На прага на новата учебна година и дни след като станаха ясни резултатите от изследването PISA, в „Следващите 10“ разговаряме с учителя по български език и литература Борис Илиев за това какво всъщност се случва в българското училище и какво е добре да се промени.
Борис Илиев преподава в Националната природоматематическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, която самият той завършва като ученик. Следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още като студент започва да замества преподаватели в НПМГ, а впоследствие избира учителството за своя постоянна професия.
От разговора на Красимира Хаджииванова с учителя ще чуете за учебните програми, изпитите и начина, по който се преподава. Защо дисциплината сама по себе си не решава проблемите и защо една от най-важните инвестиции в образованието е инвестицията в хората, които стоят пред учениците?
Говорим за учителите и тяхната свобода, за родителите и тревогите им, за четенето и литературата, за критичното мислене и за начина, по който децата възприемат света днес.
Как се променя образованието в света на все по-бързо развиващия се изкуствен интелект? Дали това не е сблъсък на два свята от две различни епохи!? Засягаме и темата за националните външни оценявания, минаваме през краткия и пълния член, и стигаме чак до „и“ и „й“. Отговаря ли образователната система на нуждите на младите хора от една страна като ученици, а от друга – като граждани?
Гледайте епизода:
Ако този епизод ви е бил полезен и интересен, споделете го с вашите приятели и се абонирайте за канала ни, за да имате достъп до всяко ново съдържание.
Това е въпрос, който може достойно да влезе в учебниците по философия. И той е от онези въпроси, на които с чисто сърце и лутаща се в блъскане за верен отговор глава, ще сложим звездичка. За да обозначим трудността и важността му.
Но понеже сме се събрали, за да ни е по-леко и да намираме заедно решенията на тригонометричните уравнения, които животът ни предоставя, ето ви един уникален вариант, който даже е безплатен. Някои от вас сигурно са чували за това възможно
защото то ще се състои за 13-и път. „Заедно в час“ отново организира Лятна академия – безплатна програма за ученици от 1. до 12. клас, която съчетава учебни занимания, практически дейности и развитие на ключови умения.
Академията ще се проведе от 27 юли до 7 август 2026 г. в 90 СУ „Генерал Хосе де Сан Мартин“ в столичния квартал „Люлин“. Заниманията ще бъдат всеки делничен ден от 9:00 до 12:30 ч.
За да се запишете, е нужно да попълните онлайн формуляр. Регистрацията е отворена до изчерпване на местата.
Още не сме свършили, скрол надолу
Целта на програмата е да подкрепи учениците да затвърдят знанията си, да наваксат пропуски и да повишат мотивацията си за учене в спокойна и подкрепяща среда. Тази година акцент се поставя върху развитието на умения за учене и социално-емоционални умения.
„След пауза от няколко години се радваме, че Лятната академия отново събира ученици и учители на живо. В 13-ото ѝ издание надграждаме фокуса не само върху знанията, но и върху уменията, които помагат на децата да бъдат уверени, мотивирани и активни в ученето. За нас е важно всяко дете да си тръгне с напредък, но и с усещането, че училището може да бъде място, в което се чувства добре и има смисъл да се развива“, казва Жаклин Мисирян-Дойчева, ръководител на програмата „Нов път в преподаването“.
Преподаватели в академията са учители с разнообразен професионален опит, които преминават интензивна подготовка преди началото на учебната година.
Какво ще правите с децата през лятото, когато не са на училище? Възможностите за курсове и летни лагери не са малко, но има един вариант, който съчетава почивка за вас, за тях, здравословно хранене, море и нови приятелства. Запишете и тях, че и себе си на специално училище за здраве.
Инициативата, която има дълга история – още от 2012 година – е организирана от Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
28 юни – 5 юли 2026 г.
К.к. „Албена“, хотел „Малибу“ 4*
За деца от 6 до 12 години, за родители и учители
Целта на училището е освен всички да релаксират край морето, и да се запознаят с принципите на здравословния начин на живот – балансирано хранене, съчетано с физическа активност и пълноценен сън. Децата ще се научат сами да избират, предпочитат и приготвят здравословни и вкусни храни. Те ще се запознаят и с промените в тялото си. И понеже всичко това ще е съчетано със забавления, усвояването му става с лекота.
Ако желаете да се включите, е необходимо да се регистрирайте на: schoolhealthbg@gmail.com и да платите 50% от сумата като капаро. А цените са:
Хотел Малибу 4*
1 възрастен + 1 дете (6-12 г.) – 1014 евро
1 възрастен + 2 деца (6-12 г.) – 1084 евро
2 възрастни + 1 дете (6-12 г.) – 1371 евро
2 възрастни + 2 деца (6-12 г.) – 1441 евро
*Цената включва 7 нощувки, пълен пансион, лекции, кулинарни работилници и спортни занимания, игри.
Превод на капарото до: Централна кооперативна банка
IBAN: BG03 CECB 9790 14G5 1174 00
Титуляр: Българско сдружение за проучване на затлъстяването съпътстващите го заболявания (БСПЗСЗ)
При попълване на платежното, е нужно да напишете имената на родителя/ родителите и на детето/ децата!
Още не сме свършили, скрол надолу
В училището децата ви ще се срещнат не просто със случайни хора, а с водещи български специалисти в областта на детското здраве, развитие и образование.
За 6 дни те ще преминат обучение, заедно с родителите и учителите си за принципите на здравословния начин на живот. Предстои да разберат какво е балансирано хранене, съчетано с физическа активност и сън.
Ще се включат и в кулинарни работилници, както и в игри, свързани с балансираното хранене. Така могат да се научат сами да приготвят здравословни храни и да правят правилния избор за храните.
Деца, родители и учители ще консумират сутрин, обед и вечер здравословна храна, съобразена спрямо възрастта и националните препоръки за хранене. Денят ще започва с движение и спорт – сутрешна гимнастика на плажа, плуване в морето и басейна, както и приятни разходки. През деня са подготвени и други спортни игри и занимания.
За втора поредна година организаторите си партнират с онлайн платформата „Книговище“. Акцент тази година е и обогатяване познанията на децата и родителите за човешкото тяло и биологичните промените, които се случват по време на юношеството.
И на всичкото отгоре ще има време и за плаж! Как се изпуска такава възможност!?
Цялата програма вижте тук.
Това са кадри от мъжките и дамските тоалетни на 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски“ в София. Получихме ги от човек, свързан с училището. На видеото се вижда, че навсякъде в помещенията – и вътре при кабинките, и отвън при мивките, има поставени устройства.
Наш източник потвърди, че няколко деца са изявили съмнения, че това са камери. Споделили са с възрастен от персонала на училището, който е отнесъл въпроса до директора. Според информацията, която получихме, директорът е потвърдил, че това са камери. На следващия ден устройството над писоарите е било демонтирано. Другите устройства са оставени.
В ал. 2 на чл. 32 от Конституцията пише: „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.“
Статия от партньор
Изборът на раница за детето е по-важен, отколкото изглежда. За да няма дискомфорт, неправилна стойка и болки в гърба, детето ви има нужда от точния модел. Ето как да сте сигурни, че сте го намерили.
Родители и деца често спорят в магазините за дрехи и обувки, но и раниците не се избират с единодушие. Децата може да искат да ходят на училище или детска градина със супергерои, феи, принцеси, коли, животни, футболисти на гърба си и какво ли още не, но родителите имат друго предвид. Макар именно визията да грабва окото, много фактори влияят при покупката на раници: комфорт, здравина, полезни функции, качествена изработка. Тук събираме полезни съвети, които да ви улеснят в избора, без да забравяме, че и основните ползватели на раниците трябва да са активна част от него.
Не е нужно да чакате да купите детски раници от офертата на ССС или при специални промоции. Разбира се, седмиците преди първия учебен ден са най-подходящото време, но сегментът е достатъчно разнообразен и динамичен целогодишно. Тънките текстилни модели са идеални за лятото, докато през зимата може да заложите на синтетични алтернативи с водоустойчиви покрития и подплата като найлон и еко кожа. Интересни са също раниците от велур и вълнено кадифе, от джинсова материя, а също и спортните модели за по-големите. Материалите са важни заради теглото и издръжливостта на раниците, които често биват захвърляни нанякъде, докато децата играят, учат или си почиват.
Сигурно ви е направило впечатление колко тежки са ученическите раници. Тетрадки, учебници, помагала, пособия, а ако добавите кутия с храна, теглото става доста голямо за ученика, особено в начално училище. Прекалената тежест и неправилното натоварване могат да доведат до болки в гърба, врата и раменете. При още по-малките деца може да се стигне до прегърбване и неправилна стойка. Правилото тук е, че раницата не трябва да е по-широка от рамената и по-висока от торса на детето и не бива даслиза под талията. Винаги гледайте размерите, ако купувате онлайн, например в платформата на ССС и др. Ако детето ви е в детската градина, задължително изберете възможно най-леката раница.
Ергономичният дизайн с поддръжка на гръбначния стълб е най-добрият вариант, когато търсите в магазини с богат каталог като ССС. Определено заложете на модел с широки подплатени презрамки с регулиращ механизъм. Те не се впиват в рамената, а разпределят тежестта равномерно и намаляват напрежението. Посъветвайте детето да носи раницата не на едно рамо, а да използва и двете презрамки, за да свикне. По отношение на безопасността – моделите със светлоотразителни елементи или ярки цветове подобряват видимостта на децата в градска среда.
Някои деца обожават да подреждат раниците си, докато при други цари истински хаос. За щастие, в големите вериги като ССС ще намерите десетки различни варианти, които да решат тези проблеми. Удобни странични джобове, вътрешни прегради, преден джоб с цип, „тайник“ за портмоне и телефон – всичко това е налично. Множеството отделения служат не само за сигурно съхранение на вещите, но и за разпределяне на тежестта. За деца в предучилищна възраст е достатъчен прост дизайн с един голям преден джоб, а тийнейджърите може да харесат модел с три или четири джоба, пристегнати с копчета или връзки.
За децата важи максимата, че по раницата посрещат. Тя е аксесоарът, който те носят всеки ден, ден след ден. Затова изборът на цвят, щампа или лого на производителя е особено важен. Позволете им да изразят себе си, избирайки цветовете и вида на своята раница. Голямо лого или пищен принт, шарен или едноцветен модел, от бежово до матово черно – децата ще се зарадват да вземат крайното решение. И вероятно ще го направят доста бързо. Вече знаете къде да насочите вниманието им. И ето как всички са доволни. Да не повярва човек.
Да получаваш 180 000 паунда годишно (*около 403 000 лева, тоест – 33 600 лева на месец, бел. ред.), за да обучаваш дете, може да звучи като работа мечта, но има една уловка: детето е само на една година, а задачата е да го подготвиш за Итън.
Богато семейство, което се намира край Лондон, „търси преподавател, за да осигури пълноценна британска културна среда“ за детето им. Това пише Guardian, позовавайки се на обява, публикувана от Tutors International – компания, която се определя за „ръчно изработения Bentley на частното обучение“.
В обявата се уточнява: „Родителите му искат да възпитат дете, което е с истинско усещане към две култури. С по-големия му брат започнали още на пет години, но разбрали, че дори това е твърде късно, за да постигнат целта си. Затова сега търсят преподавател.“
За да получи заплатата от 180 000 паунда, „изключителният“ преподавател трябва да отговаря на дълъг списък от странни изисквания, основани на социалния статус:
За сравнение, опитен управител на детска градина в Англия може да изкара около 35 000 паунда годишно – и без да разбира от поло. В този случай обаче идеалният кандидат трябва да е завършил „най-добрите училища и университети в Англия“ и да е „израснал в социално подходяща среда… образован и изискан, с отлични маниери и лични ценности“.
Кандидатът трябва да е непушач. Осигурени са безплатен паркинг и четири седмици годишен отпуск.
„Впоследствие семейството се надява синът им да бъде приет в елитно училище като Итън, Сейнт Полс, Уестминстър или Хароу. Важно е образованието на момчето, дори на най-ранен етап, да започне да го подготвя за такъв начин на живот“, се посочва още в обявата.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Той трябва да бъде изложен на широк спектър от типично британски преживявания, които да оформят навиците, възгледите, вкусовете и спортните му предпочитания. Например няма причина момчето да не посещава Лордс, Уимбълдън и Туикънъм.“
„Музеи, художествени галерии и театрални представления могат да бъдат включени в обучението му, така че ученето да се превърне в естествен резултат от един ден, изпълнен с разнообразни занимания. Макар че е само на една година, преподавателят може да използва такива места – дори и по-обикновени като местния парк, кафене или библиотека – за отправна точка при усвояване на цветове, числа, букви, истории, вкусове и музика.“
От Tutors International са категорични, че обявата и семейството са напълно реални, и уточнява, че кандидатите трябва да имат предишен опит „в частни имения, посолства или кралски домакинства“, посочен в автобиографията им.
Източник: Guardian
Текстът е създаден с подкрепата на Lidl България.
От „Една лъжичка за мама, една за тате“, през „Яж – голям да пораснеш!“, та до „Не си ли изядеш обяда, ще ти го изсипя в пазвата“ – културата ни към храната май все още се люлее от прилична молба през лека принуда до крайна заплаха. И все пак, именно защото част от днешните родители са минали през различни хранителни проблеми, сякаш нуждата от съзнателен подход към яденето е още по-голяма. С други думи – важно е какво закусваме, как приготвяме обяда си и какво послание за храната на вечеря предаваме и на децата си.
Колкото и да сме внимателни вкъщи обаче, ученикът излиза в междучасие и примамващият го от лавката чипс надвива разумния глас на родителя. Колко лошо е това и как трайно да възпитаме усет и уважение към храната? И какво да сготвим за вечеря, като времето никога не стига, a повечето от нас имат да приготвят и кутии с храна за училище?
Оказва се, че нищо не е толкова невъзможно, нито крайно необходимо. За откриването на балансирани апетитни решения ни помага специалистът по хранене и диететика проф. д-р Дарина Найденова от Националната асоциация „Практическа диететика и интегративна медицина“. За да бъдат тези идеи максимално лесни за изпълнение, решихме да ги базираме на продукти от една верига, която предлага добро разнообразие, качество и достъпност.
Спряхме се на Lidl, тъй като фокусът им върху развитието на пълнозърнести продукти според принципите на планетарната здравословна диета, предлагането на проверени плодове и зеленчуци, както и подобряването на качеството на продуктите собствена марка, се вписват добре в препоръките на проф. Найденова.
В училищната възраст децата се нуждаят от всички основни групи хранителни вещества – белтъчини, въглехидрати, мазнини. Особено важно е да им осигурим достатъчно белтък (протеин) в менюто. Проф. Найденова съветва във всяко основно ядене да има високобелтъчна храна. Към нея спадат месото, рибата, яйцата, млечните, бобовите.
Другата много важна група е храни, богати на въглехидрати. „Въглехидрат“ не е мръсна дума. Не е нужно да изключваме въглехидратите. Напротив, те са много важни, за да имат децата добра мозъчна функция, памет, концентрация, за да учат по-лесно, но също така да усещат удоволствие от храната, да имат сила, ако спортуват. В този период от живота въглехидратите са особено важни, тъй като пробуждат активността на някои хормони“, обяснява специалистката по хранене. Основни представители на тази група са зърнените храни, пастата, оризът, плодовете.
В храненето на децата е важно да се включат и полезни мазнини (маслиново масло, маслини, авокадо), чрез които се постигат оптимално функциониране на мозъка, добро храносмилане, хормонален баланс и имунитет. „Някои от мазнините внасят ценни мастноразтворими витамини, без които няма как да имаме нито добър растеж, нито добро развитие, нито пък добър имунитет в този критично важен период“, казва проф. Найденова.
Основен източник на ключови за здравето ни витамини – витамин C и фолиева киселина – е групата на зеленчуците. Благодарение на тях си набавяме и важни минерали.
Не е задължително едно дете да харесва и да яде всичко, защото почти всяка храна има алтернатива, обяснява проф. Найденова. Ако не обича броколи, предложете му например краставици или друг зеленчук, който повече би му харесал. Ако не обича месо, може да се храни повече с яйца и риба. Или, както обобщава, проф. Найденова:
„Не е нужно да бъдем максималисти. Не всичко. Не на всяка цена.“
И понеже много ни харесва подходът на нашия консултант – без напрежение, не на всяка цена, решихме да се допитаме до нея за идеи за храни, които да сложим в кутиите за закуска на децата. Дадохме ѝ задачата да ни предложи бързи и лесни рецепти с достъпни продукти. Тези предложения, разбира се, зависят и от вкусовете на всяко дете – дали обича повече сладко, или солено. Ето ви по една идея за всеки ден от седмицата.
Предложението за закуска може да бъде както в сладък, така и в солен вариант – класическата тънка палачинка или американска палачинка. Дарина Найденова ни припомня, че ако през уикенда приготвим такава закуска и останат палачинки (което едва ли някога се случва), в първите два дни от новата седмица може да ги слагаме в кутиите на децата. Т.е. палачинките са си съвсем годни за ядене, ако бъдат съхранявани в хладилник в този период.
Намажете ги с крем за мазане (Milbona), който не е подсолен или подсладен. След това добавете мед, боровинки, малини, резени банан и малко орехи. Ако детето предпочита солен вариант, сложете резенчета кашкавал или моцарела (например Milbona), както и шунка. Проф. Найденова отбелязва, че моцарелата не е нито много мазна, нито много солена – „идеална е за сандвич за дете“. За да завършите закуската, добавете и зеленчуци, каквито харесва детето.
Купете пърленка. Може да я разрежете и да я намажете с крема сирене, да добавите кашкавал или шунка, или комбинация от двата протеина, или пък хумус. Хубавото е, че детската шунка, както и всички останали колбаси собствена марка на веригата, се произвеждат без механично отделено месо, което е още една гаранция за качеството на продуктите. Не забравяйте да сложите и зеленчук – краставица, домат на шайби или друго, по ваш избор.
Кисело мляко и зърнена закуска, например фини овесени ядки. Съветът на специалиста е да добавим и плодове – малини, боровинки, зърна грозде, банан на шайби или круша на кубчета. Не е нужно плодовете да са в голяма порция. Достатъчно е да сложим една шепа (с размера на шепата на детето).
Купете обикновен кроасан с масло от „Фурната на Lidl“. Към него може да се добави кашкавал, нарязан на пръчици, или пък сварени и обелени пъдпъдъчи яйца. Отделно сложете в кутията и някакви зеленчуци, които са удобни за ядене – чери домати, бейби моркови. А може вместо зеленчуци, зърна грозде или пък някакъв друг плод.
Трябва ви питка за дюнер или зеленчукова тортила (например Vemondo, които са цветни и децата ги обичат). Намажете я с крема сирене, с малко песто или с хумус. Наредете отгоре месо от снощната вечеря (например пържола, нарязана на тънко). Или от пуешко филе Pirates за деца, което е източник на висококачествен протеин с ниско съдържание на мазнини. А ако не искате да слагате месо, може да добавите кашкавал или моцарела. Накрая изберете свежи зеленчуци – накъсана салата айсберг, нарязани на лентички чушки, краставици, морков.
Сега, наясно сме, че горните предложения ще ви изкарат до един момент в изхранването на детето. Например в началното училище. После нуждите от видове храни и тяхното количество се променят. Всичко много зависи от навлизането в пубертета, както потвърждава и проф. Найденова. Границите на тийнейджърската възраст са доста разтегнати, но здравото тяло има естествени регулаторни механизми на апетита, които реагират на повишените нужди на бързорастящия организъм, казва още тя. Според нея обаче физически активното дете не се нуждае от строги режими, нито да яде в точен час точно определена порция.
„Тъкмо обратното. Подобно отношение би било предпоставка по-нататък то само̀ да не може да регулира храненето си, което го излага на риск от хранителни разстройства. По-добрият вариант е детето да има избор и алтернативи на храните, които биха подкрепили растежа, развитието, здравето му. И да изгради здравословно отношение към храната – да ѝ се наслаждава и радва. Ако можем да го научим и да приготвя храна в училищна възраст, би било много добра база за по-качествено хранене като възрастен.“
Специалистът по диететика обяснява, че независимо от възрастта детето следва да има поне три основни хранения на ден – закуска, обяд, вечеря, както и няколко междинни. Тийнейджър, който расте бързо и спортува, се нуждае от поне две междинни закуски.
„Важно е и порцията да бъде балансирана. Опаковка солети или само диня, само фреш – това не е оптимално. По-добре би било да мислим винаги за баланса в чинията му, а не за ядене по час и в грамаж.“
С проф. Найденова си говорихме и че не е нормално да очакваме едно растящо дете да бъде непрекъснато послушно, да прави само каквото му казваме и да се храни единствено с домашна здравословна храна.
„Поведението на едно такова дете за мен като лекар и специалист по хранене и диететика би било доста притеснително. Нормално, очаквано и далеч не животозастрашаващо е детето от време на време да хапва чипс, шоколад или пък някакви други бързи храни и напитки. За децата е важно да правят самостоятелни избори, защото по този начин те се разграничават от решенията на родителите си. Заявяват се и така всъщност изграждат автономност, която им позволява да пораснат.“
А за да бъде този избор по-лесен и за родителите, и за децата, особено значение има как изглеждат продуктите в магазина. Прави впечатление и подходът в маркетинга, насочен към децата, на избраната от нас верига. Атрактивните и цветни дизайни са поставени предимно върху опаковки на продукти, които са в синхрон със съвременните здравни препоръки, докато по-сладките изкушения са с по-изчистена визия или са запазени за специални поводи.
Според Найденова увереността на децата се изгражда и през свободата в избора на храна. Стига все пак да има разумни граници – тоест семейството да дава пример и с избор на домашна храна. Тогава еднократно ядене на нещо, което не е толкова здравословно, не би навредило, категорична е тя.
По думите ѝ, дори е по-страшна другата крайност – в която децата се фокусират маниакално върху здравословното ядене. Това може да доведе до състоянието орторексия нервоза – психическо обременяване, при което нездравословните храни се избягват до крайност, а желанието за здравословно хранене се превръща в мания.
Вече стана ясно колко е важен личният пример за изграждане на добри навици у децата. Но истината е, че трудно се намира време всяка вечер да готвим засукани гурмета. Затова проф. д-р Дарина Найденова реши да ни помогне и с няколко предложения за балансирана вечеря с достъпни и качествени продукти, които сме откривали в Lidl.
Разбиваме наведнъж яйца като за четири омлета. Добавяме сирене, настъргана моцарела, шунка, гъби или пък чушка, нарязана тиквичка. Разбъркваме сместа и я изсипваме в тава с кухненска хартия. Печем на фурна и след готовност добавяме малко масло, което да се разтопи отгоре.
Към този омлет на фурна можем да добавим и салата от зеленолистни зеленчуци. Има готови салатни миксове, които трябва да овкусим както ни харесва, и да им добавим домат или краставица, или даже сурова тиквичка (все още има много хубави и когато са пресни, са супер вкусни сурови – пробвайте, няма да съжалявате).
Купете дива сьомга. Може да я изпечете на фурна, на скара или да я сложите на порции в еърфрайер. Към нея добавете печени картофи на фурна или пък батат. Може да изберете и микс замразени зеленчуци, които да задушите с масло и подправки.
Вземете от готовите кюфтенца на Lidl и ги изпечете на фурна или в еърфрайер. Прибавете към тях консерва червен боб, предварително отцеден. Изберете и свежи зеленчуци за салата.
Сварете паста (талиатели или спагети) и добавете от готов сос болонезе, който можете да доовкусите с пресен босилек и/или чесън. Ако имате от изпечените готови кюфтенца, за които ви споменахме, можете да ги добавите отгоре.
Любимо решение, особено в по-студените есенно-зимни дни, е крем супата. Предложението на проф. Найденова обаче е основата да не е от картофи, а от червена или жълта леща. Докато тя ври, нарежете морков, тиквичка, батат или карфиол, след което ги добавете в тенджерата. Накрая слагате подправки по ваш вкус (задължително сол, някакви шарени пипери, ако искате – примерно розов, бял, зелен, може и малко куркума или кимион) и пасирате. По ваше желание може да добавите масло и животинска сметана при сервиране.
Готова за печене лазаня, която проф. Найденова признава, че ѝ е фаворит в бързите вечери, защото е много добре балансирана като рецепта и лесна за приготвяне – трябва само да се пъхне във фурната. Докато лазанята се пече, направете една свежа салата и ще имате пълноценна и вкусна вечеря за минути.
А вие какво приготвяте за вечеря, когато имате по-малко време в работните дни? Как подготвяте менюто и всеки ден ли импровизирате, или имате стройна програма? Споделете, за да обменим опит.
Текстът е създаден с подкрепата на Lidl България.
Текстът е създаден с подкрепата на ИКЕА.
Растем и пак ще растем,
но заедно с теб!
Приятел с теб съм днес
и утре, и до край!
Въпрос на мъжка чест,
не на игра.
От песента към филма „Васко да Гама от село Рупча“ по стихове на Миряна Башева
Помните ли първия път, когато оставихте детето в градината и сърцето ви се сви? Сега за много от вас идва друг първи път – най-първият Първи учебен ден.
И сега вълнението е още по-голямо, защото всичко предстои – букви, цифри, приятели, домашни, бележки в тетрадката (като се научим да пишем, разбира се) и много нови открития. И сред тях може би най-важното: когато започнеш училище и се научиш да четеш, когато в живота ти влязат буквите и книгите, и световете, които те създават, вече никога не можеш да си сам. А най-хубавото чувство за един родител е да знае, че детето му не е само̀ на този свят.
Междувременно, родителите сме тук, за да помагаме, да се радваме, да насочваме и ако можем, да създадем среда, в която детето да се чувства спокойно, уверено и вдъхновено.
И точно тук започва новото приключение и за нас. Детската стая вече не е само стая за игра. Тя става учебна станция, творческо студио и лична неприкосновена територия. И за да успеем да съберем всичко това в едно, ни трябват нови решения.
Доскоро основният въпрос беше „Къде да сложим играчките?“. Сега обаче в задачата се пита „Къде ще е бюрото?“.
И ако преди беше достатъчно да имаме кутии за кубчета, рафт за книги и мек килим за строителни площадки, то днес нуждите са съвсем различни. Трябват ни бюро, удобен стол, добра организация на пространството, място за лаптоп или компютър, светлина и усещане за ред.
С други думи – детската стая вече става работно място. Но не какво да е, а такова, което расте заедно с детето и му дава свободата да се развива.
Сега, да не си помислите, че рязко ще стане подредена и чиста. Няма такава опасност. (Все пак по-горе написахме „усещане за ред“.) Ще има ли учебници, помагала, тетрадки във всевъзможни формати, острилки, моливи и клети гуми из цялата къща? Ще има. Ще се пишат ли домашни на кухненската маса? Ще се пишат. Ще има ли проекти по Човек и природа в банята (защото трябва да се боядисат със спрей, който пръска навсякъде)? Ще има.
Но детската стая остава онова място, в което детето ще прибира емоциите и най-ценните си притежания; ще се усамотява, за да чете (а понякога и да се прави, че чете); ще тряска врати (случва се и на най-добрите), ако нещо не му изнася. За нас, родителите, пък остава неизменното „Оправи си стаята!“. А то, както всички знаем, е много повече от команда за въвеждане на ред, защото е и реална възможност да се прибереш в своето си сигурно пространство и да си помислиш малко колко „тежък“ е животът.
Но да се върнем на бюрото.
То е сърцето на ученическата стая. Сцена, лаборатория и команден център за приключения и изобретения накуп. Може и някоя друга сълза да се отрони върху̀ му заради домашното по математика или заради съчинението по български. С други думи, бюрото трябва да може да носи на много занимания и емоции и затова изборът му е толкова важен.
И за да не се чудите накъде да поемете, тук ви предлагаме един бърз преглед на бюра от ИКЕА, които могат да се адаптират към различните възрасти и нужди.
Стилно, изчистено и практично. Сглобява се лесно, чисти се лесно. Не заема много място. Създава усещане за лекота и компактност. Чудесно е за по-малки стаи или когато искате работното място да е функционално, но ненатрапчиво. Повърхността е достатъчна за лаптоп, тетрадки и пособия, а дизайнът му се вписва лесно във всеки интериор.
Бюрото, което расте заедно с детето. С три степени на регулируема височина, което го прави подходящо за първолак и (да не казваме голяма дума) за тийнейджър. Това означава, че купувате веднъж и получавате решение за години напред.
Бюро с регулируема височина, която позволява лесното преминаване от седнало в изправено положение чрез удобната ръкохватка. Плотът е устойчив на петна и лесен за почистване, а регулируемите крака гарантират стабилност дори на неравен под.
Да се учи на неудобен стол е предпоставка да не се учи – толкова е просто. Така че дори и най-хубавото бюро на света да има вашето дете, ако не му е комфортно да седне пред него, всичко се обезсмисля.
Затова ИКЕА предлага столове, които са създадени специално за децата – с мисъл за удобството им, за правилната им стойка и разбира се, за малко забавление.
Регулируем детски стол, който буквално „расте“ заедно с ученика. Ергономичната му форма поддържа правилната стойка, а различните възможности за настройка гарантират, че детето няма да се изкривява на бюрото. Ще се върти, ще виси надолу с главата, ще се чекне всякак в не-ми-се-пише-дошаааашно-по-английйййскииии пози, но като се налага, гърбът му ще е подкрепен и изправен.
ÖRFJÄLL
Лек въртящ се стол в свежи цветове. Ще се опитаме да ви обнадеждим, че ще направи ученето по-приятно, но имайте предвид, че когато часовете пред учебника по математика станат твърде дълги, нищо не помага. Е, едно добро завъртане на стола, за да вземе детето малко въздух и да придобие нова, по-ведра перспектива към живота, винаги е добра идея.
Това е „любимото“ мото на всички родители. За желанието не можем да ви помогнем. За организацията имаме идея.
Знаем добре, че децата са склонни да оставят всичко пред очите си. Подозираме, че в техните глави това не е разхвърляне, а умишлено неприбиране с цел бърз достъп до всичко необходимо. Само че не може всичко да стои на бюрото. Затова ви предлагаме да го организирате около него. Серията на ИКЕА SKÅDIS е малък спасител в това отношение. В нея са включени табла с дупки, както и кукички, рафтчета и контейнери в различни размери, които можете да закачите по безброй начини. С тях детето има всичко необходимо пред очите си.
Истината е, че организацията носи спокойствие – както за децата, така и за родителите.
Ето няколко идеи, които ще помогнат стаята да се превърне в истински учебен кът:
Тези дребни неща правят пространството по-уютно и по-подредено, а това насърчава ученето. Или поне така се надяваме всички.
Докато децата порастват, ние порастваме с тях. Научаваме се да пускаме контрола, да помагаме по-малко и да се доверяваме повече. Учим се да бъдем търпеливи, да слушаме и да се радваме на малките победи – първото прочетено изречение, първото решено уравнение, първото самостоятелно ходене до училище.
Понякога порастването е трудно и няма да ви лъжем, ще се чува много „Остави ме на мира!“. Понякога е забавно – когато чуем как рецитират с плам стихотворение. А понякога може и да е красиво – когато видим (ако ни допуснат) как детската стая се превръща в стая, пълна с нови светове и мечти.
„Растем и пак ще растем, но заедно с теб…“ е обещание. Че всяка следваща година ще ни носи нови предизвикателства, нови усмивки и нови спомени. И че ще сме заедно във всичко.
Честит първи учебен ден, мили родители! Тръгваме на училище!
Текстът е създаден с подкрепата на ИКЕА.
В материала днес говорим с Мария Николова, дългогодишен класен ръководител в СУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица, по думите ѝ видяла две и двеста. Срещнахме я по време на дискусията към кампанията #УчилищетоКоетоИскаме, която се проведе, за да наблегне на ключовите въпроси в образованието. И решихме да я питаме как е в нейната класна стая.
За мен училището не символизира контрол, ограничения, забрани, нито оценки или изпити. Това е място, към което всяка сутрин децата трябва да тръгват с желание. А когато дойдат ваканциите, да не искат да остават вкъщи. Откакто съм учител, се старая това да бъде факт и го постигам, като обичам всяко дете такова, каквото е. Уважавам личността му в пъти повече, отколкото на който и да било чиновник.
Изслушвам. Поощрявам. Прегръщам. Радвам се. Смея се. Строга съм и в същото време справедлива. Държа на реда, не на подчинението. За мен гласът на разума е много важен.
Понякога се паря, но какво от това?
Затова искам училището да съчетава свободата, отговорността, човечността, ценностите, доверието и реда.
В класната ми стая работят редът и човещината. Това са задължителни условия за добри резултати. Всеки клас е едно общество от малки хора, за които е от съществено значение да осъзнаят, че без ред и правила няма да пораснат отговорни и добри, което за мен е много по-важно от оценките им. Често им давам за пример улицата, като им казвам, че неспазващите правилата за безопасност на движението, предизвикват катастрофи, в които жертви често са онези, които ги спазват.
След ваканция например винаги започвам първия час с разговор как са прекарали почивните си дни.
Не приемам за нормално като първи час в училище децата да имат музика или физкултура. В ранните сутрешни часове организмът не е настроен на тези вълни. Но кой се съобразява с физиологията на детския организъм? Щом одобряват седмична програма за второкласници с шест учебни часа, без в тях да е включена физкултурата, значи нормалността и разумът са се изпарили.
Възпитанието е ценност номер едно за мен. Несериозно и необмислено е изказването на проф. Атанас Семов, че понеже днешното семейство не било в състояние да си възпитава децата, това ще го поеме училището.
Ние отдавна сме поели всякакви функции, затова прегаряме бързо.
Освен това не познавам учител, който само да обучава. Дори едно дете да има затруднения в обучението, доброто му възпитание е фактор за напредък по предмета. Тук е изключително важна и ролята на родителите.
Много е притеснително, когато родителят не вижда проблема, за който му сигнализира учителят. Тогава не може да се очакват положителни резултати. Поколенческите различия също си казват думата. Учителите, които са научени на ред и правила и изискват това, се сблъскват челно с ученици, за които всичко е позволено и безнаказано. Това беше официално разрешено с увеличаване правата на учениците и намаляване правата на учителите. В нашата работа безогледно започнаха да се намесват всякакви хора.
Твърдо не. Стари методи в ново време и с нови хора не дават онзи резултат, който се очаква. Възпитаните деца с осъзнати родители нямат нужда от оценка. Противоположните на тях въобще няма да се впечатлят. Тази оценка ще се отрази ли на нещо в развитието на ученика? Няма да завърши ли? Няма да го вземат на работа ли? На заплатата му ли ще се отрази? На кое по-точно ще се отрази?
За добродетелите говорим в часовете по литература. Те са вплетени в произведенията. Имаме специални теми в часа на класа, в часовете по родинознание. Отделно, ако възникне дадена ситуация, обсъждаме нечие поведение, учим се на емпатия. И това е всеки ден. А религията е застъпена в часовете по история. В начален етап има заложени теми за различията между хората, за отделните етноси, за празниците и обичаите, които често се припокриват, за многообразието.
Още не сме свършили, скрол надолу
Не приемам повече от 30 години да си правил всичко възможно да обезсмислиш нравствените ценности, да изпразниш от съдържание думата „морал“, да допуснеш безнаказаност на всички нива, да размахваш в телевизионни формати уродливото, и изведнъж да се усетиш, че нещата са излезли извън контрол.
Църквата къде беше през цялото време, че сега се е загрижила? Колко поколения израснаха в безпътица и чалга култура? Кои са тези, които очакват учителите да ремонтират прогнилата система, и колко години ще са нужни да се нормализира обществото?
Започваме този списък с уговорката, че е ПРИМЕРЕН. Във всяко училище той може да варира според субективна учителска преценка, така че все пак е добре да изчакате родителската среща (ако още не е минала) и тогава да пазарувате. Но сме напълно наясно, че родителите на първокласниците са по-превъзбудени от самите първокласници, като едно от нещата, които вероятно много силно ви вълнуват, е КОЛКО ЩЕ СТРУВА ВСИЧКО???
Наскоро попаднахме на смешка в социалните мрежи, че майка отказва да отиде на родителската среща, защото предпочита да спести парите, които неизменно ще ѝ бъдат поискани за едно или друго, за почивка в Гърция. Е, извън шегата, според Конституцията образованието е задължително до 16-годишна възраст, така че няма мърдане. Но… към списъка. ПРИМЕРНИЯТ СПИСЪК.
Какво пропускаме? Допълнете от вашия опит.
