Възможно ли е алгоритъмът на Instagram и TikTok да разбере, че очаквате бебе, преди да имате време да кажете на семейството ви, приятелите ви или доря лекаря? Ооо да. Проблемът не е в това, обаче. А в съдържанието, което показват на бременните и тяхната крехка психика, която трябва да понесе още и още от това...Прочетете историята на Катрин Уилър за The Guardian:
Не помня къде бях, когато във фийда ми в TikTok излезе видео на жена, държаща мъртвородено бебе, но помня как се почувствах. Първоначално изглеждаше като всяко друго видео на жена, държаща новородено. То беше увито в одеяла, докато тя го прегръщаше в ръцете си. Плачеше, но повечето жени в тези видеа (след раждане) плачат. Когато прочетох надписа, разбрах какво всъщност гледам. Бебето ѝ беше родено в 23-та седмица. Аз бях в 22-ра седмица. Чувствах се обречена.
Алгоритмите на социалните мрежи разбраха, че съм бременна преди семейството, приятелите или личният ми лекар.
В Instagram и TikTok видеата, които ми излизаха, на жени, които правят тест за бременност, бяха едно към едно с това, което аз направих.
Аз „харесвах“, „запазвах“ и „споделях“ съдържанието, „хранех машината“, показвайки ѝ, че това държи вниманието ми и я кара да ми изпраща още. И тя го направи. Но не мина много време, преди радостта от тези видеа да започне да се превръща в нещо много мрачно.
Една нощ, след като фийдът ми показа видео на жена, заснела почти смъртоносното си раждане, изтрих приложенията със сълзи. Но скоро бяха инсталирани отново, когато нуждата ми от социални контакти и навика диктуваше, че приложенията трябва да бъдат отново инсталирани. Опитах се да блокирам съдържанието, което не исках да виждам, но това малко промени положението.
В TikTok има повече от 300 000 видеа с тага miscarriage (спонтанен аборт) и още 260 000 под miscarriageawareness (осведоменост за спонтанни аборти). Едно видео с надпис „живи кадри, в които откривам, че съм имала спонтанен аборт“ има почти половин милион гледания и харесвания. Друго, показващо жена, раждаща мъртвородено бебе, има малко под пет милиона гледания.
В друг контекст, ако не съм бременна, бих намерила съдържанието за съществено. Не мисля, че хората, които споделят такива уязвими моменти, правят нещо нередно. За правилния човек това може да бъде спасителен пояс. Но не изглеждаше правилно да е във фийда на някой, който случайно е сигнализирал на алгоритъма, че има бебе.
Говорих си по темата с други бременни – и те са получавали „персонализирани дози страх“, алгоритмите им постепенно са се адаптирали, за да таргетират точно това, което е специфично за тях. Нашите преживявания са като радикализация – обичайните тревоги са издигнати до нови висоти чрез лавина от съдържание, която става все по-екстремно.
„Има публикации, които биха били в помощ, но има и такива, толкова крайни и тревожни, че не искам даже да си ги спомням“, казва Шерел Мукоко, която е бременна в осмия месец. Тя най-често вижда това съдържание във Facebook и Instagram. Редовно го е виждала и в TikTok, преди да изтрие приложението. „Първото ми дете е на четири години. Докато бях бременна с него, се натъквах на разтърсващи публикации, но този път е по-зле. Съдържанието изглежда доста по-графично и по-трудно за избягване.“
Мукоко, 35 г., която е жена от цветнокожа общност, установява, че ѝ се показва съдържание, свързано с лечението на чернокожи жени по време на бременност. Анализ на данни на Национална здравна служба на Англия от 2024 г. установява, че чернокожите жени са до шест пъти по-склонни да изпитат сериозни усложнения при раждане в болница в сравнение с белите жени. „Това не е моята реалност, но ме кара да подхождам към всеки преглед по-внимателно и напрегнато, чудейки се как ще бъда третирана“, казва тя.
„Започвате да си мислите: Може ли това да се случи на мен? Ще бъда ли в тази нещастна процентна група?’ Със съществуващите вече усложнения по време на тази бременност, тези негативни видеа карат натрапчивите мисли да се усилват. Това може да ви подразни – вече преживявате толкова много, а фийдът ви в социалните мрежи добавя още тревога“, допълва Мукоко.
За д-р Алис Ашкрофт, 29-годишен консултант, който анализира въздействието на идентичността, половия език и технологиите: „Всичко започна, когато се опитвах да забременея. Видеата, в които жени разкриват, че са бременни, бяха много трудни за мен. Също така започнах да получавам много реклами за витамини, които увеличават шансовете за зачеване, но причината за моите трудности беше здравословно състояние (много рядко кръвно заболяване), така че това беше много трудно за преглъщане.“
Социалните мрежи ме карат да се чувствам мързелива, безполезна и непълноценна – въпреки че преминавам през най-трудния период в живота си. Това не спря и след като забременях. „Към края на бременността ми имаше някои тревожни прегледа около 36-та седмица, и аз разглеждах сайтовете, предложени ми от акушерките, в които да прочета повече по темата. Не съм сигурна дали беше заради бисквитките, които създадох (които работят като цифров отпечатък), или просто платформите, с които взаимодействах, знаеха, че съм в късна бременност, но започнах да виждам голямо количество съдържание за прекъсване на бременността в късен етап от бременността и аборти.“
Способността на алгоритмите да таргетират най-чувствителните и лични страхове е едновременно странна и жестока. „Вярвам от години, че социалните мрежи четат мислите ми“, казва Джейд Аша, която роди второто си дете през януари. „При мен всичко беше свързано с тялото: показваха жени в деветия месец на бременността си, които тренират във фитнеса, когато аз не можех да направя и 10-минутна разходка от месеци. Бременността усилва възпалението на артрита ми. Дори сега има дни, в които почти не мога да изляза от къщата, защото подутите ми колене правят ходенето много трудно.“
Храненето с шише на бебето ѝ станал още един източник на тревога, казва Аша. „Фийдът ми показваше постове за това как само кърменето е правилният начин, и хиляди коментари с жените, които са съгласни. Проблемът със социалните мрежи е, че всеки е експерт и е толкова убедителен в мнението си, че може да повлече много други с него. Социалните мрежи ме карат да се чувствам мързелива, безполезна и непълноценна – въпреки че преминавам през най-трудния период в живота си.“
За д-р Кристина Инге, изследовател в Харвард, специализиращ се в етиката на технологиите, преживяванията на бременните не я изненадват. „Социалните мрежи са оптимизирани за ангажираност, а страхът е един от най-мощните двигатели на вниманието“, казва тя. „Веднъж щом алгоритъмът открие, че си бременна, той започва да тества съдържание – същото, както при всяка друга информация за потребителя. Ако потребителят задържи поглед върху тревожно видео за бременност, дори за секунда, това се интерпретира като интерес. Системата след това ви подава още от същото.“
„Тревожното съдържание не е бъг, то е ангажираност, а ангажираността е приход“, категорична е Инге.
„Съдържанието, базирано на страх, държи хората залепени за телефоните, защото създава чувство за спешност, хората чувстват, че трябва да продължат да гледат, дори когато е разтърсващо. Платформите печелят, докато психологическото въздействие расте.“
През август систематичен преглед на използването на социални мрежи по време на бременност разглежда изследвания от САЩ, Великобритания, Европа и Азия. Заключението е, че въпреки че социалните мрежи могат да предложат взаимопомощ, подкрепа и здравни съвети, има и проблеми като дезинформация, увеличена тревожност и прекомерна употреба. Авторът на прегледа, д-р Нида Афтаб, акушер-гинеколог, подчертава ролята на здравните специалисти при подпомагането на жените да вземат информирани решения за навиците си оналйн.
Не само че бременните жени са по-уязвими потребители на социални мрежи, но и може да прекарват повече време там.
Проучване, публикувано в Midwifery, установи значителна промяна във времето, прекарано в социални мрежи, честотата на използване и проблемната употреба по време на бременност, която достига връх около 20-та седмица. Освен това, 10,5% от жените в проучването имат възможна зависимост от социалните мрежи според Bergen Social Media Addiction Scale, което означава, че социалните мрежи имат значително отрицателно въздействие върху ежедневния им ритъм на живот.
Гледайки цялата картина, Инге предлага няколко неща: промените в дизайна могат да означават, че платформите умишлено използват положително, базирано на доказателства съдържание в чувствителни области като бременност, здраве и скръб. Може да има повече прозрачност защо потребителите виждат определено съдържание (с възможност за корекция, когато е необходимо), а законодателите могат да наложат по-силни мерки за защита по чувствителни теми.
„Трябва да помогнем на потребителите да разберат, че фийдовете им са алгоритмични конструкции, а не неутрални огледала на реалността. А това може да им помогне да се откъснат от спиралата“, казва Инге. „Бременността и първите месеци след раждането трябва да бъдат защитени пространства онлайн, не да се третират просто като още една точка от данни, която да се монетизира.
За д-р Алис Ашкрофт: „Един от проблемите изобщо е, че технологията се развива с такова темпо, че законодателството трудно я следва“, казва тя. „Но в този случай не съм сигурна на кого е отговорността. Може да е на правителствата да регулират точността на информацията в социалните мрежи, но това звучи страшно – като цензура. Някои социални платформи въвеждат проверка на фактите с изкуствен интелект, но това понякога е неточно и има определени предубеждения към това.“ Използването на функцията „Не ме интересува това“ може да помогне, предлага тя, „но дори това няма да е напълно успешно. Основният съвет, който бих дала, е да намалите използването на социални мрежи.“
В началото на годината бебето на Катрин Уилър се ражда живо и здраво и най-накрая тя може да си поеме дъх. Но уви – за кратко. „В месеците след края на бременността ми, съдържанието ми се измести към новите страхове, пред които мога да се изправя. Когато отворя Instagram, предложените видеа включват: видео „Какво НЕ трябва да правите, когато бебето се събуди 20 минути след дрямка“; друго на бебе в кенгуру с текст „ТОВА НАИСТИНА НЕ Е БЕЗОПАСНО“; и клип на малко дете с Lego в устата с предупреждението: „Това може да се случи на вашето дете, ако не знаете как да реагирате.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би част от него да. Но на каква цена? Наскоро приетият Online Safety Act ни е заставил да се изправим пред обществения си дълг да защитим уязвими групи при сърфиране онлайн. Но докато постоянната, навсякъде присъстваща заплаха от гибел, отчаяние и дезинформация преследва смартфоните на нови и бъдещи майки, докато социалните мрежи монетизират техните страхове, ние не изпълняваме този дълг.
Източник: The Guardian
Тя е супер естествена и понякога ни показва себе си току-що събудила се или ненаспала се. Разбира се, заедно с това я виждаме и в изряден вид, лъчезарна и много щастлива. На фона на повечето инфлуенсъри, които демонстрират помпозна лъскавина, за Мона Гочев да е истински човек изглежда като мисия. Която, разбира се, ние прегръщаме с две ръце, пълни с пазарски чанти! Животът на Мона в социалните мрежи изглежда като живота на повечето от нас офлайн. Затова много я харесваме и се радваме, че днес е в Майко Мила.
Каква е Мона Гочев, която искате хората да познават?
Това, което споделям в социалните мрежи, е само малка част от ежедневието ми и от мен самата. Но винаги съм искрена и автентична – не създавам изкуствен образ. Аз съм зодия Близнаци и често се усещам различно всеки ден, но като цяло съм социален, усмихнат и активен човек.
Промени ли се философията Ви за живота, след като станахте майка?
Целият ми живот се промени. Станах по-организирана, приоритетите ми се пренаредиха и осъзнах, че вече не съм центърът на вселената – и това е прекрасно. Майчинството е голямо предизвикателство, но и невероятно ново начало.
Кои са трите неща, които вече не можете да правите, защото сте родител?
1. Да спя след 8:00 – не ми се е случвало от 6–7 години.
2. Спонтанни пътувания с мъжа ми – с деца всичко изисква сериозна организация.
3. Уикендите – вече не са за почивка, а за игри, разходки и безкрайно тичане след децата.
А кои са трите неща, за които дори не сте подозирала колко са прекрасни, преди да станете майка?
1. Първите думи, първите стъпки, искреният детски смях.
2. Възможността да преоткриваш света през техните очи.
3. Усещането, че всичко ще бъде наред, когато децата ти са щастливи и спокойни.
Колко по-сложно е да си майка на две деца в сравнение с едно?
Всичко е по две – радостите, предизвикателствата, умората. Понякога ми се иска да се клонирам – докато рисувам с едното, да приготвям палачинки на другото. Трудно е, но любовта, която получаваш в замяна, прави всичко да си струва.
Следвате ли определен модел на родителство?
Следвам интуицията си. Моите родители са пример за мен – най-важното, което искам да предам на децата си, е да бъдат добри хора. Да уважават, да помагат, да са състрадателни и смели. Да не се страхуват от провал и да преследват мечтите си.
Кои са посланията, които предавате на децата си и които сте приели от Вашите родители?
Родителите ми са заедно повече от 34 години и това е най-важният пример за мен – да бъдем семейство, което се подкрепя в добро и лошо.
Още не сме свършили, скрол надолу
Вие сте от популярните хора, които не се притесняват да се показват без грим, в съвсем естествена среда. Защо е важно да се приемаме такива, каквито сме?
Защото социалните мрежи създават илюзии, които влияят негативно на младите момичета и на майките. Те виждат перфектни тела, подредени домове, безупречен живот – и започват да се съмняват в себе си. Аз избирам да показвам реалността – защото хиляди жени ще се припознаят в нея.
Как възприемате естетическите процедури и кога те престават да бъдат „естетически“?
Аз съм „за“, ако една жена се чувства по-уверена и го прави за себе си, а не за внимание. Проблемът идва, когато младите момичета стигат до крайности, за да бъдат харесани. Във всичко трябва да има баланс.
Как се справяте с емоциите си, когато Ви идва в повече?
Наскоро осъзнах, че почивката е жизненоважна. Майките не сме роботи – не можем винаги да даваме 100% от себе си. Има дни, в които даваме 50%, дори 10% – и това е напълно нормално.
Кое е успокояващото изречение, което си казвате, когато нещо Ви стресира?
„И това ще мине.“ Често си го повтарям. Важно е да не се взимаме твърде насериозно и да се запитаме „Това наистина ли е толкова важно?“. Така животът става по-спокоен.
Съвременните деца буквално се раждат в интернет и вече не е изключение дори новородено да има профил в социална мрежа, създаден от родителите му. Поколението на възрастните обаче е израснало по-скоро в аналогова среда. Тук голямото предизвикателство е да се опитаме да влезем в обувките на децата. Има ли златна среда на поведение към дигиталните деца, в която не сме пъдари, а консултанти? Как да превърнем в приоритет живота офлайн и какви са децата ни, когато мисловно не са в стаята си, а в TikTok?
В проекта ни ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ В ДИГИТАЛНИЯ СВЯТ, който създаваме съвместно с Yettel и Центъра за безопасен интернет, даваме отговори на тези въпроси. Търсим експертна помощ от:
Мирела Христова, която е психолог и обучител в Центъра за безопасен интернет.
Мирела Христова е психолог и позитивен психотерапевт под супервизия. Завършила е бакалавърска степен по „Психология“ в Нов български университет и магистратура по „Социална психология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента продължава обучението си за магистър по „Детско-юношеска и училищна психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
И Антоанета Василева, която е част от екипа на Асоциация Родители и координатор на Центъра за безопасен интернет.
Антоанета Василева е експерт по онлайн безопасност, координатор на Националния център за безопасен интернет и част от екипа на Асоциация Родители. Антоанета е опитен обучител, консултант и експерт в мониторинга по темите, свързани с трафика на хора, миграцията и рисковото поведение в интернет. Има опит в директната работа с уязвими групи (като жени, деца, младежи, роми и др.) и подкрепа за жертвите на престъпления.
Синът ми на 11 години си беше забравил телефона в банята и понеже имаме еднакви калъфи, съм го взела, като съм решила, че е моят. Отидох до магазина и когато се опитах да платя с телефона, се оказа, че не е моят. Прибрах се вкъщи, а през това време синът ми беше обърнал цялата къща, за да си търси телефона. Беше пребледнял и притеснен. Като му казах, че съм му взела телефона по погрешка, ми вдигна изумителен скандал. Изглеждаше като човек, който има какво да крие. И тогава всъщност се притесних.
Как да разбера къде е детето ми, когато е в интернет? Не споделя като го питам какво прави на телефона. Да му ровя ли в телефона?
Да бъдеш родител на дигитално дете със сигурност е голямо предизвикателство. Детето много по-лесно и бързо се ориентира в новостите в онлайн света, знае как да използва приложенията и сърфира в различните платформи, казва психоложката Мирела Христова. Нейният съвет е да въведем програмата за родителски контрол, още щом детето получи първото си дигитално устройство.
Тези програми улесняват родителите да ограничават времето, прекарано онлайн, съдържанието, което достъпват, комуникацията, която водят, и приложенията, които искат да свалят. Подобна програма работи при деца до 5. клас, уточнява психоложката:
„Ако приемем, че първото устройство се дава на дете в първи клас, това означава, че родителите имат период от 4 години, в които да поставят правила, да научат детето на саморегулация и самозащита онлайн. Така, премахвайки програмата в 5. клас, родителят може да бъде спокоен, че детето вече има необходимата регулация и знанията как да се предпазва в дигиталния свят.“
Антоанета Василева отбелязва, че да бъдеш родител в ерата на технологиите, когато самият ти произхождаш от аналогова среда, изисква адаптация, разбиране и готовност за учене. Важно е като родители да познаваме платформите, приложенията и технологиите, които децата използват, за да разбираме техния свят, като същевременно приемаме, че опитът и възприятията им са различни от нашите.
„Говорете открито за онлайн безопасността, като обясните рисковете, свързани с кибертормоза, споделянето на лична информация и контактите с непознати. Насърчавайте децата да се обръщат към вас при проблем. Подкрепяйте ги в развиването на дигитална грамотност и критично мислене, като същевременно организирате активности отвъд екрана – разходки в парка и планината, спорт, настолни игри, четене и др. Поддържайте отворена комуникация, слушайте ги без осъждане и създавайте среда, в която те да се чувстват сигурни да споделят. Гъвкавостта е ключова, тъй като технологиите се променят бързо, а процесът на адаптация изисква време и търпение.“
Експертът съветва да потърсите подкрепа от специалисти, други родители или общности, ако срещнете трудности.
По-малките деца (до около 5. клас) предпочитат да използват дигиталните си устройства за игри и по-рядко за социални мрежи. Тийнейджърите предпочитат социалните мрежи и онлайн комуникацията. В момента повечето подрастващи са в платформите Instagram, TikTok и Snapchat – те са най-популярните и дават възможност както за комуникация, така и за достигане на различно съдържание. Там буквално има всичко – от ревюта на книга, рецепти за готвене, начини за играене на игри, модни тенденции, забавни видеа, кратки интересни факти или уроци, до пътешествия и опознаване на различни и екзотични дестинации.
Когато детето ви е в интернет, то се намира в един виртуален свят, който е толкова реален за него, колкото и физическата среда. Това е място, където то може да изследва, да учи, да общува и да се забавлява, но също така е и пространство, което крие рискове и предизвикателства, казва Антоанета Василева. Платформи като YouTube или стрийминг услуги като Netflix и Twitch са популярни за гледане на видеоклипове, образователни видеа, филми или игри. Освен това децата търсят информация за училищни проекти, развиват умения чрез образователни приложения или изследват хобита и интереси. Въпреки положителните аспекти онлайн пространството може да изложи децата на неподходящо съдържание, тормоз или рискови контакти.
Затова е важно като родители да се интересуваме какво гледат децата ни, какво правят, да разговаряме с тях за преживяванията им, да задаваме въпроси с интерес, а не с осъждане и критика. Така се изгражда открита и подкрепяща среда, в която детето се чувства сигурно да споделя, обобщава Антоанета.
Доверителната връзка е генералното вярване на детето, че каквото и да се случи онлайн или офлайн, то може да сподели с родителите си и ще получи разбиране, подкрепа и помощ, а не обвинения и наказания. Доверителната връзка е нещо, което се изгражда от самото раждане, и е чувството, което нашето дете изпитва спрямо нас в зависимост от нашите реакции в други ситуации. За постигането на тази връзка са нужни:
Както казва Антоанета, добре е да подходим с въпроси като „Какво ти е интересно в тази игра/платформа?“ или „Какво научи ново днес онлайн?“, вместо с критика или подозрение.
По-важно е какво прави детето онлайн, отколкото колко време прекарва, смята Мирела Христова. Онлайн то може да гледа урок по биология, който да му помогне с подготовката за следващия ден, да слуша книга, която да го накара да се замисли върху важни теми за бъдещето му.
И, съжаляваме, че ще го кажем, но какво ще прави детето и какво ще търси онлайн зависи до голяма степен и от това какво ние, родителите правим онлайн. Няма как да очакваме от дете в 6. клас например да гледа видеа за културата и живота в Южна Африка, ако примерът, който вижда, е постоянно скролване във Facebook и писане на коментари.
Важно е да се създадат ясни и разумни правила за използването на интернет. И е хубаво тези правила да се съгласуват с детето, за да се почувства включено в процеса. Само така то ще иска да ги спазва. Според Антоанета Василева е полезно да се споделят реални примери за онлайн рискове, без да се използват страх или заплахи, а по-скоро с цел обучение.
Постоянното демонстриране на доверие, без да се проверява тайно устройството на детето, също е ключово. Ако родителят има притеснения, е важно да ги обсъди спокойно и честно, вместо да предприема контролиращи действия. Създаването на време за споделени онлайн активности, като съвместно гледане на видеа, играене на игри или изследване на нови технологии, може да укрепи връзката. Детето трябва да усеща, че родителят му е съюзник, а не противник.
Като психолог Мирела Христова вярва, че родителите и децата не следва да бъдат приятели. Родителите могат и трябва да уважават децата си, но тяхната роля е да поставят граници и правила, с които да ги научат как да живеят спрямо нормите на обществото. Родителят си е родител, детето си е дете. Функционирането в приятелска форма обърква подрастващия – дава му се власт (като на възрастен), но без отговорностите, които имат реално родителите спрямо детето.
Антоанета Василева потвърждава, че да бъдете „приятел“ на детето си по отношение на онлайн заниманията му може да бъде полезно, но е важно да запазите родителската си роля и авторитет. Това означава не да се държите като връстник, а да изградите подкрепяща връзка.
За Мирела Христова най-здравословните взаимоотношения са, когато родителят и детето знаят, че могат спокойно да изговорят клип, които някой е видял онлайн, или новина, която е прочел, да играят игри онлайн заедно, да се обръщат един към друг за помощ, включително онлайн. Но родителят трябва да е фигурата, която да помогне на детето, ако то има проблем в дигиталното пространство.
Бъдете „приятел“ в смисъла на съюзник – някой, който проявява разбиране и любопитство, без да се опитва да заеме ролята на връстник, обобщава Антоанета Василева.
След премахване на програмата за родителски контрол телефонът, таблетът или компютърът стават лично пространство на тийнейджъра и те трябва да са неприкосновени, смята Мирела Христова. „Тайното“ проверяване на социалните мрежи на младежа би довело да кавги и загуба на всякакво доверие между детето и родителя.
„Скъпи родители, ако вашият тийнейджър иска да скрие нещо онлайн от вас, той ще го направи. Всяка платформа предлага опция за „таен чат“, който автоматично изтрива съобщенията след изпращане и прочитане. Ако имате изградена доверителна връзка, създали сте някакъв тип правила, които работят във вашето семейство, не губете целия труд, за да сте сигурни. Върнете се във вашите тийнейджърски години и си спомнете собствени си реакции и нагласи спрямо родителите ви, и имайте доверие на младежа вкъщи.“
Антоанета Василева добавя, че границата между личното пространство на детето в дигиталната среда и родителския контрол започва от разбирането, че сигурността и доверието трябва да вървят ръка за ръка. Родителският контрол е отговорност, която включва защита на детето от рискове, но не бива да се превръща в нарушаване на личната му свобода и на правото на неприкосновено пространство.
За по-малките деца е оправдано да има повече наблюдение и контрол – например използване на родителски настройки, филтри за съдържание и проверка на онлайн активността. Това е необходимо, защото те все още развиват критично мислене и невинаги разбират рисковете.
Антоанета Василева ни съветва да действаме по-скоро като съветници и ментори, а не като разследващи полицаи. Идеята е да запазим ролята си на настойници, които защитават, но и уважават независимостта на детето.
Виртуалната среда често предлага анонимност, липса на непосредствени последици и възможност за изразяване на емоции, които в реалния живот биха получили незабавен отпор или реакция. Това може да доведе до развиване на агресивни модели на поведение, които се пренасят и в офлайн взаимодействията, особено ако децата не са научени на емпатия и уважение към другите, казва Антоанета.
Има деца, които не знаят как да комуникират офлайн, как да изразяват емоции, когато нямат подръка емотикони, отбелязва Мирела Христова. Според нея такива деца са силно неглижирани от семейството и средата, те не са мотивирани да се научат как да комуникират.
Не са рядкост случаите, в които родители дават телефона на детето си „да играе и да не ме занимава“ или на вечеря в ресторант, „за да мълчи и кротува“ – как очакваме тези деца да комуникират офлайн, когато не им е показано как се комуникира, пита реторично психоложката. Тя добавя, че в социалните мрежи е пълно с коментари, които целят да обидят някого и тези коментари са масово от пълнолетни и възрастни хора. Тогава защо искаме децата ни да се държат адекватно и любезно един с друг онлайн, когато ние толерираме подобно поведение като възрастни? За да научим децата, трябва да покажем нашата толерантност и гласно да изразяваме, че тази комуникация не е приемлива. Само тогава можем да изискваме от тях да бъдат адекватни онлайн.
Когато децата прекарват значително време в дигитална среда, те могат да се почувстват по-неуверени в реални социални ситуации, което понякога се изразява в агресивно поведение като защитен механизъм, казва Антоанета Василева. Тя добавя, че при феномена „дигитална липса на потискане“ (Digital Disinhibition) децата имат склонност да изразяват емоции по-рязко и необуздано онлайн, защото не виждат директната реакция на събеседника. Ако на тези модели на поведение не се обърне внимание, те могат да доведат до трудности при изграждането на здрави социални връзки офлайн.
За да се избегне такъв ефект, е важно родителите и учителите да насърчават балансирано използване на дигиталните технологии и да стимулират децата да участват в дейности, които развиват социалните им умения в живо общуване. Разговорите как се чувстват и как влияят на другите хора, както онлайн, така и офлайн, са ключови за предотвратяване на агресия и за изграждане на по-добри комуникационни способности в реалния живот, обобщава експертът.
Вижте повече по темата безопасен интернет в страницата на Yettel.
Ако не сте сигурни как да защитите профилите на децата си, можете да потърсите помощ от Консултативната линия 124 123, в чата на safenet.bg или на имейла helpline@safenet.bg
Ако изпитвате вина, че показвате живота на детето си онлайн, не сте единствените – споделянето на всяка снимка крие заплаха за сигурността ви. Ние и преди сме писали по темата – какво може да се научи от тези снимки и как Франция иска да ограничи детските снимки онлайн. Следващият текст отново е насочен към този проблем – как да пазим децата си от онлайн заплахите.
Дъщеря ми Мила е на осем. Няма личен профил в нито една социална мрежа, но присъствието ѝ във Facebook и Instagram започна още на ниво пренатална диагностика. Именно там със съпруга ми съобщихме, че очакваме дете и там продължихме да отбелязваме всеки ключов момент от отглеждането ѝ, спомени от рождени дни, първи и последни дни от училище и всичко случило се между тях.
Не съм сама в този масово разпространен за дигиталната ера синдром, наречен „онлайн отглеждане“. Да се похвалим с децата си в социалните мрежи е на пръв поглед безобиден и лесен начин приятелите и роднините ни по света да са в час с живота ни. Но съображенията за сигурност променят темпото на споделяне. Проучване на Norton, американска организация за киберсигурност, показва, че
с цел превенция. 62% от семействата пък въобще не искат в уеб пространството да изтича лична информация за децата им и техни снимки.
Кевин Раунди, главен технически директор и изследовател на Norton, разбира напълно тенденцията. „С жена ми се вълнуваме от развитието на децата си и нямаме търпение да го споделим с близките си в социалните мрежи“, казва той. „Фактът, който най-често подценяваме, е, че всеки статус, снимка и видео са дигитален отпечатък.“
Раунди съветва родителите да си зададат някои въпроси, преди да публикуват. Например кой ще види споделената информация, каква е целта ѝ, комфортно ли ще се почувствате, ако напълно непознат попадне на нея. Ако отговорът на някой от тези въпроси ви притесни, най-добре е да не споделяте нищо.
Получих просветление по въпроса, когато Мила гледаше как нейният идол Джоджо Сива се бори на финалите на Dancing With the Stars и не устоях на изкушението да снимам реакцията ѝ пред телевизионния екран. Мила беше неутешима от загубата на Джоджо в танцовото шоу. Бях доволна, че запечатах драматичната ѝ, свръхемоционална реакция – изражението ѝ си беше солиден магнит за лайкове! Чудех се дали ще стане вайръл. Може би Джоджо щеше да попадне на клипчето и да се свърже с дъщеря ми, за да я успокои.
Отговор не получих, защото в момента, в който Мила видя, че я снимам, плачът ѝ се трансформира в гняв. „Спри веднага, изтрий го!“, развика ми се тя. И после: „Дано не го постнеш в Instagram!“. Разбира се, че я послушах. Но ще излъжа, ако кажа, че след този случай повече не съм я публикувала без нейно съгласие. Все пак се замислих как ще реагира, когато поотрасне, има собствен профил и види всичко, качено от мен.
И така – кои са най-често срещаните грешки, които родителите правят, споделяйки съдържание с децата си в социалните мрежи? Попитахме експертите къде и защо бъркаме.
Растейки в дигитална ера, децата ни са по-свързани от всякога. Не мога да преброя случаите, в които дъщеря ми е изумявала баба си и дядо си с чат трикове или с корекция в настройките на таблета им.
Въпреки че това поколение работи добре със смартфони още преди да се е научило да си връзва обувките, то има ужасно много да учи за разпознаването на рисковете в социалните мрежи. И не трябва да бъркаме находчивостта на децата с умението да взимат добри решения онлайн.
„Поговорете с тях за личната информация, поверителността, идентичността, репутацията и сигурността. Както и кои са допустимите и приемливи послания за семейството ви в тези платформи“, казва Ким Олман, директор на корпоративната отговорност на GEN.
Ако следим активността на детето в социалните мрежи, ще ни е по-лесно да поставим граници и очаквания в дигиталното му общуване.
Като публикуваме снимки на децата си онлайн, несъзнателно даваме джакпот за хакери и недоброжелатели. Лична информация като рождени дати и локации може да бъде използвана безскрупулно от онлайн хищниците. Снимка от началото или края на учебната година звучи сладко, но ако в кадър се вижда униформа или друга знакова за училището част, всеки би могъл да локализира детето.
Кибер престъпниците могат да съберат информация за него, да наблюдават и анализират заниманията на семейството и потенциално да използват снимките за изнудване и куп други користни цели.
„Важно е да знаете, че всичко носи безценна информация на рекламодателите и ловците на лични дани. Например, ако публикувате снимка на пеленаче, алгоритмите моментално ще ви идентифицират като потенциален клиент на бебешки продукти“, казва Джил Мърфи, главен редактор на Common Sense Media.
Изключително важно е да внимаваме при споделяне на снимки с участието на други деца. Без значение дали от събития в училище, спортни прояви, рождени дни или семейни събирания. Мърфи напомня, че задължително трябва да поискаме разрешение от родителя, преди да публикуваме снимка с неговото дете. Ако моралният ни компас сочи накъдето трябва, ще изберем сигурността пред това да съжаляваме по-късно, и няма да публикуваме нищо. Или просто можем да изрежем чуждото дете от снимката.
Вече споменахме, че споделянето на лична информация за децата крие рискове за тяхната сигурност. От ключово значение е родителите да регулират настройките за поверителност в социалните мрежи. Достъпът до профилите им трябва да бъде ограничен само до хора, които познаваме и на които имаме доверие. „В Instagram не само може да заключите профила си за масов достъп, но и да избирате кои последователи могат да виждат или коментират сторитата и постовете ви“, казва Раунди.
Според него добро правило е да сте сигурни, че в съдържанието, което постваме няма информация, която не бихме искали да споделим с непознати. Хакерите могат да ползват данните ни, така че в един момент да се окажем задлъжнели с кредити. Или директно да откраднат самоличността на детето ни.
Да, видеото, в което детето изпада в истерия в магазин за играчки или разглежда книжка на гърнето си, е супер готино. Но то не бива да има онлайн публика. Помислете си как ще реагират децата ви, като изровят тези умилителни кадри след 10 години.
Раунди съветва цялото съдържание, което споделяме – особено с участието на децата, да е позитивно. „Избягвайте негативни постове. Без значение дали ще е нещо, което може да засрами детето ви, информация или аспект от живота му, които са супер лични. Това би могло да наруши мира у дома. И още по-лошо – да разклати доверието на детето във вас като родител. Освен това подобно съдържание би могло да се използва като повод за подигравка и тормоз от страна на съученици“, добавя Раунди.
Мислим повече, преди да публикуваме. Няма нищо лошо в това да споделяме значимите моменти в живота на децата си онлайн. Но преди да го правим, е добре да отчитаме фактори като сигурността и трайния дигитален отпечатък, който оставяме. Както и мнението на други родители, ако децата им са замесени.
Автор: Лорън Браун Уест-Розентал
Няколко деца са станали жертви на популярно в TikTok предизвикателство, известно като Blackout Challenge. Целта на въпросното предизвикателство е да успееш да се самозадушиш до припадане. И съответно да го заснемеш и качиш в социалната мрежа. Иначе не се брои.
Родителите на две момичета - на 8 и на 9 години, открити мъртви в домовете си през изминалата година, са завели дело срещу TikTok. Семействата съдят социалната мрежа, защото не е осигурила по никакъв начин ограничаване на разпространението на опасното предизвикателство. Напротив, алгоритъмът на платформата умишлено е продължавал да показва видеа с такова съдържание на децата.
Лалани Ерика Уолтън (8 години) от Тексас била запален фен на TikTok, като постоянно поствала свои видеа, в които пее и танцува. Надеждата ѝ била, че някаква част от съдържанието, което публикува, ще я направи известна в мрежата, пише Los Angeles Times.
В средата на юли 2021 г. семейството ѝ забелязало странни охлузвания по врата ѝ, за които момичето казало, че е получила вследствие на падане. Няколко дни по-късно Лалани била открита безжизнена в стаята си с въже около врата, опънато от леглото ѝ. Полицията иззела таблета и телефона на детето и после съобщили на родителите, че момичето е гледало постоянно видеа с предизвикателството за самозадушаване до припадък.
В иска, заведен от родителите ѝ, се казва: “Лалани вярваше, че ако изпълни това предизвикателство, ще стане известна. Но тя нямало никаква представа и разбиране за опасната същност на това, което TikTok я окуражавал да прави”.
9-годишната Ариани Джайлийн Аройо била открита от по-малкия си брат. Баща ѝ разказва как момчето слязло при него в мазето, където работел по нещо, и му казало, че сестра му не мърда. Когато бащата влязъл в стаята, видял момичето задушено с каишката на кучето.
Ариани стигнала до болницата, сложили я на командно дишане, но било прекалено късно, тъй като вече нямала никакви мозъчни функции.
“Продуктът TikTok и неговият алгоритъм са насочвали извънредно и неприемливо опасни предизвикателства и видеа към фийда на Ариани”, се казва още в подадения съдебен иск, “като са я окуражавали да участва в Blackout Challenge”.
Трагичните истории на двете малки момичета не са единствените. Найла Андерсън на 10 години е открита обесена, докато се опитвала да подражава на популярното съдържание. Нейната майка също е завела дело срещу TikTok.
Има и още деца на възраст между 10 и 14 години от Италия, Австралия и американските щати Колорадо и Оклахома, които са починали при подобни обстоятелства, докато са опитвали въпросното предизвикателство.
“Без съмнение от TikTok са знаели, че смъртоносното предизвикателство се разпространява в тяхното приложение и че алгоритъмът им е насочвал съдържание за Blackout Challenge към деца”, казват от Правния център за защита на жертвите на социалните мрежи. “Компанията е знаела или е трябвало да знае, че ако не предприеме незабавни сериозни мерки за спирането на разпространението на предизвикателството, резултатът ще е още повече наранени или мъртви потребители, и то деца”, добавят от организацията.
Преди време социалната мрежа отрича, че прословутото Blackout Challenge е TikTok тренд, като посочва, че и преди съществуването на тяхната платформа деца са умирали в т.нар. игра на задушаване. Пред Washington Post компанията казва, че хаштагът #BlackoutChallenge е блокиран в търсачката на платформата.
“Продължаваме да сме бдителни и ангажирани с безопасността на потребителите ни и незабавно ще предприемаме мерки по премахването на подобно съдържание, ако такова бъде открито”, казва говорителят на компанията.
Всички сме ги виждали. Онези двойки в социалните мрежи, които ни заливат отвсякъде със снимкова и словесна информация за любовта им и прекрасния им живот заедно. Не спират да припомнят колко хубаво са си изкарали на морето тази година, как са влюбени като в първия ден и колко е важно човек да е като тях, защото това е любовта.
Учудващо, обаче има някои проучвания, които доказват, че в повечето случаи това е точно обратното, пише huffington.com. Навиците ни за постване онлайн са свързани с това, което учените наричат “видимост на връзката” или с други думи степента, до която правим връзките си част от нашия публичен образ.
Прекалено голямата “видимост на връзката” и прекалено многото постове за партньора може да говорят за маскиране на несигурност в отношенията.
Научната хипотеза е, че стиловете привързване (как се свързваме емоционално и как се привързваме към другите в живота ни като възрастни) стоят в основата на видимостта на връзката и желанието ни да постваме за нея.
Според учените хората с избягващ стил на привързване, които са склонни да се отдалечават от партньорите си, показват по-малко желание за видимост на връзката, а тези с тревожен стил на привързване, които имат нужда от постоянно препотвърждаване на отношенията, имат по-високо желание за видимост.
Има и трети стил на привързване, т.нар. сигурен стил, но него учените не са успели да асоциират с определен тип навици за постване в социалните мрежи.
Хипотезата на учените е потвърдена след данни събрани от 108 колежански двойки, които участвали в изследването, като водели дневник за връзката си в продължение на две седмици.
“Когато хората се чувстват по-несигурни за чувствата на партньора си, имат навика да правят връзката си по-видима”, пишат изследователите. “Тези проучвания подчертават ролята на връзките в това как се представяме пред другите.”
Брачният консултант и семеен терапевт Дженифър Чапъл Марш, която не е обвързана с изследването, потвърждава тази динамика в двойките, тъй като я забелязва и в кабинета си.
“Хората с избягващ стил на привързване обикновено се дистанцират и отдръпват от партньорите си, докато тези с тревожен стил на привързване почти винаги търсят потвърждение на връзката си дори в социалните мрежи”, казва Чапъл Марш.
Тя дава следния пример, за да илюстрира разликата между двата стила привързаност. Ако в една връзка имаме партньори и с избягващ, и с тревожен стил на привързаност, партньорът с избягващ би бил доволен и на тиха интимна вечеря, а другият, тревожният партньор, ще е прекалено зает да поства всичко за вечерята, за да може да ѝ се наслади. И колкото по-студен и дистанциран става единият, толкова по-голямо е желанието в другия да поства.
“Тази загуба на свързаност помежду им провокира пик в тревожността на партньора с тревожен стил на привързаност, което резултира в постване на обща снимка във Фейсбук, за да събере “лайкове”. Много често тези хора имат нужда от положително внимание, когато партньорът им не предлага достатъчно сигурност за връзката им.”
Партньорът, който не поства, може да почне да се оплаква, макар и да не е задължително раздразнен от аспекта на свръхсподелянето. По-често тези хора се дразнят, че партньорът им предпочита постването пред прекарване на качествено време заедно”, казва терапевтът Зак Бритъл.
“Наративът за социалните мрежи, който чувам най-често в кабинета си, е свързан с оплаквания, че единият или и двамата партньори са пристрастени към телефоните си”, добавя Бритъл. “Социалните медии са възможност хората да отвърнат глава от връзката си и да погледнат към някакъв друг стимул. Има си и обяснение защо го правят; съществуват достатъчно данни за допаминовия кик, който идва заедно с получаването на лайкове и със споделянето на твой пост от другите.”
Каквато и да е причината за свръхпостването – тръпката от лайковете или друга по-съществена причина за несигурност във връзката – ако сте страничен наблюдател, раздразнен от постоянните щастливи постове, имайте предвид, че хората обикновено споделят най-важните, интересни и вълнуващи моменти от живота си, а не най-тежките. И в края на краищата няма една категорична причина защо някои хора споделят толкова много самохвални постове.
“Свръхактивният ни приятел в социалните мрежи може и да е искрено щастлив и да иска да го изрази през платформите или може да чувства, че трябва да се докаже по някакъв начин пред аудиторията си, или пък му се иска да отвлече вниманието от други аспекти на живота си, в които се чувства несигурен”, смята Даниел Кеплер, терапевт с опит в консултацията на двойки.
В заключение може да се каже, че нито една връзка не е толкова перфектна, колкото изглежда в Инстаграм. “В момента живеем в такива времена, в които е социална норма да си усмихнат на снимки, дори когато пет минути, преди да бъде направена кадърът, си се карал с партньора си”, казва Кеплер.
И макар че за външните наблюдатели свръхсподелянето може да изглежда като напънато старание, Бритъл съветва да не си вадим крайни заключения за двойките само от това. “Ако се стараят да си докарат определен образ, вероятно пазят нещо – някакъв образ или идеал”, казва Бритъл. “Защо? Като терапевт смятам, че е важно да се задава този въпрос, без задължително да се очаква отговор. В края на краищата историята на всяка двойка е уникална. А социалните медии им позволяват да измайсторят версия на тази история, дори и да не е реалистична.”
Познавайки добре навика на минувачите да питат неща от рода на "Ама това дете защо е с шапка/без шапка?!" или „Ама тя естествено червенокоса ли е?!“ (вижте скорошния текст Огнена коса, огнен характер – това е моето червенокосо дете), вече знаем какъв е редовният въпрос към майката на това великолепно 6-месечното момиченце:
„Ама това бебе защо е с такава прическа?!“
www.instagram.com/babychanco/
Защо е имало късмет да се роди с дар, за който всички си мечтаем – плътна, здрава, блестяща коса!
www.instagram.com/babychanco/
Запознайте се с малката японка Чанко, родена през декември 2017 г., която днес щастливо развява своята прекрасна коса, превърнала се в хит в социалните мрежи.
www.instagram.com/babychanco/
Майката на Чанко прави редовни снимки на своята очарователна дъщеря, публикувайки ги в Instagram профила babychanco, който вече има над 70 000 последователи.
www.instagram.com/babychanco/
Разгледайте няколко от най-магнетичните фотографии на Baby Chanco и споделете и вашите любими моменти, свързани с косите на малките ви принцеси и принцове.
www.instagram.com/babychanco/
www.instagram.com/babychanco/
www.instagram.com/babychanco/
