Вече сме говорили за митовете около бавния и бързия метаболизъм - ако не си спомняте или не сте се информирали, може да наваксате в текста Метаболизмът ми е по-добър от метаболизма ти.
Днес се връщаме към темата, само че ще обсъдим какво можем да направим, ако метаболизмът ни нещо съвсем се е скапал, скрил се е на тъмно и не ще, и не ще да работи въобще!
Като начало обаче, нека си припомним какво е МЕТАБОЛИЗЪМ.
Обмяната на веществата в организма ни се нарича метаболизъм.
Колкото по-често похапваме и съответно по-често отделяме ненужните неща от тялото си, толкова по-добър е метаболизмът ни и по този начин не качваме излишни килограми.
За съжаление обаче, приказките за това как всеки е на толкова години, на колкото се чувства, не важи за метаболизма - с напредването на възрастта, метаболизмът ни се забавя, твърдят нашите приятели от Live to Lift.
Няколко са причините, поради които нещо може да не е наред с него:
• анормални кръвни липиди (холестерол, LDL, HDL, TG, ApoB);
• анормални нива на инсулин и кръвна захар;
• анормални нива на щитовидни хормони (Т3, Т4, TSH);
• високо кръвно налягане;
• BMI над 25 или по-скоро над 30 (не важи за хора със стабилно количество мускулна маса);
• нормален BMI ( 20 > … < 25 ), но висок процент мазнини;
• постоянна умора и липса на енергия;
• недостатъчно и/или проблемен сън.
В колкото повече от точките имате отклонения от оптималното, толкова по-сериозно е редно да се замислите за себе си и за здравето си.
Ако сте натрупали много килограми и в същото време някои от изброените по-горе хормони не са в оптимални нива, енергията ви е понижена, имате високо кръвно, не спите добре и т.н., значи първата ви задача е НЕ да сваляте килограми, а да подобрите здравето си!
Какво да правим?
-- Като начало да положим усилия и да организираме деня си така, че да можем да започнем да си лягаме малко по-рано.
Цел: Лягайте си с най-малко 15 минути по-рано всеки ден, докато не започнете да си лягате в 23:00. Ако не можете да се отпуснете и да заспите вечер – вземете магнезий. Колко е важен магнезият сме обсъждали в текста А магнезий пиеш ли? и В началото бе магнезий, сън и вода.
-- Започнете да се храните редовно и с качествена храна!
Цел: Нека на всяко хранене има източник на протеин, източник на зеленчуци, на мазнини (зехтин, ядки, рибено масло) и някакъв естествен източник на въглехидрати (киноа, сладък картоф).
Стремете се да се храните по 3-4 пъти на ден.
-- Започнете да тренирате редовно!
Цел: Опознайте тялото си и научете как работи и как се движи. Научете се да тренирате ефективно и безопасно. В началото наблегнете на това да повишите силата и активното си тегло (мускули, костна плътност, стави и сухожилия, органи).
След известно време, когато сте положили основата и когато вече спите и се храните по-добре, ще можете да си дадете повече зор в тренировките и оттам – да дадете повече зор и на мазнините.
-- Започнете да пиете повече вода!
Цел: Като начало се целете в около литър за всеки 25 кг собствено тегло (например, ако тежите 75 кг, пий около 3 л. вода на ден).
Почти всички хора, които са имали някакви (стабилни) отклонения от оптималните за здравето маркери, обикновено имат някои общи характеристики:
• ниски нива на сила;
• ниски нива на издръжливост;
• ниско активно тегло (няма мускули);
• високи нива на стрес във всекидневието;
• недостатъчно или некачествен сън;
• липсващи или направо ужасни хранителни навици;
• често – много нисък дневен прием на вода.
Преди да се втурнете да “сваляте килограми” и да наливате още масло в огъня, следвайки стандартни препоръки като “яж по-малко” и “прави кардио”, първо оправете съня, научете се и започнете да се храните добре, качете сила и мускули, пийте вода и нормализирайте кръвните си показатели.
Успех!
Още:
Майко Мила, МАЗНИНИ! Вредни ли са, полезни ли са, колко да ядем от тях и можем ли да ядем САМО тях?
На тези мазни въпроси ще отговаря днес Lazar Radkov, а ние слушаме и попиваме (и се облизваме, защото си представяме една мазничка вратна пържолка) :P #силатавтеб
Нека бъдем честни.
150 кг не се става от днес за утре. Дори цяла една година не е достатъчна на човек, който стартира от 70-80 кг. Искат се доста повече години, доста повече действия в една посока (ядене, джънк, стрес, алкохол и т.н.) и бездействия в друга (движение, сън, спорт, качествена храна).
Кръстът не започва да ни боли от вчера.
Делът на кръстовете, болящи заради спортни контузии, е миниатюрен на фона на всички хора, които ги боли кръстът. Повечето хора дори не ги боли от месец-два-три.
В началото е било скованост, след това лек дискомфорт, след това не толкова лек, стигнало е до лека болка, която след време се увеличила и чак когато е станала постоянна и нетърпима, човекът решава да направи нещо, понеже болката вече оказва негативно влияние на всичко в живота му.
И когато дойде време да потърсим специалист, когато искаме да се “оставим в ръцете на специалист”, какво искаме в действителност? Партньорите ни от Live to Lift имат какво да ни кажат по въпроса.
***************************
Когато кажем на някой специалист “Оставям се в твоите ръце, ще правя каквото кажеш, само искам да сваля…“, всъщност казваме: „Прехвърлям ти 100% отговорността за себе си!“.
Искаме той да реши проблем, който ние сме си създали.
В основата на почти всеки проблем стои фактът, че не обръщаме достатъчно внимание на тялото си и неговите нужди. Когато се “оставяме в ръцете на специалист”, в действителност искаме да продължим да не обръщаме внимание, но да плащаме на човек, който да обръща.
Това значи, че човек иска промяна, но не иска да се промени.
Промяна може да има, само ако човекът промени начина си на мислене и осъзнае, че вместо да прехвърля 100% отговорност на някой друг, състоянието и здравето му е изцяло негова отговорност.
Пътят не е лесен, но е единственият, който ни води към по-добро здраве, кондиция, повече енергия и свободен от болежки живот!
Представете си един средностатистически човек. Ходи на работа, храни се – къде редовно, къде – не. Наваксва с кафе и вафли. Вечер ходи да пийне с приятели, за да „разпусне”, седи до късно на компютъра или гледа сериали. Ляга си след полунощ и сутрин задължително вари кафе. Пие вода от дъжд на вятър и нерядко набляга на подсладените газирани напитки.
Спортът се ограничава до мач с приятели. Доста по-често се „спортува” с Шампионската лига по телевизията, а представата му за здравословно хранене е да ядеш предимно зеленчуци и кълнове.
Всичко, което правим или НЕ с телата си, води до последствия. Гените предопределят към какви дегенеративни състояния сме предразположени, но нашите действия и БЕЗдействия определят кои от тях ще се проявят.
Специалистът, към когото сте се обърнали, може да ви даде препоръки, НО вие ще трябва да ги спазвате. Ще ви помогне да се мотивирате, но вие трябва да превърнете тази мотивация в действия. Ще трябва съзнателно да наблюдавате какво се случва. Няма как с магическа пръчка специалистът да ви преобрази – ще бъде нужно време, усилия и постоянство от ваша страна.
Ако ви е отнело 10 години да стигнете дотук, това няма да се промени за два-три месеца. От вас се иска да работите здраво, да сте постоянни и да наблюдавате осъзнато какво се случва.
Специалистът и парите не могат да компенсират вашите дългосрочни действия и бездействия. Ще трябва да се потрудите. Ще се наложи да следвате препоръки – прилежно и всеки ден.
Ще се наложи да правите „смешни упражнения”, от които много хора са възкликнали „не мога да повярвам, че от това спря да ме боли”, а на вас ще ви изглеждат супер малоумно и безсмислено.
Разбира се, че ще ви изглеждат така, понеже ако ви изглеждаха по друг начин, то вероятно вие изобщо нямаше да имате проблема, за който са ви предписани.
Ще ви се наложи да направите и определени промени в начина си на живот, в тренировките си и цялостното си отношение към тялото. Да се потрудите. Да свършите неща. Да използвате воля, където е нужно да си наложите нов навик.
Болката и лошата физическа форма са цената, която сме платили за това да имаме кариера, оцеляване и обикновен старомоден мързел. За да спре да ни боли, за да възстановим тялото и здравето си пак ще се наложи да платим цена.
Тази цена не се измерва само в пари, а във времето, което ще инвестираме в себе си, усилия, които ще вложим и работа, която ще свършим.
Готови ли сте да извървите този път?
Успех на всички, стъпили на пътя!
P. S. А ако сега ще избирате треньор, прочетете в статията ни Добрият треньор – Инстаграм звезда или ходеща енциклопедия? какви са качествата и уменията, които правят от треньорите истински професионалисти и ги разграничават от средностатистическия фитнес инструктор!
Захарта, една от най-противоречивите бели субстанции в последните години, е обожавана под различни форми от милиони хора.
Вафли, сладкиши, шоколади - само ги подайте насам!!! Но захарта не спира с тях - далеч по-невероятни храни, като сосове, сандвичи и дори колбаси, също съдържат захар.
Преди да сме се побъркали на тема "захар", ви предлагаме да разберем какви са допустимите количества, които можем да консумираме на ден, кой може да яде повече и кой - по-малко!
Разбира се, ще ни отговаря Lazar Radkov! #силатавтеб
Калифорнийска болница съобщи за раждането и оцеляването на най-малкото бебе в света, предава Гардиън.
Сейби се ражда през декември в болница "Шарп Мери Бърч" в Сан Диего. Бременността на майката е продължила едва 23 седмици и три дни. Тя постъпила в болницата с прееклампсия. Лекарите решили да направят секцио по спешност, заради усложнения, които застрашавали живота ѝ.
Момиченцето се ражда с тегло от едва 245 грама и 23 см. Според регистъра на най-малките бебета в света, воден от университета в Айова, Сейби е най-малкото новородено досега дете - със 7 грама по-лека от родено през 2015 г. бебе в Германия.
След като прекарва пет месеца в интензивно отделение, в средата на май Сейби е изписана от болницата в добро здраве и с тегло около 2,3 кг.
Веднага след раждането ѝ обаче, лекарите казват на бащата, че вероятно ще може да прекара само час с дъщеря си, преди тя да умре. "Но този един час стана два часа, после един ден, а след това седмица", разказва майката във видео, разпространено от болницата.
Родителите на бебето са дали разрешение за споделяне на историята, но са пожелали да останат анонимни.
Още:
Най-малкото оцеляло бебе момче в света, беше изписано от болница в японската столица Токио тази седмица, съобщиха световните медии.
Детето е родено чрез цезарово сечение през август миналата година, в 24-та седмица от бременността на майката, защото не е наддавало на тегло в утробата и лекарите се страхували за живота му.
То се ражда с тегло от едва 268 грама.
Детето е изкарало в болницата няколко месеца, първите от които в интензивното отделение. Изписано е на 20 февруари, когато вече тежи 3.2 кг и може да се храни самостоятелно.
"Благодарна съм, че той стана толкова голям, защото, честно казано, не бях сигурна, че може да оцелее", казва майката на момчето.
Доктор Такеши Аримицу, лекувал бебето, казва пред BBC, че то ще бъде вписано в регистъра на най-малките родени и оцелели бебета в света - Tiniest Babies, който се води в университета в Айова, САЩ.
Предишният рекорд се държеше от момче, родено в Германия през 2009 г. с тегло 274 грама. Според регистъра най-малкото момиче е родено с тегло 252 грама в Германия през 2015 г.
Университетската болница Кейо казва, че процентът на оцеляване на бебета, родени с тегло под килограм, е около 90% в Япония. Но при тези, родени под 300 грама, шансът да оцелеят е под 50%.
Също така, сред най-малките бебета процентът на оцеляване при момчетата е много по-нисък, отколкото при момичетата. Медицинските експерти не са сигурни защо това е така, но някои смятат, че това може да е свързано с по-бавното развитие на белите дробове при бебетата момчета, пише BBC.
По темата:
Проблемите с теглото при подрастващите у нас са се увеличили, като процентът на затлъстелите момичета и момчета е скочил повече от двойно за 15 години. Това показва годишният Глобален доклад за храненето на ООН, който съдържа профилите на всички страни по света. Цитираната от Дневник статистика за България обхваща периода 2000-2015 г., а всички данни за страната ни може да видите тук.
В сравнение с 20% през 2000 г., през 2015 г. момчетата с наднормено тегло между 5 и 19 години са 33.6%. Момичетата са 23% (в сравнение с 14% през 2000).
Затлъстелите момчета са се увеличили от 5.8% на 13.6% за 15 години, а затлъстелите момичета – от 3.4% на 7.8%.
Проблемите с теглото са значими и при възрастните – 68.9% от мъжете са с наднормено тегло, същото важи и за 54.4% от жените (през 2000 г. те са били съответно 58.2% и 49.1%). Броят на затлъстелите жени е скочил с близо 10 процентни пункта до 25.5%, а при мъжете – с около 5 пункта до 24.3%.
Процентът на недохранените сред населението е паднал от 6% през 2004 г. до 3% през 2006 г., това се вижда и от статистиките за децата с тегло под нормата на възраст 5 – 19 г. Сред момичетата те са намалели от 16.7% през 2000 г. до 13.8% през 2015 г.; при момчетата – от 15.2% до 11%.
Процентът на хората с повишено кръвно налягане намалява, сочи докладът – при мъжете това са 33.6%, а при жените – 23%, като преди 15 години показателите са били съответно 38.6% и 29.3%.
Българите приемат по-малко от теоретичната минимално рискова доза на калций, плодове, зеленолистни зеленчуци, мляко, ядки и семена. Тези констатации важат за Европа и за целия свят. Месо, сол и подсладени напитки се консумират в по-големи от препоръчителните количества.
И още данни: Една трета от всички жени в света в репродуктивна възраст имат анемия. Според данните от доклада, у нас анемията засяга сериозен брой от жените във фертилна възраст – 26.4% от тези, които не са бременни и 28% от бременните.
Лошото хранене е основният фактор за влошеното здраве на хората по целия свят, показва докладът. Наднорменото тегло и затлъстяването сред възрастните са на рекордни нива - 38,9% хора от цял свят са засегнати от тези проблеми, като затлъстяването е по-разпространено при жените, отколкото при мъжете (15,1% жени в сравнение с 11,1% мъже).
150,8 милиона деца под 5-годишна възраст в света страдат от хронично недохранване, а 50,5 милиона – от остро недохранване. 38,3 милиона са децата с наднормено тегло. Междувременно 20 милиона бебета се раждат с ниско тегло всяка година.
Има известен напредък в справянето с проблема с недохранването, но той е твърде бавен. На световно ниво хроничният глад е намалял от 32,6% през 2000 г. до 22,2% през 2017 г. В брой това означава, че от 198,4 милиона гладуващи деца през 2000 г. днес те са 150,8 милиона, което е незначителна разлика. Например, от 2000 г. насам гладът сред децата в Африка намалява процентно от 38,3% на 30,3%, но въпреки това, поради ръста на населението, реалният брой на засегнатите деца се е увеличил. Тенденциите варират значително в отделните африкански страни, като в някои райони гладуващите деца се увеличават, а в други - намаляват.
Междувременно една от най-критичните точки в света по отношение на глада остава Йемен. Миналият месец международната хуманитарна организация "Спасете децата" обяви, че около 85 хил. деца под 5-годишна възраст може би са умрели от глад и болести след избухването на гражданската война в Йемен през 2015 г. Оценката се основава на средната смъртност при т.нар. тежко остро недохранване, което според ООН е засегнало повече от 1.3 млн. деца, откакто водената от Саудитска Арабия коалиция започна военни действия срещу йеменските бунтовници хуси през март 2015 г.
заяви директорът за Йемен на "Спасете децата" Тамер Киролос, като добави, че децата, които умират по този начин, са подложени на неописуеми страдания.
Малко преди оценката на „Спасете децата“ Ню Йорк Таймс публикува снимка на недохраненото 7-годишно йеменско момиче Амал Хюсеин, което обърна очите на света към глада в Йемен. Дни след публикацията, Амал почина, след като е била изписана от болницата, за да „освободи“ място за други пациенти в подобно състояние.
ООН предупреди, че броят на йеменците, разчитащи на спешни хранителни дажби, може скоро да се увеличи от 8 на 14 милиона. Това е около половината население на Йемен, което гладът може да погълне през идните месеци...
Да, вероятно думата "затлъстяло" или "наднормено" няма да ви хареса, но точно това е думата, която ще описва физическата форма на детето в здравния му картон, ако индексът телесна мазнина е над допустимото за възрастта и пола му (от тези таблици можете да си направите справка в коя графа попада детето ви; имайте предвид, че теглото на всички деца в една и съща възраст все пак не може да бъде "заковано" с пирон в определена стойност, така че отклонение от 1-2 килограма надолу или нагоре не са кой знае какъв проблем - говорим за значително висок индекс на телесната маса, който отчетливо говори за затлъстяване).
През ноември стана ясно, че България е на пето място в Европа по детско затлъстяване от изследвани общо 32 държави - това показват данни на Световната здравна организация (СЗО), представени от Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
За да добиете още по-ясна представа за мащабите, ето и прогнозата, изказана на глас по време на 10-та Международна конференция по детско затлъстяване и хранене и цитирана от изданието Journal of Obesity & Weight Loss Therapy -
над 230 000 българчета в училищна възраст се очаква да бъдат с наднормено тегло или затлъстяване до 2025 година!
Че проблемът е голям, е ясно на всички, но също толкова голям проблем е и общуването между родители и деца по този твърде деликатен въпрос.
За медицинските служители, също както и за родителите, обсъждането на тази тема може да се окаже трудно, докато се опитват да запазят спокойствие между вината какво яде детето, колко и дали спортува и стресът, който понася и детето, и родителите му заради проблемите с теглото, пише NYTimes в обширна статия по проблема, който се оказва един от здравните бичове на съвременните деца.
Наскоро ние, от Майко Мила!, станахме неволни свидетели на разговор в съблекалня между майка и подрастващата ú дъщеря, протекъл по начин, който смятаме, че отразява точно това затруднение и незнание как да се подходи към проблема (накратко, майката нахока дъщеря си, че избраната от нея дреха няма как да ú стане, след като на вечеря е яла толкова много).
"Вината и обвинението няма да провокират промяна, а само ще накарат хората да се чувстват зле и няма ги подтикнат към по-здравословен начин на живот."
Твърдението не е наше, а на проф. Д-р Стивън Понт от Медицинският университет на Тексас, който е един от водещите автори на изследване, наречено "Стигмата, която изпитват децата и подрастващите с надномерно тегло".
В научния труд се дава съвет към педиатрите да изпозлват неутрални думи, като "тегло" и "индекс на телесна мазнина" вместо много по-обидните и затормозяващите термини "затлъстял" и "дебел".
Авторите съветват още да използваме език и речник, които поставят личността на детето преди състоянието му - например "дете с наднормено тегло" вместо "дебело дете".
Авторите съветва педиатрите да преразгледат процедурите и отношението си, така че те да не са базирани на предразсъдъци към децата с наднормено тегло, а дори да отидат по-далеч и да бъдат инициатори на премахването на стигмата към тези деца в обществото. За съжаление, оказва се много разпространено децата да са обект на дразнене, подигравки и откпровен тормоз заради теглото си, а всички знаем колко непродуктивно е това.
Теглото е сред най-честите причини децата да са агресивни към друго дете. В допълнение към изрично документирания ефект на тормоза върху менталното и здравословно състояние на детето, съществува и повишен риск то да предпочете да води още по-уседнал начин на живот и по този начин да увеличи теглото си допълнително.
Изследване, правено с участието на 1800 души в продължение на 15 години показва дългосрочните щети от тормоза върху децата заради теглото им. Данните разкриват, че две трети от подрастващите са били обиждани или тормозени заради теглото си през над 90% от времето, прекарвано в компанията на техни връстници (от които е идвала и агресията). Уви, има данни и как този тормоз идва и от страна на членове на семейството. Ето затова е важно педиатрите и личният лекар да бъдат по-умерени и толерантни в отношението си - те може да се окажат единствените хора, които оказват подкрепа и разбиране на тези деца и предотратяват повече щети у детето.
Педиатър, участвал в изследването, споделя, че най-лошото нещо, което можете да направите, е да отидете в кабинета на лекаря с 11-годишното си дете и да кажете пред всички, че то е дебело. Много ясно, че детето ще започне да плаче. Той споделя и случай от практиката му, в който майка се обърнала към детето си с думите:
"Нали не искаш да си като чичо си, който е еди какъв си, трябвало да му направят операция и почти не умрял."
Детето, разбира се, било ужасéно.
Катрин Бауер, епидемиолог и асистент в Университета по обществено здраве на Мичиган, говори и за "ширещото се вярване, че хората не знаят, че са с наднормено тегло, и като ги уведомим, те изведнъж по магически начин ще се почувстват мотивирани да си променят навиците".
Всъщност стигмата заради теглото прави точно обратното - критикуването и вменяването на вина само кара хората да се чувстват зле към себе си, не изпитват никаква мотивация и са неспособни да внесат промяна в живота си.
Всички ние, в това число и децата ни, живеем в култура, която е изключително критична към наднорменото тегло и в същото време непрекъснато предлага възможности и реклами за глезене и подхранване на лакомията. Важно е да се фокусираме върху самоувереността, а не върху негативното в хората, казва проф. Понт.
Това означава родителите на дете с наднормено тегло и здравните работници да виждат първо детето, а не просто числото на кантара:
"Трябва да осъзнаем и приемем, че детето е много повече от килограмите си. Оценявайте и хвалете постиженията му, така че, когато се сблъскат с предизвикателства, те да не накърнят самочувствието на детето."
Прегледът при личния лекар би трябвало да включва и разговор за здравословно хранене и физически упражнения, но "фокусът трябва да е върху здравословното поведение, а не върху това, че детето трябва да е слабо, за да може да обуе определени панталони".
Абсолютно смислено и полезно е да говорите за хранителните навици, менюто на семейството и какво яде детето в училище и вкъщи, колко телевизия гледа и дали и какво спортува. Ясно е, че прекомерното гледане на телевизия или яденето на твърде много джънк са проблеми, дори и да сте слаб.
Най-ефективният начин родителят да помогне на детето си да си създаде здравословни навици за цялото семейство, без значение от размера или формата им, е като прави промените на малки части, например въвежда по един зеленчук в семейното меню, не държи захарни напитки вкъщи и върви до училище, вместо да шофира.
Предвид предстоящите празници, ако имате малко дете и темата с теглото във вашето семейство е чувствителна, опитайте се никой да не го глези излишно.
Когато стане дума за теглото или хранителните му навици, професорът смята, че "празничната маса не е подходящото място за подобна дискусия."
Да се говори на тази тема от всички присъстващи и да се обсъжда теглото на детето на масата е обществено порицание, негативно е и не помага. От стрес хората с проблеми с теглото ще ядат още повече.
Всички експерти признават, че най-важното послание към децата е, че колкото и да са важни промените в храненето, също толкова важно е и да се забавляват и радват на специалните дни и специалните лакомства и ястия.
"На празник се наслаждавайте - промените се правят през делниците", казва проф. Понт.
"Храната е нашият начин да се свържем и общуваме с хората, особено около празници като Деня на благодарността в САЩ, това е нашият начин да се съберем с близки и да покажем благодарност. Нека празнуваме Ден на благодарността без критика и просто да ни е приятно", допълва той, а ние, от Майко Мила!, добавяме и нашия апел:
Ако вашето дете има проблем с наднорменото тегло и на Бъдни вечер посегне към второ парче питка или трета сарма, не го попарвайте с думите - "Погледни се колко си дебел/а, няма да ядеш повече!" или нещо от този род.
Така само ще го огорчите и обидите, ефектът ще е обратен на този, който очаквате и, честно казано, няма да е много странно, ако след няколко години същото това дете развие и някакво хранително разстройство. Затова - радвайте се на празниците, наслаждавайте се на вкусната храна в приятна компания и след Нова година започнете с промените в навиците.
А и, както всички знаем, не се дебелее между Коледа и Нова година, а между Нова година и Коледа.
Весели и вкусни празници!
Ето го и втория награден разказ в конкурса ни с Топ Форма за истории за здравословно отслабване (ако сте пропуснали първия - ето го тук 10 извода след 11 свалени килограма). Весела Първанова днес ще ни въведе в онези познати истории за години на борба с излишно тегло - от абсолютно фино и грациозно момиче с тегло 45 кг, под влиянието на претенциозното си гадже, тя се подлага на зверски режими и спорт, а оттам тръгват и останалите проблеми - заболяване на щитовидната жлеза и разтягане в нагоре-надолу в килограмите. Днес тя има две деца, изглежда прекрасно, а по време на последната бременност е качила ТРИ килограма (!!). Прочетете текста на Весела и си спестете грешките, които тя е правила - особено ако сте момиче, което изглежда и се чувства супер, но някой отстрани ѝ внушава, че това не е така. Момичета - обичайте се, уважавайте се и си вярвайте! А на Весела пожелаваме сили и здраве!
**************************************
Това борбата с килограмите, лакомията, диетите и влизането във форма са мои спътници от съзнателна възраст. Тормозила съм крехкото/тучното ми тяло многократно. Докато преди години не се огледахме критично, запознахме, приехме слабите си страни и започнахме да търсим нормален, здравословен начин да влезем във форма.
Вкратце - злоядото ми детство, генетиката и годините модерен балет ми подариха в тийнейджърските години тяло с килограми между 40-45 при ръст 1.60.
Ще си кажете - еее, тази какво ни занимава и пише, при такива мерки и теглилки!
Но 45 кг е моята отправна точка, от която започвам моята борба.
За “късмет”, в онези мои години на плосък корем (с плочки!), дупе със стегнати форми (тип "детско барабанче") и гръд А чашка (но пък стегната), размер дънки 26 (!!!), размер дрехи 34- или от детски магазин “Мечо малък”- имах гадже, което считаше, че не съм никак слабичка и трябва да съм на хранителен и спортен режим.
Така бях въведена в удивителния свят на фитнеса и хранителните добавки още в крехката възраст от 17 години, кляках с лост от щанга (25 кг!), имах си треньор с фитнес програма - за горна част и долна част на тялото - който изповядваше философията “Ако мускулът не боли, значи не работи!”, пиех протеинови смеси, вечерях бяло месо, без сол, захар, мазнини, броях калории и грамажи.
Това диети за 14 дни, диети от старите соц книжки (например, 3 дни на яйца, обещаващи - 4 кг; 2 дни на месо + кафе с мляко на третия ден - минус 4 кг; само на вода по пълнолуние) - всичко биваше изпробвано.
Тормозът, който си налагах, беше пълен, а в отражението не виждах реална картинка.
Ти си луда!, казваха най-близките ми, а аз не им вярвах. През призмата на влюбените си очи виждах само “нашишкавялото” си отражение. Не знам какво да кажа на момичетата, които виждам около мен да се измъчват по същия начин и да не се харесват.
Може би ако се познавах, уважавах и обичах повече тогава, нямаше да си го причинявам и търпя.
Месец преди бала открих, че ученето и писането на теми по история за кандидатстудентските изпити (седенето вкъщи), постоянното плюскане на макарони, спагети, шоколад и пържени картофи, са ме докарали до 50 кг - плюс 5 от обичайните.
О, ужас! Няма да си влезна в роклята за бала, какъв кошмар! Спрях/ограничих тестено, сладко, пържено, твърд алкохол, газирано. 3-4 пъти седмично тичах в градинката на Света Троица. И стана - стегнах се и свалих до 47 кг. Можело, значи, по друг начин.
В студентските ми години бях около 50-55 кг, докато заради хормонален дисбаланс напълнях (издух се рязко) с 14 кг за 1 година. Нищо не помагаше - диети, спорт, движение.
Депресията беше пълна - много е тежко, когато винаги си бил слаб, да разбереш какво е да си от другата страна. Ако преди XS ти е висяло и било голямо, сега да не влизаш в XL, а всичко в магазините да е S, M, L...
Успях с цената на воля, спорт и хранителен (белтъчен) режим да сваля 13 кг за 6 месеца и вече тежах 55 кг. След тези месеци дълго време не можех да погледна - камо ли да хапна, варено яйце. Задържах - с цената на волята си и сдържане на лакомията, килограмите си около 58-60 в следващите години - до сватбата ми.
Когато броени дни преди нея се меря и виждам, че тежа 62 кг.
Край, крути мерки! Само на вода.
Издържах 72 часа - чак ми излизаха звездички и залитах из офиса. Влезнах си в сватбената рокля!
След сватбата, след месеци на премествания и пътувания, разбирам, че съм бременна. Въпреки гаденето започва хапване за двама и само за 3 месеца съм вече +12 кг. В трети месец изглеждам като в шести, тежа 73 кг. Случи се missed, бременността не завърши щастливо.
И започна един ад с усложнения, хормони, депресия, зацикляне на желанието ми да бъда майка. 8 месеца по-късно, кръвните изследвания освен че потвърдиха нова бременност, показаха в пъти завишени нива на ТСХ - честито, хипотироидизъм. С това съм се борила, значи, години наред. Започна се лечение с хормони “по ръба на бръснача”, за да се запази бременността. Лежане, магнезий, хормони...
И хапване. Любима комбинация - черен шоколад с кисели краставички. И в 4 през нощта - ходене до Макдрайв за чийзбургери. На фона на всичкото това, повръщах плътно до 8-я месец.
Най ми е мъчно за една закуска в Париж - с кроасани, черно кафе и портокалов фреш, на които успях да се насладя само за броени минути.
Въпреки повръщането, влязох да раждам 82 кг. Благодарение на това, че след секциото ме държаха 72 часа без храна (“докато не пръдна”, както се изразиха в болницата), излязох оттам 70 кг фиданка.
И тук се почна едно тъпчене, за да имам кърма. Преди детето да навърши годинка, тежах 85 кг, още кърмех, вече едва ходех, краката и коленете не ме държаха.
Снимката е 2010 година, аз тогава съм на 28 години. И оттам се започна процесът на отслабване по метод проба-грешка. Започна се отново с ограничаване на храни, спорт с личен инструктор (страшно ефективно - никога не бих си причинила сама това, което ме караше да правя) и на празнуването на 10 години след бала с випуска ми тежах само 80 кг...
Половин година по-късно бях 75 кг, преминах през развод.
2011 година спрях хормоналното лечение, бях около 70 кг. Есента се преместихме в Бургас и ми подариха маратонки за тичане. Това е един от най-ценните ми подаръци. Две години режим с няколко тичания на седмица в Морската градина на Бургас, спиране на яденето късно вечер, повече кисело мляко, яденето на ориз и салата или месо и салата, постепенно намаляване на количествата и уважаване на желанията на тялото ми ме върнаха към заветните 55 кг!
Какво имам предвид под уважение на желанията - на мен преди цикъл ми се яде мазно и пържено - позволявам си чипс или пържени картофи.
Яде ми се сладолед? Ок, от най-големия и вкусен, да ми държи влага известно време. Пие ми се газирано - няма проблем. И без това се случва максимум веднъж в месеца.
Шоколадова торта? Дайте я насам, и без това не мога да изям повече от 1 парче наведнъж. Открих, че поддавайки се на изкушенията, те престават да са изкушения, които сънуваш нощем с къркорещ стомах.
Наслаждавам се на храната, благославям я и не съм гузна после. Не броя калории и не се самообвинявам. Също така открих, че е важен балансът - ял си тестено през деня, значи вечерята без хляб. Преял си в неделя - в понеделник по-полека, повече вода.
И така, плавно и естествено свалих последните свръх 15 кг.
През април 2014 спрях да тичам и спрях хранителния режим. На първата женска консултация с новата ми бременност записаха тегло 58 кг. До деветия месец - ноември 2014 година бях качила общо 3 /три!!!/ кг и тежах 61 кг.
При все че не ми се беше гадило нито веднъж и не се ограничавах. За разлика от кака си, която бременна ме караше да тичам посреднощ до Макдоналдс и ме научи да ям риба, малкото човече в мен нямаше особени желания освен 1 (една!) среднощно погълната от мен кутия сладолед.
Родих второ момиченце, номално на тегло- 3.2 кг. Брояха ми се ребрата, тежах 50 кг и не можех да си стоя на краката от слабост.
Този път офанзивата беше обратна - още в болницата, освен храната, която беше вкусна, но недостатъчна, поглъщах сутляши, бисквитени торти, буркани с мед, пиле с ориз (този път перисталтиката ми след секциото се активира веднага след операцията и 2 часа след раждането си похапвах доволно).
Прибирайки се вкъщи, тежах 53, за 4 седмици режим на неспане, денонощно кърмене и общо изядени 8 (осем) буркана с мед, станах 58 кг.
Към днешна дата съм около 62 кг - с 5кг над нормалните за мен, и съм работеща мама на все още пристрастен млекопиец. Недоспиванията и липсата на време ме карат да оценя горещо и с възторг всяка неприготвена от мен храна - готова, купена, сготвена от таткото.
Режим на хранене нямам, от кърменията озверявам от глад. Тичах последния месец 4 пъти седмично (минус 1кг, влезнах си в дънките!) в момента съм на пауза.
Далеч съм още от желаната форма, тя в момента не ми е приоритет, но все някога ще я постигна. Защото вече вярвам във себе си, познавам се и си обичам тялото.
Борбата приключи, сключихме примирие.
