Нели Фуртадо, която преди години изгряваше на екрана с подчертани скули и фино тяло, ни даде урок по позитивно отношение към себе си. Още в началото на 2025 г. тя публикува селфи, в което ясно личи разликата във физическите ѝ пропорции от времето, когато пееше I'm Like A Bird.
Напук на деспотичните критерии за красота тя показа в Instagram себе си по бански и ни пожела да имаме „неутрална в телесно отношение 2025-а“. И най-важното според нея: „обичайте с всеки милиметър от сърцето си“.
„Тази година осъзнах естетическия натиск на работата си по съвсем нов начин, а в същото време преживях нови нива на обич към себе си и истинска увереност отвътре“, написа още 46-годишната канадка.
Фуртадо твърди, че никога не се е подлагала на естетически хирургични интервенции по лицето или по тялото, освен че има фасети на горните зъби. „Досега не съм си поставяла инжекции или филъри за лице или устни от какъвто и да е вид“, пише тя в поста си. Признава обаче, че от 20-годишна се грижи за кожата си със серуми и кремове. А един ден преди фотосесии и поява на червен килим пие много вода и спи по гръб. (Ако ви се наложи да излизате на червен килим – имайте го предвид.)
„Понякога за събития или фотосесии гримьорът ми използва ленти за лице за лифтинг ефект на очите, кожата и грима като цяло“, казва още тя. „Понякога стилистът ми използва фиксиращи ленти за тяло, за да придаде определена визия на различни силуети. Гримът за тяло също понякога може да бъде контуриран, за да се постигне определен ефект.“
Изводът ѝ е, че като цяло гримът прави чудеса. За финал на пожеланието в социалните мрежи Фуртадо съветва:
„… изразявайте се свободно, празнувайте своята индивидуалност и знайте, че е напълно нормално да сте окей с това, което виждате в огледалото, и също е окей да искате нещо различно. Всички сме сладки малки човечета, които подскачат по Земята в търсене на прегръдки.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Това лято, докато пя на Manchester Pride в Англия, Нели Фуртадо успява да отговори многозначително на негативните коментари за теглото ѝ. Тя се появи на сцената с широкa тениска с нарисувано върху нея женско тяло. Дизайнът е с по-стройно тяло и прави препратка към дебютния ѝ албум от 2000 г. Whoa, Nelly! с надпис върху анимираната катарама на колана.
На гърба на блузата на Нели женската фигура е с татуировка, която е препратка към по-новата ѝ песен Better Than Ever, пише Cosmopolitan.
Междувременно, Нели Фуртадо споделя, че е диагностицирана с ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) през май 2023 г. Певицата е осъзнавала симптомите си още в колежа, но диагнозата е поставена едва след като ражда двете си по-малки деца, които са с 14 месеца разлика. Това интензивно преживяване ѝ помага да идентифицира и да разбере по-добре състоянието си, пише People.
„Вярвам, че съм го имала през целия си живот, но свиренето на инструменти по шест дни в седмицата като дете ме държеше под контрол“, казва тя пред списание Fault, цитирано от Los Angeles Times. И добавя, че дисциплината ѝ е помогнала. Затова се е обърнала към танците и хореографията – „като естествен начин да се справя с ADHD.“
Фуртадо казва, че ADHD е било „удивително важно“ състояние за креативността и кариерата ѝ. В същото време като майка на три деца си дава сметка, че синдромът може да бъде „много изтощаващ“ за личния ѝ живот, пише British Vogue.
И така, с три деца – на 21, на 7 и на 6 години, с двама бивши партньори, бащи на децата, с ADHD и килограми над нормата (или поне над обичайното, което сме свикнали да виждаме от нея в годините назад) Нели Фуртадо носи своите несъвършенства по един съвършен начин. С увереноста на жена, която се приема.
В текста са използвани материали от People, British Vogue, Los Angelis Times, Cosmopolitan.
Близостта между хората има не само физическо проявление. А и тялото си е лично, така че дали и колко да бъде докосвано и обгръщано е въпрос, по който е необходимо съгласие. Това важи дори и за малките деца, които имат пълното право да откажат да бъдат нагушквани и нацелувани, независимо че някой възрастен ги намира за много сладички и иска да ги намачка от любов. Децата обаче не са померани. Испанската медия El País ни напомня това със статията на Алехандра Мелус, която е автор и експерт по емоционална интелигентост.
Проявите на привързаност, които са социално приети като поздрав или норма на учтивост, се различават значително от една култура до друга. Например, докато в Испания хората се поздравяват с ръкостискане или две целувки, или с прегръдка между приятели и роднини, в Китай поздравът включва ръкостискане, придружено от поклон от кръста до главата.
В Мароко, в зависимост от емоционалната връзка с човека, поздравът може да бъде с поставяне на дясната ръка върху сърцето като по-официална форма или с три целувки, когато става дума за близък роднина или приятел. Тези навици са придобити в социалния и културен контекст на всеки човек чрез най-близката среда, в резултат на наблюдение на възрастните, които служат за пример, чрез имитация и повторение.
От няколко години насам, и особено след пандемията, нормите за учтивост, свързани с повече физически контакт – като целувките и прегръдките – започнаха да се променят. Това не се дължи само на желанието да се избегнат заразни болести, а и е от хигиенни съображения.
Има деца, които са се родили в период, когато не се позволяваха посещения в болниците – майките раждаха сами и не можеха да приемат роднини нито в болничното заведение, нито у дома, за да запознаят семейството с бебето, защото всеки трябваше да остане изолиран. Затова много деца израснаха с нови норми и навици на учтивост, като например поздрав само с думи, вместо с целувки и физически контакт, възприемайки тези жестове като нещо запазено единствено за най-близките роднини и приятели, на които самите те дават разрешение за подобна близост.
В такива случаи именно детето трябва да реши дали иска да изрази форма на привързаност към възрастни или връстници, като по този начин дава своето съгласие.
Този въпрос придобива все по-голямо значение. До такава степен, че дори педиатри в Испания разговарят с децата по време на прегледи по тази тема, обяснявайки им, че тялото им е неприкосновено и именно те трябва да определят границите и да дават съгласие за всеки физически контакт.
Д-р Мар Лопес, педиатърка и писателка, твърди, че децата не трябва да бъдат принуждавани да раздават целувки, дори и на своите баба и дядо, защото това ги кара да се съмняват в собствените си усещания и желания.
„Ако искаме да израснат като тийнейджъри и възрастни, които умеят да поставят граници, трябва да насърчаваме идеята за съгласието още от детството“, казва Лопес. В своята книга El monstruo de los abrazos. Mi cuerpo es solo mío тя разглежда по достъпен и практичен начин необходимостта децата да се учат да поставят граници още от ранна възраст и да уважават границите на другите, разбирайки, че това, че са деца, не означава, че принадлежат на някого – дори и на собствените си роднини.
Според доклада Сексуално насилие над непълнолетни: сериозен, структурен и нарастващ проблем от 2024 г., изготвен от експерти от различни испански университети, между 70% и 85% от случаите на насилие над деца и юноши се извършват от хора от обкръжението, на които имат доверие. Тоест, от най-близкия доверен кръг около детето. Затова това обкръжение не представлява гаранция за сигурност, нито оправдание за налагане на близост.
Още не сме свършили, скрол надолу
– Това, че едно дете е възпитано, не означава, че трябва да задоволява емоционалната нужда на възрастен или на друг човек. Детето трябва единствено да използва основните норми на учтивост – за поздрав, сбогуване, благодарност или извинение – и то на словесно ниво.
– Физическият контакт трябва винаги да бъде доброволен и спонтанен, никога насилствен, наложен или изискван, а да зависи изцяло от волята на детето.
– Важно е децата да се учат да поставят граници още от момента, в който започнат да взаимодействат със света – като използват думата „не“, когато е необходимо, без да се страхуват от отхвърляне или социална изолация, защото не отговарят на чуждите очаквания, желания или нужди. Така се развиват умението им за съгласие, самоуважението им и способността им да не зависят от външно одобрение.
– Възрастният трябва да се научи да уважава това, че детето не му принадлежи, като осъзнае, че най-важното е то да може да изразява себе си такова, каквото е, чувствайки се защитено и в безопасност. Да се научим да не съдим поведението му ще му помогне да се усеща в среда на доверие и сигурност в семейството, като по този начин се засилва стабилната емоционална връзка.
– Емпатията е ключов инструмент, който позволява да разберем как се чувства детето и да уважаваме неговия ритъм и решенията му. Дете, отглеждано с емпатия, израства като съпричастен тийнейджър и възрастен.
Източник: El País
Година след раждането на дъщеря си японската тенис звезда Наоми Осака пише в социалните мрежи: „Най-големият ми проблем е, че не се чувствам в моето си тяло“. Година след раждането на дъщеря си тенис шампионката все още изпитва затруднения да влезе във форма. „Гледам да си казвам: „Всичко е наред, справяш се чудесно.“ Вътрешно обаче се чувам как крещя „Какво, за бога, се случва?!?!“.
Ема Бедингтън, авторка в Guardian, е впечатлена колко открито говори спортистката за начина, по който се чувства след раждането и спрямо тялото си. По принцип уязвимостта не се приема добре в елитния спорт – среда, която се характеризира със „стигма около психичните проблеми, висок праг на търпимост, докато се потърси помощ, и ниско усещане за психологическа сигурност“, както е описана в проучване от 2023 г. А толкова много от успеха на елитните спортисти зависи от онова, което е в главите им! Разбира се, че понякога е нормално да се провалят. Та те са постоянно изложени на напрежение, което би смачкало обикновените хора. Съвсем не е изненадващо, че според различни изследвания има по-висок риск за стабилността на психичното здраве на спортистите.
Осака обаче дава тласък към промяна, като започва да говори по болезнените теми. Оттеглянето ѝ от Откритото първенство на Франция през 2021 г. заради тревожност, допълнена от медийните ангажименти, които не може да изпълни, е началото на един съществен обществен разговор. Темата беше продължена от други спортисти, сред които плувецът Адам Пийти, състезателят по скокове във вода Ноа Уилямс, който публично говори за депресията си, както и от двама спортисти, които често наричаме „свръхчовеци“ – Майкъл Фелпс и Симон Байлс. А те са точно толкова хора, колкото са свръхчовеци. Тяхната уязвимост ги прави още по-впечатляващи. Оказва се, че обществото подкрепя спортистите, които преживяват предизвикателства, свързани с психичното им здраве, сочат проучвания.
Това, което ме поразява, пише Ема Бедингтън за Guardian, е, че Осака споделя чувство, което повечето родили жени – не само елитни спортистки – биха разпознали. „Не съм в моето си тяло“ е израз, който точно описва отчуждението от предишното ти аз. Емоцията може да изпиташ през месеците, дори годините след раждането. Тялото, в което майката живее сега, е било преобразено от иначе „леки“ бременности и „лесни“ раждания, от корем, който никакъв пилатес не може напълно да оправи, може би дори от един съсипан перинеум. Съжалявам, но трябва да говорим и за тези неща, пише Бедингтън.
Според проучване раждането е травматично преживяване за една от три жени. Това напомня за гениално смешните, но едновременно гневни и тъжни мемоари на Лус Брет, които изследват как „един час напъване“ ѝ оставя наследство от неволно изпускане на урина. Вече не си в своето тяло, когато се уголемиш и след това изхвърлиш друго тяло от себе си. А това тяло е твоят работен инструмент и твоят начин на живот.
Още не сме свършили, скрол надолу
През последните години се утвърждава по-оптимистичен поглед към елитните спортисти, които се завръщат след бременност и раждане. Една от причините е, че тези жени успяват да се докажат. Лекоатлетката Джесика Енис-Хил спечели световното първенство 13 месеца след като роди, а малко след това взе сребърен олимпийски медал.
Състезателката по колоездене Лора Кени, която спечели два олимпийски медала след раждането на първото си дете, сподели как променената нагласа към родилите жени е помогнала за успехите на британския спорт. На последните Олимпийски игри в отбора на Великобритания имаше девет майки. Те спечелиха седем медала.
Това е невероятно и те са невероятни. Нормално е майките да постигат успехи въпреки предубеждението, че майчинството отслабва жените. Кени отбелязва в статия за Guardian, че е необходима повече подкрепа за майките, които се завръщат в професионалния спорт. Така например лекоатлетката Дениз Люис определя завръщането си в спорта след раждане през 2002 г. като „много самотно преживяване“.
Не е слабост да признаеш, че може да не си същата, че тялото ти се е променило завинаги. Това не означава непременно нещо по-лошо: може да си станала по-силна, по-добра, по-издръжлива. Да, физиологично и психологически нещата са различни. Лус Брет се пита: „Какво беше останало от МЕН в това тяло на майка?“. Да стигнете до отговора може да е голяма борба. Дори и да не сте елитни спортистки, дори и никога да не сте бягали в парка. Онова, което помага, е когато една жена умее да признае, че е трудно. Но умее да си казва и „справяш се“.
Осака твърди, че си „прощава“. Така всъщност позволява и на всички останали да си простят. Именно тази нейна способност я прави толкова впечатляваща. Така че приемете промяната. Раждането е направило телата ви различни. Но вероятно и същността ви е по-силна.
Източник: Guardian
Току-що сте родила, а вече си мислите как да се върнете към нормалния си начин на живот. Всичко това е супер, само че за някои работи няма защо да се бърза. В този текст за Love to Know Сидни Стивънс обобщава съветите, които е получила от по-опитни майки.
Вашият лекар ще допълните списъка с други важни моменти като например да не вдигате нищо по-тежко от бебето и да не започвате с тренировките твърде скоро. Но ето какво може да се добави от първа майчинска ръка, дето се вика.
Сред най-полезните съвети, които някога съм чувала от колежка (и по-опитна) майка, попада простият съвет в следродилния период да избягвам всякакви задачи, които другите могат лесно да свършат за мен или вместо мен.
С други думи, ако сте родила току-що, трябва да вършите единствено задачите, които само вие можете да направите.
Кърменето, вземането на душ, грижата за шевовете (ако имате такива) и храненето са такива неща. (Въпреки че би било доста полезно, ако някой може да вземе душ вместо вас.) Чистенето, готвенето и дори някои от грижите за бебето като смяната на пелените например спокойно могат да бъдат поети и от друг човек.
Прекарах четири дни в болницата, когато се роди дъщеря ми, и ми беше трудно да кажа дори на медицинските сестри от какво имам нужда. Накрая осъзнах, че медицинският персонал, съпругът ми и остналите членове на семейството ми не четат мисли.
Всички искаха да ми помогнат, но сама трябваше да им кажа какво ми трябва, за да го направят. Ако можех да върна времето назад, щях да изразявам всички свои нужди веднага щом се появят.
Кой биберон е най-добър? Какво ще стане, ако тази залъгалка бъде изтеглена от пазара през следващата година? Ако бебето спи повече от два часа, ще ми свърши ли кърмата?
Това са част от въпросите, които може да ви минават през главата в дните след раждането.
Още не сме свършили, скрол надолу
Много е лесно да започнете майчинството си с малки мании за вземане на правилното решение. Едно решение, за което със сигурност няма да съжалявате, е ако си наложите да не се тревожите за дреболии. Ако нещо няма да има значение след година, вероятно можете да пропуснете да се притеснявате за него и сега.
Послушайте една майка, която вече е минала през това: не пробвайте – повтарям – НЕ ПРОБВАЙТЕ дрехите си отпреди бременността, преди бебето ви да може да се обръща само. Тялото ви след раждането идва с нови „придобивки“. И може да ви е необходимо известно време, за да се свикнете. И на тези тесни дънки ще им дойде времето.
Освен това тялото ви ще се променя много, докато хормоните се приспособяват и матката ви се свива. С други думи, не бързайте да закопчавате панталоните.
Бъдете мили с тялото си. То току-що ви е дало един от най-големите дарове на живота и това е невероятно. Отпуснатата кожа, стриите и по-закръглените бедра са доказателство за упорития труд, който същото това тяло е положило, за да доведе на бял свят чисто нов човек.
Когато прегръщате бебето в продължение на безкрайни часове, вероятно ще прекарвате доста време в скролване в социалните мрежи. Няма нищо лошо в това да се забавлявате с видеа в TikTok, но внимавайте.
Може да попаднете в капана на сравнението.
Не забравяйте, че идеалните детски стаи и майките, които показват коремната си преса само няколко часа след раждането, в повечето случаи не са истина.
НЕ СЕ СРАВНЯВАЙТЕ. Справяте се чудесно.
Първата ми среща четири седмици след раждането беше смесица от добри и не толкова добри чувства. Лекарят ми с радост съобщи, че разрезът ми е заздравял и съм готова да шофирам, както и да правя много други неща, за които не се чувствах готова.
Понякога може да изглеждаме по-добре, отколкото се чувстваме. Затова, когато хората казват, че изглеждате така, сякаш се справяте добре, но вътрешно крещите за помощ, говорете открито.
Важно е да знаете следното
Не позволявайте на никого да омаловажава трудностите, които може да имате след раждането. Натрапчивите мисли, чувството на отчаяние, безсънието, болката по време на кърмене и всяка друга болка или психическа борба трябва да бъдат споделени с вашия лекар, с член на семейството или с приятел, на когото имате доверие.
Спомням си ясно вечерта, в която се опитах да приготвя вечеря за семейството си само две седмици след цезаровото сечение. По време на задачата се чувствах предимно добре, но по-късно си платих. Получих страхотно възпаление и ме болеше доста от голямото натоварване.
Не е необходимо да бързате да се върнете към нормалния си начин на живот след раждането. Тялото и умът ви се нуждаят от време, за да се излекуват и да преработят случващото се. Дайте си необходимото време, за да се почувствате отново нормално.
Бърз факт
Някои млади майки следват правилото 5 – 5 – 5. То включва пет дни легнали, пет дни седнали в леглото и пет дни близо до леглото, докато се възстановяват.
Направили сте нещо невероятно. Прекарали сте девет месеца в създаване на живот и сте се потрудили здраво, за да го доведете на бял свят. Всичко, което трябва да правите (или да не правите), за да се възстановите след раждането, е нормално. Послушайте лекаря си за основните работи и следвайте инстинкта си за всичко останало.
Много от нас срещат трудности, свързани с трансформацията на телата ни с надпредване на възрастта или по време на бременност и след раждане, или пък вследствие на някакво заболяване. Но когато си един от най-емблематичните супермодели в света и се окаже, че една козметична процедура променя живота ти завинаги, обезобразявайки тялото ти до неузнаваемост, тогава вероятно е още по-трудно.
Споделяме ви историята на Линда Еванджелиста, която от няколко години се бори с рядък страничен ефект, след като се е подложила на разкрасителна процедура. Супермоделът от близкото минало за първи път разказва какво се е случило с нея, как го понася и какво ѝ предстои. Прави го в интервю за People, части от които публикуваме тук.
Правим го, защото смятаме, че е важно да се говори за потенциално опасните ситуации, в които вкарваме телата си, без да си даваме сметка какво може да произтече от това.
Супермоделът Линда Еванджелиста, някога една от най-сниманите жени в света, днес не смее да се покаже и живее в изолация вече почти 5 години.
В специално интервю за списание People 56-годишната Линда Еванджелиста споделя за емоционалната и физическата болка, която хвърля сянка върху живота ѝ в последните години. Всичко това е вследствие на популярна разкрасителна процедура, одобрена от американското здравеопазване, която “замразява” мастните депа в тялото, рекламирайки се като неинвазивна алтернатива на липосукцията.
Линда твърди, че именно тази процедура я е оставила “обезобразена и загрозена завинаги”. Затова завежда дело за 50 млн. долара срещу компанията, твърдейки, че не е имало как да работи, след като е минала 7 процедура в кабинета на дерматолог в периода август 2015 до февруари 2016 г.
“Обожавах да съм на подиума. Сега се ужасявам, че ще срещна случайно някого, когото познавам”, казва Еванджелиста. “Не мога повече да живея така - в криене и в срам. Просто не мога да живея с тази болка вече. И затова най-сетне имам желание да говоря.”
Три месеца след процедурите Линда Еванджелиста започнала да забелязва бучки по брадичката, бедрата и на гърба. Точно тези области, които искала да се свият, изведнъж започнали да растат. И да стават все по-твърди. Накрая били абсолютно безчувствени.
“Опитах се да се оправя сама, мислейки си, че аз не съм направила нещо както трябва”, казва Еванджелиста. И започнала да пази по-строга диета и да спортува още повече. “Стигнах дотам, че не ядях изобщо. Имах чувството, че полудявам.”
Накрая през юни 2016 отишла при лекаря си. “Съблякох се пред него”, спомня си тя. “Плачейки, казах: “Не съм яла, умирам от глад. Къде бъркам?” Когато я диагностицирали с парадоксална мастна хиперплазия (ПМХ), тя си помислила: “Какво, по дяволите, е това?”. Тогава лекарят ѝ обяснил, че нито диета, нито упражнения ще я оправят.
ПМХ е рядък страничен ефект, който засяга под 1% от пациентите, подложили се на подобни процедури. Получава се, когато процесът по замразяване кара третираната мастна тъкан да се втвърдява и да се разраства.
"Това е притеснителната част", казва нюйоркският пластичен хирург и преподавател д-р Алан Матарасо. “Пациентите отиват, за да намалят нещо, а накрая то се уголемява. Проблемът с това усложнение е, че в някои случаи не се маха. В много случаи засегнатите зони вече не подлежат на липосукция, както е било преди.”
В изявление за People представител на компанията, чийто патент са машините и процедурите, казва, че процедурата "е била много подробно проучена в повече от 100 научни публикации и след 11 милиона курсове на терапия, направени в целия свят". В допълнение в изявлението се казва, че редките странични ефекти като парадоксална мастна хиперплазия "продължават да са подробно документирани в информацията за пациенти и здравни работници".
През 2010 г. процесът, който използва компанията, познат като криолиполиза, е одобрен от американското здравеопазване. По време на процедурата зона от тялото с натрупани мазнини се поставя между две ледени подложки, които я охлаждат под нулата.
Проучванията показват, че тези процедури, които са популярни заради свободния достъп до тях в козметични салони и минималното време за възстановяване, могат да смалят мастните депа с до 20%.
Еванджелиста твърди, че когато лекарят ѝ се свързал с компанията относно нейното усложнение, оттам му отговори, че "искат да се реваншират", като предложили да платят за липосукция при посочен от тях хирург. Казали, че са ползвали този специалист и преди и че той може да оправи щетите от ПМХ.
В документацията по делото Еванджелиста твърди, че в навечерието на липосукцията ѝ била информирана, че компанията ще покрие процедурата само ако подпише споразумение за конфиденциалност.
Тя отказала и се подложила на първата от две липосукции на цялото тяло, за които платила сама.
Линда Еванджелиста споделя, че след операцията е трябвало да носи стягащи дрехи, колани и ластици за брадичката цели 8 седмици, за да не би състоянието да се завърне. Както се и случило след втората ѝ липосукция година по-късно.
“Нямаше дори и леко подобрение”, казва тя. “Бучките са изпъкнали. И са твърди. Ако облека рокля без стягащо бельо отдолу, рискувам протърквания почти до кръв. Защото не е като протъркването от мек участък.”
Еванджелиста казва, че и стойката ѝ е засегната, защото вече не може да постави ръцете си прилепнали до тялото. "Не мисля, че дизайнерите биха искали да ме обличат, изглеждайки по този начин", казва тя, докато съблича ризата си и показва протъркването под ръката ѝ заради бучката, която "стърчи" от тялото ѝ.
"Не се гледам в огледалото", добавя. "Не приличам на себе си."
Това е изключително живописен контраст на популярния образ на Линда Еванджелиста, с която светът се срещна за първи път преди 30 години. С лицето ѝ ала София Лорен и вродения ѝ нюх за фотография и стил тя е покорила над 700 корици на списания за цялата си кариера и е била муза на някои от най-емблематичните фигури в модната индустрия като Карл Лагерфелд и фотографа Стивън Мейзъл.
"Нямаше друг модел “по-супер” от Линда", казва главният редактор на Vogue Ана Уинтур. Самата тя я е слагала на корици на иконичното издание 11 пъти.
По-голямата част от историята на Еванджелиста сега, както и делото, което води, е за да възстанови по някакъв начин увереността и самочувствието си.
"Защо трябва да причиняваме всичко това на телата си? Винаги съм знаела, че ще остарея. И съм наясно, че има неща, през които преминава тялото. Просто не съм си мислила, че ще изглеждам така”, казва Линда и добавя, че е загубила идентичността си.
"Не се разпознавам физически, но не се разпознавам и като човек. Тя - Линда Еванджелиста, моделът - нея вече я няма."
Въпреки всичко Линда остава оптимист и се надява, че нейната травма ще донесе утеха на други хора, попаднали в подобни ситуации.
"Надявам се да успея да се отърва от част от срама и да мога да помогна на други хора, които са в същото положение. Това е целта ми", казва тя.
И потвърждава, че това е една от основните причини, поради които е нарушила мълчанието си миналата година в Инстаграм. Това пък доведе до голяма вълна на подкрепа от целия отбор на супермоделите, включително Синди Крауфорд, която каза тогава “Силата и истинската ти същност за разпознаваеми и емблематични завинаги!”
И макар че Еванджелиста се бори всекидневно да си върне това, което е изгубила, е убедена в едно: "Няма да се крия повече".
Ако инвестирате два часа в разглеждане на Инстаграм профили на младежите по света и у нас, едва ли ще останете с впечатлението, че те имат проблем със самочувствието и увереността. По-вероятно е да свиете перки и да си спомните вие на какво приличахте, когато бяхте на 19 години (което не е за разправяне) и след това да отминете към по-важни задачи. Но чакайте, чакайте, не бързайте толкова, защото се оказва, че самочувствието на същите тези младежи Е важен въпрос, върху който се налага да спрем за малко.
Според глобално проучване на Dove заради притеснения от това как изглеждат 8 от 10 подрастващи спират да се виждат с приятелите и семейството си; 7 от 10 нямат смелост да изразят открито мнението си и 7 от 10 дори поставят здравето си в риск, като пропускат хранения и избягват посещението при лекар.
Я пак погледнете снимките в Инстаграм? Можете ли да си представите, че много от днешните момичета не харесват външния си вид и това има огромно влияние върху всекидневието им? През пролетта ви разказахме, че 50% от момичетата не могат без филтри във Фейсбук и Инстаграм, а сега продължаваме да дълбаем в темата.
Според данни от проучване в България, 62% от момичетата на възраст 10-17 използват филтри; 56% от момичетата на възраст 10-17 използват приложения за редактиране на снимки; 59% имат нужда от одобрението на приятелка, за да публикуват снимка, а 73% от момичетата биха взели решение да не публикуват снимка, ако не изглеждат достатъчно добре на нея.
Заради този световен проблем, през 2004 г. Dove стартират своя SELF-ESTEEM PROJECT, който има за цел до 2030-та година да помогне на 250 милиона млади хора да изградят самочувствие и увереност по начина, по който изглеждат.
По данни от различни изследвания, външният вид предизвиква най-много тревожност у поколението Z (хората, родени между 1996 и 2009) и представителите на това поколение, които притежават някакво социално влияние, знаят идеално кои филтри да използват, за да изглеждат максимално добре. T.e – с по-големи очи, по-гладка кожа, по-тънка талия и т.н. промени, които нямат много общо с реалния им вид.
Ниското ниво на увереност по отношение на външния вид засяга огромен процент от младите хора от това поколение – 45% от тях признават, че се притесняват от външния си вид, а това пък ги възпрепятства да бъдат най-добрите версии на себе си – в здравословно отношение, в отношенията с приятели и в представянето им в училище.
За да разберете колко много се притеснява Z поколението от външния си вид, ще ви кажем, че това притеснение е по-голямо от притеснението къде ще работят и дали ще изкарват пари. В числово изражение 8 от 10 момичета (в света) с ниска телесна увереност се отказват от важни житейски дейности като срещи и ангажименти с приятели поради... сещате се. Поради притеснение от това как изглеждат.
Всичко това звучи наистина притеснително и ето къде се намесва проектът на Dove, които вярват, че младите хора не трябва да си пропиляват възможностите и да губят потенциала си заради притеснения от това как изглеждат.
Екипът на бранда обединява усилия с водещи експерти и партньори – психолози, експерти в областта на здравето и визията на тялото, и започват да организират уъркшопи и да създават обучителни ресурси, които помагат на младите хора и техните родители, настойници и роднини вече над 15 години.
Тази година България също се присъедини към Dove self-esteem program и бързо навакса с работата. С помощта на „Академия за родители“ и с подкрепата на МОН бяха проведени близо 40 обучения за подобряване на самочувствието сред повече от 800 ученици в училища из цялата страна – онлайн и присъствено в зависимост от обстановката към дадения момент.
Родителите (около 7000 души) също бяха включени в обученията в 8 специални уебинара, от които те чуха как могат да подпомогнат изграждането на адекватно самочувствие у децата си.
Всички обучителни ресурси в програмата са със свободен достъп за сваляне на адрес www.dove.com/bg/selfesteem, така че силно ви насърчаваме да го направите.
Сред тях ще намерите колекция от статии и активности, които покриват всички проблемни теми – от натиска на връстници, общество и медии до подигравките и тормоза в училище. В тях ще намерите и контролен списък с действия, които да ви помогнат в разговорите, за да идентифицирате ключовите проблеми, водещи до ниското самочувствие у децата ви.
Също така - училищни ресурси, насочени към 11-14-годишни деца, създадени специално, за да подпомагат училищата по пътя им към изграждане на положителна увереност у децата по отношение на външния им вид. Всяка сесия е създадена с експерти и е доказано, че повишава самочувствието и доверието у младите хора.
Сесиите продължават около 45 – 60 минути и включват планове за уроци, презентации и работни листове – всичко, от което се нуждае един учител, за да проведе своя семинар за увереност в тялото.
На тенденцията момичетата да имат все по-ниско самочувствие под натиска на „перфектната“ красота в социалните мрежи Dove отговаря и с филм, наречен Reverse Selfie ("Изкривеното селфи") – продукция, която посочва най-големите последствия от дигиталното самоизкривяване.
Неговата цел е да разкаже на колкото може повече хора за наличните безплатни инструменти за родители и наставници, разработени в Dove self-esteem програмата, които могат да помогнат на децата да се ориентират в своите преживявания в социалните медии.
Защото истината е, че живеем във време, в което програмите за редактиране на изображения, които навремето бяха достъпни само за специалисти, в момента са в ръцете на 11-годишни момиченца. И това не ги прави щастливи и уверени, а точно обратното – неуверени, свити и с ниско самочувствие. Малки момичета, които правят от своята стая снимачна площадка и целият им живот зависи от качеството и социалното одобрение на една тяхна снимка.
Тя се казва Силвия Грибауди и е родена в Торино, Италия, преди 47 години. Започва да танцува като дете и днес е професионален танцьор и хореограф с многогодишен опит и индивидуален почерк.
И дотук спираме с клишетата, защото нищо от тях не може да се закачи за творец като Силвия Грибауди. Тя предизвиква публиката си с начина, по който третира и възприема човешкото тяло и способността му да преобразува творческата енергия в танц и артистично себеизразяване.
Силвия не е типичният танцьор. Тя няма изваяни форми, по нейните мускули не може да се учи анатомия. Няма дълги крака и лебедова шия. За сметка на това има тяло, готово да прекрачва граници, да провокира, да се бунтува, да разсмива, да провокира… И да танцува.
Нейното хореографско въображение поставя в центъра на спектакъла нетипични танцьори – възрастни, с неатлетични тела, но смели в изразяването си. Част от тези нетипично красиви танцуващи хора е и самата тя.
Съвсем скоро Силвия Грибауди ще бъде в България и ще танцува на българска сцена. Спектакълът ѝ “Грации” (24 октомври, Дом на културата “Борис Христов” - Пловдив) е част от програмата на танцовия фестивал One Dance Week. В него тя с изключително чувство за хумор разказва историята на три мъжки грации и една Силвия, които заедно предизвикват всички концепции за красота. Правят го по остроумен и смешен начин и дават на публиката свободата да види красотата и грацията по нов, лично преживян начин.
Защото, както казва Силвия в разговора ни по-долу, красота има там, където има свобода.
Винаги съм обичала да танцувам и имах късмета да започна в малко училище с много талантлива преподавателка, която успя да ни предаде както страстта си, така и танцовата си техника. Първата ми работа беше на около 20 години в неокласически танцов спектакъл в театър Ла Фениче във Венеция и театър Реджо в Торино.
В същото време задълбавах все повече в съвременния танц.
С напредването на времето имах възможност да работя със съвременни танцови компании и циркови трупи в Италия и в чужбина, а през 2005 г. работех и в кабаре.
През 2009 г. спечелих италиански конкурс за млади танцови творци с хореография, в която съчетах опита си до момента с тялото ми и вкарах комичен елемент. След това получих шанс за работа и участие в различни европейски проекти, което ми даде възможност да се запозная с други танцови стилове и артистични жанрове.
Представленията, които съм правила до момента, идват на бял свят от образи и идеи, възникващи през диалога с други артисти. После всичко придобива форма благодарение на танцьорите, с които решавам да работя.
С тях започваме обмен на материали, чрез които се реализира и идеята, родила се в главата ми. Често, благодарение на приноса им, всичко става много по-автентично, отколкото съм си го представяла.
Кодовете, заложени и в телата, и в изкуството, които ни принуждават да се изразяваме като хора, заключени в ковчег, още преди смъртта си. Ето това трябва да се поставя под въпрос във всеки възможен момент.
Играя тяло, което се променя, докато приближавам 50-те. Играя тяло, което се пита какво е успяло да изгради за другите и за себе си. Играя тяло, намиращо се във време, в което мисля, че то е още по-ценно и лимитирано; тяло, което се опитва да добави стойност към настоящето и което знае кое в този живот е преходно.
Различно е за всеки. При мен спешно трябва да се разрушат всички формалности и да се създаде хоризонталност в диалога. Тялото е родено свободно, ние сами го заробваме.
Зависи от представлението, но обикновено се усеща едно съучастничество и много искрен и директен диалог с публиката. Докато съм на сцената, залата е достатъчно добре осветена, за да видя на кого му е скучно, кой се забавлява, кой не иска да се смее, кой се дразни на онези, които се смеят, кой е в режим на слушане, на кого му се тръгва, кой те обожава… Изключително силно като усещане е да наблюдаваш как реагира публиката и как живее заедно - не само с теб като артист, но и един с друг.
Комедийна работа е прекрасна, защото е едно постоянно търсене на емпатия. Зад смеха има дълбок сблъсък. Поставяш под въпрос разбиранията за красота, за това, което смяташ за правилно и грешно. Поставяме под въпрос и собствения си начин за преценка и наблюдение върху другите. И въпреки това не знам как разбира публиката нещата, които показвам на сцената.
Мисля, че в повечето случаи има още работа, която трябва да се свърши, да се засилят комичните аспекти и комедийната техника в хореографията; ритмическата композиция, която предизвиква смях, рядко се подчертава и фокусът винаги е в ефекта върху публиката, за да се разбере дали нещо работи или не.
Но смехът невинаги е доказателство за успеха на комедийната част. Тишината и паузата също имат стойност.
Не знам… Изучавам това и все още не мога да го разбера изцяло. Винаги, когато се почувствам радостна или свободна, мисля, че виждам красота. Това е една възможност за обяснение на красотата.
Нямам никаква идея. Но гледането на танцови представления може да помогне в тази посока, точно защото вече от много години танцовите спектакли включват различни тела в различна физическа форма, които танцуват заедно и създават хармония. Това е чудесен пример за потенциала на хората да градят специфичен начин на слушане, който възприема единството в различията.
“Грации” на Силвия Грубауди е в Дом на културата “Борис Христов” в Пловдив на 24 октомври от 19:30 часа. Танцовият фестивал One Dance Week, от който е част спектакълът, започва на 9 октомври с “Напречна ориентация” на световния Димитрис Папайоану. Неговите представления ще се играят и на 10, 11 и 12 октомври, а до 24-и публиката ще може да види още и: “Итмараг” на френската танцова компания “Оливие Дюбоа”, “Възел Цепелин” на Катерина Андреу, “Larsen C” от Христос Пападопулос и “Точка на изчезване” на Александрос Вардаксоглу и Дафин Антониаду. Пълната програма на фестивала и повече информация за спектаклите може да разгледата в сайта на One Dance Week.
Тя се казва Даней Мерсер и е един от инфлуенсърите в Инстаграм, които можем да си позволим да следваме съвсем спокойно. Не че другите не можем да си ги следваме спокойно, не! Просто понякога филтрите и ъгълът на светлината играят прекалено голяма роля в снимките, които бюти инфлуенсърите постват, като това създава малко грешна представа за едни безкрайно съвършени хора, стъпващи по тази земя.
Мерсер има смелостта да покаже, че не всичко е такова, каквото изглежда на една снимка, качвайки свои фотографии в перфектна и в не чак дотам добра форма. Уловката е, че снимките са правени в един и същи момент - само че ъгълът на заснемане е друг.
Журналистката, която живее в Дубай, има 2,4 млн. последователи. Мерсер е абсолютен хит заради трезвата представа за тялото си и опитите си да покаже как едно съвсем несъвършено, но здраво тяло може да изглежда красиво във всяка ситуация.
Никак не се притеснява да покаже стриите и целулита си - тъкмо обратното. Снима се нарочно с тях, за да видят последователите ѝ, че този перфектен корем трае точно едно гълтане въздух време.
“Кога за последно казахте нещо хубаво за тялото си?”, пита тя в един свой пост. “Кога благодарихте на силните си крака? Направихте комплимент на прекрасните си ръце? Показахте любовта си към голямото си, красиво сърце?
Струва ми се, че понякога в живота можем толкова много да се концетрираме върху недостатъците си, че да забравим да се радваме на нещата, в които сме страхотни.”
Даней подчертава, че правим това не само с телата си, а с всичко в живота, затова трябва да се погледнем честно и да се оценяваме честно.
И като говорим за честност, едно от нещата, с които Даней е истински полезна, е изобличаването на безкрайно редактираните изображения, като показва нагледно как това се случва и със снимки, и във видео.
Струва ни се, че подобно здравомислещо отношение към тялото, може да е само полезно - не само индивидуално, но и обществено.
В началото на третия локдаун за последната година все по-често срещан лаф е „лятото плажът ще е пълен с антитела“. И въпреки че ефектът от заседяването вкъщи е най-видим върху тялото, не трябва да забравяме, че душата също може да страда. Отдавна е ясно, че физическото и психическото състояние са пряко свързани и ако едното не е в добра форма, вероятно и другото ще го последва – без да сме сигурни кое е яйцето и кое – кокошката.
Една година след първия локдаун е време да си зададем откровения въпрос „Добре ли съм?“ и след това също толкова откровено да си кажем истината. Ама без локуми от рода на „нашите баби са преживявали много по-тежки неща“ и „единственото, което се иска от нас, е да си стоим на дивана вкъщи“. Защото не се иска само това от нас, ще прощавате. Иска се да останем нормални, да си изпълняваме задълженията, да гледаме децата и на някои от тях да им обясним, че някак си трябва да преживеят онлайн обучението по химия, да изкарваме пари и да си плащаме сметките. При това дори не му се вижда края – колко още време ще изкараме така? Никой не знае.
Та ако вече малко ви е писнало и усещате, че губите почва под краката си, не се шашкайте – нормално е и е разбираемо. На никого не му е лесно в момента, не че това е някакво успокоение, но е добре да го знаете.
Да споделяте, да говорите с приятели, да потърсите помощ от психолог, да правите по 10 000 крачки на ден, да не се тъпчете с храна от пакетчета, а заедно с това и да влезете в новата платформа „Красив ум в красиво тяло“ на верига концептуални фитнеси Next Level.
Няколко пъти сме ви разказвали за нея, но ето че, тя вече е онлайн и е достъпна за всички. Идеята ѝ е да ви помогне да разберете как се е отразила пандемичната обстановка в последната година на тялото и духа ви, а след това да получите персонални препоръки за подобряване на формата. И на двете форми всъщност – на психическата и физическата.
Ако втората вече е кръг, а първата е доста разклатена, значи със сигурност имате нужда от подкрепа, така че направо влизайте в платформата и се залавяйте със седемте въпроса, с които ще бъдете насочени към най-правилната тренировка за вашето състояние.
Тестът е създаден с цел да щрихира вашия психопрофил, по който път специалистите от Next Level ще ви насочат към най-подходящия спорт, който да практикувате след локдауна. Имайте предвид, че с регистрацията си в платформата ще спечелите и три безплатни тренировки в залите на веригата фитнеси, а също и възможност за индивидуални съвети от екипа на психолога Ани Владимирова.
Кампанията „Красив ум в красиво тяло“ на Next Level цели да помогне на повече хора да застанат смело срещу негативните ефекти от локдауните и да се захванат със спорт, който им харесва и им помага да се отърсят от тревожността. Много тренировки са налични и в сайта, така че да можете да ги изпълнявате и вкъщи, докато чакате любимия ви фитнес отново да отвори врати.
Затова вече са достъпни и редица онлайн тренировки по HIIT, табата, йога, функционални и кондиционни тренировки. Next Level са и единственото място, на което можете да се запознаете с многокомпонентните тренировки Les Mills, които са любими на много звезди по света. Накратко, Les Mills е тренировка, в която има комбинация от движения с различния вид натовареност, които са съпроводени със специална хореография и подбрана музика, така че трениращите и за секунда да не изпитват скука и досада (знаете, че да спортуваш с досада е... ами, АДСКИ ДОСАДНО и не води до нищо добро).
Най-общо казано, да покажете какво ви тревожи и от какво имате нужда под формата на спорт. Например, ако от теста си проличи, че имате нужда да се освободите от негативни емоции и предпочитате това да става със силови тренировки, платформата ще ви препоръча да опитате BodyCombat. Ако пък имате нужда от медитация и успокоение, ще ви насочи към йога практиките.
Пак напомняме, че всеки, който се регистрира в платформата, ще получи три безплатни тренировки в Next Level, за да види и разбере от личен опит кое как му въздейства. Очаквайте с вас да се свърже човек от екипа на веригата фитнеси, за да уточните подробностите за безплатните тренировки.
Няма повече да дрънкаме, направо подайте теста там и да се свършва с тая тревожност и това заседяване вкъщи. За да може това лято на плажа да има само красиви умове и красиви тела. Пък, дай Боже, да са и с антитела.
Ако се чудите как в това динамично време, в този нов век да се присъедините мигом към модерните и съвременни майки и да покажете, че не сте някоя оклюмала идиотка, която по цял ден прави някакви супер смотани неща, единственото, което се изисква от вас, е да спрете да говорите за вас и вашето дете в първо лице, множествено число.
Или поне аз така разбрах от последните си години на общуване с хиляди майки. Модерната и съвременна жена всичко може да прости. Че сте обърнала две ракии от седем сутринта, че ходите без гащи до детската градина или че сте излели тенджера с горещи спагети върху главата на съседското дете, но, да не дава Господ, някоя изстрадала нещастница да каже „Ние с бебчо ядохме пюре“. Eeeeeee, не е за вярване какво се случва!
Веднага се надига някаква невъобразима врява като в кокошкарник и всички започват да крякат в един глас „Оффффф, стига сте говорили за вас и детето в множествено числоооо! Да не би и двамата да сте акалииии?!. И двамата ли ядохте пюре? Ах, о, колко смешно, колко сте смешна и тъпа, и смотана.“
Към този хор от възмутени граждани се добавят и мъжете, които пък никой ни ги е питал, ни се интересува от мнението им, особено когато става въпрос за хора, които не могат цял живот да научат разликата между рокля и пола и да разделят бяло от цветно пране.
Даже в интернет наскоро се появи българският еквивалент на американския оригинал, който размахва табели по хавлия. Снимал се господинът на Ендекато на центъра и написал „Спри да говориш за себе си и детето си в множествено число“.
На всички тези хора искам да кажа няколко неща.
В първите месеци от раждането на детето съществува една понякога прекрасна, понякога мъчителна симбиоза между детето и майката. Реално майката е лишена в голяма степен от разполагане със собствената си личност и съвсем несъзнателно се идентифицира като едно цяло с детето, с което прекарва 24 часа в денонощието.
За нея всяко действие е споделена грижа, а и както спомена много точно една дама в един диспут: „Когато детето яде и двете правим усилия.” Тази симбиоза има своето изражение в езика, и то е на емоционално и първично ниво, а не на интелектуално. Дали говорим „ние спахме“ или „аз спах“ няма отношение към интелектуалния капацитет на говорещата, а към състоянието, в което се намира в момента.
Детето е било част от тялото на майката. Детето цялото е тъкан на майката, нейната кръв и кости. Заради децата на много майки им изпопадват половината зъби и половината коса, защото неусетно са си дали почти целия калций, докато отглеждат бъдещето на света в тялото си. Има жени, на които им се налага да лежат по 8 месеца за задържане. Има жени, които са на лекарства през цялата бременност, такива, които не могат да легнат от болки и киселини.
И накрая отделянето на детето може и да се случва физически, но психически майката преживява неща, които няма как да се обяснят на цял куп хипстъри. Но ето, че светът е пълен с умници, които не само имат обяснение, но и безброй велики смешки по въпроса. Ха-ха. Много сте смешни.
За общество, в което говоренето на „Вие“ е остър, непреодолим проблем, говоренето на „ние“ не е никакъв. И ако има нещо, което бих казала на всички в тази държава, е: „Спрете да говорите на „ти“!” Бих го казала и на онова момче, което се прави на смешно по хавлия.
Спрете да ми говорите на „ти“ по магазини, делови срещи, в градския транспорт, в мейли, в чата, по телефона и ВЪОБЩЕ, КЪДЕТО МЕ СРЕЩНЕТЕ С ДЕТЕ ИЛИ БЕЗ ДЕТЕ. Говоренето на „Вие“ показва, че сте възпитани в рамките на европейската цивилизация и че уважавате личното ми пространство в езиков план. И за да спестя на всички усилията да ме питат „А може ли да си говорим на „ти“?“: не, не може. Не искам. Не ви искам в личното си пространство, няма как да ви искам на първа или втора среща.
Искам да спрете да се смеете на това как една майка говори за себе си и детето си, заради което не е спала от една година, и да помислите вие как говорите на другите. Защото майките поне имат обяснение, вие – не.
