Психотерапията за двойки работи. Но само ако и двамата участници са съгласни да посещават психолог. И само ако са достатъчно търпеливи да стигнат до момента, в който промяната в мисленето им за самите себе си и след това за другия, е видима от поведението им. Този период обаче може да трае години. Услугата не е и от най-евтините, но понякога е по-добре да инвестираме в менталното си здраве, отколкото да търчим за нови дрехи в мола, нали?
Испанското издание psicologiaymente.com засяга темата за семейната терапия като ключ към успешно съжителство. Авторката на този текст – Каролина Марин, която е психолог и специалист в областта на семейното терапевтиране, се впуска в анализ как работи консултацията с професионалист и с какво е полезна на двойката.
Проблемите в съвместното съжителство – трудна тема, нали? Въпреки това понякога тези казуси са много по-сложни в главата ни, отколкото в действителност.
Без значение колко перфектна изглежда една двойка в Instagram, никой не е защитен от трудности в съвместния живот. Някои успяват да ги преодолеят, докато други остават на място като в безкраен цикъл. Знаете ли каква е разликата? Начинът, по който се подхожда към тези проблеми, и готовността на двамата партньори да ги решават като екип.
Когато справянето със затрудненията между двама души изглежда непосилно, терапията за двойки се явява добра алтернатива за разрешаване на проблемите с помощта на външен поглед. Но как протича този процес?
Нека да започнем с един много често срещан пример.
Тук авторката дава пример с двойка, която е заедно от 5 години. Първата им година е като меден месец, но вече от една година се сблъскват с проблеми, които не знаят как да разрешат.
Единият човек в двойката е доста затворен и от страх, че не знае как да изрази емоциите си или да не би да остане неразбран, дълго време потиска едно недоволство: лошото управление на финансите от страна на другия човек. Тази нестабилност постепенно започва да разяжда връзката им, без нито един от двамата да го осъзнава.
В началото това не изглежда като проблем – ако единият не може да се справи с покупките, сметките или с други разходи в домакинството, другият поема всичко. Но с времето тежестта започва да се усеща все повече, докато един ден по-натовареният финансово не избухва. И излива цялата натрупана ярост. Всичко това се случва в един иначе обикновен момент, а реакцията идва с крясъци.
Този, по когото се вика, може да си помисли, че другият човек е „полудял“, тъй като малкият инцидент не изглежда достатъчно сериозен, за да предизвика такава реакция. Потискалият емоциите си, от своя страна, вероятно ще се чувства виновен, че е загубил контрол, без дори да успее да обясни, че капката, преляла чашата, не е истинската причина за неговото неудовлетворение.
Понякога, когато сме вътре във връзката, е трудно да видим корена на проблемите. Още по-трудно е да знаем как да ги решим, особено когато никога не сме били научени да изследваме емоциите си и да ги изразяваме по асертивен начин, така че да намерим общо решение.
Именно тук фигурата на терапевта за двойки придобива важност. Ако и двамата партньори са съгласни, специализиран терапевт ще играе ролята на наблюдател, безпристрастен слушател и на човек, който предлага начини двойката да се научи да общува по-добре и да разрешава проблемите си с уважение и любов – чувствата, които първоначално са ги събрали.
Когато говорим за проблеми в съжителството, имаме предвид тези предизвикателства, които възникват при споделянето на живота с някого. Някои от най-често срещаните са:
Изборът между терапия за двойки и индивидуална терапия зависи от конкретната ситуация и от потребностите ви. Например, ако усещате, че конфликтите в отношенията са свързани с лични казуси като несигурност или емоционални затруднения, може да бъде по-полезно първо да разгледате варианти за индивидуалната терапия. Това би помогнало човек да работи върху себе си и да допринесе положително за динамиката на двойката.
От друга страна, терапията за двойки е идеална, когато проблемите директно засягат самата връзка и трябва да бъдат разгледани заедно. Това включва ситуации като неефективни комуникационни модели, повтарящи се проблеми или емоционално отдалечаване, което и двамата усещат.
Още не сме свършили, скрол надолу
Важно е да се отбележи, че невинаги става въпрос за избор между едното и другото. Има случаи, в които комбинираният подход може да бъде най-полезен. Например, ако и двамата партньори имат лични проблеми, които пречат на връзката, работата в индивидуална терапия, последвана от решаване на общите проблеми в терапия за двойки, може да бъде ефективна стратегия.
И нещо важно: има случаи, когато терапията за двойки не е препоръчителна. Например, ако някоя от страните не желае да се ангажира с процеса, ако е имало физическо или емоционално насилие, ако единият от двамата е решил да се разведе и т.н.
Работата в терапията за двойки не е „както дойде“. Всъщност се разделя на няколко етапа, които помагат да се разгледат проблемите в съжителството по структуриран начин. Ето как обикновено се развива процесът:
Имайте предвид, че успехът на терапията не зависи само от терапевта. Важно е и двамата участници да се ангажират активно, да разсъждават върху собствените си нагласи и да прилагат наученото извън сесиите. Това е работа в екип.
Източник: psicologiaymente.com
Всички знаем, че никой не бива да търпи насилие и че ако попаднем във връзка с насилие, веднага трябва да избягаме оттам.
Само че животът не работи по този начин, както и отношенията между хората. Понякога нещата започват по един начин (или поне така изглеждат) и завършват по друг. Понякога пък са си откровен капан с камуфлаж, който само ние не можем да разпознаем като такъв.
Във всички случаи рано или късно идва моментът, в който човек трябва да си отговори на някои въпроси и да потърси в тези отговори пътя, по който иска да продължи живота си.
В такива моменти е много важно да имаш точния човек наоколо - роднина, приятел, специалист, който да знае какво да ти каже, за да ти помогне да се измъкнеш завинаги.
Тъкмо за важността на тези хора в живота ни, както и за изборите, които правим, се говори в този текст, публикуван в Scary Mommy.
Имах чувството, че водя един и същ разговор с терапевта ми за хиляден път: “Вече не знам как да функционирам. Имам чувството, че гледам как животът ми минава покрай мен. Извършвам действията, но не усещам нищо.”
При предишните 999 пъти не успявах да спомена, че тези ми затруднения може би (добре, де, със сигурност) са директно свързани с връзката ми, изпълнена с насилие.
Този път обаче се пуснах на сляпо и реших да говоря за това.
Така че ако не сте били в такава преди, е почти невъзможно да разберете. Може би си мислите: “Просто си тръгни. Просто се махни оттам. Знаеш, че заслужаваш нещо по-добро.” Но дори и без брак и деца, които усложняват нещата още повече, никога не е “просто си тръгни”.
Всъщност, според специалистите хората правят поне седем неуспешни опита да прекратят подобни връзки, преди реално да го направят.
Чувствах се засрамена и объркана. Но този път бях абсолютно и напълно честна с терапевката ми за всичко, през което преминавах. А нейният отговор ми отвори очите и беше точно това, което имах нужда да чуя.
Това, което започва като леко насаждане на вина, се превръща в газлайтинг. Малките неразбирателства прерастват в свирепи и ожесточени скандали.
И, за съжаление, в един момент свикваш. Всичко това започва да ти се струва нормално. Просто нещата са си така. Обаче, честно, въобще не е нормално.
Заслужавате поне базово човешко отношение и уважение. Или поне терапевтът ми така ми казва. И не е като да не ѝ вярвах, понеже наистина ѝ вярвах. Просто нямах енергията. Не успявах да я открия в себе си, за да мога да издържам всеки един ден и да се освободя от тази връзка.
И по време на този хиляден разговор тя ме изслуша. Зададе ми още няколко въпроса и после ми даде следния ултиматум:
Мога да ти да дам механизми за справяне, за да минеш през този етап, но не мога да го направя с чиста съвест. Защото се боя, че ако го сторя, няма да е просто етап. Ще е до края на живота ти, докато той не реши да го прекрати.
Толкова ли бях свикнала с отровата и насилието, че не успявах да видя в каква опасност съм? Разсъждавах над фразата “Не вреди”. Дали наистина терапевтката ми мисли, че ще ми навреди повече, ако ми даде методи за справяне, отколкото ако ме остави да продължа да страдам в тази връзка?
Трябваше да реша. Щях ли да прекарам остатъка от живота си по този начин? Или най-сетне щях да живея живота, който заслужавам?
Няма да кажа, че никога не ми е хрумвало, че не живея както трябва, докато съм във връзка с насилие. Но ми се струваше невъзможно да се измъкна.
И не защото не исках да съм щастлива, а защото не знаех дали борбата да се спася няма да е по-сериозна от борбата, която така или иначе водех към момента. Нямах нито ресурсите, нито финансовата независимост, нито план Б.
В онзи ден се прибрах вкъщи раздразнена, задето терапевтката ми не иска да ми помогне. Но след като премислих, ми просветна.
Тя всъщност ми помагаше. Тя реално ме спасяваше от живот, пълен с болка, насилие и потенциална опасност. Или щях да се измъкна и тя щеше ми помогне да се справя с всичко, което щеше да последва, или щях да остана и нещата нямаше да се подобрят.
Трябваше да се видя като достойна за щастие, безопасност и любов, както ме виждаше и терапевтът ми. Ултиматумът не беше за помощ или отказ от помощ, а за това да осъзная собствената си стойност.
Споделям ултиматума, който ми постави терапевтката ми, с вас, защото истински вярвам, че това ми спаси живота. Ако тя не ме беше окуражила да избера себе си, не знам дали изобщо някога щях да го направя.
Обръщам се към всички хора, които подкрепят някого - приятел или любим човек - който е в насилствена, токсична или отявлено кофти връзка: действайте с емпатия и деликатност.
Не е като да не искат по-добър живот; може просто да са забравили какво е да имаш такъв. Или са били унижавани толкова дълго време, че не смятат, че заслужават нещо по-добро.
Обръщам се и към всички, които са живели или продължават да живеят с партньор насилник: не спирайте да се борите за себе си. Знам, че понякога изглежда невъзможно. Понякога ще ви се струва, че не заслужавате нищо друго.
Но това, което заслужавате, е уважение, щастие и всичко, което искате от живота - нищо по-малко. Приемете този съвет от някой, който е минал от другата страна, след като години наред се е чувствал заседнал на едно място.
По-силни сте, отколкото си мислите. И този свят е по-добро място, защото вие сте в него.
