Вероятно на всички ни трябва още сън… Или поне така се заблуждаваме. Защото не е задължително количеството да e винаги от значение. Защо понякога спим много, а сме още изморени? Какво сънуваме и как се образуват сънищата – на тези и други въпроси ни отговаря д-р Филип Алексиев, невролог и специалист по медицина на съня.
Сънят е състояние на съзнанието, на 24-часовия ни ритъм, в който, за да можем да функционираме през останалите, грубо казано, две трети от времето, през тази една трета от времето настъпват много големи метаболитни промени. Именно в този процес се запаметява информация, мозъкът се реорганизира, а имунната ни система се бори срещу различни външни и вътрешни причинители. Това е сложен физиологичен невроендокринен процес, който ни е крайно необходим, за да съществуваме изобщо.
Не се чувстваме добре, не можем да се концентрираме. Има промени и на метаболитно ниво. Случват се различни неща, които касаят колебания в кръвната захар, в телесната температура, в така наречената вегетативна функция, тоест по отношение на потенето, поддържането на вътрешната среда. Всичките тези неща по един или по друг начин биват засегнати от липсата на сън.
Още през 50-те 60-те години на миналия век прави впечатление на електрофизиолозите, че докато спим, се случват различни промени с нас. Оказва се, че сънят не е еднороден от 22 до 8 часа, защото в такъв диапазон се случват различни неща. Чрез полисомнографски записи специалистите днес следят мозъчната функция, очните движения, напрежението на мускулите, движението в крайниците и дишането, които се променят.
Така става ясно, че съществуват две основни групи стадии на съня. Едните са така наречените Non-REM и другите са REM стадий на съня. REM е абревиатура за rapid eye movement, което е стадият с бързи очни движения.
В Non-REM фазата, където го няма тези бързи очни движения, се разпознава от повърхностен, през допълващ дълбок сън. Фазите се редуват и така се образуват така наречените цикли на съня, които горе-долу са четири, пет, шест на нощ. Всеки един от тях трае около час и половина. Това означава, че ние преминаваме през тези отделни стадии на съня, за да може да се наспим качествено.
По отношение на количеството сън имаме определени изисквания на организма, но това далеч не е единственото важно нещо. Затова седем часа сън може да ни стигнат, но може и да не ни стигнат. Защото в днешно време обикновено заспиваме по-късно и ставаме относително рано. Това означава, че във втората част на нощта, към края на нощта, ни липсва най-често REM сън, тъй като неговата плътност се увеличава в продължение на нощта и към края на нощта вече е достатъчно плътен. Но ние, грубо казано, си изрязваме част от него и това се случва всекидневно. И разбира се, това води до едно много неприятно усещане след събуждане.
Много хубав въпрос, на който все още нямаме отговор. Защо изобщо възниква? Сънищата са като една полисензорна халюцинация. Това означава, че докато вие сте най често в REM фазата на съня, тогава се образуват тези съновидения. Има много теории откъде възникват, че са в рамките на ученето, в рамките на комбинирането на определени преживявания. Интересното е, че те като усещане са практически идентични с реалността.
Всеки от нас е сънувал и е казвал след това, че сънят му е бил толкова истински. Има определени зони от мозъка, които не могат да разпознаят дали това е реалност, или не. Някои хора казват, че сънуват цветни сънища, други – че не сънуват цветно. Трети пък казват, че изобщо не сънуват, което не е съвсем така, тъй като ние намираме електрофизиологични маркери на сънуване.
Още не сме свършили, скрол надолу
Фактор, който предизвиква сънищата, може да е доста често отрицателна ситуация, някаква стресова травматична ситуация – така е при пациентите с посттравматично разстройство, които доста често сънуват конкретната ситуация отново и отново И, разбира се, за съжаление под формата на кошмари. Така че съновиденията са нещо доста сложно и нямаме точен отговор откъде точно възникват, но има доста изследвания, които показват много интересни феномени.
Зависи какво търсим от тези приложения. Всяко приложение, направено цветно, с цифрички, мери крачки, мери сърдечна честота и какво ли не – изглежда хубаво. А и дава някаква статистика. Въпросът е на какво се базира тя. Аз не бих казал, че приложенията са безкрайно точни и по-скоро създават един феномен на фиксация върху съня, особено при младите хора, които започват постоянно да гледат колко са спали и започват да сравняват през седмицата как се променят сънят. Това според мен има повече негативен ефект, отколкото информативен, тъй като тези приложения не са валидирани като методи за снемане и интерпретация на това, което се случва по време на съня. Те са сравнявани с класическите изследвания, но са далеч от това, което може да ни покажат по-специализираните медицински методики за изследване на съня.
Абсолютна необходимост. За да съществуваме нормално и качествено, няма нужда винаги да спим по 10 часа. Много често хората си казват: „Аз трябва да си почивам, аз трябва да не правя нищо.“ Ние сме ритмични същества. През нощта трябва покой. През деня ви трябва активност. Колкото е важна дневната активност, толкова е важна и липсата на такава през нощта. Хора, които по цял ден нищо не правят и не са активни, няма как да разчитат на това, че през нощта ще спят достатъчно. И обратното – ако прекалено много си отнемаме от съня, телефоните са ни постоянно в ръцете, особено във вечерните часове, и ставаме сутринта рано, то ние дължим на организма си средно около час, час и нещо сън и то от онзи сън, който ще направи деня ни качествен.
