Сънят е една от основните нужди на човека, особено когато става дума за дете. Но неспокойният сън на бебетата е един от класическите проблеми, с които се сблъскват родителите. Това е едно от затрудненията, които променят живота на Олга Сесé, първият коуч по сън в Испания, сертифициран преди повече от 10 години. Наскоро тя издаде третата си книга – Mi cama fantástica – в която разглежда преминаването на малките деца от кошарата в леглото, заедно с вероятните им страхове от този преход. За целта Сесé използва илюстрована приказка и серия от съвети за родителите.
Преминаването към легло е знак, че нещо се променя: децата порастват и се появяват нужди, които преди не са съществували и които в някои случаи могат да бъдат проблематични. „Те се страхуват да бъдат повече време сами, появяват се кошмари или други нощни страхове“, обяснява експертката по детски сън.
Натрупването на часове за почивка е от съществено значение за най-малките: „В зависимост от етапа, в който се намират, те трябва да спят определен брой часове, за да обработят това, което учат, и за да се регулират.“
В тази история, насочена към деца на възраст между 3 и 4 години, учат както те, така и родителите. Повече за книгата и съня разбираме от интервюто на Хорхе Марсо Араусо със специалистката за El País.
В книгата споменавате метода BabyREM, който представлява персонализиран анализ на съня на детето, рутина, съобразена с възрастта, насърчаване на това бебето да се научи да заспива само́ и семейна подкрепа. Как бихте дефинирали този метод?
Това е начин на работа. Учих в Parenting Health Institute – онлайн организация, базирана в Калифорния, която предлага сертифициране за консултанти по холистичен детски сън и майчинство. Там получих обширно обучение по майчинство, детски сън и различните методологии в тази област. Започнах да прилагам стандартни методи, които започнаха да дават резултат, а с годините ги адаптирах, и така се оформи мой собствен метод. Той не е строг, а по-скоро „започваме оттук“ и наблюдаваме дали детето се адаптира. Ако да – чудесно, ако не – променяме подхода.
Защо решихте да станете коуч по детски сън?
Когато станах майка за първи път, детето ми се будеше по 8-10 пъти през нощта, беше истинска драма. Няколко месеца можеш да издържиш, но когато се натрупат шест, виждаш, че е непоносимо и трябва да се направи нещо. Никой не те учи на това. В болницата ти дават няколко съвета за памперса, дрешките, крема или кърменето, но за съня никой не казва нищо.
Кой е идеалният момент децата да започнат да спят сами и как да се подходи? По-добре ли е да ги предупредим предварително, или просто да го решим една нощ?
Трябва да ги предупредите. Има деца, които от самото начало не спят в кошара, защото не им харесват решетките и още на шест месеца ги слагат в ниско легло. При тези, които спят добре в кошара, винаги казвам на родителите: „Издръжте колкото можете.“
Изглежда сякаш не е важно, но с решетките се чувстват защитени. Смятам, че преминаването трябва да стане, когато детето вече не се побира в кошарата или когато е на около две и половина, почти три години. Тогава то е съзнателно и може да говори, да обясните какво се случва.
Препоръчвам да им се каже две-три седмици предварително, защото децата обичат да им се съобщава, че порастват. Дори е добре да участват активно: ако купуваме чаршафи, детето да помогне да ги избере; ако оправяте леглото, да съдейства.
Ако детето не се чувства удобно в леглото, може ли да се върне в кошарата?
Няма проблем да се върне за още няколко месеца. Случи ми се със сина ми. Казахме „да“, но после той се изнерви много и решихме да отложим след лятото, когато вече беше готов. Вторият опит може да е след няколко месеца или повече, когато видим, че детето е подготвено. Ако има място в стаята, може да се сложат паралелно кошара и легло. Нощите – в кошарата, а следобедният сън – в леглото, докато стане ясно, че е убедено в промяната.
Какво се случва, ако едно дете не спи добре?
Може да не спи добре поради външен фактор като топлина или болка. Друго е, ако детето не знае как да спи и постоянно се нуждае от помощта на родителите. Сънят ни се случва чрез цикли. В края на един цикъл се обръщаш, завиваш се и продължаваш да спиш. Когато се събудиш, имаш чувството, че си спал непрекъснато, но всъщност си се събуждал.
Ако едно дете получава прекалено много помощ от родителите, за да заспи, то не знае как да се справя с тези събуждания. „Тъй като мама ме е приспивала на ръце, имам постоянно нужда някой да ме приспи на ръце“ – защото така е свикнало. И когато това не се случва, детето се шокира, започва да плаче или се ядосва, защото не може да се справи само́.
С децата се работи, за да придобият тази независимост, да се научат да заспиват сами, защото така ще могат да се справят като възрастни през нощта. Ще има моменти, когато бебетата се нуждаят от хранене, но събужданията по 10 пъти на нощ не са за това.
Представете си ден, в който не сте спали добре, ставате сутринта изморени и не можете да функционирате. Първата година от живота е 100% учене. Ако мозъкът не е отпочинал, това учене се губи. Това може да доведе до леко изоставане, което после се наваксва.
Колко часа сън са препоръчителни според възрастта на децата?
Това се променя с възрастта. Новородените трябва да спят почти през целия ден. С напредването на възрастта дневният сън намалява, а нощният се увеличава. От около година се въвежда една дрямка от два часа например и средно около 11 часа нощем до 10-11 години.
Дрямката е важна за бебета и деца: на шест месеца се нуждаят от три пъти дневен ден; на седем-осем месеца – два пъти, а на една година – един път. Когато се каним да спим, тялото произвежда мелатонин – хормона, който ни релаксира и предизвиква сънливост. Сутрин се събуждаме и се произвежда кортизол.
Дете, което не почива, произвежда кортизол, за да остане активно през деня, а той действа като адреналин. Ако не спи през деня, вечер ще бъде като моторче, защото не е отпочинало. В зависимост от етапа, в който е, детето трябва да спи определен брой часове през деня, за да си почине, да обработи наученото и да се регулира.
Още не сме свършили, скрол надолу
Какви препоръки бихте дали на родителите?
Винаги да водят комуникация и разговор с децата. Опитвайте се да разберете какво ги тревожи, да проявявате емпатия, да знаете какво може да се случи и да признавате емоциите им.
Понякога всичко е динамично, искаме нещата да се решат бързо, а всъщност ни трябва малко време, за да ги разберем.
Нужно е търпение, защото знаем, понякога е трудно. И със съня е същото.
Вече ви обяснихме ЕТО ТУК, благодарение на д-р Филип Алексиев, невролог и специалист по медицина на съня, какво е точно сънят и защо понякога спим много време, а усещането е като да не сме спали въобще. Отново д-р Алексиев отговаря на ключови въпроси за сънната апнея, за която обикновено не самите ние, а партньорите ни по легло разбират първи. Какви са симптомите, при които е силно препоръчително да се изследваме, преди да заспим зад волана – четете!
Това е един много интересен феномен. Дишането ни в рамките на 24 часа всеки ден подлежи на волеви контрол, но основната част на неговия контрол е неволева и е на няколко нива. Това означава, че когато заспим, се включват едни невалидни механизми. Те са разположени на няколко нива, основно в така наречения мозъчен ствол – ключова структура за нашето преживяване – и те контролират и ритъма, и самата дълбочина на вдишванията, и всичко, което се случва.
В някои случаи при заспиване, особено ако сме по-изморени, могат да настъпят паузи в дишането. Ние ги познаваме като непълни паузи, които се наричат хипопнеи. А пълните паузи се наричат апнея.
Това означава, че по една или по друга причина нашата мускулатура в горните дихателни пътища се отпуска и коренът на езика пада надолу и оттам нататък имаме пълно или непълно запушване. Непълното запушване е съответно хипопнея, а пълното запушване – апнея. Тогава кислородът няма как да попадне в белия дроб и насищането на кръвта с кислород пада и оттам нататък настъпват някои процеси.
Горе-долу до около пет такива паузи са физиологични и всеки от нас може да ги има. Ако в рамките на един час обаче те станат над 15, ние влизаме в графата сънна апнея, като при тежките астматици тези паузи може да са 60, 70, 80 на час. Това можете да си представите какво прави с дишането, какво прави с организма.
Представете си го така: скачате в един басейн, една минута не дишате, излизате на повърхността, поемате си 2-3 глътки въздух и пак отивате под водната повърхност. И това се повтаря постоянно, постоянно, постоянно. Което води до един много голям стрес за организма, защото в крайна сметка на вас ви липсва кислород, а без кислород ние няма как да живеем. И оттам нататък настъпват различни промени в организма. Той започва да се бори всячески с с това състояние.
Първото нещо, което настъпва като резултат, са пробуждания. Тези пробуждания са кратки и често самите пациенти с апнея не ги усещат. Усещат ги обаче партньорите по легло, защото буквално някои от пациентите се борят. Променя се цветът на кожата им, защото няма окисление на кръвта. И всичкото това нещо води до едни промени в метаболизма, в структурата на съня и в нашето съществуване на другия ден.
Сънната апнея е хронично състояние. Може да се получи във всяка възраст. Има го и при децата, има го при мъжете и при жените, по-често при мъжете, но е познато във всяка възраст.
При съмнения за сънна апнея пациентът трябва да посети лаборатория, за да се направи така нареченото полисомнографско изследване на съня. Неговата по-съкратена версия е така наречената дихателна полиграфия, при която се изследва само дишането по време на сън и оттам нататък има неспецифични маркери, по които ние можем да познаем какви са паузите, колко са, не само колко са на брой, колко пъти ни пада насищането на кръвта с кислород, така наречената сатурация, и дали това повлиява на сърдечния ритъм.
Преди около 40 и няколко години един лекар измислил едно гениално изобретение. Той казал, че след като имаме паузи в дишането, след като коренът на езика пада и запушва горните дихателни пътища, тогава ние ще сложим на пациента една маска и ще подаваме въздух под високо налягане. Така ще образуваме поток, който ще образува една въздушна възглавница. Въздухът ще преминава надолу към белия дроб, което действително се случва. Това е така наречената CPAP терапия (Continuous Positive Airway Pressure). С нея практически премахвате паузите в дишането. Това обаче не води до пълно излекуване на сънната апнея. Необходимо е човек да спи с апарат, но не може напълно да се реши състоянието му.
Още не сме свършили, скрол надолу
Едно време се твърдеше, че между 2 и 4% от популацията има сънна апнея. Във времето станаха 10 процента и повече. Сега обаче хората, които имат тези оплаквания, които ви казах, по-голямата част от тях действително имат някакво нарушение на дишането по време на сън.
Доста често тези, които изпращат пациента за преглед, са неговите близки, защото наистина се плашат какво се случва през нощта с него. Пациентът не знае нищо за това. Обаче в момента, в който има атаки от сънливост, трябва да се обърне внимание. Например, сега докато си говорим с вас, мога да заспя по време на разговора, ако имам сънна апнея. И си представете, че това се случи, докато карате кола. И реално това се случва доста често. При немалка част от катастрофите, при които няма спирачен път, има заспиване зад волана.
Друг признак е, ако в рамките на около 1-2 години човек качва 8-10 кг и не може да ги свали по никакъв начин. Стигне ли се до непоносимо хъркане, както и до задрямване зад волана, непременно трябва да се изследва човекът за апнея.
При някои хора мускулите им в горните дихателни пътища, когато заспиват, се отпускат повече и се появява първо хъркане. После се появяват тези паузи. Ние не знаем точно защо възниква процесът. Зад образуването на тези паузи има много патофизиологични процеси, които ние във времето сме разбрали. Проблем не е само доколко и какъв е тонусът. Напрежението на мускулите е свързано и с контрола на самите дихателни центрове.
Когато човек пие алкохол, тогава всички мускули се отпускат и е предразположен, почва да хърка много повече и да има много по-тежки паузи. Когато самият начин на живот ни притиска и спим по-малко, спим по-некачествено, тогава нещата се комбинират. Имате от една страна едно хронично недоспиване, което води до сънливост. И към това, ако имате едно, дори и в лека степен нарушение на дишането по време на сън, нещата се наслагват.
Вероятно на всички ни трябва още сън… Или поне така се заблуждаваме. Защото не е задължително количеството да e винаги от значение. Защо понякога спим много, а сме още изморени? Какво сънуваме и как се образуват сънищата – на тези и други въпроси ни отговаря д-р Филип Алексиев, невролог и специалист по медицина на съня.
Сънят е състояние на съзнанието, на 24-часовия ни ритъм, в който, за да можем да функционираме през останалите, грубо казано, две трети от времето, през тази една трета от времето настъпват много големи метаболитни промени. Именно в този процес се запаметява информация, мозъкът се реорганизира, а имунната ни система се бори срещу различни външни и вътрешни причинители. Това е сложен физиологичен невроендокринен процес, който ни е крайно необходим, за да съществуваме изобщо.
Не се чувстваме добре, не можем да се концентрираме. Има промени и на метаболитно ниво. Случват се различни неща, които касаят колебания в кръвната захар, в телесната температура, в така наречената вегетативна функция, тоест по отношение на потенето, поддържането на вътрешната среда. Всичките тези неща по един или по друг начин биват засегнати от липсата на сън.
Още през 50-те 60-те години на миналия век прави впечатление на електрофизиолозите, че докато спим, се случват различни промени с нас. Оказва се, че сънят не е еднороден от 22 до 8 часа, защото в такъв диапазон се случват различни неща. Чрез полисомнографски записи специалистите днес следят мозъчната функция, очните движения, напрежението на мускулите, движението в крайниците и дишането, които се променят.
Така става ясно, че съществуват две основни групи стадии на съня. Едните са така наречените Non-REM и другите са REM стадий на съня. REM е абревиатура за rapid eye movement, което е стадият с бързи очни движения.
В Non-REM фазата, където го няма тези бързи очни движения, се разпознава от повърхностен, през допълващ дълбок сън. Фазите се редуват и така се образуват така наречените цикли на съня, които горе-долу са четири, пет, шест на нощ. Всеки един от тях трае около час и половина. Това означава, че ние преминаваме през тези отделни стадии на съня, за да може да се наспим качествено.
По отношение на количеството сън имаме определени изисквания на организма, но това далеч не е единственото важно нещо. Затова седем часа сън може да ни стигнат, но може и да не ни стигнат. Защото в днешно време обикновено заспиваме по-късно и ставаме относително рано. Това означава, че във втората част на нощта, към края на нощта, ни липсва най-често REM сън, тъй като неговата плътност се увеличава в продължение на нощта и към края на нощта вече е достатъчно плътен. Но ние, грубо казано, си изрязваме част от него и това се случва всекидневно. И разбира се, това води до едно много неприятно усещане след събуждане.
Много хубав въпрос, на който все още нямаме отговор. Защо изобщо възниква? Сънищата са като една полисензорна халюцинация. Това означава, че докато вие сте най често в REM фазата на съня, тогава се образуват тези съновидения. Има много теории откъде възникват, че са в рамките на ученето, в рамките на комбинирането на определени преживявания. Интересното е, че те като усещане са практически идентични с реалността.
Всеки от нас е сънувал и е казвал след това, че сънят му е бил толкова истински. Има определени зони от мозъка, които не могат да разпознаят дали това е реалност, или не. Някои хора казват, че сънуват цветни сънища, други – че не сънуват цветно. Трети пък казват, че изобщо не сънуват, което не е съвсем така, тъй като ние намираме електрофизиологични маркери на сънуване.
Още не сме свършили, скрол надолу
Фактор, който предизвиква сънищата, може да е доста често отрицателна ситуация, някаква стресова травматична ситуация – така е при пациентите с посттравматично разстройство, които доста често сънуват конкретната ситуация отново и отново И, разбира се, за съжаление под формата на кошмари. Така че съновиденията са нещо доста сложно и нямаме точен отговор откъде точно възникват, но има доста изследвания, които показват много интересни феномени.
Зависи какво търсим от тези приложения. Всяко приложение, направено цветно, с цифрички, мери крачки, мери сърдечна честота и какво ли не – изглежда хубаво. А и дава някаква статистика. Въпросът е на какво се базира тя. Аз не бих казал, че приложенията са безкрайно точни и по-скоро създават един феномен на фиксация върху съня, особено при младите хора, които започват постоянно да гледат колко са спали и започват да сравняват през седмицата как се променят сънят. Това според мен има повече негативен ефект, отколкото информативен, тъй като тези приложения не са валидирани като методи за снемане и интерпретация на това, което се случва по време на съня. Те са сравнявани с класическите изследвания, но са далеч от това, което може да ни покажат по-специализираните медицински методики за изследване на съня.
Абсолютна необходимост. За да съществуваме нормално и качествено, няма нужда винаги да спим по 10 часа. Много често хората си казват: „Аз трябва да си почивам, аз трябва да не правя нищо.“ Ние сме ритмични същества. През нощта трябва покой. През деня ви трябва активност. Колкото е важна дневната активност, толкова е важна и липсата на такава през нощта. Хора, които по цял ден нищо не правят и не са активни, няма как да разчитат на това, че през нощта ще спят достатъчно. И обратното – ако прекалено много си отнемаме от съня, телефоните са ни постоянно в ръцете, особено във вечерните часове, и ставаме сутринта рано, то ние дължим на организма си средно около час, час и нещо сън и то от онзи сън, който ще направи деня ни качествен.
Гадене, болки в цялото тяло, желания за безумни хранително-вкусови комбинации, безсъние… Всичко това изглежда не е достатъчно да държи бременната в “кондиция”, затова дори когато заспи, трябва да е нащрек. Тогава идват най-живите, най-странните сънища, които някой някога е сънувал.
Ето няколко примера, събрани от mom.com:
“През цялата ми бременност сънувах мечки. Всякакви видове.”
“Сънувах страшни щуротии. Веднъж сънувах, че раждам 4-годишно момиченце. А бях бременна с момче.”
“Бебето ме риташе толкова здраво, че постоянно сънувах, че е пробил маточната стена и корема ми и пада оттам преждевременно, и когато го хвана, се превръща в балон… С който аз после бързам към болницата."
“По време на първата си бременност постоянно сънувах, че раждам цяло котило котенца. По време на втората сънувах, че водите ми изтичат пред аквариум с омари.”
“През цялото време сънувах, че ме помита река или океан. Може би защото бях много напрегната.”
Според д-р Сиърс всички тези странни сънища са напълно нормални. “Жените сънуват различно, докато са бременни, защото спят различно.”
По време на бременността по-голямата част от дрямките и нощния сън са в REM фазата, в която се сънува повече и човек се буди по-лесно.
Защо сънуваме странни неща?
Според Американския национален съвет по съня (АНСС) бушуващите хормони в бременната са причина за тези странни сънища, но не са виновни само те. Много бащи също споделят за напрегнати, живи сънища, докато очакват да им се роди дете, както отбелязва д-р Сиърс.
Според АНСС бременните жени сънуват толкова живи сънища, защото се променят моделите, по които спят. Обикновено се будят по-често, за да отидат до тоалетната или да сменят позата, в която са заспалаи, което води пък до по-ясно запомняне на това, което са сънували до момента. Нещо, което не се случва в нормална (“небременна”) нощ, когато също сънуваме, но не помним какво.
Тези сънища значат ли нещо?
Обхватът на сънища по време на бременност почва от срещи със стари партньори, минава през живи картини как съпругът ти те напуска и как си заобиколен от бебета животни и може да стинге до изключително реалистични сексуални сънища. Гамата е богата.
Има и много сънища, свързани със страхове, които имаме наяве: липса на кърма, изпускане на бебе, изгубено бебе и т.н.
Добре е да се знае, че странните ви сънища по време на бременност не са пророчества и тяхната поява не означава, че нещо не ви е наред.
Сънят може да значи, че се свързвате по някакъв начин с детето си (ако например сънувате, че раждате сладко животинче вместо бебе) или че се опитвате да преработите и да се преборите с някои притеснения заради голямата житейска промяна, която ви предстои.
“Сънят по време на бременност предизвиква сънища, в които обикновено се оглеждат притесненията на майката, променящи се с всеки етап от бременността”, обяснява д-р Сиърс.
Това означава, че сънищата ви може да се променят с всеки нов триместър, обхващайки скритите тревоги във всяка фаза.
Към края на бременност може да започнете да сънувате и всякакви сънища, свързани с лошо раждане или проблеми с бебето, но също и обезпокоителни сюжети за кариерата или партньора ви.
Може ли да бъдат спрени?
Това е трудно, но може да се опитате да намалите честотата им като поговорите с лекаря за страховете и тревогите си, както и да зададете всички въпроси, свързани с бременността и майчинството, които ви интересуват.
Ако намерите подходящи начини да се справяте с настроенията и тревожността си през деня, може също да е от полза.
Ето няколко съвета за съня на бременните от Американската фондация за съня:
