
Когато отделим време да помислим предварително за храната, да си подготвим дори някаква част от нея, след това имаме много по-осъзнат избор. Защото ние вече сме отделили време да помислим за това какво ще поднесем на семейството си. А не в последния момент да се сетим, когато вече сме гладни и притиснати от времето. Тогава много по-често посягаме към полуфабрикати, поръчваме готова храна. И не на последно място, също така е важно да включваме и децата в приготвянето на храната в нейния избор. Защото всъщност възпитаването на здравословни хранителни навици у децата минава през личния пример.
Още не сме свършили, скрол надолу
И двамата не харесват тиквички. Освен като крем супа, за която те не подозират, че е от тиквички. Но ние със съпруга ми много обичаме и за нас готвя редовно. Също така не харесват гъби, кисело зеле, чушки.
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Петя Петрова ни споделя за любовта на едно 3-годишно момченце, която е голяма колкото целия свят. И почва с гушкането, минава през храната и стига до...
Любовта е да даваш, без да искаш обратно. Тя е онова сгряващо чувство, когато видиш любимия човек да се приближава към теб и с трепетно очакване да търсиш докосването му. Любовта е топлият чай, целувката за лека нощ, споделените моменти и разговори, рамото, на което да се опреш в тежък миг, и човекът, с когото да споделиш най-съкровените мечти. Любовта е необятна.
Такава е и за децата – в техния свят, висок в началото едва няколко педи, любовта са мама, тати, бонбоните, бананите или пилешката супа на баба (която пък винаги носи и подаръци, когато идва – другото любимо нещо).
В първите си моменти на планетата Земя, когато още не различаваше нищо и не познаваше и малката част от света, с която вече се е срещнал, любовта за него беше в допира, топлината на мама, пълното коремче, тихите нощи и дните, изпълнени с разходки.
Любовта беше да усеща, че не е сам, да получава целувки по крачетата и да бъде гушкан постоянно.
На 6-месечна възраст, когато получи първата си половин торта, любовта пое в друга посока – храната. Новите форми, вкусове, храни, аранжирани от майка му под формата на пюре а ла на-нищо-не-приличам събуждаха в него нови, непознати бури от емоции и смесени чувства –
Така се оформиха и вкусовите предпочитания – неслучайно се шегуваме, че е правен за китайския пазар, защото яде основно ориз. По погрешка може да се обърка и да хапне боб с наденица или мусака, но това е поради временна невменяемост.
Около навършване на първата годинка нов фокус на любовните му желания станаха непознатите предмети, които трябваше да бъдат инспектирани както с ръце, така и пробвани на вкус (евентуално дистанционното може да има вкус на ориз, знае ли се).
Но поне съм горда, че успях да спася кучешките екскременти от дегустация (или поне се надявам да съм). В крайна сметка, тази любов засега остана на заден план, тъй като междувременно се появи следващата.
Редом с тях се появи любовта към новите преживявания – изкачване на стълби самостоятелно, гонене с тати и състезание по каране на автомобили, подскачането на „булямото“ (б.а. – голямото) легло. Любовта към непознатото, към експериментите, към тестването на граници – най-вече тези на родителското тяло от нежен пол.
„Мамо, бичам те, няма плачеш, аз съм тук“, „Виж, бъзо, тати доде“, „Мама аботи да купи мечо Пух на мен“, „Няма да се ка`аме по този начин, обещай ми“ са само част от репликите, които чуваме у дома ежедневно и които ту ни карат да се смеем, ту да се замисляме дали се справяме добре като родители, дали възпитаваме не само стойностен човек, но и такъв, който може да бъде грижовен, да обича и да разбира отсрещния.
Виждаме, че детето е огледало на нашите отношения и това ни дава стимул да му показваме какво е любовта – грижата, вниманието, старанието, компромисите, за да може един ден той сам да поиска да търси любов като нашата с баща му, тя да му бъде пример за истинска любов.
„Мамо, ти дойде!“, знам, че ме обича, даже повече отколкото мога да си представя.
Любовта е... след всяко падане да идва при мен и да иска целувка по раненото място, а когато види, че аз изпитвам болка, по най-нежния начин да целуне мен.
Знам, че тепърва това „ходещо бебе“ ще опознава нови и нови неща за обичане, а ние ще бъдем до него, за да му даваме хоризонт за мечти, да бъдем неговата опора, когато се върне разочарован от любовта, която е мислел за единствената, но ще бъдем и там, когато ще каже „Да“ на последната и най-важната – истинската.
Живот, сладък като галеща небцето храна. Такова е всекидневието на хранителния стилист и готвач Десислава Георгиева и кулинарния фотограф и видеограф Стоян Георгиев. Двамата споделят любов един към друг и висша почит към храната. Заедно създават кулинарни шедьоври, които фотографират и издават в няколко свои книги. Можете – а нас ако питате, и ТРЯБВА – да си ги поръчате от сайта им Goodlife.
Рецептите им се характеризират с внимателен подход към онова, с което се храним, респект към личния вкус и подбор на съставките. Може да бъдат сравнително лесно сготвени, без да изискват особено много финанси или време. Затова пък са супер интересни, разнообразни и ужасно красиви като успееш да си ги приготвиш като хората (като под „хората“ да се разбират конкретно тия двама души).
Какво е да имаш апетит към живота – за битието като от филм за Тоскана или книга на Питър Мейл – разказват Десита и Стоян.
Впечатлена съм от медията ви goodlife.bg, в която освен че има статии как отделните храни влияят на живота, човек много добре може да си селектира рецептите. Мога да си избера само рецепти с приготвяне до 15 минути, до 30 минути и т.н. Вижда се, че в труда ви има много любов. Как решихте да започнете да се занимавате с това?
Десита: Както повечето велики неща и това стана абсолютно случайно. Винаги сме обичали добрата храна и, както повечето хора, надявам се, правят, сме надграждали през годините. Започнахме да пробваме нови продукти, подправки, рецепти… Започнахме да готвим здраво и си казахме „Това е. Ще готвим и ще снимаме“.
„Готви умно“, „Добра година“, „Лято в Прованса“, „Храна за щастие“ – имената на книгите ви звучат като блажен вкус. Какво ще открием в тях и с какво последната ви книга е различна от предишните?
„Храна за щастие“ е част от поредица книги със страхотни, работещи и много вкусни рецепти – просто така се получи. Но сама по себе си е различна от останалите с това, че рецептите в нея са създадени с един замах, образно казано. Освен това са мислени като по-бързи, удобни и лесни рецепти, които наистина да са полезни всекидневно. С нашите книги човек може да готви дълго време, без да повтаря храна, но и да не харчи много пари за продукти. Рецептите ни са така направени, че могат да преливат една в друга и да разнообразят храненето ви, и да ви карат да говорите за тях. Това всъщност е традиция в нашето семейство – непрекъснато обсъждаме какво хапваме, как може да се подобри – като вкус, като текстура, и естествено как да изглежда по-добре.
Десита: Любима рецепта не мога. Това е като да питаш родител кое дете обича повече. Всички са ми любими – ние не пускаме рецепти, които не са идеални, или поне много добри. При нас винаги водещ е вкусът, което е най-нормалното нещо, когато говорим за храна. Естествено имаме рецепти, които стават вайръл за известно време – нещо, което готвим редовно няколко месеца. Има и неща, които готвим с години, когато имаме повод.
Стоян: Моята любима рецепта е последната, която съм измислил и сготвил. Аз сънувам рецептите си. Когато започнем нова книга, започвам да спя много по-малко – не че иначе спя много – но тогава става страшно. Аз съм с лещи и висок диоптър и не мога да си запаля лампата и просто да я запиша! И цяла нощ я надграждам и мисля какво още да направя. Сутринта ставам и започвам да пиша каквото си спомням и обсъждаме с Десита. Много рецепти изобщо и не си ги спомням, защото все пак съм заспал и е отлетяла нанякъде.
Нещо, което ще е супер полезно за хора с натоварено всекидневие, но в същото време – с изискване за качествена храна?
Да, разбира се. Във всяка кухня по света има такива рецепти. Най-популярното е едно месно рагу или базово ризото – рецепти, които сме дали в първата ни книга „Готви умно“, която е и може би книгата за по-начинаещи в кулинарията и има доста основни рецепти. С рагу можеш да направиш спагети Болонезе, лазаня, ризото, аранчини, начо, можеш да го запечеш с боб, да направиш яхния с грах, зелен фасул, още стотици ястия... А трябва да отделиш едни 3–4 часа през уикенда да го приготвиш и след това да го съхраниш добре.
Дайте ни три хитринки за по-вкусни манджи!
Десита: Най-важното нещо за вкусна храна са качествените продукти – в никакъв случай не казвам скъпи. Другото много полезно е умното пазаруване и добрите рецепти и идеи как да използваме максималното наличните продукти от шкафа (килера) и хладилника. По отношение на вкуса – всеки трябва да нагоди рецептата за себе си. Но винаги трябва да мисли за комбинацията от продукти и подправки и за баланса между тях. Хората не трябва да се плашат да експериментират. И много важно – по време на готвенето да опитват често ястието, което правят, за да видят как се развива вкусът и да могат да овкусят правилно.
Има ли определени храни, които трябва да избягваме в различни сезони, и респективно – храни, които да приемаме в конкретни моменти от годината?
Тук е много лесно – ядем само това, което е в сезон. Вярно е, че в момента може да се купи почти всичко целогодишно, но е леко глупаво зимата да ядем безвкусни домати, краставици, безумно скъпи череши или праскови, да кажем. Природата в крайна сметка ни дава най-добрия календар кое кога да ядем. „Добра година“ е прекрасен пример за готвене и използване на продукти в сезон, когато са най-вкусни и полезни.
Още не сме свършили, скрол надолу
Много често при спазване на режим за сваляне на някой и друг килограм се препоръчва избягване на хляба. Вие обаче сами си правите хляб, не сте почитатели на опакования от магазина. С какво свързвате вкуса му и пълнее ли се наистина от него?
Десита: Хлябът – нашият криптонит! Наистина си правим сами хляб, а и в момента работим по издаването на книга за хляб с квас с Яна Имреорова (ХлебЯна), така че ни е трудно. Ние принципно не трябва да ядем никакъв хляб – заради килограмите, разбира се –, но когато имаме снимки или направим домашен хляб, хапваме с удоволствие и без много угризения. После обаче си плащаме за това – с много разходки, каране на колело и ядене на салати.
Как трябва да се съчетават храните и напитките, за да не се губят свойствата си, достигайки до вкусовите ни рецептори?
Като хора, които пият само вино, колкото и тривиално да е, единственият съвет, който можем да дадем, е: заложете на качеството, каквото и да предпочитате. Има, естествено, правила за съчетаване на храна и напитки, но отново всичко в крайна сметка опира до собствения ни вкус. И при напитките, както при храната, трябва да заложим на надграждане на вкуса и интензитета, за да може вкусовите ни рецептори правилно да разпознаят и усвоят вкуса на това, което консумираме. Ако не си тренирал небцето си с аспержи, трюфел или артишок и не познаваш вкуса им, няма да ти харесат веднага, но след време това може да ти стане любимият вкус, ако консумираш редовно.
Тази изтънчена сетивност към вкуса на храната е нещо, с което човек се ражда, или се гради във времето? Може би зависи от философията ни за живота?
Десита: Със сигурност има хора, които са доста по-сензитивни от други и имат повече усещане за вкус, но вкусът в крайна сметка се развива. Колкото повече неща опитва човек, толкова повече вкусът му се обогатява и разгръща. И всичко започва от захранването ни още като бебета. Тук е важно и желанието и любопитството ни да пробваме нови неща, дори и да ни се струва, че дадено нещо няма да ни хареса.
Десита: Една страхотна рецепта за доматени кюфтенца с крем от патладжан и понеже десертът е много важен за край на едно хранене – рецепта за брауни с череши!
Доматени кюфтенца с крем от патладжан
Начин на приготвяне
Загрейте фурната до 200 градуса. Разрежете патладжаните на две, направете плитки разрези, полейте със зехтин и посолете. Сложете ги в тава и печете 30 минути. Охладете и издълбайте месестата част. За крема сложете всички продукти в блендер и смелете.
Нарежете доматите на кубчета, сложете в цедка, посолете и оставете за 20 минути. Притиснете леко, за да отцедите още малко течност и прехвърлете в купа.
Добавете двата вида лук, магданоза, босилека и ментата и смесете. Сложете брашното, посолете и подправете с черен пипер и разбъркайте.
Прибавете натрошеното сирене и разбъркайте. Оставете сместа за няколко минути и с ръце оформете еднакви по размер кюфтенца. Изпържете в загрято олио на средно силен огън за 3–4 минути на страна.
Извадете в чиния, покрита с кухненска хартия, за да отцедите излишната мазнина.
Сервирайте по 3–4 кюфтенца за порция с крема от патладжан.
Брауни с череши и бадеми
Намаслете съд с размери приблизително 22х22 см. Покрийте с хартия дъното и стените и намаслете и нея.
Разтопете маслото на слаб огън и оставете да се охлади за няколко минути.
В купа сложете яйцата и захарта и разбийте с миксер до пухкава светложълта смес за 4–5 минути. Добавете маслото и разбийте отново.
В купа смесете брашното, какаото, бакпулвера и солта и добавете към основната смес. Разбъркайте, прибавете шоколада, бадемите и черешите и смесете добре.
Излейте сместа в подготвения съд, загладете и печете 30 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна.
Охладете за около час до стайна температура и сервирайте.
В Майко Мила целият февруари е месец на любовта и искаме да разберем коя е вашата най-голяма любов! Затова обявяваме конкурс на тема – познайте!...
МОЯТА НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ!
Пишете ни до 25 февруари на имейл konkursmaikomila@gmail.com с вашите най-разтърсващи, светоразбъркващи, забавни и/или поучителни любовни истории. Ние ще публикуваме разказите ви в специалната ни страница, посветена на конкурса „Месец на любовта“.
В края на февруари ще обявим двама победители, които са ни споделили най-интересните и майсторски разказани истории. Единият ще спечели ваучер на стойност 200 лв. от SiLVER COURT, които са дом на бижутата от сериите на Pandora, Thomas Sabo, UNOde50, Bliss, Blush и Ti Sento. А другият ще бъде награден от хотел Arte Spa&Park с две нощувки за двама възрастни и две деца до 12 години в двойна стая делукс със закуска, вечеря, СПА, анимация и всичко, каквото си се полага.
Людмила Лъчезарова се включва в конкурса ни с признание коя е нейната най-голяма любов.
Любови всякакви и от различно естество, но…
Експериментите в кухнята ме карат да се чувствам жива. Храната в моето семейство е на почит, а любимите ми мъже вкъщи я обожават, както и мен.
По всяко време, когато не съm на работа, съм близо до печката и винаги приготвям нещо вкусно. Като се развихря, няма спирка. Понякога ми отнема много време, понякога супер малко и винаги в дома ми има нещо за ядене, за хапване, за мезе, за основно, за десерт.
И така денят на всички започва добре и с пълен корем. Познатите ми се учудват от енергията, която имам за готвене, и истината е, че го правя с много любов. В храната не слагам „капчица любов“, а влагам цял океан от любов, за да съм доволна първо аз и след това всички останали.
Вечерите с домашно приготвена и топла храна са идеалният завършек на уморителния и дълъг работен ден. Ароматът от храната ни кара да забравим за дневните трудности и да имаме сили за всеки следващ ден!
Но това е моят начин – чрез храната да изразя себе си и обичта си към останалите. И най-хубавото е, че всички го оценяват. Носят ме на ръце и усещам, че съм специална за моите мъже.
Това съм аз и това е любовта ми!
– Какво е да си женен?
– Да се питате всеки ден какво ще вечеряте, докато един от двама ви умре.
Дотам ни докарва често онзи вечен въпрос, на който дори най-великите умове и философи не могат да отговорят – „Какво ще ядем?“. А когато в картинката са забъркани и няколко деца, всяко със своите „гурме“ предпочитания… нещата наистина си отиват към умиране.
Едното не яде картофи, другото ги яде, но само на пюре, а третото пък ги предпочита пържени и изсипани на пода, за да си ги събира оттам заедно с трохите от вчерашната вечеря и космите на кучето. И ти пак стоиш пред печката, навън е 48 градуса на сянка, в кухнята е 357 градуса, а идеите за вечеря са мираж.
Идваме на помощ с няколко рецепти, които са свежи, лесни за приготвяне и са идеални за лятото. Надяваме се, че ще се одобрят от цялото семейство (макар да не можем да гарантираме).
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Тиквичките се нарязват на едро и се пюрират (сурови!) с киселото мляко и левурдата. Кората на лайма се настъргва, а сокът се изстисква. Сокът от лайм и зехтинът се добавят към пюрето. Овкусява се със сол и се разбърква. Прибира се в хладилник поне за 30 минути. Червеният лук, магданозът и кориандърът се режат на ситно, а доматите – на кубчетата. Разбъркват се в купа с настърганата кора от лайм, малко зехтин и сол на вкус. Супата се сервира с овкусените домати.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Сваряваме макароните, но не напълно. Варим ги с няколко минути по-малко от времето, показано на опаковката. Трябва да са леко твърди. Запържваме каймата с нарязания на ситно лук, скилидките чесън, настъргания на ситно ренде морков, обелените и накълцани на ситно печени червени пиперки, лют червен пипер, сол, черен пипер и босилек. Накрая добавяме и консервата смлени домати. Поръсваме щедро с босилек. Подправяме със сол. Щом заври, махаме от котлона. Пълним макароните със сместа и ги нареждаме в тавичка, в която сме сипали на дъното един пръст от сместа за плънката. Редим макароните на два слоя, като между двата слоя слагаме част от плънката. Завършваме отгоре с остатъка от плънката и печем на 180 градуса около 25 минути.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват с морковите и се нарязват на лунички. Варим ги в подсолена вода за 15 минути и след това ги отцеждаме. Тиквичките се обелват и нарязват на тънки ленти. Поръсват се с малко сол и се оставят за 5–10 минути да се отцедят от водата, след което леко се подсушават.
В тавичка сипваме половината от картофите и морковите. Поръсваме с малко сол и нарязан ситно магданоз. Отгоре се нареждат тиквичките, поръсваме с нарязан пресен лук и черен пипер. Следва нов ред от останалите картофи и завършваме с тиквички. Разбиват се яйцата с готварската сметана. Заливаме ястието, като с вилица се разбутва тук-там, за да попие навсякъде.
Печем в загрята 180 градуса фурна за 20 минути. Изваждаме тавата и поръсваме запеканката с настърган кашкавал. Връщаме я във фурната за още 10 минути, докато се зачерви кашкавалът. Вадим, режем на квадрати и сервираме с вкусен млечен сос.
Необходими продукти:
Кренвиршите се потапят във вряща вода за около 5 минути. Маслото се разтопява. Хлебчетата се цепват през средата и вътрешността им се намазва с разтопеното масло. От едната страна се мажат с кетчуп, а от другата – с горчица. Във всяко хлебче се слага по 1 кренвирш. Поръсва се с настъргано сирене „Чедър“. Подреждат се в тава и се пекат 5–10 минути в загрята на 200 градуса фурна с вентилатор. Сандвичите се украсяват с накълцан див лук.
Необходими продукти:
Начин на приготвяне:
Бисквитите се натрошават и се смесват с разтопеното краве масло. Сместа се разпределя по дъното на форма за печене и се оставя в хладилника. Желатинът се накисва във вода и се разтапя на водна баня. Сиренето се пасира. Добавят се захарта, пасираната диня и желатинът. Сместа се разбива, докато се получи пухкав крем. Той се изсипва върху блата и кейкът се прибира в хладилника за една нощ. Преди сервиране се украсява с резенчета диня и ментови листа по желание.
Знаете ли кой е вечният въпрос? Не е кое е първо - яйцето или кокошката; не е въпросът за смисъла на живота; дори не е да бъдеш или да не бъдеш. Не! Вечният въпрос е “Какво да сготвя за вечеря?”. Задават си го стотици хиляди родителите по целия свят, а стотици хиляди деца в същия този свят биха се намръщили на който и да е отговор на така поставения въпрос. Освен ако, разбира се, отговорът не е “сладолед” или “торта”.
Има вариант, при който децата не са злояди и с радост ядат всичко - да, съществуват такива деца. Обаче този въпрос пак стои, защото родителите винаги се чудят каква храна да предложат така, щото тя да е вкусна, питателна, съдържаща всички най-важни хранителни групи и толкова пълна с витамини, антиоксиданти и безценни макронутриенти, че детето веднага да започне да превежда Шекспир в оригинал и да конструира телескопи, виждащи всичко чак до края на вселената.
И в дъното на всичко това всъщност стои желанието ни да възпитаме в децата си здравословно отношение към храната. Да не прекаляват с нея, но и да не пренебрегват това, с което се хранят. Да имат любопитство към вкусната и интересна храна, но да не са самоцелни чревоугодници. Да не робуват на хранителни ограничения, но и да не посвещават цялото си съществуване на това какво ще ядат.
В текста си за Parents Мишел Хейнър поставя на масата почти еретичната възможност да оставим децата да ядат каквото си искат. (Или поне така да си мислят.) За да им дадем възможност да поемат сами отговорност за избора си и за последиците от него.
И аз като много други майки прекарвам доста време в приготвяне на храна или в обмисляне какво да сготвя за децата си, защото те почти винаги са гладни. Но забелязвам, че с порастването хранителните им нужди и навици се променят, което прави целият процес по изхранване още по-сложен.
10-годишният ми син е супер атлетичен, занимава се с няколко спорта и постоянно е в движение. Понякога имам чувството, че гори калории по-бързо, отколкото мога да ги запълня с храна. При него диетата, богата на ядкови мазнини, авокадо и пълномаслени млечни продукти, е абсолютната норма. И ако понякога изяде някой допълнителен следолед след обяда, не обръщам голямо внимание.
7-годишната ми дъщеря също е много активна, въпреки че не чак толкова, колкото брат си. Тя има не особено добра връзка със зеленчуците и затова по-често я окуражавам да избира по-здравословна храна и да избягва втори десерт.
Съвсем скоро, докато си обличаше трикото за гимнастика, изпъчи коремче и ме попита: “Имам ли голям корем? Според теб дебела ли съм?”.
Направо ми се преобърна стомахът.
Като дъщеря на една чудесна, любяща майка, продукт на поколение, в което жените бяха индоктринирани да виждат храната като враг и да са винаги на диета, ми се е налагало често да чувам какво не бива да ям. “Нали не искаш да станеш дебела” и “Минута в устата, цял живот на бедрата” бяха обичайни фрази през цялото ми детство. И това повлия доста негативно на отношението ми към храната. Отне ми години да го преодолея.
По тази причина съвсем умишлено не използвам думата “дебел/а”, за да опиша себе си или някой друг и внимавам да не слагам знак за равенство между теглото на децата ми и тяхната стойност като хора. Те знаят, че аз тренирам и се храня добре, защото искам да съм здрава, а не защото съм обсебена от число, което трябва да видя на кантара.
Та, когато дъщеря ми постави под въпрос външния си вид, се зачудих дали това, че се опитвам да я отклонявам от сладките неща не ѝ е оказало негативно влияние, без да искам.
Според д-р Шарлът Марки, професор по психология в Университета Рутгърс в Камдън, Ню Джърси, храната е един от малкото случаи в живота ни като родители, в които е по-добре да казваме по-малко. “Има толкова много неща, за които е добре да се говори дълго и подробно, но не съм убедена, че храната е едно от тях”, казва тя. “Това създава тревоги и несигурност в децата, които не са здравословни.”
Вместо това д-р Марки предлага да се използва добре познатия сред различни диетолози метод на “разделение на отговорностите”. При него родителите осигуряват на децата различни, предимно здравословни, храни в определеното за хранене време, а децата сами преценяват какво и колко искат да изядат. Дори това да означава, че понякога ще изядат повече бисквити, отколкото моркови.
“Ще има дни, в които децата ви ще ядат боклуци и това няма да ви кара да се чувствате добре като родители. Но така се учат как да ядат, когато са гладни, и кога да спрат, когато се заситят”, казва тя. И добавя, че родителите трябва да използват този метод с всяко дете в семейството, стига, разбира се, някое от децата да не страда от заболяване или хранителна алергия.
Освен че ще им позволите да следват хранителните си желания, с този метод ще им дадете възможност да разберат какви са последиците от техните решения. “Когато детето ви каже, че го боли стомаха, можете спокойно да му отговорите, че ако не беше яло толкова сладки неща и беше направило друг избор, може би щеше да се чувства по-добре”, отбелязва д-р Марки. “Позволете им да почувстват, че имат някакъв контрол над ситуацията.”
Лично аз се почувствах доста освободена, прилагайки тези съвети, тъй като обикновено едва ли не изпитвам вина, ако всяко хранене не стъпва на четири основни хранителни групи. Получих разрешение да спра да съм “надзорникът по храната”, но въпреки това бях доста несигурна.
“Ами ако яденето на цял пакет чипс се превърне в навик?” “Ами не купувайте такива неща”, казва д-р Марки. “Купете им любимите им плодове. Стойте зад кулисите и насочвайте избора им. Или отделете едно чекмедже или шкаф за храна, която е без всякакви ограничения. Оставете контрола в техните ръце, но с определени параметри.”
В допълнение към това стоеше и въпросът с думата “дебел”, която дъщеря ми очевидно беше започнала да възприема като нещо лошо. Диетологът Мариан Якобсен съветва родителите да имат отворен диалог с децата си по отношение на напълняването.
“Това така или иначе ще е съществена част от живота им”, казва тя. “Момичетата наедряват по-бързо през първите две години от пубертета, което може да е малко плашещо, но е съвсем нормално. Обикновено това се случва преди първата менструация. В този период организмите им се променят и би трябвало да можете да говорите с децата си за това.”
Кейти Райт е професионален фитнес инструктор и майка на пет деца. Тя също споделя, че понякога се чуди как да се справи с разликата в нивата на апетит и в желанието за активност при двете си по-големи дъщери. “Опитвам се да им обясня, че няма нищо лошо в това да не искаш да тичаш по 10 км на ден, но все пак трябва да балансираш активността си спрямо това, което ядеш”, казва тя. “Обаче и не ми се иска да им казвам да не ядат нещо. Много е трудно.”
Освен че е трудно, вероятно няма и да има ефект. “Някои деца просто обичат храната и ядат повече”, казва д-р Марки. “Да им забраните да си вземат допълнително, няма да реши проблема, затова е по-добре да ги оставите сами да разберат колко ти става лошо, след като изядеш шест курабии.”
Якобсен съветва родителите да карат децата да сядат на масата за всяко хапване, дори да е малко междинно хранене с плод, за да осъзнаят по този начин какво е да си гладен и какво е да си сит. Освен това е добре да отъждествите храната с неща, които са важни за тях. “Ако спортуват, кажете им, че храната ще им помогне. Обърнете внимание на това, което храната би направила за тях, а не какво ще направи с теглото им”, казва тя.
Опитвам да прилагам тези стратегии. Задобрявам в това да режа плодове и зеленчуци и да им ги давам за бързо хапване. Освен това казвам “да”, когато искат сладолед, дори в този ден вече да са яли. Видях, че когато налагам по-малко забрани, те вземат по-добри решения. А дните, в които няма толкова много зеленчуци, компенсираме с повече зеленчуци в следващите. “Храненето е дълъг процес”, казва Якобсен. “Храната, която се предлага, прави разликата, защото дори и да не искат да я ядат, те я виждат. И в един момент просто им прещраква и започват.”
