Покрай новината за Алексей Петров (известен също и като Трактора), сигурно сте пропуснали колосалната изцепка на учителския синдикат „Образование“ към КТ Подкрепа. А не трябва, защото тя е абсурден пример за това каква крайна ретроградност цари в определени срещи в българското образование. Принципно бих пуснал линк към позицията. Но тя е толкова жалка, че не си заслужава трафика и времето. Затова набързо ще адресирам основните проблеми в нея.
Председател на този синдикат от 2011 г. е д-р Юлиан Петров. Той е на годините на баща ми, който, макар също да гони 70-те, все още е прекрасен учител и не споделя тъпотиите, изцвъкани от Петров. Петров е магистър по музика и естетика, а също така и доктор на педагогическите науки. Няма да е лошо да си погледне дипломите отново. И после да се върне и пак да прочете следното заявление, разпространено от подопечния му синдикат: „Вече десетилетия неограничената и обхваната от порока свобода манифестира в българското общество, медии и училище. И взима своите жертви – нашите деца и пораснали ученици.“ Разбира се, плюс думите за „традиционните ценности“ и „християнските добродетели“.
Сред мерките за справяне с този проблем според него и синдиката са:
Сериозно ли? Ама наистина сериозно ли? А да върнем член първи, пеенето на песни в подкрепа на партията и ученическите бригади, за да помагаме на ТКЗС-тата да преизпълнят петилетката?
Да, ние знаем, че не сме идеални и че образованието ни има проблеми. Но идеите, които работят, са точно обратните. Подкрепа и поощряване на добрия пример, всевъзможна комуникация между родител и учител и решаване възможно най-бързо на всеки проблем между родител и образователна институция. А за дисциплината - не знам как Попов и компанията не са се сетили да върнат боя с върбови пръчки. И плетенето на кошници за по-леки провинения.
Хубаво е, че има и бърза реакция от страна на популярни учители като Васил Лозанов, който е и заместник директор на Испанската гимназия. „Много е любопитно как с някакви хора в същата професионална сфера все едно обитаваме две различни времеви линии, които съвсем слабо си кореспондират. В конкретния случай се съмнявам този абсурд да отразява позицията на мнозинството. Всеки колега, който намира подобни предложения за уместни, бих призовал да преосмисли или мнението, или кариерата си“, написа Лозанов.
А аз искрено и от сърце препоръчвам на този синдикат самосиндикално да се закрие. На никого, ама наистина на никого няма да липсва.
Какво се има предвид под „бездействащите погледи на държавните институции, демонстриращи апатия и малодушие към войнстващите родителски напъни за намеса в управлението на българското образование. Отрицателните последствия от този поощряван от МОН, РУО и Общинските институции флирт с родителските активи, е повече от очевиден“?
Енигматичното внушение зад подобна високопарна фраза наистина остава загадка, защото в него има очевидно противоречие – ако институциите действително бездействат и са малодушни пред така наречените „войнстващи напъни“ на родителите, как е възможно те да поощряват активно същите, и дори, както се твърди във втората част на изречението, да флиртуват с тях? Логически, едно от двете твърдения е невярно, което показва, че или синдикатът се опитва да създаде впечатление, което просто да звучи стряскащо, но де факто да не носи никакъв реален смисъл, или сам осъзнава, че зад подобни заявления не стои обективна истина.
В същото време едно от основните искания е родителите да сключват своеобразен договор с училището за дисциплината на своите деца, като така сами предлагат да се използва потенциалът на комуникацията и партньорството в училище, но в същото време, ако се приеме, че целта е училището да е коректив на възпитанието на децата по отношение на семейството, на семейството и родителите се отнема възможността от своя страна да бъдат коректив на училището при възникнал проблем, защото в т.5 от исканията императивно се настоява: „Да се спре с политическата и административна подкрепа на всички български институции към всеки родител, написал жалба срещу образователна институция“. Коя политическа партия и административна единица собствено стои зад подкрепата на демократичното право на родителите и всички български граждани да подават жалби и сигнали остава неясно.
В рязък обрат в последната шеста точка от манифеста на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ обаче се оказва, че всички страни, включително и самите родители, са „срещу“ учениците, като своеобразна жертва на агресивните от тях, тъй като се призовава за инициирането на „обществен дебат, в който да се потърси консенсус по повод възпитанието на децата в посока нулева толерантност към ученици, които налагат агресия към съученици, учители, родители и обществени институции.“
Накратко, изречението може да се преведе като „децата са виновни, а родителите им ще плащат за това, без възражения“.
По-интересни са два въпроса, които възникват вследствие на така изразената позиция на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“:
1. Къде в обществените функции на синдиката като форма на сдружаване и защита на трудово-правните отношения на работещите в системата на образованието се вписва така дълбоко вкорененото през последните години влияние и дори директно вмешателство във формирането на образователни политики в България? Според целите, които синдикат „Образование“ си поставя видно от собствената им уеб страница:
2. Ако приемем, че проблемите с тормоза и насилието в българското училище попадат под една от гореизброените хипотези, как искането за глоби, наказания и оценки за дисциплина, както и забрана на комуникацията, освен по служебен път, между учител и родител се вписват в първата и най-важна заявка за функциите на синдиката, а именно:
Изглежда, че двата големи синдиката в образованието – СБУ и КТ „Подкрепа“ разбират демократизирането, хуманизирането и деидеологизирането чрез различни, но сходни инструменти – първият в спиране на военната агресия с военно обучение, а вторият – в изкореняване на тормоза и агресията в училище – чрез наказания, административна агресия и тормоз. Все инструменти на отдавна отминал режим.
Наистина ли някой вярва, че ще има ползва от оценяване на дисциплината? Има ли го някъде в модерния свят този елемент от социалистическия морал?
Оценката на дисциплината е напълно архаичен инструмент във формата, в която синдикатите настояват за нея от години. Оценките в образователната система по правило се поставят само и единствено за академичните постижения на учениците и дори в този случай не може да се злоупотребява с тях просто защото ученикът има поведение, което не отговаря на изискванията на училището. Тоест, не може да се постави ниска оценка на знанията на ученик, защото той не спазва дисциплината в клас. Отдавна отпадна дори и така наречената единица за подсказване, тъкмо защото тя не може да се постави в една система за оценяване на предметното знание и умения наравно с останалите оценки.
Практиката в успешните образователни системи изрично акцентира върху необходимостта от позитивен подход, поставяне на ясни правила и граници за учениците и развиване с помощта на училището, учителите, родителите, общността на подходящи социално-емоционални умения, умения за самоконтрол и личностни взаимоотношения, които да помагат на децата да спазват тези правила и граници, без да ги нарушават или поне не драстично.
По отношение на случаите, в които това въпреки всичко се случва, се използват различни методи като допълнително оставане в училище след края на часовете, допълнителни задачи, включително и неучебни, писмо до родителите, отнемане на привилегии, консултиране и допълнителна подкрепа, включително чрез форми на училищна медиация, отстраняване от клас или група и в много крайни случаи – отстраняване от клас за определен (ограничен) брой от дни или изключване, което е абсолютно крайна мярка. Всички те обаче се случват при изрично определени и предварително известни правила, в постоянна комуникация с родителите от страна на учителите и при необходимост с други специалисти, директор, борд на училището и прочее. Разграничават се ясни и последователни стъпки, които следва да бъдат изминати мотивирано при налагане на следваща степен на наказанието, като дори при най-крайната мярка – изключване, се обсъжда продължаването на образованието на детето и неговото бъдеще и подкрепа.
Ако в някои системи, макар и рядко, може да се открият остатъци от оценка по дисциплина, то те съдържат и позитивна оценка, тоест ученикът може да получава и точки за позитивно поведение и да получи шанс да се „поправи“ чрез определени дейности и добри постъпки, като така отново се мотивира желано поведение.
Част от проблемите, които остават все така нерешени в рамките на българската система, е, че все още много рядко се използва позитивното въвеждане на правила и граници на поведение както на ниво класна стая, така и на ниво училище. Така много често, учениците всъщност не са наясно какво е желаното поведение, какви са неговите граници, кой е правилният начин да се адресира тяхна нужда. Много училища пък имат изключително строги и уронващи достойнството правила като забрана за посещение на тоалетна през учебния час или пък правила, които ту се спазват, ту не, а понякога дори санкционирането на едни ученици е по-строго, а за други такова няма. Това създава чувство за несправедливост у децата и води реално до повече бунт и нарушаване на правилата, отколкото спомага за тяхното спазване, тъй като децата смятат, че каквото и да направят, ще бъдат неминуемо санкционирани или пък обратното – ще им се размине.
При ясна система на правила и последствия (не наказания!) всяко дете се чувства сигурно в това, че както то спазва правилата на училището, така и училището пази него от потенциални чужди нарушения.
В същото време обаче развиването на социално-емоционални умения е твърде слабо позната област от развитието на децата, а би следвало тя да е неразделна част от тяхното формиране като личности и израстване, наравно с четенето и писането. Нормално е за малките деца поради особености на темперамента и характера си и когнитивното си развитие според възрастта им невинаги да знаят как правилно да изразят чувствата си или да покажат, че нещо не е наред с тях или обкръжението им, включително да покажат, че са тормозени например. Тук ролята се поделя между семейството и училището и затова е толкова важно да се избегнат всякакви опити за поставяне на барикада и окопна война между двете страни, които трябва да звучат в един тон, за да получава детето правилни послания кое е редно и кое не. В по-горните класове ролята на родителя намалява обратнопропорционално на възрастта на детето, но в същото време развитието на младежите е много комплексно и необходимостта с тях открито да се обсъжда и говори за правила, граници и последствия е още по-голяма.
Съвсем отделен от тази базисна необходимост е въпросът с тормоза и насилието в училище. Това са две сфери, в които училището може и трябва да действа превантивно, но в същото време, да получава нужната подкрепа и от външни участници, когато става дума за сериозни и тежки случаи. За съжаление, много често и двете явления се съпътстват от проблеми в семейството и личния живот на детето, включително като жертва на някакво насилие, и тогава не може да се очаква училището само да се справи с възникналите проблеми, които често се трупат като снежна топка, която не може да бъде удържана. Тук българското училище се оказва обикновено с много малък и бързо изчерпващ се ресурс от вътрешна и външна подкрепа – от една страна, психолозите и педагогическите съветници са малко и с ограничена възможност да работят по случаи, както индивидуално, така и групово (и с родителите), от друга – механизмите за взаимодействие със семейството са изцяло доброволни и не позволяват да се изиска дългосрочен ангажимент, включващ работа и със социалната система и системата на закрила. Така често училището се оказва самотен войн, изчерпал всичките си възможни ходове до последния – преместване в друг клас или училище, което неминуемо води до преместване на проблема от болната глава на здравата.
Една възможна форма на справяне с по-тежките и сериозни случаи на тормоз и насилие е външна за училището институция, която да консултира семейството и детето, да осигурява подходящи специалисти извън училищния екип и среда и да следи за постигането на определени цели в поведението, включително що се отнася до повишаване на родителския капацитет, ако е необходимо. В същото време това може да е и подходящо място за училищна медиация, когато вследствие на тормоз и/или насилие са възникнали сериозни конфликти между училището и семейството, засегнатите деца и техните родители или учител и ученик. Така в своего рода арбитър се превръща външна на училището страна, което позволява да се запази нормалният климат за останалите ученици и учители и да не се стига до вътрешни конфликти.
Не е ли по-важно всъщност да има постоянна и интензивна комуникация между родител и учител, вместо да се иска забраната ѝ?
Да, разбира се. Всъщност освен отваряне на училището за партньорство с родителите и общността и открито обсъждане на проблемите и предизвикателствата, което е точно обратното на формализирания и едностранчив подход, който се предлага от синдиката, е възможно да се направят множество подобрения в условията на работа на учителите (основна работа на синдикатите), която да им помогне за справяне с дисциплината, поставянето и спазването на граници, както и в работата с ученици, които изискват повече от обичайното внимание.
Самият синдикат „Образование“ е предлагал неведнъж осигуряването на финансиране за назначаване на помощник на учителя, както и различни ресурсни специалисти, които да подпомогнат работата с деца със специални потребности. Намаляването на броя на деца в клас, намаляването на огромната административна тежест и бумащина, даването на реална свобода на преподаването чрез рамкови програми, реална иновативност на училищата, подкрепа от страна на РУО към подобряване на преподаването, вместо единствено объркващи и санкциониращи и/или напълно формални оценки и проверки, подготовката на учителите за работа в интеркултурна среда, с деца със специални потребности, за превенция на тормоза и насилието чрез повече разбиране на какво реално се дължат те и как да ги разпознаваме и адресираме, социално-емоционални умения, справяне с предизвикателно поведение, работа с родители и прочее.
Подкрепата от медиатори, както и интервизията и супервизията на преподавателите с цел превенция на професионалното прегаряне също са част от нещата, които могат да помогнат на позитивния климат в училище, а оттам и на по-добрата комуникация и намаляването на тормоза и насилието. Понякога банални неща като осигуряване на пространства за почивка и хранене, премахване на мъчителния двусменен режим, балансиране на натоварването в часовете през деня и осигуряване на достатъчно пространство в класните стаи, за да не си пречат физически децата, създаване на възможности за занимания със спорт и изкуство внасят голямо подобрение по отношение на намаляване на агресивното поведение и конфликтите.
Преди всичко обаче е крайно време училището и родителите да се чувстват като участници в един и същи процес, от една и съща страна на уравнението. Това ще елиминира и всички порочни практики, свързани с нарушаване на границите между родителите и учителите/училището, за които говори синдикатът. Да, не може да се очаква учителят да е на разположение 24/7 на живо и по телефона за родители, както и да решава проблеми извън своята компетенция, но и ограничаването до формално общуване би имало също толкова лош ефект. Има среден път и той е в изясняване на ролите на всички страни и осигуряване на пространство и споделени правила както за комуникация, така и за решаване на конфликти, когато такива има. Но също и за празнуване на победите, насърчаване на позитивния опит, създаване на общност.
За всички, израснали с дисциплиниращите практики на тоталитаризма, е ясно, че не те са тези, които носят престиж на образователните институции или издигат обществената роля и печелят уважението на учителската професия, и със сигурност не са инструмент за намаляване на агресията и насилието в училище (още по-малко в обществото, доколкото процесът на въздействие е обратен). Да се изискват формални наказания и глоби е все едно да се опитваш да потушиш огън с ръжен – само го разпалва още повече. Трансформацията в българските училища по отношение на дисциплината, тормоза и насилието ще започне тогава, когато училището си върне ролята на място за развитие, израстване и приемане, а не на институция за корекция на поведението или изтърпяване на наказания.
Тотална забрана на смартфоните и таблетите в час – за това настоява ЮНЕСКО – oрганизацията на ООН за образование, наука и култура. Причината – телефоните и таблетите разсейват децата, пречат им да учат и ги правят леснодостъпни за кибертормоз.
Според ЮНЕСКО прекалената употреба на смартфони е свързана с по-ниски резултати в образователния процес и има негативен ефект върху психическата устойчивост на децата.
Тези изводи са записани в годишния доклад Global Education Monitor. В него се твърди, че забрана на смартфоните ще изпрати ясно послание, че цифровите технологии, включително изкуственият интелект, винаги трябва да бъдат подчинени на „човекоцентрираната визия“ на образованието и никога да не изместват взаимодействието лице в лице с учителите. „Не всяка промяна представлява прогрес. Това, че нещо може да бъде направено, не означава, че трябва да бъде направено“, пише в доклада на ЮНЕСКО.
„На тези, които настояват за все по-голяма индивидуализация, може би им убягва смисъла на образованието. Дигиталната революция крие неизмерим потенциал, но както бяха изказани предупреждения че трябва да бъде регулирана, така трябва и да се обърне подобно внимание на начина, по който се използва в образованието“, заяви генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азулай. „Дигиталната помощ трябва да се използва за подобряване на учебния опит и за благосъстоянието на учениците и учителите, а не в техен ущърб. Поддържайте нуждите на ученика на първо място и подкрепяйте учителите. Онлайн връзките не са заместител на човешкото взаимодействие“, добавя Азулай.
В доклада на ЮНЕСКО се казва, че страните трябва да имат ясни цели и принципи, за да гарантират, че цифровите технологии в образованието са полезни и не причиняват вреда както на здравето на отделните ученици, така и на демокрацията и правата на човека – например разпалване на онлайн омраза. Докладът цитира широкомащабни международни данни, които показват „отрицателна връзка“ между прекомерното използване на цифрови технологии и представянето на учениците.
За пример се дава Китай, където има поставени граници за използването на цифрови устройства. Тяхната употреба като инструменти за преподаване е ограничена до 30% от цялото учебно време. Освен това учениците имат задължителни почивки от екраните.
ЮНЕСКО анализира 200 образователни системи по света и изчислява, че всяка шеста страна ограничава смартфоните в училище по един или друг начин. Франция има такава политика още от 2018 г. Нидерландия ще въведе ограничения догодина, като решението беше обявено в началото на месеца. „Учениците трябва да могат да се концентрират и трябва да им се даде възможност да учат добре. Научните изследвания показват, че мобилните телефони са смущение. Трябва да защитим учениците“, заяви нидерландският министър на образованието Робърт Дайкхрааф.
Дарина Рангелова е редовен гост в Майко Мила. Текстовете ѝ покриват всякакви сегменти от живота, което е съвсем нормално, защото има три деца. Сред текстовете ѝ са хитове като „Аз не кърмя и не ме е срам от това“ и „С първото дете допуснах всички възможни грешки. Третото е друга бира!“, както и „Какво е да си бременна в Канада? Ами, нищо особено!“, „Едно българче в една обикновена канадска гимназия“ и „Първокласник в Канада“. Сега на дневен ред е да научим какво е да си първокласник в Испания. Вамос! Амунт! (което е като „вамос“, ама на местния валенсиански).
За добро или лошо съм имала първокласник в България, първокласник в Канада и сега първокласник в Испания. Няма да минем без сравнения, напълно субективни, разбира се. Само уточнявам, че става дума за моите наблюдения за конкретно училище в средно голям град в област Валенсия и със сигурност има разлики в сравнение с други области и градове.
Тина започна предучилищна на четири години в Канада, на пет завърши предучилищна в Испания и сега на шест години е в първи клас. От опита ми досега, намирам испанската система за нещо средно между българската и канадската. Най-важното е, че и в Канада, и в Испания се тръгва в първи клас на шест години.
Учебната година започва в началото на септември и свършва в края на юни. Часовете започват в девет сутринта и свършват в 14:00 с изключение на септември и юни, когато приключват в 13:00. Предполагам, защото е много горещо, макар да не намирам логика в това - и в един, и в два следобед все си е мега жега. Който желае, може да запише детето си на занималня до 17:00 часа, като има няколко варианта, макар че ми отне време да ги проумея.
Занималнята всъщност е просто забавачка. Не пишат домашни, само търчат насам-натам и крещят или гледат филми. Това е по описание на големия ми син (беше 6 клас тогава), който прекара седмица на занималня и каза, че нищо не правят и не издържа на шума, но пък храната била много вкусна и разнообразна. Съответно поиска да ходи само за обяд. Няма лавка в училището и няма никакъв шанс децата да излязат от двора и да си купят нещо. Нямат и нужда от телефони до към 6 клас.
Забравих да кажа, че основните училища са до 6 клас и са напълно отделени от предучилищната и от гимназиите. „Гимназия“ може би не е точният термин, но от 7 клас са в училище за „големи“. За справка в Канада (да, да, Онтарио) отиват в гимназия в 9 клас. Занималнята е безплатна, плаща се само храната, в нашия случай 2,50 евро, а за социално слаби има отстъпки.
Тина издържа два месеца, като се оплакваха, че била нервна следобед и не слушала възпитателите (не знам какви са, но не са учителите). Самата тя се оплакваше от главоболие от шума и я спрях от занималнята. Тя също се оплака няколко пъти, че учител е бил груб с нея и много викали. Учителите не се държат лошо, но викат и се карат. И явно това си е съвсем нормално, защото и Тони потвърди. В това отношение ми напомня на българската образователна система. Не знам колко по-шумно е в училище в Испания, но в Канада и двамата не са имали подобни оплаквания.
Часовете са по 45 минути на блокове от по три. Това, което ме учудва, е, че няма малки междучасия, а само едно голямо от 11:15 до 11:45. Така е записано в програмата. Как точно се случва обаче не знам, защото времето тук не им е силна страна. Слагам ѝ храна да хапне във въпросното голямо междучасие, но невинаги има достатъчно време. И понеже става въпрос за време - уж училището е до 14:00 часа, но често вратите се отварят по-рано. И съответно като отида в 14:00, Тина е последната взета. Та леко плаващо е това понятие.
Стаята на първокласниците е с маси по групи с по няколко столчета, черна и бяла дъска, голям екран и разни материали по стените и шкафовете. Доста приветливо изглежда, макар да е далеч от канадската огромна стая с пуфове и играчки. Дворът е голям, целият в гол бетон, освен две-три палми. Има едно ъгълче, в което по-големите ученици отглеждат зеленчуци (или каквото там може да вирее в този климат).
Родителските срещи са пълна загуба на време. Обикновено се обсъжда подготовката за поредния карнавал. Може да е оксиморон, но испанците вземат много насериозно карнавалите. За всеки карнавал и за дискусията около него може да се напише в платформата за връзка с родителите. Чужденците ги наричаме red days, защото са оцветени в червено на календара и нищо не работи тогава.
Платформата е много удобна. В нея качват оценките, програмата, а също така може да пратиш съобщение на съответния учител. В нея са обявени и дните, и часовете за срещи с родители. Можеш да си запишеш час, ако искаш, за индивидуална родителска среща. И вече ще игнорирам общите.
Учебниците се купуват, като се дава ваучер за всички първокласници, който горе-долу покрива половината от стойността им. Купуват се още разни моливи и материали по списък от училището. Всичко това си стои в училището. Като домашно има понякога някой хвърчащ лист за смятане или да пишат букви и думи. В Испания започват директно да учат да пишат ръкописно, за разлика от Канада, където пишат печатно. Дали по тази причина, или заради друга, Тина в момента смята, че главните букви са английски, а малките - испански.
Отсъствията... Ах, отсъствията. Тук е раят на земята за отсъствията. Миналата година Тина беше предучилищна, а Тони 6 клас, а аз едва преди месец разбрах, че през платформата мога да извинявам отсъствия. Не знам при колко неизвинени отсъствия им светва червената лампа, но миналата година, когато децата са отсъствали (с температура, но без да сме ходили на лекар), нито съм ги уведомявала, нито някой не ме е питал защо са отсъствали и да ми искат бележка.
Даже се чудех дали изобщо ги интересува дали ходят на училище, защото не са обелили нито дума по повода. Отсъствията се нанасят в платформата и аз просто пиша, че детето е болно и те ги извиняват. А ако знам предварително, че ще отсъства еди кога си, също пращам съобщение с причината. Никаква бележка от доктор не трябва, пу-пу-пу. При продължително отсъствие предполагам, че редът е друг, но не вярвам да е особено затормозяващ.
Като програма и материал ми напомня канадската система. До 6 клас и в Канада, и тук е супер лесно - хич не си дават зор. Това не го намирам за особено добре, защото пък в гимназията става изведнъж трудно. В България си е трудно от самото начало.
Но сега за първи клас. Предметите са: математика, испански (кастилски и валенсиански), околна среда и социални науки (мой превод), музика и танци, физическо, английски, проекти, визуални и пластични изкуства и нещо, наречено Atencion Educativa, което си представям, че са някакви занимания за концентрация.
Учебната година е от три семестъра и в края на всеки се прави оценяване. Оценките са: високо, средно и ниско ниво. Пише по едно изречение какъв е бил материалът и с няколко изречения как се справя детето и една от горните оценки. Аз много се смях на оценяването за първия семестър. Скоро свършва вторият и с нетърпение чакам новото. Смятам, че или нещо не са добре, или яко им е сбъркана системата на оценяване, или си пишат каквото им падне. С най-добри чувства го казвам, все ми е едно как ще оценят Тина в първи клас.
За да стане ясно какво имам предвид - по английски е оценена на средно ниво. Учителят е написал, че говори отлично, но има нужда от подобрение в четенето и писането. Е, много ясно, та тя е на шест години. В същото време е на средно ниво и по кастилски, и по валенсиански. Макар вече да говори кастилски и да пише някакви думи, абсолютно съм сигурна, че не различава двата езика и дори си няма идея, че изучава валенсиански.
Днес я помолих да ми каже цветовете на валенсиански, защото в оценяването пише, че ги знае, а тя нямаше никаква идея какво ѝ говоря. Но явно учителите по валенсиански са доста толерантни в оценяването. По всичко останало, включително рисуването, също е на средно ниво. Единствено по математика е оценена с високо ниво.
И накрая - нещо, което ме изненада приятно. Всеки ден в часовете за водене и взeмане на децата има полиция, която затваря улицата пред входа, за да не минават коли и за да не паркират нахални родители. Виждала съм някои да шмекеруват и да се опитват да спорят, но полицията бързо се оправя с тях.
Този текст е създаден с подкрепата на Ozone.bg.
15 септември неумолимо приближава и всяка майка започва да усеща зараждащо се в дълбините на стомаха ѝ тревожно чувство, че тя самата тръгва отново на училище. Чувството често е придружено от пророчески сънища, в които камиони с тетрадки преследват майката по стръмни баири и крещят "ПОДВЪРЖИ МЕ, ЖЕНО!!!". Mорета от химикалки и моливи с гумичка заплашват да я удавят, а най-тежки са кошмарите, че детето минава на онлайн обучение за шест години.
В Майко Мила също изпитваме тези вълнения. Те са особено характерни, когато децата са в началните класове, и отминават с порастването им. Но сега тук сме се събрали да си обсъждаме тревогите и кошмарите, а не светлите бъднини, когато децата си замятат перчема, обуват си нещо, изровено от бърлогата, и се оправят сами в живота. Затова се обръщаме към всички вас, скъпи тревожни същества, обхванати от съмнения дали ще купите всичко необходимо на детето за училище и няма ли СЛУЧАЙНО да пропуснете нещо изключително важно, без което то няма да изкара и един ден там (например бързовар).
Направихме списък с 10-те задължителни артикула, които ще ви трябват за училище, така че да спечелите приза НАЙ-СЪВЕСТНА И НАПЪЛНО ПОДГОТВЕНА МАЙКА НА УЧЕНИК ОТ НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ (накратко НСНПМУНЕО). Традиционно ви предлагаме да постъпите умно, като си набавите необходимото оборудване от Ozone.bg. Първо, защото там има всичко, и то с 10% отстъпка при поръчката с код MAIKOMILA, и второ – защото там има всичко, и то с 10% отстъпка при поръчката с код MAIKOMILA. А, и защото може да си поръчате това всичко, докато още лежите на плажа и блеете по щъркелите или по каквото там блеете.
И така, ЗАПОЧВАМЕ!
Ученикът се разпознава отдалече по родителя, който върви угнетено до него и влачи огромна бохча с учебници и тетрадки. Българските ученици специално се учат от малки, че животът не е за да им е леко на гърбината, а напротив – да влачат със сетни сили и така някой ден, ако от тях не е станало нищо свястно, поне да са готови да се явят в телевизионно състезание и да дърпат автобус със зъби. Затова оборудвайте детето с удобна раница още от първи клас, а към пети направо му купете куфар, за да не се мъчи.
Ще забележите сами, че едно от най-важните пособия в училище е НЕСЕСЕРЪТ. Често той изчезва от раницата на детето още на 16 септември, защото то го е извадило в двора да покаже на Мишо от съседния чин специалната гумичка и после несесерът се е изпарил във въздуха. И така вие трябва на 17 септември да купите нов несесер. Най-добре е още на първото пазаруване да купите около два тона несесери и детето да си има до трети клас.
Вие сигурно си спомняте грозните тетрадки от едно време, които караха човек да трепери от отвращение, докато ги гледа. Но светът междувременно се е развил и ни е дал тетрадки с невероятни дизайни – от куче с очила през черепи, автомобили и етюди от "Замръзналото кралство" (ако не знаете какво е "Замръзналото кралство", отивайте в ъгъла да се срамувате!). Гледайте покрай истериите за външния вид на скъпоценната тетрадка да обърнете внимание и на нейното съдържимо, а именно – тесни и широки редове, квадратчета и прочие. Това, колкото и да е невероятно за децата, е по-важно.
Вие хубаво ще купите тетрадка с котка, която лети с парашут, но вероятно ще трябва и да я подвържете, че и етикет да залепите. Светът се е развил и в това отношение и етикетите вече се лепят от самосебе си, без да ги ближете като камила. Подвързиите също се разнообразни – прозрачни, цветни, а имат и размери – бъдете нащрек, когато поръчвате, да не се окажете с две торби ненужни подвързии.
Тук пред клетата майката се открива цяла вселена от възможности да сбърка. Първо – химикалките трябва да са с определен цвят както отвън, така и като мастило. Често се случва тя да сглупи и да купи черна химикалка със син писец, а да е трябвало розова с червен. Второ – самите химикалки отгоре може да имат глава на Мики Маус, лале, куче или миниатюрен глобус – всичко зависи от международния тренд на химикалките. Но нещата не приключват дотук! Започват се маркери, моливи (меки, твърди, средни), автоматични, с капаче, с гумичка, без гумичка, а също и КОМПЛЕКТИ. Въобще, не е лесно да избереш пишещо средство, така че – отделете си един час за това.
Детето отива на училище, за да се учи и сполучи, но също и за да се разцепи от ядене на ЗДРАВОСЛОВНА ХРАНА. Както сами знаете – или ще разберете – храната от училищния стол често не се изяжда изцяло, защото или първото не се харесва, или второто, или и двете. Затова вие, като НСНПМУНЕО (вж по-горе), започвате да мажете едни ръжени хлябове с топено сирене, да редите гроздови зрънца в малки кутийки, да режете ябълки и да сипвате сиропи от бъз в стоманени бутилки. Медитирайте върху това отсега, защото няма как да избягате от мазането и рязането цяла година.
Така наречените ТВОРЧЕСКИ аксесоари са неизменна част от живота на детето и на клетата му майка още от постъпването в ясла, когато то започва да се учи как се апликира круша, чааак докъм пети клас, когато се правят проекти по Човек и природа от шишарки, жълъди и копринени нишки. Това са си доста килограми пластилин и купища блокчета, така че, приемете го, както човек приема и други житейски тегоби. Освен това детето ще си губи пластилина през ден и подобно на несесерите, е добре да си купите два кубика още наесен и да си имате до края на учебната година.
Децата обичат да имат портмонета, за да съхраняват вътре съкровища – от камъни до буболечки и монети по два лева. Така ли иначе в ученическата бохча вече има тетрадки, учебници, несесери, бутилка с вода, бутилка със сироп, кутия с безглутенови мъфини – слагайте и едно портомоне и го пускайте да се оправя самичко по широкия свят.
Какво училище ще е, ако детето не мъкне шест острилки, два транспортира, цяла торба с линийки и шест-седем ножици. Гледайте да не забравите тези важни аксесоари и не му казвайте всяка седмица "АБЕ, ЩЕ ТИ КУПЯ, БЕ, ОСТАВИ МЕ НА МИРА!", защото детето ще вземе да стане аутсайдер в един колектив, пълен с острилки и пергели, а никой не иска това.
Това, както се сещате, не е за децата. ИЛИ ПОНЕ СЕ НАДЯВАМЕ. Не пращайте детето на училище с комплект за коктейли, освен ако това не е някакъв специален проект по Човек и общество. Този комплект си е за вас, за да можете, след като станете в 7, намажете сандвич с био пастет от високопланинска кокошка, нарежете банан, натоварите бохчата на гръб и заведете детето на училище, за да се учи и да стане и от него човек, вие да се приберете И ДА СИ НАПРАВИТЕ ЕДНО ПИТИЕ.
Да, знаем, че е 8 сутринта, ще си го направите от сезонни плодове или просто от чешмяна вода. Или най-добре да изчакате ранния следобед и да си го направите тоя коктейл като хората. Защото и вие сте човек, скъпа, изтерзана майко, подвързала шестнайсет привидно еднакви, но всъщност – различни учебни тетрадки. Цяла година ще ставате в 7 и ще мажете сандвичи, така че коктейлът е най-малкото, което заслужавате.
Наздраве и успех (правим знака на Катнис от „Игри на глада“, в случая „Игри на подвързването на тетрадки“).
Този текст е създаден с подкрепата на Ozone.bg. Не забравяйте да ползвате специалния промокод MAIKOMILA при пазаруване на ученически пособия от Ozone.bg. Кодът ви дава 10% намаление на продуктите от лендинг страницата и важи до 31.10.2022 г.
Колкото и да не ни се иска, лятото е към края си (млъкни сърце!) и заминаващите на юг щъркели почват да ни напомнят, че може би и ние трябва да заминем някъде и да гледаме да не се върнем.
Но тъй като тези възможности са изчерпани за повечето от нас, отново ще погледнем живота в очите, а той ще ни накара да си гледаме работата. Една част от нея е да сме родители – някои от нас на първокласници, други – на осмокласници.
На първите – успех, дано всичко да е наред и животът на детето ви в българската образователната система потръгне добре! На вторите – минахте кандидатстването след 7. клас и сте още живи и (горе-долу) с всичкия си – честито!
Може би за повдигане на бойния дух на точно тези две особени родителски категории - на първокласник и на тийн в ново училище, а и по някакви други заслуги и причини, които не са изрично упоменати, държавата дава еднократна помощ за всяко – повтаряме – ЗА ВСЯКО дете, записано в първи и в осми клас в общинско или държавно училище. (Не важи за децата, записани в частни училища.)
Сумата за тази учебна година е 300 лв., които се дават на два транша по 150 лв. във всеки учебен срок.
Няма подоходен признак и не е необходимо семейството да е социално слабо, за да се възползва от тези 300 лв. Трябва да се подаде заявление-декларация, като към нея се прибавя удостоверение от училището, че детето е записано в съответното учебно заведение и копие от удостоверение за назначаване на настойник или попечител, ако вие не сте родител, а сте настойник/попечител.
Въпросната декларация можете да получите в дирекция „Социално подпомагане“ във вашия район или да изтеглите от тази страница.
Можете да подадете заявлението лично в дирекция „Социално подпомагане“ към общината ви по настоящ адрес, като освен заявление и удостоверение, че детето е записано, ще трябва да представите и лична карта за сведение. Може да изпратите документите по пощата. Бихте могли да ги подадете и онлайн с ПИК от НОИ или с квалифициран електронен подпис.
Заявлението се подава след записване на детето в първи/осми клас, но не по-късно от 15 октомври. Изключение се прави за случаите, когато поради здравословни причини, установени с протокол на лекарска консултативна комисия, детето не може да започне училище, но не повече от 6 месеца от започване на учебната година.
Както вече казахме, ще я получите на два транша. Първата половина се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането ѝ, а втората – в началото на втория учебен срок, но само ако детето продължава да посещава училище.
Отпуснатата еднократна помощ подлежи на връщане, ако детето не постъпи в училище. Средствата се възстановяват, в случай че ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок или ако в рамките на един месец е отсъствал повече от 5 учебни часа без уважителни причини.
Вижте пълната информация тук.
След публикуването на текста възникнаха въпроси от читатели дали тази помощ може да бъде получена и за деца, записани в частни училища. След допълнителен разговор с Агенцията за социално подпомагане става ясно, че действително на тази еднократна помощ имат право всички деца в държавни и общински училища, но не и децата в частни училища. Ще изпратим официално запитване до институциите, за да получим обяснение защо това е така и по този начин да можем да отговорим и на вашите въпроси.
Вчера излезе дългоочакваното оценяване по НВО след 7 клас по БЕЛ и математика. За много родители и деца това е дългоочакван и ключов момент. Хиляди левове са похарчени за частни уроци, много нерви са похабени в дистанционно обучение, в решаване на задачи и писане на есета, в изчисляване на шансове и какво ли още не.
Матурата се превръща в повратен момент за много животи, а за някои – и в препъникамък по независещи от тях причини. Например за Дани – дете, което след двугодишна (почти само) онлайн подготовка за лелеяната матура, влиза в болница ден преди изпита по математика. Няма как да не влезе, защото състоянието му е спешно.
Това го лишава от възможност да се яви на изпита, с което отлитат и мечтите му да учи в природо-математическата гимназия в града. „Честно ли е?“, ни попита сестрата на Дани в имейл и ние не можем да ѝ отговорим друго освен „Не, не е честно“.
Това е само една от недомислиците в образователната ни система – едно дете да няма шанс да се яви на изпит на друга дата, защото нещо го е възпрепятствало да се яви на първата.
Днес обаче ще ви запознаем и с нещо друго, върху което много родители, сигурни сме, си мислят – така нареченото профилиране след 7. клас. Има ли го, как изглежда реално, какво учат децата в училищата, които са избрали и най-важното – щастливи ли са?
Надежда Цекулова е тук с текст по темата, в който задава всички тези въпроси, а ние, като в оня хубав виц, си казваме „оти ручахме жабетата“ и се надяваме да доживеем времена, в които това оценяване ще има истински смисъл за децата.
Добър ден.
Аз съм Надежда и съм майка на дете, което ще има бал под 300 (от 500) за кандидатстването след седми клас.
През последните години детето преживя много. За част от преживяното съм виновна аз, с родителските си можения и неможения. По-голямата част обаче дължим на държавата, в която децата са обекти и украса, а не субекти и личности. Но сега няма да ви занимавам с процеса, а с резултата.
Случило се е каквото се е случило, детето е изкарало резултат, който ще му даде бал за кандидатстване под 300. Добре, това е.
Детето говори английски свободно. Занимавало се е с основи на програмирането, има интереси и умения в тази посока, а преди да му се случат три години дистанционно обучение, имаше интереси и в природните науки и е запазило някакво естествено любопитство към тях. Но няма никаква идея какво иска да учи.
След дълги разговори, чуденки и взиране в себе си детето казва, че ще се спрем на някоя от множеството паралелки с профил, носещ звучното име „Софтуерни и хардуерни науки“ в някое от по-достъпните училища. Защото водещите са недостъпни за него.
После обособяваме тези от тях, до които се пътува до 60 минути от мястото, където живеем ние. После лудата майка прави справка в кои от тях минималният бал за прием през миналата година приблизително съответства на този на детето. После започва да преглежда сайтовете на училищата и да чете учебните им планове.
И ето тук, чак на този етап, майката (с нерви като корабни въжета) си изпуска нервите и започва да псува безогледно. За една част от училищата този профил е съвсем нов и няма как да видите какви са учебните планове, които ще ги изпълнят със съдържание (качеството на съдържанието е друг аспект, който не коментираме). За друга част учебни планове се намират само за осми или само за осми и девети клас, тъй като въпросният профил се преподава в училището от две години примерно.
В част от тях през първата година децата ще изучават интензивно английски (18 часа седмично, лошо няма), и ще имат един час информатика или ИТ например. Един. В девети клас – същото, но с по-малко английски и повече общообразователни предмети (пак лошо няма).
Как се продължава нататък не е ясно, защото това е ново, нали, а и на какви се правят родители и ученици, че да имат претенциЙ да направят информиран избор?!
Четейки учебните планове (там, където те са публикувани или изобщо съществуват), научавате, че всъщност поне до 10. клас реално няма профилиране, ОСВЕН според изучавания по-интензивно език, или в гимназиите, които са си били профилирани и преди прословутата реформа от 2016/2017 г.
Разликата е, че принудителното ранно профилиране създава своеобразни образователни гета, разпределяйки децата не толкова по интереси, колкото по успех. Това личи ясно, като погледнете таблицата с минимални и максимални балове за влизане в гимназиите.
Този проблем не е всеобщ, той засяга около половината от децата, тъй като е в голяма степен софийски, в по-малка степен на другите големи градове и в никаква степен на малките населени места.
В малките населени места просто избор няма, няма бясна конкуренция и ходене на уроци по математика от 4-годишни, защото децата учат каквото има в местното училище, а не каквото са си мечтали. И пак няма профилиране по интереси.
Та, искам да ви кажа, че целият цирк, който образува бели коси, убива милиарди нервни клетки и струва камиони с пари, е абсолютна пунта-мара.
Изтезаваме себе си и децата си абсолютно безсмислено. И ако си мислите, че на тези с по 100 точки им е лесно, за десерт ще ви почерпя с изследване, според което децата в най-елитните училища са най-нещастни.
Всички сме прецакани. И от нас зависи това да спре и да започне да се гради нещо смислено и най-вече – човешко.
Две години онлайн обучение ни дадоха много нови възможности. Например да проверим докъде ни стигат знанията по математика за 5 клас; да организираме домашен офис плюс занималня за деца на различна възраст - всичкото под един покрив; да сметнем как двама работещи родители и две деца в ученическа възраст могат да работят и учат едновременно на две до три устройства…
В замяна на тези великолепни нови знания и умения отиде известно количество нерви, но каквото - такова.
Сега децата отново се върнаха в класните стаи и животът горе-долу тръгна в познатия коловоз. С това завръщане към “старото нормално” се завърнаха и някои полезни и смислени инициативи.
Една от тях е лятната академия на “Заедно в час”. След прекъсване от две години безплатното лятно училище за деца от 1 до 12 клас се завръща.
Започва на 19 юли и приключва на 5 август, като в него могат да се включат всички ученици, стига родителите им да ги запишат и, разбира се, да има места. И понеже местата са ограничени, ви съветваме да се организирате със записването възможно най-скоро.
Трябва да попълните формуляра на “Заедно в час” до 15 юни, в който да отбележите всички важни неща: в кое училище искате да посещава академията детето ви, на каква възраст и в кой клас е, на кои предмети искате да се наблегне по време на обучението му.
Академията се провежда всеки работен ден от 19 юли до 5 август от 9:00 до 12:30 часа в две училища в София: 90 СУ “Генерал Хосе де Сан Мартин”, ж.к. Люлин 2 и 119 СУ “Академик Михаил Арнаудов”, ж.к. Изток.
Освен преговор и надграждане на материала от изминалата учебна година, в това издание на академията учителите на “Заедно в час” ще работят в посока на подобряването на социално-емоционалните умения на учениците, които пряко влияят на академичните им резултати.
Както вече казахме, местата не са много - за разлика от желаещите, затова побързайте със записването.
Всички ученици от 1. до 12. клас се връщат на училище от понеделник с тестване веднъж седмично. Това се отнася до всички паралелки, в които повече от половината родители са дали съгласие за тестване в областите със заболеваемост над 250 на 100 000 души, пише dnews.bg.
Сутринта е обсъждано с експертите от здравното министерство възможностите за осигуряване на безопасна среда и възможностите, при които учениците могат да се върнат в клас. Изследването ще се прави в понеделник или в първия учебен ден от седмицата с щадящи тестове.
Вече има издадена заповед, като от нея става ясно, че за учителите тестването остава два пъти седмично.
"Предложението на експертите е тестването на учениците да се прави веднъж седмично, защото епидемичната ситуация го позволява, броят на заразените намалява непрекъснато и регистрираната заболяемост при деца под 19-годишна възраст е изключително ниска, и защото резултатите от тестовете, които се провеждаха в училищата през предишните две седмици, сочат нисък процент на положителни резултати", каза Кацаров.
Тестването веднъж седмично повишава леко риска, но е пренебрежимо малко повишение и не представлява сериозна опасност за цялостната ситуация, каза той.
За всички ученици ще са осигурени щадящи тестове, категоричен е Кацаров. Той заяви, че има договорени количества тестове, които по тяхна оценка, трябва да стигнат поне до средата на януари.
"Макар, че не е наше задължение да купуваме тестове за училищата. Ангажирахме се с това, за да помогнем на МОН", каза той.
Той повтори, че за големите ученици могат да се използват назални тестове за възрастни, но това трябва да го реши МОН.
От понеделник отпада също забраната за извършване на планови дейности, каза още здравният министър и допълни, че до момента няма данни за oмикрон у нас.
Връщането на всички деца в клас очевидно не може да се случи с двуразовото тестване заради бавното пристигане на тестовете. Това заяви пред bTV просветният министър Николай Денков, цитиран от dnews.bg.
По думите му пристигат между 2 и 3 пъти по-малко тестове, като тези бройки стигат само за децата от 1. до 4. клас.
"През последните дни имахме няколко разговора с министъра на здравеопазването. Беше казано, че трябва да се промени заповедта, така че да се върнат учениците в клас. В момента се търси най-безопасният вариант", каза Денков.
Образователният министър коментира, че е обсъдено най-късно до вторник, 7 декември, всички деца да се върнат в клас.
"Искаме с наличните тестове да осигурим връщането на всички ученици. Това означава тестовете, които се правят в момента или да се разредят - да се правят един път в седмицата, или да отпаднат изцяло, така че да има за тъмночервената зона", посочи той.
Денков заяви, че за големите ученици не е проблем да се тестват с обикновени, а не с щадящи. Точният брой на необходимите тестове обаче остава неясен заради съгласието на родителите. Той посочи, че не трябва да се намалява учебният материал заради онлайн обучението, а трябва да се осигури допълнително време за децата, които по-трудно се справят.
На въпрос защо децата могат да отидат на ресторант или в мол, но не и в училище, Денков заяви, че това трябва да се попитат здравните власти. "В момента, в който взеха това решение - ние бяхме в епидемичен взрив. Разбирам тяхното желание да блокират епидемията, но не разбирам защо в последните 10 дни аз се почувствах самичък в опита да се върнат обратно децата", каза Денков.
По думите му няма чуваемост, че връщането в клас трябва да стане бързо: "Грешката, която направих, е, че се предоверих, че ще има тестове. Трябва да има механизъм, в който, когато се обсъждат образователни теми, да има представител на МОН в МЗ".
Ресорният министър обясни, че се е почувствал като в капан - от една страна е имало заповед за тестване на учениците, а от друга - липса на тестове. По думите му след среща при премиера Стефан Янев се очаква решение по темата днес или утре.
Той уточни, че се обсъжда следващата учебна година да започне по-рано. Коментират се все още различните варианти.
Денков заяви, че по-трудният вариант е да се удължи настоящата учебна година. Образователният министър посочи, че не е получил все още покана да остане на поста в редовен кабинет.
Най-малките ученици се върнаха в училище и, въпреки първоначалните вълнения около тестването, засега нещата вървят добре. Какво обаче става с децата от 5. до 12. клас? Кога ще се върнат на училище присъствено?
Вчера (24 ноември) Министерство на образованието и науката обяви, че учениците със зелен сертификато могат да се върнат на училище и без да бъдат тествани.
Ако поне половината от учениците в една паралелка имат зелен сертификат, те могат да се върнат в клас, без да бъдат тествани. Това означава да имат валиден документ за ваксиниране, преболедуване, наличие на антитела или отрицателен резултат от лабораторен тест – антигенен или PCR.
Останалите ученици ще продължат да се обучават в електронна среда, докато бъдат осигурени тестове за Covid-19, за да бъдат изследвани те два пъти в седмицата.
Новите правила разрешават на частните училища сами да закупуват тестове за учениците от 5. до 12. клас, за да възстановят присъствения учебен процес, без да чакат доставка от държавата. Тестовете трябва да отговарят на изискванията на Министерството на здравеопазването (МЗ), които важат и за тези, купувани от държавата.
Това не отменя ангажимента на Министерството на образованието и науката (МОН) да предостави на частните училища безплатни тестове, когато такива бъдат осигурени от МЗ.
МОН предложи посочените две промени, за да ускори връщането в училище на колкото може повече ученици въпреки недостатъчните количества тестове, получени досега.
По данни от информационната система на МЗ ваксинираните ученици в страната са 6,84%. Преболедувалите ученици от 5. до 12. клас са малко над 19 000. МОН не разполага с данни за учениците с антитела.
Очаква се училищата, които изпълняват новите условия, поне частично да възстановят присъственото обучение за учениците от 5 до 12 клас още от понеделник, 29 ноември.
Новата заповед на министрите на здравеопазването и на образованието и науката можете да видите ТУК.
Актуализираните Насоки за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка в училищата можете да видите ТУК.
Означава, че практически много малко деца ще могат да се върнат в клас.
Ето какво пише в своя профил в социалните мрежи адвокат Адела Качаунова:
"Смятам, че МОН и МЗ се подиграват с българските деца, които имат нещастието да са 1. на възраст между 5. и 12. клас и 2. част от държавните училища. Вчера (24.11) беше публикувана нова съвместна заповед на двете министерства, която одобрява нови Насоки за присъствено обучение.
Освен че се разрешава на частните училища сами да осигуряват тестове (със собствени пари или от родителите) - което безспорно е положителна стъпка, в Насоките е предвидено, че децата биха могли да се върнат в класните стаи присъствено, без да бъдат тествани, ако 50% от децата в един клас имат зелен сертификат.
Децата в 5. клас са родени 2010/ 2011 г., т.е. към момента на издаването на Насоките нито едно от тези деца не може да бъде ваксинирано срещу Ковид. Това означава, че за тях министрите ИЗИСКВАТ да са преболедували Ковид.
Това би могло да е плод на недоглеждане, но допускам, че министрите владеят простата математика и знаят възрастта на петокласниците. Въвеждането на подобно изискване е непропорционално, отново, спрямо децата. Бих отишла и по-далеч и казала, че когато практическото изпълнение на едно изискване застрашава здравето или живота на адресатите, то нарушава и човешките права на засегнатите.
Изискването за най-малко 50% деца със зелен сертификат за тези, които са над 12-годишна възраст също е неосъществимо – официалните данни са, че приблизително 6% са ваксинирани и около 4% са преболедували.
Към тази сметка и да се добавят някакъв процент деца с антитела, пак, по никакъв начин, не може да стигне 50% от клас. За практическите затруднения пред училищните власти, които да организират присъствено обучение за едни и онлайн за други, дори не ми се и обяснява.
Изискване на едновременно 50% съгласни да бъдат тествани деца И наличието на зелен сертификат за учителите, които също да бъдат тествани е най-малкото трудно осъществимо заради различните адресати на подобно условие. Но това е най-малкото проблемно условие, ако разбира се, имаше тестове за всички ученици. Защо всеки друг в тази държава може да си купи тест, но не и МОН и МЗ за мен остава необяснимо.
Зад всичко това личи нежеланието на министрите децата да се върнат в класните стаи. Личи и бездействието им да организират поръчките на тестове през лятото, макар да бяха молени нееднократно за това.
Налице са и разпространяваните слухове, които, разбира се, остават само слухове, че училищата осъществяват сериозни икономии от ток и парно, като класните стаи остават празни през студения сезон. Любопитно ми е как осъществените икономии от делегираните бюджети биват разпределяни.
Зад всичко това обаче не личи никаква грижа за здравето на децата, включително психическото. За сравнение днес Словакия излезе в локдаун, след регистрирането на рекорден брой новозаразени и на гражданите е разрешено да излизат от домовете им само за пазаруване и за да отидат на училище. На училище! Там децата не са жертва на немощта на управляващите, както и в останалата част на Европа.
Настоявам незабавно децата, които трета учебна година стоят пред екраните си, които в края на деня не знаят ден ли е, нощ ли е, тъй като единственото движение е било от леглото до компютъра, да получат своя живот обратно.
Утре те ще бъдат на нашето място и аз лично ще посъветвам моите да не остават в тази държава, която нехае за тях. А аз ще остана с чувството за вина, че съм ги отгледала тук."
Подобно е мнението на Мануела Манолова, която изпрати отворено писмо до медиите и до отговорните институции.
Уважаеми г-н Президент,
Обръщам се към Вас от позицията на средностатистически данъкоплатец, жител на София и родител на десетокласничка в езикова гимназия.
В предизборната си кампания Вие казахте, че децата са на училище. Излъгали са Ви – и преди, и след изборите дъщеря ми и всички нейни съученици са вкъщи, където е по-удобно да не бъдат забелязвани. В това положение са всички нейни връстници, както и преобладаващата част от класове 5-12, вече трета учебна година:
2019/2020 – от учебни 9,5 месеца, присъствени 5 (2-ри учебен срок изцяло дистанционен)
2020/2021 – от учебни 9,5 месеца, присъствени 2.5
2021/2022 – от учебни 2,3 месеца, присъствен 1, вече 5-та седмица са вкъщи
Т.е. от месец март 2020 дъщеря ми и хиляди деца на нейната възраст са прекарали в дома си (топъл, студен, с каквито сме успели интернет и техника) 78% (седемдесет и осем процента) от учебното време.
В допълнение, много от тях са ограничени да посещават спортни занимания, школи по изкуства, езици и други допълнителни интереси (поради провеждане в училище, сборни групи, общи епидемиологични ограничения и т.н.). Не е тайна, че ние сме единствената европейска държава, която изолира децата си – по принцип и за такъв дълъг период. Вече трета учебна година децата в Европа учат присъствено, основно благодарение на масово тестване, организирано своевременно и заплатено от държавата.
[…]
Дъщеря ми боледува преди 12,5 месеца, няма ваксина (защото тази ваксина не е в задължителния имунизационен календар), антителата ѝ са 96 bau/ml и е в държавно училище – аз нямам право да купя тест от аптеката, както ще се прави в частните училища, а държавата до този момент не е показала категорично, в цифри и срокове, че има намерение да го направи.
Писменото ми запитване към МОН получи уклончив и неясен отговор КОГА и КОЛКО теста ще има и за кои класове.
И така, г-н Президент, с поредната дългоочаквана заповед дъщеря ми отново остава вкъщи, заедно с много други свои връстници.
Съвсем НЕриторично Ви питам:
Някой в този кабинет осъзнава ли, че системно се нарушават Конституцията на РБ и Конвенцията за правата на детето – по отношение на равнопоставен достъп до (присъствено) обучение, и възрастова група 11/12-19 г. биват дискриминирани за пореден път на основата на възраст, личен здравен статус и финансово състояние на семейството?
В Република България УЧИЛИЩНОТО ОБУЧЕНИЕ до 10. клас все още е задължително, образованието е основно право, а заповедите на МОН го правят недостъпно в присъствената му форма. Държавата НЕ дава основни права, тя е длъжна да ги зачита.
Кой ще понесе отговорността за това, че министърът на образованието обяви възрастова група 11/12-19 г. за основни разпространители на вируса, докато това не е твърдение нито на СЗО, нито се доказва от проучвания в другите Европейски държави?
Кой ще понесе отговорността и ще се извини публично, че министърът на образованието заяви как не е добре тези деца да тръгнат на училище, тъй като ще заразяват учителите си? „Искате да умрат още учители ли?“, попита той по време на „Властта говори! Открито“.
[…]
Г-н Президент, в последното си писмо до МОН отправих лична покана към министър Денков да ни гостува и да види как едно дете вече трета учебна година, по 6 астрономически часа на ден, прекарва в стаята си – от там присъства в час, подготвя домашните си, прави видео запис на лицеви опори и коремни преси, които да изпрати на учителя по физическо възпитание, рисува, слуша арии по музика, за което предупредих съседите, нерядко и се храни поради кратките междучасия, и вече остава по пижама.
Сложи очила и методично се бори с килограмите, защото това се случва, когато прекараш 12 от 15,5 месеца в една стая пред монитор. И Ви уверявам, че не е единствена, нито пък най-пострадалата - много родители споделят за нервни кризи, паник атаки, влошено общо здравословно състояние, потиснатост и депресия у децата си.
Каня и Вас – да присъствате на един учебен час и да си представите приблизително
11 изминали учебни месеца (изключила съм коледна и пролетна ваканция, няколко национални празника)
х
средно 4,3 седмици/ месец
х
средно 32 учебни часа на седмица
=
1538 такива учебни час
и да ми кажете колко още според Вас може да издържи?
С уважение,
Мануела Манолова
Много родители на деца в тази възраст си задават същите въпроси и те - засега - остават без конкретни отговори, а решенията изглеждат половинчати и недомислени. Накрая отговорът на всички въпроси ще се намери извън България. Защото тези деца все някога ще приключат с прогимназиалното и гимназиалното си образование и няма и да искат да чуят да продължават с българската образователна система.
