Искаме или не, децата ни са част от дигиталното поколение, което умее да изразява себе си през емотикони и мемета, а ние, техните аналогови родители, понякога имаме нужда от речник, за да ги разберем. Резултатите от регулярното годишно проучване на Yettel за дигиталния живот на децата и техните родители са добра отправна точка в търсенето на общ път между две поколения и свързването на аналоговия с цифровия свят.
Как телефонът да не е врагът, който ни разделя с тийнейджъра? Можем ли да приемем ролята на напътстващ възрастен, който говори с детето си за вероятните опасности, но и заедно с него открива нови светове?
По тези теми в епизода на „Следващите 10“ Красимира Хаджииванова разговаря с Надежда Цекулова, журналист и правозащитник с фокус върху правата на децата, и с Маргита Колчева, мениджър „Устойчиво развитие“ в Yettel.
Още не сме свършили, скрол надолу
Ще разберете още как се изгражда доверието и кога се прекрачва личното пространство. Коментираме и контрола, тормоза в интернет и вариантите за подаване на сигнал при измама или онлайн насилие. Ще чуете и кои са най-важните дигитални умения, които е добре всеки да придобие.
Епизодът е осъществен с подкрепата на Yettel и инициативите им за развиване на дигитална и медийна грамотност.
Вижте и практични съвети и полезни материали за децата и техните родители. Гледайте епизода:
Ако този епизод ви е бил полезен и интересен, споделете го с вашите приятели и се абонирайте за канала ни, за да имате достъп до всяко ново съдържание.
Възможно е читателите на този текст да са получили първия си мобилен телефон на 18 години или по-късно. В наши дни получаването на първия мобилен телефон е доста по-рано, защото той отдавна не е лукс, а необходимост. В допълнение, по-късното придобиване на лично мобилно устройство може дори да навреди на самочувствието на младежа. Когато електронното устройство се ползва с мярка според възрастта и с подходящ родителски контрол, то може да е стимул за мозъка и за когнитивните умения на детето.
Точно за ролята на видеоигрите и за достъпа до телефона говорим с Антоанета Василева, която е специалист по безопасен интернет и дигитална грамотност, за да сверим и ние малко аналоговите си часовници, вместо да залитаме в крайности и да обясняваме как „тия деца само на компютъра/телефона висят“.
Темата е част от съвместната ни рубрика с Yettel и Центъра за безопасен интернет ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ. В рубриката вие ни задавате въпроси за всичко, което ви интересува за дигиталния свят на децата, а ние – с помощта на опитни експерти – отговаряме. Пишете ни с въпросите и казусите си на editorial@maikomila.bg.
Колко е допустимото време за игра на видеоигри за дете на 7 години?
Този кратък и ясен въпрос получихме от наш читател. И ако трябва да сме честни, много родителите си го задават. Този път заедно наш опитен водач в темата е Антоанета Василева.
„Има родители, които дават личния си телефон на децата, когато те са на много малка възраст – 2–3 години. Други отлагат даването на устройство до 10–11“, казва Антоанета Василева. Тя подчерта, че е важно да знаем какви са рисковете от връчването на телефон 2–3-годишно, без устройството да е защитено с програма за родителски контрол (Family Link, ESET).
Пускането в необятния дигитален свят на деца на 10–11 години, които досега не са използвали интернет, също има своите специфики, особено ако не са подготвени за отговорно използване на устройствата. Липсата на дигитално-медийна грамотност и опит ги прави уязвими за манипулации, измами и неподходящо съдържание. Така се отваря и вратата към прекомерно използване на интернет и развитие на нездравословни навици.
Специалистите са на мнение, че децата, които твърде късно навлизат в света на дигиталните технологии в сравнение с връстниците си, може да бъдат подложени на социален натиск да наваксат, което води до стрес и опасност от попадане в ситуации на онлайн тормоз, онлайн сексуална експлоатация или контакт с непознати и фалшиви профили.
Не се препоръчва най-малките деца (до 2 години) да имат достъп до екрани, освен за кратки видеоразговори. Такива са препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и на Американската академия по педиатрия (AAP).
„За децата на 4–5 години ограничете времето пред екрани до максимум 1 час дневно, като съдържанието трябва да е образователно и с активно участие на родителите“, съветва Антоанета Василева. Последното означава, че е важно детето да не е само̀ пред екрана с песничката или с филмчето, а да има общуване с родител или друг възрастен през това време. Така можем да коментираме заедно какво вижда на екрана и как се чувства.
Според Антоанета децата между 6 и 12 години е добре да използват устройства за образователни цели и за игра в свободните моменти, но екранното време трябва да е балансирано с други дейности – игри навън, учене, спорт и социални действия.
Над 13 години децата търсят повече свобода и програмите за родителски контрол вече спират да вършат работата, защото ограничението влияе на доверието. Затова специалистите съветват родителите постепенно да ги изключват, без да спират да следят за здравословните дигитални навици – почивки от екраните и баланс между онлайн и офлайн живот. И това, че няма програма за родителски контрол, разбира се, не означава, че трябва да спрем да проявяваме интерес към онлайн живота на децата и да следим какво съдържание достига до тях. Това си е по условие.
И нещо, което понякога забравяме: децата гледат какво правим. Т.е. ако самите ние не сме стриктни по отношение на времето, прекарано с устройство в ръка, ще е по-трудно да установим ясни правила и граници и за децата.
Да, има. И не е просто приказка на недоволни аналогови баби, а си е тенденция. Какво означава „отглеждане“? Накратко: детето се забавлява, общува, храни се, приспива се, успокоява се през и със устройство.
Специалистите са категорични, че това може да доведе до забавяне на когнитивното и емоционалното развитие на децата. Те имат нужда от физическо и социално взаимодействие, за да изградят всички важни умения, които ще им послужат после в живота.
Прекомерното използване на екрани може да:
„Когато са сами пред устройствата, децата могат да бъдат изложени на неподходящо съдържание или да изпитат емоционални проблеми като тревожност и ниско самочувствие“, отбелязва Антоанета.
И това не е вариант, скъпи родители. Лишаването на децата от достъп до онлайн съдържание, което ползват и връстниците им, също не работи, особено в света, в който живеем. „Основните рискове за едно дете, лишено от онлайн активност, са свързани с потенциална социална изолация, липса на възможност за развиване на дигитални и медийни умения, пропуснати възможности за обучение и затруднено адаптиране към съвременния дигитален свят“, казва Иглика.
„Децата могат да се почувстват изолирани или „различни“ от своите връстници, което може да доведе до понижено самочувствие или трудности в изграждането на приятелства. Интернет е важен инструмент за обучение и кариерно развитие. Много учебни материали и платформи се предлагат онлайн. Липсата на онлайн опит може да затрудни адаптирането към технологичната среда, което е неизбежна част от живота и работата в днешния свят“, допълва тя.
Вместо пълно ограничение или лишаване, подходът може да бъде умерено въвеждане на онлайн съдържание, което е подходящо за възрастта и е контролирано от родителите. Това ще позволи на децата да развиват уменията и социалните връзки, от които се нуждаят, без да бъдат изложени на рисковете от неограничен достъп.
Видеоигрите могат да бъдат изключително полезни, когато се играят умерено и са подходящи за възрастта на детето. Те подобряват когнитивните умения, като стимулират бързото вземане на решения, пространственото мислене и решаването на сложни проблеми, обясняват експертите. Освен това игрите развиват моторно-координационните умения чрез прецизни движения и координация между ръцете и очите.
Образователните игри допринасят за ученето в области като математика, езици и история, докато мултиплейър игрите насърчават социалните умения, екипната работа и създаването на приятелства, пък било то и онлайн. И много често децата се свързват помежду си офлайн, в любимия ни жив живот, защото започват разговор за игра, която играят.
Има и игри, които се използват в рехабилитацията при физически или когнитивни увреждания. Други като Minecraft например стимулират креативността, позволявайки изграждане на виртуални светове и създаването на истории.
„Наблюденията ни от директната работа с деца в Центъра за безопасен интернет показват, че игрите могат да служат за управление на стреса. Една игра често е безопасна среда за изразяване на емоции“, казва Иглика Иванова. „Ползите обаче се проявяват най-добре при балансирано използване и съобразено съдържание, тъй като прекомерното играене може да доведе до негативни ефекти като намалена физическа активност или влошени социални контакти“, допълва тя.
Бъдещето на децата вероятно ще включва все по-голямо интегриране на онлайн живота с всекидневието им, но не изцяло. Интернет, виртуалната реалност и изкуственият интелект ще играят все по-значима роля в образованието, работата и социалните им взаимодействия. Въпреки това експертите подчертават важността на баланса между дигиталния и реалния живот, за да не се стига до социална изолация, дигитална зависимост и липса на физическа активност.
„Децата ни ще трябва да овладеят умения за управление на времето, прекарано онлайн, критично мислене и дигитална етика, за да се възползват от възможностите, които технологиите предлагат, без да жертват качествения си живот офлайн. Родителите, образователните институции и политиките, с техните мерки и регулации, ще играят важна роля за насърчаване на този баланс“, категорична е Антоанета Василева.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Семействата днес са заобиколени от много екрани – смартфон, лаптоп, таблет, телевизор. И някои родители прекарват повече време онлайн от други, защото работата или хобито им е свързано с това. Други пък разпускат след натоварен ден, скролвайки в телефона. Всички знаем, че когато екраните се използват вкъщи, независимо от кого, се говори по-малко. И това влияе на езиковите способности на децата, показва ново проучване, споделено в Motherly.
Не може да се отрече, че днес всички прекарваме много време, взирайки се в екрани. И то от всякакъв вид – било то телевизори, смартфони или друг тип устройства.
Ново проучване, публикувано в научното издание Frontiers in Developmental Psychology изследва каква е връзката между използването на екранни устройства (телефон, лаптоп, таблет или телевизор) през уикенда от родители и деца и как това влияе на езиковите умения на децата.
Заключението на проучването е, че родителите, които са склонни да прекарват повече време пред екран, вместо да имат интеракция с децата си, не просто изграждат лош навик. Те всъщност могат да възпрепятстват езиковите умения на децата си.
Проучването установява, че има връзка между родители, които използват устройства по-често, и това, че децата им правят същото. Но по-притеснителното е, че децата на родители, прекарващи повече време пред екрана, имат по-беден речник.
Изследователите са анкетирали родители на 421 естонски деца на възраст между 2 и 4 години. Само 6,7% от децата в проучването не са използвали смарт устройства. А голяма част – 69,5% са имали над 1 час екранно време на ден.
Те отбелязват, че откритията им са напълно логични, тъй като вербалните взаимодействия с родителите са важен начин, по който децата усвояват езикови умения на тази възраст. „Знаем, че когато се ползват устройство – било от родител или от дете – в домакинствата има по-малко говорене и четене. И това може да е причина за по-ниските граматически умения и речников запас“, казва д-р Джени Радески от Американската академия по педиатрия.
Телевизорът, пуснат като фон, значително намалява количеството и качеството на вербалните взаимодействия между родители и деца, допълват изследователите. Скорошни проучвания подчертават, че децата научават нови думи по-ефективно от взаимодействия на живо, отколкото само от видео съдържание.
Още не сме свършили, скрол надолу
Все пак едно от най-шокиращите открития в проучването е, че когато децата гледат нещо заедно с родителите си, това пак не помага за подобряване на езиковите им умения. Тази констатация подкрепя предишни изследвания, които показват, че децата не учат толкова добре от екраните, колкото от жива интеракция с хора.
„Нашето проучване измества фокуса от връзката дете – екран към ролята на семейните навици и екранното време, като показва, че използването на технологии от родителите влияе върху езиковите умения на децата“, казва д-р Тия Тулвисте, професор по психология на развитието в Естонския университет на Тарту и водещ автор на изследването. „Това подчертава необходимостта от подходи при управлението на времето пред екрана.“
Всъщност проучването на д-р Тулвисте е проведено през 2019 г., преди пандемията от COVID-19, която накара много хора по света, особено деца, да прекарват много повече време пред екраните. И то с образователна цел. Д-р Тулвисте планира следващо проучване за изследване на ефектите от използването на екраните по време на пандемията. За да разбере как това може да е повлияло на езиковите умения на децата.
Правителството на Великобритания потвърди плановете да забрани употребата на мобилните телефони в училище. Забраната ще засегне не само учениците, а и учителите. С цел по-лесното влизане в сила на новия план бяха пуснати и насоки към директорите.
Насоките не са закон и не са задължителни (засега) и предлагат на училищата различни начини за прилагане на забраната. Като се започне от заповед да се оставят всички телефони у дома и се стигне до предаването им при идване в училището или съхраняването им в недостъпни шкафчета. Сред опциите има и такава учениците да държат в себе си телефоните, при условие че устройствата са на тих режим и не бъдат използвани.
Според британския комуникационен регулатор Ofcom 97% от децата във Великобритания получават телефон преди 12-годишна възраст. Тази масовост на телефоните поражда редица опасения. Най-безобидните са свързани с разсейване и липса на концентрация, най-сериозните – с увеличената възможност за тормоз или друг социален натиск.
Преди половин година ЮНЕСКО се обяви за глобална забрана за употреба на смарт устройства в училище. Подобни забрани действат в Нидерландия и Франция.
„Ние вярваме, че насоките ще овластят тези директори, които все още не са забранили напълно телефоните. Освен това ще изпратят ясно послание за последователност“, казва министърът на образованието Джилиън Кийгън. „Ако ходиш на училище, отиваш да учиш, отиваш да създаваш приятелства, отиваш да говориш и да общуваш с хората, отиваш да се образоваш – а не да стискаш мобилния си телефон и да изпращаш съобщения“, добавя тя в програмата Today на BBC Radio 4.
Насоките са събрани в документ от 13 страници. В тях пише, че политиката за телефоните трябва да бъде ясно съобщена на учениците, като също така трябва да бъдат обяснени причините за нея. Добавя се, че учителите не трябва да бъдат виждани да използват телефон в училищата, освен когато е необходимо за работа.
Още не сме свършили, скрол надолу
Родителите също са включени в забраната. На тях им се напомня, че трябва да се свързват с учениците чрез училищната канцелария, а не директно. Освен това те няма да имат право да се оплакват и да съдят учители за това, че са преровили раницата на ученик и са конфискували устройството му.
Самата Кийгън обеща подобна забрана преди година по време на партийната конференция на управляващата партия. Направи го отново и през октомври 2023 г. Различни министри пък правят подобни обещания от поне пет години насам. „Лесен начин да попаднеш в заглавията, без да харчиш пари“, коментира по повода вестник „Таймс“.
Според доста образователни експерти в правителствените насоки има практики, които вече са широко възприети. Генералният секретар на Асоциацията на директорите на училища и колежи Джеф Бъртън е на същото мнение. „Постоянната употреба на тези устройства не е в училище – където вече са въведени стабилни политики –, а докато децата са извън училище. Повечето училища вече забраняват използването на мобилни телефони през часовете, дори и през междучасията. Или разрешават използването им само при строго определени обстоятелства. Тоест, това е не-политика за не-проблем“, заявява той за „Гардиън“.
Данните от приложението Tacher Tapp, което се използва всекидневно от над 10 хил. учители, подкрепят думите му. Според анкета 80% от училищата или са забранили изцяло употребата на мобилни телефони, или не позволяват те да се употребяват по време на училищни занимания, или позволяват употребата им само след специално разрешение на учител.
Даниел Кебеде, генерален секретар на Националния образователен съюз, е на мнение, че това е много шум за нищо. „Тъй като повечето училища вече имат въведени политики за справяне с проблемите с използването на мобилните телефони, насоките няма да доведат до някаква огромна промяна. Това е просто отвличане на вниманието от многото други проблеми, пред които е изправено образованието“, обясни Кебеде.
Така зададен въпросът от заглавието не предполага кой знае колко различни отговори. Авторката на този текст, която предпочита да е анонимна, също стига до тях. Общо взето, когато човек реши да си усамоти с телефона си, той едва ли ще коментира причините за това с половинката си. И макар дамата да знае, че сигурно това поведение е нормално, от един момент нататък всяка промяна в отношенията в двойката може да се възприема като личен упрек от всеки един от двамата. И безобидното усамотяване да бъде интерпретирано като нехаресване, неразбиране, липса на желание, интерес, страст, че даже и на любов. Въпросът е как партньорите се справят с тази несигурност, без да навлизат в личното пространство на другия, и как взаимоотношенията да се запазят възможно най-здрави, без да искаме обяснения един от друг какво правим, когато сме насаме със себе си.
Мъжът ми гледа тайно порно. Как разбрах е ясно. Защо разбрах - интересно. Започнах да забелязвам промени в държанието му отдавна, на които известно време не обръщах внимание. Затварянето в банята с телефона прекалено дълго време беше на второ място.
Няма реплики от сорта "Спри се жено!", с които обикновено ме вкарва в пътя в определени дни от месеца. Или "Стига изяжда тоз шоколад на децата в единайсе и половина вечерта!".
А каква жена съм, още майка, ако не спретна едно хубаво мърморене, на което да се получи подобаващ спор, който аз неминуемо спечелвам? Каква жена съм, ако мъжът ми не офка защо още не съм облякла себе си и децата, готвейки се да излезем някъде, докато той фино се оглежда в огледалото, отдавна нагласил се и сменил три чифта обувки? Та така. Седя аз на вратата с две облечени деца и чакам да се появи след неколкократно подканяне от моя страна.
Нарочно се разхождам полуоблечена след баня по чисто ново и неприлично бельо. Никакъв интерес, дори опит за попипване дали всички части от тялото ми са си на мястото. Ще кажете "Ами две деца, повече от 10 години съвместен живот...". Обаче аз се имам за жена, която се поддържа, въпреки 40 и някоя година, харесват ме, забавна съм, още саркастична на моменти. Имам някой и друг килограм тук-там, но влизайки в размер 38, за мен си е направо бомба.
Първоначално си помислих, че може би ми изневерява. Така или иначе бях забелязала и скорошния му интерес и поведение към наши познати и непознати жИни (влизащи в размер 36, мамка им, и то по много впити клинчета, Господ да ги умори!). Та, викам си, чакай малко да го изчакам да заспи и да видя какво има на тоз телефон? И видях. Мисля, че левият ми клепач и до днес играе. От една страна се успокоих, че не ми изневерява, от друга - осемнайсет годишни китайки?!?!?! Бегай оттука! Върви, че се мери с тях.
Мъжката аудитория веднага ще възкликне: "Ееееее, всички мъже гледат порно! Кво толкоз! Успокой се жено!". Но... Аз като уважаваща себе си и мъжа си никога не съм изпитвала необходимост да зяпам чужди мъже, камо ли да правя сравнение с тях, да казвам колко са готини, как искам да ходя с тях някъде, да им се възхищавам и прочие. Неща, които съм чувала. (Австралийските пожарникари не ги броя.)
Мога да режа със зеге, да шкуря греди, да пробивам с бормашина. Имам 6 нюанса на червено червило. Прибирала съм 4 кубика дърва сама. Никой не ми е казвал "Браво". (Първата Коледа заедно ми подари тиган. За всеки Осми март ми подарява саксия с цвете, щото букетът бил разхищение. Аз цветя в саксии редовно ги уморявам.) Също не умея да си правя селфита с нацупени устни и фрактура на врата, да си снимам задника на фона на планина или да се правя на разсеяна, все едно съм си загубила нещо на земята, заради много яка снимка за Инстаграм.
Чела съм Стайнбек, Вонегът, Джойс, Джером, Достоевски и т.н. Там тези неща ги няма. Не умея да се халосвам пред много хора и да претендирам, че съм специална. Радвам се, че успях да науча и дъщеря си на това. Здраво стъпила съм на земята. (Изключвам ходенето на солариум през зимата.) Как се усвояват тези номера никога не ми е било приоритет. Четох за кризата на средната възраст при мъжете. Идеално отговаря на симптомите! Само не разбирам как, ПО ДЯВОЛИТЕ, да вляза в размер 36?!
В информационния виртуален свят възникна нов подвид хомо сапиенс - хомо дигитал или дигитален човек. Нашите деца също не са изключение. Постоянното използване на електронните устройства води до формиране на специален тип възприятие: децата свикват да възприемат информацията в малък обем, ограничен от екрана на телефона. Това води до проблеми с разбирането на печатни текстове. Чат-културата на комуникация и възприемане на света води до факта, че при работа с печатна информация учениците не могат да запомнят визуално и логично изречения от повече от десет думи. Тоест дългите изречения изобщо не се възприемат или запомнят.
Младите хора буквално „не излизат“ от интернет и търсят там решение на всеки проблем, вкарвайки буквално всичко в търсачката. Пристрастяването към електронни устройства и телевизия води до психологическа зависимост. То поглъща времето, необходимо за учене, почивка и спорт. И може би се появява ново заболяване - мобилна зависимост.
От друга страна съвременните електронни устройства са поредният скок в технологичната цивилизация. И е безсмислено да се отрича тяхното значение за децата. Те са проникнали в почти всяка сфера на живота и чуват, виждат и разказват. Показват видеоклипове и правят много други неща, които децата харесват. Устройствата са страхотни универсални инструменти за комуникация и забавление. Те отварят света на науката и технологиите за детето, което му помага да върви в крак с времето.
Но трябва да дозираме натоварването върху психиката, тъй като изтощаването на нервните центрове, което започва в ранна детска възраст, може да доведе до образуването на невротичен симптомен комплекс.
Що се отнася до влиянието върху психиката на детето, трябва да се отбележи рискът от заместване или изкривяване от електронните им „приятели” на развитието на висши психични функции: памет, мислене, въображение, реч, внимание. Дългосрочната памет на детето се прехвърля в приспособлението. Приспособлението извършва математически операции, анализира история и литература, рисува картини и диаграми и т.н. Всъщност се превръща в придатък на мозъка, без който по-късно детето трудно ще се адаптира в обществото и пространството. И ще му бъде по-трудно да бъде критично към събитията и хората.
При липса на контрол от страна на възрастен, телефонът или таблетът стават не само източници на информация, но заместват авторитетни възрастни и истински приятели, определят норми на поведение и създават ценности. Възникват заплахи не само за емоционалното и социалното развитие, но и реални рискове за живота.
Задачата на възрастните е да контролират използването на устройствата от децата. И също така да не им позволяват да заменят семейството и приятелите в реалния свят.
Рано или късно реалността се усеща. Светът на човешките отношения е много по-сложен от набор от емотикони. Истинските хора имат глас, поглед, движения, а детето може да се окаже срамежливо, свито, мълчаливо или прекалено самоуверено и приказливо. Малкият потребител на смартфона просто не е готов за живия живот. С порастването му неговият въображаем свят се пропуква. Повишава се рискът да не се адаптира към реалността, което се изразява в депресия, различни зависимости и психични заболявания.
Става въпрос не толкова за хобито и за самата игра, с която си запълва времето, а за чувството, което детето влага в това. Дали детето има въображаема семантична надстройка е лесно да се определи. Уговорете се с него да не използва устройството си известно време и да вижте какво ще се случи. Очаквайте невероятен отпор. Ако все пак успеете да се преборите, бъдете подготвени за факта, че синът или дъщеря ви искат да прекарват време с вас, така че и вие ще трябва да махнете смартфона си.
Електронните устройства симулират реалност, в която децата могат по-рано да влязат в контакт с голям репертоар от човешки опит: игрови, психологически, социални и дори професионални. В тази виртуална среда може да „облечете“ различни маски и да изпробвате нови роли. Може да изберете това, което ви подхожда. В същото време всеки, който си е сложил "очила", знае, че свалянето им причинява дискомфорт. Освен това "очилата" неизбежно създават „сляпа“ зона. Например усещането за безсмъртие - усещането, че можеш да бъдеш убит по сто пъти на ден в играта създава илюзорни представи, в които детето може да се загуби. Рискът, който води до Game Over („Играта свърши“) е оправдан. В края на краищата, веднага след като играта започне отново, играчът отново е жив.
Родителите обикновено сами дават на децата си електронни устройства. И то доста рано - от шест-осем месеца. Мотиви, разбира се, ще бъдат изтъкнати всякакви: искам бебето да овладее броенето, азбуката или чужд език. Освен това устройството осигурява спокойствие. Родителят може да си върши работата, без да дебне дали детето няма да направи някоя пакост. Реално погледнато то може да стои мирно часове с телефон или таблет в ръцете. Но си струва да разгледаме по-отблизо ефекта от подобни дейности.
Неусетно се стига дотам, че детето прекарва много повече време с електронните устройства, отколкото би прекарало в традиционни дейности. Трудно е да си представим дете, което изучава английски с часове. Но същото дете може да седи с часове със смартфон. Разбира се, самообучението има определен резултат. Но той е за сметка на физическата активност, която е също толкова важна за пълноценното развитие.
Има обаче и по-сериозен проблем. И той е, че родителите вече не са „експерти“ по възпитанието и социализацията на децата си. Родителите обясняват откъсването си от процеса на социализация по различни начини, често позовавайки се на уникалната дигитална природа на новото поколение, което абсолютно се нуждае от дигитална среда. В резултат на това се губи културата на родителство. Губи се връзката между поколенията чрез предаването на опит.
Под въздействието на компютърните игри някои деца могат да развият пристрастяващо (зависимо) поведение. То се характеризира с желанието да напусне реалния свят и да се премести във виртуалния още от ранна ученическа възраст. Психичното състояние на детето се променя. То престава да осъзнава стойността на реалната комуникация с близки възрастни и с връстници. А също така много по-малко се интересува от обикновените ролеви и предметни игри. Което пък влияе отрицателно върху развитието на комуникативните умения и фината моторика.
Много родители са наясно с потенциалната вреда, но я смятат за незначителна. Освен това първите признаци на пристрастяване често се пренебрегват. И след като ги открият, родителите започват да критикуват и наказват детето. Но това не решава проблема, а само го изостря и отчуждава детето от тях. Няма лесно решение, но може да се опитате да смените екрана с книги или настолни игри. Дори час по-малко екран е от голямо значение за психиката на детето.
Задачата на възрастните е постоянното моделиране на игрови и образователни ситуации, в които става необходимо да се формират и упражняват различни психични функции (памет, внимание, реч, пространствени умения и др.). В противен случай трудностите в развитието на словесни и пространствени умения (не само четене и писане, но и формиране на речник, разпознаването на часа по аналогов часовник и т.н.) могат да се окажат хронични. А това ще попречи на успешното обучение в училище.
В много страни се наблюдава значително увеличение на честотата на дисграфия и дислексия. Експертите свързват тези „детски“ проблеми с факта, че самите родители са започнали да четат по-малко.
А и най-вероятно родителите имат сходни проблеми. Например свръхобработването на снимки, преди публикуването им в социалните медии. Става важно как изглеждаш в тях, а не как изглеждаш по принцип. Което не е добре и за тийнейджърите, и за родителите им.
В заключение можем да обобщим, че всяка електронна "играчка" има своите ползи. Технологичният прогрес е нещо, от което със сигурност трябва да се възползваме. Ролята ни като родителите е да успеем да навигираме децата си през този дигитален свят, така че да извлекат максимума от него. Ако можем, разбира се. Защото – хайде да си го признаем – все по-често децата ни са доста по-напред с материала, що се отнася до електронни устройства и всякакви технологии.
Взаимоотношенията със съседите са сложна работа. В тази история обаче съседът не е недоволен от силна музика или протекла тръба. Людмила Токин ни разказва на какво е подложена от един от съседите си от август насам. Психическият тормоз включва заплахи, удари по вратата ѝ, звънене по телефона.
От полицията и СОТ ѝ казват, че няма какво да направят, преди да ѝ се случи нещо. Все си мислехме, че е добре да се задействат, за да НЕ ни се случи нещо, но може би бъркаме.
Прочетете историята на Людмила и ако има какво да я посъветвате, направете го, защото неофициалният съвет, който получава от полицаите, е да си продаде апартамента.
Всичко започна през август. Тогава един от моите съседи в кооперацията, в която живея, започна да ме тормози психически. Първоначално се забавляваше да мести изтривалката пред вратата ми нагоре-надолу по етажите. После започна да ме причаква и да ме тормози. А от 16 декември насам
с шутове ако не всеки, то през ден.
Засега вратата издържа. Въпросът е, че аз не знам докога ще издържа, тъй като съм самотна майка, живееща само с дъщеря си.
Подала съм жалби до 1-во РУ-СДВР и до самия началник на управлението, до прокуратурата, до омбудсмана.
Във всички дни от последния месец, когато този човек се опитваше да разбие вратата ми, виках СОТ, както и полиция. На 20 декември ми беше вдигнат скандал, от човек, работещ в СОТ, че не можело да ги разкарвам всеки ден. Същото ми казаха и полицаите.
Щом съм имала подадена жалба,
Да чакам какво!? Да ми се случи нещо? Отговор: “Да, ако не ви се случи нещо, ние няма какво да направим”.
Преди малко имаше нов шут по вратата ми. Натиснах паник бутон към СОТ. Дойдоха, само за да ми вдигнат скандал, че не можело да ги викам просто ей така. След това ми звънна и шефката им, която също ми се накара.
Междувременно, се опитах да поговоря с майка му и да ѝ кажа, че синът ѝ може би има някакъв проблем, на който трябва да се обърне внимание, и би било добре да се лекува. Тя ми затвори и е побързала да му даде номера ми.
Сега освен че рита по вратата, ми звъни и по телефона. Заплашва ме, забавлява се, гаври се… Един път ми каза, че ще ме изкорми. Друг път ми звънна, за да ми пожелае “Добро утро”…
Ако някой се чуди какво съм му направила – ами нищо! За всички години, в които живея на това място, съм се засичала броени пъти с него по стълбите. И нищо повече. Просто ме е нарочил.
Доколкото знам, не съм единствената потърпевша. Нещо подобно се е случвало преди години и с друга жена от входа. Съседът е чупел врати, прозорци, нападал е.
И от всичко това излиза, че трябва да ми се случи нещо, за да реагира полицията. Въпросът е какво точно може да се случи на една самотна майка и дали няма да е прекалено късно. Макар че вчера полицаите ми казаха, че кой знае какъв смисъл от опитите ми нямало да има – по-добре да си продам апартамента и толкова.
Има ли как да направя още НЕЩО, преди да ми се случи НЕЩО?
Безспорно едно от най-тежките неща в ситуацията с изолацията и коронавируса е липсата на контакт с баба и дядо. Всички засегнати страни страдат и тая мъка се увеличава от факта, че не знаем още колко ще е така. Ели Мантовска ни сподели начини за минимизиране на щетите, давайки ни цял куп идеи как, макар и дистанционно, деца и възрастни роднини да поддържат връзка.
Ели е майка на три деца и коуч за родители, така че имаме всички основания да ѝ вярваме, че тия работи ще сработят. Освен това ги е пробвала сама.
Да си останем вкъщи има много предизвикателства, особено с малки деца. В момента пиша, докато малкият спи, а момичетата слушат свекърва ми да чете приказка по телефона. От време на време тя спира и те допълват римата на стихчето или ги пита нещо във връзка с героите ("Kак очаквате да постъпи Франклин?"). Вече 20 минути работя...
Прочетох много полезни идеи за занимания с най-малките и вече изпробвахме доста от тях. Моите деца са близначки на 5 години и момче на година и половина. Спонтанно реших да споделя нашия опит как да въвлечем и възрастните ни близки, които са най-застрашени от коронавируса и от негативите на социалната изолация.
Разбира се, реалната помощ като пазаруване за възрастен роднина, съсед или познат е най-ценна, но на мен лично ми е много тъжно, че те са сами. На мен самата и на децата връзката с баба и дядо, леля и братовчедите ни липсва. Ние сме много разглезени, близките ни са в същия град, съвсем наблизо и досега не ни се е налагало да сме отдалечени за повече от седмица - две. Оценихме това и сме благодарни за всичко, което имаме.
А ето няколко решения на този проблем с раздялата:
1) Приказка по телефона: сигурно много от вас си спомнят как като деца набирахме номер и там се въртяха записи на аудио приказки. Това може да направите с помощта на дядо и баба. Може да е видео обаждане или старомодно чуване по телефона. Ако баба и дядо задават въпроси, става още по-интерактивно. Моите деца много се радваха да чуят баба си и да изслушат две приказки от любимата им книга, която винаги четат заедно като са на гости. Това беше една чудесна идея на моята майка. Ангажира и трите деца за десетина минути и беше удоволствие за всички;
2) Проверка на задача: за това вече трябват малко по-напреднали умения на баба и дядо - да ползват видео връзка, за да проверят дали детето изпълнява задачата (прости задачи за смятане, игри с букви и т.н);
3) „Четем“ или разказваме приказка на баба и дядо: моите деца не умеят да четат, но имат любими приказки, които доста добре разказват по картинки. Така четат на баба си и дядо си;
4) Шоу на талантите: вместо да пращам клип, директно набирам (може и без видео връзка) родителите си и ги забавлявам със стихчето, танците или песента;
5) Всички игри с резултат могат да се споделят: оцветената картинка, подредените по групи животни, направения пъзел и т.н. Детето може да обясни защо е избрало дадени цветове/подредило по даден признак животните, кои са героите/картинката на пъзела и т.н.;
6) Изложба: с видео (може и без, с повече описание и фантазия 😊) детето показва изложба на рисунките си;
7) Баба или дядо съдия на състезание на балкона/в коридора: всички игри със състезателен характер (между децата или детето и родител. При нас деца срещу родители е особено голям хит и забавление);
8) Криеница: едното дете е с телефона в ръка и търси другото или родителя, а баба/дядо подсказва;
9) Оживялата играчка: баба или дядо говорят чрез оживяла кукла или играчка. После се сменят и децата говорят на роднините си;
10) Театър: с някакви фигурки или кукли баба и дядо правят сценка, после децата повтарят сценката или импровизират;
11) Сбит преразказ на деня: специално привечерно обаждане, за да се похвали детето на баба и дядо. Така хем обобщаваме деня, което е важно за усещането за нормален ритъм, хем детето се усеща поощрено;
12) Благодарност: събираме си поводи за благодарност към баба и дядо (може да е пано с рисунки по темата, писмо, разказ и т.н.) и се обаждаме, за да споделим;
13) Рисунка: какво е нарисувало детето, защо, какво най-много му харесва и т.н. Може всичко това да е под формата на въпроси от баба и дядо или просто детето да обясни. Може да се направи и като игра – баба/дядо рисуват по описание, без да виждат картината, и после сравняват. Последното е супер забавно и досега не сме имали особено съвпадение;
14) Игра по урок: ние следваме Уча.се за предучилищна група и там имаше например урок за описание на предмет. После играхме с баба и дядо да познават предмет по описание. С по-малки деца е голямо предизвикатество, защото се включва много фантазия и много се смеем всички;
15) Дама: правите си 12 големи точки или квадрати (например с хартиен скоч в коридора), големи колкото крачето на детето. Баба/дядо дават упътване по телефона (сега две квадратчета нагоре, едно вляво...);
16) Зайо-Байо, колко е часът?: баба/дядо са Зайо Байо и казват колко крачки да направи детето (великански, миши и т.н., сигурно я помните тази игра);
17) Виртуално “Не се сърди, човече” или шах, вероятно и с други настолни игри става;
18) Урок по чужд език: едната ни баба вече научи 5 нови думи на английски и едно стихче;
19) Рецепта или готвене по телефона: това всички сме го правили на един етап, аз се сблъсках с него като студентка чак, а моите деца сега;
20) Урок: нашите възрастни близки имат много умения, нека ги споделят с най-малките;
21) Разговор с домашен любимец: ако близките ни имат такъв, може да го включат в разговора и да споделят нещо забавно или интересно. Например кучето може да отговаря на въпроси.
Тези идеи изпробвахме досега. Някои са просто импровизация, други може да изискват малко подготовка от страна на близките ни, но поне при нас това беше добре дошло за тях. Дейностите може да се видоизменят за по-големи или по-малки деца. За част от тях родител даже не е нужен и може да се възползваме от 5-10 минути почивка.
Дотук поне за мен и децата най-голямото предизвикателство беше новият ритъм (ние точно режим нямаме, но въведохме последователност). Въвличайки и още хора, макар и дистанционно, успях да се поразсея, да разнобразя децата и да усмихна неведнъж близките си, създавайки усещане за нормалност и щастие.
Народът е казал, че смехът е здраве. Дори и усмивчица да не трепне във вас от този текст, поне ще имате малко по-критичен поглед върху някои от примамливите, но логически неиздържани аргументи в подкрепа на една или друга хранителна идеология с елементи на догматизъм.
В този текст, който идва с подкрепата на Live to Lift, ще разгледаме някои от митовете за популярните диети, както и защо се проваляме с гръм и трясък всеки път, когато се закълнем във всичко свято, че ПОВЕЧЕ СЛАДКО НЯМА ДА ПИПНЕМ!
Дори и да приемем, че хората, които не ядат червено месо, страдат от дефицити, а всички, които ядат червено месо, ще развият рак на дебелото черво, това далеч не значи, че човек има пред себе си само тези два избора.
Изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата друга алтернатива, че 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.
Някои прилики с действителни лица и събития са напълно тенденциозно подбрани.
Какво е общото между мобилния ви телефон и обиколката на талията, ще разкрием по един сензационен начин в този текст!
Фалшива дилема
Да вземем например ниско-въглехидратните фенове, които изтъкват хранителните дефицити на веганите в своя полза. От другата страна са веганите, които неуморно цитират данни, „доказващи“, че яденето на червено месо причинява рак. В бързината обаче пропускаме простичкия факт, че разнообразието от хранителни режими на този свят не се изчерпва с нисковъглехидратната диета и веганството.
Дори и наивно да приемем, че всички неядящи червено месо страдат от дефицити, а всички ядящи червено месо ще пипнат колоректален рак (или рак на дебелото черво), от това не следва, че човек има пред себе си само тези два избора. Подобно схващане е крайно елементарно и може да бъде от полза само на лишените от логически аргументи. Или въображение.
„Те ви лъжат!“
В общи линии става дума за същата тактика, но в малко по-различна премяна. Сравнително неутрален пример можем да дадем с омразните на абсолютно всички официални препоръки за здравословно хранене, които поголовно угояват, разболяват и морят народа. Ето ви една добра основа за лансирането на алтернатива, но има и един тънък момент, за който никой не се сеща.
Първо, къде са данните, че сме по-дебели, по-болни и по-умиращи от всякога?
Второ, къде са хората, които спазват официалните насоки за здравословно хранене?
Народът се тъпче като невидял с каквото му попадне пред очите, а май никой никъде не препоръчва подобно нещо.
Трето, но не и последно по значение - по коя логика изобличителят на една лъжа се превръща в носител на истината? Казано по детски, изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата на нейно място алтернатива 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.
„Изглеждам добре, следователно разбирам от хранене!“
Това има и друг вариант, който го допълва: „Оня, който ми противоречи, изглежда по-зле от мен, следователно разбира от хранене по-малко от мен!“.
Да, живеем в суетен и първосигнален свят, в който хората винаги ще се влияят на първо място от външния вид на човека, който се опитва да ни продаде дадена идея. Батките с мускулите очевидно знаят това-онова за тренирането. Или за анаболите…
Ако един онколог на световно ниво заболее от рак и умре, това ще омаловажи ли знанията и постиженията му? Питате ли зъболекаря си дали си е вадил зъб, преди да му дадете да извади вашия? Това, че автомонтьорът ви не намира време и желание да си оправи колата, ще понижи ли доверието ви в него?
Проблемът със здравословното хранене и още повече - с храненето за поддържане на определена физика, не е проблем толкова на методика и знание, колкото на воля и постоянство. Има поне сто и един начина да изглеждаш и да се храниш добре, тези начини са известни открай време, но големият въпрос е как да накараме хората да ги спазват.
Това, че някой изглежда по определен начин, ни дава представа единствено за начина, по който изглежда той. Неговата експертиза може и трябва да бъде оценена по коренно различни критерии.
Еволюционни недоумения
Ако разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, би трябвало да се смеете на изказвания от сорта на „Човекът е еволюирал, за да се храни по еди-кой-си начин!“.
Ако не започнете да разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, тогава ще продължите да се връзвате на подобни лафчета. Засега е добре да знаете, че когато говорим за храни и хранене в еволюционен контекст, ние неизменно говорим за онези храни и онзи начин на хранене, които са ни позволили да достигнем до репродуктивна възраст (известна още като пубертет) и да предадем гените си нататък.
Не говорим за дълголетие, не говорим за предпазване от болести, които настъпват с напредването на възрастта – говорим все за неща, които са малко или много даденост за модерния Хомо сапиенс. С други думи, бръщолевим си на тема, която не е особено интересна, колкото и това да не е в синхрон с определени догми в диетирането.
Всеки от нас поне веднъж в живота се е заричал, че:
„Спирам сладкото!“
„Спирам алкохола!“
След първончалния ускорен и мотивиран старт, често се случва, обаче, и залез в мотивацията и стремежа:
„От утре няма да ям повече сладко“,
което води до понеделник-вторник-сряда-четвъртък-цял ден без сладко; и после идва петък, когато сме на рожден ден, имали сме тежък ден в службата, вкъщи любимият не се е сетил да изхвърли боклука и може да усетим това дори (с мноооооого напъване) с носа си и … не щеш ли – се появява рожденикът, и започва да черпи с дизайнерски, швейцарски бонбони по домашна рецепта, всеки от които с различен дизайн и по-апетитно изглеждащ от останалите.
„Нямаме избор“ и си взимаме един и … О, Боже! …#шаомра… Божествен е! …#OMIRAM…
Последните микрони шоколадово блаженство се свличат надолу по гърлото ни, когато в главата ни протяжен вой надава аларма и се надига чувство на вина.
Вина. Чувстваме се зле. Вина. Самообвинение. Самобичуване. Себе-неуважение. „Как може да си толкова слабохарактерна?“…
… и така вече цялото неядене на сладко няма смисъл и …
… се омазваме от ядене на сладко!
В крайна сметка сме изяли доста повече захар, отколкото ако ни се ядеше и просто бяхме задоволили желанието си за сладко.
Въпросът е: „Какво да правя?“
„Разбий си телефона!“
Поне 99% от четящите този текст имат мобилен телефон и поне 99% от тях са го изпускали поне веднъж в живота си … не фатално! Как реагирахте, когато това се случи? Вероятно се стреснахте?
Притеснихте се да не се е повредил! Може да изгубите информация!
И изведнъж си спомняте – изпускали сте си телефона и преди, а преди две седмици се заклехте, че това повече никога няма да се случи! Повече няма да си изпускате телефона! В никакъв случай!
Но ето че това се случва отново, и се случва сега.
Разбрахте ли?
Следващия път, когато започнете даден хранителен режим и в един момент стъпите извън границите му – попипайте се за телефона – почти сигурно ще е във вас или поне някъде около вас.
И преценете – искате ли да си разбиете телефона?
Ако сте решили да минавате на даден хранителен режим – никога не казвайте „никога“, „завинаги“ и „повече няма“. Вместо това си дайте срок – една седмица, две седмица – максимум месец като начало.
Винаги си оставяйте 5-10% толеранс, колкото и стриктен режим да решите да правите.
Практиката е показала, че режимите с 90%, че и с 80% спазване дават по-добри резултати и дългосрочно и цялостно от тези, които се опитваме ограничим нещо на 100%.
Ако все пак не успеете да се вместите и в тези два съвета – помислете – бихте ли искали да си разбиете телефона докрай, ако просто сте го изпуснали и се е одраскал?
Успех!
Искате само да разберете дали детето ви е стигнало до училище, до дома на приятеля си, дали тренировката му е приключила навреме, обядвало ли е... Звъните и пишете нервно, но то не отговаря.
Буквално се побърквате, особено като си спомните, че преговорите по купуването на нов смартфон (ЗАЩОТО ВСИЧКИ ДЕЦА ИМАТ ТАКИВА) включваха условието, че телефонът ще се използва най-вече за спешни случаи, и по-малко за игри и всякакви други безсмислени занимания.
Веднъж попаднал в ръцете на детето обаче, смартфонът му се оказва най-трудния канал, по който да се свържете с него, защото той или тя просто не ви отговаря, вършейки в същото време нещо много "важно" именно на телефона си.
И така, след като няколко път попада в подобна ситуация, Ник Хърбърт, баща на 13-годишно неотговарящо на обаждания и съобщения момче, намира най-доброто технологично отмъщение. Той създава приложението ReplyASAP, което заключва телефона на детето ви и не му позволява да върши нищо с него, докато не отговори на съобщението ви!
This Dad Created an App That Locks Your Teenager’s Phone Until They Answer Your Texts https://t.co/SJA2p2L3nS pic.twitter.com/pLZ5QIRL6v
— PureWow (@PureWow) 7 януари 2019 г.
ReplyASAP дава на родителите така необходимата сила елегантно да накажат децата си, докато не реагират на питанията им, защото "важните съобщения не трябва да се пропускат", каза създателят на приложението за WISTV. Той е убеден, че заключвайки всички други функции на телефона на детето, то ще бъде мотивирано да ви отговори.
В случай, че това не е достатъчно, приложението също така ви позволява да включите алармата на телефона, която ще спре да пищи, чак при единствената възможна команда от страна на детето - ДА ВИ ОТГОВОРИ.
И преди да попитате - да, алармата все още работи, дори ако телефонът е в безшумен режим. Коварно, нали?
ReplyASAP бързо се превърна в хит, когато беше пуснато в Google Play Store миналата година и вече има над 75 хиляди сваляния.
Въпреки че приложението е достъпно само за устройства с Android, скоро ще има версия и на iOS.
И така, бихте ли го използвали?
Още:
