Благодарение на вирусите и инфекциите, които децата „носят“ от градината, родителите направо сме половин лекари. Или поне така се заблуждаваме. Затова е добре да се консултираме с истински специалисти, които не просто си мислят, че разбират медицината. За една от най-разпространите „чуми“ – стрептококовата инфекция – си говорим с педиатъра д-р Лора Бучукова.
Какво представляват стрептококите и какви видове съществуват?
Стрептококите са грам положителни бактерии. Могат да се разделят на групи по различни признаци.
Какви са симптомите при стрептококова инфекция в детския организъм?
Streptococcus pyogenes е главният представител на група А и е най-честият причинител на стрептококови инфекции. Той е причинителят и на една от най-често срещаните в детските заведения инфекции – скарлатината. Среща се предимно при деца на възраст от 1 до 9 години. Протича с ангина, температура и дребно-петнист обрив.
Характерна първоначална изява е и повръщането. Гърлото е силно зачервено, езикът е първоначално обложен с бял налеп, след което става ярко червен (малинов език). Бузите са червени, характерна е бледостта около устата. Появява се ситен ярко червен обрив по шията, тялото и крайниците.
Други инфекции, които причиняват стрептококите, са възпалителни процеси на респираторния тракт – ринити, ларингити, бронхити, стрептококова пневмония, стрептококова ангина, възпаление на средното ухо (otitis media), остеомиелит – възпаление на костта и костния мозък, стрептококов менингит, стрептококов сепсис и възпалителни заболявания на кожата.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какво е лечението при децата и защо обикновено без антибиотик не минава?
Тъй като това е бактериална инфекция, обичайното лечение е антибиотично. Добре е да се направи изследване с антибиограма, за да се назначи антибиотик, към който стрептококът е чувствителен. Поради сериозността на гореизброените заболявания антибиотикът може да бъде избегнат само при носителство без клинична изява, например в гърлен секрет. Според съвременните препоръки носителството не е показано за антибиотично лечение.
Как може да навредят стрептококите на детския организъм, ако не се вземат мерки навреме?
След преболедуване от инфекция със стрептокок от група А не се изгражда имунитет. По тази причина е възможно често боледуване и при липса на лечение са възможни усложнения под формата на нефрити – възпаление на бъбреците, артрити – възпаление на ставите, които са късни усложнения и могат да доведат до трайни последствия.
Другите видове стрептококи могат да доведат до ранни усложнения под формата на системни инфекции – сепсис, менингит остеомиелит, които протичат много тежко.
Има ли някакъв вид превенция, чрез който ако не да са защитени напълно, поне по-рядко децата да боледуват от такъв тип инфекция?
В имунизационния календар е включена стрептококова ваксина, която е срещу Стрептококус пневмоние – един от видовете стрептококи, причиняващ чести инфекции на горните дихателни пътища при децата, отити и пневмонии. Ваксината включва 15 различни типа на бактерията, но, за съжаление, те са много повече и по тази причина дори и при ваксинираните деца, ние я откриваме често в носен секрет, секрет от ухо или храчки. Все пак ваксинираните деца боледуват много по-леко.
Случвало ли ви се е да се опитате да предпазите бебето си от слънцето, като покриете детската количка с одеяло или плат? Оказва се, че с този уж безобиден начин да осигурим сянка на малките си деца, всъщност може да им навредим повече, отколкото да им помогнем, предупреждава Parents.com.
Според д-р Сванте Норгрен, педиатър в детската болница „Астрид Линдгрен“ в Стокхолм, Швеция, дори най-тънкото одеяло, поставено върху количката, може да създаде парников ефект, при който вътре се създава опасно висока температура. Това значително намалява циркулацията на въздуха и излага децата на риск от топлинен удар и дори синдром на внезапната детска смърт, тъй като телесната им температура може бързо да достигне опасни нива.
Ето какво трябва да знаете за тази потенциално опасна грешка с количките и как най-добре да защитите детето си от задушаване и прегряване.
Родителите не трябва да покриват децата си с одеяла в количката, тъй като това може значително да намали циркулацията на въздуха и да доведе до задушаване. „Вътре в количката става изключително горещо, почти като в парник“, обяснява д-р Норгрен. „Освен това циркулацията на въздуха е лоша и е трудно да се вижда бебето, когато количката е покрита.“
Според данни на Глобалната информационна мрежа за топлинно здраве покриването на количката с одеяло в горещи дни може да повиши температурата вътре с до 32 градуса само за 20 минути. Това е сериозна промяна за толкова кратко време и за едно малко дете може да доведе до прегряване.
Д-р Рашми Джайн, педиатър от Ървайн, Калифорния, и основател на BabiesMD, също е съгласна, че покриването на бебешка количка с одеяло може да бъде опасно. „Това може да попречи на правилната вентилация и да задържи топлината в количката, което да доведе до прегряване на бебето“, обяснява тя. „В най-лошите случаи, ако прегрее, бебето може да спре да диша в тази гореща и зле вентилирана среда.“
Освен това, допълва д-р Джайн, одеялото е свободен плат, което крие и допълнителни рискове. „Ако падне в количката и покрие лицето на бебето, това може да създаде опасност от задушаване“, казва тя.
И така – как можете ефективно да предпазите детето си от слънцето, като същевременно осигурите безопасността му? Важно е да изберете подходяща количка – например такава със светъл цвят и лека, дишаща материя.
Друга ключова препоръка е да се спрете на модел с голям сенник и подвижен заден панел. „Хубавите колички вероятно имат задна клапа, която се отваря и позволява въздухът да циркулира в количката отзад“, обяснява д-р Джайн. „Също така често имат сенник, който предпазва от слънце и топлина, но не пречи на въздушния поток. Тези сенници обикновено предлагат UV защита и отразяват топлината. В определени случаи може да се използва удължител за сенника, който осигурява допълнителна сянка за седалката.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Освен избора на подходяща количка, съществуват и други начини да защитите детето си от слънцето.
Избягвайте да покривате бебето с одеяло в количката, тъй като това може значително да повиши температурата вътре и да доведе до прегряване. Това може да се предотврати чрез избор на количка с добра вентилация или като взимате предпазни мерки относно времето, в което извеждате бебето навън, и поддържането на добра хидратация. Ако подозирате, че бебето показва признаци на топлинно изтощение, незабавно го приберете на прохладно място. Давайте му течности и наблюдавайте състоянието му. Ако симптомите продължат и детето ви изглежда като да не се чувства добре, незабавно се свържете с педиатъра си.
Източник: Parents.com
Когато станете родител, получавате незабавно второ висше – медицина. Независимо дали бършете сопол или вадите млечен зъб с конец, в крайна сметка малко неща могат да ви притеснят. Понякога изчакването и наблюдаването как ще протекат симптомите е добър подход, но има случаи, когато важно да се действа по-бързо.
Как да определите кое налага да се обадите на личния лекар? Коя температура всъщност се класифицира като „висока“? Какъв вид болки в корема означават, че на детето ви може би му има нещо повече, а не го е полазил обикновен стомашен вирус?
А когато се случи нещо истински стряскащо – да речем, детето изведнъж пламне в уртикария – трябва ли да се обадите на педиатъра, или да отидете направо в спешното отделение?
За по-конкретни насоки, които да следвате, от Parents.com разговарят с водещи педиатри за 12-те симптома, които винаги изискват медицинска помощ.
Педиатрите подчертават, че когато температурата се повиши, не е толкова важно какво показва термометърът, а какво е настроението на детето. Единственото голямо изключение са бебетата под 3-месечна възраст, които се нуждаят от незабавна медицинска помощ, ако температурата се повиши над 37,7°C.
„Ако температурата е от бактериална инфекция, например на пикочните пътища, може бързо да се инфектира целият организъм“, казва педиатърът д-р Дженифър Шу, съавтор на книгата Heading Home With Your Newborn: From Birth to Reality („Да се приберем вкъщи с новороденото: От раждането до реалността“).
„В повечето случаи симптомите се дължат на обикновен вирус, но трябва да проверим, за да сме сигурни.“ Важно е да се обадите на лекаря си веднага. Ако е след работно време, за по-сигурно отидете направо в спешното отделение.
При деца над 2 години температурата не е спешна, стига детето ви да изглежда добре хидратирано и да се държи нормално. Обадете се на личния лекар на детето, за да ви даде насоки.
Това е температура, която не спада при лечение или продължава повече от пет дни.
Ако сте дали на детето си лекарство за понижаване на температурата като ацетаминофен или ибупрофен, и температурата не спадне в рамките на четири до шест часа, обадете се на педиатъра. Това е знак, че инфекцията е твърде силна и вероятно организмът не успява да се пребори с нея.
Температура, причинена от вирус, обикновено отминава в рамките на пет дни.
Ако се задържи по-дълго – дори когато е ниска – температурата може да е показател за инфекция като бактериална пневмония, която изисква антибиотично лечение, обяснява педиатърката д-р Алана Левин.
Говорим за температура, придружена от скованост на врата или главоболие, или пък от обрив, който прилича на синина, или е на малки червени точки.
Ако наблюдавате тези симптоми, незабавно се обадете на лекаря си, тъй като това може да са признаци на менингит, който изисква медицинска помощ.
Обрив, който прилича на око на бик или се състои от малки червени точки, които не изчезват при натискане на кожата, или прекомерно посиняване.
Кръгообразен обрив с бледо петно в центъра може да означава лаймска болест. Потърсете незабавно помощ, ако видите петна с размер на точица под кожата, които могат да са сигнал за много сериозни състояния.
Всяко необяснимо, широко разпространило се по тялото посиняване може да е признак на възможно кръвно разстройство. А петнист обрив, често леко груб, може да е признак на алергична реакция. Ако детето ви също така има затруднения с дишането или е превъзбудено, или пък е летаргично, трябва незабавно да бъде прегледано от лекар.
Бенка, която е нова или се променя.
Следете бенките на детето си, особено тези, които има от раждането си, тъй като при тях рискът да станат злокачествени е по-висок, казва д-р Ари Браун, педиатър в Остин и автор на книгата „Бебе 411“.
Проверявайте всеки месец кожата по време на къпане. Уведомете лекаря си, ако забележите бенка с неправилна форма, с накъсани граници, която не е в един цвят или е обемна. Всички тези признаци са на потенциален рак на кожата.
Болка в долната част на стомаха или внезапна и спазматична болка – идва и си отива.
Ако детето ви изпитва болка долу вдясно, помолете го да подскача нагоре-надолу. Ако му е трудно, може да е признак на апендицит. Въпреки че апендиксът се намира в долната дясна част на корема, болката, причинена от възпаламен апендицит, може да започне около пъпа и да продължи надясно.
„При стомашен вирус обикновено има температура, след това повръщане, после болки в стомаха и диария“, казва д-р Браун. „При апендицит понякога се наблюдава диария, след това болки в корема, след това повръщане, последвано от болки и накрая температура.“
Ако забележите тези симптоми, обадете се на лекаря.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ако детето ви е на възраст под 4 години и има болки в стомаха, които в един момент го карат да се превива, а в следващия се чувства добре, това може да е признак на инвагинация – заболяване, което обикновено засяга малките деца, и при което една част от червата се приплъзва в друга.
Болката се появява на интервали от 20 до 60 минути и може да бъде придружена от повръщане, повишена температура, кръв в изпражненията или изхождане с вид на „желе от касис“. „Обадете се на лекаря си, ако детето ви има силна болка“, казва д-р Ливайн. „Ако има спазми плюс следи от кръв в изпражненията, насочете се направо към болницата.“
Главоболие, което се появява рано сутрин или събужда детето ви посред нощ, или което е придружено от повръщане.
Това може да са признаци на мигрена. Мигрените при децата не са опасни. Въпреки това сутрешното и среднощното главоболие може да са сигнали и за нещо по-сериозно и затова посетете лекар веднага.
Сухота в устата и устните, намалено уриниране, плоска фонтанела (при бебета), суха кожа или кожа, която остава нагъната, когато я притиснете, силно повръщане или диария.
Всички тези признаци са свързани с дехидратация и трябва да се лекуват бързо, защото дехидратацията може да доведе до шок. Обадете се на 112 или отидете в болница, ако смятате, че детето ви е близо до този етап. В противен случай се обадете на лекаря и се опитайте да осигурите повече течности на детето.
„Проблемите с дишането са по-обезпокоителни, когато звуците идват от гръдния кош и белите дробове, а не от носа“, казва д-р Шу. Критичните проблеми с дишането често се дължат на задушаване, алергична реакция, астматичен пристъп (може да се появи при деца на няколко месеца), пневмония, коклюш или круп. Незабавно потърсете помощ или се обадете на 112.
Ако не е очевидно, че детето има сериозни проблеми, проверете дихателната му честота. Пребройте всяко вдишване в продължение на 30 секунди и след това умножете по две.
Нормалната честота на дишане е:
Подуване на езика, устните или очите, особено когато е придружено от повръщане или сърбеж.
Те често са сигнал за сериозна алергична реакция (анафилаксия). Симптомите могат да включват подуване, проблеми с дишането и силна уртикария и в този случай детето се нуждае от незабавна помощ.
Обадете се на 112 и, ако е възможно, дайте на детето си антихистамин. При по-леки реакции се обадете на лекаря и попитайте какво е добре да дадете на детето за потушаване на симптомите.
На такива спешни ситуации трябва да им бъде обърнато внимание от лекар. Паданията обикновено не са проблемни при деца на възраст над 6 месеца, ако не падат от височина, по-голяма от техния ръст, и не се приземят върху нещо твърдо или остро.
Порезна рана, която се отваря достатъчно широко, за да можете да пъхнете памучен тампон в нея, или която не спира да кърви в рамките на няколко минути след прилагане на натиск.
Това са признаци, че детето ви се нуждае от медицинска помощ (и може би от шевове, лепило, специална превръзка и т.н.). В зависимост от сериозността на нараняването следващата ви стъпка трябва да бъде да се обадите на 112, да отидете в спешното отделение или да се обадите на педиатъра.
Винаги трябва да се обръщате към лекар и ако детето ви е ухапано от животно или друго дете и кожата му е разкъсана.
Източник: Parents.com
Цветелина Димитрова се включва в конкурса ни „Истории от лято 2023“ с разказа си за апокалипсиса, наречен „Първо море с малко дете“.
Разкажете ни вашите летни истории на konkursmaikomila@gmail.com и участвайте за страхотни награди.
Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
Нека ви разкажа за нашето първо море с моето момиченце. Когато потеглихме в не толкова ранното утро на 1 юли, дъщеря ми беше на година и четири месеца. Миналата година по същото време през ден ревях, защото си мислех, че не мога да я заведа на море, че не ѝ осигурявам добър живот и какви ли не подобни мисли. И то не за друго, а просто умирах от страх да съм другаде, освен вкъщи.
Та, може би за да не слуша тези драматизации отново, баща ми ме накара да направя резервация за море още от февруари с уговорката, че той ще ни закара и ще ни вземе. Мястото, което избра, беше затворен комплекс – семеен хотел на километър от Китен. Закуска включена, ресторант наличен, магазинче за най-необходимото и не последно по важност – ЛЕКАР. Нали все пак, ако нещо... Че бая се наслушах оттук-оттам какво може да се случи.
То пясък в окото и след това болница в Бургас. То преди двегодишна възраст ако хване вирус, се обезводнява бързо и... болница. Естествено цялата ти почивка минава в болницата. Та този лекар не че щеше да предотврати болницата в крайна сметка, но поне някакво мнение да даде, успокоително си е да го има. За капак точно преди да заминем прочетох и „Бягство от затвора“ в клиниката по детски болести“.
Някоя по-свястна пижама, може би чаши, чинии, памперси, играчки, занимавки, дълъг панталон, че космите ще вземат да пораснат, пък къде ще ги оправям. Ами ако дупчат детето ми непрекъснато за кръвни изследвания, за системи? По-лошо – ако не ми позволяват да съм при нея, докато го правят? Въпреки че не е от най-ящните, ако е гладна? Доплака ми се.
Нашата педиатърка, нали си ме познава какво шубе съм, услужливо ми написа рецепта за диария, повръщане, друг препарат ако акото е леко кашаво. Все пак някои хора се запичат на друго място, някои – обратно, но ние не знаем моето дете от кои е все още.
Написа ми план за действие при температура, гърло и т.н. В крайна сметка дадох два пъти по 70–80 лв. за всички неща, които можеха да ми потрябват за апокалипсиса „С деца на море”. Изгледах видео урок от Анди за Първа помощ при спешни случаи – най-важното как да промием окото, ако влезе нещо.
Отиваме да сменим въздуха, обстановката, трите редовни площадки. Отиваме детето ми да диша чист въздух, да ходи по пясъка, да види МОРЕТО. Да, няма да е приятно всичко, което евентуално може да се случи, но това не означава, че няма да минем през него, ако се наложи, и че ще трябва да си стоим в апартамента, без да мърдаме.
На 1 юли бодри и свежи потегляме аз, дъщеря ми, майка ми, която ще остане с нас, и баща ми, който само ще ни закара. След няколко нови дребни играчки, две книжки и сокче виждам как очичките на момиченцето ми започват да се затварят. Перфектно! Да поспи малко и сме там. Още едно две примигвания и... не. Протегна ръце към мен и зарева с пълно гърло, сякаш съм я заляла с вряла вода. Това е просто кошмарно. Поглеждам баща ми, шофира с малко над сто и двайсет. Няма как, взимам я. На 68-я километър вече спи на ръката ми почти по корем. Час и малко не съм мръднала от първоначалната си поза.
Пясъкът ѝ хареса. Не я бях пускала в пясъчник и ѝ хареса. Дотолкова свикна с него, че започна да си полива главата с пясък и в крайна сметка успя да си напълни очите. Не знам как, но аз не се паникьосах. Ходих да я мия, плисках я здраво с вода, тя ревеше та се късаше. Ръба на долния клепач отвътре беше целия в пясък. Пясък излизаше от едното око до края на деня. Но не стигнахме до болница. Дори не си го и помислих.
Морето, от друга страна, я плашеше. Отиде до брега с дядо си да се намокри. После аз я водих. Смела е. Приближава се бързо, вълните я мокрят, а тя стиска малките си ръчички и през стиснати зъби съска. Може пък и студено да ѝ е. В следващите дни до плажа се стигаше и тръгваше трудно заради побитите на централно място люлки и пързалка. Малкото перпетуум мобиле явно беше в стадий на моторно развитие, та не спираше да се катери, слиза и пак, и пак. Много се ядосваше, че не може да се качи на пилона на чадъра и още повече се възмущаваше, че не се и опитвам да ѝ помогна.
Щом е гумено не се влиза в него. След това кандисах и надух пояса с еднорог, който баща ми беше купил. Като го видя, го гали, гушка, но да влезе в него – не. Накрая просто я взех на ръце и влязох на плиткото с нея. Като започнах да ѝ мокря крачетата, веднага се разписка. Влязох малко повече да я намокря и усетих някакво бълбукане между памперса и ръката си. Брей, какъв беше този насъбран въздух?!
Бързо-бързо излязохме, очевидно не ѝ допадаше. Стигнахме до шезлонгите и гледам – ако с цвят на праскова се стича от корема ми. Явно не е било въздух. И явно плажните памперси и за това не свършиха работа. Добре че неизползваното басейнче седи там самичко. Набързо се замих и потопих и нея. Такава работа ни свърши то.
Още не сме свършили, скрол надолу
По-късно същия ден гледам в басейна една майка с едно по-малко бебе – къпят се, то се радва, може би защото беше по-малко. Това е, длъжна съм да опитам. На следващия ден отново нагласена с плажни гащи и кратка молитвичка от моя страна да не се случва същото като в морето, влизаме постепенно в басейна. Слиза по стълбичките, мокри се. Взимам я и започвам да я возя по водата. Смее се, гледам хубаво ѝ е. Точно три секунди.
Ако можех да прочета мислите ѝ, щеше да е нещо подобно – „Майка ми пък иска да се правим, че плуваме. Не разбира ли колко по-хубаво е да преминаваш от големия басейн в малкия и обратно?“. И така 30 минути. После се разходихме по брега до скалите. Стигнахме до най-най-чистото и плитко местенце. Еми... не. Накрая просто се предадох.
Събуди се гореща, но после я покачи до 38,9. Дадох ѝ лекарство за смъкване на температурата и я оставих да си почива. Отидох на плажа сама. Йей, най-сетне моретоооо. Влизам, плувам, обаче все гледам към нашата тераса. Майната му на морето, моето врабче спи горе с температура.
Прибирането беше по-кошмарно и от пристигането. Още с качването в колата се започна едно пищене. Столчето едвам я усети и тя беше пак в мен. Баща ми спря на една бензиностанция в безсилието си какво да направи. Навън – 300 градуса. Някак се поуспокои малко, хапна, пи си лекарството и чак към Пловдив отново заспа.
Такова беше нашето първо море. Догодина ще отидем пак. И пак... и пак. Защото тя е сбъднатата ми мечта и няма нищо по-хубаво от това да я прегръщам на брега и да гледаме заедно морето.
Към началото на юни общият брой съобщения към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за постваксинални реакции след ваксина срещу Covid-19 е бил 2368. Това съобщиха от пресслужбата на Министерството на здравеопазването, цитирани от dnews.bg.
При обявените 1 353 249 направени ваксини, честотата е 1,74 на 1000, посочиха още от пресслужбата. ИАЛ наблюдава тенденция към все по-слабо докладване на постваксинални реакции в сравнение с предишните месеци.
При РНК ваксините тези реакции са характерни по-скоро след втората доза, като рядко се отчита повишаване на телесната температура над 38 градуса. По-рядко е било съобщавано за симптоми при стомашно-чревния тракт, за вариране в кръвното налягане и сърдечната честота, за уголемяване на лимфни възли.
Най-често съобщаваните реакции след поставяне на векторна (аденовирусна) ваксина са били грипоподобни симптоми - в немалко случаи температурата е била над 38 градуса, появявали са се болки в ставите и мускулите. Интензивни симптоми са имали хора под 50-годишна възраст. Относително по-малко са били съобщенията за локална реакция на мястото на инжектирането.
Продължителността на острите реакции при всички ваксинирани е била в рамките на 24-48 часа. Голяма част от реакциите - близо 90 на сто от съобщенията, са били направени от немедицински лица.
Не е имало съобщения за анафилактични реакции.
Тази година всички си дадохме сметка, че истинските супергерои не носят наметала, а медицински униформи. В следващата лична история става дума за благодарност към всекидневното геройство на медиците от Бърза помощ.
Разказва ни я Боян Петков – баща на 2-годишно детенце, който, за съжаление, изпада в ужасяващата ситуация да види как детето му получава фебрилен гърч пред очите му.
Вече сме ви разказвали какво се случва, когато детето получи температурен гърч и какво е добре да направите вие.
Сега споделяме тази история, за да си напомним взаимно, че доброто е навсякъде около нас и трябва да имаме очи да го видим и сърце да благодарим на хората, които са си на местата и си вършат работата.
Ще ми се да напиша едно “Благодаря”, без да се обяснявам, но най-вероятно ще се прескочи и ще изчезне безследно. Винаги съм смятал, че добрият пример е важен и затова реших да добавя още няколко реда за да споделя това което преживях.
Казвам се Боян Петков, имам детенце на 2 години. На 10 декември нашето семейство изпадна в ситуация, която не пожелавам на никой родител.
След 9 месеца без да боледува от нищо, детенцето започна да вдига температура. Нямаше никакви други признаци, тичаше си като малко дяволче и ни късаше нервите, докато си стояхме всички локдаун вкъщи.
Започнахме да следим температурата – пак нищо притеснително – 37,6–38,2. Числа, които за възрастните са съвсем нормални и не будят никакви притеснения.
И тогава внезапно всичко се промени. Детето направи фебрилен гърч на температура 37,6, нослето му се напълни с някакви неща, започна да хърка, да плюе и повръща други гадости, спря да диша и изпадна в безсъзнание, всичко в рамките на 2–3 минути.
Ние, без да знаем какво става, успяхме да действаме доста адекватно. Сложихме го да легне настрани, придържах му отворена устата и действахме така, сякаш помагаме на нечие друго детенце – без стрес и паника, базирайки се на това, което бяхме чували, чели и знаехме.
Съответно, докато аз му оказвах първа помощ, майка му се обади на 112, обяснихме им всичко. Казаха ни, че линейката тръгва и след малко е при нас, нещо, което на мен както ми влезе в главата, така и ми излезе.
Нямах никаква надежда, че може да отреагират бързо. В момента на тях им се разказва играта предвид кошмара, който се случва в болниците.
В такива моменти времето тече изключително бавно. По протокола после видях, че са дошли на 10-ата минута. Честно, според мен бяха дошли буквално на втората.
Просто нямам думи.
ЕВАЛА на тия хора.
Какво се случва, какво правят, не знам.
При мен имаше притеснение, но не и стрес. При тях имаше много стрес, но не и притеснение. Реагираха супер адекватно. Детенцето вече беше стабилно. Обадиха се на Педиатрията и му направиха тест за коронавирус, за да може докато пристигнем, вече да има резултат и да е готово да го приемат.
Карах след линейката и номерът ми беше пред очите: СВ 6227 РХ – това е, което ми остана. Благодарих им няколко пъти, но и в главата на момчето отсреща, както влязло, така и излязло.
При всички случаи не очакваше благодарности. Може би очакваше вместо да помогна на детето си, да съм седял с хронометъра, да му се развикам, че е дошъл на 10-ата, а не на 9-ата минута, да го наплюя, да го набия…
Знаете, ние, българите, сме си така. Когато имаме лично нещастие, все другите са ни виновни, ще има да плюем наред, ще ги разнасяме по телевизиите, скандали, хейт, новини – това ни измива ръцете и ни прави по-добри. Когато обаче ни помогнат в тежка ситуация – нищо, всичко е точно, хе-хе че как, бе, те са ни длъжни.
ДЪЛБОКО УВАЖЕНИЕ И РЕСПЕКТ към тези хора.
Всеки екип на ден помага средно на по 10 човека. Не знам колко екипа има. Тези хора работят за без пари на такъв стрес, че ако не ти е призвание, ако нямаш огромно сърце и желание да помагаш, няма как да издържиш.
Аз ще подходя различно. Както казах, още не беше дошъл при мене стресът, следях внимателно какво се случва. Наблюдавах как тези непознати за мен хора бяха взели присърце моя случай, как в паузите фелдшерът сменяше цигарите, като че дъвчеше бонбонки тик-так.
Тук всеки път си спомням за друга история – от мой приятел, който работеше в магазин за алкохол срещу пожарната на “Раковски”: как в края на работния ден се прибират пожарните коли и момчетата целите в сажди си взимат всеки по 2 кутии цигари, за да изчистят дробовете.
Трябва да ги споменаваме тия хора по-често, това са хората за пример – ДОБРИЯ пример, който трябва да се възпитава в нашите деца. Аз лично съм им изключително благодарен.
И пак да кажа: ДЪЛБОКО УВАЖЕНИЕ И РЕСПЕКТ.
Говорим много ЗА хората, разболели се от коронавирус, но не говорим СЪС тях. Ето, ние от Майко Мила! се свързахме с един от българите в статистиката, която чуваме всеки ден. Той е с доказан положителен тест за COVID-19 и реши да ни сподели как се е заразил, как се е чувствал и какво се случва в момента с него, както и някои други мисли, докато спазва карантината си. Авторът пожела да запази анонимност и ние уважаваме това.
Отдалече планирана сватба в средиземноморска провинция, малко чудене преди заминаване в края на февруари – в доброто време преди истерията, но – нали няма да сме по големите градове?
Така си беше. В кръчмата в селото за 10 евро ни дават всичко най-вкусно, плюс две гарафи вино, щото ни се радват като на първите щъркели – дотолкова е провинция.
Красотата на южна пролет, леко вали, ярък слънчев ден за супер веселата сватба в старо имение. Незабравимо, добре че сме там! Два дни още из провинцията, самолет, терминал посред нощ, трескави погледи – половината зад маски. Безмълвен митничар без мимика, безмълвен таксиджия, дъжд за разкош, петгодишният е на пастет.
На следващия ден дамата лежи, спи. "Изморено ми е", казва. То не е за чудене – толкова добре прекарахме, че и половината тяло да ми се беше парализирало, нямаше да се впечатля. Петгодишният извършва всичко, за което е създаден. Не е на детска, защото сме разумни.
На следващия ден дамата вече функционира на 80-90%, двойно за петгодишния, аз имам нужда да спя май повече от нормалното, нещо ми се вие главата.
След ден-два обаждане от Испания: "Абе, вие как сте, защото половината сватба е светнала положителен?" Иха-а-а-а, значи и ние може да сме в играта! Решава се: в понеделник, в зависимост от ситуацията, ще видим как да се действа. Петгодишният е здрав като козел, иска да взриви бункера.
Два-три дни леко виене на свят за мен. 37.5С на моменти. Нещо като кашляне. Дамата клони към екстра, леко покашля, козелът нещо е кисел едната вечер – отбеляза 37.2С. Медикаменти не се приемат.
проба за мен при изключително любезните и добре организирани и от-до маскирани във ВМА. Рецепта с витамини и трахизан, попълване на формуляр с всичко, което знам за себе си.
На следващия ден, по телефона: "Вие сте положителен, много съжалявам." Аз обаче въобще не съжалявам – много тъпо щеше да е да карам нещо друго, искам от модерното. Ясно е, че всички у дома сме с вирус – целуваме се, но като свърши карантината ще се тестваме за антитела, защото само аз съм с доказан плюс.
Дамата се опитва да се разтревожи в някакъв момент, но петгодишният е вдигнал летвата и не позволява волности извън плана му. Още два-три дни ми е тъпо, спане по никое време, вдигам – свалям до 37.7С, кашляне и после - край. Тези неща обикновено ги карам работно.
В първите дни само от БДЖ не ми се обадиха да ме разходят по материала от формуляра. Справям се отлично, първо - защото аз съм го писал, второ - защото съм си го снимал. Сега всички сме екстра и очакваме края на карантината, който се отдалечава с наближаване на последната дата - точно като в Параграф 22.
Zoom вечери, приятели носят храна на 3-4 дни, оставят торбата, пазят се да не ги наплюем, смеем се. Преди пет дни полицаят, който ме кара да се показвам на прозореца, ми вика:
"Извинявай, грешка е станало, ти си бил до 23-ти."
На следващия ден дойдоха и взеха първа от две евентуални отрицателни проби, втори път не се появиха - някой от мозъците бил отменил упражнението.
След три дни от РЗИ дойдоха и подписах "Предписание за поставяне под карантина" за 14 дни, които изтичаха - познайте - на следващия ден. В момента с мен поддържа връзка изключително адекватна дама от ВМА - много ѝ благодаря!
Толкова за организацията. Ще си спазим 28 дни, каквато е истината в момента, защото чета заповедите на сайта на Министерството и знам, че РЗИ работи по стари, а и не ми се занимава с милиция и затвори.
Работно: бизнесът ни е международен шоубизнес и е пълно чао, вероятно ще издържим няколко месеца, преди да изядем първите гълъби и да се науча да дера котка.
– Без паника - няма нужда от притеснения. Най-вероятно да не разберете нищо от вируса, особено децата.
– Трябва разум – да пазим възрастните.
– Пазете свободата си. В момента безсилието на управлението се изражда в забрана на всичко и в безумни заповеди по всякакъв повод.
– Спазвайте правилата разумно и избягвайте всеки риск да попаднете в затвора за глупост, например защото сте говорили с двама приятели на входа на парка.
– И емпатия трябва. Поставете се на мястото на възрастните хора - може би за тях разходката в парка е близко до всичко на този свят и не са ни молили да ги спасяваме с доноси и с глоби. Вероятно и за влюбените, дето сладко се целуват, това да е много по-интересно от общественото благо.
Нещо важно: засега няма формулирана цел и желан резултат - след три месеца всичко да е ок, например, или, който премине, е готов за "нормалния" живот и общество.
И да сте преминали вируса без проблем, за вас важат същите ограничения, глоби, затвор.
Тоест - така маскирани и по домовете може да я караме завинаги, защото вирус ще има винаги.
Та, поставете си ваша, собствена цел, няколко даже, и гледайте да не забравите свободата си, иначе язък за венците пред паметниците, салютите и дрънканиците.
Усмихвайте се много и се пазете от пророци, от тъжни, плашещи чиновници и от други глупости!
До скоро в кварталната градинка,
Вашият вирус.
Днес ще си говорим сериозно за температурата или по-скоро за сериозната температура – тази, при която детето ни може да получи т. нар. фебрилен гърч. Знаем ли, че изобщо нещо такова е възможно и какво да правим, ако ни се случи? Опитът си като майка, изпаднала в такава ситуация, споделя Мира Минкова, която се надява историята ѝ да помогне на други родители да имат едно наум за това усложнение при температура, а за да сме още по-полезни включихме и съвети от педиатър, които може да прочетете по-долу.
Може да е странно, но до този момент не бях чувала за температурния гърч. Знаех, че има гърчове, но винаги бях живяла с убеждението, че се случва на болни деца, които страдат от епилепсия, диабет или нещо подобно.
Оказа се, че едва ли не всяко второ здраво дете (като имам предвид „здраво“, когато не е болно от вирус или грип), може да получи гърч вследствие на бързо вдигаща се температура.
Това разбрах от лекарите в болницата, където лежахме след температурния гърч на малкото ми дете. Но как така не съм знаела това до този момент, защо никъде не съм прочела, че е нормално при малки деца до към 5 години? И щом е толкова често срещано и сигурно някои хора ще кажат, че и баба им знае, защо още в родилното лекарите не са ме предупредили за това? Колко му е само да ти подхвърлят по време на визитацията:
„И да знаете, че до 5-годишна възраст на детето трябва да сте много внимателни с температурата, защото децата често получават температурни гърчове, но това да не ви притеснява...“
Ехх, ако някой ми беше подхвърлил така, щяха да ми спестят много здравословни проблеми, бели кичури и един кошмар, с който преживявам случката отново и отново всяка нощ!
Каката беше на градина – втора група по онова време, а малката беше първа яслена група (2-годишна) и беше вкъщи с мен – с температура и сополи. Тя беше вдигала температура и друг път, и то висока. Текват сополите и хоп – 39 градуса. Но тогава мислех, че това не е проблем. А и по-голямата ѝ сестра никога не е имала проблеми с температурата. Да не говорим за близки и познати, които често са ми казвали: „Тя високата температура убива вирусите, споко!“; „Температурата е реакция на организма, за да се справи с нашествениците, няма страшно!“ и т.н. Даже познавам майки, които не дават на децата лекарства за сваляне на температура. Били „вредни“, пък и да си тренирали имунната система...
И така, в онзи ден тя вдигна температура. Измерих я първоначално около 38.8 °С и веднага дадох температуропонижаващо. Сложих я в детското кресло и ѝ пуснах филмче, за да поседи малко мирно, докато свали температурата. Аз спокойно седнах с гръб към нея на компютъра, за да си свърша малко работа.
След около 5 минути пак премерих температурата, защото беше прекалено тиха. Беше се вдигнала на 39.3 °С. Малко се притесних, но какво толкова, нали вече дадох сиропа, всеки момент ще започне да сваля. Пак седнах на компютъра.
След 2-3 минути чух монотонно потропване на нещо зад гърба ми. Обърнах се и това, което видях с очите си, в първия момент не можах да го разбера. Главата на детето се поклащаше, като се удряше в страничната облегалка на стола, очите бяха прибелени и примигваха, а телцето се тресеше в някакви странни конвулсии.
В следващия момент разбрах, че това, което виждам, е истина, и че нещо става. Скочих, взех я на ръце и започнах да викам в лицето ѝ: „Елииииии, Елиииии!!!“, с надеждата, че ще се събуди, че ще ме чуе и ще се освести... Понятие си нямах какво се случва в този момент, даже не предполагах, че може да е от високата температура.
Докато я тресях и виках (по-късно в болницата разбрах, че е било погрешно и така само съм влошила нещата), грабнах телефона, уж да звъня на някого – на баща ѝ ли, на Бърза помощ ли, още мисълта ми не се беше раздвижила, но така или иначе телефонът падна, защото ръцете ми така се тресяха, че сякаш и аз бях получила гърч... Отказах се да го търся къде падна, отворих входната врата и с детето на ръце започнах да звъня и да тропам на съседите от етажа с надеждата, че някой си е вкъщи и ще помогне. През това време виках за помощ като луда.
Тогава детето изведнъж се отпусна – като в сън. Или не... Не знаех. Но много добре видях, че устните ѝ започнаха да посиняват. Това вече знаех какво означава – че е спряла да диша.
Влязох в коридора, оставих отворена вратата, ако все пак някой се притече на помощ. Оставих детето на пода и започнах да му правя изкуствено дишане и сърдечен масаж (пак по-късно в болницата разбрах, че абсолютно не е трябвало, даже явно е попречило на детето да дойде на себе си по-бързо; дори докторът ми каза друг път да не се правя на майка героиня, което ме остави без думи, но за докторите ще говорим друг път...).
И така, устата вече беше много синя, детето все така в безсъзнание, аз правя изкуствено дишане. Знам, че трябва да се обадя на Бърза помощ (както правят родителите в този случай). Но в този момент (ако тече някаква мисъл) за мен не е редно да си оставя „умиращото дете“ (защото ми минаваха и такива мисли) и решавам да продължавам опитите да го спася.
Не знам колко време мина в тези мисли, в тези действия, може би 2-3 минути, може би часове или секунди, бях в тотално безвремие и пълно отчаяние, граничещо с лудост, но и с проблясъци на надежда, че всеки момент това ще свърши, ще се събудя от сън и детето ще е живо и здраво...
Тук се появи най-накрая и съседът, който живее под нас. Чул виковете ми, предвидливо дойде с телефон в ръце, клекна до нас, веднага набра Бърза помощ, започна да им обяснява разни неща, те го питаха, той питаше мен, аз крещях „Кажи им да идват!“, а той само отговаряше хладнокръвно на въпросите (за което му благодаря, защото ако аз трябваше да им обяснявам, нищо нямаше да разберат).
Но въпреки това ми се струва, че въпросите бяха абсурдни на фона на ситуацията:
„Как се казва детето?“, „На колко години е?“, „Има ли в момента температура?“, „Откога е така?“ и т.н.
Изпаднах в още по-голяма истерия – защо просто не пратят лекар, защо губим ценно време, вместо докторът вече да пътува насам?
Но в един момент спрях да чувам какво говорят, защото най-накрая стана чудото: детето отвори очи и започна да плаче! Най-хубавият звук, който съм чувала някога! Усетих живота отново. Времето се задвижи, звуците се върнаха, сърцето ми отново заработи.
И така, детето се събуди, вече нямаше температура, беше я свалила напълно. Съседът ни спасител остана до нас, докато не дойде линейката. Думите не са достатъчни, за да му кажа колко съм му благодарна – друго е, когато има някой, който знае какво прави.
Линейката беше още едно препятствие, с което трябваше да се справим. Защото докато държа детето, легнало в ръцете ми, аз самата нямаше къде да се държа, а тя препускаше през софийските градски дупки като за последно, добре че стигнахме все пак накрая! Докато се возех, опитвайки се с цялото си същество да удържа детето да не падне, успях да се обадя най-накрая на таткото, който до този момент тънеше в блажено неведение. Не знам какво успя да разбере от нечленоразделния ми говор, едновременно хлипайки и подсмърчайки, но каза, че тръгва към болницата.
Докато си мисля, че се е случило нещо едва ли не невъзможно, в болницата ми казаха, че: „Е, сгърчило се детето, какво толкова...“. И „Спокойно, де, това се случва на всяко второ дете под 5 години.“
И въобще, разбрах, че аз съм супер виновна как съм допуснала толкова години да не се информирам, да не прочета за този температурен гърч.
Повечето хора ще си кажат „К'ва е тая майка, има две деца – не била чувала за температурен гърч?!“. Разбира се, в петте дни престой в болницата, докато всички спяха, имаше една изтормозена майка, която нонстоп четеше в интернет. И се информираше най-подробно за температурния гърч при малки деца. Е, малко след дъжд – качулка, но не можех да си простя тази невежест, особено като ме предупредиха, че „щом веднъж е получило гърч, детето е склонно пак да получи“. Но, слава богу, вече две години успяваме да я опазим. Разбира се, при всяко боледуване не спя по цяла нощ, за да я следя, и даваме лекарство за сваляне на температура още на 37.5 С°.
Фебрилният гърч е абнормална реакция на незрелия детски мозък към високата температура. Случва се при 2-3% от всички деца. Наблюдава се във възрастта между 6 месеца и 5 години. Често родителите на деца с фебрилен гърч също са преживявали такъв в детството си, затова се приема и наличието на наследственост.
Най-често срещаната форма, на която се дължат 8 от всеки 10 случая, е обикновеният фебрилен гърч. При него се касае за тонично-клоничен гърч, който не продължава повече от 15 минути и не се повтаря до оздравяването на детето.
Сложният фебрилен гърч е по-рядко срещана форма, на която се дължат 2 от всеки 10 случая. При него продължителността е по-голяма от 15 минути, засяга някоя определена част от тялото и обикновено се повтаря след приблизително 24 часа или до оздравяването на детето.
Още не сме свършили, скрол надолу
Поставяте детето в странично положение на твърда повърхност. Така ще го предпазите от задавяне при евентуално повръщане и дихателните му пътища ще останат отворени. Опитайте се да засечете колко е продължил гърчът. Гълтателния рефлекс на детето не функционира, затова даването на лекарства или каквото и да е друго през устата не се препоръчва.
Широко разпространеното схващане, че детето може да си глътне езика, е погрешно. Бъркането в устата на детето, както и всяко друго механично въздействие, води до удължаване на пристъпа.
Въпреки че фебрилните гърчове са стресиращи за родителите, обикновено те не водят до усложнения. Простият фебрилен гърч не уврежда мозъка и не води до умствено изоставане. Този вид гърчове не значат, че детето ви страда от епилепсия. Шансът детето ви да развие епилепсия след фебрилен гърч е едва 1% и в тези случаи по-скоро се приема, че дебютът на епилепсията е с фебрилен гърч.
Най-честото усложнение, което може да бъде наблюдавано след фебрилен гърч, е повторната поява на гърч. Около една трета от децата имат повторен гърч. Рискът от това усложнение е по-голям при следните обстоятелства:
След отминаването на пристъпа детето трябва да бъде заведено на лекар. Така ще се изключат други заболявания като причина за пристъпа. ЕЕГ се прави в междупристъпния период и обикновено не показва отклонения при обикновения фебрилен гърч.
Болна и бременна е ужасно тегава комбинация. Най-тежко е ако в играта се включи и температура. За щастие, треската обикновено не е опасна по време на бременност, успокояват ни от Medical News Today, но понякога може да засегне формиращия се плод. Тоест следва да се внимава и да не се неглижира.
Когато тялото ни достигне температура по-висока от нормалната, то тогава чувстваме, че започва да ни "тресе". Обичайната температура е около 37 градуса по Целзий, като варира в различните моменти от деня. Минималните повишения обаче не означават треска.
Други симптоми освен температура, за които може да следите, са: умора, замаяност, гадене, чувство за студ или рязка смяна между усещането, че ти е топло и студено, както и потене.
С повишаването на температурата човешкото тяло се бори с развиваща се в него инфекция. А тя може да е причинена от настинка, грип, възпаление в ушите или на дихателните пътища, възпаление на уринарния тракт, генитално възпаление.
Когато сте болна и бременна, е много важно да не отлагате посещението при лекаря си. Той най-добре ще прецени какви са причините за инфекцията.
Антибиотиците ще са част от вашето лечение, ако високата температура е заради бактериална инфекция. В противен случай те не биха помогнали. Повечето антибиотици, казват медицинските професионалисти, се смятат за безопасни за употреба по време на бременност. Въпреки това за около 10% от тях има малко данни какво точно е влиянието им върху плода по време на бременност. В този ред на мисли, добре е антибиотиците да са назначени от лекар, който да е преценил риска. И после да следи какво се случва с бременната жена, докато ги приема.
Ако сте бременна и забележите симптоми на грип, незабавно потърсете доктор. Може да ви изпишат противовирусни препарати, които са най-ефективни, ако приемът им започне до 48 часа от появата на симптомите.
Бременните не бива да приемат ибупрофен. Според изследване от 2013 г. употребата на ибупрофен по време на втория триместър се асоциира с ниско рождено тегло. Употребата може да доведе до развиване на астма, ако бременната го е пила по време на втория и третия триместър.
Употребата на парацетамол се смята за безопасна и може да се пие, ако е необходимо. Смята се, че това е най-безопасното болкоуспокояващо и температуропонижаващо по време на бременност (а също и при кърмене, както описваме тук).
Без значение какво лечение ще назначи лекарят, много е важно то да бъде съпроводено с почивка и прием на много течности. Така дори и болна, ще е по-лесно.
Яна Георгиева е особено специална гостенка в рубриката ни „Жените могат всичко“ – в края на март тя спечели стипендия за програмата по aMBA в The Business Institute, осигурена чрез партньорството на „Майко Мила“ с AVON.
Яна е на 45 години, магистър по политология и икономика от Софийския университет. В началото на кариерата си работи в прес-центъра на Министерски съвет, после – в агенция за социологически и маркетингови проучвания, а след присъединяването на България към Европейския съюз става част от екипа на главна дирекция Оперативна програма „Околна среда“, стигайки до ръководен пост в програмата.
В момента, заедно с бизнес-партньора си д-р Васил Маргаритов, управлява първия у нас кабинет за термография Germomed. В същото време открива първите предизвикателства на майчинството – преди няколко месеца Яна осиновява едногодишната Ивон, без никакви особени трудности и чакане по врати, по думите ѝ.
Днес обаче спазваме строг бизнес етикет и преди въпросите за родителството, започваме с тези за предприемаческото начинание на Яна, което е също толкова интересно и важно.
-- Яна, разкажете ни какво е термография и как решихте да въведете тази диагностика в България.
Термографията не е точно диагностика в общоприетия смисъл, а безопасен и неинвазивен метод за оценка на рисковете за здравето. В основата ѝ е генерираната от човешкото тяло топлина – камерата записва невидимите инфрачервени вълни и преобразуването им в цветни изображения. Специално разработен софтуер регистрира отклонения до стотни от градуса и „разчита“ значителен брой медицински рискове. Термовизията се извършва в кабинета ни в София, а заключението се прави чрез медицинска асоциация, регистрирана в САЩ.
Личният ми мотив да въведем този метод в България е диагнозата на много близка за мен жена, която успешно се пребори с най-често срещания женски рак и вече е в трайна ремисия. Вече бях решила, че напускам работата си в държавната администрация, където не виждах повече възможности за развитие.
Исках да си дам почивка, за да разбера какво наистина искам да правя. Когато ми попадна информация за термографията, започнах да проучвам нещата и разбрах, че тя широко се практикува в САЩ, Япония, Канада и Западна Европа. Само по нашата методика има регистрирани над 150 медицински центъра.
В Холандия и Белгия, например, само за последните 7 години, са създадени 25 термографски кабинета, регистринани по системата на разделно заснемане и разчитане. Поради тази причина с моя колега д-р Маргаритов решихме да въведем метода и у нас, за което минахме през обучение и сертифициране в Холандия.
-- Какви са ползите от термографското заснемане?
След около 35-годишна възраст, образно казано, природата сваля от нас „гаранцията” за младежко здраве. От този момент би трябвало да си правим профилактични прегледи, за да намалим рисковете от най-често срещаните заболявания. Именно поради тази причина термовизията се прилага все по-често и при все повече случаи – и за това има обективно обяснение.
Нашето тяло излъчва топлина. Излъчва я през кожата. А кожата е най-големият и най-интелигентният анатомичен орган. Всяка промяна във вътрешната ни среда се отразява по определен начин върху кожната обвивка, върху ретината на окото ни, върху капилярите под ноктите ни и т. н. За последните няколко десетилетия именно термовизията – и като оборудване, и като програмно обезпечение – успя да се развие до степента, в която днес можем да заснемаме температурни изображения (термограми) от разни части на тялото и да ги пращаме за разчитане в САЩ.
Едно от най-разпространените приложения на метода е профилактика на заболяванията на млечните жлези, защото са с променено топлинно излъчване и са лесни за улавяне от инфрачервената камера.
Термографията се използва успешно и при откриване на ранни съдови асиметрии и нарушаване в кръвоснабдяването при хронични възпаления и болки, а също и при т. н. "диабетно стъпало". Подходяща е при много костно-ставни, дегенеративни, възпалителни, травматични, мускулни и сухожилни болести, както за следене на кръвоносните съдове.
За да се разберат в по-голяма степен възможностите на метода, на сайта ни има списък от 62 диагностични групи, синдроми и заболявания, при които термографията може да може да се използва.
-- Какъв е вашият личен опит с метода?
При мен термографията показа, че имам проблеми със зъбите, въпреки че нямах абсолютно никакви болки. Всъщност, в България вече има защитени дисертации в областта на денталната медицина, в които се описват резултатите от заснемане с инфрачервена камера на горна и долната челюст при определени зъбни състояния.
-- Освен коренна промяна в професионалния си живот, предприемате и много важна крачка в личния. Разкажете ни за решението да осиновите Ивон.
Не бих казала, че това е решение, което може да се разкаже с няколко вдъхновяващи думи, тип „слоган“. Човек го обмисля, извървявайки доста дълъг път навътре към себе си. Аз съм разведена, така че предприех тази стъпка сама, но имайки подкрепата и на майка ми, и на приятели.
Започнах да мисля за осиновяване на дете може би през лятото на 2017 г., а през 2018 г. вече бях убедена и започнах да събирам документите – това, всъщност, отнема около седмица, ако си организиран. Самата административна процедура е около 3 месеца, като, за да влезеш в регистъра, минаваш през задължително обучение.
След това не ми се наложи да чакам много. Моят случай е показателен за това, че системата работи като е централизирана около детето – търси родител за детето, а не дете за родителя. Така имах шанса да се срещна с Ивон – великолепно дете, с чудесни къдрици, цяло чудо. Заедно сме вече два месеца, през които за мен беше най-важно да следя всичко, свързано с храненето и хигиената, и въобще със здравето ѝ. Сега вече се наслаждавам на разходките ни в гората, заедно с кучето, което пък мен ме „осинови” миналото лято в Гърция.
-- Как така? Какво е това специално куче?
Срещнахме се на Халикидики, където направих нещо, което винаги съм искала – да изкарам сертификат за гмуркане. Всяка сутрин тази красива лабрадорка се приближаваше към групата ни, докато си подготвяхме екипировката за гмуркането, насочвайки се директно към мен – слагаше глава в скута ми и ме гледаше с милите си очи. Накрая се предадох. Изпълних всички изисквания за ваксини и паспорти и след няколко месеца, благодарение на грижите на немска фондация и транспортна помощ от приятел, черната красавица се озова в София. Сега и тя много държи да участва в грижите за Ивон, като за начало стоически понася моментите, в които малката я дърпа за ушите или се опитва да ѝ бръкне в устата.
-- Прави ни впечатление, че не говорите за осиновяването с типичната за темата емоционална натовареност?
Да, малко не разбирам това отношение към осиновяването в България. Имаше едни реакции на възхита от хора около мен „Колко смело“, „Колко благородно“… Смятам, че също толкова смело и благородно е и да си биологичен родител, и че на всички ни предстои да изграждаме здрави връзки с децата си.
Естествено, разликата е, че осиновителите са в тристранни отношения и те имат да се справят с горчивия факт, че детето вече има памет, че е изоставено. Много важна е и общата нагласа към биологичната майка, която, също характерно за манталитета ни, безапелационно е осъдена за това, че е изоставила детето си. Това допринася за свръхемоционалните нагласи към осиновяването. Мисля, че е в полза на децата да разглеждаме съдбите и историите на тези родители не като раздаваме присъди, а по-рационално и по-отворено.
-- Кажете ни сега как ще се гмуркате с дете и куче на главата?
Гмуркането не се забравя и вярвам, че ще дойде подходящият момент да гледам пак октоподи, риби и безумно красиви цветове под водата. Сега съм се гмурнала в aMBA програмата в The Business Institute и съм благодарна, че имам шанса да науча куп нови неща, с които да позиционирам на пазара Germomed.
Обучението е абсолютно новаторско за мен, не само защото си личи, че не се работи по утъпканите университетски методики, а по ориентирана към живия бизнес свят програма. Наред с реалните бизнес казуси, които решаваме в програмата и които ми дават много ценни и практични маркетингови знания, допълнителна стойност ми носи фактът, че голяма част от 17-те души в програмата на The Business Institute са млади, амбициозни хора около 30-те години.
Това е страхотно, защото ми дава възможност да изляза от балона си и да видя гледните точки на новото поколение – как мисли и накъде върви. В крайна сметка нещата оттук нататък са в техни ръце и е важно да ги познаваме. Освен това Germomed е част от новата култура към здравето, която наред с правилния начин на хранене и спорта, включва и профилактични прегледи – чрез модерни и безопасни методи.
