Още преди две години ни се наложи да обясним подробно какво значи дефицит на Витамин D и какво му се приписва. Повод за текста Майко Мила! отива на лекар и установява, че няма и капка витамин D! беше безкрайното изтощение, което ни караше да се чувстваме като котки, тичали до Пазарджик, за да ги сгази бетонобъркачка и да ги запокити в локва на минус 11, където се гърчат две денонощия, преди да ги изпратят като доброволци в Афганистан с 30 килограмови раници на гърба!
Да, толкова зле може да се чувстваме, когато ни липсва този драгоценен витамин, а днес нашите приятели от Live To Lift ни съветват какво да прочетем и какво да направим, за да поддържаме необходимите нива от него в кръвта си.
Според проучване на дружеството по ендокринология от 2012 г. само 24 % имат стойности над 50 ng/ml. Т.е. 76% от българите са в дефицит, като в големите градове този процент е по-висок. Според скромните изследвания на Live To Lift, няма нито един от трениращите при нас, който да има серумни нива от дори 40 ng/ml, без да е суплементирал като стойностите при повечето хора гравитират около 20-25 ng/ml. Силно препоръчително е да прочетете статията “Защо суплементираме с витамин Д”, ако още не сте я прочели.
Междувременно има много хора, които ще кажат: “В момента няма смисъл нито да си меря нивата на витамин Д, нито да суплементирам, защото има много слънце!”
Разбира се, че има много слънце. Вероятно обаче поне 90-95% от хората, разсъждаващи по подобен начин, нямат и 40 ng/ml 25-OH-витамин Д3 в кръвта. Защо? Защото да виждаш слънцето през прозореца или да ходиш облечен и предимно в сянката не е като да излезеш единствено по къси гащи за половин час само на слънце, когато лъчите падат почти перпендикулярно на земната повърхност (т.е. между 10:00 и 14:00).
За препоръчителните стойности на витамин Д3 в кръвта, прочетете внимателно “Едногодишен експеримент с витамин Д”, където има специфични насоки какво да правим, ако се окаже, че нивата ни са силно редуцирани. В тази статия може да прочетете още до колко ефективно може да бъде единствено слънцето в повишаването и поддържането на серумните нива на витамин Д.
Разбира се, всичко това е, ако се стремите към по-добро здраве и искате да научите повече за себе си и за това как функционират нещата. Разбира се, няма нищо задължително.
Успех!
На фона на общото недоволство от ремонтните дейности и строителните проекти в столицата, родители на деца от 49 ОДЗ „Радост“ и жители на район „Изгрев“ се събират на 24 Януари, от 17.00 ч. пред сградата на общината за протест под надслов: „Спаси район „Изгрев“; Слънце за децата ни!“.
Протестът, организиран от гражданска инициатива „Слънце за децата ни”, е против плановете за изключително високо строителство в района и продължаващото уплътняване на кварталите и също така е провокиран от план за строеж в непосредствена близост с двора на детска градина “Радост“- 49 ОДЗ в Дианабад.
От гражданската инициатива чакат да бъдат приети на среща при столичния кмет Йорданка Фандъкова от няколко месеца, към момента - без резултат, затова излизат на протест с 6 основни искания:
„Теренът, който се намира в съседство с детска градина „Радост” - 49 ОДЗ, е бил дълго време частна общинска собственост. При това положение жителите на района и родителите на деца от детското заведение са очаквали, че тази земя един ден ще се използва за нейното разширяване или с друга обществена цел, особено като се има предвид голямото презастрояване през последните години“, посочва Мария Ибришимова, която ни разказа предисторията на предизвикалия гражданското недоволство спорен терен:
При направения ПУП на квартала, приет през 2015 г., теренът е предвиден за високо жилищно строителство и е предложена схема на застрояване с очевидни закононарушения в нея. Едно малко парче (около 450 кв. м от всичките 2500) е частна собственост на Л. Ранчев (строителен предприемач, фирма Вечна-Р). Протестиращите свързват схемата на застрояване с името на предприемача, тъй като е предвидено свързано застрояване между неговия и общинския (тогава) имот, което е незаконната част.
През Октомври 2017 г. СОС гласува решение, с което дарява общинския имот (около 2000 кв. м) на П. П. Блъсков в замяна на негов много по-малък терен в кв. Изток плюс допълнително дарение от около 1.5 млн. лв. Гражданите на Дианабад изпращат множество сигнали и жалби (без отговор в установения срок), организира се подписка, срещи с администрацията и дори протест през май 2018 г. срещу тази сделка.
Малко преди тази сделка, по молба на Л. Ранчев, гл. арх. Здравков издава заповед да се промени регулацията, като се изгради малка безсмислена уличка тупик, която да узакони незаконно предвидения план за застрояване:
Равносметката: освен че теренът е вече частен, на него може да се появи плътно високоетажно застрояване, и всичко това точно над детските площадки на детската градина.
На среща с районния кмет Инж. Жеков, гражданите не получават отговор на въпроса къде децата от десетките нови кооперации, както и тези от бъдещите сгради в квартала ще посещават детска ясла и градина. Не получават отговор и ако се стигне до строеж, как ще се обезопаси детската градина от пропадане, падащи предмети и т.н., без да се ограничава пространство за децата.
В момента няма достатъчно места в яслите и градините в кварталите от района. Проблемите в него не са по-различни от проблемите на цяла София, казват протестиращите. В района не се предвиждат нови ясли и градини, нито нова социална инфрастуктура, само реконструкция на една от старите градини.
Гражданската инициатива сигнализира също така, че улиците и тротоарите са амортизирани от тежката строителна техника, кварталът не е обезопасен и това е предпоставка за инциденти.
Искането на гражданите за промяна в ЗУТ е свързано с това, че те не желаят ново високо строителство, което да засенчва старите сгради наоколо. Такъв е и случаят с предвиден строеж до метростанция Г. М Димитров - "планираната сграда е разположена така, че най-благоприятните от гледна точка на слънчево греене за съседните жилищни сгради посоки са блокирани от нея, посочват още протестиращите.
Гражданската инициатива набира и подкрепа чрез петиция, с която може да се запознаете тук
Много обичаме лятото, ама наистина много, особено когато не сме майки и не е лято. Защото само в един летен ден могат да се случат дузина супер дразнещи неща, които в останалите сезони са разпределени по равно между няколко седмици и са поносими.
През лятото не. Особено през август.
Хората без деца (и майките с пораснали деца!) чакат да дойде август, да отидат на море, на олинклузив, на сърф, на плаж, на коктейли, а ние? Ние се разправяме с хлъзгави мокри деца, намазани със слънцезащитни лосиони и полепнал пясък, които тичат с отворени ръце към нас и крещят: „МАМА ГУШИИИИИ!“.
Само ще споменем и тези няколко неща през лятото:
Лятото настъпи официално и вече ви подготвихме с информация за безопасните начини да предпазим децата от слънцето. Но освен за децата, трябва да се погрижим и за нашата си кожа, устни и коси - ние да не сме някакви гущери?
И понеже знаем, че нямате време да четете с лупата етикета на всяко кремче в аптеката, както и че малцина майки ще се престрашат да поискат да разгледат 14 различни слънцезащитни лосиона, докато опашката зад тях потропва нервно и мачка рецепти, решихме да потърсим специализирана помощ.
Опряхме се на специалиста Александра Божимирова, която, освен че е близка приятелка на проекта ни Майко Мила! от самото му създаване, е институция на козметичния пазар в България, както съвсем точно я описва Капитал.
Александра Божимирова. Снимка: Личен архив
"Тя е от школата "безопасен тен не съществува", затова препоръчва всекидневна употреба на кремове за лице с висок защитен фактор, редовното им нанасяне при по-дълъг престой навън и особено в по-слънчевите дни от годината.
За нея тъмните очила, шапките и фланелите с дълъг ръкав са задължителни атрибути.
На планина – в комбинация с дрехи от материи, третирани, за да служат като преграда пред слънчевите лъчи, а на море - разточително нанасяне и подновяване на всеки час, след всяко влизане във водата."
За да сме обективни и наистина в помощ на всички майки в избора на подходяща слънцезащитна козметика, споделяме обективното мнение на Александра за 15 различни продукта.*
UV Plus SPF 50 Anti-Pollution от Clarins. Пази кожата от вредните въздействия на градската среда чрез патентован комплекс, който бори свободните радикали. Съдържа филтри срещу ултравиолетовите лъчи, хиалуронова киселина и мощни антиоксиданти в екстракти от органична къпина и канталупски пъпеш. 30 мл, 82 лв.
Dry Oil Fast Tan Optimizer SPF 50 от Lancaster. С единствена по рода си Full Light Technology, която се противопоставя не само на стареенето и изгарянето, предизвикани от ултравиолетовите лъчи, но и на увреждането на еластиновите и колагеновите фибри от IR лъчите, както и на генерирането на свободни радикали от видимата фракция. Продукт, доказащ, че слънчевият загар може да е едновременно безвреден и красив. 150 мл, 68 лв.
1er Crème Minerale SPF 50 от Uriage. Минерален крем за бебета и деца, с консистенция, която позволява прецизно нанасяне върху всички открити части. Водоустойчив, с високо ниво на поносимост от деликатната кожа на най-малките, без химични филтри и без аромат.
Sunific Visage et Decollete SPF 50 + от Lierac. Ефирен, немазен крем, който позволява да пазим шията и деколтето, без да си цапаме дрехите. Предотвратява образуването на пигментни петна, осигурява дълготрайна хидратация чрез витамин Е и екстракти от воловодец и алое вера. Без силикон и октокрилен. 50 мл, 51 лв.
Nuxe Sun SPF 50 от Nuxe. Без да бъде специално формулиран за чувствителна кожа, този крем се радва на много добри отзиви от потребители, които се изриват често и лесно. Лесно се абсорбира, не оставя бял филм, с екстракт и ухание на воден зюмбюл. 50 мл, 30 лв.
City Block SPF 25 от Clinique. Перфектен за чувствителна, комбинирана и склонна към зачервяване кожа. Не омазнява, с физични филтри – титанов диоксид и цинков окис, и с ултрафин теноизравняващ ефект благодарение на почти прозрачния си цвят. 40 мл, 50 лв.
Photoderm Nude Touch SPF 50+ от Bioderma. Иновативен продукт, който осигурява на склонната към свръхпродукция на себум кожа ефикасна слънчева защита, без изсушаване, но и без лъщене. Комбинация от UVA/UVB минерални филтри и флуидна текстура с пудрен завършек, която матира в продължение на осем часа. Пигментите са с близък до естествения тен нюанси, откъдето и името – кожата изглежда "гола" и естествено съвършена. 40 мл, 34 лв.
Red Grape Sun Screen Face Cream Tinted, SPF 50 от Korres. Пълноценна ежедневна грижа. Едновременно предотвратява формирането на нежелана пигментация и изсветлява съществуващата такава чрез екстракт от куркума, който регулира синтеза на меланин. Стволовите клетки от червена лоза дават силно антиоксидантно действие и са изключително фотостабилни. 50 мл, 49 лв.
Anthelios XL SPF 50 + BB оцветен крем комфорт от La Roche Posay. Тонален слънцезащитен BB крем за лице с оптимална защита, два пъти по-стриктна спрямо европейските препоръки за тази категория продукти. Доказан спасител за дехидратирана кожа, осигуряващ допълнителна влага и прикриващ зачервяванията и несъвършенствата на чувствителната кожа. 50 мл, препоръчителна цена в аптеките 32.60 лв.
Protecting Broad Spectrum Sunscreen SPF 50 от Naif. Слънцезащитен продукт за бебета и деца, който подхранва с масло от карите и пази чрез минерални филтри, сред които и цинков окис. 100 мл, 39 лв.
Illuminating UV Shield SPF 50 от L’Occitane. Хидратиращ и избистрящ тена флуид, за който страдащите от прекомерна пигментация се кълнат, че докато пази от слънцето, изчиства и петната. С екстракти от блатен тъжник и бяла черница с доказано избелващо действие. 30 мл, 73 лв.
Sports BB Cream Wet Force SPF 50 от Shiseido. Най-после любителите на енергични занимания на открито могат да изглеждат още по-добре, когато са изпотени. Течността във валчестото флаконче изравнява тена като типичен BB крем, пази от слънцето в продължение на 80 минути след изпотяване или намокряне. Същевременно няма опасност от разтичане на пигментите по спортните екипи. 30 мл, 63 лв.
Melabel избелващ крем за ръце от Biotrade cosmeceuticals. Едновременно осигурява широкоспектърна защита с фактор 30 и изравнява тена с помощта на фитинова киселина. Стимулира и синтеза на колаген. 30 мл, 25.45 лв.
Phytoplage от Phyto – спрей за коса с хидратиращо действие, осигурено от екстракти от маслина и рициново масло и витамин А. С гарантирано анти-UV действие, пази от вредностите на слънцето, морето и басейните. 100 мл, 31 лв.
Стик за устни от Himalaya Herbals. Оставя видим жълт филм и усещане за сухота, но е водоустойчив, ефикасно пази от UVA- и UVB-лъчи и е обогатен с растителни масла от гроздови и слънчогледови семки. 2.65 лв.
*Прегледът на слънцезащитни продукти СЕЛЕКЦИЯ: ГРАЖДАНСКА СЛЪНЦЕЗАЩИТА е публикуван първоначално в Капитал.
Отсега знаем, че тази тема е взривоопасна и че от 100 майки можем да очакваме 230 различни мнения ЗА и ПРОТИВ децата и слънцето, съотвено лосионите и слънцезащитните кремове. Лятото настъпи официално тази сутрин и сега чакаме само да се стопи поредният юнски сняг, паднал оня ден по планините, за да изведем децата на слънце. Затова споделяме с вас малко информация за (най-)безопасните начини да предпазим децата от слънцето.
Макар лосионите и слънцезащитните кремове да опазват децата от вредните UV-лъчи лъчи (UVB и UVA*), докторите съветват родителите да предпазват децата си по старомодния, но изпитан начин: дрехи, чадъри и на сянка, особено когато става дума за бебета под 6-месечна възраст.
Когато детето е на възраст над 6 месеца, в зависимост от сезона е добре да помислим и за други методи за предпазване от слънцето, защото не може да го обличаме в скафандър и да го държим под орехова сянка целодневно. Най-щадящата за детето козметика не съдържа потенциални хормонални разрушители (например оксибензон). Избягвайте продукти с висока концентрация на неактивни съставки, като ретинил палмитат (витамин А) и оксибензон. Оксибензонът предизвиква алергични реакции и въздейства на хормоналната система.
Препоръчителни са минерални продукти с по-висок процент цинков оксид, както и такива с титанов диоксид. Това всъщност едва ли е новина за повечето родители, които масово са започнали да заменят слънцезащитната козметика с химически съставки с продукти на минерални основа. Обръщаме внимание по-скоро на начина, по който се използват минералните продукти.
Родителите често търсят продукти с по-висок слънцезащитен фактор (SPF). Когато хората използват слънцезащитен продукт с по-висок SPF, обикновено това води до промяна в честотата на ползване - повече време на слънце, по-тънък слой от слънцезащитния продукт, намазан по-рядко. Затова специалистите препоръчват ползването на продукти със слънцезащитен фактор SPF 30 до SPF 50 като златна среда за ефективна защита и полезно излагане на слънце.
Причината за това е, че активните съставки на продуктите със SPF 30 и SPF 100 всъщност са доста сходни.
Какво да направи един родител, когато избира слънцезащитен продукт?
Ето някои съвети на Американската Агенция по околна среда, която е създала и специално приложение и наръчник, в което родителите могат да потърсят информация за даден слънцезащитен продукт:
Не забравяйте и слънцезащитните очила, на които ще посветим отделна тема.
*Да уточним какво са ултравиолетовите лъчи.
UVB лъчите: B като "Brulure" (от фр. изгаряне): Имат по-къса дължина на вълната и много енергия, затова имат по-разрушителен ефект върху тъканите. Освен че са отговорни за слънчевото изгаряне, в дългосрочен план могат да причинят и рак на кожата.
UVА лъчите: A като "Age" (от фр. възраст): Имат по-малко енергия и са с по-голяма дължина на вълната. Проникват дълбоко в кожата и предизвикват преждевременно стареене, бръчки и промени в нашето ДНК, които са рисков фактор за развитие на ракови образувания по кожата.
Какво още причиняват ултравиолетовите лъчи (според https://www.nomasvello.bg)
UVB:
UVА:
Саша Гетова е в Майко Мила, за да участва достойно в конкурса ни "С деца на море". Едноименният ѝ чудесен текст е пълен със ситуации, които повечето от нас познават до болка, включително ИЗЛИЗАЙВЕДНАГАОТВОДАТА!!, влаченето на тринайсет надуваеми замъка и пояси и хвърлянето на пясък по околните хавлии. Саша обаче го е описала много забавно, затова - четете и се смейте - ще видите, че не сте сами в този ваканционен екшън, наречен "почивка".
Още не сме тръгнали и вече се изприщвам от няколко факта, които се повтарят в живота ми на майка в последните 5 години.
Въпрос 1. Как да събера три гардероба в един куфар, дори и куфарът да е с
мега-макс-размер? Как да обясня, че багажникът все пак има определен капацитет
и е напълно невъзможно да пътуваме, накачулени с всички надуваеми жаби, делфини,
кучета и патки?
Въпрос 2. Когато кажа „Не гълтай морска вода”, дали това конкретно не някакси се изплъзва от ушите на наследника ми или просто всички не-та получават пълен игнор още в зародиш? Черното ни море наистина отговаря напълно на името си. Повечето от хотелите, които буквално никнат като гъби, изхвърлят отпадните си води директно във водата. За да не получават санкции, те просто удължават тръбите по-навътре и така връщането на фекалните води ставало много по-бавно.
Въпрос 3. Не може ли да се сдобием с диария в София, за да си спестим биенето на 800 км път? Защото обезателно освен комарите, заради ниската хигиена, по средата на почивката категорично се отказваме от шведската маса и чакаме шведите да седнат. А ние седим на едно специално място с табелка 00. Не можело да се издържи 7 дни само на препечени филийки и варени картофи? Може, говоря от собствен опит.
Много въпроси станаха, а къде остана почивката?
Почивката е някъде около стотното ми изкрещяване, че не може да се ядат по 5
сладоледа на ден и след всяко влизане във водата е редно да има и излизане.
От морската шир излиза някакво подобие на шар пей – набръчкано и синьо, което е влачено от татко си. Ще го познаете по посинелите устни и крясъците, че не му е студено.
Името е различно, но то и в глъчката не е от особено значение. Обикновено е Иван,
Пепи или Жоро. И понеже поне половината плажуващи са със същите заглавия, става
доста приятно, когато ядосана майка започне да вика, че ще плесне един шамар на
около 100-килограмов Жоро.
Вече сме на плажната ивица – ако не сте виждали катун да се движи, сега е моментът. Аз съм отговорник за кърпите и част от кофичките и лопатките, мъжът ми – за останалите 365 неща, от които в употреба влизат около 5. Синът ми тича напред и събира недоволството на каките по монокини, чиито кърпи зарива с пясък.
Естествено, паркираме на първа линия, защото трябва да сме възможно най-близо до водата. Не „до”, а направо „във” водата. Разстиламе кервана и започваме да прилагаме мантрата за тихото говорене и уважението към детското мнение. Докато аз се опитвам да хвана диването, за да му намажа гърба с крем, вече всички са наясно, че сме му приватизирали лопатката, за да изкопаем дупка за чадъра и кремът е гаден. Всъщност винаги купувам по два флакона, просто защото половината отива нейде във въздуха или по дрехите, но не и по гърба.
След около половин час молби и кандърми вече сме се настанили по кърпите и аха да решим, че мисията с почивката не е съвсем невъзможна, в съседство се настанява наш клонинг, но с по-голямо отроче.
Мъжкото его не трае и започва една борба за надмощие, за която ще ви спестя обясненията.
Онова прословуто 5 минути по корем и 5 по гръб, после 15 минути във водата изобщо не работи. И тази година ще пробвам, ама си знам, че минутите във водата със сигурност не са 15. Вече е обед и трябва да се замъкваме отново към хотела. Прибирането на панаира е отработено и не ми коства много, ако не броим 3-те броя бански, които трябва да сменя, защото детето е решило като за последно да се понамокри.
Сухоежбината от сутринта под формата на всякакви кифли, баници и пици ни е дошла в повече и като едно средностатистическо семейство, което иска отрочето му да хапне поне една супа, спираме пред първото заведение. От вратата ни поглеждат с недолюбване, защото говорим на български.
Обичам всичко българско и родно, но ме изпълва една дълбока ненавист към всяческото ни нагаждане да се харесаме на чужденците. Били те и социалнослаби немски пенсионери или румънци с повече ромско от родните представители на етноса.
От руската гимназия все още имам някакви отлични спомени за езика и с майка ми често си правим нелепи шегички. Докато си говорим на руски, включвайки и български слова, всички от персонала са на наше „разпалажение“. След като заговорим на български – не можеш да си поръчаш вода поне час и половина.
С детето няма как да се гъбаркаме с езиците, затова си перкаме на български. След половинчасово чакане идва някаква мома, която до сега е псувала шефа по телефона, ама нали с три заплати ще си купи кола, трябва да си трае. Меню не ни е предложила и от километри вика нещо в стил „ко шъ заръчати“. Тъй като сме прегладнели, пропускаме целенасочено искането на меню – с търсенето му обядът ще стане поне гала вечеря.
По традиция всякакви таратори и тем подобни са напълно забранени. Те се правят с чешмяна вода и тридневната диария в кърпа ти е вързана. Ястия с яйца също са в листата с червено – не се знае дали няма да ни тресне някоя салмонела. Да не говорим за морските деликатеси, които са нито морски, нито деликатеси.
Обожавам миди, но един от рибарите, явно от съжаление към събуждането ми на сутринта, ме уведоми под сурдинка, че мидите не се берат от вътрешността на морето, където е най чисто, а се изтъргват от дъната на рибарските лодки. Та след още половин час търсене на сервитьорката по кьошетата на заведението, „заръчвами“ пържени картофи, кебапчета и салата. Мислено оправяме молба към всички налични земни и неземни сили кебапчето да не е лаело допреди малко.
Обедът е приключил, сметката е закръглена в посока нагоре в полза на заведението и за пореден път се убеждавам, че трябва да хапваме само в китайски ресторанти. Там храната може и да не е от най-здравословните, защото обикновено е пържена, но идва буквално след 3 минути и рестото се връща до стотинка. Не говоря за онези 2-3 издънки с парцала за бърсане в ориза и орловите нокти на готвача, които със сигурност сте гледали по телевизията.
За радост, водата изпива енергията и силите на юнака бързо са изчерпани. Следобедният сън е времето, в което мога да остана насаме със себе си. И с оглушителната класическа чалга, която приканва „Я, елате, пиленца при батко”. Понякога ритмите са заменени от стадо мощни руски туристки, които се опитват да обяснят на родните гларуси, че водката е пръв приятел на кучето, а не обратното.
Следобедният плаж е дежа вю на сутрешния, като сме понамалили някои от плажните джунджурии. До края на почивката половината ги няма – или са счупени и изхвърлени, или при поредното зариване не сме успели да си ги разрием. Ама нищо де, все някога някой археолог ще ги намери и имаме реален шанс да влезем в аналите на историята.
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен.
Лаптоп зашуми, чалга запее,
да ходим в гръцко ще бъде лесно.
Ако ви предстои да избирате количка и след няколко тура по моловете и около три хиляди разговора с приятелки все още нямате НИКАКВА представа какво ви трябва, ето ви още една подробност, която съвсем да ви замае. Опцията летният кош да се обръща по посока и обратно на посоката на движение (тоест – да гледа напред и към вас), е незаменима, защото:
С течение на времето ще свикнете още от вкъщи да преценявате как да сложите коша, така че да не се налага да го местите в движение навън.
